Психотерапия при психогенно безплодие

[Орлин Баев]

В съвремието ни се наблюдава повишаване на психогенното безплодие. особено всред по-образованата и интелигентна част от населението. Преди време имаше една приказка: "акълът ми пречи..." . В същото време по-ниските страти на обществото, с елементарно или никакво образование, по-нисък IQ i мислене, застинало на стадия на конкретните операции, се репродуцира лавинообразно. Има една друга българска сентенция: "Тя само да обуе чехлите на мъжа си и забременява...".

- Какви са психогенните фактори за успешно забременяване? Какви са при мъжа и какви при жената?

Бих се радвал в темата да се включи д-р Първанов (hip), който е специалист по психотерапия на психогенно безплодие, освен многото си другиквалификации.

[д-р Тодор Първанов]

Хората са свикнали да вярват в обективни неща. Неща, които могат да се видят, измерят и разберат. Много по-лесно е да повярваш, когато лекарят ти казва, че не можеш да забременееш, защото имаш отклонение в хормоните или, че спермограмата ти не е добра, защото антиспермалните ти тела са повишени. Това са обективни и измерими неща. Да мислиш, обаче че собственото ти емоционално състояние играе много важна роля за това да нямаш деца, е абстрактно и трудно за приемане.

Малко хора си дават сметка, че зад всяка една човешка емоция стои реална и измерима промяна в неврологичното състояние на тялото и неговата хормонална система. Преди да възникне каквато и да е емоция, нервната и хормоналната система се изменят по определен и специфичен начин. Така че емоциите на ниво физиология са нещо реално и измеримо.

Това е много важно, защото когато една емоция се формира, хормоните, които участват в нейното изграждане, блокират действието на част от другите хормони. Твърде често потиснати са точно хормоните, които отговарят за репродуктивните процеси в човека.

Емоциите възникват в резултата на думите – нашата външна и вътрешна реч и картините, които рисуваме в съзнанието си.

Това което си говорим дори наум, може да предизвика емоции, хормоналната и неврологичната основа на които да потиска забременяването.

Картините, които рисуваме в съзнанието си са изключително мощен фактор за предизвикване на нашите чувства. Трябва да се отбележи, че не е важно дали нещата, които си говорим или представяме са истина или не. Мозъкът приема всичко, което си мислим за истина и променя физиологията на тялото така, че ние усещаме емоции, съответни на мисленето си.

В нашия мозък има програми за управлението на всички органи и системи. Част от програмите са вродени. Това са програмите, които отговарят за оцеляването, преживяването и размножаването. Тези програми имат своя йерархия като с най-висок приоритет са програмите, целящи запазването на човешкия живот. Програмите, които отговарят за продължаването на рода са от по-нисък порядък и това е обяснимо - за да имаш деца, първо трябва да си жив. Когато човек е поставен в ситуация, в която се чувства застрашен, когато мисли, че не може да се справи с даден проблем, когато не получава нещо важно, което смята, че му се полага или просто много силно го желае, мозъкът пуска една и съща вродена програма, целяща да му даде енергия, така че той да се бори или в краен случай бяга.

Дали в случая ще се използва думата стрес, напрежение, общ адаптационен синдром е без значение. Важното е, че процесът цели да даде на човека енергия и блокира всички други процеси. Получава се концентрация на енергията само за едно –оцеляването. Така една група хормони-стресовите поемат доминираща роля и пряко или косвено блокират половите хормони и репродуктивната система. Те не са свързани с борбата. Така се формира психологичния стерилитет. Ще спомена само някои от най-важните обективни фактори за него.

Единият е свързан с непосредственото действие на хормоните на стреса – кортизол и адреналин върху хормоните, отговарящи за репродуктивните процеси в организма. 1.Кортизолът потиска секрецията на гонадотропин (хормон, който отговаря за образуването на половите хормони в хипоталамуса) и на още два важни хормона, синтезирани в хипофизата и яйчниците. Тогава настъпва така наречената стресова или таламична аменорея и нейната честота сред здравите жени около 2%. Показателно е и, че сред осъдени на смърт жени, тя е 100% и за това през средните векове възниква диагнозата-“Аменорея на осъдените на смърт жени”.

