Семейните ценности в съвременната действителност

[Латина]

Не бих обвинявала някого за провалено отношение, примерно брак. Именно защото става въпрос за отношения, има най-малко две страни.

Да не критикуваме някого, че няма стабилна и успешна връзка, защото просто може да не е срещнал човека за себе си. Аз например много внимавам и отхвърлям възможности една след друга, защото "парен каша духа". Наясно съм обаче най-общо какъв тип човек бих желала да има до мене и още по-наясно съм какъв не желая. Едно от желанията ми е почтен човек с изградена ценностна система, жива и действена в живота му. Включително по отношение на семейството.

Мога да дам и примери, ама ще се въздържа...

Редактирано Юни 7, 2010 от latina

[B__]

.... Това се оказва поредната тема, в която всеки дава съвет на всеки. Съвет, който сам надали прилага. ....

Верно е!!! Самият факт, че говоря по темата и все още се "паля" означава, че още не съм отработил напълно нещата, които мисля

Ако я бях отработил напълно, щях с други неща да се занимавам.

Благодаря Ирина

Редактирано Юни 7, 2010 от БожидарЗим

[Латина]

Това се оказва поредната тема, в която всеки дава съвет на всеки. Съвет, който сам надали прилага. А често дава и съвет, който от опит знае, че не струва, но се надява да докаже правотата си на чужд гръб.

... и ми става тъжно за слепотата и агресията ни един към друг, потвърждаващи, че колкото и да ни се иска - съвсем не сме по-различни от нормалните земни грухчовци, които анализираме и критикуваме.

Разбрах, че аз например съм скудоумен земен грухчо, а вие от някаква по-висша форма на живот ли сте?!

Каквото съм написала, е лична гледна точка, а не съвет. Освен това каквото съм написала, това съм живяла и живея.

Изисква се СИЛА да устояваш и да пренебрегваш, когато прецениш, собствените си егоистични желания, в полза на други хора.

[Ирина - Horus - Чебурашка]

latina, не мисля, че съм писала персонално за теб или когото и да е - затова не изпадай за пореден път в комплекси за вина, моля те!. Явно в живота ти това си срещала - критики и обиди - и затова си с такава тънкообидност. Но, твоят живот си е твоя отговорност, твоят опит си е твой приоритет, класификацията ти за това дали си имала лични провали или не - са си твои критерии. И не дължиш никому обяснение или оправдание - най-малко на нас.

Хубаво е, че имаме желание да споделяме преживяния си опит - и аз те аплодирам за твоята искреност! Защото за мен това е най-важното - да сме искрени напълно в това, което споделяме. Стига да става въпрос за опит, а не за умни теории.. както често се случва.

Не искам някого да съдя или анализирам за избора и живота му. Говоря по принцип за неумението ни да излизаме от личния си периметър и да сме такива, каквито сме един пред друг - нормални взаимноприемащи се хора, с всичките си различия и кусури. Това е най-лесният и здравословен път един към друг.

Редактирано Юни 7, 2010 от Ирина - Horus - Чебурашка

[Донка]

От личен опит смея да твърдя, че сериозните проблеми в едно семейство не са следствие на липсата на семейни ценности, а обратно - следствие са именно на присъствието на рамки на семейни ценности в подсъзнанието и направо в съзнанието на членовете на това семейство. И най-вече на зависимостта на мисленето, емоциите и поведението на хората от тези рамки.

[Орлин Баев]

Благодаря за нахвърлянето! Просто исках да кажа, че в темите ще е добре да обсъждаме темите, вместо да проектираме пристрастия. Аз не видях да съм вложил сексизъм. Птицата на смейството лети с две криле - мъжко и женско. Това ,че има жени мъжкарани, е факт. Както и мъже слаби. Има си и предпоставки за това, които тръгват от детските години. Нищо обаче не е добро или лошо - просто е някакво. Имаме си лични мнения, да - но хубаво е да ги канализираме в обсъжданата тема така, че да спомагат за придвижването и. И по-спокойно мили хора, моля!

