Jump to content
Порталът към съзнателен живот

отчуждение и депресия


Recommended Posts

Здравейте! Женена съм от 5 години и имам дъщеря на 3 години. Винаги в брака ми е имало трудни моменти, но с със съпруга ми сме ги преодолявали. Сега обаче чувствам, че имиме нужда от помощ. От няколко седмици живеем като съквартиранти. Мъжът ми се е затворил в себе си и не ме допуска в личното си пространство. Не желае да разговаря и се опитва да ме избягва. Казва, че е много подтиснат и стресиран и че не иска да ни въвлича в тази своя невроза, но аз не мога да стоя отстрани и да гледам как се мъчи. Твърди, че аз нямам вина, но и не ми позволява да му помогна. Съответно аз също се притеснявам и нещата се влошават още повече. Не знам как е редно да постъпя. Дали да продължавам да искам обяснение или да га оставя сам да излезе от кризата? Страхувам се, че тя може да се повтори дори и сега той да се спрови с положението. Мисля, че му е нужна професионална помощ и за това искам да се допитам до вас за съвет какво ще е добре да се направи. Предполагам, че изчакването може само да влоши нещата.

Линк към коментар
Share on other sites

Влезте му по най-мекия и женски начин "под кожата"! Влезте в душата му, резонирайте със сърцето му, с преживяванията му сега. Външно имитирайте изражението му, движенията му или застиването му - но ненатрапчиво, така че да не бие на очи. Като запазите вътрешно спокойствие и стабилност като ядро на спихиката ви, емпатично настройте по-външния слой от психиката си в резонанс с неговата тревожна депресивност. Усетете кога се пробива дистанцията и той сваля бариерата и ви допуска до емоциите си. Не бързайте, бъдете готова на неуспехи и спокойно го обичайте и меко забавяйте и отстъпвайте когато усетите твърда бариера. Бъдете мека. Опитайте се да го разберете - ситуацията му, евентуалните причини, помислете, премислете ги, осъзнайте. Когато спечелите доверието му отново, тогава меко и нежно, с много обич и гъвкавост му представете контраста между сегашното му състояние и неговата щастлива личност. Помолете го да си спомни щастливи моменти - с вас, с детето, сам. Помолете го да си представи как пак би могъл да бъде такъв. Сравнете със сегашното му състояние. Опишете си на един лист симптомите му, намерете в някой уеб сайт за психотерапия описанието им и му го покажете. Поддържайте емпатичното доверие помежду ви - ненатрапчиво, нежно! Насочете вниманието му към начините за постигане на целта - щастието му, чрез няколко срещи с психотерапевт!

Когато сте спечелила пак доверието му, той ще ви се разкрие. Тогава разберете какво точно става в него. Възможно всичко да е вследствие на чисто психични фактори, но може да има и социални и взаимоотношенчески проблеми... Затова, спечелете разкриването му отново...

Всичко ще бъде наред!

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...