Новата Ева

[Слънчева]

Учителя често споменава Новата Ева. Ние днес се учим и може би придобиваме, изграждаме някои от нейните черти... Но днес сме на физически план, при тези условия...

Казвам сега: Новият Адам, който иде, няма да бъде в живота по законите на стария Адам. Новият Адам, който иде в света, и новата Ева, която иде в света, ще се съединят в едно, да привлекат Бога. Тогава се изпълнява онзи стих, който казва: „Дето са двама събрани в Мое име, и Аз ще бъда там.“ Те разбират по човешки. Щом дойде Бог да живее между нас, ние няма да умираме. Тогава всичките страдания ще изчезнат, сълзи няма да има, беднотия няма да има, смърт няма да има, всичко ще бъде тъй, както вие го чувствувате в себе си. Сега, като ви говоря, казвате: „Колко е хубаво да има някой човек, както го е Господ направил.“ Най-лесното нещо в света е и от него ние се плашим. Казвате: „Как да обичаме?“ Няма по-лесна работа от любовта в света.

Верен и истинен

Трябва да има сега една жена, която да извърши волята Божия, и един мъж да има, който да извърши волята Божия. Тогава всички, които излязат от туй поколение, ще извършат волята Божия. Законът е верен. Засягам един въпрос и да ви кажа, ще внеса една нечистота във вас. Христос дойде, и Той още не е женен, Ева няма. Църквата не е готова. Новата Ева не е създадена още. Ние се намираме в едно състояние, в което човекът беше в рая, като прекараха всичките животни, жени и мъже, които вървят по линията на животните. Божественият човек е сам, Той няма жена. Ева я няма. Там има адамовци, той им тури имена на животните. Но туй е съвсем друг свят. Вашето безпокойство, което имате, е животинско. Някой казва: „Какъв е смисълът на моя живот, самотен живот? Ева я няма. Тези животни са щастливи. Те си имат другарки.“ Търсиш Ева. Къде ще я намериш? Ще намериш някоя Ева от някое животно. Сега става преврат с всички онези богословски тълкувания. Големи работи са казани, но тия работи са неразбрани.

Пожелаване

Казва Адам, Господ на мене не дал като на тези другарчета. Нямаше нужда. За Ева нямаше нужда. Тя преждевременно дойде. Преждевременно стана и Адам се огорчи, че няма другарка. Господ казва, понеже се огорчи извади Ева по-рано. Ева са роди на седем месеца. Два месеца не достигнаха. И затуй Христовото учение 2000 години как се проповядва. 2000 са двата месеца, понеже Ева на време не се роди. Тия двата месеца са 2000 години. Сега в света Господ създава един нов Адам и една нова Ева, която на девет месеца ще се роди. Адам няма да бъде създаден от пръст. Адам ще бъде роден и Ева ще бъде родена у тях да се роди новото човечество, което няма да върви по стария път. Вие ще кажете: Как ще го разбираме? Че как, не знаете ли как се разбира това нещо. Когато човек има да дава, винаги не разбира това нещо. Казва: Забравил съм. Когато има да взема, хич на забравя. Когато има да дава, казва: Забравих, памет. Като имаме да даваме и като имаме да вземаме, еднакво трябва да бъде. Казва тъй Писанието, толкоз имам да ти давам, толкоз имам да вземам. Да имаме една равносметка. Мъже, жени това са проводници на Божествената Любов.

От Неговите ученици

Новата Ева, която иде в света, трябва да изяви роденото от Бога. Казва в християнството: Да се родят. Трябва да дойде една Ева в света. Апостол Павел казва, че ги родил. Те загатват за тази първата Ева, която Бог създаде по образ и подобие. Тя слиза сега на земята. Първият човек, когото Бог създаде и той сляза сега на земята. Дето се казва: Второто пришествие, възкресението. Туй възкресение ще бъде новото раждане, в което хората ще се родят по нов начин. Няма да се раждат както сега. Сега вас може да ви се вижда малко странно.