Жените мъжкарани - амазонки наистина стават все повече. Както и свръхчувствителните мъже. Това са факти, които наблюдавам. Ако някой тълкува тов акато сексизъм, от него си идва, не от мен. Аз самият имам по-властна майка, на която дълго време съм се доказвал. Ето ме, един слаб мъж, проснат на площада пред вас. Възможно е да имам още за работа - винаги има. Който няма, той да хвърли камък, както се казва... Орлин слабият мъж, Орлин женчото.... Леле, как звучи. Ами като се наблюдавам, да, слаб съм. Наистина! Прекимерно чувствителен съм, липсва ми носорожето мъжегрубие... Мани мани, хич ме няма, направо съм за боклука вече...

По отношение на жените - моля, моля! Всеки вижда което му се иска да види. Много си обичам жените даже. Относно мъжкараните -писах по-горе. Въздействат ми силно, привличат ме, възбуждат ме дори - защото задействат модели в несъзнаваното ми. Мда, ама тъпчо, а... Най-добрите ми приятелки жени са именно такива! Та - не ги мразя, напротив, готини са ми... Виж що става дума за семейство, това е друга тема!

В световното социално село наистина семейните ценности се разпадат, променят. Засега само се сриват без да се установяват нови и наистин атов аводи до едно масово объркване в хората. И по-добре да попренасочим темата към ... темата!

Орлинчу, на мамъ мумченциту

[Латина]

Ако при липсата на семейни ценности остава на-важната "Обичай ближния си като себе си", всичко останало ще се изпълни по правилния начин. Ясно е, че човешките ценности могат да бъдат дори вредни, ако не са подчинени на Любовта.

Чебурашка, разбери ме този път правилно. Нямам никакви комплекси по отношение чуждо мнение за мен самата. Опитах се да сложа едно огледало пред тебе, но не го видя. Виж само как наричаш човешки същества, изваждайки себе си от тази група. В своето съзнание принизяваш много хора под себе си, а себе си считаш за по-висше създание. Намекът беше от моя гледна точка, за да не се обиди някой и да не сложа себе си в групата на превъзходстващи, високомерни, критикуващи, горделиви и т.н. същества. Нито съм засегната, нито ядосана.

Едно от най-трудните неща в този живот е да види човек сам себе си в огледалото. Почти толкова трудно, колкото да се издърпа сам за косата от водата. Затова все виждаме себе си в другите, но не го съзнаваме и все се пънем да вадим другите "удавници", не разбирайки, че ние самите се давим.

Любовта е най-важната семейна ценност. Тя скрепява и прави щастливи дори и нестандартни семейства.

Няма начин някой да постъпва правилно, ако не е мотивиран от любов.

[Guest azbuki]

Ето ме, един слаб мъж, проснат на площада пред вас.

Орлинчу, на мамъ мумченциту

Как може човек, уважаващ себе си, да говори така за себе си? Мъж или жена? Извинявай, в този момент изобщо не се вживявам в сценария ти на жертва, виждам само нещата, които не желаеш да преработиш в себе си и фината манипулация, насочена към другите.

Изобщо не мога да взема подобни писания насериозно. Подобни хора сами се ограбват.

[Латина]

Наистина не е сериозно, а шега. Да не пропускаме да се посмеем. Къде ви е чувството за хумор?!

Да се шегуваш със себе си не е самоунижение. Ето, вместо да ти се сърдят хората, започват да те успокояват. И аз често го прилагам.

[B__]

Досега унищожавах хранителните продукти, дето ги има тука

Запитвали ли се се защо Учителя е препоръчвал на двойките да не се женят, а просто да живета заедно?

Разрушител на семйните ценности ли е той?

Редактирано Юни 7, 2010 от БожидарЗим

[Дъгата]

Предлагам това, това и това

да го трансформираме в

чрез размисли за това:

Време е вече да изучаваме нормалните прояви на живота, а ненормалните да оставим настрана.

Време е да изучаваме вярата и любовта, които са еднакво необходими за всички хора.

Време е да приложим свободата към себе си и към всички живи същества.

Щом аз съм свободен, всички трябва да бъдат свободни.

Вие ограничавате себе си, ограничавате и близките си и се чудите защо животът ви не върви добре.

