Диляна Колева Добавено Юни 10, 2010 Доклад Share Добавено Юни 10, 2010 (edited) Ами може да се направи едно обобщение. Ако имаме верига- идивид, индивидуално мислене, семейство, колективно мислене и общество с глобално мислене- то ценностите които всеки е развил в себе си ги оформя в семейството си и ги пренася като поведение в обществото. Обратно обществото налага ценностна система, която се прилага от семействата и която оформя индивида и неговата личност. Попадаме в един кръговрат в който е трудно да се каже кой е пръв, последен, по- важен и кои ценности към коя част на кръговрата принадлежат. Точно по тази причина според мен, са оформени, законите, нормите, заповедите, забраните, хубавото, лошото и т.н. Просто не е в нашата компетенция, отново да правим генерални заключения, изводи и да даваме съвети. Единственото което всеки може да покаже е собствения си опит, възглед и да обясни защо за него така стоят нещата. В тази тема мисля че всеки от по- активните форумци, каза най- важното за него. Четох с интерес, темата премина в много посоки и на този етап вече, мисля че всичко написано ще е повторение или извън контекста. Редактирано Юни 10, 2010 от didi_ts Донка, Слънчева, Дъгата и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 10, 2010 Доклад Share Добавено Юни 10, 2010 Като стана дума за "разпуснати нрави", ето още малко спам от Елин Пелин: ЧОРБА ОТ ГРЕХОВЕТЕ НА ОТЕЦ НИКОДИМ Днешният ден, макар и обикновен делничен ден, беше великолепен. Някак празнично се разстилаше небето, някак празнично светеше слънцето, нещо молитвено имаше в тишината на гората, в набожния напев на чешмата. Нещо смирено имаше в походката на черния котарак, който замислено мина през двора и бавно се качи на чардака. Ние с отец Сисой седехме до масата под сянката на лозата и се радвахме на тоя хубав ден. Пред нас далеко долу се разстилаше зелената равнина на полето, заградено със синкавите силуети на планината и на нейните верижни гористи разклонения, които смирено бяха възправили обли върхове към небето, сякаш се молеха. Отец Сисой, облегнат на пейката, бавно и спокойно местеше с хубавите си пълни ръце зърната на кехлибарената си броеница и унесено мълчеше. През двора премина, запасан с бяла престилка и със съдове в ръка, глуховатият магер. Отец Сисой му кимна с ръка. - Готово ли е, готово ли е? - викна му високо и отчетливо той, извади от джебчето на кадифения си колан часовника и го погледна. - А-а - ще бъде - отговори магерът, направи знак с ръка да имаме търпение и като не дочака друг въпрос, тръгна към магерицата. Усмивка, сияеща от доброта, озари лицето на отец Сисой. - Знаеш ли какво ще ядем? - обърна се към мене той. - Пак някоя съблазън си приготвил, отче - рекох аз, като посочих с очи шишето вино, което се изстудяваше в коритото на чешмата. Това шише, когато стоеше там, всякога предвещаваше нещо по-особено за обяд. Гювеч, някоя люта овнешка яхния, печено пиле или шишкебап. - Не - каза отец Сисой, като положи ръце на масата. - Днес ще ядем нещо просто само по себе си, но пълно със значение. Днес ще те гостя с чорба от греховете на отец Никодим. Погледнах го учудено и похвално за хубавата шега. - Не се шегувам, любезни - каза отец Сисой и наведе умислено глава. - Казавм самата истина - днес ще ядем чорба от греховете на отец Никодим. Ето, година вече става, откак, царство му небесно, почива бедният там в манастирските гробища под дюлата, която сам бе садил и отгледал. Скромността му в живота спомогна скоро да се забрави името на тоя добър човек, чиято душа е живяла в страх пред бога и в стремление за райските блага, като се е бъхтала в безпокойствие. Заварих го тук година преди смъртта му, остарял, но запазен, здрав и як. Като че ли сега виждам да минава през двора неговата едра, висока, права, широкоплещеста фигура, която не можеше да влезе в черковната врата, ако не се понаведе. Той вървеше тежко, бавно и важно като патриарх. В неговите широки кръгли очи, над които се надвесваха като лозници гъсти вежди, имаше загадъчен, странен и чуден поглед, който не отговаряше на силата, що излъчваше неговата осанка. Сутрин, когато излизаше от сянката на своята килия и спираше пред черковната врата да се прекръсти, по широките му плещи, върху които се опъваше обезцветеното му старо расо, слънчевите лъчи падаха като въз хребета на някоя планина. И мене, боже, прости