Семейните ценности в съвременната действителност

[Слънчева]

Вие трябва да изучавате Евангелието и Библията, тия методи, които са в живата природа. „Ако окото те съблазнява, извади го.“ Ако разберете в буквален смисъл тези думи, вие ще си извадите всички по едното око, но ако окото се извади и съблазните останат, тогава няма значение вадението на окото.

Повикват ви на гости и ви угощават с баница, но по невнимание на домакинята брашното, маслото, сиренето и пр. са развалени. Но щом извадите това, което сте яли, веднага ще ви стане добре, леко. Поканени сте да отидете в църква и там слушате проповедта на някой проповедник, но след като си отидете у дома, чувствувате смущение.

Лошият човек не може да произведе в сърцата и душите на хората мир, спокойствие и радост.

Всяко нещо, всяка мисъл, която не внася Божествената Любов във вас, оставяте я настрана.

Нашите духовни братя са на 100 метра от нас. Сто духовни метра са те. „Бог ще отвори умовете ви, за да разберете и узнаете що трябва да речете.“ В света няма по-хубаво нещо от това да знаеш да четеш, да знаеш да ядеш. Да четеш, това значи да се храниш. Ние ще се молим на Господа да отвори устата ни. Коя уста? Устата на нашата душа. Словото Божие като го приемеш в ума си, то ще възрасне там и тогава ти ще научиш много неща.

Аз желая да вземете тези мои мисли под внимание и да ги приложите в живота, в тази школа нам ни е потребно присъствието на Божествения Дух, носителя на всички Божествени блага.

Първото условие за един ученик в окултната школа е да има един висок идеал, стремеж към Бога. И когато учените искат да докажат, че Бог е такъв или онакъв, те заблуждават света. Чрез Него ние възприемаме мисълта, чрез Него ние любим и т.н.

Когато дойде Духът

Значи, писанията, Словото трябва да разбираме по Дух, не по буква.

От какво произтичат противоречията в живота: в личния живот – в живота на сърцето, на душата, на ума и на духа. Във всички тия категории се включва съвременният живот, който се проявява. Ние се натъкваме на ред препятствия, недоумения. Нашите учени философи имат за цел да ни утешават със своите обяснения за живота. Лекарите ни обясняват как са произлезли болестите и как се лекуват; психолозите ни обясняват произхода на душевните състояния; служителите на Бога живаго ни обясняват нашите правилни отношения към Бога; учителите ни запознават с живата природа; майките и бащите ни доставят храната, която е необходима за поддържане на този живот. Но въпреки това, има противоречия. Нашето щастие и радост на земята постоянно се рушат, и ако има някой човек, на когото щастието не е разрушено, той е, може би, изключение.

Няма да се спирам да аргументирам, защото животът сам аргументира.

Сега вие ще пренесете туй във вашия живот, защото по някой път и вие ще се намерите в положението на този отшелник. Мислите, че сте много благочестив, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ да го прати при вас, как ще разрешите тази задача? Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу? И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове. Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод. Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“. Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“. Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл. Сега няма никаква съдба! Следователно всеки един трябва да бъде оставен да изкара започнатото си дело. И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас? Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от душата си“. Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос.

После, опасно е човек да се захласне в добрините, опасно е. Почнем ли ние да мислим, че сме много добри, че много знаем, ние се намираме на един хлъзгав път. Туй психологически е вярно. Онези хора, които мислят, че много знаят, не четат вече, казват: „Стига толкоз, ние свършихме“.

Плевелите и пшеницата тази беседа дава отговори и за съденето и за това, дали да приемаме другите-"грешните".

Редактирано Юни 5, 2010 от Слънчева

[Латина]

Все пак, от страх да не нараним някого, може да изкривим истината и да я представим не точно такава, каквато я виждаме ние /тя е относителна, субективна истина, но все пак за нас е истина/.

Ако аз имам лично мнение по някой въпрос, не бих желала някой да се засяга, защото опасността да се засегне би ограничила свободата ми на изказване.

Баща ми казва: Всичко може да се каже, важното е как! Е, не винаги успявам по най-добрия начин, а в повечето ситуации реагирам естествено, без да се старая специално. Както бих го казала очи в очи, така го и написвам.

Да, понякога съм по-твърда и не приличам в изказванията си на нежно женско същество, но... това е положението понастоящем.

А имам голямо желание да съм по-нежна и тактична. Затова моля за извинение, ако някой е усетил по неприятен начин думите ми.

Честно казано, моята глава е пълна с глупости и не се слагам за учител на когото и да било. Всъщност споделям личната си гледна точка и предизвиквам другите да направят същото по възможно най-искрения начин, за да науча нещо и аз. Вместо да се цупят и сърдят, ако имат желание, да ме оборят. Аз обичам всякакви игри, словесни също.

Моля ви се, различната ми гледна точка не приемайте като "съдене".

А семейните ценности не са това, което бяха, и това до голяма степен е жалко.

За някои семейства е по-добре да се разпаднат, дори и за децата е по-добре. Вместо да живеят в омраза, нека да живеят в любов.

Хубаво е да се правят усилия за укрепване на семеството там, където има смисъл.

[Guest Мона]

Първия кръг на Дантевия Ад е населен с тези, които нито добро, нито зло са правили.

Май да правиш нещо е по-добре. Да се концентрираш върху това, което не си правил е все едно да се фукаш с живота, който не си живял.

БожидарЗим, много добра рефлексия. Точно.

Четох темата и там пишат едни и същи жени с едни и съши послания, няма как и да е иначе.

Слава богу, аз не мисля като тях; слава богу, защото сама съм направила изборите си и мога да кажа, че те са осъзнати, въпреки семейни предиспозиции и родови увреди. Уж увреди - от гледна точка на лицемерния морал.

За жалост, женското скудоумие понякога е пагубно, пагубно е като многогодишно повтаряна мантра за благоприличе, която иска, единствено да скрие своята собствена малоценност под маската на благопристойност.

Редактирано Юни 5, 2010 от Мона

[Ирина - Horus - Чебурашка]

"относно обвързаните мъже - ЗАБРАНЕНО!"

- викам айде юруш на забранените мъже

хубу, де!... не се чувствай дискриминиран, понеже си от "забранените" - ние не гледаме така на тебе

Впрочем, прав си - човек сам си позволява свободите и си налага ограниченията. И после сам си гризе ноктите от яд, ако нещо не стане както му се е искало, понеже не си е мръднал пръста

[Диляна Колева]

Така е.