Много естествено. Вие се поддавате на всяка мисъл, която минава през ума ви, без да се запитвате откъде иде и какъв е характерът ѝ. Тази е причината и за разваляне на семейния живот.

Истинско семейство е това, в което Бог живее.

Той се изявява като Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел, свобода.

Това прави хората щастливи.

Под „семейство“ не разбирам няколко члена – майка, баща и деца.

Вселената е едно голямо семейство. По тоя образец е създадено и малкото човешко семейство.

Изучавайте великото семейство – вселената, за да създадете и малкото семейство по тоя план.

Законите на вселената трябва да бъдат закони и на малкото семейство.

Всеки член от семейството трябва да си зададе въпроса: „Живее ли Бог в моето семейство?“ – По какво се познава присъствието на Бога? – По свободните отношения между членовете.

И ние сме едно голямо семейство.

Кръг, елипса и хипербола

Лекция от Учителя, държана на 4 май 1932 г., София, Изгрев.

* * * * *

Казвам: Всичко, което става в света, има предвид развитието на съществата.

В тоя смисъл и женитбата става по три съображения: за развиване на вярата, надеждата и любовта.

Когато някой каже, че се оженил, казвам му:

Да те благослови Господ да работиш за развиване на своята вяра.

На друг женен казвам: Да те благослови Господ за развиване на своята надежда.

На трети казвам: Да те благослови Господ да работиш за придобиване на любовта.

Приложение на вярата, любовта и надеждата

Утринно Слово от Учителя, държано на 14 март 1937 г., София, Изгрев.

Поне аз препрочитам пак мъдрите слова за семейството и тихия глас.

И вглеждайки се в себе си виждам как животът ни кара да развиваме именно вярата, любовта и надеждата.

(независимо колко различни мисли и усещания имаме за тях)

[Guest azbuki]

Впрочем за лигавенето, с най-добри намерения го казах. Жените не обичат лигльовци - поне жените, които са способни на някаква зряла връзка. Мъж, който се държи така освен да привлече някой тираничен тип жена, който да търси да го осиновява и манипулира, не виждам какво друго ще постигне. Затова и нека не се оплаква, че такива жени все среща, та чак му се струва, че всичките са такива. Да се вземе насериозно, да си поеме отговорност за живота, и може да привлече нещо различно към себе си.

Сигурно ми влияе животът в една доста "пораснала" култура. Немците понякога са ми прекалено сухи и сериозни, но тук изобщо не мога да си представя някой да каже "мама ми го направи това и сега съм слаб мъж". Глупости на търкалца - такъв си, какъвто искаш да си.

Да, Дънов е казал, че някой ден семейство няма да има в традиционния смисъл на думата. Мисля, че Валентин беше дал някъде цитатите.

Редактирано Юни 7, 2010 от azbuki

[Донка]

Донка, не знам какво си чела и какво си разбрала - ценностите са като параметри в двигателя на връзката. Когато той работи добре, не се мисли много много, само му се налива бензина на емоционалното кликване, маслото на обичта и водата на мъдрите взаимни компромиси. Когато се развали обаче, е нужно механизмите да се познават. И не мисля, че зависят много от времето повечето - някои неща са отвъд времето. например любовта, честността, доверието и вярата. Характеровата ригидност или гъвкавост от времето и поколението ли зависят или са просто личностови черти по-скоро?! Границите на семейна затвореност или отвореност на информацията и преживяванията са културално обусловени и зависят от времето ни, но също са част от семейния "двигател" в една връзка.

Виж предното сим неуспешното семейство, за което си споменавала често. Виж и сегашното. В първото, понеже сте имали големи разминавания именно в ценностите си, сте страдали и двамата. Имало го е присъствието на рамките, защото е липсвала любовта, която налажда всичко естествено, както в настоящото ти семйство. Ще напиша по-късно какво имам предвид, че много време сега а но тайм. Но, разминавания няма никакви, просто фокусът на лексиката, влагането на разбиране в понятията е различен.

