Паник атаки

[gerincety]

Здравейте,

Казвам се Гергана Рашкова на 26 години, и то 3 години живея в затвора на страха. Съвсем случайно попаднах на блогът на Росица Вакъвчиева,и открих и Вас . Започнах да получавам панически атаки от близо 3 години. Още в началото на паническите атаки потърсих помощ, тогава въобще незнаех за какво става въпрос. Може би както всички други мислех, че сърцето ми ще се пръсне и ще умра. Така се случи тогава, че посетихме д-р Емилова и се подложих на хипноза при д-р Деянов. Казано, честно бях много скептично настроена .. или просто нямах доверие в доктора. Д-р Деянов така и не можа да ми обясни всъщност какво ми е., единственото което каза е че се разболявам. След 2 хипнози и Седатиф в джоба се почуствах много по добре. Получавах панически атаки , но това не ми пречеше да излизам сама . Докато един ден всичко започна от начало. Затворих се, в себе си не казах на никой какво става. Страх ме беше дори да стоя дори сама, започнах да се тъпча, защото забелязах, че ми действа успокояващо. Започнах да си и купувам книги "Подсъзнанието може всичко " , " Силата на твоето подсъзнание" , но точно за този период вместо да ми действат успокояващо ефекта беше точно обратен.(по късно открих и Робин Шарма, който ми по действа толкова успокояващо, но това беше след като разбрах какво ми е) Мислех, че ще се побъркам незнаех какво става с мен. Така живеех без да знам какво ми е без да търся каквато и да помощ, докато един ден не открих какъв точно е проблема. Дали случайно.. незнам аз не мисля , че има случайности в живота, попаднах на сайта на европеа където е описано точно това, което се случва с мен. Единстеният човек , с който споделих е моя приятел. А от мен се искаше да мога да контролирам страха си, когато превземе тялото ми да мога да го спра.. но напротив. И така до днес . Спрях да излизам,и ако излизам ще е с приятеля ми с колата. Все още където и да тръгна в джоба ми има Седатиф.

Чувствам се объркана, на моменти незнам дори какво искам?

Незнам дали мога да се справя сама, толкова време опитвах.

[Орлин Баев]

Може би сте опитвала в погрешната посока!

[gerincety]

За това се обръщам към Вас за помощ, незнам кой подход е верен и кой не.. знам само, че искам да ЖИВЕЯ. Явно, че се опитвам да ги контролирам страховете си, се оказа грешка, но и нямаше кой да ми каже всъщост какво става.

[д-р Тодор Първанов]

Отговора е в една от книгите на Р.Шарма –Открий съдбата си с монаха който продаде своето ферари.

Там той цитира арабският поет М.Руми ,, Тръгвайки сам по пътя е възможно за сто дни да изминеш такова разстояние каквото би изминал за два дни с водач ‘’.

В борбата с ПР ролята на психотерапевта е да бъде водач който да те научи как да се справяш със страха и добиеш контрол върху него. Разбира се, може да вървиш и сама, но наистина познавам хора загубили години опитвайки се да направят нещо което би им отнела само няколко месеца с помощта на психотерапевт.

[gerincety]

Колкото и да опитвах сама,все не успявах.Знам, че всичко зависи само от мен, но ми трябва и малко помощ.И за това реших вместо нещата да се случват сами,да потърся водач, който да ми покаже пътя.

[gerincety]

Скоро някъде прочетох, за жена която е изгубила 20 години с това да се справи с ПА сама. Аз не искам да изгубя живота си затворена вкъщи. Не искам вече да се страхувам да изляза сама

[Орлин Баев]

Психотерапия и самопомощ при панически атаки ( I )

Някои практически насоки за справяне

При паник атаките имаме следния порочен психосоматичен кръг:

Появява се сърцебиене, замайване, изпотяване, стягания и т.н., резултат от завишената ни тревожност, напрегнатото ни тяло и ум, неумението ни за релаксация на психика и тяло -> в мислите си ги интерпретираме автоматично катастрофично, черногледо: полудявам, умирам, „какво ще кажат хората!?!”, получавам инфаркт, не съм наред, падам и се провалям, губя се, изчезвам и т.н. и т.н. -> тази интерпретация засилва страха -> реакцията ни на засиления страх е характеровото ни желание за свръхконтрол, за непременно овладяване на положението. Това желание представлява едно свръхнапрежение на ума в опитите си да се справи -> Свръхконтролът мощно напряга мускулните брони, блокировки в тялото – топката в стомаха, буцата в гърлото, тежестта в гърдите и отзад в главата, стяганията на раменете и цялото тяло -> при стягането в стомаха единственият възможен дихателен процес е с връхната част на гърдите, който сега е ускорен от борба/ бягство реакцията на адреналина. Плиткото гръдно дишане хипервентилира тялото и подпомогнато от мускулните стягания/брони покачва мощно налягането нагоде към главата. А това причинява директно засилване в замайването, дереализацията, деперсонализацията, страха от падане/ провал -> засилените симптоми още повече покачват страха и ние още повече се напрягаме ментално и телесно в стремежа си за контрол -> Паниката е тотална, което затваря порочния кръг!

За да променим състоянието си, е нужно да излезем от порочния кръг. Как? Какво да правим?

1) Дишане – както видяхме, плиткото и бързо гръдно дишане причинява основната част от паническите симптоми. Промяната му директно ги сваля, облекчава.

- Коремно (диафрагмено, стомашно) дишане – отпусни се. Постави двете си ръце една върху друга и се старай при максимална релаксация на ум и тяло да дишаш „с корема”. Когато поемаш дъх стомахът ти се разширява и ръцете повдигат, а когато изпускаш, се прибира леко навътре. Прави го абсолютно релаксирано, безусилно. След вдишването с корема, за миг включи и гърдите – но само за миг. Нека основната част от дишането бъде диафрагмено. Фокусът е върху издишването - напълно релаксирано. Отначало можеш да броиш, за да се ориентираш, а след време го прави интуитивно. Издишването е по-дълго от вдишването и след всяко издишване има малка пауза без въздух, или както казват йогите, „долу”. Например вдишване за 2 секунди, издишване за 4 секунди и задържане на дъха „долу” за миг (или 3.6.миг „долу” и т.н.). Важното е да се прави релаксирано и с менталната нагласа на „тук и сега”, тоест с фокус в процеса на самото дишане и пускане на всички мисли да протичат и се разтварят. В малката паузичка след издишване е нужно да се получи една микромедитация, отворен тих и приемащ ум и отпуснато тяло. В това разтваряне се всмуква всяка тревожност – това ще обясня по-подробно като се спра на медитацията.