ме, всякога ми се струваше, че на тоя човек не подобава да се моли, защото изглеждаше по-силен от всички грехове, срещу които не трябваше да вдига пръсти, събрани за кръстене, а сключени в юмрук. Отец Никодим живееше самотен в малката си стаичка и не пожела да общува с мене. Хранеше се сам, редовен и точен бе на всички служби, на утринните и вечерните. С любов и старания той отглеждаше цветята в градината и особено обичаше белите рози, от които тук е насадил различни видове. През хубавите майски утрини, когато тия рози нацъфтяваха и дворът сякаш се изпълваше с малки бели ангелчета, отец Никодим слизаше между тях, дълго се разхождаше, миришеше ги и откъсваше само една. Интересно бе, че тая роза всякога намираха оставена на пейката зад манастирската ограда, гдето се простира най-хубавата ливада. Днес вече знам, че тая странност не е била без значение, макар и да е забулена в тайна. През хубавите пролетни и летни дни отец Никодим повечето време прекарваше с въдица покрай реката. Това беше неговата страст. И аз не вярвам да има по-голям ловец на пъстърва риба. Той скиташе из сенчестия дол покрай реката, провираше се из гъстака, който покрива бреговете й, катереше се по големите обли камъни, зеленясали от векове, и не знаеше умора. В такива дни той пропущаше вечернята. Но много хора са го виждали, че като чуе камбаната, оставя въдицата, изправя се и се кръсти, докато звънът заглъхне. Отец Никодим бе дошъл в манастира още младеж, на двадесетгодишна възраст, и си е бил все такъв чудак. Много пъти са му предлагали да стане игумен, но той смирено е отказвал. Сега той почива успокоен под своята дюла, която е навела над него кичестия си храст, отрупан с млад и зелен още плод. А ние ще ядем чорба от неговите грехове. Отец Сисой се усмихна мъдро, повдигна ръце, за да се дръпнат дългите ръкави на расото му, и продължи: - Вчера в дъното на едно скрито долапче в килията на отец Никодим, която сега е празна, се намери едно гърне, пълно с фасул, захлупено с молитвеника на покойния. Всяко зърно поотделно бе завито в книжка. Върху първата бяла страница на молитвеника пише... Отец Сисой извади от пазвата си малка, със стара подвързия книга и прочете: "За всяко мое прегрешение, с дело или с помишление, оставям тук по едно бобено зърно - черно за непростимите и бяло за тия, които хвърлят душата ми в съмнение и мисълта ми не може да разграничи грях ли са, или не. За черните пред бога се разкайвам дълбоко, за белите се моля за прошка." Отец Сисой затвори книжката, сложи я на масата и извади от джеба си една кърпа, в която бе увито нещо. Като я разви, той изтърси от нея на масата цял куп малки смачкани книжки, които се пръснаха от въздишката му. - Това са книжките, с които бяха обвити фасулените зърна. На всяка от тях е написан греха, който отец Никодим е сторил. Прочетох ги едно по едно и виждам, че душата на бедния монах може би се е терзала напразно и че бог милостив е приемал молитвите му с блага и добродушна усмивка. Нека прочетем някои: "Спомних си за светския живот и за младостта си. Спомних за любовта си, която стана причина да постъпя в манастира. Спомних за тая, която обичах, и за белите рози, с които тя обичаше да се кичи" - черно зърно. "За спомен на нейните бели рози насадих в градината три" - черно зърно. "Върху пейката на ливадата зад манастира оставям всеки ден всеки ден по една бяла роза за тоя, който я намери. Нека й се радва една непозната душа, както се е радвала някога тя" - бяло зърно. "Една мисъл не ми дава мира - защо избягах от живота. Спасих ли себе си, или се погубих?" - бяло зърно. "Като спасява човек душата си, не погубва ли тялото си?" - бяло зърно. "Мисля и не знам кое е върховното в човека - душата или тялото. Не са ли те всъщност неразделни и не тържествува ли душата пред влеченията радостни на тялото?" - бяло зърно. И тъй, във всички написани книжки, пущани в гърнето, бяха отбелязани не сторени грехове, а спомени от младини, мисли, които са раждали съмнения, и съмнения, които са мъчили душата на покойния отец Никодим. Като прочете книжките, отец Сисой ги прибра грижливо, уви ги в кърпата си, турна ги в джеба и като ме погледна въпросително, каза: - Какво нещо е човек! - Черно зърно - отговорих аз. - И черно, и бяло - усмихна се отец Сисой. В това време магерът почна да нарежда масата, защото беше вече обед, и донесе една голяма