Семейните ценности в съвременната действителност

[Пламъче]

[B__]

....Ако мен ме връхлети, ще се насладя на самото чувство на влюбване, ще присъствам в него осъзнато наблюдавайки го, но не и давейки се в него.

......

На настоящия етап от живота и личностовата си зрялост, по-скоро го контролирам ипренасочвам - но не с битка или гърч, а с разбиране и радост!

Е, ако не се "удавиш" в нея, то не е истинска любов. Всяко осъзнато и логическо действие върху любовта просто я потиска.

Но ми е интересно да обясниш, например, влюбил си се в някоя девойка. И как точно става "пренасочването" на любовта?!

Лично аз преди време се осъзнах, че ме е страх да се влюбя в друга жена и нарочно контролирам чувствата като общувам с жените.

Оказа се, че възприемам това като атака срещу семейството и явно семейството и семейния модел за мен е бил по-важен от любовта.

Имаше и значение известното преливане между образа на семейството и рода в мен.

След това минаха и други знания и в момента съм отворен за всякакво влюбване хе хе

Това не означава, че съм се изпонавлюбвал наляво и надясно, но се промени доста мирогледа ми

Та, ако се влюбя. Много по-лесно е човек да понесе влюбването на партньора в друг и раздялата с него. Според мен.

Когато аз се влюбя в друг влиза в действие не само раздялата със семейството, а и това как гледаш на любимия човек. Тоест как гледаш на човека, в когото си се влюбил.

Например аз съм жене за Пенка, а се влюбвам в Геновева.

Доколко лесно мога да оставя семейството си и да се отдам на Геновева зависи от това какво търся в Геновева. Ако аз търся сигурност и някой да ме обича и да се грижи за мен, ще ми е много трудно.

Ако аз търся в Геновева средство за личностно и духовно израстване и съм решил, че семейството ми вече ме ограничава в това, то прехода ще е много по-лесен.

Та аз бих се отдал на Геновева (милата) само ако виждам, че с нея ще се развивам.

Но тук има още един момент. Ако аз обичам Пенка, но също толко силно обичам Геновева, въпроса е дали Пенка и Геновева ще се съгласят на тройка Тоест съвместно съжителство.

Тогава май ще си оставя нещата в триъгълник, за да видим времето какво ще даде като идеи.

Но при всички случаи, ако съвмествното ми съжителство с Пенка ме ограничава или по-точно убива любовта в мен, ще я напусна и да я няма Геновева.

Но понеже и аз съм човек, това ще е процес на душевни терзания и напрегнато себепознание и доста варианти.

Тогава ще се опитам да се оставя на интуицията си, защото успешните ми решения винаги са били интуитивни, а неуспешните са били резултат от логически изводи.

Редактирано Юни 4, 2010 от БожидарЗим

[Диана Илиева]

Орлине, избягваш въпроса, като се скриваш зад общи, възвишени приказки. Само последния ти абзац ми звучеше по-реално.

Но, тъй като и ти си човек , както казва Божидар, позволи ми да се усъмня в способностите човешки на възвишена трансформация на любовта. Та ако все пак ти се случи такава "помитаща и сладка", как ще реагираш? На кои ценности ще заложиш?

Редактирано Юни 4, 2010 от Диана Илиева

[Орлин Баев]

Но ми е интересно да обясниш, например, влюбил си се в някоя девойка. И как точно става "пренасочването" на любовта?!

Тогава ще се опитам да се оставя на интуицията си, защото успешните ми решения винаги са били интуитивни, а неуспешните са били резултат от логически изводи.

Интуицията не е противовес на логиката и няма противоречие. Интуицията е сублиминално и многоканално паралелно процесирана логика. Съзнанието не долавя директно самите процеси на интуирането, но добре може да бъд еобучено да сърфира по него. Няма противоречие м/у логика и интуиция - могат да имат директна връзка и да се преливат едно в друго. При мен поне така става. Мислиш до предела на логиката, получава се като пускане на "стрелата на ума", която полита в интуирането - а съзнателният ум само черпи резултатите от него. Но противоречие между двете няма - поне не е добре да има. Могат да си пречат, както могат мъжът и жената да си пречат, а могат и да са в пълна кооперация!