2. Кортизолът пречи на нарастването на матката по време на бременността и повишеното му ниво се разглежда като предпоставка за спонтанните аборти или недоносеността. Той спомага и поддържа поликистозата на яйчниците.

3. При хроничен стрес депата на ДХЕА бързо се изчерпват и се нарушава синтезата на тестостерона и естрадиола, което се отразява негативно върху репродуктивните възможности и при двата пола.

4. Друго ниво на неблагоприятно действие е свързано с промяната на имунния статус. В първоначалната реакция на защита организмът синтезира много антитела. Тяхната роля е да търсят чужди клетки и ги убиват. Но когато такива няма, твърде често те се насочват към клетките на собствения организъм. Могат да се образуват антитела срещу собствените сперматозоиди, срещу оплодената яйцеклетка, плацентата или срещу щитовидната жлеза, която да възпрепятства забременяването.

5. Адреналинът свива кръвоносните съдове на корема и малкия таз с цел да пренасочи кръвта към мускулатурата. Това води до нарушено хранене на яйчниците, тръбите, матката и тестисите при мъжа. Така се нарушава съкращаването на маточните тръби, наблюдават се и изменения в яйчниците и маточната шийка.

6. На ниво клетка - имаме потискане на синтеза на ДНК и РНК, а от там и на клетъчното делене и то на клетките, които се намират в най-интензивен растеж, като например оплодената яйцеклетка. Това е една от причината за неуспеха на ин витрото.Получава се така, че лекаря прави хубава стимулация , яйцеклетките се оплождат и развиват добре, но поставени в матката, когато жената е напрегната и тревожна, деленето се блокира, ембрионът не се развива и всичко отива по дяволите.

7.Стресовите хормони повишават значително съсирваемостта на кръвта и това може да доведе до инфаркти в плацентата с опасност от загуба на плода.Това е и най-честата причина за късните аборти, губят се деца в 6-9 месец.

Различните автори дават различна статистика за психологичният стерилитет- от 15 до 30 процента.

Ролята на психотерапията в случая е да доведе до нов начин на мислене, защото мисленето води до увеличаване на адреналина и кортизола които пречат на забременяването.

Това е линк http://mama.btv.bg/f...709b211fe1f2115

към сайт в който жени със психологичен стерилитет разказват как след като са се успокоили са забременели и родили. Ще видите, обаче,че за това им е трябвало много време и мъки които биха си спестили ако бяха потърсили помощ от психотерапевт. В много случаи не би се стигало до успокоение чрез осиновяване на дете и последващо раждане на собствено дете.

Виждам обаче, че в случай когато и двамата са здрави, но бебето се бави е много трудно да приемеш,че собственото ти мислене е причината за това да нямаш деца.

Трябва наистина да си много интелигентен и смел за го признаеш и потърсиш помощ.

Дори днес ми се обадиха мои познати които правят ин витро в София. И двамата за здрави. Много отдавна им и бях казал да си правят ин витрото, но и да започнат психотерапияр която дори сама по себе си би имала успех. Сутринта съпругът ми се обади за да ми каже, че и вторият им опит е неуспешен. Разбира се, препоръката ми за психологична работа изобщо не беше взета под внимание.

В този случай не се касае например за липса на пари за психотерапия, проблема е, че жената отивайки на психотерапевт ще признае, че има проблем и той е в нея.

Наистина я разбирам. За това казвам –,,изисква се смелост и интелигентност за да потърсиш психотерапевтична помощ в случай на стерилитет’’.

Редактирано Юни 7, 2010 от hip

[Дъгата]

Има интересни аспекти и в книгата

"ЛУННА ПЪТЕКА ВЪВ ВОДАТА" - ДР.СЯОЛАН ДЖАО

Кибеа, 2006.

Авторката е дипломиран лекар гинеколог, практикува китайска медицина в Канада от много години.

[Дъгата]

Това е линк http://mama.btv.bg/f...709b211fe1f2115

Връзката не се отваря.

[д-р Тодор Първанов]

http://mama.btv.bg/forum/viewtopic.php?t=88&sid=ee7b943f30a3e36ad709b211fe1f2115 Редактирано Юни 9, 2010 от hip

[Орлин Баев]

Хип, написаното от теб е много хубаво и вярно физиологично погледнато. А по независимо психологически погледи по-въпроса има ли според теб? Има например една юнгианка, която се занимава с психогенно безплодие (мисля, че се казваше Ани) - какво ли би казала тя по въпроса? ...

