Това е популярно мнение. д-р Тодор Първанов Добавено Юни 2, 2010 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Юни 2, 2010 (edited) Започвам темата, провокиран от многото случаи на хора, които имат психични проблеми, ходят продължително на психотерапия, където дават не малки суми, без да има някакъв резултат от терапията. В някои случаи, ефектът е дори отрицателен. Отдавна се каня да взема отношение по този въпрос, но все не ми оставаше време. Последният такъв случай наистина ме изкара от кожата. Kасае се за смело и борбено момиче (нека не забравяме, че само 20% от хората с тревожни разстройства искат да се справят и дават всичко от себе си, включително и пари, за да го постигнат), което е вложило и пари и време за да се справи със страховете си, а накрая беше изправено пред ситуация да преживее сериозен житейски провал поради неефективността на терапията. С нейно разрешение ще опиша случая. Момичето е от обикновено семейство- разбирайте- работи, за да се издържа като студентка. Преди 3 години, когато е на 21 години, в резултат на стрес получава първата си паническа атака. Като всеки интелигентен човек, който иска да се справи с проблема, сяда пред компютъра и започва да търси психотерапевт. Избира си човек, в рекламата на който пише, че е в управата на психотерапевтична школа, която широко се препоръчва за лечението точно на ПР. Момичето започва терапия и едновременно с това и се назначава лечение с АД (това е безумие, на което ще се спра по-късно) като всичко това продължава цели 3 години. Да, момичето се чувства относително добре, но това е на фона на медикаментите. Миналата година завършва бакалавърска степен и решава да замине да учи магистратура в чужбина. Очаква, че проблема с ПР е решен. Заминава, пие си лекарствата съвестно, но в резултат на стрес и пренапрежение, тревожността се връща под формата на натрапливи мисли. Момичето праща мейл на терапевтката си, с която 3 години 2 месечно се е срещала, плащайки по 30 лв. Последната не и отговаря. Нормално е, тя ако е можела да и помогне с нещо, би трябвало да го е направила за този период. Ето какво са постигнали за тези години терапия: ,,, С нея бях стигнала до определен етап на разбиране на проблемите си (силната амбиция на майка ми, желанието ми да я направя щастлива, невъзможността да казвам "не" и т.н.), но не много повече.’’ Пари и време, хвърлени на вятъра. Ще направя скоба, за да отправя апел: престанете да търсите причините. Намирането им не е разковничето за решаване на проблема. В психотерапията знанието не е еквивалент на решение. Милиони хора по света знаят, че цигарите са вредни и 90% от рака на белия дроб е сред пушачите, но не намират решение как да ги спрат. Ще дам за пример и Нора ( писа наскоро тук), която според терапевта си трябва да приеме и гали детето в себе си. Терапевтът си халюцинира, че в нея има някакво дете, тя се съгласява с халюцинациите и после двамата се чудят защо терапията не върви и като спре лекарствата, симптомите се връщат. По-добре да и беше внушил, че в нея има ламя или змей и всеки път, когато натрапливия импулс се появи, ламята я подгонва, за да я погълне. Повярвайте ми, ако го беше направил, момичето сигурно отдавна щеше да е забравило за проблема, защото никак не е лесно да бягаш пред триглава ламя, бълваща огън. Да, но ламята е архаична, страшна, а детето е мило, сладко и трудно за откриване. Затова и момичето има да го търси.... И за да не помислите, че в случая аз халюцинирам, ще ви кажа, че по същия начин, само че не със змей, а с тигър, Милтън Ериксон е лекувал нещо много по-сериозно от тези натрапливости - болката на терминални раково болни хора, които са спирали морфина, изживявайки последните си дни в ясно съзнание, без болков синдром. Но да се върнем на момичето. Изправено пред проблема си и невъзможността да се съсредоточи и да учи, тя се връща в Бг. Оставя половината си изпити невзети и започва отново да търси възможно най-бързо и ефективно лечение, иначе губи всичко, постигнато до сега. От нета избира много титулован професор по психиатрия. Отива при него, за 20 минутен преглед плаща 50 лв., научава, че диагнозата е ПР с депресия и получава отново рецепта с АД (антидепресант). Но няма отговор на въпроса, кога ще и мине, за да завърши следването. Отчаяна, отново в нета, избира известен психотерапевт. Това, което и казва той е - да увеличи двойно дозата. На втората среща, тя установява, че той изобщо не я помни. Примирена, пише на един по-малко известен психотерапевт - Орлин, който и дава моя телефон, защото тя живее близо. На 1-ви май се видяхме. За резултата ще пиша по-долу. Това, което чух от нея, наистина ме вбеси - млад, умен, борбен човек, който наистина иска да се справи с проблема си, попада в един омагьосан кръг, от който буквално няма измъкване. Ще се опитам чрез анализа на нейния случай да предпазя тези хора, които искат искрено и силно да се справят с психологичния си проблем, да не попадат в подобна ситуация. 1. Ще започна с това, че това момиче бе дало 3000 лева до тук и беше в риск да загуби още повече, от провала на следването си в чужбина. (за вредата, която лекарствата нанасят на един млад организъм, не ми се иска да говоря). За това първото, което трябва да знае всеки един, който иска да посещава психотерапевт е, че психотерапията има цена. Тази цена се определя много просто - броят на сесиите се умножава по парите, които се дават на всяка една сесия. Няма такса от едиколко си лева, както пишеше Орлин в предната тема, това заблуждава клиента. Психотерапията си има цена и вие трябва да я знаете предварително, защото вие ще я платите. Трябва да се знае, че в психотерапията има 4 психотерапевтични направления по отношение на нейната продължителност. Има дългосрочни - при които срещите протичат регулярно, в продължение на 3-5 години. Има средносрочни- срещи от 6 месеца до 1,5 години. Има краткосрочни, при които срещите са 8-12 срещи в рамките на 3-4 месеца и power терапии, при които нещата се решават само с 1-2 срещи. Знаейки това, можете да разберете, че ако изберете дългосрочния вариант за решаване на вашият проблем, дори при цена 10 лв. на сесия, можете да дадете с пъти повече пари, отколкото ако отидете при един краткосрочен терапевт, който работи за „огромната” сума