Как се пренасочва дрогирането на влюбването ли? Първо, аз съм постоянно влюбен в една вътрешна девойка, в Любовта отвътре, която ми е пътеводител и опора при всякакви обстоятелства. Тази вътрешна девойка е толкова мъдра, толкова красива и благоуханна като преживяване, че всички външни девойки бледнеят пред нея и са само нейни малки проекции. Имам допира до тази вътрешна девойка - до извора на Любовта, преминаващ през сърцето ми - поне оттам се преживява феноменологично при мен. Тази девойка ми дава много фина, приказна нежност, магична топлина, която осветява ума ми и укрепява волевите ми нагласи.

Когато се задейства неврохимичната реакция на влюбването, подсилена от "кликването" с базови когнитивни схеми в мен, аз съзнателно наблюдавам процеса и си давам ясна сметка за него. И не само с логиката, но с цялостната си интуиция и осъзнаването, което преминава свободно от експлицитна към имплицитна когниция. Това, че в "любовта се давиш и губиш" е клише. Губи се егото, да. Който има само него, му се губи всичко и евентуално тогава през обикновеното влюбване може да се роди в него по-висшото съзнание на любовта. Който обаче с години е прокопавал канал към такова сърдечно съзнание, наблюдава пертурбациите на его движенията си от тази позиция - позицият ана този тих илюбящ вътрешен зрител. От позицията на това наблюдение на влюбването мога да реша дали да го удовлетворя физически или да го сублимирам, вливайки го в океана на голямата любов отвътре. Не ме разбирай погрешно, тя не е моя - само съм канал за нея...

..............................................

Току що обясних, Дияна! За мен това не са само приказки и никак не са общи, ами ги чувствам тези неща и процеси директно. Това не пречи на малката ми персона да бъде литъл пийс оф шит, както обичам да казвам, да имам купища недостатъци и т.н. И, не виждам нещата или/ или - това е черно бяло мислене! Има и трета посока.

Редактирано Юни 4, 2010 от Орлин Баев

[Milena]

И, не виждам нещата или/ или ....има и трета посока.

Има и среден път ~ пътя на Любовта...

[Розалина]

Драги съфорумци,струва ми се,че не само в тая ,а в още няколко теми на Портала се прокрадна колебание,дали пък не се изхвърляме много и не забравяме да стъпваме на земята.(мой извод-усещане от прочетени мнения).

Кой може да каже как ще реагира,ако изведнъж в живота му се появи една гореща и сладка.Както писа един съвременен поет Стефан Цанев:"За доброто се готвим постепенно и дълго,подлеци ставаме изведнъж...."Сещам се също и за едно предсмъртно интервю на т.в.журналиста Тома Томов с баба Ванга,която на негов въпрос за срива в семейните ценности,каза с характерната за нея категоричност:"Жените са виновни.Докато кучката не вдигне опашката,кучето не може нищо да направи".Бях млада, зелена и нали съм жена,това изказване ме възмути и смути.

Днес си мисля и се питам - нужно ли е да правим заявления.Според мене- не.Когато в нечий живот се появи нова провокация в интимен план ,това е изпит за душата.Мисля си,че грешката не е в самия избор,дали да останем във връзка,която за нас е без съдържание или да тръгнем след новата гореща и сладка.Грешката е в нашите действия ,които предприемаме по повод на избора си,в неспособността да приключваме честно (народът ни казва,че преклонената главичка,сабя не я сече)и в желанието да си оставим авариен изход,без да се съобразим как това ще се отрази на другия човек,който вече не ни е интересен..В лъжата,в грубостта,в охулването на другия,за да оправдаеш себе си ,в егоизма и в много други неща.

Но пък,ако човек е осъзнал,работи върху себе си и е стъпил на пътя на Любовта ,то това ще му помогне да преодолее препятствието,да се издигне,а не да слезе по-надолу , независимо в коя позиция е-на оставащия или на отиващия си от дадена връзка.

Поздрави

Редактирано Юни 4, 2010 от Klaudia

[B__]

Клаудия, на място казваш да не се заричаме.