Човек може да покаже само това, което е изградил.

Може да коментира само това, което е преживял.

Някаква конкретна визия за семейни ценности- днес, аз обаче така и не видях.

Всички явно търсим, но ......

Говорим принципно, тук таме нещо по- конкретно.

Оставам с впечатление, че за голяма част от хората действително семейните ценности ги няма.

Дори самият въпрос - какви са семейните ценности - често остава неразбран.

Лошото е, че и при моралните ценности е така, изобщо като цяло ценностната ни система е в пълен хаос.

Общуването е запълнено с шаблонни фрази, зад които стоят по една, две лични мисли, които не рядко също са шаблонни(това когато се говори за нематериалното)

За материалистите знаем, те винаги са много наясно с всичко.

Семейството обаче е нещо нематериално.

Ценностите също.

На човек или му ги изграждат или ги изгражда сам лутайки се цял живот.

Никой не може да каже кое е по- доброто.

Но всеки може да каже, ако го е мислил, защо неговото е най- доброто за него.

Казвам, ако го е мислил, защото ако не го е мислил отново ще влезе в шаблонните изрази и чуждите думи.

Когато го помисли и има позиция,обаче, ..........често човек няма нужда да я казва и дискутира, защото обикновенно не се слушаме.

И така предаването на опит не се осъществява и смисъла от форуми и дискусии се изгубва.

Редактирано Юни 5, 2010 от didi_ts

[Guest Мона]

Пиша за втори и последен пъ в тази тема, напразно е.

Онзи, който държи, изобщо на каквито и да било ценности, няма нужда да ги доказва словесно и да повтаря общоизвестни фрази от собственото си битие, а и си мисли - социално битие ...

Нито пък изводи могат да се направят, пишат максимум 10 човека ... Все пак сме малко над 6 000 000. Нито един от вас, от нас, може да постулира т позицията на последна инстанция и да преповтаря някакви неща за семейни цеенности.

А в тази връзка, фактът, че всички ние - аз и вие, допуснахме и премълчахме информация за едно невръстно дете, да бъде НЕнамерено (визирам малкия Веско), е достатъчно показателно какви ценности имаме като ХОРА.

Защото, преди всичко, семейните ценности или подобни кухи фрази, са следствие от нещо много просто - как и на кого помагаме, дали си плащаме данъците и дали сме СОЦИАЛНО ПОЛЕЗНИ!

Редактирано Юни 5, 2010 от Мона

[Станимир]

Тъй като в основата на семейството са съставящите го индивиди, то и семейните ценности се обуславят от индивидуални ценности на членовете на семейството. Можем да говорим за някакви общоприети от обществото, от религията и др. ценности, но това доколко тези ценности ще се прилагат зависи от отделния индивид, от неговата реална индивидуална ценностна система. Казвам „реална“ защото той може на думи да претендира, че ценностната му система е по-развита и дори твърдо да си вярва за това, но на практика да не успява да я приложи. Тук може би ще се получи разминаване между това, което пиша с общоприетите понятия. Общоприето е ценностите да се свързват с човешките, религиозни, обществени и др. представи за това какво е правилно като поведение, мисли, чувства. Много по-важно е обаче тяхното прилагане. Т.е. въпросните ценности, ако не бъдат приложени, нямат никаква стойност. Те си остават едно пожелание, илюзия. В такива ценности ценното не е много.

Значи ще повторя отново: в основата стоят индивидуалните ценности на човека и то тези, които реално прилага. Те са, които правят едно семейство, организация или общество, когато се получи споделяне на едни и същи ценности от съставящите ги индивиди.

[Донка]

Семейството и ценностите му ми приличат на нашия форум. Както справедливо посочи Мона - малко пишат. но както обективно сочат статистиките на форума - много четат. Е това е важно. А вече кой какво ще вземе със себе си в своя личен живот и ценности - това не е наша работа. Ние, пишещите, също сме и от четящите.. и от вземащите и учещите се. Което съвсем не означава, че тези, които не пишат, по-малко вземат или по=малко се учат. Всеки има своя начин и своето мяст и роля в сложния организъм, в нашето семейство тук.

И да се върна към семейните ценности в разбирането на тази тема - същото е. Ако ги вземаме само като "писането" - т.е. кой какво е казал, направил и т.н. - вземаме само една външна, повърхностна част, която лъже и ограничава. Другата, вътрешната, обаче няма как да я видим, пипнем, да я коментираме. А тя е важната - тя е най-важната семейна ценност - докато сме заедно в едно семейство, в една общност изобщо, "четем" ли какво Бог ни пише с помощта на това семейство? И като четем вземаме ли в ума и сърцето и в живота си и учим ли? Всеки сам носи отговорността си. И всеки сам знае истината си - само той, никой друг.

Моите уроци и изпити в "семействата", в които съм била и съм бяха и са и ще бъдат още доста дълго време - свободата в близостта и любовта въпреки проявите.

А вашите?

Редактирано Юни 6, 2010 от Донка

[Пламъче]

Имам чувството,че откъдето тръгнахме,там се върнахме!

Дано греша и дано не засягам пак някого с вродената се нетактичност и моля за извинение ако пак съм направила гаф!

[Дъгата]

Колко логично - от мнението на човека по тази тема

веднага се разбира има ли човек семейство/деца и до колко държи на тях.

Нагледала съм се на „свобода” - амбициозна колежка се свалка на шефа за повишение.

Той пък така или иначе жена му понадебеляла (леле че причина), нервна, и вместо да я заведе на почивка да се разведрят и да се хармонизират,

той си търси ... малко индуциран тестостерон, а после и чашка скъпо питие, или даже млада руска „балерина”...

Аз на това свобода не му казвам.

Това точно е бягство!

Била съм спортистка, участвала съм в ревюта, имала съм, че и до сега супер фигура. И са ми се натискали, ама натискали твърде много мъже.

Ами то това тяхното не бе „свобода”,

а бягство от проблеми и робия на хормоналните торнада.

Не считам, че да си млада, красива, хирургизирана, силиконизирана "сърничка", присъстваща в списъка на някой заможен "ловец" е привилегия.

А това, че има жени, които им използват „слабия ангел” - то това не го коментирам.

