Семейните ценности в съвременната действителност

[B__]

Благодаря и за това, защото с тях се опровергава мнението, че Учителят е проповядвал т.нар. "свободна любов" в най-примитивния й вид.

Ха, ха,

Ха

Това си е твоя свободна интерпретация на казаното :)

Замисли се защо е така Ще изскочи нещо интересно : ) хе хе хе

П.С. На мен пък вече безумно ми писна тази тема......

Редактирано Юни 8, 2010 от БожидарЗим

[Ники_]

МашАлла(х)

И, не виждам нещата или/ или ....има и трета посока.

Има и среден път ~ пътя на Любовта...

[Ники_]

Пиша това извън всякаква професионална роля - просто като човек с мнение. Преди време за капитализма се говореше като за упадъчен. Ние не разбирахме защо и го искахме. Лъжехме се от лъскавите му реклами и може би именно от тази упадъчност. Не съм привърженик на даден обществен строй, просто наблюдавам. Факт е, че в последните 20 години ролята на семейството като основна социална "тухличка" практически бе срината. Чрез рекламата на филмите, чрез множеството шоу програми на кабеларките, бълващи разврат и пошлост, чрез глобалната порнофилия, чрез изтичането на интелекта, чрез икономическата система, която отчуждава човека от човека. Факторите са много. Факт е, че семейството сега масово страда от тези множество фактори. Изневярата упорито и целенасочено се превръща в норма. Губят се типичните мъжка и женска роля. Думичката морал стана демоде. Сексът преди брака стана тотално естествен - то няма и как, след като бракът се сключва далеч по-късно от преди време. Ролята на жената като майка и стопанка на дома, което си е до голяма степен биологично и нормално социално детерминирана роля, продължава да се трансформира в съвременната роля на амазонката кариеристка. От това страдат децата, възпитавани от... телевизията, интернет и улицата. А от това моралът, чистотата и човечността намаляват още. Мъжът също загуби ролята си като глава на семейството - и как да бъде ако е имал майка "амазонка", която го е кастрирала психически...

Ако искате ми се смейте... Напоследък в къщи гледаме "листопад". Отначало след като почна филма и няколко месеца след това реакцията ми беше отричаща - малко екшън, много приказки - типичната мъжка реакция. Досега не бях гледал никога латино или турски сериал. Този обаче привлече вниманието ми. С какво? С високите морални ценности, които са заложени в него! С това, че няма и една секс сцена - аман от секс. В този филм е заложен традиционният семеен модел. В него мъжът е глава на семейството. Жената е преди всичко майка - ако работи, е на половин ден, за да може да възпитава децата си и се грижи за семейното огнище. Именно огнище. Заложено е уважение към стария мъдър човек в този филм. Това уважение го има в целия изток. Старостта се уважава безпрекословно - защото това е трупане на мъдрост! От филма се излъчва една чистота, ред, който е резониращ с реда на Вселената ако щеш. Спокойна мъдрост има в персонажите. Дори и отрицателните герои, поставени в контекста на по-стабилен социален и семеен порядък, са със смекчени качества. Има сърдечна дълбочина в този филм. Колкото и простичък да е, е различен и ми радва сърцето.

Защо пиша това? Защото наблюдавам масов срив на основни социални, морални, семейни ценности и липсата на нови такива. Засега тази липса, този екзестенциален вакуум се запълва с едно масово оскотяване, изневери, култ към секса и разврата, морална нищета, егоцентризъм, пошлост, вулгарност. Затова пиша това. Защото освен свобода на словото, американският модел, който следваме, донесе и срив в човещината, бездушие, отчуждена егоцентрична рационалност и какво ли още не... И хубави неща, разбира се!

.......

Семейството обаче просто няма устойчивостта си като градивна единица, която имаше преди - споменах някои фактори за загубата и. Лесно се развеждаме, бързо губим търпение, слугуваме на нагона си, "аз и мое" са ни свръхважни, имаме големи къщи, но малки семейства и разбити домове. Имаме много семейни терапевти, а все по-малко семейства.

Както и да е. Мението ми е просто мнение...

Привет, Орли!

Да, така е. И на меня не нравится ето!

Да се борим срещу течението е безсмислено. Това не би било "Вей-У-Вей". С борба няма да стане. С опълчване също, щото са си насилие. А не че не ги вършим и това е нормално, докато насилникът "съм аз".

Има си Божи план и човек трябва да види, че нещата няма как да не са такива.

Казано е, че Потоп няма да има, а Потопът бе свързан с водата, а тя - първоелемент на втора чакра, където е сексуалността.

Содом и Гомор секс, извращения и пр. Затуй дойде потопа. Изкривяване у втори център. Време на страсти е било.

Сега е друго. Казано е, че ще бъде с огън, а огъня е първоелемент на трети център и е свързан с емоцията с яда, с кавгата, с амбицията, с аз-а...

Ще има много разделения. Ще има апогей на огъня, като първоелемент и вече е.

Обърни внимание на хората, на емоциалността, на реактивното поведение, на изблиците. Даже само ако се разходиш по форумите....

Не напразно Земята се затопля, а ледниците се топят. Много огън, брате!

Какво ще стане, ако се опълчим на всичко това? Ами ще отговорим на огъня с огън. Ще отговорим на амбицията с амбиция.

А е нужно просто Любов. Да стоим в сърцето. Центрирани.

Е, хайде нека дойде!

Ако не дойде огъня, не можем да преминем нагоре. Както Кундалини, за да стиген до сърцето, минава през третия център, така и със Земята и хората. Тук са същите нива.

Скоро обаче ще дойде Любовта (четвъртото измерение). Скоро. Незнам кога с точност, но вече ми намирисва на Любов.

Всичко, което се случва, трябва да се случи. Не бива да роптаем, а бива да разбираме и просто да Любим, всеки до колкото може.

И нека не забравяме, че и най-дребните в Любовта, могат да изиграят ролята на онази мишка, дет помогна на дядото да извади ряпата.

Сега, днес вички дърпаме таз "ряпа". Дано да я дърпаме в една посока, но и да не е така, пак е от Бога предвидено и в Плана.

Днес всички трябва да отработваме и трансформираме огъня на емоциалността в Любов.

Според мен не е трудно.

Редактирано Юни 8, 2010 от Ники_

[Дъгата]

"Докато няма светлина, човек не може да намери пътя, не може да има никакви постижения.

Той трябва да има Любовта в себе си като път;

Мъдростта - като постижение,

а Истината - за реализиране, чрез нея той може да придобие исканата свобода.

Който се усеща слаб, той трябва да търси Любовта като път в живота си,

Мъдростта за постижение на желанията си,

а Истината като условие за реализиране на нещата."

Из "Учителю благи", НБ, XII серия (1929 г.), I том

Следователно любовта, вярата, надеждата, това са вътрешни принципи на съзнателния живот.

Щом любовта съществува между хората, и Бог съществува, защото любовта изтича от Бога.

Щом любовта изтича от Бога, вярата възниква, а вярата е носител на живота.

Без вяра Божественият живот не може да се проектира тук, на земята.

А любовта се проявява в някаква услуга, в какъв да е смисъл:

или с една сладка дума, или като нахраниш някого, или като го нагледаш, когато е болен,

или когато дойде някой при тебе и му окажеш всичкото си доверие.