- Биоенергийно дишане –

- осъзнай къде в тялото ти е напрежението - в стомаха, диафрагмата, гърдите... Виж го визуално какъв цвят е, усети го този цвят и ако го виждаш хубаво, ако не, създай го според чувството.

- Чуй звука на напрежението - по аналогия с цвета. Обикновено тревожността е в тъмни, кафяви, сиви тонове или червена. Зукът на тревожността варира от тревожен висок тон до тежко боботене, ако е примесен с депресивност и умора.

- Усети мириса на напрежението - почувствай го. Свържи цвета, звука и мириса в едно, на местата, където е напрежението.

- Сега дай команда, идваща от мозъка ти, която като импулс достига до цялото тяло: отпускане, отпусни се, релакс. Заедно с отпускането започни да дишаш дълбоко и бавно, като обръщаш особено внимание на стомашното дишане - стомахът да се раздува при вдишване. Задържай дъха след издишване за няколко мига, в рамките на приятното. Продължавай да отпускаш.

- Представи си, че като вдишваш напрежението от мястото, където е в тялото, се вдига нагоре, а като издишваш, с еспуска надолу. Заедно със звука, цвета и мириса. Когато се разнася така нагоре и надолу, заедно с релаксацията, то намалява! Менталната нагласа е на пълно приемане на напрежението, тревожността, на всичко ставащо.

- Сега съзнателно промени отношението си към това напрежение. Обикни го, изпълни го с любов и приемане. Обгърни го с тази любов като чувство и нека тя проникне в него, както се разпростира все по-намаляващо като цвят, звук и мирис из цялото тяло!

- Усети как обикването променя чувството на напрежението, сякаш то още повече се отпуска и намалява, а цвета му става все по-блед и прозрачен, звукът все по-слаб и тих, а мирисът все по-слаб.

- Виж как обикването и сприятеляването с така разнесеното от дишането и релаксирането из цялото тяло и вс епо-намаляващо напрежение го превръща в светъл и приятен цвят, в приятен звук и мирис! Продължавай да се отпускаш и дишаш бавно и дълбоко като при вдишване усещането се вдига нагоре към главата, а при издишване надолу към краката. Цветът става все по слънчев, звукът все по-мелодичен, а мирисът опияняващо приятен! Ако възникват спонтанно приятни цветове, звуци и мирис, о’к. Ако не, създай ги сама. Нека цветът бъде топъл и галещ – например розов или нежно жълтозелен, златен/ портокалов/ слънчев. Мирисът – рози, цветя, любим парфюм. Звукът – любима мелодия, тон, успокояващ и галещ като тоналност.

- Всичко вече е различно. Сега фокусирай вниманието си преди всичко надолу, продължавай дишането и отпускането и усети и виж как всяко излишно напрежение изтича през краката в земята, сякаш тя е магнит за него и го изсмуква.

- Постави двете си ръце на корема и го потъркай в кръгове, усети го как се загрява и как всичко се центрира там. Това носи облекчение и успокоява.

Забележка: при вдишване и насочване на вниманието нагоре, очите също се повдигат, похлеждат нагоре, а при издишване и насочване на вниманието надолу, се поглежда надолу.

2) Релаксация – Ние, хората с повишена тревожност често носим ментално и телесно напрежение. Често сме твърде напрегнати, с блокирано дишане, мускулни „брони”, блокажи. Редовно тренираната и усвоена добре релаксация по време на случването на паник атака ни позволява чисто телесно да заявим с тялото си: приемам всичко това, приемам го, прегръщам го с всяка фибра на тялото си! Такава въплътена в тялото нагласа позволява случването на паниката да се превърне в прекрасен източник на зареждащи ни телесни промени. Имайки телесно поведение на релаксирано приемане, случващото се превръща от ужас в зареждащо и мотивиращо преживяване!

3) Медитация – медитацията представлява разтворено, приемащо безусловно, недискриминиращо състояние на ума. Няма определяне като добро и лошо, правилно и неправилно, страх и радост. Умът пребивава в случващото се релаксирано, с настройк ана меко любящо приемане. В такова състояние няма дори мислене – то се превръща в процеса на интуиране. Чрез менталната настройка на отворено приемане на медитацията и телесната релаксация, тревожността буквално се всмуква в това безгранично вътрешно пространство на съзерцанието. Нахранва го, превръща се в чудесно гориво за усилване на блаженството от пребиваване на ума в състояние на сърдечна когниция.

4) Когнитивна работа

- Работа с вътрешния диалог –

Когато насочиш вниманието си навътре и наблюдаваш ума си, виждаш как в него възникват всякакви мисли. Човешката психика е на поне няколко нива. Нека за удобство и яснота ги разделеим на две: съзнание и характер от една страна и несъзнавано от друга. В нашето несъзнавано (в дългосрочната ни памет) има дълбоко заложени когнитивни схеми (програми, комплекси). Те са и позитивни и дезадаптивни такива. Когато взаимодействаме със света наоколо, както и със собствената си вътрешна реалност, телесни усещания и т.н., тези когнитивни схеми се задействат и произвеждат т.н. в когнитивната психология автоматични мисли.

Когато усетиш претупването на сърцето, задъхването, изпотяването и замайването – в този момент тези телесни преживявания се явват стимули, които задействат заложените в теб дълбинни програми. Тези програми (когнитивни схеми) продуцират автоматичните негативни мисли, които прокънтяват в съзнанието ти: полудявам, умирам, ще падна, провалям се, получавам инфаркт и т.н. и т.н. Ясното осъзнаване и промяна на тези мисли е важна, защото именно те пораждат засилващия се страх. Промяната на тези мисли разкъсва порочния кръг на паниката. Тази промяна става с помощта на:

- добро ниво на себерефлексия – за да бъдат „уловени” тези мисли по време на възникването им и неутрализирани

- здрав разум, логика, които коригират когнитивните изкривявания в мислите

- връзка с реалността

- развиване на ново позитивно отношение към случващото се, оптимизъм и сприятеляване с преживяванията, телесните усещания и самия страх.