Такива жени обикновено имат влиятелни любовници и самотни лични животи.

Защото семейството е да даваш, да се развиваш, да се съобразяваш, да израстваш...

А не всеки му отърва да полага тези усилия.

П.П.: А който иска да спори с Библията - ами да си спори..

Редактирано Юни 6, 2010 от Viki3

[Слънчева]

Нагледала съм се на „свобода” - амбициозна колежка се свалка на шефа за повишение.

Той пък така или иначе жена му понадебеляла (леле че причина), нервна, и вместо да я заведе на почивка да се разведрят и да се хармонизират,

той си търси ... малко индуциран тестостерон, а после и чашка скъпо питие, или даже млада руска „балерина”...

Аз на това свобода не му казвам.

Това точно е бягство!

А не са ли това уроци? Ако излезем малко от дуализма и отсъждането-"това е добро, това лошо", ще видим, че има и нещо повече-прояви. И щом у всеки има частица божественост, то може би точно днес чрез свалката с колежката /и поетата отговорност след това!/ някой се приближава към Него /като си научи урока/.....

П.П. понеже стана дума и за ликвидация на века, та ето и нещо по темата:

Първоначално, по естество, Адам е бил двуполов. Мъжът и жената са били в него. Когато искал да ражда, той сам се разплодявал. Той не се нуждаел нито от мъж, нито от жена. Един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени. Така, той подписал нов договор и станал еднополов. Някой казва: Искам да се оженя. – Първо, ожени една своя мисъл с едно свое желание, да видиш, каква постъпка, т. е. какво дете ще родиш, и след това се жени. Ако не си доволен от детето си, направи същия опит десетина пъти. След като ожениш най-малко десет свои мисли с десет свои желания и родиш дете, от което си доволен, можеш да се ожениш. Женитбата е, колкото благословение, толкова и нещастие. Ако се ожениш за ангел, който може да те повдигне, женитбата е благословение. Ако се ожениш за една паднала душа, с цел да я повдигнеш, но се намериш в ада, тази женитба носи ред нещастия. Ако можеш да извадиш една душа от калта и да я повдигнеш, ожени се; ако не можеш да я повдигнеш, и тя те завлече в ада, по-добре не се жени. Искам да ме разберете право. – Какво представя женитбата? – Метод за повдигане на човечеството. В такъв случай, има смисъл да се ожениш: ще повдигнеш синовете и дъщерите, които си родил. Ако с женитбата не можете да повдигнете нито една душа, откажете се поне временно от това. Наблюдавам живота на Изгрева. Младите са пощурели да се женят. Някой няма хляб за себе си, а мисли за жена и деца. Как ще ги изхрани? Женитбата не е играчка. Те се свързали, развиват любовни работи. В любовта не се позволява никаква лъжа! Братът казва: Обичам те, да се оженим. Но той не казва, че няма хляб за нея. Защо не й каже истината? Той трябва да бъде искрен, да каже: Нямам достатъчно хляб. Хайде и двамата да се впрегнем на работа, да изкараме хляба. Ако тя се съгласи да работят заедно, нека се оженят. Обаче, сестрата иска да се ожени, за да се осигури, да има кой да я гледа. – Ако е за гледане в очите, той и сега я гледа, но с гледане работата не се нарежда.

„И ще обърше Бог всяка сълза.“ – Кога? – Когато поумнеете. Умни трябва да бъдете. Социалните въпроси, какъвто е въпросът за женитбата, не се решава от глупави хора. Не бързайте да се жените ненавреме. Ако се ожениш, избери си такъв другар или такава другарка, че да бъдеш винаги доволен. Цял живот да не чуеш една лоша дума. Ако тя постоянно се оплаква от тебе, или ти от нея, защо се оженихте?

Днес и жененият загазва в живота, и нежененият загазва. – Защо? – Защото не уповават на Бога. Те се считат самотни, и бързат да се оженят. Бог е предвидил отначало съдбата на човека. За всяка душа Той е определил другар или другарка, да живеят в радост и веселие. Чакай времето да срещнеш своята другарка. – Кога ще дойде тази душа? – Може да дойде днес, може да дойде и утре. Чакай тази душа и с нищо друго не се лъжи. Ако се ожениш за друга жена, ще нарушиш Божия план. Не бързай с разрешението на този въпрос. Като срещнеш определената за тебе душа, пред тебе ще се открие нов свят. Това означават думите: „Бог ще изпрати Духа си да ви утеши.“ Тогава ти ще минеш от тъмнина в светлина.

Ликвидация на века

Редактирано Юни 6, 2010 от Слънчева

[Аделаида]

Всичко каквото и да си говорим си е бла-бла-бла-бла-аз така - ти така...

Но семейните ценности може да ги има въпреки филмите, въпреки кризите и въпреки всичко останало...Просто или ги има или не...

А те са в основата на възпитанието и в основата на ценностната система на човека въобще.

Така, че независимо в кой век живеем има семейства, които са запазили повечето от семейните ценности и продължават да държат на тях и да ги ценят и това им е просто начин на живот, не клише и не преструвка, нито манипулация, а има и обратните варианти.

Всяко семейство си е различно и си живее по свой собствен начин със своите принципи и разбирания.

Но за да съществуват семейните ценности първо и преди всичко самият индивид трябва да има ценностна система...

[Орлин Баев]

Има тенденция да се отклоняваме много в объждането в станични теми и приказки, вместо да говорим за семейните ценности - но чак пък бля бля... Бля бля за кого? Бля бля докаква степен? Доколко е бля бля и доколко върши някаква работа и на кого я върши тази работа диалога ни? Според мен е бля бля ако само приказваме, без да осмисляме, осъзнаваме и конкретно променяме поведението си според желаните от нас ценности. В такъв дух, всичко почва именно от осъзнаването, от ясното виждане на тези цености и определяне на желаните от нас. Така че, за някого може и да има полза от дискусията ни...

А, и няма такова положение, че или ги има, или не, ккато е писала по-горе аделаида. Градят се, пресъздават се, променят се, извайват се, сриват се, девалвират...

......................

Ценности в семейството:

- Вярност сексуална и вярност емоционална и духовна

Аз харесвам модела на семейна сексуална вярност примерно. Пишейки това, го вербализирам, експлицирам го и го осъзнавам ясно - тоест, полезно ми е и затова го правя. Харесвам и духовната вярност, тоест едно добро партниране - това е по-трудно постижимо обаче.