Качество на Любовта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото обичаме.

"Трите основи на любовта". Издателство "Бяло Братство", София, 1996.

И ние със статистика можем да докажем, че положителните качества на майката стават положителни качества и в детето

и положителните качества на бащата се предават като положителни качества в детето.

Майката сама трябва да бъде религиозно настроена, за да изискваме това и от детето.

Как разбирате това "религиозно настроена"?

Религиозно настроена разбирам, когато в душата на майката блика такава любов, че тя е готова да обгърне в тази любов не само своето дете, но и целия свят и да се жертвува за другите.

Туй е религиозно настроение:

да блика любов, не само да спасиш себе си, а да се жертваш за всички

И Петър го взе настрана

[Донка]

Благодаря за ценната пауза за размишление. От вчера си мисля защо се получава това разминаване в темата, въпреки че, убедена съм, ние говорим за едно и също нещо.

Тази вечер стигнах до хипотезата за мотивацията и реализацията.

Според тази хипотеза всичко зависи от това дали отлично формулираните от Орлин семейни ценности се приемат като мотивационен фактор на семейния живот или само като практическият резултат от действието на друг мотивиращ фактор.

В единия случай мотивиращ фактор са семейните ценности, а любовта и щастието са следствие от реализацията им.

Във втория случай мотивиращ фактор е базовата ценност "Обичай ближния си така както обичаш себе си". Всички изброени от Орлин точки от списъка са следствие от реализацията на базовата ценност.

Пояснявам, за да се разбере по-добре. Например, аз се усмихвам и се държа учтиво и меко с моя съпруг, когато той е направил или прави нещо, което ми е неприятно:

вариант 1: Мотивът ми са моите семейни ценности и аз бих се почувствала по-зле, ако не ги следвам, отколкото докато понасям нещо, което ми е неприятно. Мога да дам стотици примери от личния си живот, но мисля, че няма нужда.

вариант 2: Мотивът ми е безусловното уважение към свободата на човека до мен да постъпва или мисли по негов си начин и какъвто и да е той, това не променя моето отношение към него. (Е, не е чак толкова трудно и невъзможно - напротив, трябва да ви уверя, че това е най-лесното нещо на този свят.)

А какво стана с неприятното усещане?

- В първия случай (мотив = семейни ценности) то или е подтиснато. или преодоляно от положителната енергия, получена като награда за спазената семейна ценност.

- Във втория случай (мотив = безусловна любов) - умът ще трябва да поработи сериозно, за да осъзнае откъде е дошло това неприятно чувство и как да се промени мисленто и поведението така, че то да се трансформира в положително.

Или и в двата случя постъпваме както съветва Христос : Ако ви ударят по едната буза, обърнете другата - т.е. сменете гледната точка. Само че в първия случай я сменяме с какво? А във втория с какво? И какви могат да са последствията? Ето ако си отговорим на тези въпроси преди да изберем кое да е мотивът на поведението ни, щ можем да поемем и пълната отговорност за това, което ни се случва. Същото важи и за решението ни да бъдем заедно с определен човек и дали можем да поемем отговорността за различна мотивация?

Темата наистина е много сложна и много важна. Прекалено важна, за да я замърсяваме с личностни квалификации, нападки и офтопик подмятания.

Допълнение: Нека за удобство засега изключим случая, в който се демонстрира безусловна любов, но всъщност това е прикрита духовна ценност. За мен лично той спада към първия вид мотивация.

Редактирано Юни 8, 2010 от Донка

[Латина]

БожидарЗим, всеки плава в своята си лодка. На мене така си ми харесва, на тебе - онака си ти харесва. Важното е, че сме свободни и доволни да правим това, което си ни харесва, с когото си ни харесва, щом и на него си му харесва.

Щом всички са доволни, какво по-хубаво от това?!

[Орлин Баев]

Хубаво разсъждение и хубав призив: "Темата наистина е много сложна и много важна. Прекалено важна, за да я замърсяваме с личностни квалификации, нападки и офтопик подмятания."

Аз също мислих защо след загатването на очевидни за мен и опита ми факти имаше толкова 1) директно отричане, 2) неразбиране, 3) селективно филтриране и 4) груби и наситени с негативизъм лични нападки. Тези няколко категоризации (избровените от мен "ценности", качества, способности) са само един от многото възможни подходи към семейната динамика - подходът на иранеца Песешкиян. Това е хуманистична форма на психотерапия - позитивна психотерапия.

Донче, само подхвърлям: изброените ценности на Песешкиян включват и това, което ти наричаш базова ценност (той ги нарича първични, сърдечни - любовта, толерантността, доверието, надеждата и т.н. и т.н.) - не знам защо виждаш само другите, т.н. от него вторични способности и само тях визираш като "изброените от Орлин ценности". Според Автора на тази интересна психотерапия първичните (сърдечните) ценности влияят на вторичните (познавателните, разумните) и се взаимовъзпитават както на индивидуално, така и на междуличностово ниво. Разсъжденията на автора много напомнят духовните учения, като ги съчетват с психологията. Той беше бахаец, а това е една интегрална и хармонична система за личностово развитие. Бог да му прости - премина оттатък преди около две седмици!

Неговият подход към семейните движения е само един от многото, разбира се. Аз без да искам насочвам вниманието си към психотерапевтичните подходи към семейството. Те са интересни и са богата тема - не знам обаче доколко има смисъл да ги зачеквам. Явно темата наистина е масово наболяла и автоматично задейства невротични защитни механизми - отричане, избирателно филтриране, та до пълно неразбиране и подминаване на очевидности, изтласкване и защитна агресия. Психотерапевтичните подходи към семейното функциониране не изчерпват възможностите, разбира се. Астрологичните синастрии са един много вълнуващ астропсихологичен подход към въпроса. Аз с голяма вероятност за в бъдеще ще ползвам синастриите.

Когато знанията на психологията, астрологията и духовността се слеят в една хармонична сплав, се получават интересни възможности!

Лека вечер!

[Диляна Колева]

Да.

И аз останах със странното впечатление, че любовта, свободата и уважението не са семейни ценности.

От изписаните няколко листа, успях да уловя силен негативизъм към семейните ценности и едва ли не, че те са виновни за лошите семейни отношения много странна за мен позиция.

А всъщност Любовта, Свободата, Взаимното Уважение, са ОСНОВНИТЕ семейни ценности.

И не мога да разбера, как така тях ги има, а семейни ценности няма- те са лоши.

Когато свещенникът в църквата венчава(случи ми се скоро да го слушам пак), той казва точна тава," да се обичате, да се почитате и да се уважавате в добро и в зло до края на дните си". В това изречение простичко са изредени основните семейни ценности- любов, съпричастност, уважение, доверие.

Кое от изброеното е вредно за семейните отношения?

И ако никое не е , кое тогава е лошото на рамката от семейни ценности!?????

И кой гради семейство без да стъпи точно на тази основа- любов, уважение, доверие, съпричастност????

И изобщо какво се обсъжда в тази тема?? Защото аз вече се обърках.

Първа и основна семейна ценност- любовта между двама души.