В следните редове може да се долови идеята на подобна работа:

Паническите атаки са твърде плашещи състояния за всеки, сблъскал се с тях! Най - страшното при тях са не толкова телесните симптоми, но самият страх. Ето някои видове страх при ПА, степенувани по силата си:

- Страх от самия страх -

в корена на поддържането на този най-сърцевинен страх лежи ОТНОШЕНИЕТО, НАСТРОЙКАТА на съзнанието ти по отношение на страха - желанието ти за бягство от страха или желанието за преборването му, за контролирането му! Колкото повече отбягваш страха си чрез опити за отбягване места, хора и ситуации, които биха предизвикали ПА, толкова по-силен става той в дългосрочен план. Колкото повече се опитваш да бъдеш силен и контролиращ, толкова повече подхранваш страха си с битката си против него! Страхът в теб е като едно малко дете. Една емоционална част от цялостната ти личност, малко дете - ти самият. Ако се бориш против това уплашено дете в теб, ако се опитваш с всички сили да го прогониш, да го натикаш в тъмницата на подсъзнанието си, резултатът ще бъде, че то ще се уплаши още повече, ще се отчае и депресира. А неговите чувства са твои чувства! Ако се опитваш да избягаш от това уплашено дете - паника в теб като отбягваш ситуации и места, които водят до проявата му, то ще намери начин да се свърже с теб дори без никакви външни поводи, дори в уюта на дома ти или по време на съня ти. Защото ще плаче отчаяно, търсейки вниманието ти! А неговото отчаяние е твое отчаяние! Това дете - страх жадува за прегръдката ти, пълното ти и безусловно приемане и толерантността ти към тревожните му изблици. Толерантност, прегръдка и приемане, водени от любовта ти към него! Защото То си Ти - една емоционална част от теб, която е нужно да се научиш да успокояваш, приемаш, издържаш и с която да съжителстваш. Когато промениш отношението си към своята паника - дете и любящо го прегръщаш винаги, когато почувстваш тревожността му, ПА ще се стопят до лека неутрална емоционална и телесна възбуда. Научи се да посрещаш, издържаш и прегръщаш приемащо с искрена любов страха си! Това е истинският ключ към неговото трансформиране в спокойствие и сила! Тогава това вътрешно уплашено дете в теб пораства, преодолява психотравмите си, генетичните си предиспозиции и самия си навик да се страхува - превръща се в една по-спокойна и сигурна емоционалност. Твоята собствена!

- Страх от телесните симптоми -

Знаеш ли, че сърцето ти може да бие с 200 удара в минута в продължение на дни и да бъде съвършено здраво? А при ПА то се разтупква с далеч по-нисък ритъм и за много по-малко време. Знаеш ли, че замайването, акушерската ръка, тръпките, игличките и вибрациите, чувството за дереализация и деперсонализация, подкосяването на краката и т.н. и т.н. идват от хипервентилацията, която без да съзнаваш, си причиняваш с напрягането на диафрагмата и гърдите си, което води до плитко ускорено гръдно дишане?!? С усвояването на една връзка между съзнанието и тялото ти в процеса на мускулна релаксация, пренесена в ежедневието ти, ти се научаваш съзнателно да управляваш телесните си стягания и блокажи. А това ти дава възможност да се научиш да дишаш пълноценно - освен с връхната част на гърдите си, също и със стомаха и диафрагмата си. Тогава телесното ти налягане, което при ПА се акумулира само в горната част на тялото и главата ти, се разпределя равномерно и в долната част на тялото ти и в цялото тяло! Цялостното дишане уравновесява нивата на кислород и въгл. двуокис в кръвта ти и успокоява голяма част от телесните симптоми на ПА. Можеш да си помогнеш и с дишане в хартиена кесия. Дишането и релаксацията са чудесни инструменти, но са само помощни средства - бастунчета! Основното отново е отношението ти! Отношението към замайването, тръпките и т.н. Нужно е да ги приемеш като нещо напълно безвредно, неутрално и дори приятно! Да, дори приятно! Защото йогите например чрез дишане си причиняват точно същите телесни процеси, но ги преживяват с чувство на духовно блаженство! Защото ги приемат за носещи им блаженство и разширение на когнитивния им потенциал! Изпълнявай релаксацията и пълното дишане, но едновременно с това обикни замайването си, обикни дереализацията и деперсонализацията си, обикни треперенето и игличките, изпотяването си, обикни горещите си и студени вълни! Те са такива, за каквито ги приемаш! Сами по себе си са просто неутрални и абсолютно безвредни телесни реакции! Защо да не използваш повишената си телесна и емоционална чувствителност и да я приемеш за нещо чудесно?! Чудесно, защото имайки я, притежаваш рядката възможност да преживяваш света по много по-дълбок и духовен начин от обикновените и по-грубички от теб хора! Защото ако имаш ПА, със сигурност си дълбоко чувствителна и творческа натура! А телесните симптоми на ПА са един добър трамплин за разширяването на творческия ти потенциал. Просто ги приеми за такива! Обикни ги! Те събуждат в теб нови нива на когнитивно функциониране. Когато изпиташ дереализация и депрсонализация, зарадвай им се. Отпусни се в тях и усети блаженството на временното откъсване от света и егото си. Никой никога не е полудял или умрял от ПА. Когато така приемеш дереализацията, вместо да се бориш с нея и да се напрягаш още повече, тя е преживявана като носещо радост преживяване. А парадоксът е, че именно когато приемеш и обикнеш истински тези си телесни и психични преживявания, те се случват с далеч по-малка сила и продължителност!