от няколко десетки лева. Затова първия съвет е да попитате терапевта, в рамките на школата, в която той работи, колко средно на брой сесии са нужни за решаване на вашия проблем. Важно е да се знае, че опитността на самия терапевт също има значение: един ще работи на ръба на скоростта, която позволява школата, друг, по-малко опитен, ще работи по-бавно. Не приемайте отговор „не знам.” Всеки един от нас си има собствена статистика и знае какво време средно му е нужно. За да не съм голословен, ще дам пример с двама души, които са писали в този сайт и са вече бивши мои пациенти и студентката, чиято история описах по-горе- всички с ПР. Никовете на моите бивши пациенти са: illy_83- това момиче беше с ПР от 3 години и Adriana. И на двете съм казал едно и също: статистиката ми в случай като техният е 6 до 8 сесии, ако разбира се преценя, че са високо мотивирани и ги взема за пациенти. С illy_83 проведохме една 3-часова среща. Момичето беше страшно мотивирано, спазваше плана, който изготвихме и след 20 дни беше овладяла паниката и страха; с Adriana имахме 5 часа, и терапията беше прекъсната поради мой здравословен проблем. Чухме се скоро, но тя каза, че има сили да се справи сама. В краен случай ще се видим още един или два пъти. Отговорът ми към студентката в чужбина беше, че според статистиката ми конкретно в нейният случай ще са ми нужни от 3 до 30 срещи./Тя имаше и натрапливи мисли, и приемаше висока доза антидепресант/ На втората среща, нещата се проясниха и казах, че часовете ще са 10-12. В момента прогнозата е още по-оптимистична. Разбира се, макар и рядко, има и случаи, в които психотерапевта просто може да каже ”ще опитам, може и да стане.” Такъв беше случая с жената с 14 години натрапливости, която в момента е бременна. Така и казах , но днес вече мога да предположа по-точен брой - около 15 ч. за около година. Разглеждайки парите, които получаваме като цена, може да се разбере защо ние полагаме усилия да се обучаваме, да ставаме все по-бързи и ефективни. Реално цената, която плащат моите клиенти днес и преди 15 години е почти една и съща въпреки, че днес вземам с пъти повече пари за сесия. Въпросът е, че съм станал с пъти по-бърз и ефективен и сесиите са многократно по-малко. От това печелят и двете страни: клиентът по-бързо решава проблема си, а терапевтът – повече свободно време и възможност да приеме повече клиенти, ако иска. Защото така, като Орлин беше поставил въпроса, че парите от клиента са такса, наистина се пораждаше въпроса каква е логиката да се е работи бързо? Нали като се излекува клиентът, тези пари се губят. Това, че говорим за цена, позволява и тя да бъде съобразена със сложността на случая и това което съм казал и на тримата, с които давам пример е, че цената за един астрономически час варира „от-до.” В зависимост от сложността. Така те спокойно могат да си направят сметка на парите, които биха похарчили за излекуването си, смятайки макс. брой часове по макс. брой лева на сесия - реално и тримата платиха много по-ниски суми от максималните. Не само аз правя това. Много мои колеги също го правят и това е много положителна практика. Една скоба: има някои проблеми, които са точно измерими, например монофобиите - страх от височина, тъмнина, вода, както отказването от цигари и др. и при тях е възможно да се работи за „свършена работа.” Клиентът заплаща след като се убеди, че страхът е изчезнал от живота му. Това е възможно и в други измерими случаи –нощно напикаване, сваляне на килограми и т.н. Например човек пуши 30 цигари дневно и иска да ги намали или спре. Договаря се точната цена, която се заплаща при пълно спиране и срока на терапията. Броят на часовете вече не е фактор за цената и психотерапевта може да го вика колкото си иска. Накрая се отчита резултата и ако той е 100%, се плаща пълната цена, ако е частичен - се получава процент от уговореното. В случая, ако клиентът пуши в края на уговореният срок 10 цигари, се заплащат две трети от цената. Разбира се може да поискате и първата сесия да е безплатна, както прави Орлин. Това също е коректно, защото е един вид запознаване. Вие не познавате психотерапевта и ако той в разговора ви се стори некомпетентен или просто не е „вашият” терапевт, е редно, според мен, да не се заплаща. Мисля, че нахвърлих основните идеи за психотерапия - цена. Някои колеги могат да дадат още идеи как да не се получи така, че клиентът да не дава много пари за нищо. 2. Второто нещо, което е довело момичето до неблагополучие, е неудачен избор на психотерапевт. Клиентката ми е търсила най - доброто в нета, мислейки, че това са титлите, завършените курсове, административните постове. На мен самият ми става много смешно и чудно, гледайки десетките курсове, който са изброени във визитките на някои колеги и се питам: кога от учене им е останало време да работят с реален пациент? За да ви подскажа как да търсите човека, ще ви дам пример. Счупи ми се автоматичната скоростна кутия на колата. Цената на ремонта е около половината от стойността на колата, майсторите в страната са малко, което предполага риск да похарча няколко хиляди лева напразно, за това направих следното: потърсих хора със същата кола, със същия проблем, и след техни препоръки се срещнах с автомонтьора, ремонтирал техните скорости. Човекът ми хареса, условията му бяха приемливи и колата ми е готова. Така че, когато търсите психотерапевт, намерете хора, които вече са си решили с негова помощ проблем, идентичен с вашият. Не се доверявайте на някой, който ви казва, че ходи на терапия безкрай и въпреки, че няма промяна, е много доволен, защото скоро попаднах на жена, изключително доволна от психотерапевта си, но напредъка и за 3-4 години психотерапия бе минимален.( Това е възможно само ако искате да си говорите като с приятел и да споделяте мисли и впечатления) Можете да поискате от психотерапевта, към който сте се насочили, да ви свърже с някой бивш негов пациент. Ако ви отговорят, че бившите пациенти не обичат да говорят за проблемите си, не е така. 90% от бившите ми пациенти с ТР с голямо удоволствие биха помогнали на някой със същия проблем казвайки му ”да, аз бях като теб, но ми помогнаха и се справих”. Едно е терапевта да казва колко е велик, друго е излекувания да каже: ”да, така е, с негова помощ се справих.” 