Силно изкривена в съвременната дейстнителност,но една от основните семейни ценности, която се гради най- дълго и минава през най- много деформации, след което дай Боже стига да чистия си вариянт. Силно опорочена днес и вкарана в много фалшиви рамки,които се коментират погрешно.

Втора основна семейна ценност- уважението както към партньора, така и към родителите и децата.

Също много трудна за изграждане, но когато веднъж се изгради тя предоставя възможност за свобода, която се изразява в приемането на човека да теб и родителите ти и детето ти, такива каквито са. Това е семейната ценност, над която много се работи в съвременната действителност.

Трета основна семейнаценност- доверието.

С тази ценност и с нейното изграждане се сблъсква семейството още при самото си формиране.

Често тя се изгубва и отново се изгражда между съпрузите,за да се прероди и да се издигне, като вяра.

Всъщност, нещо такова си представях дискусията, всеки да каже коя е най- важната семейна ценност за неговото семейство, как я вижда поставена всъвременната действителност има ли тя продължение в бъдещето и евентуално как я вижда като трансформация.

Щеше да ми е безкрайно интересно и много информативно, но за съжаление се стигна до поредния лишен от смисъл разговор, ограничен в това кое е добро и кое е зло и колко лошо нещо са семейните ценности.

И изписвайки горното с радост мога да кажа, че рамката на моето семейство се гради на трите най- важни за мен семейни ценности- любовта, взаимното уважение, което води до приемането на партньора , родителите ми и децата ми такива, каквито са. Доверието, което отдавна е отживяло,защото е било разрушавано, изграждано,наново разрушавано и е стигнало до дълбоко познаване- вяра. Картината в тази рамка мога да нарека- моето семейство- шедьовъра на моя живот. И ако утре по стечение на обстоятелствата, завали дъжд и моя шедьовър спре да съществува, нищо не ми пречи да започна изграждането на нов, но той надали ще се гради на други основи,просто участниците ще са ралични и уменията им да градят ще са различни.

[Донка]

Да, така и предполагах, че имаме терминологично разминаване. Само че, според скромното ми мнение,

първо, изброените от Диди семейни ценности всъщност не са семейни - те са общочовешки и важат за всички отношения. Нима само с партньора и само в семейството проявяваме любов, уважение, доверие, съпричастност?

Говоря за семейни ценности - тези, които бяха изрично написани в началото на тази тема:

Изневярата упорито и целенасочено се превръща в норма. Губят се типичните мъжка и женска роля. Думичката морал стана демоде. Сексът преди брака стана тотално естествен - то няма и как, след като бракът се сключва далеч по-късно от преди време. Ролята на жената като майка и стопанка на дома, което си е до голяма степен биологично и нормално социално детерминирана роля, продължава да се трансформира в съвременната роля на амазонката кариеристка. От това страдат децата, възпитавани от... телевизията, интернет и улицата. А от това моралът, чистотата и човечността намаляват още. Мъжът също загуби ролята си като глава на семейството - и как да бъде ако е имал майка "амазонка", която го е кастрирала психически...

С високите морални ценности, които са заложени в него! С това, че няма и една секс сцена - аман от секс. В този филм е заложен традиционният семеен модел. В него мъжът е глава на семейството. Жената е преди всичко майка - ако работи, е на половин ден, за да може да възпитава децата си и се грижи за семейното огнище. Именно огнище. Заложено е уважение към стария мъдър човек в този филм. Това уважение го има в целия изток. Старостта се уважава безпрекословно - защото това е трупане на мъдрост! От филма се излъчва една чистота, ред, който е резониращ с реда на Вселената ако щеш. Спокойна мъдрост има в персонажите. Дори и отрицателните герои, поставени в контекста на по-стабилен социален и семеен порядък, са със смекчени качества. Има сърдечна дълбочина в този филм. Колкото и простичък да е, е различен и ми радва сърцето.

Семейството обаче просто няма устойчивостта си като градивна единица, която имаше преди (оооох, питай жертвите на идеята за тази устойчивост!!)- споменах някои фактори за загубата и. Лесно се развеждаме, бързо губим търпение, слугуваме на нагона си, "аз и мое" са ни свръхважни, имаме големи къщи, но малки семейства и разбити домове. Имаме много семейни терапевти, а все по-малко семейства.

и малко по-късно:

Какви други семейни модели можем да имаме?

- Преобърнат - женствен мъж и жена амазонка, мъжко момиче - понастоящем наблюдавам този модел масово, поради горните причини, поради възпитанието на мамите амазонки-кариеристки, което залага този преобърнат модел в децата. Разбира се, според характеровата им реакция, те или се доказват цял живот на вътрешния строг мамин образ или пасивно се свиват, вярвайки в нищожността си, .матриархат - жени амазонки, мъже под чехъл. На мнозина би им харесало, дори и от пищещите тук има амазонки ... Умни жени, но с преобърнати полюси...Всъщност, като се замисли човек, всичко е възможно. Въпрос на интернализиран социален консенсус е... Все пак ми се струва, че си има някои социални и психологически роли, които идват още от гените, от космическия порядък, от природата...

- Свободен живот, случайно правени деца - тогава най-често биха били възпитавани само от единия родител, по-често майката, понякога и бащата. Такъв модел е силна предпоставка за гей заложби, за неуспехи с другия пол поради липса на заложен модел, или за твърде фриволно, развратно поведение с другия пол, поради силната нужда от интроециране на присъствието му в индивидуалната психика.

- Родовообщинен живот - свободна любов, децата се отглеждат общо, с помощта на социални организации и уредби. не е нужно да свързваме този модел само с примитивнот минало. Може да бъде и технологизиран.

Семейните ценности се проявяват през половите роли. Засега обаче не сме ги обсъждали много много в тази тема, само сме ги загатвали.

Какви семейни ценности имаме?

.....

За да не претоварвам това мнение, ще спра да давам препратки.... Проследих много внимателно изреждането на семейните ценности. То започна с неща, отнасящи се само към семейните взаимоотношения и постепенно към тях се прибавиха общочовешките ценности. което от една страна е добре - но от друга се нарича "сиво внушение". Т.е. наример ценноста "разпределение на мъжките и женските роли в семейството" се слага в един списък със "уважение и съпричастност" и така се внушава - ако искаш да проявиш уважение и съпричастност, ще си спазваш своята роля в семейната среда А то е точно обратното - има ли някаква установена от обществото роля, модел, някаква рамка, според която може да се прецени - спазва, не спазва, любовта става зависима от тях. . Колкото до филма Листопад и романите на Решат Нури - много са си хубави, само че никой не ни учи как да разчитаме посланията им.... На мен, например ми потвърждават моята теза....

[Станимир]

Между семейството и обществото има съответствие. Първо е индивидуалността, после семейството и след това обществото. Т.е. ценностите първо трябва да се приложат индивидуално, после съвместно от членовете на семейството. Обществото може да се разглежда като едно семейство, но в по-голям мащаб. Това разбира се ще стане в бъдеще. Разграничаването на индивидуални, семейни, религиозни, духовни и др. ценности е малко заблуждаващо. Ценностите са едни и същи, като разликата е единствено в кръга и броя на прилагащите ги. Всяка ценност, която може да се определи като специфична за определена група, има своя аналог в друга група. Например уважението към брачния партньор има за съответствие уважението към себе си в индивидуален план, уважението към човека и към човечеството – в глобален. Това не са различни ценности, а различни степени, форми на проявление на една и съща ценност. Същото може да се отнесе и към други семейни ценности – загриженост към членовете на семейството; зачитане на тяхната личност и индивидуална независимост; способност да ги разбереш и да се поставиш в тяхната позиция (т.е. съпричастност) и др.