Ако си предначертаем планче как да действаме, то ще приемем само един изход от ситуацията.

И ако се случи ситуацията, то тогава няма да видим другите варианти.

Редактирано Юни 4, 2010 от БожидарЗим

[Розалина]

Божидар,то е епидемия напоследък.Нямам кой знае какви наблюдения,не съм човешки душеприказчик като Орлин,но докато си приказваме днес петък тук,все ми е пред очите една история на мой добър приятел от близкото минало,на която бях неволен свидетел .

Той беше млад,устремен и с много здрава ценностна система според критериите на обществото за морал.Понеже в семейството на родителите му ,се беше развила подобна драма ,той твърдо отстояваше морални принципи -за здраво семейство,критикуваше и се заричаше неговото семейство да бъде различно.Създаде едно добро ,отвън погледнато семейство.Казвам отвън,защото никой не знае какво точно се случва между двама души.Деца,кариера,приятна двойка.Около 40-те му избиха бушоните и се увлече.Понеже сподели,тогава го посъветвах да помисли добре и да направи избора си на свеж ум.Понеже той беше влиятелен и твърде зает човек,му казах.Иди някъде,но сам.Мисли,мисли,главата да те заболи от мислене,но се върни с решение.Каквото и да е решението ти,нека бъде почтено към всички.Ако ще напускаш семейството си след 18 г.брак,излез от живота на жена си през парадния вход.Нали от там си влезнал.Не я подлагай на мъчение.И няма смисъл да се измъкваш като крадец.Аз дори си мисля,че ако ти решиш,че новата жена в живота ти е твоят път,тя(съпругата ти )сама ще те пусне.Но първо хубаво си помисли.Не съм в тебе и не мога да реша вместо тебе,но доста често розовия период на тези вторите,паралелни връзки е твърде кратък и обикновено, докато да излезнат наяве.Не ме послуша човекът да помисли.Можеше пак да направи същия избор,но остави впечатление в мен и в другите,които го познаваха,че действува, като в сън.Не знам какво се случи после с него.

Мисълта за тая история ме водеше в предното мнение,защото той беше много категоричен противник на всяка двойственост.Може би затова съдбата го подложи на изпитание.

Едно от любимите ми упражнения на паневритмия е "Мисли".

В текста се казва:

Мисл̀и, право мисли.

Мисли, право мисли.

Свещени мисли за живота ти крепи.

Свещени мисли за живота ти крепи.

Крепи, крепи, крепи.

Свещени мисли за живота ти крепи.

Прочетох,че само на три от упражненията и музиката и текста са дадени от Учителя:14-"Мисли",15-"Аум" и 16"Изгрява слънцето".Мястото на тези упражнения в цикъла не е случаен.Тези,които се занимават с паневритмия знаят това.

Редактирано Юни 4, 2010 от Klaudia

[Диляна Колева]

Много ми се иска да ви питам, всички писали до тук, които имат официален/на или не пратньор/ка - как ще реагирате, ако утре, или след месец, или след година ви връхлети, както каза Слънчева като влак, една любов?

Диана, задаваш въпрос на който не може да се даде отговор.

Или поне, той няма да е реален.

Все едно аз да те попитам- Как би реагирала, ако утре на вратата ти почука Хитлер!?

Никой не може да даде реален отговор на нереална за него ситуация.

Всичко ще остане в сферата на предположенията.

А който го е преживял, може да отговори за това, което е преживял, не и за това, което му предстои да преживее.

Затова и за семейните ценности, всеки може да изкаже собствения си опит, и да отстоява позицията си от своя мироглед.

Може да има добри пожелания и предположения, може и да няма.

Това не е изхвърляне, това е показване на определена опитност.

Всеки може да каже, аз няма да постъпя така ...... и да в този момент, той наистина го мисли, но това си е за този негов момент, в който той има тази своя опитност.

Аз например не искам да се поставям в положения и да коментирам опитности, които нямам. Няма смисъл от това за мен. Но знам много добре каква е позицията ми в момента, основаваща се на реалния ми опит.