3. Третият проблем е: не може психотерапията и лекарствената терапия да се провеждат успоредно продължително време и тревожността- фобия, натрапливост и т. н. да бъдат премахнати трайно. Проблемът е, че лекарството тушира симптомите, човек започва да вярва в него и не предприема промените, които трябва да направи, за да реши кардинално нещата. Тревожността и депресията са един сигнал, че нещо не правим както трябва, че нещо трябва да променим, но как да се решим на промяна, когато симптомите са притъпени от медикамента? Ако сте попаднал на добър психотерапевт, то лекарство не би трябвало да има. Ако приемате такива, трябва заедно да направите план как да ги спрете. Например illy_83 спря серопрама на 2-ия или 3-ия ден след нашата среща. Всъщност това, което според мен е много важно, е пациентът да дойде на първата среща без медикаменти и с възможно най-добре изразена симптоматика. Така, когато в резултат на терапията получи облекчение, ще се убеди в неговата ефективност, ще прави нещата, които трябва, от тях ще дойде промяната и така ще реши трайно проблема. Аз не знам как би могъл някой да прави психотерапия и да мотивира клиента си да прави промяна, при положение, че той се чувства относително добре с лекарства, сетивността и реактивността му е притъпена от тях и им вярва. Не бива да мислите, че аз съм против лекарствата. Понякога за седмица и на мен ми се е случвало да изписвам нещо леко, но винаги съм описвал детайлно как действа препарата, защо го давам, и че е само за няколко дни. Наблюдавам и друго нещо - човек с невротичен проблем да се лекува медикаментозно от психиатър, а прави психотерапия при друг специалист.( това го пише като съвет почти навсякъде). Лишено е от ефективност – обясних по-горе защо. 4. Четвърта препоръка ще илюстрирам със случая, с който започнах. На първата среща момичето ми каза, че има две възможности; да замине в края на месеца и си вземе 2 от изпитите, а другите 2 есента или да отиде есента и да вземе 4-те изпита наведнъж. Преди седмица замина, вече взе единия си изпит, в началото на юни ще вземе и втория, веднага на следващия ден ще намали АД с половин доза, есента ще вземе и другите два изпита и веднага ще го спре след това напълно. Ако всичко върви според плана ни, последната сесия ще е около Коледа, когато тя ще се прибере, т.е. 3 години хапчета и психотерапия ще са заменени с около 6 часа само психотерапия. Разбира се, като нейн психотерапевт, тя може да разчита на мен, ще си пишем, ще се чуваме, ако и когато е нужно. Нарочно описвам в детайли плана на това, което ще правим, за да разберете и четвъртият ми съвет – психотерапията е планов процес и вие заедно с терапевта си трябва да имате този план. Той ще търпи развитие и промени, но е нужен и трябва да го искате. В противен случай години ще има да търсите децата в себе си, да се бунтувате срещу майките си и още какви ли не глупости да правите, губейки време, пари и енергия. 5. Като цяло нормалната посока на терапевтичния процеса трябва да бъде към положителна промяна, т.е. след 2-3 час трябва да има ясни, измерими подобрения, които да се отчитат и от двете страни. (Отнася се за краткосрочната и power -терапията. За другите не знам как е) Ако дотогава няма промяна, някъде нещо не се прави както трябва и трябва да се преосмисли целия план отново. Искам да благодаря на всички, които проявиха търпение да прочетат моите размисли по тези въпроси. И ако някой помисли, че аз се хваля с мой успех, това не е истина. Аз хваля необикновените си, високо мотивирани клиенти. Истината е, че не всеки, който казва ”искам да се справя” е готов да отдели време, средства и положи усилия, за да стане това факт. Предполагам, че и други колеги ще се включат с препоръки, с които да бъдат полезни на клиентите. Редактирано Юни 2, 2010 от hip Лина Коцева, Vespertine, Иво и 10 others 13 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 30, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2010 (edited) Обикновено това е пътят, по който минават доста терапевти. Започваме, надъхани психоаналитично, виждаме, че така не стигаме до никъде, променяме стила, търсим методи, работим със сърце, предизвикваме пациента... Чудесен клип! Хип, в мнението си поставяш няколко критерии за избор на психотерапевт: - реални умения и резултатност, проверима чрез успешно решени случаи, вместо разчитането на дипломи, звания, титли и постове - точно така е. Ще споделя вижданията си. Има хора с доцентски и професорски титли, които обаче въпреки тях се явяват преди всичко преподаватели теоретици, а реалната им практика е далеч по-слаба от очакванията свързани с титлите им. Кога да имат практика на психотерапия, ако преподават в няколко университета и са посветени на академична, а не на психотерапевтична кариера?! Все едно да работиш автомонтьор, а вечер психотерапевт... абсурдно, нали! Но, това правят много психотерапевти в Б-я. Не само преподавателите, с или без титли, но много други колеги. Това за мен е много слаб вариант. Психотерапията е професия, която изисква пълно отдаване! Има колеги, които се числят като психотерапевти, но основно преподават... психотерапия на психолози. Някой би казал, че преподаването на психотерапия е близко до самата психотерапия. Подобно е, но е далеч по-лесно да преподаваш шаблонно, отколкото да приемаш по 6-10 пациента на ден, всеки с коренно различни проблеми, съответно да резонираш сз всеки и да намериш най-точния подход, темпо и методи именно към него. Разликата е голяма. Сега започнах да водя групи. Въпреки, че ги водя на хора с тревожни разстройства, виждам, че разликата от личнат атерапия е голяма - далеч по-лесно е, по-общо се работи. Казвам 'въпреки че водя на хора с тревожни р-ва', защото с тях е далеч по-трудно от едното преподаване на психолози, които очакват да им дадеш диплома и затова седят и мълчат... - срок на справяне - срокът на справяне е важен и е илюзия твърдението на някои колеги, че щом нещо е носено дълго време, дълго трябва и да се лекува. Опитът ми показва, че не е така. Зависи от ползваните терапевтични методи, от подхода ти, от личността ти, усета ти, интуицията ти и умението ти да мотивираш. Или умението ти да не приемеш клиент от типа оплаквач, който единствено желае захранване на проблема