Редактирано Юни 9, 2010 от Станимир

[Орлин Баев]

Общочовешки са, разбира се. Важат преди всичко на индивидуално ниво, а след това и във взаимодействието с другите - и не само в семейството. Любовта наистина е най-основната ценност, успоредно със способността за познание, разума. От тези двете произлизат останалите. Аз лично имам силен протест против каквито и да е наложени рамки, Донка - особено външни, човешки рамки. Защото си имам вътрешните.

Нека видим горните две основни ценности - любовта и разума. Любовта може да бъде висша, чиста, божествена. Може обаче да кондензира до пагубна себична страст, алчност, жестокост - защото и през тях се прокрадват капчици любов, но по изкривен начин. Разумът може да бъде висш, божествен, духовен разум, а може да бъде и плосък ограничен и себичен. Способността за познание, разумът, когато е в хармония с божественото, дава структура, опора за проявата на любовта. Любовта пък го осмисля, два смисъл на каквато и да е разумна проява! То е като строежа на къща - мъжът строи грубата структура, но жената изпълва със смисъл интериора, украсява и дава същината. Структурата, която един мъдър разум дава на любовта, според мен е естествено положение на нещата. Това е по-скоро кооперация. Превръща се в насилие, когато разумът на индивидуално ниво е тласкан от принизени еквиваленти на любовта - гордост, алчност, откъснатост...Това е една игра на принципите и на лично и на междуличностово ниво! Това са основни въпроси и наистина можем да почерпим мъдрост за тях от жизнената философия на Учителя по темата. Горе сте цитирали прекрасни неща. Там е работата, че е прекалено обширна темата, може докторат да се напише ...

Погледнато през психотерапевтична призма, има интересни подходи към семейството. Има и чудесни семейни терапевти, които са помогнали на много семейства да възродят любовта си, да възкресят доверието си, да отворят сърцата си един към друг отново. А понякога връзката вече не е на мястото си и раздялата е по-добрият изход. Но, това е наистина обширна тема. Тъй като по-горе погледнах нещата през призмата на Песешкиян, копирам по-долу някои типове партньорско функциониране - той дава 33 типа, но долу са по-малко. Разбира се, тъй като става дума за терапия, повечето са от неутрални до маладаптивни:

Партньорството като:

- Съюз - обединение срещу тегобите на света, икономически съюз, емоционален съюз, морален съюз срещу хорското мнение, съюз даващ сигурност при работата за обща цел...

- На всяка цена - спазване на традицията, подчинение на мнението на родителските семейства и обществото. Семейно оковаване на всяка цена. Следване на дълга на традицията, родителските очаквания и т.н.

- Избавление - бягство от трудностите на родителското семейство. Често след време избягваните, но интернализирани родителски характери, конфликти и поведения се проявяват в собственото семейство.

- Двоен сляп опит - партньорите са привлечени един към друг от несъзнаваните си схеми. Получава се "кликване", разгаряне на привличащо влюбване. Когато проекцията на влюбването отмине, се осъзнава в по-голяма степен реалната личност на партньора.

- Менторска помощ - например при отношенията между млад индивид от мъжки или женски пол и зрял такъв, по-възрастен. Получава се несъзнавано заместване на майката/ бащата с любовник/ ца или съпруг/а. Когато покровителствуваната личност израстне емоционално, се появява нужда от промяна в отношението и поведението и на ментора. Ако това не се случи, има опасност от разпад на връзката!

- Сделка - много разпространена и често устойчива форма на партньорство, основаваща се на постигането на взаимно изгодни цели и интереси! Поради липсата на илюзиите, диктувани от несъзнаваните идеалистични разбирания за семено функциониране, личността на партньора бива приемана адекватно реалистично и в по-голяма степен такава, каквато е.

- Наука - трудно постижими опити за научен психоаналитичен поглед на собственото семейно функциониране - обикновено частичен, изкривен, пристрастен и манипулативен.

- Учтивост и благодарност - поради несъзнаваните си схеми за изкривено получаване на щастие през нагаждането към "важния' друг, личността встъпва в партньорски взаимоотношения като начин за изказване на благодарността си - чрез секс, угаждане, подчинение. Трудно казване на "НЕ". Могат да бъдат задоволявани родителски очаквания или собствените вътрешни интроекти на тези очаквания.

- Желана мечта - изключително имагинерна форма на партньорство, в която изборът на половинка във връзката се прави в следствие на проективната идентификация, проецираща определени романтични очаквания върху партньора и очакването те да се случват. Ако личността не бъде анализирана и не осъзнае психодинамиката на случващото се, конфликтите и желанието за разделяне са сигурни!

- Разтоварване и задоволяване на нагона - партньорът, обикновено от мъжки пол, встъпва в партньорството, намирайки в него сигурно според него място за периодично и постоянно задоволяване на нагона. Очакванията за връзката са нереалистично свързани единствено с разбирането за взаимоотношенията като носещи удоволствие, но не и отговорност и грижа.

- Сигурност, защита, равновесие - човек вкопчва емоционално недиференцираната си и несигурно привързана личност в тази на партньора, поставяйки му свръхвисоки изисквания за внимание, грижа, присъствие, близост, отдаденост и емоционално вплитане. Губи се персоналната независимост и здрава проксемика - дистанция, лично пространство. Вкопчването, което в началото на връзката се харесва от партньора, с течение на времето натежава... Когато патньорът поиска лично пространство и здраво увеличаване на емоционалната и поведенческа дистанция, вкопченият партньор често реагира с психосоматизирана болест, която цели задържане, сближаване.

- Собственост - партньорът се преживява като сигурно присъстваща собственост, винаги на разположение на прищевките на личността.

..................

Добрата връзка наистина е пълна с любов, с разбиране, с нежност и мъдрост. Такава връзка сама по себе си се явява инструмент за развитие на душата - за осъзнаване и надрастване на родителските семейни заложби, често не най-адаптивни такива, както и за цялостен растеж към Бога! Както казва учителя, партньорите са трима: той, тя и Бога!

[Milena]

Астрологичните синастрии са един много вълнуващ астропсихологичен подход към въпроса. Аз с голяма вероятност за в бъдеще ще ползвам синастриите.

...всеки човек е уникална мандала /ако разглеждаме индивидуалния хороскоп като такава/ и израз на Божественото...

И всички сме се запътили към мъдростта и единението...

Говорим в темата за семейни ценности, а можем да видим човечеството като едно семейство ~ което на фона напр. на вечерните новини /които отдавна не гледам, но се случва рядко да чуя/ е трудно... А знаем, че сме свързани на едно много неуловимо ниво, на което обаче всичко е Едно...

И когато един от нас върви и направи крачица напред, това повдига всички ни...