А ти предположения ли правиш за бившето и настоящото ми семейство? Един психолог по образование би трябвало да знае, че всяко предположение е отражение на това, което се крие в ума на предполагащия.

Истината е точно обратната. Ние с бившия ми съпруг и сега се обичаме, но при мен вече ги няма рамките. При него все още си ги има. Рамките, които иа з и той се опитвахме да спазваме, провалиха любовта ни. В сегашното - тази сутрин Емо по повод на нашата дискусия каза нещо, което не ми беше хрумнало. "Вярно е, че ние имаме еднакви ценности - те са - не признаваме никакви други ценности освен безусловната любов и свободата си" Ние с него просто нямаме семейни ценности - ей така, нямаме. Всеки ден, всякоя минута всеки един от нас е такъв какъвто е, а не какъвто следва да бъде в семейството. Ние не сме ролите си в семейството, а сме самите ние. Аз не съм нежна, защото такава е ролята на жената и съпругата, а защото така ми е хубаво. Има моменти, в които той обича да се сгуши в мен - като малко момченце в прегръдката на мама, която го обича безусловно. Много му се радвам и тогава - на естествеността, на това, че не се опитва да ми играе роля на съпруг - мъжкар, макар че е мъж отвсякъде. Естественост - това е к;ючовата дума в едно семейство.

Прав си в това, че страданието в семейството идва при разминаването на ценностите. А сега с ръка на сърцето ми отговори на въпроса:

Възможно ли е двама човека изобщо (да игнорираме пол, възраст, произход и т.н.) да имат еднакви ценности????

Наблюдавам зараждащите се семейства на моите деца сега. Когато не са намесени някакви рамки - лъчезарни, щастливи. когато работата опре до "така е редно", започва мърморене, недоволство. И всеки се опитва да убеди другия, че неговото разбиране за тази или онази ценност е правилното. И да го наложи, разбира се. Не са ми виновни децата - много са ми добри - виновни са оковите в умовете им. И ние с Емо сме ги носили - аз 20, той 25 години и сега сме щастливи без тях. За сериозния ти списък на предходната страница - много е полезен, но хайде да обърнем връзките наопаки. Това, което си написал не е условието едно семейство да бъде щастливо (съвсем нямам предвид думата добро - това е най-порочното определение на едно семейство) - това са външните белези, следствието от това, че семейството е щастливо, че както май Латинчето писа по-горе - всички се придържат само към ценностите на Христос:

"Обичай ближния си така, както обичаш самия себе си" и "Обичай Бог с целия си ум, с цялото си сърце, с цялата си душа..."

Благодаря ви Вики, Божидар, азбуки - за споменаването на мнението на Учителя - спестихте ми го, добре че погледнах преди да публикувам!

[Розалина]

Досега унищожавах хранителните продукти, дето ги има тука

Запитвали ли се се защо Учителя е препоръчвал на двойките да не се женят, а просто да живета заедно?

Разрушител на семйните ценности ли е той?

Божидар не съм срещала подобна препоръка на Учителя.

Чета беседите и в тях срещам много ценни мисли по въпроса за женитбата,за любовта между мъжа и жената.Но толкова категорична препоръка досега не съм срещала.

Ето в едно утринно слово,което последно четох- "Степени на любовта",по този въпрос се казва следното:

Сега, като питам някого, защо се оженил, щом е нещастен, мнозина вадят заключение, че съм против женитбата. В моето съзнание, въпросът за женитбата е поставен другояче. Казвам: Никога не се жени без любов. Никога не раждай деца без любов. Ако нямаш любов, не се жени. Женитбата е Божествен институт, Божествена служба. Ако се ожениш без любов, ще дойде Божествената комисия да те изпита и ще каже: Понеже не си женен по любов, трябва да се разведеш. – Не трябва ли да се женим? – Ако любиш, ожени се. – Колко пъти кога да се женя? – Само един път. Не се позволява на човека да се жени по няколко пъти.