- Страх от загуба на контрола и мнението на хората -

ПА са реалност. Те са нещо напълно нормално. Ако имаш чувствителна кожа и слънчева алергия, нима е нужно да го криеш от другите? Ако имаш бемка на бузата, трябва ли да я криеш? Не, нали! По-добре да превърнеш това, което имаш, в предимство! Това, че имаш ПА означава единствено, че си дълбоко чувстващ нещата, чувствителен и долавящ фините нюанси на живота човек! Гордей се с това! Разкажи за паническите си атаки на колегите си, на шефа си, на приятелите си. Направи ги обществено достояние! Гордей се с тях! Заяви себе си такъв какъвто си и се гордей със себе си! Когато обикнеш паническите си атаки, когато обикнеш самият им корен - страха от тях, ти ги овладяваш в огромна степен. Те се трансформират в творческа, социална и професионална амбиция! Виж звездите по света и в България. Виж ТВ водещите на предавания. Виж всички успели хора! Всички те са превърнали всеки свой "недостатък" в предимство и обект на харесване от другите! Когато се осмелиш да заявиш публично съществуването на паническите си атаки и смело говориш за тях, страхът от мнението на хората изчезва. Защото уважаваш достатъчно себе си, за да се приемеш такъв, какъвто си и да се заявиш в този социален свят с точно тези качества и преживявания, които имаш! Когато споделиш, може да спечелиш критика, но със сигурност ще спечелиш и подкрепа! Критиката е толкова нужна, колкото и подкрепата. Приеми я спокойно - защото се приемаш и си вярваш!

При ПА по презумпция имаме едно силно защитно желание за контрол, чрез което човек се опитва да пребори страха си! Както вече разисквахме, това е най-сигурният начин да усилиш страха си! Това желание за контрол, ако е носено дълго време, става част от характера ти и се проектира във всяка житейска сфера. А това те прави ригиден и напрегнат, нещастен и консервативен. Слабите се стремят към ред, а силните управляват хаоса! Бъди силен! Ти имаш право да грешиш - това е човешко, защото само така се учиш от грешките си! Относно мнението на хората - тое толкова важно, колкото и мнението на блоковите стени по пътя към дома ти! Хората ще кажат всичко - и имат право да го направят. Да се съобразяваш прекалено с тяхното мнение обаче означава да живееш в един социален затвор със стени от страх и с пазачи - езиците на хората! Хората уважават именно силните хора, които смело заявяват себе си такива, каквито са! Да, ти имаш ПА - понякога ще ти се наложи да приседнеш и подишаш, да потрепериш и се поизпотиш - и какво от това? Това е част от теб - от твоята цялостност, която ти приемаш и обичаш! Обикни се! Знай, че си ценен и важен - такъв, какъвто си! Когато смело заявиш паническите си атаки пред колегите, приятелите, бизнес кръга си и с радост посрещаш евентуалните им пристъпи в присъствието на който и да е - именно тогава атаките ще се сведат до една минимална и дори приятно възбуждаща те и тласкаща те към постижения нормална тревожност! Просто една лека мотивираща те тревожност - нищо повече!

Моят подход към ПА е когнитивна хипнотерапия. Това означава, че съчетавам ясните и рационални методи на когнитивната терапия с дълбинния, насочен към образното, емоционално мислене подход на хипнозата! Когнитивната част от терапията те учи как рационално да подходиш към стрелкащите се в съзнанието ти мисли от рода на "Ще полудея", "Ще умра!", "Нещо лошо ще се случи!", "Какво ше кажат сега, като ме видят такъв трепереш тези хора?", "Сега се разболявам сигурно!", "Сърцето ми ще се пръсне!", "Ужас!"... - и да ги реструктурираш, обориш. Защото в психотерапията се казва: "Чувстваш това, което мислиш!". Когато промениш мисленето си, променяш и емоционалната си реакция към ставащото!

Хипнозата работи ядрено. Тя прониква в подсъзнанието ти, защото говори на неговия метафоричен символно образен език! Тя те учи да релаксираш и препрограмира когнитивните ти процеси, реакции, отношението ти, почиства психичното ти "мазе" и залага нужните ти спокойствие и самоувереност! Хипнозата е ключов метод при трансформирането на паник атаките! Хипнозата обаче се води от хипнотерапевт или поне се слуша като запис. За в бъдеще може би ще запиша подобни записи.

- техника на „падащата стрела” – намиране на базисните убеждения.

Представи си пред себе си една стрела от светлина, която започва във въображението пред очите ти и завършва надолу. В началото на стрелата, горе, стоят автоматичните мисли, за които говорихме! Към мислите се прилагат въпросите (В): „Какво ще стане ако (мисълта)?” или „Какво значи за мен (мисълта)?”. Въпросите се задават на подсъзнанието, на дълбокия ти емоционален живот. Когато тази техника бъде научена, за мигове стигаш до дълбоките програми в подсъзнанието си. Имайки достъп до тях, получаваш възможността да работиш с тях и да ги неутрализираш.

Примери:

Мисъл: „полудявам” -> В (въпроси) -> ще се изложа -> В -> хората ще ме погледнат лошо - > В -> отхвърлят ме -> В -> провалям се ->В -> оставам сама ->В -> глупава, слаба и излишна съм - трябва да се напрегна максимално никой да не разбере, че имам паник атаки и да се впиша на всяка цена ....

Мисъл: получавам инфаркт -> В-> ще умра-> В-> не вярвам на живота си, не вярвам на тялото си, не си вярвам и трябва постоянно да съм нашрек и да контролирам всичко, за да се защитя...

Тази техник априлича на прекопаване на психичната ти градина. Падащата стрела се спуска в психичната ти почва и вади на бял свят вредните програми. Така те могат да бъдат неутрализирани с помощта на здравия разум, връзката с реалността, оптимизма.

5) Десензитизация

Съзнателно причиняване на панически атаки и обезстрашаване - това е много силен метод, който изисква смелостта ти, но който много бързо ще остави паническото разстройство зад гърба ти! Нарича се още десензитизация или десенсибилизация и е изпитана техника в психотерапията - научно изследвана обстойно. Когато си у дома, в спокойна обстановка (а още по-добре в кабинета на терапевт), започни обезстрашаванеточрез градация от действия

- седни и започни да си представяш ситуациите и местата в които си имала панически атаки - представяй си ги ясно и живо. Ще усетиш как напрежението в теб расте и ще достигнеш примерно началото на паническа атака - тогава започни да практикуваш дишането (както е описано по-горе) с релаксацията, като отношението ти сега съзнателно е ПРИЕМАНЕ на ставащото. Повтаряй си избраното кратко утвърждение, с променено емоционално отношение на приемане (например: приемам, да става каквото ще, да бъде волята божия, доверявам се на живота си и т.н.).