си чрез оплакването си, защото проблемът му дава ценни психични и социални преимущества за подсъзнанието му. За мен ако за шест сесии няма поне някаква промяна, значи или аз не правя както трябва нещата или пациентът не изпълнява задачите и домашните или просто не сме един за друг... Това последното се случва, но рядко - ако работиш фокусирано в цел и справяне, дори преносът и контрапреносът се ползват активно и фокусирано в целта и се преодоляват ако е нужно или се утилизират в рамките на броени сесии. - научени умения, с които пациентът посреща живота си, включително менталните и вегетативни трудности - "Даване на въдица и научаване на риболов, вместо единствено даване на малко риба при всяка терапевтична среща!" Няма да коментирам това дълго. Мисля, че е ясно само по себе си. - психофармация и психотерапия - критерий за добрия терапевт е при тревожни р-ва да разчита минимално на лекарства. Защо така?! Защото 1) психиката и самият мозък на пациента се "обляга' на хапчетата, вместо да разчита на психотерапията и методите и. Затова е живо безумие дълго време двете да продължават успоредно. Безумие, което обаче се практикува и е масово разпространено. Когато биват спрени хапчетата, разстройството обикновено се връща, при това още по-силно, поради по-долния пси механизъм на потискане. 2) самият прием на хапчета за справяне със собствените мисли и емоции е гаранция за неуспешната психотерапия. Защо? Защото представлява поведенчески израз на бягането от сянката си. Човекът се стреми да изгони, потисне и изтласка "гадните" мисли, чувства и вегетативни симптоми, вместо да застане лице в лице с тях, да види какво те искат д аму кажат, да разбере подсъзнанието си и въобще цялостната си психика, да се оцялости и промени с помощта на свободната си воля! Тоест, самият прием на хапчета при психични проблеми на ниво невроза е гаранция за слабата психотерапевтична намеса, ако тя се провежда успоредно с хапчетата. Защото приемът им е поведенчески израз на битката на себе си със ... себе си. Една психична част се бори и бяга от друга психична част, разцепването расте, себенепознаването е налице, а визията за собствената душевност е като към машина, която се "лекува" с препарати... Съвсем различно е отношението ми към хранителни добавки като триптофана (неолаксан), жълтия кантарион (ремотив), билковите екстракти, хомеопатията! Те са напълно съвместими с психотерапията! - пари и психотерапия - заплащане като такса или заплащане на принципа "свършена работа" - по принцип д-р Тодор Първанов (хип) е напълно прав. За да работим с такси допринася и контекста на европейската система, в която функционира психотерапията, насочена не към ефективност, а към продължителност... Жалко е, но е така. Такава е и юридическата ни система примерно. Но има и още нещо. За да работи един терапевт само "на свършена работа" трябва: 1) Да работи само с високо мотивирани пациенти, като систематично отсява типа оплаквачи. Не че има нещо лошо в оплакването, успокояваме се и си бършем сълзите, но ако когато започнем да променяме нещата се оказва, че всъщност проблемът който уж ще лекуваме представлява огромен интерес и полза за голяма част от психиката на човека... 2.) Самият терапевт да е много много опитен, изключително вещ в няколко школи в психотерапията и успешен, изключително успешен. Аз познавам десетина психотерапевти в Б-я, които наистина са успешни. Сега като се замисля, десет е завишено число... :) Редактирано Октомври 31, 2010 от Орлин Баев Дъгата, Vespertine и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 2, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2010 Имам два въпроса. Казвате, че можете с 1-2 или 10 сеанса да решите проблем, който психоаналитик би решавал години. Любопитно ми е какви методи използвате? Аз се сещам за водена медитация, хипноза, НЛП, холотропно дишане. Та какви методи могат да решат сериопзен проблем за до десет сеанса? Вторият въпрос е свързан с планирането. Доколко то е удачно, ако клиентът в основата на своя проблем има обвързване с мания за контрол и планиране? В такъв случай няма ли по-скоро да се засили проблема? Или ако случайно се надскочи планираното време дори с един сеанс, това няма ли да върне нещата назад? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 2, 2010 Автор Доклад Share Добавено Ноември 2, 2010 Не знам към кого е адресиран въпроса, дали към Орлин или към мен но ще отговоря, все едно че е адресиран към мен . 1. Никъде не съм правил сравнение между моите умения и уменията на един психоаналитик. За себе си мога да кажа, че в 30-40% от случаите работя само с една сесия( тази сесия понякога е с продължителност от 2 до 5 часа), в 50% средно са 6-8 сесии и 10% от пациентите ми са с терапия повече от 10 сесии. Става дума за състояния от тревожния спектър като обектни фобии - те се лекуват само с една сесия. Няма механизъм по който лечението да бъде с повече сесии, всъщност има, но той е направен с цел да се вземат повече пари. Затова с обектни фобии аз работя твърдо за свършена работа и не приемам почасово заплащане. Приема ли го, това означава да се стремя да удължа сесиите до 10 и повече, което за мен е безсмислено. Ясно ви е, че тук не включвам агорафобията (за нея са нужни 6-8 сесии) и социалната фобия, като за последната има хора, които са ме търсили (дори оттук) и аз съм отказвал, препоръчвайки им групова терапия. Там могат да тренират нови социални умения. Около 40% от пациентите с ПР също се справят само с една сесия, но (подчертавам) това са високо мотивирани пациенти и не приемат медикаменти. Да, едно от момичетата, писало в този сайт, се справи само с една двучасова сесия и беше на серопрам, но това е изключение. По правило медикаментите удължават терапията. Не знам на един психоаналитик колко време ще му е необходимо в такива случаи. Не познавам методите на психоанализата. «Любопитно ми е какви методи използвате?» Няколко пъти съм писал, че работя в областта на краткосрочната стратегическа психотерапия, с основоположник Милтън Ериксон, Ериксонова хипноза, НЛП и краткосрочна, фокусирана към решение терапия. «Вторият въпрос е свързан с планирането. Доколко то е удачно, ако клиентът в основата на своя проблем има обвързване с мания за контрол и планиране» 90% от пациентите, които