Помнете: Любовта позволява на човека само един път да се жени. Жени ли се няколко пъти, това е човешка работа, вън от любовта. Да се свържеш с човека, това значи, да се свържеш с душа, излязла от Бога. Във всяко тяло живее една Божествена душа. Как се отнасяш с тялото, това е твоя работа, но с Божествената душа трябва да постъпваш добре. Казваш: Не мога да обичам тая душа. – Щом не обичаш, и тебе няма да обичат. Това е закон. И Бог ще постъпи с тебе така, както ти постъпваш с другите. Каквото и да правите, вие не можете да измените Божия закон. Ще обичаш ближния си, както себе си. Бог изисква най-малкото от човека. Той казва: „Ще обичаш врага си” – първата степен на любовта. „Ще обичаш ближния си като себе си“ – втората степен на любовта. „Ще обичаш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“ – третата степен на любовта. Започнете с обикновената любов – към врага си. После вървете към по-голямата любов — към ближния си. И най-после – към най-голямата любов — към Бога. Всички напреднали същества, наречени Синове Божии, изявяват любовта си към Бога. Когато и вие станете Синове Божии, ще проявите любовта си към Бога. Тогава ще обичате Бога със сърцето си, с ума си, с душата си и с всичката си сила, а ближния, като себе си.

Понякога,като зациклим в собствените си разсъждения и опит,забравяме,че имаме извор на Мъдрост ,от който можем да пием.

Прочетете беседата.Не е единствената,в която въпроса на тая тема се изяснява,но за нея се сетих.Аз предпочитам ,когато става дума за Учението да пия вода от извора.

Поздрави

Редактирано Юни 7, 2010 от Klaudia

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Да де, прави сте - чувството за хумор и искреността не бива да са извинение за грубостта към другите. И аз си го повтарям, ама нещо понякога устата ми е по-голяма от нужното.. за което се извинявам!

Пък за семейните ценности – май нямам много какво да кажа, защото не изхождам от списъци и правила, нито някой ми ги е налагал на мене. Харесвам си семейството, в което съм била и персонажите в него – с мама, тате и батковците. Отстрани на другите им е изглеждало хипер либерално и неестествено, на база на техните авторитарни модели родители-деца. Но, пък аз си го харесвам, защото е оказало благотворно въздействие да се формирам като свободен самораслек и да проявявам тая либералност и към другите. Това прилагам и в личните си връзки - и виждам, че сработва повече от всичко друго. Това ми е достатъчно като критерии дали постъпвам правилно - фактът, че връзката се изживява пълноценно и с взаимно удовлетворение.

Сега като гледам неврозите на приятелите си, отрасли в "семейства с ценности и модели” и стремящи се да създават и те "семейства с ценности и модели” – ми иде да подхвърчам от благодарност към мама и тате за дадената свобода да бъда себе си, без да ме прекрояват според "ценности и модели".

Пък и аз, като човек, който предпочита да се влюбва по-скоро като шамандура и да си изживява пълноценно живота – други "ценности" не искам, пък били те и "правилни по учебник"

[Eлф]

Ще ме извините, аз не ви чета след втората страница, защото с други неща се занимавах, но понеже се вижда че явно разгорещено дискутирате по въпроса се сетих да ви споделя нещо. Един ден нещо ми беше станало едно такова мило на душата и казвам на майка ми - Мамо, много те обичам да знаеш, а тя ме погледна и каза - То не се казва мама, то се показва. От мен няма да чуеш да ти казвам виж сега колко те обичам но ти сама виждаш какво правя. Та така... Поздрави, хубав ден и приятна работа на всички че и аз закъснях. Та продължавайте нататък въпреки може би неуместното ми вмъкване в дискусията. До скоро!

[Дъгата]

Животът и ценностите не са нито черно-бели, нито даже само

Ами хора сме си, учим се, стараем се и понякога става малко като

Но пък е красиво, нали?

[Орлин Баев]

Донка, здрасти!