[Дъгата]

Може ли няколко въпроса по темата?

Може ли понякога "енергийна слабост" (образно казано) да е причина за безплодие.

Де факто след време ще се появи и физиологична причина за безплодие, но в момента то изглежда като "психологическо".

Например синдромът "студена матка" според китайската медицина бе изглеждал като "психогенен стерилитет'".

Но организмът на жената няма енергия, за да износи бебе.

Всички методи за намаляване на стреса и усилване на вярата биха помогнали тогава.

Моя позната 5 години имаха проблем.

Поне при тях пътят бе намерен чрез християнската църква.

А и един АГ лекар я мотивира да тича, което явно е намалило стреса и нивата на кортизола.

Поотслабна и това й повиши самоуважеието.

Доби повече увереност и самочувствие.

Мъжът й също отслабна и това повиши качеството на показателите на спермограмата му.

След 1 година тичане, дълги разходки и молитви, тя забременя и имаше лека бременност.

[д-р Тодор Първанов]

А по независимо психологически погледи по-въпроса има ли според теб? Има например една юнгианка, която се занимава с психогенно безплодие (мисля, че се казваше Ани) - какво ли би казала тя по въпроса? ...

Всяко направление в психологията лансира различна психологична теория по отношения на психологичният стерилитет. Колкото и да са различни в болшинството си те са верни. Но, механизма, физиологичният механизъм по който психиката въздейства върху репродуктивната способност е този който описвам.

От там и всеки вид психотерапия се стреми да постигне това което казва Дъгата -Всички методи за намаляване на стреса и усилване на вярата биха помогнали

Чисто практически школата няма значение, важното е да се намали стреса и увеличи вярата.Това води до балансиране на хормоналният и имунен статус и улесняване на забременяването.

[Дъгата]

- Какви са психогенните фактори за успешно забременяване? Какви са при мъжа и какви при жената?

Спомням си разговори с майките по градинките с детски площадки"

При жените често има силен страх как ще се справя, дали ще съм добра майка, дали знам всичко необходимо, да не стане проблем, дали ще родя здраво бебе...

Това донякъде се компенсира с четене, списания, форуми, разгори с майки, каки..

Най-спокойните майки са тези, които са гледали или поне доста помагали при гледане на нечие бебе.

То и ромките затова са спокойни - има задължително майки, свекърви, какаи, лели - всички помагат. а и нему мислят кое е правилно и грешно...

А, още 1 пример ми изниква в ума -

моя колежка имаше проблем и се опасяваше, че няма да може да има дете.

Стана детегледачка на бебе - бе й много натоварено, много стрес изживя.

Но не се отказа, претръпна, и после много бързо забременя.

[Пламъче]

Знам случаи,при които след доказано безплодие семейни двойки осиновяват деца,след което жените "по чудо" забременяват и раждат.

[Орлин Баев]

Копирам по-долу специфичен случай на непрекъсната психична "пъпна връв" с майката, водещ до психогенно безплодие. Това разбира се, е само една от многото възможни психични причини: "Прекрасно иллюстрирует работу этих родительских программ история болезни и выздоровления одной моей пациентки. Ее мать с молодости работала в системе КГБ. В свое время она вышла замуж и родила девочку. Но прожила замужем недолго и развелась. И затем посвятила свою жизнь работе и ребенку.

Они жили довольно дружно до тех пор, пока моя пациентка не стала взрослеть, и у нее естественным образом не появился интерес к мальчикам. И вот тут-то мать начала ее “терроризировать”. Она запрещала ей дружить с мальчиками, и следила за тем, чтобы девочка никуда, кроме школы, одна не ходила. И однажды мать сказала ей, что если дочь родит ребенка, то она выбросит ее вместе с ребенком с 7 этажа. И под таким прессингом эта женщина жила до 28 лет.

Но потом не выдержала и убежала на Север, не оставив своих координат. Но, как говорили раньше, “чекисты не дремлют”! Через полгода мать разыскала ее через каналы КГБ, приехала туда, заставила ее уволиться с работы и привезла домой.

Через год эта женщина опять убежала на Север, но уже в другое место. И там, пока мать ее не нашла, успела выйти замуж. И вместе с выходом замуж у нее появились первые приступы бронхиальной астмы.