идват при мен са насочени от мои бивши пациенти. От тях те знаят срока на лечение, така че на мен дори да ми се иска, не мога да го удължавам много и да лавирам - една сесия за фобия, 6-8 за ПР без медикаменти и от 3 до 20-25 за ОКР( там нещата са непредвидими, като всичко зависи и от медикаментите) » В такъв случай няма ли по-скоро да се засили проблема? Или ако случайно се надскочи планираното време дори с един сеанс, това няма ли да върне нещата назад? « Говорим за среден брой сесии – 6-8. Всеки разумен човек разбира, че това означава, че при някой сесиите са 2, при друг 12. В интерес на истината аз винаги се презастраховам, след първата вече знам как ще се развият нещата, но винаги казвам с една –две повече. До сега това никога не е било проблем. Сайтът се чете от мои пациенти и те могат да потвърдят, винаги терапията е свършвала по- рано. «Та какви методи могат да решат сериозен проблем за до десет сеанса?» Не разбирам какво означава сериозен проблем – сериозен за мен или за пациента? Има неща, в които съм компетентен и други, които не са в моята компетенция, така че за мен сериозен е проблема в който аз самият нямам нужната компетенция. Наскоро ме потърси човек с проблем с половата идентичност. Препоръчах му да отиде при друг колега, това не е в моята компетентност. Аз съм специалист по тревожни разстройства и когато човек постави въпроса си в тези рамки, за мен не е сериозен проблем, защото имам алгоритми за решаването му. За мен половия идентитет и социалната фобия са серизен проблем, защото за тях нямам ефективен алгоритъм в рамките на моите психотерапевтичн школи. Така че под сериозен проблем аз разбирам труден за разрешаване проблем за терапевта, а не за клиента. От тази гледна точка ми е много жал, четейки постовете на хора с паника или ОКР, които наистина страдат, а алгоритъмът за решаването с помощта на психотерапията, е сравнително лесен. kali, B__, Дъгата и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nickles Добавено Януари 31, 2011 Доклад Share Добавено Януари 31, 2011 д-р Стоянка Велкова, психиатър,специализант по детска психиатрия , асистент в катедрата по психиатрия на УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив, тел. 0878246835, кабинет: ул. “Петър Стоев”123, с предварително записване!Искам да попитам някой знае ли нещо за тази жена?" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Януари 31, 2011 Доклад Share Добавено Януари 31, 2011 може ли и аз да попитам знаете ли нещо/имате ли мнение или познавате ли работата на д-р Петър Николов във Варна...? записах си час за утре при него.... като по-малка ходех при Детелина Велчева, но тя мисля, че вече не работи или нещо от сорта.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
t.todorov Добавено Януари 31, 2011 Доклад Share Добавено Януари 31, 2011 Нямам лични наблюдения, или допирни точки, но съм чувал добри отзиви за него. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Февруари 20, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2011 Здравейте, приятели. Д-р Тодор Първанов ме помоли да споделя горчивия си опит с предишния ми психотерапевт и последствията от него. Съгласен съм с мнението му че този пост ще е от полза на всички. Ето какво се случи с мен. Веднаха щом се появиха симптомите и тревожността, аз реших да си запиша час за терапевт, тъй като се съмнявах че мога да се справя сам. Причината за това, е че просто не знаех какво да правя. Първоначално написах e-mail на въпросния терапевт (за кратко наричан от мен Х), при което Х много уверено, без въобще да познава случая, каза че само за няколко сесии ще съм "като нов". Това за мен е грешка номер - не може да даваш такива изявления, без да си запознат с конкретния човек, с неговите качества, с неговия строго индивидуален случай. Още по-нагло е да обещаваш няколко сесии, без дори да си осъществил жив контанкт с клиента. След като отидох, първото което правихме беше да ПРИЕМЕМ симптомите и страха. Надявам се Орлин да чете това, защото и той също, без да е запознат с терапевта и с това как точно са протичали сесиите при него, го защити и каза че методите му са резонни. Орлине, просто прочети по-надолу и ще видиш че това не е така. Аз до края на терапията въобще не разбрах какво означава да приемеш симптомите. Ето, Орлин обясни възможно най-подробно какво означава приемането, след което аз го практикувах и ефектът беше налице - вече знам как да неутрализирам симптомите. При Х това не се случи. Той не даваше никакви обяснения, подробности и разяснения. Единственото, което ми каза е че като приема страха и симптомите, те ще изчезнат. След много настояване от моя страна, получих изпросено разяснение какво означава приемане. Това означавало да си намирам друго занимание, да не мисля в симптомите, да не им отдавам значение и така с времето щели да изчезнат. Една вечер се обадих на Х, защото имах силна тревожност. Х ме посъветва да излезна на кафене с приятели и всичко щяло да се оправи. След като този метод не даде резултат, Х реши да търси дълбоки причини, които провокират симптомите. Около 8-9 сесии говорих за миналото, детството, приятелите и всичко останало. Х умишлено ме разпитваше изключително подробно, за да удължи по брой сесиите. След като споделих всичко, единственото нещо, което бях посъветван е да ОБИЧАМ СЕБЕ СИ. Това щяло да реши проблемите със ситуативните паник атаки, тревожността, симптомите. Защо точно това ще реши проблемите? Как точно ще стане това? Отговорът беше - не всичко може да бъде обяснено и не е нужно. Тъй като не знаех какво означава да обичаш себе си и не ми беше пояснено, започнах да си угаждам повече, да си правя удоволствия и да мисля по-положително. Ефект нямаше. Освен това Х ме съветваше да се отнасям по-агресивно с другите хора, за да може да спре да ми пука от тях. Терапията въобще не се развиваше добре. Кулминацията настъпи когато Х ми заговори че трябва да се опитат всички възможни методи - терапия, ВРАЧКИ, ясновидци и т.