- Фокус в процеса и фокус в целта - фокусираните в процеса са радващи се на мига, не бързат много много, доволни са от ставащото ,адаптивни са, но и понякога безцелни и по-малко реализиращи се външно. Фокусираните в целта пък бясно се стремят към нови постижения, трупат знания и дипломи, кариера, постижения, завоевания, фирмено развитие, но забравят да се радват в тревожната си забързаност. И двата модела имат какво да учат един от друг, често се съчетават ролево в семейството. А още по-добре ако са вътрешно съчетани по метафората "действие в бездействието". Аз обичам жената да е по-фокусирана в процеса, да е по-сърдечно ориентирана, а мъжът повече в целта, във външните постижения. Според мен това е по-нормално и според биологията ни и според социалните ни роли, а и така ми харесва и имам право да си ми харесва .

- Подчинение - Ако мъжът и жената са в стандартните си роли, мъжът е главата, а жената сърцето. Макар че в съвремието често са обърнати наобратно... . В стандартните роли мъжът взема решенията с ума си, но те са предпоставяни от контекст ана сърцето. А по-силно е сърцето всъщност. В семейната терапия наблюдавам много неизяснени, обърнати стандарти за подчинение, което не е лошо, стига да работи за двойката. Но както и в индивида, е нужно хармония между ума и сърцето. Сега нерядко жените приемат твърде мъжко поведение, с което само печелят обратното - мъжът започва още повече да се съпротивлява на митивациите и плановете на жената. Всъщност, тези жени които умеят типично женското поведение на спечелване на доверието на мъжа чрез такт, чар, емпатия, просто фино направляват решенията им и всъщност те движат нещата. Но все по-малко жени го могат и вс еповече мъжкарани има наоколо и според мен това е само загуба за жените. Поддържайки мъжки подход, губят женствеността си същностно, а и огромните предимства на мекия но много по-силен женски подход!

- Пари - отношени екъм тях, общи или лични. Според мен по-добрият вариант е парите д абъдат общи и това е част от доверието в двойката. Достъп до банкоматните карти, сметки и т.н. и взаимно доверие. Това понякога е невъзможно приедни по-егоцентрични взаимоотношения. Но при хармонично семейство според мен е по-добър вариант.

- честност и откритост/ учтивост и любезност. СПоред мен балансът между тези двете е важен и нужен. Прекалената откритост и директност може да прерастне в грубост и болно себеотстояване, а прекомерната дипломатичност да се превърне в лъжа, нагаждане и лицемерие. А можем и да бъдем откровени, но вежливо и меко да заявим откровеноста си. Или в партньорската двойка взаимно да се допълваме в едното и другото.

- граници и лично пространство - понякога изискваните проксемика и ниво на грижи и отдаване са доста високи итрудно се задоволяватот партньора. А зад такив аизисквания стоят неразрешени нещица инезрялост. Понякога пък имаме стремеж към твърде широко лично пространство, в което самото съществуване на семейството се размива и обезсмисля. Та баланс.

Понякога границите на семейно общуване са стриктно затворени вътре в семейството - каквото става, между нас си остава. Понякога обаче са прекалено размити - всичк се споделя с приятелки и приятели, с мами, в интернет...

- Семеен пъблик рилешънс - колко често ходим на гости и ни идват на гости, излизаме ли, имаме ли приятели и компания... И на двамата лини харесва степента и качеството ни на общуване и т.н.

- Следване на модел ригидно или гъвкаво учене и добро влизане в различни социални роли и модели. Ако сме твърде ригидни, закостеняваме привързваме се към някаква система от вярвания, разбирания. Ако сме твърде гъвкави, губим себе си... Отново добрият вариант е в дълбочина да поддържаме едно стабилно ядро от себеосъзнаване, което на психично исоциално ниво да може да се приспособява гъвкаво.

......

Горе просто нахвърлям някои семейни ценности, стандарти за взаимодействие, които са важни за връзките ни.

-

Редактирано Юни 6, 2010 от Орлин Баев

[B__]

Вики, честито за фигурата

Диди, точно това съм имал предвид: "не си правил, защото не си искал". Не е правил/а, защото не е искал/а да прави; а не да не е правил/а, защото не се е случило

Но да, важно уточнение.

Скъпи ми Божидаре!

Моите скромни разбирания са такива,само пропуснах да добавя,че ЗАБРАНЕНО(според мен) важи и за обвързаните жени.

А кой от какво се е лишил или не си е негов личен проблем.Всеки прави в живота си това,което желае и не прави това,което не желае да прави.

Аз пък реагирам така,защото в детството си бях пряко засегната от последствията на извънбрачните връзки на родителите ми.Още нося горчилката от подхвърляните към мен "думички", че майка ми и баща ми не мислят за мен,а за собствените си удоволствия.

Битието ми помогна да изградя такава ценностна система!

Мила ми Гранат, предполагам няма да имаш против да използвам това споделяне, за да илюстрирам по-добре и по-вежливо нещото, за което говорим.

(Хм, Имах десетина правописни грешки на горното изречение, значи наистина трябва да премисля какво пиша)

Решението да не правиш нещо, означава, че си го отхвърлил, т.е. имаш всички основания да се страхуваш от него.

Иначе казано, за да избереш съзнателно да не правиш нещо, това означава страх и логически план за понасяне на страха, което е силно ограничаване на живота на човек и потискане на жизнената му сила.

Но вече прекалено много навлязах в територията на Орлин, той е профионалиста в темата и затова ще се опитам да поясня по друг начин. Ще се опитам да разкажа една история.

Имало, ехеее много отдавна, един падишах. Бил много властен и силен. Провел и спечелил много войни, но и той остарял и което по-лошото се разболял тежко. Довчера всесилният падишах не можел да се повдигне от постелята, не можел да повдигне ръцете си и нозете си.

Множество лечители се опитали да помогнат на падишаха, но не успявали и за награда той ги обезглавявал. Накрая в падишахството не останал нито един лечител.

Минало време, разузнавачите на падишаха научили за един чуждестранен лечител, който минавал през падишахството. Заповядал да го доведат. Лечителят отначало отказал да го лекува, но след заплахата с винаги наострената секира на палача склонил, но казал:

- Велики падишах, имам обаче едно условие. Понеже моето лечение е много специфично, то когато ви лекувам, в двореца трябва да бъдем само двамата. Всички останали трябва да напуснат, а на входа на двореца да стои един вран кон със две торби злато на него.