Твърдиш, че не искаш да се съобразяваш с ценности. А свободата и любовта какво са? Те не са ли най-висшите ценности? Песешкиян, когото цитирам по-горе, разделя ценностите на сърдечни, първични и на когнитивни, вторични. Първичните с анапример любовта, смирението, благостта, търпението, радостта, доверието и вярата, мекотата, сърдечното разбиране, единството, надеждата, сигурността, и т.н. Още се наричат условно женски ценности - не защото мъжете ги нямат, просто защото жената е принципно по-свързана със сърцето. Вторичните, когнитивни ценностги, са такива като ред, дисциплина, чистота, точност, рамки, учтивост като дипломация, откровеност и директност, справедливост, амбиция и постижение (фокус в целта), и т.н. Още се наричат мъжки способности - не защото жената ги няма, но защото принципната мъжка роля повече ги съдържа.

Ценностите още могат да се нарекат качества. Вярно, че ако ги имаш в хармонично взаимно съчетание във връзката си, не ти трябва да се занимаваш с тях ментално - просто ги живееш! По-хубаво от това няма! А хармоничността е добър баланс между мъжкото и женското. В личността и оттамн в семейството като сбор от личности. Ако любовта и мекотата са лишени от цел и известна посока на изява, човек става прекалено мек. Разумът също е вторична ценност - той дава насока на любовта. Ако обаче разумът и въобще вторичните качества са лишени от първичните, с епревръщат в ригидност, в закостенялост, догматизъм, фанатизъм, жестокост, насилие...

Ценностите (способностите) си имат полюси на проява. Любовта например от здрава зряла любов в крайностите си се превръща във вкопчване или студена дистанция. Когато ти казваш, че ценностите именно са ти развалили взаимоотношенията, вероятно имаме прекомерно фиксиране във вторичните способности, в ТРЯБВА, в правилата. И проблеми с първичните. Как е при теб, не знам, а и не ме интересува, честно казано. Пишем принципно. Вярно е и, че ценностите, за които ти говориш, наричайки ги някакси си там си, са първични - любовта, доверието. Другите примери - метафорите ги дадох вече. Въпросът е, че има маса и маса семейства, при които има дисбаланс както в първичните, така и във вторичните ценности. И може с малко побутване семействата им да бъдат спасени. Това и се прави от добрите специалисти, ако е искано и от двамата и има мотивация за това. За да може след това да се живее живота светло и леко!

За писането ни тук. Никой не е перфектен. Всички си носим муналото, всички сме шарени личности. Хубаво е да можем да се иронизираме - по-добре е от това да се самораняваме и раняваме взаимно. За властните мами и татковци - 90% от колегите ми имат такива родители. Това са много мощни вътрешни интроекти, които тласкат безжалостно към развитие. Сега, че си имаме кривини и не сме съвършени - не сме! Хайде чау бау!

[Пламъче]

Вики, честито за фигурата

Диди, точно това съм имал предвид: "не си правил, защото не си искал". Не е правил/а, защото не е искал/а да прави; а не да не е правил/а, защото не се е случило

Но да, важно уточнение.

Скъпи ми Божидаре!

Моите скромни разбирания са такива,само пропуснах да добавя,че ЗАБРАНЕНО(според мен) важи и за обвързаните жени.

А кой от какво се е лишил или не си е негов личен проблем.Всеки прави в живота си това,което желае и не прави това,което не желае да прави.

Аз пък реагирам така,защото в детството си бях пряко засегната от последствията на извънбрачните връзки на родителите ми.Още нося горчилката от подхвърляните към мен "думички", че майка ми и баща ми не мислят за мен,а за собствените си удоволствия.

Битието ми помогна да изградя такава ценностна система!

Мила ми Гранат, предполагам няма да имаш против да използвам това споделяне, за да илюстрирам по-добре и по-вежливо нещото, за което говорим.

(Хм, Имах десетина правописни грешки на горното изречение, значи наистина трябва да премисля какво пиша)

Решението да не правиш нещо, означава, че си го отхвърлил, т.е. имаш всички основания да се страхуваш от него.

Иначе казано, за да избереш съзнателно да не правиш нещо, това означава страх и логически план за понасяне на страха, което е силно ограничаване на живота на човек и потискане на жизнената му сила.

Но вече прекалено много навлязах в територията на Орлин, той е профионалиста в темата и затова ще се опитам да поясня по друг начин. Ще се опитам да разкажа една история.