н. В следващите сесии вече се чудеше какво да ми каже и как да запълни този един час. попитах защо не изчезват симптомите - защото не обичаш себе си. Какво да правя когато имам автоматични негативни мисли ? - гони ги, сякаш са враг и ги замествай с добродетел - с положителни мисли. Правихме и хипноза и НЛП - представях си че симптомите ми потъват много дълбоко под земята. Мога да изпиша тонове за тази пародия на терапия, но не смятам за нужно. Как трябваше да протече според мен терапията? Първо трябваше да ми бъде обяснено от какво точно страдам. След това какво представляват симптомите - завишено количество адреналин. След това какво точно означава да приемеш симптомите. След това вече да се търсят дълбоки причини и т.н. Вижте, най-малкото което трябва да бъде направено е да се опитат всички възможни методи и алтернативи и техники. Представете си един адвокат. Когато дойде клиент при него и особено когато му заплати 1500-2000 лв, той ще опита всички възможни начини да реша казуса му. Един правен казус може да се разреши по 50 начина. Един психологичен - също. Д-р Първанов достатъчно подробно обясни че за всеки техниките са индивидуални и различни. това е накратко нахвърляно. Ще отговарям на всякакви въпроси, свързани с терапията. Очаквам ги с нетърпение. Грешката на повечето терапевти е, че дават няколко техники и ако недай си Боже те не подействат на клиента, започват едни критики, едно агресивно отношение, едни неадекватни реакции, дори клиентът съвестно да ги е изпълнявал. Веднага се обвинява клиентът че е немърлив и че няма мотивация да ги изпълни. Готов съм за една огромна дискусия по въпроса. Имам достатъчно факти, доказателства, събрани впечатления, за да отговоря на всеки въпрос. nadin83 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 20, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2011 Писах ти, че методите на терапевта ти са резонни: нлп, хипноза, пробвал е да работи дълбинно... Явно "не са му стигнали силите" обаче. Тоест, успешността на дадени методи като нлп или анализ или мотвиране и т.н. и т.н. зависи преди всичко от опитността на терапевта. Опитност, за която според мен може да се съди най-добре през преценката на бивши пациенти на терапевта! Аз съм сигурен, че ако същите методи (или подобни, но от същите школи), които е ползвал с теб терапевта ти Х, ако са ползвани от друг терапевт, биха имали различен ефект при теб. Има резон и в това, което казваш за различните методи: при някой най-добре се работи образно, визуално, по-творчески и артистично, с игри, роли, въображение... При друг човек с други настройки на ума всичко се пресява през рационалността. При трети има нужда от много директен подход, а при други от по-бавен и заобиколен... Всичко е лично, така е! А умението да се работи персонално насочено идва както от широките познания на терапевта, така и от умението му да се синхронизира с пациента си, да вчувства психиката си в неговата и съответно интуицията му да даде изходни данни на интелекта му, а оттам и на решението му за избор на дадени методи! Не забравяй обаче, че и психотерапевтите са хора! Обикновено не са нито светци, нито мъдреци, понякога са "долу", понякога и в техните животи се случват неща и т.н. Разбира се, добрият терапевт се учи постоянно - от всичко, дори от трудностите в живота си и т.н. Говоря това, защото в Щатите примерно, за да си практикуващ аналитик, имаш условието да притежаваш собствена къща, семейство, всички битови уредености и т.н. В противен случай гилдията спира практиката ти... Както и да звучи, има известен резон в това. В Б-я терапевтите сме далеч както от размера на таксите в щатите, но и от социалния им статус и уреденост. С изключение на неколцина, които са вписали практиката си в нишата на финансовия елит. Но, с това се отклонявам от темата... В по-горен постинг съм писал като цяло мнението си. Ако някой прочете тази тема и си търси терапевт, нека това не съм аз. Аз съм нов, неопитен, знам наистина малко, нямам доцентски и професорски титли. Дори не съм чел книжките на Мелани Клайн или Кохут. А и се случва някои случаи да не мога да разреша, колкото и да се отдавам... Сигурно при добрите терапевти е различно, предполагам. Орлин, когнитивен градинар Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Февруари 20, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2011 Орлин, не съм съгласен с тази негативна оценка, която си дал за себе си. Според мен всеки в своята практика се случва да сгреши. Да не би лекарите и адвокатите никога да не са допускали грешки в своята кариера? Аз поне не познавам безгрешни хора, но може и да има Аз и преди навсякъде съм казвал, че ти си моят избор за терапевт. За да не звучи това като реклама, мога веднага да се обоснова. За разлика от Х, ти, въпреки че въобще не си провеждал с мен терапия на живо, успя да ме научиш как да приема страха и симптомите и към днешна дата те вече да не ме плашат толкова. Освен това, ако още в самото начало бях дошъл при теб, а не при Х, щеше да ми обясниш какво точно ми има, откъде идват симптомите и т.н. Сигурен съм и че нямаше да се откажеш ако няколко метода не даваха резултат при мен, а просто щеше да ги замениш с други, по-ефективни конкретно за мен. В теб има някаква харизматичност, чувствам се един вид уверен в теб и в подходите ти, обяснявам си кое защо се прави и какво да очаквам. Самата ти личност, както и тази на д-р Първанов вдъхват увереност в клиента и го мотивират да промени онези си черти, които са довели до това състояние. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 20, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2011 (edited) Аз и безгрешни нехора не познавам . Пък и т.н. персонаж Господ Бог и той не би да е безгрешен. Благодаря ти за хубавите думи, оценявам ги! Не мисля, че съм си дал негативна оценка обаче! Смятам, че знам малко спрямо желанието ми да знам много . Не смятам, че съм добър терапевт, защото в съзнанието си искам да бъда още и още по-добър терапевт! Дори и сега, след само четири години практика, ако на мен и на който и да е от най-добрите терапевти от където и да е от глобуса дадат по сто пациента със сходни проблеми и тежест на случаите и се проследи терапията, сигурен съм, че резултатите ми ще бъдат поне толкова добри, колкото и неговите! Поне ако пациентите не са предварително праймирани с величието на името на примерния терапевт еди си кой си - защото известността играе силна роля на плацебо ефект през пси механизма на самоизпълняващото се пророчество... Това не значи, че съм безгрешен обаче - не го и целя. Напротив, с пълна свобода разрешавам на егото си да греши на воля, разчитайки на решенията на цялостната си личност. Точно тогава нормалните грешки са далеч по-малко. Честно казано, аз неболестен перфекционизъм не познавам! Както и да е, ако искаш да продължим разговора, заповядай в темата ти за паниката при социална тревожност! Орлин Редактирано Февруари 20, 2011 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