Измъчен от болестта падишахът се съгласил. Но лечителят бил упорит:

- И кажи на своите хора, колкото и да ги викаш и заплашваш да дойдат, да не те слушат и да не идват, иначе лечението няма да подейства.

Падишахът се съгласил и на това. Всички освен двамата излезли надалече от двореца, а лечителят сам проверил коня със две торби злато на входа му. Върнал се при падишаха и започнал:

- Значи сега сме сами грозна жабо.

Падишахът се опулил.

- Знаеш ли колко си грозен, противен и смърдиш на некъпан неверник.

Падишахът се задъхал от възмущение.

Лечителят продължавал да попържа. Падишахът не издържал и започнал да вика хората си, но преди това ги бил заплашил с жестоки наказания, ако го послушат и дойдат, и те не се отзовали.

Лечителят се доближил и се изхрачил в лицето на падишаха. Падишахът побеснял. Полагал неимоверни усилия да се изправи и явно да отсече главата на лечителя, но главата и крайниците му само немощно потрепервали.

И тогава лечителят се качил на колене на леглото до главата на падишаха, размотал препаската си и топла жълта струя обляла главата на падишаха.

Обиден по невероятен за неговото положение начин падишахът изтръпнал до пръстите на краката си и дори още по-далече. Сякаш изтръпнал до края на обширните си земи, спечелени с кръв, мъжество и достойнство. Забравил целия си досегашен живот и в главата му се вселила само една мисъл.

Полагайки нечовешки усилия той успял да се надигне и започнал да пълзи към лечителя. Но лечителят бил по-бърз. Изчтичал, метнал се на коня и отпрашил към градските порти.

Падишахът все едно не мислел, че лечителят може да избяга. Той се помъкнал към падишахските конюшни и възвръщащият се в него живот все повече раздвижвал крайниците му и ги пълнел със сили. Успял да се покатери на един кон и го подкарал след лечителя с мъка задържайки се на седлото.

Така преследвал лечителя някъде час, но не знаем дали падишахския час съответства по продължителност на нашия час. Тома Беломорски твърди, че бил по-дълъг с 20 минути и две скумрии, а Вяса Персийски, че бил по-къс и от препасната връв на постил монах.

Добре де, добре, продължавам.

Надпреварвал се така падишахът един час и накрая се разсмял. И как няма да се разсмее. Лечителят го излекувал и заслужавал напълно двете торби злато.

Падишахът се върнал в престолния град и дал пиршество за народа. Народът, разбрал недоразбрал, бил благодарен поне, докато изпразнил стомаха си.

Та какво ни показва тази история.

Ако досега не сте правили нещо, то не сте го направили по простата причина, че не го желаете достатъчно силно.

Сега искам да запитам от вас ли зависи дали ще пожелаете нещо достатъчно силно. Някой казват, че човек е комбинация ос собствената си воля и Божията воля. Може ли някой да разбере от чия воля са подтиците, които го вълнуват?!

Затова, ако някой се зарича да НЕ прави нещо ЗАВИНАГИ, не се ли изправя срещу Божията воля.

Гранат, някои хора са ти казвали, че твоите родители се били посветили на „собствените си удоволствия”. Ами, ако те са се посветили на любовта?! И ако хората, които са сплетнечели за тях, също са искали да се посветят на любовта, но не са можели?!

И доброто и лошото имат една цел. Важното е да си оформим правилно изводчето...както казва един високопоставен служител в забележителната руска драма „Идиот”.

Да, човек трябва да стане Идиот за човешките разбирания, за да влезе в Божественото.

Та говорим сега за развращаване на семейните ценности, колко било лошо да увиснеш на врата на чужд мъж (като написах това и почнах да гледам закачливо), колко бил паднал морала.

Тази притча показва още едно нещо.

За да оздравее човек...и да оздравее душата му, което е най-важно, явно е необходимо тотално скапване на човешкото достойнство....

И ако някой ви скапва човешкото достойнство, най-вероятно се грижи за душата ви.

Мдам.

Редактирано Юни 6, 2010 от БожидарЗим

[Дъгата]

Личният ни живот (вкл. семейството) е отражение на нас самите.

И не е въпросът дали сме за и против някакви социални и религиозни норми.

А това кое наше действие се води от висшия ни или нисш ум (манас).

И до колко се стремим да бъдем съзнателни, а не само да имитираме дейност...

Както се казваше в един виц: питам те и отговор не искам ...

..Всеки сам си отговаря на въпросите с кой е и защо, кое е хармонична връзка и кое търпене на нетърпимото...

Oрлин в прав, че жената с мекота и финес може да постигне много.

Бабите ни казваха: мъжът е главата на семейството, а жената е душта/сърцето.

Или иначе казано: мъжът е главата, но жената е врата под нея...

Не е случайно, че именно в азиатските хареми процъфтяват гизденето на ханъмите, бижутерството, изкусното пеене, танцуване, масажи......

Сещам се за Джода Акбар.

Има и филм Jodha Akbar, който пренебрегва исторически факти, но пък е с А.Рай - официален сайт.

Да, това е филм за едно интересно семейство!!!

Може би е добре да се гледа от всички войнстващи амазонки, защото и Джода е много силна жена, но не е ръбата ..........

(въх, да взимам пример...)

Редактирано Юни 6, 2010 от Viki3

[Донка]

За Орлин и списъка с ценностите.

Сериозно и с внимание го прочетох и се опитвах да го приложа към семейството на моите родители и към моите две - проваленото и успешното.

За семейството на родителите ми мога да кажа, че са били в сила през всички години. Но тяхното поколение е друго - мисленето им е било и е друго. Когато сега майка ми съветва внуците си за личния им живот, дори и на мен ми става малко смешно, а те направо се смеят...

Аз се опитах да живея с тези ценности 20 години, бившият ми съпруг също беше техен привърженик - ами в крайна сметка тези прекрасни ценности задушиха любовта и свободата ни.

Прочетох списъка на Емо ( с когото живеем щастливо сега) и двамата няколко пъти се споглеждахме и се питахме ние спазваме ли го това? Накрая ни стана малко смешно и досадно - ооо, ако ние вместо да живеем живота си свободно и щастливо, започнем да се отчитаме спазваме ли ги, отиде ни живота и щастието...