И в себе си се възхищавам и гледам с широко отворени очи, когато успея да доловя това...

* много хубави картини сте сложили в темата ~ удоволствие е да се чете...

[Слънчева]

Темата е взела добър обрат

Сетих са за нещо, което е от моя опит и наблюдение.

Когато сме влюбени, ние се стараем да опознаем другия, да научим нещо за него, да го разберем и да можем максимално добре да отговорим на неговите желания, разбирания... В началото на събирането на двама млади говори любовта, тогава се правят компромиси, нагаждат се характери и отстъпките стават естествено и безболезнено. Егото се пречупва и всеки е готов да прави нещо добро за другия. Идеалния вариант е да няма външна намеса и влияние /предимно родителска/.

Казвам това, защото съм живяла със свекър и свекърва и колкото и да се старае човек е трудно и за младите и за старите. Проблем е, когато две различни поколения, с различни разбирания /а по някога стават и три/ съжителстват в тясно пространство, независимо дали са моите или неговите родители.

Компромиси, отстъпки, толерантност... без тях нищо не става. Но все пак, когато двойката е сама има много повече шансове да поеме своите отговорности, да вземе живота си в свои ръце. След време разумността и добрите, даже приятелски отношения могат да вземат мястото на влюбването /оказва се, че то е химически процес, който трае 3-5 г., рядко много повече:feel happy:/.

Та ако съумеем да бъдем обичащи, и така да се отнесем към всички хора, да се стараем да си обясним защо понякога постъпват по определен /неприятен за нас/ начин, то няма да се зареждаме с отрицателни емоции и ще сме свободни от ограничения... Това ще ни направи много приятни хора и ще изчистваме постепенно вътрешното си пространство, с разбиране.

Светъл, слънчев ден на всички.

Редактирано Юни 9, 2010 от Слънчева

[Дъгата]

От доста време всички се оплакват от остарелите и ригидни социални и семейни норми

и в противовес, махалото се засвятка и

се копират западните филмови ролеви модели

и се парадира с ..... видно е по улиците и медиите.....

Но да се охулва семейството, без да се предложи по-добра алтернатива е меко казано несериозно.

Някой по-горе мъдро каза, че всики сме жертви на жертви на жертви.

Значи именно жертвите трябва да надскочат болката и да се опитат и постараят

да изградят нов тип отношения (личностни, семейни, обществени) между хората -

не на база на измислени социални клишета,

а на база на общочовешки, нетленни ценности.

Но дори и тогава - все ще си има мъжка и женска роля

А за да кацне птиченцето на хармоничните взаимоотношения при човек,

той трябва да даде нещо,

искрено,

и то от душата и сърцето си

[B__]

Орлине, знаеш ли какво се сетих.

Пиша с обръщение към теб, защото ти отвори тази тема. То и затова изглежда, че хората уж предимно тебе коментират

Та Орлине, пита се кой е отговорен за моралния упадък на българското семейство?

Аз ще ти кажа. Ти, Орлине, си отговорен за моралния упадък на българското семейство

Сега ще обясня. Не се заливай с чая

Ти смяташ определени неща (семейните ценности) за добри от своята гледна точка. Но и "морално-разложилите се" смятат същите ценности за добри.

1. Ти смяташ, че в семейството трябва да цари ред и спокойствие. Даваш за светъл пример патриархалното семйство.

Но тези, които се карат в семействата си какво смятат.

Те смятат, че при караници не може да се живее и не могат да понесат караниците и се развеждат.

Та ето, ти и някои развеждащи се мислите еднакво.

2. Ти смяташ, че трябва да има разбирателство в семейството относно парите. И явно, че мъжа трябва да оперира с тях (патриархалното)

За какво се карат най-често хората в семействата си, за пари.

Като не могат да постигнат разбирателство единия не може да понесе това, че няма разбирателство и се развеждат

3. Относно караниците и парите "онеправданият" член на семсйтвото не може да понесе това и си "отмъщава" чрез извънбрачна връзка.

4. Ти смяташ, че не трябва да се изневерява.

Ами да. Някой като пипне половинката си в изневяра, не може да понесе това, защото смята, че не трябва да мус е изневерява. Ама той така не иска да му изневеряват, че и той почва да изневерява за отмъщение (и усилва лавината) или се развежда.

Няма да продължавам нататък.

Но излиза, че "моралното разложение" идва от прекалената съпротива срещу него.

Редактирано Юни 9, 2010 от БожидарЗим

[Орлин Баев]

1. Ти смяташ, че в семейството трябва да цари ред и спокойствие. Даваш за светъл пример патриархалното семйство.

Смятам, че е добре да цари обич и хармония, които да произлизат от принципи и закони, далеч по-големи от нас, от тези на Вселената. Патриархалното семейство навява носталгия, нищо повече - но реката на живота тече само напред и то няма да се върне. Както и матриархалното семейство няма да се върне. и в двата варианта може да има хармония, но и много насилие, ако се налагат моделите им. А са се налагали и още се налагат грубо по някои краища на глобуса ни, когато основните ценности на любовта са принизени, а оттам и вторичните когнитивни ценности се превръщат в насилнически рамки. Това, че ми е харесал един филм и ми е навял патриархална носталгия, не значи, че смятам патриархалния модел за ориентир в партньорските взаимоотношения. Сигурен съм, че след течащия срив ще се установи хармоничен и работещ модел на партньорство между половете. Това обаче не може да стане, ако осъзнаваме нещата плоско, само през перспективата на грубия материализъм. Просто е нужно да разтворим вратите на умовете си, за д апроникне виделината на едно по-широко познание. Да разтворим вратите на сърцата си, за д апроникне топлината на една по- изначално причинна и по принцип любов. Партньорските взаимоотношения са заложени навсякъде в живата природа, ако щеш още от взаимоотношенията между полюсите на магнита, между субатомните частици, електромагнетичните взаимодействия, във всеки природен процес и факт.

2. Ти смяташ, че трябва да има разбирателство в семейството относно парите. И явно, че мъжа трябва да оперира с тях (патриархалното)

За какво се карат най-често хората в семействата си, за пари.

Като не могат да постигнат разбирателство единия не може да понесе това, че няма разбирателство и се развеждат

Парите са материална ценност, израз на въплътена духовна стойност. Парите са един външен израз на любовта, на изобилието - поне принципно. Искаме пари, за да бъдем щастливи чрез свободата, която дават. Както любовта носи вътрешна свобода, па ако щеш и в затвора да си - имаш ли връзка с любовта като принцип, си свободен. Парите по принцип са една материализация на любовта. В света наоколо ни често са всичко друго, но не и това - защото нямат не само покритието на златна стойност, но и на любовна стойност! Та, иаме ли си доверие един в друг, обичаме ли се, разтворени ли сме и вярваме ли на бога в нас и в другия, на разумната любов в себе си и другия? Ако да, тогава парите са само израз на тази ни вяра и любов, независимо от количеството им. Тогава ги ползваме заедно имаме допстъп до сметките си и т.н. Тогава и вторичните когнитивни ценности - разумността, са просто едно хармонично и светло канализиране на употребата на "икономиката на любовта" и на външните пари като неин кондензат. Няма ли го взаимното доверие, обич, тогава разумът и неговите ценности (ред, точност, правила) се превръщат в семейно полицейски бариери, спирачки и пълни с насилието на трябва норми. Разбира се, не е задължително винаги парите да с аобщи. Има ли любов и светъл духовен разум в двойката, възможностите са всякакви.