Да изповядаме

Мислим, че и ние сме пренебрегнати. Седиш и мислиш, че тебе Господ те е пренебрегнал. Другите хора направил богати, силни, и ти седиш недоволен. Ще дойде твоята Ева. То тя ще те удари по устата. По право тя е старата Ева. Новата Ева, която иде, тя е направена от светлина, лицето ѝ е меко като светлината. Като иска да го удари, леко удря. Той ще бъде доволен. Аз ви говоря на един език да го разбирате. Нещо аз може да ви говоря сериозно, благочестиво, значи то е право. Ти може да ухапеш някого, да мислиш лошо, но отвън всичко да бъде благочестиво. И то не е лошо и на него се радвам. Според нас, бъдещата култура, която иде, Божиите благословения, всичките подтици идат от Любовта. Всяка мисъл подтикът ѝ трябва да бъде любовта. Всяко чувство подтикът му трябва да бъде любовта. Всяка постъпка подтикът ѝ трябва да бъде любовта.

Старото и новото

Изглежда първо трябва да се свържем с Божествената Любов, та да можем да сме бъдещи Еви...

[Лъчезарна]

"Често съм говорил за Адам и Ева, но криво сте ме разбирали.

Много казват: „Отде дойде тази Ева в рая, че развали цялата работа.“ Това е неразбиране на нещата. Вие трябва да благодарите на Ева, на тая царска дъщеря, че внесе толкова много знание. Тя направи една малка погрешка и когато Господ я попита защо сгреши, тя се оправда със змията. Като запитали Адама защо сгреши, той се оправда с Ева, като казва: „Господи, аз мислех, че тя знае повече от мене, но тя ме увлече.“ Господ му отговорил: „Че тя от тебе излезе. Аз от тебе взех ребро и направих жената.“ Адам и Ева се оправдали със змията, мислили, че тя е по-учена от тях, а всъщност, тя ги излъга. Щом змията ви е излъгала, аз ще ви поставя в борба с нея. Тя ще нарани петата на мъжа, а жената ще ѝ смаже главата.

И тогава питам жените: От какво има да се плашите в света? Жените постоянно се оплаквате от мъжете, а те са ваши бащи. Какво лошо трябва да говорите за вашите бащи? Всичко, каквото имате, сте го взели от мъжете си. Защо трябва да се оплаквате от тях? Жените са деца на мъжете. И какво има да се оплаква от своето дете? Когато мъжът види една жена, трябва да каже: „Това е моето дете.“ И когато жената види мъжа, трябва да каже: „Това е моят баща.“

Всичката погрешка в първите хора седеше в това, че първият човек не знаеше какво нещо е любов. Нито Адам знаеше какво нещо е любов, нито Ева знаеше какво нещо е любов. Те дойдоха за пръв път на земята и не знаеха какво нещо е любов. Те се оплетоха в любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адама се яви ревност. Той каза: „Взеха дъщеря ми.“ И след това той тръгна след нея. Той обичаше дъщеря си, тази хубава царска дъщеря и каза: „Не мога без нея, дето отиде тя, там ще отида и аз.“ Тя беше кръстена на името на Бога – Ева – Йехова.

Сега аз искам да ви дам едно обяснение. Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си. Два идеала има в света. Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си. Другият е Адам, който е създал Ева. Адам представя физическия свят. Той е носител на духа, т.е. това, което създава нещата. Значи, Адам подразбира разумната душа.

Казвам: Духът у вас, това е Адам. Душата, това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият дух – Адам. Друго положение: Вие сте умът, а вашата възлюбена, това е сърцето ви. Някой път вие не можете да се споразумеете, вследствие на което отдавате всичката вина ту на вашата майка, ту на вашия баща. Често казвате: „Да обичаме Господа, да обичаме Христа.“ Съгласен съм с вас. Няма по-хубаво нещо от това да обичате Господа, да обичате и Христа. Как ще обичате Господа, от ваше гледище? Вие поставяте въпроса неправилно.

В математиката имаме четири действия. Вие не можете да събирате от там, дето не сте внасяли, дето не сте събирали. Ти не можеш да изваждаш от там, дето не си събирал. Ти не можеш да делиш там, дето не си умножавал. Вие трябва да разбирате този закон. Казвате, че трябва да давате. За да дава, човек първо трябва да е събирал, да е придобил известни опитности.