- когато ивестно време (примерно няколко дни или седмици подред) си правила визуализацията с причиняването на паническата атака (ПА), започни да си я причиняваш чрез действия - физически упражнения, които ускоряват сърдечния пулс, въртене водещо до виене на свят, учестено повърхностно дишане. Избери една от тези техники и я прави докато тя започне да причинява ПА. Тогава практикувай дишането, релаксацията и промененото отношение с утвърждението. През няколко дни стигай все по-смело и все по-често до това самопричиняване на ПА и практикувай методите по новия начин на преживяването и. Това води до една нова връзка между съзнанието ти и телесните симптоми - мозъкът и умът ти престават да ги считат за страшни, а просто за неутрални, прекратява се борбата зс тях (която ги увеличава) и самата паническа атака вече престава да се случва или поне се свежда до много по-лека.

- съзнателно, като тренировка отиди на местата или преживявай ситуациите, където си имала паническа атака - тоест съвсем съзнателно отработи промяната в отношението си къмнея плюс техниките п дишане и релаксация в реална обстановка.

Една алтернативна техника: ЯДОСВАНЕ - ако когато започне да се случва атаката си сама (например в колата или у вас), се ядосай. Започни да викаш и насочи агресията си към някоя възглавница или нещо друго меко -удряй я. Гневът е антипод на страха и неутрализира паниката! разбира се, тази техника може да се практикува само при подходящи социални условия и разбира се, съзнателно събуденият гняв се насочва смао към подходящи предмети (най-добре възглавница или легло и т.н.), но не и срещу човек!

Пробвай горните методи!

Повече можеш да правиш с терапевт - анализ на несъзнаваните ти характеристики, които те карат да бъдеш тревожна и препрограмирането им, хипноза и медитация и др.

Желая ти успехи!

Орлин Баев

Редактирано Юни 9, 2010 от Орлин Баев

[aidaho]

http://zashto-kak.hit.bg/ опитай тук да намериш нещо подходящо. на мен ми помогна в първите стъпки към оздравяването ми и намирането на себе си и на на духа си

[gerincety]

Благодаря ти Орлине, ще се опитам да се справя сама, но аз все още държа да се срещнем за един разговор.

Май сега идва най- трудното откъде да започна.....

Редактирано Юни 5, 2010 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Засега не искам да ти казвам как да започнеш! Иска ми се да усетиш сама нещата, да проявиш амбиция по справяне и мотивация. Пробвай активно горните техники и развивай ключовата нова настройка на отношение на приемане и сприятеляване със страха. Ще напиша и още техники за самолечение на П.Р. След месец можеш да ми се обадиш. Но надявам се да нямаш нужда дотогава!

Обикни страха си, извлечи силата от него, прегърни го с приемащото си психическо отношение и телезна релаксация, докато се случва!

Орлин

[Орлин Баев]

Психотерапия и самопомощ при панически атаки (II)

Някои насоки

1) Релаксация

Отпусни тялото си. Затвори очи, вдишай и издишай няколко пъти дълбоко и се отпусни напълно. Сега стегни цялото тяло, изведнъж и силно и задръж няколко секунди. Отпусни напълно и почини няколко мига. Отново стегни и задръж няколко секунди и отпусни. Още веднъж. Сега релаксирай напълно, всичко. Разходи мисълта си свободно по тялото си. Остави я да се движи свободно от място на място, от мускул на мускул, като задържаш за мъничко вниманието си на местата, през които преминаваш и отпускаш съзнателно заедно с това ментално сканиране. Сега може би осъзнаваш как някои части от тялото ти продължават да бъдат стегнати. Осъзнай отпускането в останалата част от тялото и контраста със стягането в напрегнатите части. Леко и нежно погали с вниманието си и напрегнатите зони и осъзнай как спокойствието на релаксацията се разлива по тях. Можеш да почувстваш как с отпускането си тялото ти е в състояние на безусловно приемане, на доверие и разтворена радостна свързаност с онези нишки на живота, които осмислят всеки дъх и мотивация. Наблюдавай как умът започва да скача насам натам като хиперактивен малчуган. Кой наблюдава в този момент? Кой си ти? Остани в релаксацията, с емоционалната настройка на приемане и пълна разтвореност. Продължавай да релаксираш всяко микромускулче на тялото и менталността си. Специално отпусни диафрагмата. Още малко, напълно. Сега и раменния пояс. Лицевите мускули, очите, клепачите, които така приятно могат да натежат. Можеш още да отпуснеш диафрагмата или да се потопиш в онова все по-блажено състояние на любопитство, отвъд опита на всякакви рамки и условности. Сигурно така отпускайки се усещаш как тялото с всяко издишване натежава все повече. Все повече. Става толкова приятно тежко и неподвижно, сякаш мястото, където си седнал, го всмуква нежно и магически и разтваря. Интересно, съзнанието ти така странно просветлява, изпълва се с неизразимо вътрешно спокойствие и олеква, сякаш е все по-независимо от тялото. Разреши на тялото да изчезне, да се разтвори приказно в онова магическо чувство на разливащо се блаженство. Възможно е да осъзнаеш как тревожността ти иска да мърдаш, да станеш и дишаш силно, да контролираш. Осъзнай къде в тялото ти се намира тревожността. Какъв цвят е, какъв звук и мирис има? Кажи и вътрешно: приемам те! Обичам те! Прегърни я с отношението си на разтворено обгръщане на сърцето си. Издръж я както родител издържа тревогата на детето си. Внимателно и кажи: обичам те, мила моя тревожност. Напълно разтворен съм за теб, винаги си добре дошла. Осъзнай емоционалната настройка зад тези думи, почувствай я, слей се с нея! Нека дишането бъде меко, естествено и непринудено, почти спряло. Когато ти се прииска, можеш да поемеш въздух по-дълбоко. Издишай! А сега отново се потопи в онова все по-блажено състояние отвъд времето и всякакви рамки, дълбоко, все по-дълбоко още по-дълбоко, навътре... към Себе си! Така прегръщайки я, сприятели се с нея. Усети как тревожността, изразена в телесно напрягане, започва все повече и повече да се отпуска, да се отпуска, да се отпуска и успокоява, превръщайки се в чиста радостна енергия и спокойна сила за живот. Ето, цветът и естествено се превръща в светъл и лъчезарен, отвътре може да започне да просветва, сякаш някой е дръпнал завеса от вътрешния ти взор. С това се променя и ароматът – сякаш най-блажените и омайващи парфюми заживяват като магическа феерия от вължебни миризми в цялото ти същество – дълбоко, естествено и екстатично! А мелодията на душата ти резонира с радостта в сърцето ти и блаженството в тялото ти! Отпусни се! Приеми тревожността – в нея е твоята енергия. Прегърни я, погали я с любовта си. Нека цялото послание на тялото ти към страха бъде на приемане, на приятелско сливане. Така поглеждайки го смело и директно в очите, можеш да осъзнаеш с всяка дълбоко релаксирана клетка на тялото си приятелството между теб и страха ти и да се слееш с него. Тогава той се превръща в най-добрият ти приятел, трансформира се до спокойната ти смелост! Отпусни се! Когато решиш или след 15-30мин. бавно насочи вниманието си към вдишването, поемо няколко вс епо-дълбоки вдипшвания, леко ипавно осъзнай тялото си, баааавничко се се раздвижи и се върни в този светъл и радостен, силен живот!