В момента се чувствам достатъчно силна и преодоляното ме е поставило в позиция в която мога да кажа и да покажа, че държа на общоприетите семейни ценности, че съм се борила за тях и за мен са се борили, правила съм компромиси и за мен са правили, стигнала съм до баланс, който ми позволява да кажа- на мен семейството ми харесва. И знам защо.

Мога да си позволя да коментирам "правилно" и "неправилно" от гледна точка на собствения си житейски опит, без това да е съдене. Защото имам право на мнение, имам изградена визия за живота си и за това кое ми харесва и кое не. Това че пошлостта, разврата, многобройната смяна на партньори и липсата на уважение в семействата ит.н. не ми харесват, не означава че съдя някого. В същото време застъпването ми за семейните ценности не означава, че осъждам тези които не се застъпват за тях. Всеки има право на избор, но избор и свобода са две различни понятия, има и още едно сходно- предпочитания.

А предварително, нищо не можем да видим.

Редактирано Юни 4, 2010 от didi_ts

[Орлин Баев]

Кое е нереално, Клаудия? Да имаш чувствително сърце ли?Toва възвишено ли е според теб? СПоред мен е най-ежедневното нещо, много далеч от всякакви религиозни глупости, догми, ритуали, философии, евангелистки звучащи молитви с "отчета" на облаци и небеца и празни приказки. Толкова е близко, че с епропуска. А и е потулено от слоеве други нещица. Не е лесно обаче заедно с достъпа до това дълбинно сърце и да трансформираш малкат аси личност така, че да му резонира. Това вече е титанична работа!

За сладката и горещата - реакцията е ясна, а хотелските стаи евтини!

Хайде отивам да си грухтя в кочинката!

Редактирано Юни 4, 2010 от Орлин Баев

[Слънчева]

Клаудия и на мен "Мисли" ми е любимо

И наистина ако тогава не бях се отдръпнала и не бях мислила много трезво и не бях разгледала ситуацията от всички страни.... Просто взех решение и поех своята си отговорност... Не ми пречи и до днес да обичам този човек и да съм благодарна, че съм го срещнала и, че съм изживяла такава любов.

Всички в различни ситуации вземаме решения, най-добрите за момента и се учим... Причина-следствие...

Не е нужно да се самосъжаляваме и да изпадаме в прекалено съдене /макар, че скорпиона и това прави/.

Благодарна съм на Бога за всеки миг от живота си и за всичко, което съм преживяла и преживявам, защото много научих и гледам света с други очи...

[Донка]

Преживявала съм я - това не е любов, но го разбираме пост фактум.

Ако е истинска любов, тя не връхлита и не гази...

Ако ме е връхлетяло и погазило, то не е влечението към друг човек, а нещо вътре в мен, от което съм зависима - и вместо да ходя в евтини хотели (ходила съм, но ми е останало само усещането за пошлост и добре че отидох та ми се отвориха очите....)- да си дам същото време за да открия влака, който ме гази... Много често името му е "суета".

[Guest azbuki]

Горката Любов. Aко прочете тази дискусия, би се обърнала в... щях да кажа гроба...

Редактирано Юни 4, 2010 от azbuki

[Слънчева]

Човек не трябва да спира съзнанието си върху онова, което е загубил. Загубеното е загубено; то може да се намери, но има неща, които и като се намерят, нищо не ни ползуват. Защо ти е дреха, изядена от молци? Тя е надупчена вече, не може да се носи. Може да я закърпиш, но такава дреха не ти трябва. Обувките ти са скъсани. Защо ти са тези обувки? Може да намериш някъде хляб, но той е мухлясал, развален. Защо ти е такъв хляб? Ние се спираме върху някои мними добродетели, но те са извехтели, стари, днес нищо не струват. Питате: Доброто може ли да се развали? – Не, доброто никога не се разваля, нито се губи. Щом кажеш, че си изгубил доброто, то не с било в тебе. Ако кажеш, че си изгубил любовта си, тя никога не е била в тебе. Кажеш ли, че си изгубил свободата, истината никога не е била в тебе. Христос дойде на земята, да покаже на хората пътя към обединението и връщането към Отца. Той се обърна към Отца си с думите: „Отче, свърших Твоята работа“. Значи, синът може да бъде пратен от бащата в света, да изпълни Неговата воля. Христос дойде на земята и изпълни волята на Отца си, след което се върна при Него. Той прояви онова вътрешно послушание, което всички хора трябва да проявят. То трябва да бъде свещено. Аз не говоря за обикновеното послушание, а за онова вътрешно послушание, от което зависи целият живот на човека. Докато проявява това послушание, човек е на правия път, който води към Бога. Някога този път се помрачава и настъпва колебание в човека. На земята тези колебания стават често. Даже и най-напредналите същества минават прел големи помрачавания. И Христос мина през такива колебания и помрачавания. Той отиде на планината да се моли да се освободи от този мрак.