Мога да коментирам всички ценности, но има ли смисъл - ние не живеем с тях... Каква е разликата между семейство и приятелство? How can we be lovers (family) if we cannot be friends? Има ли списък с ценностите - изисквания към приятелството?

Е, и това може би ще се квалифицира като бля, бля... Но това е истината за едно несполучливо и едно сполучливо семейство... Иначе и аз имах теории за семейството - и дори конкурс съм печелила с тях. Само че се наложи да върна наградата - на живота. Сега нямам теории, имам само две ценности, но те не са само семейни - любовта и свободата.

Сори ако ви отклоних темата, обещавам да не го правя повече

[Дъгата]

Сега нямам теории, имам само две ценности, но те не са само семейни - любовта и свободата.

Но правилното им разбиране и прилагане може да стане след определено ниво на развитие.

А до тогава - мисля, че това, което Орлин изрежда си има място за размисъл.

Чувала съм, че по такива теми даже има въпросник, които на Запад се дава от някой католически църкви.

Нещо като "изпит" - отиват двамата, които искат да се венчаят, и им дават паралелно да попълнят анкета с около 300 въпроси.

И после отчето я обсъжда с тях - кой какво е писал и дали на база на този изненадващ тест няма да изникнат препъни камъни. Разпределение на имуществото, финанси, отглеждане на деца, религия на децата - това са очевидни важни теми.

Но какво показва животът - често дребните детайли обръщали колата. ..

[B__]

Орлин,

Ти сподели нещо за властните майки.

Обикновено хората с властни майки създават в себе си отношение към света, нещо като "Всяко лошо действие трябва да се накаже, всяка неспособност трябва да се накаже, всяко неуважение трябва да се накаже".

Особено неуважението. Там, където има власт, неуважението е основен враг

И тъй като трябва да се накаже, то няма нужда да гледаме себе си, защото това поражда страх, а трябва да накажем погазването на семейните ценности у другите

И тръгва погазване И несъзнавано отмъщение за собственото унижение.

И тъй като уважението е най-важно, най-любим е патриархалния модел, тъй като при него външното уважение е добре изразено. И на половинката, и на децата.

А друг е върпоса, че власта от активна е минала в пасивна, но пак си е власт.

Редактирано Юни 6, 2010 от БожидарЗим

[Орлин Баев]

Горните нещица от поста ми са просто някои от многото параметри на партньорските взаимоотношения. Ако имаме дълбинна любов и истинска свобода, наистина няма нужда от разсъждаването върху тях. Нуждата от опознаването им възниква, когато има противоречия и нужда от промяна във връзката. Или в партньорството като цяло, както е практикувано в цели нации, което е темата в момента. То е като здравето - ако го имаш, не ти трябват параметри на диети, хапчета или методи! Доколкото обаче в съвремието ни не винаги в партньорството има хармония, възниква нужда от осмисляне на параметрите на връзката и работа по оздравяването и - когато е желана и заслужаваща си, разбира се! ...

Донка, не знам какво си чела и какво си разбрала - ценностите са като параметри в двигателя на връзката. Когато той работи добре, не се мисли много много, само му се налива бензина на емоционалното кликване, маслото на обичта и водата на мъдрите взаимни компромиси. Когато се развали обаче, е нужно механизмите да се познават. И не мисля, че зависят много от времето повечето - някои неща са отвъд времето. например любовта, честността, доверието и вярата. Характеровата ригидност или гъвкавост от времето и поколението ли зависят или са просто личностови черти по-скоро?! Границите на семейна затвореност или отвореност на информацията и преживяванията са културално обусловени и зависят от времето ни, но също са част от семейния "двигател" в една връзка.

Приятно бърборене!

Ако видя смислен и стойностен размисъл по темата извън лиричните отклонения и пристрастията на неколцината участници в този форум, ще се радвам да се включа!

Редактирано Юни 6, 2010 от Орлин Баев

[Диана Илиева]

Ха, че кой има такава дълбинна любов и истинска свобода?

Много странно - значи вече 5 страници си говорим уж за семейните ценности, дори имаше намекване и директно подхвърляне, защо никой не се опитва да ги формулира, а когато един, в лицето на Орлин, се осмели да конкретизира, веднага беше взет на мушка. Защо така?

Дори и това, което е изказал той като негово разбиране за семейни ценности, да не резонира с вашето, такава категорична отхвърляща реакция е ... да кажем доста показателна.

Донче, ако се позамислиш, вие и в момента най-вероятно си имате определени принципи, които просто и при двама ви са почти еднакви и на практика се получава едно негласно споразумение между вас. Това, че не сте седнали да си напишете кодекс на семейните ценности или че някои от нещата, които е споменал Орлин, не считате за особено съществени, не означава, че при вас липсват семейни ценности.

Какво мога да кажа от скромната си практика в астрологията? Много е важно хората, които по някакъв начин ще споделят живота си - било като приятели, семейни партньори, бизнеспартньори или дори колеги да имат еднакво отношение именно към нещата, които е изброил Орлин.

И както каза Viki3, уж дребни камъчета, а обръщат колата.

Значи в семейството партньорите може да са с много сходни интереси, чудесен секс, еднакви възгледи относно работа, почивка, забавления и т.н., но ... имат примерно различно отношение към парите - общи или отделни, как и за какво да се харчат и ето че нагазваме в проблемите. Или ако с появяването на децата се окаже, че имат съвсем различни представи относно отглеждането и възпитанието им - опа, друг проблем!

Та така с ценностите.

Да не ги под-ценяваме!

П.П. Видях, че докато съм писала, Орлин си е допълнил и пояснил поста точно в същата посока. Малко се дублирахме, но ... нищо; просто и аз смятам така.

Редактирано Юни 6, 2010 от Диана Илиева

[Диляна Колева]

Горните нещица от поста ми са просто някои от многото параметри на партньорските взаимоотношения. Ако имаме дълбинна любов и истинска свобода, наистина няма нужда от разсъждаването върху тях. Нуждата от опознаването им възниква, когато има противоречия и нужда от промяна във връзката. Или в партньорството като цяло, както е практикувано в цели нации, което е темата в момента. То е като здравето - ако го имаш, не ти трябват параметри на диети, хапчета или методи! Доколкото обаче в съвремието ни не винаги в партньорството има хармония, възниква нужда от осмисляне на параметрите на връзката и работа по оздравяването и - когато е желана и заслужаваща си, разбира се! ...