2) Медитация/ съзерцание

Сега, когато така си релаксирал тялото, осъзнай ума си. Наблюдавай мислите си, идващи от тъканта на ума и разтварящи се пак там, когато не успеят да те прилепят към себе си. Кой си ти, ако не си тялото, което наблюдаваш, не си и мислите, нито чувствата, които осъзнаваш и наблюдаваш?! Кой си ти? Кой наблюдава? Кой е зрителят на спектакъла на ума ти? Почувствай... Себе си, усети онзи тих и безмълвен зрител отвътре, центъра на свободната ти воля, решаващият. Потърси го там, дълбоко вътре в небето на душата си, между облаците на възникващите и отминаващи мисли. Би могъл за малко да наблюдаваш дишането си. Сега, когато тялото ти е напълно отпуснато и сякаш го няма, дишането е почти спряло. Наблюдавай го – нека остане само наблюдението, а идващите мисли се разплискват в него като звука на камбана в ехото на тишината. Пусни мислите, разтвори нежно хватката на обичайното си прилепване към тях. Пусни ги да протичат. Каквито и да са. Могат да бъдат светли ли не, добри или други, могат да бъдат желани или не, могат да бъдат интересни или скучни, цветни или сенчести. Приеми ги абсолютно еднакво – каквито и да са! Знай, че това са само мисли. Само мисли, каквито и да са те – приятни, неприятни, неутрални, вербални, образни, звукови... Просто мисли. Осъзнай скачането на тези мисли. Някои от тях се стрелкат бързо и отминават, Други са бавни, натрапчиви и лепкави и настояват за вниманието ти. Можеш за малко да влезеш в облачето на такава мисъл, запазвайки присъствието на духа, на зрителя отвътре. Наблюдавай развитието на мисълта, сякаш гледаш филм. Помни, това е просто филм – интересен или скучен, грабващ или страшен, красив или неприятен, но просто филм. Спокойно наблюдавай развитието на сюжета за малко. После внимателно и меко, се отдръпни настрана – чувството е сякаш преминаваш през ципа и се отърсваш. Мисълта може да те зове, да те грабва... Леко и плавно се отдръпни и я пусни. Виж как се разтваря там, откъдето е дошла, в самото пространство на съзнанието, в самото вещество на ума. Сякаш изчезва в тъканта на вътрешното небе. Сякаш като вълничка се стопява в безбрежната гладка повърхност на менталното ти езеро. Колкото по-дълго наблюдаваш ума и освобождаваш мислите, толкова по-тих и спокоен става той. А тази тишина, мир и покой имат естествената и ключова настройка, нужна за трансформиране на паническите ти състояния: настройката на безусловно, спокойно, смело и любящо разтворено приемане. Когато умът се успокои и диалогът спре, силата на присъствие на вътрешния зрител става осезаемо преживяема и стабилна. Състоянието на блажена светла тишина слиза до емоциите, до сърцето. Остави тишината на безусловното светло и любящо приемане да слезе до сърцето и да обгърне емоциите ти. Няма борба, няма контрол, има естествено спокойно случване. Наблюдавай как светлият мир на присъствието на духа обгръща меко и нежно тревожността и паниката в ума и тялото. Обгръща тревожността и я прониква, а тя започва да се трансформира в спокойната сила на все по-установяващия се мир и хармония в теб. Тревожността е добре дошло и обичано гориво, храна за медитацията ти! Обикни я, прегърни я приятелски с тишината на любящата медитация! Дори не е нужно да го правиш – то просто се случва! Блажената тишина прониква още по-навътре в ума и тялото ти. Стига до волята, до стомаха, до директното преживяване. Продължавай да поддържаш ума си тих и спокоен и наблюдавай как слязлото от главата през сърцето състояние на проникващо блаженство слиза до половите ти органи и завибрирва, превръщайки тревожността в базисна дълбинна сигурност и все по-растяща непринудена самоувереност! Просто приемай – с разтворения си ум, сърце и тяло. Нека тялото ти изрази това приемане през релаксацията на всяка клетка и атомче. Нека умът ти изрази настройката на приемане чрез свободното вътрешно пространство, което непринудено приема и разтваря мислите и ги превръща в полета на тихото светло и спокойно интуиране. Тогава емоциите, каквито и да са те – гнева на битката, страха от страха, страха от провала и падането, страха от мнението на другите и отхвърлянето им, страха от смъртта, просто се разтварят и превръщат в радостен мир. Извлича се силата им, която послужва за храна на радостта.

Когато практикуваш медитация два три пъти дневно по 15-30 мин., тя постепенно прониква в самия ти живот. И все по-често в живота ти, в ежедневието ти, медитацията започва да се случва непринудено и естествено. Медитацията започва да медитира теб. Осъзнай ключовия фактор, който ще ти помогне да трансформираш паниката си, ключовата настройка на ума: любящо приемане!

Благодари на този твой добър приятел, паниката си! Тя е чудесен стимул за вътрешен растеж! Прекрасно гориво, захранващо самоувереното ти спокойствие!

Орлин Баев, психотерапевт

[Орлин Баев]

Психотерапия и самопомощ при панически атаки (III)

НЛП и хипнотерапия/ aвтодепрограмиране и самохипноза при паническо разстройство

Една ключова за П.А. визуализация

Визуализацията се изпълнява в седнало положение, в състояние на ментална и телесна релаксация.