t.todorov Добавено Февруари 21, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 (edited) " Първоначално написах e-mail на въпросния терапевт (за кратко наричан от мен Х), при което Х много уверено, без въобще да познава случая, каза че само за няколко сесии ще съм "като нов". Това за мен е грешка номер - не може да даваш такива изявления, без да си запознат с конкретния човек, с неговите качества, с неговия строго индивидуален случай." Много вероятно е просто човекът да не е бил психотерапевт. Именно заради това като човек който се интересува какъв е специалиста срещу него, трябва първо да се информирате що за специалист стои срещу вас. Това най-лесно може да стане, като изисквате диплом, който удостоверява, че има право да извършва психотерапия. Това не е нито лекарска диплома, нито такава за психолог. В България, такива дипломи могат да се издават по следните терапевтични модалности: Българско дружество по психодрама и групова терапияДружество по позитивна психотерапия в БългарияБългарска асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапияБългарска асоциация по фамилна терапияБългарско неорайхианско дружествоБългарско общество по аналитична психология К. Г. ЮнгГрупа за развитие на психоаналитичната практика в БългарияБългарска асоциация по музикотерапияДружество на краткосрочните терапевти в БългарияВъпросните специалисти, които ви представят диплом от някоя от гореизброените терапевтични модалности подлежат на контрола на съответните школи които са им го издали . Така може да се търси отговорност от тези специалисти. Всякакви останали дипломи, от други различни от горните направления, обучения тренинги и други са с нелигитимен произход и не се считат за удостоверяващи психотерапевтична правоспособност. От там нататък вече кой е добър или по-слаб терапевт можете само от обратната връзка на други хора да разберете, макар че терапевта може с един човек да работи добре, а с друг не. Все още се попълва регистъра на психотерапевтите в България, който ще бъде основния легитимен информационен ресурс. Тъй като процедурата е бавна и изисква време това е трудна задача. След това добре селектираната информация за специалисти ще бъде разгласена по подобаващ начин. П.С: Ако вие сте усетил непрофесионално отношение към себе си от страна на въпросният терапевт /ако предположим че е наистина такъв/ първо не е нужно да криете името му и второ можете да посетите страницата на БАП /Българска асоциация по психотерапия/ за да се информирате какъв е етичният кодекс и да определите дали вашият терапевтичен процес го е нарушавал. http://www.psychotherapy-bg.org/?page_id=23 Редактирано Февруари 21, 2011 от t.todorov Vespertine и Дъгата 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Март 2, 2011 Доклад Share Добавено Март 2, 2011 Искам да попитам как да изберем правилния психотерапевт за работа с алкохолозависим?Какви въпроси би трябвало да зададем и какво следва да очакваме?Благодаря! Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 3, 2011 Доклад Share Добавено Март 3, 2011 Би следвало да познавате тежестта на алкохолната зависимост. Абстиненцията при спирането на алкохола е по-тежка дори от при хероина. С това не ви плаша, а пояснявам, че ако човекът, за когото говорите, действително има МОТИВАЦИЯТА да промени живота си, е нужно да подходи наистина сериозно! Питате кого да изберем за терапия на алкохолозъм? Терапевт, който има богат опит с такава терапия! Освен личната терапия, при зависимостите понякога е нужна по-масирана интервенция, например в терапевтична общност. Има и три седмични програми, а цените са наистина символични. Като терапевт бих ви препоръчал Петър Василев - не защото работя в екип с него или защото е българският представител на когнитивните терапевти и дългогодишен председател на асоциацията по когнитивна терапия - не. Защото има действителен многогодишен опит именно в лечението на зависимости, затова. Приема в държавната психиатрична клиника за зависимости (на "Пиротска" 117). Изградил е и общност за зависимости "Феникс". В общността човек получава 6 часа на ден психотерапия в няколко различно насочени групи - психоаналитична, когнитивна, конфрантационна, мотивираща и т.н. Получава трудотерапия, структура, дисциплина, приятелството на колектива и останалите справящи се и т.н. Подчертавам, че това не е реклама! Просто ако алкохолната зависимост е наистина напреднала и тежка, има нужда от сериозни мерки и посока на действие, определено от опитен в областта терапевт! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 3, 2011 Доклад Share Добавено Март 3, 2011 Бих искал да подкрепя Орлин, че за тези случаи не е подходящ всеки терапевт, а този, който има опит. Освен това ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА Е ГРУПОВАТА ТЕРАПИЯ. Човекът трябва да промени живота си и да е по-активен. Ще обясня какъв е смисълът на груповата терапия и смисълът на групите на анонимните алкохолици от окултна гледна точка. Първо човек признава, че нещо е сгафил. Няма значение какво точно. Това е благотворно за него, защото е първата крачка да си прости. Второ, като се присъедини човек към групата стават две неща: - човек не случайно е свързан с тези хора и така признава, че е отговорен за тях. Тези хора не случайно са с него. Той им дължи и своята помощ. Като помага на тях помага и на себе си - силата на групата помага и на него. Когато изпадне в слабост, силата на групата му помага Един от смислите на човешкия живот е общуването. Самото общуване лекува. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