Донка, не знам какво си чела и какво си разбрала - ценностите са като параметри в двигателя на връзката. Когато той работи добре, не се мисли много много, само му се налива бензина на емоционалното кликване, маслото на обичта и водата на мъдрите взаимни компромиси. Когато се развали обаче, е нужно механизмите да се познават. И не мисля, че зависят много от времето повечето - някои неща са отвъд времето. например любовта, честността, доверието и вярата. Характеровата ригидност или гъвкавост от времето и поколението ли зависят или са просто личностови черти по-скоро?! Границите на семейна затвореност или отвореност на информацията и преживяванията са културално обусловени и зависят от времето ни, но също са част от семейния "двигател" в една връзка.

Приятно бърборене!

Ако видя смислен и стойностен размисъл по темата извън лиричните отклонения и пристрастията на неколцината участници в този форум, ще се радвам да се включа!

Днес по друг повод го коментирах, но и тук е валидно- когато човек започне да рисува една картина не започва, като скове рамката,...... дори и да я покаже, никой няма да разбере каква идея има в нея.

Създаването на картината започва първо с желанието, да бъде нарисувана, после се опъва платното и се нанасят първите щтрихи. Всеки появил се образ носи удоволствие у художника и го приближава към крайния резултат.

За целта обаче, първо човекът трябва да е художник(т.е. да знае с какво се е захванал), после трябва да познава материалите и да е чувал за похватите на рисуването, след това да има фантазията и желанието да сътвори и визуализира продукта си.

Който не е художник да не се хваща да рисува. Нито пък да коментира чуждите картини.

Същото е и със семейните ценности, човек първо трябва да израстне в подобна среда или поне да бъде запознат с уважението между родителите, със зачитането на възрастните, с определен семеен модел....... тогава той ще има ясна представа какво иска или какво не иска. Когато започне да визуализира( да създава семейство) той съзнателно или несъзнателно ще е под влияние на модела и ценностите с които е запознат. Може и да обърка в това няма нищо лошо, но желанието да продължи да "рисува" ще изгради неговата картина.

Когато изгради картината, обаче и постави рамката, продукта вероятно ще е прекрасен, защото ще е завършен, и вероятно ще забрави, първата си фантазия, първият щтрих, първата грешка. Ще забрави, кога е слагал цветен фон, за да скрие грешката си и върху него е нарисувал желания образ. Въпреки че ще ги забрави, всичко това същесгвува по пътя на рисуването на картината.

Някои картини се рисуват по- лесно, заради добър талант или добри учители в началото, някои по- трудно, заради липса на предните, някои остават незавършени.

Но всички те са започнати, защото някой се е постарал да научи рисуващия как да рисува.

Семейните ценности, са нашите учители, ако никой не ни покаже, как ще се сетим изобщо да започнем да рисуваме.

И когато сложим рамката, можем да кажем - "аз имах добри учители" или "моите учители не бяха добри", но никога не можем да кажем, че не е имало учители.

А който не иска да рисува, ок, но това не означава, че другите не са художници.

Редактирано Юни 7, 2010 от didi_ts

[Guest azbuki]

Всъщност едно от най-лишените от любов неща е тази претенция, че другият пол не е достатъчно женствен или достатъчно мъжествен. И тогава идват и критериите, които са "важни" в една връзка. Търсим тоест начин да напаснем другия към собствените си претенции, за да ни е на нас добре (в смисъл, да няма нужда да се замисляме за нищо). Хората живеят по програма, която им е зададена отвън, и наричат това любов.

Любовта всъщност събужда в жената жената и в мъжа мъжа. Любовта без никакви претенции и изисквания, приемаща и обичаща другия такъв, какъвто е, с неговите си особености. Затова мъжете, които все се оплакват, че жените не са им достатъчно женствени (много от тях в същото време обичат да ги поступват) или жените, които пък се жалват, че мъжете не били мъжествени, освен още повече повод за оплакване, друго не получават от живота. И в двата случая с поведението си събуждат само още по-голямо желание за конфронтация у другия пол, в резултат на което нищо не виждат от "топлата" и "меката" му страна. Товба е природен закон. Не можеш да накараш едно цвете да разцъфне с това че го биеш с бастуна и му се караш, че не се разтваря за теб. Не се разтваря, докато в теб няма любов. И ще се отвори към човека, който набере неговия си специфичен код на любовта. Всеки един от нас е едно такова цвете.

Хората са забравили да мислят за това, ами си правят списъци с изисквания, живеят в някакви отношения на сигурност и зависимост, вземане-даване с изяснени сметки, но не и любов. За липсата на последната не мога да се заблудя, ако ще и 30 страници с приказки да ми изпишат. Веднага се разпознава бракът без любов - и той преобладава. И този тип хора, когато дойдат времена на промени и пренастройка на ценностите към божествените принципи на любовта, те са първите да започнат да морализаторстват: За "такивата и такива жени", които спели с шефовете си и за "такивата и такива мъже", които кръшкали. За тези специално, за да не си вредят толкова и все пак също да прогледнат, е рекъл Исус: "Не съди, за да не бъдеш съден". За човека, който обича, е ясно, че съденето е в противоречие със закона на любовта и следователно безсмислено. За съдещите обаче е нужно да се измисли нещо като "заплаха", защото на тях вътрешните им регулатори не работят. И затова им се обяснява "за да не бъдеш съден". Има обаче хора, които изобщо не биха си помислили да съдят - поради любовта в сърцето си. На тези правилата са им ненужни. А и критериите също, тъй като имат един критерий само и той стига за всичко - любовта.

Редактирано Юни 7, 2010 от azbuki

[B__]

...

Много странно - значи вече 5 страници си говорим уж за семейните ценности, дори имаше намекване и директно подхвърляне, защо никой не се опитва да ги формулира, а когато един, в лицето на Орлин, се осмели да конкретизира, веднага беше взет на мушка. Защо така?....

Отначало ми се стори призив за спазване на другарския тон.

После за придържане към темата.

Но после ми се залепи за очите ей това:

...