Закотвяне в смелото щастие

Отпусни се, поеми и изпусни няколко пъти дълбоко въздух. Затвори бавно очи и погледни навътре в душата си. Влез в състояние на релаксация и медитация. Установи в себе си настройката на безусловно разтворено приемане и и разреши да обгърне всяка тревожност, паника, вина и тъга в теб. Пусни мислите да преминават, сякаш си седнал на брега на река и спокойно ги наблюдаваш как протичат и се губят. Когато някоя те грабне и след малко осъзнаеш, че я следваш и мислиш, спокойно и плавно се дръпни от нея, излез от програмата и. Постигни състояние на тих и спокоен ум и остани в него. Порадвай се на спрелия вътрешен диалог, на спокойствието отвътре и осъзнай проникването му от главата към сърцето и стомаха. От тишината на ума към емоционалното спокойствие и преживяването на дълбинна сигурност! Загуби усещането за тялото и така носейки се из свежестта на свободното съзнание, продължавай да разтваряш мислите, чувствата и телесното напрежение и тревожност. Можеш да се насладиш на блаженството отвътре, а можеш и да осъзнаеш безграничността на възможностите си за промяна и съзнателно препрограмиране на себе си.

Сега спокойно се пренеси на твоето любимо място. Място, в което се чувстваш изцяло защитен, изцяло сигурен и спокоен. Място в което си щастлив, където всичко наоколо е приятелско и добро. Вдъхни въздуха там, усети ароматите. Някои си представят уютен морски бряг, а други прекрасна планинска поляна, трети магическа гора, а други стая, спокоен дом или просто блажено емоционално състояние. Вдъхни отново аромата на твоето специално място. Виж го добре, разгледай обстановката, дърветата., тревата, предметите, прозорците и гледката. Нека всичко бъде динамично, в движение. Цветовете могат да се променят и преливат игриво и успокояващо едни в други и да стават ту матово спокойни и отпускащи, ту светли и искрящо вдъхновяващи. Чуй гласа си на това място. Кажи му колко много го обичаш. Чуй звуците наоколо – тези успокояващи птички, може би поточето, шумът на листата, шепота на тревата или пък уютният звук на тишината. Осъзнай блаженото чувство на единство, цялостност и пълнота, на преливащо щастие. Насити всичко с много светлина, която сякаш изпълва всеки квант на душата ти.

Както си седнал с ръце на коленете, с длани надолу и дълбоко релаксирано тяло, събери палеца и показалеца на дясната си ръка така, че да се образува кръгче. Свържи чувството си на радостно спокойствие с допира на пръстите си. Продължавай да виждаш, чувстваш, чуваш звуците на това магическо място, да усещаш сигурността му и да се забавляваш в него.

Сега бавно разтвори палеца и показалеца и отново се установи в състояние на свободна медитация. Наслади се на спокойствието. Ако се появи тревожност, посрещни я като добре дошла гостенка – прегърни я с любовното си приемане. Вместо борба и гоненето и, застани в самото и ядро, в състояни ена безусловна обич и приемащо разтворено сърце – разреши и да се разтвори в смелото присъствие на духа ти.

Отново визуализирай твоето специално място. Нека гледката бъде още по-жива, по-наситена със светлина, с радост и щастие. Нека звуците бъдат още по-ясни, а благоуханията силни и магическо упойващи. Събери отново палеца и показалеца – закотви състоянието.

Отново разтвори пръстите и се отпусни в медитация, Повтори процеса многократно – преминаване от визиализацият аи закотвянето в медитация. Нека събирането на пръстите ти се превърне за мозък ати като ключ, задействащ състоянието на влизане в картината на твоето вълшебно място.

Сега визуализирай пред себе си една вертикална скала за сила на П.А., от 0 до 10 от златиста светлина, на която най-долу е 0, а най-горе 10. Виж ясно деленията и, чертичките и цифрите. Сега си прадстави как по средата на скалата червена светлина, подобно на живак, се вдига или спуска, за да обозначи цифрата на скалата. Нека 0 бъде най-слабата сила на преживяване на П.А., а 10 най-силната.

Представи си как „живакът” на червената светлина се вдига нагоре и стига сила н апреживяване на П.А. 4. Сега си спомни ситуация, при която си преживявал паника с такава сила. На ниво 4 паниката е по-скоро завишен атревожност, отколкото същинска П.А. Виж мястото, където си бил тогава, ситуацията, обстановката, погледите на хората, усети миризмите, чувството си, чуй звуците. Пренеси се там. Сега виж как твоето специално място е пред теб, поставено в рамката на картина, жива картина, в която тов амагическо място се движи и вибрира флуидно. Както преживяваш тревожност на ниво 4, се доближи до картината с твоето специално място. Виж добре рамката – инструктирана ли е, какъв цвят има? Виж как картината вибрира нежно. Протегни ръка и виж как тя изчезва вътре – усети ветреца на твоето място по кожата си. Прибери обратно ръката си. Сега събери, палеца и показалеца на дясната ръка и влез в картината. Разгледай я пак добре, усети силата на спокойствието на твоето място, потопи се в него с всеки атом от съществото си. Почувствай радостта да си спокоен и да ти е леко на душата, да си сигурен и изпълнен със смисъла на любовта. Осъзнай как цялата тревожност за мигове се смъква от плещите ти, как ти олеква и просветва отвътре. Няма бягане или битка, а приемане и трансформация!

Сега отново излез от картината и остани в състояние на съзерцание, като изпразниш ума, сърцето и телесното си напрягане от мисли, емоции и тревожност. Осъзнай ключовата настройка на ума по време на медитация - разтворено приемане от позицията на вътрешния наблюдател.

Отново виж скалата за сила на П.А. пред себе си. Този път червената светлина на живака се вдига до 6. Виж място, на което си имал П.А. със сила н апреживяване 60% от максимума. Виж ясно обстановката, гледката, хората, помириши въздуха, чуй звуците. Бъди на това място и усети покачването на тревожността до ниво на скалата 6 – 60%. Остани в преживяването, практикувайки менталната настройка на приемане и прегръщане с обич и разтворен неоценяващ ум. Усети как самата настройка на ума вече сваля напрежението. Сега отново си представи картинат ана твоето специално място пред себе си. Виж рамката и ясно и с подробности, виж самата картина. Усети как сякаш тя те привлича и зове с тих безмълвен шепот на чаровно блаженство. Събери палеца и показалеца на дясната ди ръка и влез в картината. Вживей се в звуците, миризмите, светлините, преживяванията на това твое чудно място! Усети как тревожността за мигове се свлича, преобразувана в смело щастливо спокойствие!