Мать опять разыскала ее и забрала домой - уже вместе с мужем. И потом они некоторое время жили вместе. Но она так и не смогла родить ребенка - страх перед материнским запретом приводил к выкидышам.

Настоящие проблемы начались после смерти матери. Чем дальше по времени отходила эта дата, тем сильнее у нее были приступы бронхиальной астмы. Такое ощущение, что мать всю жизнь держала ее на поводке и не позволяла вырваться. И даже когда умерла, не выпустила его из рук. И чем дальше в прошлое отходил день ее смерти, тем сильнее натягивался этот “поводок”!

Мне представляется, что этот “поводок” был эффективен только потому, что эта моя пациентка на бессознательном уровне и не хотела освободиться от материнской опеки. Хотя она и вышла замуж, это не привело к независимости. Материнские программы оказались сильнее! И ребенка она все-таки не родила, даже после проведенного психотерапевтического лечения, когда она осознала механизмы своего бесплодия и в значительной степени освободилась от бронхиальной астмы. Правда, она пришла на лечение тогда, когда ей было за 40 лет. В этом возрасте женщине уже очень трудно решиться на такое изменение жизни по многим причинам."

Източник

[Орлин Баев]

Същият автор:

"Или, например, мама говорит дочери: “Доченька! Мужики - грязные скоты! И они от нас хотят только одного, желая оставить нас с проблемами. Бойся их!” Вполне возможно, что мама сама очень сильно обожглась на этом деле, исходя из других установок. И она искренне желает помочь дочери избежать неприятностей. Но она своими словами ставит дочери антисексуальный блок - своеобразное “противозачаточное”. В результате, когда девочка вырастет, она неосознаваемо будет бояться мужчин. И вполне может остаться старой девой до глубокой старости! Или же у нее будет бесплодие и/ или фригидность."

[Орлин Баев]

Друг пример от практиката ми за непрекъсната психична "пъпна връв" с родителите. Пъпна връв, през която са залагани и продължават да се поддържат програми, действащи като психично противозачатъчно! Двойката пробва да има деца от години и години и години, изследванията показват добра спермограма, овулация, съвместимост. Нищо медицинско, което да спре забременяване... В късните двадесет са, здрави и в добра кондиция.

Момичето е красиво, интелигентно, социално включена и професионално реализираща се нормално. Обича татко и мама. Повече от нормалното. Прилепнала е психично към тях. Чува се с тях по няколко пъти на ден по телефона. Тяхното мнение е решаващо за нея. За всичко. Живее в друг град със съпруга си. За нея това преместване е било акт на тотално волево и емоционално усилие - отдалечаване от родителите. Въпреки разстоянието силното прилепване и родителски контрол си тече - през телефонните разговори, през свръхредовните посещения на родителите през уикендите и по всяко възможно време. Родителите са били крайно несъгласни с преместването на жената в другия град - очаквали са, че тя ще продължи да живее при тях до края на дните им и ще "ги гледа", а ако има мъж до нея, той също ще се включи в тези очаквания, ще живее при тях, въртейки се около егото им като електрон около орбита. Тя външно е умна и красива, спокойна жена. Вътрешно обаче продължава да бъде "момичето на мама и татко", свръхзависимо от очакванията и мнението на родителите си дете. Родителите на жената никога не са искали тя да има деца, напротив. Имали са много напрегнати и дистанцирани взаимоотношения помежду си и както бащата, така и майката още от ранните години на момичето са и заявявали, че "ако не беше ти, отдавна да сме се развели". Натрапване на вина, на непълноценност, чувство за длъжност. Родителите понастоящем продължават да очакват от дъщеря си "връщане у дома" и грижи за тях. Реакцията на жената е пасивно подчинение на родителските очаквания. Дори при споменаване за дете, реакцията им е: "Е, като ти е толкова акъла, блъскай си главата в стената... Ние нямаме намерение да се занимаваме с внучета, да знаеш. А кой ще се грижи за нас като имаш дете?" . Младата двойка прави секс редовно, следи за овулация. Жената обаче е с практически блокирана сексуалност. Прави секс механично. Относно забременяването - очакването да се случи е по-скоро рационално, не и желано и сърдечно очаквано. Сама твърди, че всъщност няма желание за дете, както и за секс въобще. И как да има, като самата тя е все още "детето на мама и татко", с една мощна психична връзка с тях, през която преминава и се поддържа "противозачатъчна" психична програма.