3. Относно караниците и парите "онеправданият" член на семсйтвото не може да понесе това и си "отмъщава" чрез извънбрачна връзка.

4. Ти смяташ, че не трябва да се изневерява.

Смятам, че при наличието на обич помежду партньорите, която идва от източника на обичта, от разтворената им духовност, няма нужда от изневяра. Изневеряваме, когато във взаимоотношенията с партньора ни липсва любов, разбиране. Нерядко тези липси тръгват преди всичко от собствената липса на разбиране и любов по принцип, от срив в духовния живот на индивидуално ниво. Както казва Учителят, искам да видя между двама ви да живее Бога. Тоест партньорското взаимоотношение да бъде едно общо израстване, партньорство насочено към разширяване на ежедневните материални параметри на взаимоотношенията си в духовните им еквиваленти. С времето страстта в такава връзка прераства в сърдечната зряла взаимна любов. Но това не е само любов един към друг, но е преди всичко любов към източника на Любовта! Така го чувствам в момента и така го нахвърлям!

Но излиза, че "моралното разложение" идва от прекалената съпротива срещу него.

Съпротивата води до нарастване на това, срещу което се съпротивляваме. Не е нужно да сме психоаналитици и да изразим процеса в психоаналитични терини, а можем просто да цитираме библията: "Не борете се против злото!'. Затова пък осъзнаването, разбирането, разширяването на съзнанието във връзката, съзнателното и култивиране и подхранване на любовта в нея, свързването и с източника и, са естествен процес!

[Дъгата]

Смятам, че при наличието на обич помежду партньорите, която идва от източника на обичта, от разтворената им духовност, няма нужда от изневяра. Изневеряваме, когато във взаимоотношенията с партньора ни липсва любов, разбиране. Нерядко тези липси тръгват преди всичко от собствената липса на разбиране и любов по принцип, от срив в духовния живот на индивидуално ниво. Както казва Учителят, искам да видя между двама ви да живее Бога. Тоест партньорското взаимоотношение да бъде едно общо израстване, партньорство насочено към разширяване на ежедневните материални параметри на взаимоотношенията си в духовните им еквиваленти.

С времето страстта в такава връзка прераства в сърдечната зряла взаимна любов.

Но това не е само любов един към друг, но е преди всичко любов към източника на Любовта! Така го чувствам в момента и така го нахвърлям!

[Теодора Андреева]

Патриархалниите модели се рушат, защото вече са ненужни, нежизнеспособни, аут ъф дейт и т.н. Ненужното отпада, Духовните и етични ценности са друго нещо, по-мащабно, по-трайно.

Интересен факт за носталгичните по патриархата - екипът на създателите на сериала Листопад е изцяло женски - режисьорка и две сценаристки. ("Петелът е женски, господине!")

Впечатленията ми от филма са, че без да заемат позиция "за" или "против", много интелигентно предават една реална картина на съвременното общество и начин на живот, анализирайки явленията и търсейки причините и поуките.

Самият сериал няма почти нищо общо със събитията в романа на Решат Нури, заета е идеята, замисъла, главните герои. Ако може така да се каже, романът е само скелето, надстроено със съвременен сценарий. Чела съм коментари на хора, чели книгата, която излезе съвсем наскоро и гледащи филма - според тях филмът е много по-добър и оптимистичен.

Редактирано Юни 9, 2010 от Теодора Андреева

[B__]

Смятам, че при наличието на обич помежду партньорите, която идва от източника на обичта, от разтворената им духовност, няма нужда от изневяра. Изневеряваме, когато във взаимоотношенията с партньора ни липсва любов, разбиране. Нерядко тези липси тръгват преди всичко от собствената липса на разбиране и любов по принцип, от срив в духовния живот на индивидуално ниво. Както казва Учителят, искам да видя между двама ви да живее Бога. Тоест партньорското взаимоотношение да бъде едно общо израстване, партньорство насочено към разширяване на ежедневните материални параметри на взаимоотношенията си в духовните им еквиваленти.

С времето страстта в такава връзка прераства в сърдечната зряла взаимна любов.

Но това не е само любов един към друг, но е преди всичко любов към източника на Любовта! Така го чувствам в момента и така го нахвърлям!

Ами тогава да се разведат бе И Учителят го е казал: щом не се обичат, да се разведат.

Какво толко пищим срещу разводите.

Ние виждаме в семейството само дребно-ценностните си човешки интереси, а забравяме, че е Божие творение.

П.С. Когато си недоволен от нещо извън тебе, то си недоволен от нещо в себе си, което просто не виждаш.

Редактирано Юни 9, 2010 от БожидарЗим

[Дъгата]

Ами тогава да се разведат бе И Учителят го е казал: щом не се обичат, да се разведат.

Какво толко пищим срещу разводите.

Ние виждаме в семейството само дребно-ценностните си човешки интереси, а забравяме, че е Божие творение.

Три вида женитби има: едни, които се извършват на Небето, други – на Земята, а трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола.

Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе Любов, Мир и Радост в дома ви – между мъжа и жената ще има съгласие винаги, лоша дума няма да се чуе, те ще прекарат блажен живот.

Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате – ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, а човешко – според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър всичко добре нарежда; когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за самоусъвършенстването, за изглаждане на характера.

Когато пък дяволът ви жени, тогава вкъщи сигурно ще има раздор, разврат, всичко лошо – във всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола.

Прочее, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските.

Божественият Промисъл

Неделни Беседи, 24.05.1915

[Guest azbuki]

Понеже живея в една държава, която определено е влязла в 21-ви век по отношение на личностната свобода, тук има и повече раздели, но и изобщо динамиката на отношенията е много по-голяма. Но са интересни наблюденията ми за това как някоя жена се разделя с мъжа си, събира се с друг и веднага му ражда дете, докато с предишния си мъж не е могла да има деца въпреки всички опити. И от другия ражда едно такова съвсем здраво и право дете, което Господ със сигурност й праща, за да я накаже за поддаването на разни тъмни страсти и прочие адски тенденции.

Понякога се чудя колко ли трябва да е надменен и несмирен човек, за да си позволява за това, което е Божията Воля, да дава оценки "добро" и "лошо"? И колко трябва да е сляп? И колко трябва да е безчувствен?

Много благодаря за мнението на Борислав. Бих се подписала под всяка негова дума за бъдещето на човешките отношения, както и за грозотата на любовта като задължение.

П.П. Сетих се във връзка с това за една саркастична реплика на един от героите във филма "Венецианския търговец" за порядките на средновековния брак: "Това, което хората и алчността съберат, Бог не може да раздели." (Перифраза на обичайното "Туй, което Бог събере, човек не може да раздели")

Редактирано Юни 9, 2010 от azbuki

[Дъгата]

Според мен Орлин даде много ценен принос към дискусията:

Смятам, че при наличието на обич помежду партньорите, която идва от източника на обичта, от разтворената им духовност, няма нужда от изневяра. Изневеряваме, когато във взаимоотношенията с партньора ни липсва любов, разбиране

Нерядко тези липси тръгват преди всичко от

собствената липса на разбиране и любов по принцип, от срив в духовния живот на индивидуално ниво.