Какво мога да кажа от скромната си практика в астрологията? Много е важно хората, които по някакъв начин ще споделят живота си - било като приятели, семейни партньори, бизнеспартньори или дори колеги да имат еднакво отношение именно към нещата, които е изброил Орлин.

...

Което си е вярно, вярно си е.

Но пък любимия ми автор Авесалом Подводни казва нещо, с което предполагам си служиш и ти.

Астрологичното тълкуване зависи от настоящето духовно развитие на човек. Наистина за повечето хора съвпадането на ценности е важно за семйното щастие.

Но за други двама, може и зодиите им да са в квадрат, но пак да имат семейно разбирателство.

Може и много да бъркам де, защото съм далече от астрологията.

Но сега като мисля за семейни ценности и астрология се питам каква е ролята на семйството.

Първата е за продължаване на рода.

Втората е социална.

Третата...Третата дали не е свързана с еволюционното развитие на човека и задачите поставени на човека, които той трябва да свърши, докато е на Земята?!

А ако семейството е инструмент за учене, значи то е и интрумент за направляване развитието на човека.

И ако е така как става това направляване. Като мъжът се събира вечер, жената сервира ракийка и салатка, задоволява други нужди, гледа мъжа в очите, не изразява никакво недоволство и не му създава никакви предизвикателства?!

Без предизвикателства няма развитие. Семейния ред и съгласие са нещо толко статично, че никой от двамата не би имал семеен стимул за развитие.

Творчество и съответно развитие има, единствено при нарушаване на реда.

Че то и при социалното развитие трябва да се наруши реда, за да го има. Ако се спазваше социалния ред и ценности, жените нямаше да могат и досега да гласуват. Да, едно време жените да си мълчат и да не знаят много-много е било ценност.

Е, има и вариант в еволюционното развитие на човека семейството да не е нужно да се развива....ама нали е основна тухла.

Не съм за това да захвърлим семейните ценности, но трябва да им се признае правото на динамика и към тях да се включат еволюционните семейни ценности.

Ще се опитам да посоча няколко еволюционни или иначе казано Божествени семейни ценности ( след като почнахме с оня списък ;) ):

- Любовта е над човешките семейни ценности

- Семейстото е преди всичко едно от средствата за достигането на Божественото в мен и ако аз слагам това средство над Божественото си Аз, то ще ме дърпа надолу като камък на шията.

- Ако половинката ми прави скандали, прегорила е манджата или мята белтъци на комшията; ако дъщеря ми е бременна на 17 години; ако тъщата злослови срещу мен, на гости ми е от 2 месеца и следи как харча, то трябва да ги обичам още повече, защото така те ми предават част от уроците, които трябва да науча в този живот.

- Не трябва да искам да превърна децата си в свои копия, да им нареждам какво да учат, каква професия да имат и как да ми се кланят, защото по този начин преча на съдбата им. Трябва само да им покажа пътя към Божественото и любовта.

- Да не претоварваме близките си с прекалени грижи. Колкото повече се привързвам към близките си и колкото повече се тревожа за тях, толкова повече им вредя. Вредя и на себе си.

- Да не се обиждаме на близките си. Колкото повече се обиждам на близките, толко повече вредя и на тях и на себе си.

- Не трябва да изискваме прекалено от близките си. Колкото по-големи очаквания, надежди и изисквания товарим върху близките си, толко повече им вредим.

- Трябва да сме честни с близките си и ако ги укоряваме за нещо, то веднага трябва да го споделим, иначе се създава отрова в нас. При псоделяне и обсъждабе се разбира безпочвеността на всеки укор

- Колкото повече работим върху себе си, толко по-големи промени ще има и в другите от семейството ни.

Редактирано Юни 7, 2010 от БожидарЗим

[Латина]

Орли, точно от тебе бих очаквала най-голяма устойчивост и да приемаш спокойно факта, че всеки от нас в даден момент се държи както си ще, понякога дори невротично/визирам себе си/ и не както на околните им отърва.

Ако искате да насочим темата в посока семейните ценности на нестандартните семейства.

Вчера бях на гости и ми казаха за един такъв случай. Човекът си има две семейства, и двете семейства знаят за другото. Живее по няколко месеца ту с едното, ту с другото и проблеми няма. Всички са спокойни и са приели този начин на отношения.

Друго, което ме е вълнувало като факт през годините е, защо някой мъж, като зареже благоверната си съпруга и се ожени за любовницата си, след това връзката им е много стабилна, продължава с десетилетия. Най-вероятната причина е тази, че тя му допада повече от първата жена, но се замислям и за една друга причина - тръпката да опитваш сладостта на "забранения плод" в рамките на сигурния брак, нещо като 2 в 1.

Бих се радвала на отговор от... Орлин. Божидар Зим също чета с удоволствие, защото мисли различно от мене. Него няма да го каня, защото без друго ще изгрее на хоризонта.

И аз ви обичам!

Редактирано Юни 7, 2010 от latina

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Доста хора наистина стойностни напуснаха този форум поради доста общото му естество и понякога груб тон, неразбиране, бърборанство и т.н.

Лесно е да прехвърлим вината на тях, че уж не им било харесало при нас... Но, истината е далеч по-нелицеприятна за нас, все още пишещите тук - а именно: повечето хора бяха принудени да напуснат (причините са ясни на мнозина, но са споделяни в конфиденциални разговори и нямам право да цитирам. Но, всички ги знаем, защото тук не остава нищо скрито и "лошите вести" се разпространяват лесно).

Има и друго. Това се оказва поредната тема, в която всеки дава съвет на всеки. Съвет, който сам надали прилага. А често дава и съвет, който от опит знае, че не струва, но се надява да докаже правотата си на чужд гръб.

На мен лично ми е омръзнало да ме съветват хора с провалени бракове, разпокъсани сексуални триъгълници и многоъгълници в семейството, водещи живот на добре почистени фризери, които взаимно не се забелязват и живеят имагинерно, но пред другите си играят на щастие. Хора, въобразяващи си, че могат някого да заблудят. Хора, които сами не вярват в това, което пишат или искат да компенсират собствения си провал и самота - като се опитват "да оправят живота на другите".

Сигурно това е нормално, не знам, но не ме и интересува. Просто подминавам такива съвети и ми става тъжно за слепотата и агресията ни един към друг, потвърждаващи, че колкото и да ни се иска - съвсем не сме по-различни от нормалните земни грухчовци, които анализираме и критикуваме.