Споменавам този случай в контекста на темата. Надявам се да спомогна за депрограмирането, положителна развръзка и ... люлка.

[Дъгата]

Родителите са били крайно несъгласни с преместването на жената в другия град - очаквали са, че тя ще продължи да живее при тях до края на дните им и ще "ги гледа", а ако има мъж до нея, той също ще се включи в тези очаквания, ще живее при тях, въртейки се около егото им като електрон около орбита.

...Дори при споменаване за дете, реакцията им е: "Е, като ти е толкова акъла, блъскай си главата в стената... Ние нямаме намерение да се занимаваме с внучета, да знаеш. А кой ще се грижи за нас като имаш дете?" .

А не може ли да се работи с родителите - индиректно чрез "случайна" книга, или двд с филм?

Тя и да бяга (психологически и физически), те ще си я гонят ли, гонят, за да я хванат с ласото на "дъщерния дълг"?

А и защо тези родители изключват факта, че може да провалят личния й живот с това отношение?

Какво печелят - да кажем възрастна дъщеря, която гледа самотно сериали след тяхната смърт?

Ако някой така им го изтресе дали биха се замислили?

Странно, но познавам такива родители - те си нарочват кое дете да ги гледа и толкоз.

Такива деца обикновено не се женят или се развеждат, не желаят деца...

[Орлин Баев]

Родителите, по думите на двойката, имат силно закостеняло мислене, в късните си години са. Правени са опити за разговори с тях, но безуспешни...

Ето още от цитирания по-горе руски психотерапевт за психогенното безплодие:

"В моей врачебной практике был ряд случаев, когда мне приходилось лечить женщин от бесплодия. Казалось бы - при чем здесь психотерапевт? Но в каждом случае можно было с достаточно большой долей уверенности говорить, что это бесплодие было «круто» замешано на отрицательных эмоциях. И имело психосоматический характер. Например, у одной моей пациентки бесплодие развилось как следствие сделанного аборта. Ей пришлось сделать его во время учебы в консерватории. Парень, с которым она дружила, отказался на ней жениться, сославшись на то, что ребенок не от него. И после этого она много лет не выходила замуж, но половой жизнью жила. И ни разу больше не забеременела, хотя совершенно не предохранялась.

Я провел ей стандартную процедуру лечения гипнозом с НЛП. Но самое главное оказалось не это. Я посоветовал ей официально выйти замуж. И она так и поступила. И сейчас у нее растет здоровый мальчик. Оказалось, что после аборта в ее бессознательном образовалась часть Я, которая не давала ей забеременеть в «неофициальной обстановке». Она как бы говорила: «От этого опять могут быть крупные неприятности. И я ни в коем случае не позволю этому случиться!» А официальный выход замуж достаточно серьезно гарантирует от того, что муж бросит ее из-за беременности. И у этой части Я был выбит камень из-под ног: «Теперь уж нас не бросят, можно беременеть!» "

[Дъгата]

Родителите, по думите на двойката, имат силно закостеняло мислене, в късните си години са. Правени са опити за разговори с тях, но безуспешни...

Я посоветовал ей официально выйти замуж. И она так и поступила. И сейчас у нее растет здоровый мальчик. Оказалось, что после аборта в ее бессознательном образовалась часть Я, которая не давала ей забеременеть в «неофициальной обстановке».

Идеята за официалния брак с добра.

Ако човек (например мъжът) се страхува от един подпис, които може да се "изтрие, то как ще има смелост да поеме отговорност за цял живот за дете?

Жената ще усеща това и няма иска да има дете...

А и предбрачните договори са голямо улеснение.

Някъде бях чела, че психогенното безплодие било по-често срещано при много образовани жени ( 2 висши образования, научна кариера...), както и с родители лекари и учители, на които явно им е омръзнало от проблеми, свързни с деца (макар и чужди).

И така явно се е образувало едно дълбоко нежелание и умора да се занимават с деца, желание за тишина и покой, някой да се грижи за тях, а не само те да бдят над другите...

Редактирано Юни 17, 2010 от Дъгата