t.todorov Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 Аз също мога да кажа, че към алкохолната зависимост трябва да се подходи комплексно: медицински, социално и психотерапевтично. Много зависи, каква е степента на алкохолната зависимост и колко време е продължила, дали има вече осезаема органична вреда и т.н. Най-добре е да се започне с медицински грижи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kali Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 Струва ми се, че е важно и това дали самият човек осъзнава, че има проблем. Ако е така, лечението може да бъде успешно. Обаче ако не е, съм скептична. Смятам съвета на Орлин за удачен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Март 7, 2011 Доклад Share Добавено Март 7, 2011 Искам да благодаря на всички за отговорите, съжалявам,че не можах по-рано да го направяно от пет дни съм придружителка на дъщеря ми в болницата,която беше приета спешно с диагназа - остра вирусна инфекция,по-късно преминала в бактериална.Иначе моят близък с алкохолната зависимост засега не желае да влиза в общност,свързах се с една терапевтка от Благоевград,коята твърди,че има опит с алкохолозависими,но знам ли?Мисля,че ако на моя близък в началото му се помогне чрез някой сеанс да осъзнае нуждата от колективната помощ,после ще бъде по-лесно.Ще видим какво ще направим,но първо здравето на дъщеря ми. Кон Круз и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
turmeon Добавено Ноември 2, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2012 Може ли да ме насочите към добър психотерапевт в Пловдив? А също така,смятате ли ,че когнитивно-поведенческата терапия би помогнала при депресия? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Dalida Добавено Април 21, 2013 Доклад Share Добавено Април 21, 2013 Здравейте. Бихте ли ми препоръчали психотерапевт в София, които би работил с мен и дъщеря ми. Тя е на 19 години. Пиша подтикната от полседните ни разговори с нея, и тя изяви такова желание. Има натрупано напрежение между нас. Имаме силна емоционална връзка. Тя чувства, че аз и прехвърлям много мои страхове, че я депресирам, че проектирам мои неща върху нея....Повечето проблеми са психологични/коминикационни и емоционални проблеми, отколкото психиатрични проблеми. Ако не е прието да се препоръчват специалисти тук, ще сам благодарна ако ми пишете на лична. Благодаря Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 19, 2013 Доклад Share Добавено Май 19, 2013 1. Никъде не съм правил сравнение между моите умения и уменията на един психоаналитик. За себе си мога да кажа, че в 30-40% от случаите работя само с една сесия( тази сесия понякога е с продължителност от 2 до 5 часа), в 50% средно са 6-8 сесии и 10% от пациентите ми са с терапия повече от 10 сесии.Става дума за състояния от тревожния спектър като обектни фобии - те се лекуват само с една сесия. Няма механизъм по който лечението да бъде с повече сесии, всъщност има, но той е направен с цел да се вземат повече пари. Затова с обектни фобии аз работя твърдо за свършена работа и не приемам почасово заплащане. Приема ли го, това означава да се стремя да удължа сесиите до 10 и повече, което за мен е безсмислено. Ясно ви е, че тук не включвам агорафобията (за нея са нужни 6-8 сесии) и социалната фобия, като за последната има хора, които са ме търсили (дори оттук) и аз съм отказвал, препоръчвайки им групова терапия. Там могат да тренират нови социални умения.Няколко пъти съм писал, че работя в областта на краткосрочната стратегическа психотерапия, с основоположник Милтън Ериксон, Ериксонова хипноза, НЛП и краткосрочна, фокусирана към решение терапия.Говорим за среден брой сесии – 6-8. Всеки разумен човек разбира, че това означава, че при някой сесиите са 2, при друг 12. В интерес на истината аз винаги се презастраховам, след първата вече знам как ще се развият нещата, но винаги казвам с една –две повече. До сега това никога не е било проблем. Сайтът се чете от мои пациенти и те могат да потвърдят, винаги терапията е свършвала по- рано. мда...чудя се една сесия в какво се измерва? В астрономически часове, в дни, или в месеци ....респ. години? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 21, 2013 Автор Доклад Share Добавено Май 21, 2013 В случая сесията се използва за синоним на работна среща.Логично е тя да се измерва в минути.Да се измерва в секунди е неудобно, в часове също-понякога психотерапевтичният процес изисква да се работи повече от астрономичен час, например час и десет, двадесет, двадесет и пет и т.н. минути.По тази причина най- удобно е като мерна единица да се използват минутите. Има и школи, предимно психоаналитични, в които времето на сесията е строго регламентирано, най- често то е четиридесет и пет минути. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vladis85 Добавено Септември 15, 2013 Доклад Share Добавено Септември 15, 2013 Здравейте д-р Първанов, Моля ви за ваши контакти, ако се намирате в София или препоръка за добър психотерапевт тук. Имам нужда от консултация по повод ПР. Боря се с него от около две седмици. Нещото, което го отключи в мен е една случка с нахапване от кавказка овчарка на 1 август тази година. Има и др подробности, но бих искала да ги споделя с вас в личен разговор. Много благодаря предварително. Владислава Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 16, 2013 Автор Доклад Share Добавено Септември 16, 2013 Не четете интернет за да се самодиагностицирате.Опасно е.За ПР може да се говори, когато симптомите са с давност повече от месец.При вас има стресов момент и просто трябва да се изчака стреса да отмине.Не казвам,че за да стане това по-бързо, не трябва да потърсите психолог или психотерапевт. Уместно е, разбира се, но и не бива да плашите допълнитено.Понеже нямам възможност да ви приема, ще ви оставя съобщени на лични, с телефони на колеги. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
svilenpan Добавено Юни 2, 2014 Доклад Share Добавено Юни 2, 2014 Здравейте д-р Първанов, От август 2013г. съм с диагноза ПР. След като прочетох материалите тук, имах желание да се срещна с вас за консултация, но видях, че не сте в София. На кръстопът съм и имам нужда от съвет как да продължа лечението си. Въпросът ми е дали бихте се съгласили да ви пратя на "Лични" записките, които съм си водил през последната година (става дума за три страници прегледна информация), за да ме посъветвате кое е най-правилното решение за моя случай. Предварително ви благодаря! Свилен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.