Така е. Важното е човек да е на ясно със себе си.

Броят на срещи и раздели, бракове и разводи не е важен, нито пък е лимитиран

Говорейки за семейни ценности и модели/роли, би трябвало да споменем и други форми и идеи:

* тантристки семейства - в центровете и ашрамите за тантра (важно уточнение – не тантра крия йога), особено тези, прегърнали идеите на Ошо.

Преди е имало малко формални, но доста неформални ашрами(къщи, вили), в които млади хора идкат да изследват себе си сексуално свободно. И нормално се стига до закупуване на едни мега големи легла и едно голямо и активно .....гостоприемство в тях. Първо масово всички искат свобода и секс, после се появяват и двойки, които на един етап искат да имат и дете например. И се оказва, че трябва да се изнесат или да нямат деца. Де факто отделянето на двойката с бебето често е било много травматично, защото от една страна са свикнали на .. много кекс, от друга плачът на бебето пречи и дразни... досещате се.

И де факто отделянето на тези двойки е проблемно, защото те са свикнали на свобода (по техни разбирания или свободия по чужди коментари) и удоволствия, и не искат и не могат да приемат самоограничение и това, че не могат да имат всичко. Камо ли да поемат отговорност.

Има много лични драми, но не е редно да се коментира.

Все пак тези хора така са избрали да си учат уроците...

Една такава напета хубавица правеше курсове по тантра и в БГ. Ами не изглеждаше щастлива, ама никак. Само си бройкаше млади бг хубавци, които първо бяха поласкани от „височайшето” внимание, а накрая бЕгаха лудо и надалече, изтощени енергийно и емоционално.

** Друг опит и идея за една духовна комуна за млади хора за отглеждане на децата на новата култура бе прокламирана и от един уважаван брат.

Само дето правеше впечатление как той благо, благо говореше за комуна и свободна любов, ама все искаше младите хубави моми, които можеха да са му дъщери, да му раждат бебета. А те като си искаха и младите наперени бг жребци, той ги отхвърляше като незрели младоци...

Сега си спомням със смях тези неща и не виждам нищо духовно в това да искаш харем млади ханъми, без да им дадеш шанс те да си получат своето от отбор млади левенти, а в същото време по-възрастни сестри да помагат/издържат финансово великото начинание ...

И като заключение мога само да стигна до думите на Учителя:

"Човек е дошъл на земята да се учи, да живее правилно,

а не да мисли за женене, за раждане на деца.

Първата задача на човека е да уреди отношенията си с Бога,

а после да уреди и своите работи.

Като определи отношенията си към Първата Причина,

човек знае вече да се жени ли и за коя мома или за кой момък да се ожени. "

"Прочее, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските."

Редактирано Юни 10, 2010 от Дъгата

[Guest pavletA]

Мисля, че съвременните семейни ценности са огледало на нашата действителност.Ако очакваме срив на всички системи и го наблюдаваме в момента, то е за да сменим съзнанието си.Но не бива да се обезкуражаваме, ще се сформират нов тип отношения, базиращи се на разума.Емоционалният мотив е много силен, но в овладяването на емоцията и трансформирането и в съзнателна работа за запазване на семейството, ето в това виждам отговорността на индивида.Дори в семейната система се изисква много креативност, гъвкавост.Мислейки си за леко и лесно оцеляване в материален аспект, да не забравяме, че децата утре са нашата присъда.И не отработили  задачите си, отговорностите си днес не ще ни подмине отговорността напред във времето.

[Guest azbuki]

Като стана дума за средновековие и фанатизъм:

ПРОРОК

Той пристигна в града като застрашителен облак. По мрачното му лице играеха дълбоки бръчки, движени от гняв. Тъмните му очи гореха от ненавист. Устата му бяха засъхнали и попукани от непрестанен вик.

- Покайте се, защото божията мъст виси над вас!

Беше съботен ден. Привечер. Хората, освободени от седмодневния труд, пълнеха пазара, мегданите, кръчмите и кафенетата и новата пролет, която току що беше разцъфнала, ги възбуждаше радостно. По песъчливите пътеки на градските градини играеха деца, по затулените пейки си шепнеха влюбени двойки, притисна- ти един до друг, по пътните врати бяха излезли стари жени и минаващите се обръщаха към тях с почит като към стари мисли и ги заминаваха бързо. От малките дюкянчета се обаждаха продавачи, шеговито канеха хората, хвалеха стоките си и хвърляха весели закачки зад гърба на хубавите жени. Животът си течеше такъв, какъвто е бил винаги. И лошите, и добрите живееха така, както можеха, и не така, както искаха. Всеки търсеше щастие и всеки го разбираше по своему. Злото и доброто се преливаха и месеха в една приятна измама, която поддържаше живота и крепеше надеждите.

И ето, сред тия мирни хорица се появи буреносният пророк като застрашителен облак. Той размаха седможилест бич, гласът му загърмя като рушителна тръба и мълнии от гняв излязоха от устата му:

- Покайте се, защото божията мъст виси над вас! Аз съм пратеник негов, и устата ми говори чрез него. Земята ще се продъни и ще погълне нечистия ви град. Потоп ще ви отнесе, огън ще превърне на пепел къщите ви!

Пророкът вървеше бос по неравната каменна настилка на улиците и от дрипавата му власяница , с която покриваше тялото си, падаше гад. Сплъстената му и никога не чесана коса се развяваше от бързия му ход. Страшният бич плющеше в ръката му и удряше и удряше всеки, който се приближи, защото разгневеният пророк не допущаше да има праведни на земята. Надъхан от жестоката идея за доброто, той не знаеше що е милост. Той шибаше влюбените, които срамежливо се държеха за ръце, биеше по лицата хубавите жени, защото дишаха съблазън, биеше грозните, защото чрез разни мазилки се мъчеха да добият съблазънта на хубавите. Биеше снажните мъже, в които кипеше плътска сила, биеше недъгавите просяци, които се мъчеха да скрият грозотата на тялото си под дрипите на облеклото си. Биеше богатите за разкоша им и бедните за унижението им. Биеше блудниците, защото подлагаха тялото си за пари, биеше и честните жени, защото законният брак ги отегчаваше и караше душите им да скучаят.

Биеше пратеникът божи и ревеше:

- Забравихте оня, който ме е изпратил! Аз ида да ви донеса неговата безпощадна мъст! Посипете главите си с пепел, молете се и плачете!

Уплашени от гнева на пророка, хората се разбягаха и изпокриха. Чуха се зловещи плачове и викове, които се вдигаха до небето като предсмъртна поличба.

Пред страшния пророк се явиха някои мъдри и смели старци и го попитаха:

- Какво искаш от нас?

- Не искам нищо. Бог ме праща, за да ви накажа.

- Какво сме сторили?

- Престъпихте заповедите му.