Само при това положение човек може да опита Божията любов. Докато не си събирал никакви опитности, ти не можеш да опитваш и Божията любов. Вие трябва да опитате Божията любов. За да разбере(те), какво нещо е Божията любов, вижте първо какво правят децата. Като стане от сън, то веднага прегръща майка си. То иска да ѝ каже: „Мене Господ ме изпрати да ти дам любов.“ Като вземе в ръцете си това дете, майката веднага се зарадва, защото то ѝ показва любовта на Бога. Детето представя любовта на Бога.

Който не знае това, той казва: „Какво се занимава тази майка с това малко, глупаво същество?“ – Не, тя не разбира тази работа. Когато прегърне детето си, то започва да пише в ума, в сърцето и в душата ѝ. Тогава тя казва: „Господи, благодаря ти за това хубаво писъмце, което ми даде.“ Така разбира умната майка идването на детето в дома ѝ. Но глупавата майка казва: „Господи, защо ми даде това дете? Да ми създава толкова безпокойство?“

Та ако искате да знаете смисъла на раждането на децата, ще знаете, че когато се ражда син или дъщеря в един дом, това са двете писма, които Бог праща в света. Човек трябва да възприеме и положителната, и отрицателната любов на Бога чрез своите синове и дъщери. Те ще го научат на Божията любов.

Та най-първо, ние сме длъжни да възприемем от Бога това, което той ни изпраща.

Първо трябва да дойде слънчевата светлина на земята и тогава да я възприемем. Такъв е законът. Като възприемеш и складираш тази светлина в себе си, тогава ще възприемеш Божието благословение. Ако възприемеш и светлината, и влагата, тогава семето ще започне да расте нагоре.

Растенето е вторият процес. Това, което расте, сме ние. Щом израснем, ще почнем да градим. Слънцето, което помага за растенето, за издигането, това е Божественият закон, който работи. Човек не може в пустинята да намери любовта на Бога. Там всичко изгаря. Това, което е добре прието от нас, само то ще се обработи. Човек трябва първо да приеме изобилно влага, светлина и топлина, че онова, което е вложено в него, да израсте."

Имаше някой человек, Неделни Беседи, 26.12.1937 г., София

Всеки от нас носи в себе си и Адам, и Ева.

Вярно, че в различни прераждания избираме съответно тяло. Дали е на мъж, дали е на жена - вече няма значение. Работата и приложението на Божественото знание, живеещо в дълбините ни, е онзи смисъл, който би ни отвел до Него.

Не казвам, че е лесно. Изисква се смирение и търпение, воля и постоянство.

Новата Ева.

Докато тя се изявява, докато тя се самооткрива и приема, едновременно с нея ще се променя и Адам.

Нещата са взаимосвързани. Отговорността е и за двете страни - не да се борят за власт, а да пресътворят красотата, заложена в тях и да приемат и осъзнаят хармонията на случващото се.

Да изявят истинската същина, вложена при сътворението им.

Любовта е тази, която ще ги води.

"Някоя жена се ожени за един лош мъж. Какво трябва да прави? Тя трябва, като заспи вечер, да отреже едно клонче от него и да го присади. Като стане сутринта, той ще се чуди, как е станало това, че отдолу е трън, а отгоре – облагородена присадка. Така продължава няколко пъти наред, докато най-после той се види коренно изменен. Той сам се чуди как е станала тази работа, че се е изменил. Казва: „Тази жена съвсем ме измени.“ Той не знае, че тя го е присадила. Тя казва: „Колко си добър.“ Ако жената е лоша, мъжът трябва да я присади. След година, две, тя ще каже: „Измених се съвсем.“

За да се присаждат хората, знание се изисква. Апостол Павел дава един пример. Той казва: „Като дърво маслинено, което се присажда в питомно.“ Духът е този, който присажда нещата. Научете се да присаждате доброто в себе си. Ако имате един порок, не считайте, че е непоправим. Порокът е един трън в човека. Отрежи този трън и го присади. Нетърпелив си, отрежи това трънче от себе си и го присади с търпение. Малко си скръжав. Отрежи това клонче и го присади с щедрост. Малко си жесток. Отрежи това клонче и го присади с милосърдие. Ако не обичаш хората, отрежи това клонче и го присади със снизходителност към тях. Не се страхувайте, че хората плачат. Важно е да плащат кармата си."

Имаше някой человек

Редактирано Август 9, 2010 от Лъчезарна