паница с димяща и ароматна чорба от фасул, която бе прошарена от бели и черни зърна. - Ето, тая чорба е от греховете на отец Никодим. А пък виното, което се изстудява там, рекох да пием за бог да прости на добрия монах - каза отец Сисой и ме покани да обядваме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 23, 2011 Доклад Share Добавено Декември 23, 2011 (edited) Поразрових се в темата..... тук никой не е писал от близо година и половина Тогава явно се изчерпахме. Днес в навечерието на този така любим на всички, семеен празник Коледа, който отразява семейството и семейните ценности, искам да пожелая на всеки да има семейство при което да се завърне и семейни ценности, които да харесва или да не харесва. Защото всички ние писали по темата имаме и сме имали семейства. това само по себе си е огромна ценност. В последните месеци така се стече пътя ми, че съм сред деца за които семейството като ценност и единица никога не са съществували, и те така копнеят за това, което ние така разгорещено сме анализирали тук: Писмо до дядо Коледа Стиска бялата ръчица черен, островръх молив. Ниже букви в броеница, върху белия, изгладен лист: Мили Дядо, аз съм Мими. Вече пиша и чета, и те моля, донеси ни, много твои чудеса. Донеси на Ленка кукла, с черна рокля на цветя. Тя е толкова послушна, обичлива и добра. Донеси на Иво багер - много иска да строи. Със констуктора си ляга, има толкова мечти. Донеси на Петьо маратонки - той желае все да тича, бързо топката да гони, и на футболист прилича. Нинка пък обича да рисува - донеси й блокче и боички. Искам тя да е щастлива, със своите слънца и птички. Аз подаръци не искам. За друго днес ще те помоля: Да дарява ме с усмивка, и да бъде само моя. Да е хубава и нежна, с дълги, лъскави коси, Моля ти се, Мили Дядо, Майчица ми донеси. Деян Димитров По стара семейна традиция утре моят род ще се събере от всички краища на България в най- крайната югоизточна точка на страната при нашите майки. Ще уважим семейството и семейните ценности, ще бъдем заедно и ще благодарим за това, пожелавам ви весели празници в топла семейна атмосфера. Редактирано Декември 23, 2011 от didi_ts Ани и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 23, 2011 Доклад Share Добавено Декември 23, 2011 добре, съпругът и съпругата да спят в едно легло семейна ценност ли е? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 23, 2011 Доклад Share Добавено Декември 23, 2011 Ал Бънди би ти отговорил, че това е изтезание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 23, 2011 Доклад Share Добавено Декември 23, 2011 (edited) Ал Бънди би ти отговорил, че това е изтезание. И би бил прав. Спането на мъжа и жена заедно уеднаквява енергиите им, загубва се полярността и привличането - край на желанието за секс. Ако двойката иска да запази страстта, мъжката енергия на мъжа и женската на жената, индивидуалността, трябва да спят разделени. Редактирано Декември 23, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 23, 2011 Доклад Share Добавено Декември 23, 2011 В "Контрол на ума", доколкото си спомням Хосе Силва пише, че чрез спането в едно легло се уеднаквяват аурите на съпрузите, което спомага за хармонията във взаимоотношенията им. Какъв секс ако спят разделени - явно не трябва винаги да спят разделени. Пък и ако спят разделени, не е ли по - малка вероятността да им се прииска ...Пък и вечер в леглото е удобно време и място за обсъждане на житейските теми ( през друго време може да нямат толкова време и спокойствие). Но ако си прав, интересното е и че шегаджията мрънкач Бънди е прав. Току виж и в тъпите филми се съдържали велики истини. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 23, 2011 Доклад Share Добавено Декември 23, 2011 Именно, че се уеднаквяват. Повече между тях нищо не тече (няма потенциал различен), а очакваме да има желание за секс Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Декември 24, 2011 Доклад Share Добавено Декември 24, 2011 Има една поговорка: "Разделят ли се леглата, разделят се сърцата". Според мене и обратното е вярно - разделят ли се сърцата, разделят се леглата. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 24, 2011 Доклад Share Добавено Декември 24, 2011 Има една поговорка: "Разделят ли се леглата, разделят се сърцата". Според мене и обратното е вярно - разделят ли се сърцата, разделят се леглата. За хора с любов тип животинска или частнособственическа може и да е така Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Декември 24, 2011 Доклад Share Добавено Декември 24, 2011 (edited) Спането на мъжа и жена заедно уеднаквява енергиите им, загубва се полярността и привличането - край на желанието за секс. Ако двойката иска да запази страстта, мъжката енергия на мъжа и женската на жената, индивидуалността, трябва да спят разделени. За хора тип скачени съдове може и да е така. Редактирано Декември 24, 2011 от Латина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 24, 2011 Доклад Share Добавено Декември 24, 2011 ха ха, не го приемай лично де Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Декември 24, 2011 Доклад Share Добавено Декември 24, 2011 а, виждам - приятно си хортувате. всеки от позицията на личния си опит... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 24, 2011 Доклад Share Добавено Декември 24, 2011 а, виждам - приятно си хортувате. всеки от позицията на личния си опит... е, поне имаме какво да споделим хе хе хе. Ай сега не почвай и ти да се връзваш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 24, 2011 Доклад Share Добавено Декември 24, 2011 Ал Бънди би ти отговорил, че това е изтезание. И би бил прав. Спането на мъжа и жена заедно уеднаквява енергиите им, загубва се полярността и привличането - край на желанието за секс. Ако двойката иска да запази страстта, мъжката енергия на мъжа и женската на жената, индивидуалността, трябва да спят разделени. Съгласна съм в голяма степен. То и се е практикувало това, съвсем с цел. Сега нямам време, следобед ще пиша подробно. Но можем и да си зададем въпрос - а искаме ли да запазим индивидуалността, страстта и защо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 24, 2011 Доклад Share Добавено Декември 24, 2011 Ал Бънди би ти отговорил, че това е изтезание. И би бил прав. Спането на мъжа и жена заедно уеднаквява енергиите им, загубва се полярността и привличането - край на желанието за секс. Ако двойката иска да запази страстта, мъжката енергия на мъжа и женската на жената, индивидуалността, трябва да спят разделени. Съгласна съм в голяма степен. То и се е практикувало това, съвсем с цел. Сега нямам време, следобед ще пиша подробно. Но можем и да си зададем въпрос - а искаме ли да запазим индивидуалността, страстта и защо? Защото тази индивидуалност и страст не е само на физическо ниво. Ако двойката например иска да твори "деца" и в духовния свят или да има творения, които идват отгоре, но се проявяват във физическия свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 28, 2013 Доклад Share Добавено Юни 28, 2013 ЦЪК, след 10-тата минута се обяснява нещо, за което ми искаха източник в една друга тема, тогава не намерих видеото, сега ми попадна отново Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gabriellin Добавено Юли 11, 2013 Доклад Share Добавено Юли 11, 2013 Аз мен в последните години семейните ценности ичезват! Много жалко! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Юли 15, 2013 Доклад Share Добавено Юли 15, 2013 Четейки горните мнения, си мисля, че съм живяла на Луната. И не само аз, а майка ми, баща ми, всички. Това е странно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 16, 2013 Доклад Share Добавено Юли 16, 2013 Моето поколение беше яростен привърженик на разбиването на "стария" модел на семейните отношения. Само че воювайки за свободата си, ние май заради бълхата изгорихме юргана. Сега вече минали отвъд петдесетте, започваме да осъзнаваме, че поколенията имат нужда едно от друго във всяко отношение. И започваме да откриваме начините как да живеем заедно и свързани без да сме обвързани и зависими - материално, емоционално, интелектуално... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 16, 2013 Доклад Share Добавено Юли 16, 2013 (edited) Ясно е, че старите имат нужда от младите - от тяхната физическа сила, издържливост, оптимизъм, непукизъм и ред други чудесни качества на младостта. Обаче какви качества на старите са от полза на младите? Дали по-възрастното поколение е успяло да ги развие, или виси като камък на шията с мрънкането си, тесногръдието, егоизма ( има термин "старчески егоизъм") , дърпането назад .... Има поговорка: Едни хора остаряват като обувки, други - като катедрали. Човек се озовава в младостта изведнъж и неусетно, но за зрелите години е редно да култивира качествата, които преди време е искал да види (или е видял) в своите родители. Освен това времената се менят все по-бързо, напоследък - шеметно. Аз самата клоня към старото поколение, но съветите, които предходното поколение ми дава с най-добри намерения са просто ... неприложими. Най-добре е да се стараем да останем в крак с живота. От друга страна има млади, които са се родили старци. Уважавам кръвното родство. Прекарвам повече време от живота си предимно с единомислещи - независимо от възрастта им и родствена или друга връзка. Редактирано Юли 16, 2013 от Креми Стоилова (късметче) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 16, 2013 Доклад Share Добавено Юли 16, 2013 ... Едни хора остаряват като обувки, други - като катедрали. Човек се озовава в младостта изведнъж и неусетно, но за зрелите години е редно да култивира качествата, които преди време е искал да види (или е видял) в своите родители. Освен това времената се менят все по-бързо, напоследък - шеметно. Аз самата клоня към старото поколение, но съветите, които предходното поколение ми дава с най-добри намерения са просто ... неприложими. Най-добре е да се стараем да останем в крак с живота. ... Ако може само едно уточнение. И аз преди време го мислех това - защо така предходното поколение в лицето на собствените ми родители ми дава естествено с най-добри намерения все такива, както деликатно казваш ти 'неприложими' съвети Чак по-късно установих защо. Ами защото ние, като техни деца сме попили дори без да искаме и 'приложимите', и 'неприложимите' им съвети, така че дори няма нужда да ни ги дават в прав текст вече. Но просто тези съвети, които са от графа 'приложими', ние си ги следваме и родителите са доволни и т.н., а другите съвети, които сме установили в живота си, че са 'неприложими', ние отказваме да следваме и съвсем естествено те ни сервират именно тях, виждайки, че не ги прилагаме в живота си. Аз например научавам разни полезни неща и получавам от време на време 'приложими' съвети от страна на свекърите ми, просто защото не съм била тяхно дете и не съм попила съветите им още от малка. Също и от други възрастни хора. Е, има и 'неприложими', тях деликатно пропускам край ушите си Съгласна съм с поговорката и наистина, не всички възрастни са успели да натрупат мъдрост, да развият търпение и смирение и т.н., но тези, които са успели да направят това в по-голяма степен, отколкото го има в мен към момента, са безценен източник и аз понякога се усещам как несъзнателно съм привлечена и гравитирам към такива хора ... Въобще чудесно е това различие, което има между хората! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 16, 2013 Доклад Share Добавено Юли 16, 2013 Всички семейни ценности умряха, или поне илюзията за тях. Всички искате да сте в новото време и в новата енергия. Е, част от това е да се сбогувате със семейните ценности. Иначе правим само ох и аз, без никаква полза за света. Ох и ах колко сме духовни.....ха ха ха Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 17, 2013 Доклад Share Добавено Юли 17, 2013 Божидар, чета доста за новото време и новите ценности ... които са изконни стари ценности. Но никъде не съм намерила нещо в смисъл, че непременно трябва да се сбогуваме със семейството. Много хора се сбогуват и изоставят семействата си именно защото Не са в новата енергия. Диана, след като писах, мислих доста по темата. И не намерих нито един от познатите ми, който наистина да е станал излишен като остаряла обувка. В пословиците се дават крайностите, за да е ясна идеята. Животът наистина е красиво многолик, а най-доброто е, че дава шанс на всеки да намери това, което му е нужно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 18, 2013 Доклад Share Добавено Юли 18, 2013 До мен живее младо семейство с две малки деца - синът на моята съседка, с която израснахме заедно. Бабата всяка вечер идва, за да разхожда и играе с двете деца - това и пълни живота и и дава щастие, каквото само бабите разбират и усещат. Младите си отдъхват и се виждат с приятели или просто си имат своето лично време - всички имат нужда и се радват на всички. И все пак емоционалната връзка и допълване си зависи от самите тях и най-вече от уважението и свободата, която всеки дава на всеки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.