Трите вида морал

[B__]

Трите вида морал и нравственост

Вчера сутринта, докато си мислех за любовта и се сетих за трите вида морал и нравственост.

Единия е морала и нравствеността, възприети от гражданите на една държава. Например, морала и нравствеността приети от обществото в България.

По Википедия моралът е "система от принципи на поведение и отношение към света, отнасяща се до понятията добро и зло (или правилно и неправилно)". Всеки морал е специфичен за дадено общество. Един е морала на християнина, а в арабските страни жените без фередже не излизат.

Моралът се съдържа и налага от колективното несъзнавано.

Най-общо казано колективното несъзнавано е енергийна структура, която се изгражда като хранител и пазител на някакви идеи на колектива. В случая на моралните идеи. Колективното несъзнавано, освен че съхранява и разпространява идеите сред новите членове (новореодени например), се грижи за прилагането на моралните принципи и за санкционирането при отклонение от тях.

Обикновено хората възприемат действията и санкциите на колективното несъзнавано като съдба. Когато човек се води по установените идеи му се случват добри неща, ако не се ръководи го санкционират - случват му се лоши неща, а той въобще не може да се усети защо става така.

Примерно човек краде дърва от гората и вечерта му прегаря манджата на печката, а той вика егати съдбата хе хе хе

В езотериката колективното несъзнавано се нарича егрегор. Да се вържеш към егрегор ознчава да станеш член на един колектив и негласно или гласно да заявиш желание да спазваш принципите му, както и колектива да те приеме за член официално или неофициално.

Хората създават егрегорите, но като съберат сила егрегорите управляват своите хора.

Та нашия морал и нравственост се контролират от егрегора на Българския народ.Интересен е морала на Българския народ в момента, защото нищо не остава непроменено, а и моралът се изменя с годините и годишните времена.

Например, мисли си някой "аз няма да спазвам установените морални принципи, ще съм свободен от тях" и започва да пие, прелюбодейства и т.н.

Всъщност той спазва морала на българското несъзнавано в момента, защото сега при нас се цени чалгата (натуралистична музика с изявени сексуални и родово-племенни черти), силиконовият бюст, паричната сигурност, прелюбодеянието, печалбата под масата и т.н. Но какво да говорим, "не може политика без далавера" си е правило още от началото на миналия век.

Така че истинският, натуралният, присъщият морал на нашето колективно несъзнавано или иначе казано на болшинството от Българския народ е гореописаното.

Това е и отговора на въпроса: "абе защо "лошите" в България успяват, а на "добрите" не им върви?".

Ами защото множеството българи са минали на горе-описания морал, а егрегора се грижи да го поддържа като наказва тези, които не го спазват или иначе казано считащите се за добри по някакви свои си морални критерии.

И тука стигаме до втория вид морал или морала на ниво човешко съзнание. Той означава какво човек възприема за морал, т.е. за какво се счита за "добър" и за какво "лош".

Защото съзнателния морал на човек не се покрива напълно с колективния. Човек има своя съзнателен опит, освен това той може да бъде вързан към два егрегора всеки, от които си има свой морал. Единия е българския и всеки българин е вързан по подразбиране и не може лесно да се откачи, а другия да кажем е морала на българската православна църква (БПЦ).

Сещате се какво става като се сблъскат българския настоящ морал и морала на БПЦ в един човек. Те са несъвместими и водят война помежду си в душата на човека за душата на човека. Но егрегора на БПЦ е малък в момента и затова в повечето случаи отстъпва.

Човек, например, става член на духовно общество и естествено се присъединява към неговия морал. Този егрегор също се включва в борбата за душата му.

В съвременното общество към колкото повече общества и движения членува човек, толко по-голям стрес може да изпитва, защото всяко от тях се опитва да му наложи своя морал и да изблъска чуждия, а българския егрегор е най-силен (като най-голям) и човек все се връща към корените си Особено ако е податлив към егрегориално влияние.

Как ставаш податлив на егрегор. Първия начин е да го обичаш. Втория начин е да го мразиш. Колкото повече не искаш нещо, толко повече ще имаш от него. Колкото повече не искаш чалга и я мразиш, толко повече ще те преследва.

Неангажираното емоционално и леко философско отношение спомага егрегорите да се държат на каишка. Е, зависи колко дълга е тя.

Та съзнателния морал на човека е една "сбирщина" от морали, които понякога могат да му поднесат изненада. Защот казват, че племената, които живеят в затънтена джунгла са много етични и живеят щасливо. Ами има само един егрегор и няма други, които да воюват в душите им и второ този егрегор като се сам има възможност за еволюира и се издига нависоко, т.е. към по-финна енергия.