- Бог вижда - каза един от старците, - че живеем така, както са живяли хората от веки веков. Трудим се, развъждаме челяд и се грижим за нея. Не можем да бъдем много добри, защото бог е направил човека така, че да обича себе си повече от другите. Не можем да бъдем и много зли, защото се боим едни от други. Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си. Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.

- Не говорете, не смейте да ми противоречите вие, които сте разрушили границите между злото и доброто. Смърт и огън ще ви помете!

И седможилестият бич заплющя върху главите на тия, които се учудваха на пророческия гняв. Те се разбягаха недоумяващи и уплашени.

Пророкът вдигна очи към небето.

На неговите широки граници се издигаха черни злокобни облаци, предвождани от орли, разперени като черни кръстове. Светкавици почнаха да бичуват земята.

Още по-голяма паника обзе хората. Страх смрази душите. Скоро улиците опустяха и градът заприлича на изоставен мъртвец.

Пророкът остана сам. Той заудря с бича по камъните и зарева:

- Излезте и се подложете под бича ми! Над главите ви виси стихия. Божият гняв ми иде на помощ.

Но около него нямаше вече никой. Светкавици пригласяха на свистенето на бича му и гръмотевици заглушаваха думите му. отведнъж земята под него се разтърси, каменната настилка се раздвижи като възвряла. Улицата почна да кипи. Дупки и пропасти се образуваха една след друга и пак бързо се затваряха. Подземен тътнеж се сгромоляса някъде и сякаш повлече света.

- Господи, дочаках тържеството на гнева ти - извика пророкът с протегнати към небето ръце и удовлетворената му душа възликува. Страшна усмивка изкриви мрачното му лице.

Камъните под нозете му кипяха и той тръгна, за да избегне пропастите, които ту го поемаха, ту го изхвърляха нагоре. Той побегна по улицата, но земята под стъпките му трепереше и го подхвърляше като играчка. Пророкът обърна очи да търси подслон и опора и тогава с ужас забележи, че земята се тресе само под неговите нозе и че къщите наоколо стоеха спокойни и неподвижни. Тогава той хукна по правата улица, която водеше вън от града. Навред, гдето стъпваха босите му крака, земята се повдигаше с тътен и с тътен се проваляше надолу. Ужасен, уморен, с окървавени крака, най-после пророкът излезе вън от града, гдето се простираше зелено вълнообразно ширине, преградено от планината. Тук пророкът се спря и се обърна да види погибающия град.

Небето беше тъмно. Земята тътнеше и бучеше, но улицата, по която избяга, лежеше спокойна и всеки от камъните стоеше неподвижно на мястото си.

"Милостивият бог не иска да ги погуби, но той утвърди моята заплаха с неговата" - помисли с гордост пророкът.

Но когато вдигна ръце към небесата, за да поблагодари на всевишния, който потвърди мислите му, земята под краката му отново се залюля и отнякъде се чуха обезумяли гласове на хиляди животни. Тълпи кучета с вой излязоха из тъмнините и се впуснаха бесни към пратеника божи. Той вдигна бича със заплаха и клетви,, те се разбягаха и после отново го нападнаха. Белите им зъби дърпаха власяницата му, късаха я парче по парче и я свлякоха съвсем от тялото му. Те окъсаха седемте жили на бича му.

Пророкът се видя гол. Той хукна като призрак през полето. Светкавици го заслепяваха, вятърът го шибаше и развяваше дългата му коса. А кучетата немилостиво и свирепо го преследваха и техният ужасен вой смразяваше кръвта му. Земята под краката му кипеше.

Цяла нощ пророкът бега ужасен, забравил мисията си, забравил злото и доброто, движим от една едничка сила - инстинкта да се спаси, да намери устойчива земя, далече от кучетата, които го гонеха.

На утрото, когато слънцето заля наново земята, той прехвърляше един хълм, зад който се простираха спокойни, осеяни с цветя поляни. Но и тук не можа да спре. Земята не задържаше тялото му. Тя трепереше и съскаше. Тя се разпука и го погълна, после го изплю и го захвърли надалече. Там старик овчар спокойно пасеше стадото си и свиреше безгрижно с малка свирчица. Той видя как земята изплю тоя гол изплашен човек с покъсан бич в ръката, приближи го и рече:

- Защо не те прие земята? Кой си ти?

- Аз съм пратеник божи. От негово име ида, за да накажа грешните. Земята ме не приема, защото мисията ми още не е свършена.

- Земята не приема хората, докато не станат съвсем добри, сиреч, докато не умрат - каза старикът.

- Посочи ми убежище да се скрия, защото съм гол. Искам да почина и да поправя бича си - каза пророкът.

- Върви право към планината. Господ ще те упъти - отговори старикът, като посочи с тоягата си.

Пророкът погледна нататък и тръгна покорно. Земята се укроти и кучетата изчезнаха. Небето беше ясно и слънцето високо и спокойно. Като се срамуваше от голотата си, той се засланяше под синурите, под тръните, под малките храсатлаци и бързаше.

Той навлезе в планината по течението на една рекичка, която се провираше между високи чудати скали. Трънливи и жилести къпини обвиваха подножията им. Спасен и притулен, пророческият гняв отново кипна в душата му и той почна да скубе дълги въжета от къпините, за да поправи бича си.

Отведнъж някаква силна ръка го хвана за рамото и се чу заповеднически глас, който му каза:

- Спри!

Пророкът се изправи стреснат и уплашен. Пред него стоеше Исус Христос с пастирска тояга в ръка, същата тояга, с която старикът овчар му бе посочил пътя.

- Позна ли ме? - попита кротко Христос.

- Познах те, господи - извика пророкът и поиска да падне на колене, но Исус го задържа с ръката си.

- Не си ме познал, окаяний - каза Христос, - и не си ме познавал. Не ме познава оня, който с гняв и злоба изпълнява заповедите ми. Твойто сърце беше камък, стани камък!

Исус вдигна десницата си.

И днес между скалите в планината стои пророкът гол, вкаменен, с окъсан бич в ръка. От него бягат птиците и животните. Реката се скрива под скалите от погледа му и наоколо владее пустинна самота.

[Дъгата]

като продължение на поста ми #172 може би трябва да допълня:

Именно такива бурно изживявани младежки години може да са нужни за някои хора, за да могат след това по-добре да си изяснят ценностната система. Така, че след като са се "преситили със просото", те вече го разбират, а не го сънуват.

И продължават напред с ценни опитности.

Точно една млада надежда, която бе в един Ошо център се върна в родината и реши, че се е нащуряла и има нужда от семейно гнездо. И както бе "младо и буйно вино", така реши, че предпочита патриархално семейство, за потрес и удивление на всички, които я познаваха. Ами отишла, видяла, изживяла, преосмислила и поела по нов курс в живота..

Хората, който с името на Учителя искаха да правят обща комуна, вкл. и свободен секс до колкото знам не успяха.

Поне не успяха мен да ме привлекат за тази кауза.

Но уви, успяха за разбият доста сърца и да предизвикат поне няколко аборта.

Пиша това като летописец, видял и чул много неща, които не е етично да се коментират публично в детайли.

За мен това са факти, от които които може ще си извлече ценни изводи,

а за който е вид съдене, критика или т.н. и т.н. - това си е право на лично мнение.

Светъл ден на всички!