Сегашните хора разрешават въпросите външно. Те искат да имат всичко, за да се справят с мъчнотиите си. – Човек може да има всичко, и в душата му да е мрак и тъмнина. Той може и нищо да няма, а в душата му да е светлина. Може да си цар и само с махане на ръката да се изпълнят желанията ти, а може да махаш с ръката си, колкото искаш, и никой да не те слуша.

Казвам: От всички се иска истинско послушание. Питате: Защо трябва да слушаме? – Аз не отговарям на този въпрос. Всъщност, човешката душа слуша само това, което е добро, което иде от Бога. Не можеш да живееш в дом, дето доброто не царува. Влезеш ли в такъв дом, ти ще получиш много удари. Всички болести и страдания са все удари, нанесени в този дом на калта. Страдаш, това е удар. Не си разрешил един въпрос, и това е удар. Още при първия удар, умният напуща мястото и бяга. Неразумният казва: Нека ме ударят още един път. – Това не е юначество. Има Един юнак в света, Когото никой не може да удари. Той е верен на всички. Който е попаднал под Неговите удари, всякога ще ги помни. Не са малки тези удари. Скъпо се плаща влизането в този дом на калта. Раните, получени от ударите там, не се забравят лесно. Казваш: Раната ми не е заздравяла още. – За предпочитане е раната да не заздравее скоро, отколкото да е неизцелима.

Има един дом, в който като влезеш, ако си сляп, проглеждаш; ако си глух, прочуваш; ако си сакат, прохождаш; ако си гладен, ще се нахраниш; ако си болен, ще оздравееш; ако си невежа, учен ще станеш. Този дом е мястото на Божието благословение. Оттам идат накитите на душата. То е истинското място. Значи, в дома на калта отнимат всичко на човека: дрехите, обувките, накитите му. После му нанасят удар след удар, не остава място неударено. В дома на Божието благословение измиват раните, излекуват ги. После го окъпят, облекат и турят накитите. Така, човек придобива първото си състояние на радост и веселие, на мир и свобода.

Вътрешно послушание

"....съдържанието и смисъла на думата „вслушване".

Тази дума не е толкова съдържателна, но който разбира смисъла й, може да се ползва от нея.

Вслушването е качество на човешкото съзнание. Вслушва се само онзи, който има вътрешно разбиране на нещата.

Който се вслушва, той взима предвид всичко онова, което предстои да стане.

Който не се вслушва, сам си причинява нещастия и пакости.

Да се вслушва човек, значи, да даде ухо на това, което Божественото му говори. Влезе ли тази енергия в човека, тя започва да работи, да преустройва неговия организъм.

За да се приготви за Божествената енергия, човек трябва да се вслушва в тихия глас на Бога, да разбере, какво му се говори.

Следователно, ако иска да се развива правилно, да разрешава мъчнотиите си добре,

човек трябва да приготви мозъка, сърцето и тялото си за Божествената енергия.

Така, именно, той ще види, че всичко, каквото душата му желае, е постижимо.

Човек разполага с условия и с възможности, за да постигне своите желания.

Вслушване

Тихият шепот на душата иде от вътре след смирението... А Любовта тя е вътре...

[Диана Илиева]

Драги съфорумци,струва ми се,че не само в тая ,а в още няколко теми на Портала се прокрадна колебание,дали пък не се изхвърляме много и не забравяме да стъпваме на земята.(мой извод-усещане от прочетени мнения).