Ако на тези хора се натрапи западния християнски егрегор (чрез мисионерите), то първата му работа е да внуши на туземците чувство на вина и малоценност, за да ги управлява по-лесно. И край на щастието.

Съвременния човек особено в града е подложен на атаките на множество егрегори и това е една от причините за стреса и липсата на щастие. Някои хора са забелязали, че като се усямотят някъде далече и стреса намалява и решенията по-лесно идват в главата им. Така те се спасяват от егрегорите, които действат върху тях не само с инжектиране на мислите, но и с направлявани действия на хората, които общуват с нас.

За да стане още по-интересно, фирмата в която работите също си има егрегор и също ви влияе

Какви изненади може да бъдат поднесени на съзнателния морал. Ами да кажем, че Пешо е много духовен българин, член на възвишено общество и същевременно зависим от егрегора на българския народ.

Как е зависим? Като мрази чалгата да кажем. Тъй като Пешо има канал с егрегора (всяка омраза изгражда енергиен канал) и е българин (подвластен е на други части на егрегора), то егрегора всячески се опитва да му наложи, че да мразиш чалгата е грях. А греха си е егрегориално понятие. В смисъл, че егрегора класифицира за човека като грях всичко, което влиза в графата му "зло".

И Пешо по едно време почва да разсъждава за някои духовни категории. За Пешо тази духовна категория е възвишена и е "добро" затова той в себе си несъзнавано я противопоставя на всичко това, което счита за "зло". Човек е слонен да обобщава и да действа ангро. А в графата му за "зло" влиза и чалгата. И несъзнавано Пешо противопоставя тази духовна категория и на чалгата.

А егрегора му го "връща" като му "подшушва" (вкарва му мисъл), че съответната духовна категория или нейно проявление е грях.

Пешо продължава да обича тази духовна категория (например любовта), но "незнайно" защо решава, че конкретното нейно проявление (или любовна ситуация) е грях.

Така егрегора опорочава духовните разбирания на Пешо в опит да го отклони към себе си или поне от омразата към чалгата

За да може човек да си "остане" в духовния свят, то трябва да се издигне над егрегорите. Единия от начините е неангажираното отношение към егрегорите или да свалим всяка омраза, неодобрение или презрение към проявленията на егрегора. Да приемем ставащата в България чалга, прелюбодействия, кражби, прелюбодеяния, силикон и т.н. като нещо нормално и като Божия промисъл.

Учителя има една беседа за благодарността. Благодарността е начина, по който можем да заобичаме истински.

Но за какво трябва да сме благодарни. За всичко.

Благодарни за хляба, слънцето. Благодарни и за чалгата, обидите към нас, прелюбодеянията, действията на политиците и т.н.

Третият вид морал това е несъзнаваният личен морал на човека. Той си е личен него и е различен от този на съседа и баджанака.

Това може да е най-опасния вид морал, защото човек дори не съзнава, че го има. Той може да доведе парадоксални ситуации, защото е филтър вътре в човека действащ двупосочно. От една страна изкривява действителността, а от друга изкривява усещанията и чувствата на човека, които достигат до съзнанието му.

Точно така. Нашите усещание и чувства не са истинските ни усещания и чувства.

Те са филтрирани и/или изменени от личния несъзнаван морал.

И ако ние усещаме и чувстваме, то това са предимно усещанията и чувства, които ни и каквито ни позволява да видим вътрешния морал.

Така истинските чувства се потискат и създават напрежение в човека, а човек се чуди както става.

Пример.

Мъж има несъзнавана убеденост, че жената трябва по-често да си стои вкъщи при семейството и че ако не прави така, то това е "зло".

Съзнавано изглежда, че той одобрява кариерата на жена си, тя ходи в командировки и т.н.

Какво се получава в действителност.

Мъжът трупа напрежение и след една по-дълга командировка на жена си той използва спестените семейни пари да си купи яхта.

Ако го запитате защо го е направил, той ще отговори, че цял живот е искал, че като е на яхта чувства свобода и т.н. И ще е честен, защото той не съзнава истинската причина за покупката: този морален принцип, който така е изместил чувствата, че да скалъпи едно отмъщение за "не-моралното" поведение на жена му.

Това е най-опасния морал, който обикновено идва като, както го наричат, родово наследство, родова карма, родово проклятия или просто семейно възпитание. На него се дължат неща като "ормаза към жените", "омраза към мъжете", "любов към паричното щастие" и т.н.

Имали сме тема тук, където човекът, който търси помощ, има доста силен личен несъзнаван морал, който му пречи да вземе решение и той страда от това като чувствата пак са изместени. Нежеланието да бъде с някой е представено като желание да бъде с друг, което измества реалността на ситуацията и го държи в капан.