След като се полюбуваш на магическото си място, отново премини през рамката на картината и излез от него. Остани в състояние на безусловна приемаща медитация, с разтворен ум, сърце и изразено чрез телесната релаксация състояние на спокойно прегръщане на всичко ставащо тяло.

Отново визуализирай скалата за сила на П.А. Сега виж как червената светлина на живака се изкачва до 9 – 90% н апреживяване силат ана П.А. Представи си място, където си преживял паника с такава сила. Виж ясно обстановката, чуй звуците, подишай миризмите. Преживей реално чувството на паника – но вече запазвайки присъствие на духа, от позицият ана този дълбинен зрител в теб, който променя всичко. Осъзнавай страха, виждайки го по-скоро като събудена в теб енергия, която можеш спокойно да използваш, с радост и приемане. Практикувай настройката си на отворено спокойно и смело приемане. Можеш да осъзнаеш как страхът вече не е страшен, а е просто едно дори приятно преживяване. Приеми го за такова! Слей се с това приемане. Осъзнай как тази чудодейна настройка на любящо приемане вече е дълбоко програмирана в ума ти, превърнала се е в условен рефлекс, който е част от реакцията ти, от отношението ти към страха!

Сега отново визуализирай картината на твоето чародейно място! Виж добре рамката и. Пипни я, погали я. Наслади се за мъничко на тази жива дълбоко свързана с теб картина, която пулсира и вибрира нежно в ритъма на спокойното ти щастие. Събери отново палеца и показалеца на дясната си ръка – сякаш задействаш превключвач на смело и щастливо спокойствие – усето разливането му по тялото ти! Сега влез в картината. Разходи се из твоето специално място, полегни или си поиграй из него, почувствай го с всеки микрон от тялото и душата си, послушай магическите му звуци, наслади се на покоряващите чудодейни аромати в него! Изпълни се догоре с доверието, вярата, с пълнотата на любосмислието в него. Осъзнай как почти на мига цялото напрежение от паниката се свлича, трансформира се в чиста радостна сила! Порадвай се на преживяванията си, наслади се на омайното блаженство и спокойствие! Като решиш, отново излез от картината и разтвори пръстите си.

Остани отново в състояние на безусловно приемаща вътрешна блажена тишина!

Визуализирай скалата за преживяване на П.А. Виж как червената светлина на живака се покачва до степен на преживяване 10 – 100% сила на П.А. Виж място и време, в които си имал паническа атака, преживявана с пълна сила. Усети го, виж го внимателно, вдишай миризмата и чуй звуците на мястото. Вживей се емоционално и ментално в преживяването на П.А. Сега я преживявай, но с вече изградената нагласа по приемане с любящо, радостно и разтворено отношение на ума! Почувствай как самото отношение извлича и трансформира страха и го превръща в спокойна щастлива смелост. Обикни страха и се наслади на вливането му в реката на сигурността и спокойствието ти!

...............

За много от вас горната техника ще бъде решаваща при автотерапията на паническото разстройство. За други ще помогне много. Със сигурност статията ще бъде прочетена и ползвана от повечето български психотерапевти. За да бъде горната технология ефикасна, е нужно да бъде добавен най-важният ингредиент в прилагането и. А именно, личната харизма, умения, опит и цялостна индивидуалност на терапевта!

Орлин Баев, психотерапевт

[gerincety]

ДОбро утро Искам да ви Благодаря. От няколко дни се чувстам превъзходно, се едно съм била заспала и сега отварям очи и гледам на света по друг начин, като вулкан който е бил заспал и сега се събужа по жив от всякога.. От няколко дена се забелязвам, че в мен има една любов и спокойствие, които липсваха в моя живот. Не ми се спи, защото в мен има някаква енергия... Знам,че това е само началото, че има още много дпът да извървя.

Другото, което искам да споделя.. тази нощ отново се пробудих по никое време и реших да си пусна мелодиите които аидахо ми прати. Сънувах сън.., сън който беше топлкова истински.. Сънувах, че имаме гости, а аз вместо да съм при тях бях на двора. След известно време, от къщата излезе едно момченце, малко симпатичнно дете. Питах го как се казва, той ми каза как но аз не го чух.. Видя ми се,че нещо го притеснява и му казах да дойде при мен. Детето дойде, аз клекнах, за да погледна в очите и го питах какаво му е а то ме погледна и от очите му започнаха да капят сълзи. Прегърнах го и то ми каза " Баща ми хвана един за врата" аз се усмихнах, отново го прегърнах и му казах нещо, нещо което не помня вече и се събудих. Отових очи и си помислих за детето и започнах да плача... сълзите ми сами се стичаха.. ..

Благодаря Ви!

[Орлин Баев]

И аз благодаря, че работиш върху отключване на щастието си! Така правиш земята по-щастливо и светло място!

Много приказност усещам в теб - зов за живот и радост! Ето този сън - твърдата ригидна 'воля", ТРЯБВА, стремежът за свръхконтрол - бащата от съня (анимус, както някой би се изразил), души някого или нещо, стреми се чрез насилие да ръководи нещата. Този някой всъщност е и самото детенце на радостта в теб, потискано от битката. От излишнат абитка, от насилието на "аз контролирам" на всяка цена. И детето плаче! Много централен сън за ставащото в теб! Това, че го сънуваш означава, че вече свързваш съзнание с несъзнавано, при това градивно и с любов, релаксация и приемане! Сега, като променяш този свой вътрешен "баща"-анимус към по-релаксирано спокоен, мъдър и приемащ, радостта на твоето вътрешно дете разцъфтява и уханието на щастието се разпръсква наоколо като аромата на юнските липи! Радвам се за теб! Продължавай да правиш визуализацията (нлп) от статията по-горе, с релаксация и игривост! И започни да се учиш да влизаш в медитацията - между мислите - а там е щастие, светлина и спокойствие!

А тревожността е винаги добре дошла - нали сте добри приятели вече!?! Тя вече не е и страх, а само неутрално напрежение, което зарежда и носи радост!!!

Редактирано Юни 22, 2010 от Орлин Баев