...

Днес си мисля и се питам - нужно ли е да правим заявления.Според мене- не.Когато в нечий живот се появи нова провокация в интимен план ,това е изпит за душата.Мисля си,че грешката не е в самия избор,дали да останем във връзка,която за нас е без съдържание или да тръгнем след новата гореща и сладка.Грешката е в нашите действия ,които предприемаме по повод на избора си,в неспособността да приключваме честно (народът ни казва,че преклонената главичка,сабя не я сече)и в желанието да си оставим авариен изход,без да се съобразим как това ще се отрази на другия човек,който вече не ни е интересен..В лъжата,в грубостта,в охулването на другия,за да оправдаеш себе си ,в егоизма и в много други неща.

...

Да, Klaudia, съвсем правилно си ме разбрала

Въпросът ми си беше чисто провокативен, именно за да приземя малко дискусията.

Щото на думи всички сме много силни.

Много ми хареса този абзац в твоя пост, който съм цитирала. Разбира се, не е нужно да правим заявления. Защото точно както и ти, и Божидар, и didi_ts забелязахте, те просто няма да са реални; те ще са някакви хипотетични, такива каквито ни се струва, че би трябвало да бъдат.

Много добре си формулирала и къде е грешката ни. Точно там е и според мен, не и в избора!

[Станимир]

Излиза, че индивидуалния човек ще може да израсне само, ако моралните ценности сред хората станат високи.

...

Как пък го направи този извод? „Ако моралните ценности сред хората са ниски, израстването в индивидуален мащаб ще дойде ако се преборим с това отрицателно влияние.“ Значи ние не можем да променим моралните ценности на обществото и за да израснем в индивидуален план е необходимо да не допуснем тези ценности да окажат отрицателното си въздействие върху нас.

Редактирано Юни 4, 2010 от Станимир

[ris_78]

Така до тук добре нека да става все по-добре.Ще говоря за себе си и то защото обективно мнение за другите не бих могла да дам.1.Бих казала ,че в моя живот не съм допускала дори да флиртувам докато съм имала връзка,официална ,неофициална....и при най-малкия сигнал за интерес напускам бойното поле по най-бързия начин.2Чесно да ви кажа независимо дали вярвате обвързани мъже ги съм ги възприемала винаги с един огромен надпис ЗАБРАНЕНО.3Никога за мен от друга страна не би представлявал интерес човек,който системно си кръшка.Зад тези три неща имам своите си расъждения и ги спазвам не защото така трябва, не защото съм обичала а от уважение към човека,уважение към моята съвест и желанието ми да не го нараня и защото мисля, че са правилни и обосновани.Няма смисъл да ви обяснявам колко глупаво съм изглеждала в много очи.

Та да ви разкажа и една моя преживелица.Когато бях студентка повечето от момчетата от компанията си имаха приятелки не от града където учехме.Студентски живот и се случваха много забежки в самата компания.Аз желязна.НО какво се получава в един момент ,до ден днешен това не мога да си го обясня,повечето приятелки решават, че точно аз съм човекът с когото тяхното момче се забавлява докато ги няма.А аз бях единствената която не го правеше никога.Няма да ви казвам колко тежко го изживявах и как съм си плакала и няма подходящи думи в тази ситуация,или парадокса да се оплакват от мен ,че това онова на момичето точно което е било с гаджето и.И подобни много...

Та отклоних се от темата как ще се прилагат тези семейни цености в реалния живот при неговите условията.Как ще уважаваш другия като не осъзнаваш ,че не уважаваш себе си и достойнството си?Както беше писано по-напред в темата да излезеш от парадния вход откъдето си влезнал.Не вярвам ,че хората стават лесно добри.Но започвам да се питам друго,кой е правият в случая.Кое е вярното,кое е правилното.Този който се терзае ,че прекрачва някакви морални граници и се чуди как е най-правилно да постъпи или другия който живее щастливо както му се иска и без да се съобразява с нищо.Имат ли усилията ни някакъв смисъл като вече дори не ми е много ясно кави са наистина нещата и това ли е най-правилното. Всичко това е валидно и за много други семейни ценности,не само в тази насока която основно се наложи.