Как може да се отървем от егрегорите? Като спрем да мразим, обвиняваме, осъждаме.

Как може да спрем да мразим, обвиняваме, осъждаме? Като се откажем напълно от човешкия морала и нравственост Тоест като заобичаме всичко, благодарни сме за всичко и във всичко виждаме Божия промисъл. Ама във всичко! А не като САЩ преди няколко века, където се пишеха чудни произведения за човешката хуманност и любов, но в действителност по подразбиране се изключваха робите

Редактирано Юни 3, 2010 от БожидарЗим

[Розалина]

Божидар,интересни мисли са те споходили.

Как ставаш податлив на егрегор. Първия начин е да го обичаш. Втория начин е да го мразиш.(сиреч да го храниш с енергията на емоциите си-бел.моя)

========

Съвременния човек особено в града е подложен на атаките на множество егрегори и това е една от причините за стреса и липсата на щастие. Някои хора са забелязали, че като се усямотят някъде далече и стреса намалява и решенията по-лесно идват в главата им. (пробвано,работи)Така те се спасяват от егрегорите, които действат върху тях не само с инжектиране на мислите, но и с направлявани действия на хората, които общуват с нас.

==============

За да може човек да си "остане" в духовния свят, то трябва да се издигне над егрегорите. Единия от начините е неангажираното отношение към егрегорите или да свалим всяка омраза, неодобрение или презрение към проявленията на егрегора.

==========

Учителя има една беседа за благодарността. Благодарността е начина, по който можем да заобичаме истински.

Но за какво трябва да сме благодарни. За всичко.

===========

Как може да се отървем от егрегорите? Като спрем да мразим, обвиняваме, осъждаме.

Как може да спрем да мразим, обвиняваме, осъждаме? Като се откажем напълно от човешкия морала и нравственост .Тоест като заобичаме всичко, благодарни сме за всичко и във всичко виждаме Божия промисъл. Ама във всичко!

Изразявам съгласие с горните извадки от твоето мнение.Само това изречение,което съм подчертала в последната извадка,не ми се връзва с общото изложение,ама не ми и пречи,така,че не отварям спор,защо го казваш.

Мога да допълня от скромния си опит,че е нужно да се държим будни за всяко нещо, което се случва около нас.А за да стигнем до благодарността и безусловната любов,е нужно едно генерално вътрешно почистване и после периодични изчиствания.Това е възможно да се направи.Така,както чистим домовете си,можем да почистваме мислите си,да приемаме и прощаваме на миналото си,на хората от това минало,за да приключим с темата,ако я има.Чистота в мислите и в постъпките.

На мен ми помага да се държа будна ,да се пренастройвам спрямо егрегорите,заниманията с Учението,изучаването на Словото,молитвите,песните.

Поздрави

Редактирано Юни 3, 2010 от Klaudia

[B__]

Като се откажем напълно от човешкия морала и нравственост .Тоест като заобичаме всичко, благодарни сме за всичко и във всичко виждаме Божия промисъл. Ама във всичко!

Изразявам съгласие с горните извадки от твоето мнение.Само това изречение,което съм подчертала в последната извадка,не ми се връзва с общото изложение,ама не ми и пречи,така,че не отварям спор,защо го казваш.

Мога да допълня от скромния си опит,че е нужно да се държим будни за всяко нещо, което се случва около нас.А за да стигнем до благодарността и безусловната любов,е нужно едно генерално вътрешно почистване и после периодични изчиствания.Това е възможно да се направи.Така,както чистим домовете си,можем да почистваме мислите си,да приемаме и прощаваме на миналото си,на хората от това минало,за да приключим с темата,ако я има.Чистота в мислите и в постъпките.

На мен ми помага да се държа будна ,да се пренастройвам спрямо егрегорите,заниманията с Учението,изучаването на Словото,молитвите,песните.

Поздрави

Ами аз си знаех, че не се доизказах, но се замотах.

Като казвам да се откажем от човешкия морал имах предвид да се обърнем напълно към Божествения такъв

И да осъзнатостта много помага, както и сравнителното изучаване на духовните учения.

Редактирано Юни 3, 2010 от БожидарЗим

[Донка]

Един прекрасен ден си спомних, че в английски език думата морал има и значение "поука" - и пъзелът ми се подреди сам като в приказката на Андерсен.

Сега за мен има само един морал - не знам има ли го предвид Божидар в своята тройка - поуката от преживяното. Поуката действа върху опита като модула върху числата в математиката, който превръща отрицателното число в положително и отчита само стойността на положителното. И не случайно се нарича "абсолютна стойност"!

А като се замисля - само за един начин да си навредим и на себе си и на другите виждам - да не си вземем поука от опита.