Имало, ехеее много отдавна, един падишах. Бил много властен и силен. Провел и спечелил много войни, но и той остарял и което по-лошото се разболял тежко. Довчера всесилният падишах не можел да се повдигне от постелята, не можел да повдигне ръцете си и нозете си.

Множество лечители се опитали да помогнат на падишаха, но не успявали и за награда той ги обезглавявал. Накрая в падишахството не останал нито един лечител.

Минало време, разузнавачите на падишаха научили за един чуждестранен лечител, който минавал през падишахството. Заповядал да го доведат. Лечителят отначало отказал да го лекува, но след заплахата с винаги наострената секира на палача склонил, но казал:

- Велики падишах, имам обаче едно условие. Понеже моето лечение е много специфично, то когато ви лекувам, в двореца трябва да бъдем само двамата. Всички останали трябва да напуснат, а на входа на двореца да стои един вран кон със две торби злато на него.

Измъчен от болестта падишахът се съгласил. Но лечителят бил упорит:

- И кажи на своите хора, колкото и да ги викаш и заплашваш да дойдат, да не те слушат и да не идват, иначе лечението няма да подейства.

Падишахът се съгласил и на това. Всички освен двамата излезли надалече от двореца, а лечителят сам проверил коня със две торби злато на входа му. Върнал се при падишаха и започнал:

- Значи сега сме сами грозна жабо.

Падишахът се опулил.

- Знаеш ли колко си грозен, противен и смърдиш на некъпан неверник.

Падишахът се задъхал от възмущение.

Лечителят продължавал да попържа. Падишахът не издържал и започнал да вика хората си, но преди това ги бил заплашил с жестоки наказания, ако го послушат и дойдат, и те не се отзовали.

Лечителят се доближил и се изхрачил в лицето на падишаха. Падишахът побеснял. Полагал неимоверни усилия да се изправи и явно да отсече главата на лечителя, но главата и крайниците му само немощно потрепервали.

И тогава лечителят се качил на колене на леглото до главата на падишаха, размотал препаската си и топла жълта струя обляла главата на падишаха.

Обиден по невероятен за неговото положение начин падишахът изтръпнал до пръстите на краката си и дори още по-далече. Сякаш изтръпнал до края на обширните си земи, спечелени с кръв, мъжество и достойнство. Забравил целия си досегашен живот и в главата му се вселила само една мисъл.

Полагайки нечовешки усилия той успял да се надигне и започнал да пълзи към лечителя. Но лечителят бил по-бърз. Изчтичал, метнал се на коня и отпрашил към градските порти.

Падишахът все едно не мислел, че лечителят може да избяга. Той се помъкнал към падишахските конюшни и възвръщащият се в него живот все повече раздвижвал крайниците му и ги пълнел със сили. Успял да се покатери на един кон и го подкарал след лечителя с мъка задържайки се на седлото.

Така преследвал лечителя някъде час, но не знаем дали падишахския час съответства по продължителност на нашия час. Тома Беломорски твърди, че бил по-дълъг с 20 минути и две скумрии, а Вяса Персийски, че бил по-къс и от препасната връв на постил монах.

Добре де, добре, продължавам.

Надпреварвал се така падишахът един час и накрая се разсмял. И как няма да се разсмее. Лечителят го излекувал и заслужавал напълно двете торби злато.

Падишахът се върнал в престолния град и дал пиршество за народа. Народът, разбрал недоразбрал, бил благодарен поне, докато изпразнил стомаха си.

Та какво ни показва тази история.

Ако досега не сте правили нещо, то не сте го направили по простата причина, че не го желаете достатъчно силно.

Сега искам да запитам от вас ли зависи дали ще пожелаете нещо достатъчно силно. Някой казват, че човек е комбинация ос собствената си воля и Божията воля. Може ли някой да разбере от чия воля са подтиците, които го вълнуват?!

Затова, ако някой се зарича да НЕ прави нещо ЗАВИНАГИ, не се ли изправя срещу Божията воля.

Гранат, някои хора са ти казвали, че твоите родители се били посветили на „собствените си удоволствия”. Ами, ако те са се посветили на любовта?! И ако хората, които са сплетнечели за тях, също са искали да се посветят на любовта, но не са можели?!

И доброто и лошото имат една цел. Важното е да си оформим правилно изводчето...както казва един високопоставен служител в забележителната руска драма „Идиот”.

Да, човек трябва да стане Идиот за човешките разбирания, за да влезе в Божественото.

Та говорим сега за развращаване на семейните ценности, колко било лошо да увиснеш на врата на чужд мъж (като написах това и почнах да гледам закачливо), колко бил паднал морала.

Тази притча показва още едно нещо.

За да оздравее човек...и да оздравее душата му, което е най-важно, явно е необходимо тотално скапване на човешкото достойнство....

И ако някой ви скапва човешкото достойнство, най-вероятно се грижи за душата ви.

Мдам.

Имам против,но ти все пак не си ясновидец за да го знаеш?...

[Guest azbuki]

принципната мъжка роля повече ги съдържа.

Защо просто не оставите ценностите да си се проявяват в живота без да им пречите?

Редактирано Юни 7, 2010 от azbuki

[Орлин Баев]

Защото за да се проявят естествено, са нужни стабилни предпоставки от ранните години. Ако мама и татко са се карали честичко, ако са се държали по-изискващо и или грубо с нас и т.н. и т.н., в зрели години без да искаме копираме семейните си родителски модели в себе си. А ако осъзнаем някои нещица в себе си, можем да препрограмираме съзнателно ... живота си! Темата е за семейните ценности. Има ги! Ако са о'к, както казва Донка, чудесно. Понякога са изразени в негативните си полюси - любовт акато злоба и жестокост, а разумът като фанатизъм...Но ги има, съзнаваме ли ги или не, ги има!

Темата е крайно актуална за съвремието ни!

[Guest azbuki]

А ако осъзнаем някои нещица в себе си, можем да препрограмираме съзнателно ... живота си!

Особено ако се набутаме пак в някоя ролич-ка, прочетена в книгите, успехът ни е в кърпа вързан.

А не съм убедена, че правилно тълкуваш Донка, но това тя ще ти каже.

.....

[Орлин Баев]

Книгите са начин да се докоснем до опита на другите, за да можем да съкратим собственото блъскане на "главата в стената" по метода на пробите и грешките. По-ценен е личният опит обаче, така е! Книгите са само ориентири, нищо повече. Но, всички имаме семейства - тези на родителите ни, тези на партньорските си взаимоотношения. В по-широк дух погледнато, системи са и работните ни колективи и държавите ни и т.н. - семейства в по-голям мащаб.

Не влагам никакво тълкуване за Донка - твърде малко знам за нея, а и не ме вълнува особено нечий личен живот. Темата е далеч по-мащабна от мой, твой, нечий личен живот!

Азбуки, привет! Това, което пиша, по-горе, дори не е мое - кой съм аз, за да давам нещо си. Идеите идват от "Позитивна психотерапия". И няма никакво "вкарване" в роли и модели - това са ориентири, жалони. Ти как виждаш нещата, е друг въпрос. В началото на темата освен това съм писал, че съм изцяло извън роля. Бих те помолил да пишеш по темата, ако имаш нещо да кажеш. радвам се, че малката ми личност и ролята ми на нов и неопитен терапевт провокира интерес... Такъв съм и никъде не се правя на различен! Може да съм най-жалкият терапевт на света - и вероятно съм, няма проблеми, така да бъде! Пак благодаря за фокуса ти върху личността ми - но това си е спамене! Най-сърдечни поздрави ти пращам, баш от сърце !

Редактирано Юни 7, 2010 от Орлин Баев

[Eлф]

Ами ако го е направила какво ще правиш ? Няма да има връщане назад, кастрацията си е кастрация )). Но от друга страна може да ти е помогнала да изградиш една добра ценностна система. Това в кръга на шегата. Преди малко се сетих нещо по въпросната тема, ако някой прояви интерес може да го прочете от тук, да не товаря и аз темата излишно -

Един метод свързан с ценностите

Редактирано Юни 7, 2010 от Eлф

[Guest azbuki]

LUCIUS, дай да проверим!