Както знаете природата не търпи празно пространство и ако хората имат нужда от нещо то ще се появи ,може би несъвършенно отначало.Ако нямат нужда може би семейството ще изчезне както е започнало....Във всичко има желязна логика, която се доказва щом е налице.

[Пламъче]

Рис,и аз мисля като теб относно обвързаните мъже - ЗАБРАНЕНО!

Мое мнение е,че когато в едно семейство има деца,родителите първо трябва да се съобразяват с техните чувства и нужди.Може понякога човек да се чувства като жертва,но той сам е избрал да има семейство и няма право да прекършва съдбите на другите членовете от това семейство заради мимолетни(твърде рядко са трайните!)увлечения.Един достоен човек никога не накърнява достойнството на другите с постъпките си!

[B__]

Един достоен човек никога не накърнява достойнството на другите с постъпките си!

Че можеш ли да накърниш достойнстово на друг, ако той сам не си го накърни?!

[Пламъче]

Един достоен човек никога не накърнява достойнството на другите с постъпките си!

Че можеш ли да накърниш достойнстово на друг, ако той сам не си го накърни?!

Пак си прав!Човек трябва да позволи на другия да му накърни достойнството.

[B__]

Мила Гранат, милозливовото насмешление е хубава черта

Но какво да кажем за нещото, което виждам в последните няколко поста, а и навсякъде: "относно обвързаните мъже - ЗАБРАНЕНО!"

И то не точно мъжете, че викам айде юруш на забранените мъже, а по-скоро самодоволството от това, че не си направил нещо.

Самодоволството от това, че като си се лишил от нещо и айдееее си супер.

Ами то и аз съм супер.

Не съм хвърлял атомни бомби.

Не съм стрелял по аборигени.

Не съм крал от просяк.

Не съм опикал вратата на съседите.

Не съм правил тройка.

Не съм окрал държавата.

Абе аз съм велик с една дума.

Не се ли усещате, че от чисто психологическа гледна точка гордоста, че не си правил нещо означава, че много ти се иска да го беше правили и тъй като си се удържакл да не го правиш, щото така си добро дете, то очакваш да ти кажат поне браво. И всеки оревава орталъка как не бил правил нещо и очаква потупване по рамото за това.

Първия кръг на Дантевия Ад е населен с тези, които нито добро, нито зло са правили.

Май да правиш нещо е по-добре. Да се концентрираш върху това, което не си правил е все едно да се фукаш с живота, който не си живял.

Е, правите и много неща

P.S. Реагирам тазка, защото преди много години на мен ми отне доста страдания да се освободя от този псевдо-морал

Редактирано Юни 5, 2010 от БожидарЗим

[Диляна Колева]

Божидар, малка подробност--не си правил, защото не си искал.

Не е важно какво правиш или какво не правиш, защото трябва, тоест количеството на направеното по зъдължение.

Важно е какво правиш, защото искаш.

Когато пред мен стоят мъж или жена, които са семейство, за мен те са трето нещо- двойка.

Няма мъж, няма жена , аз виждам двойката - тук има три елемента, и се радвам безкрайно на двойката, уважавам техния живот, техните проблеми и техните индивидуалности, като двойка. Защото така искам, и това ми харесва много.

Но в семейните ценности освен двойката присъстват и родителите и децата и семейните приятели.

Нека не се ограничаваме само в двойката и прелюбодействието.

Редактирано Юни 5, 2010 от didi_ts

[Пламъче]

Скъпи ми Божидаре!

Моите скромни разбирания са такива,само пропуснах да добавя,че ЗАБРАНЕНО(според мен) важи и за обвързаните жени.

А кой от какво се е лишил или не си е негов личен проблем.Всеки прави в живота си това,което желае и не прави това,което не желае да прави.

Аз пък реагирам така,защото в детството си бях пряко засегната от последствията на извънбрачните връзки на родителите ми.Още нося горчилката от подхвърляните към мен "думички", че майка ми и баща ми не мислят за мен,а за собствените си удоволствия.

Битието ми помогна да изградя такава ценностна система!

[Латина]

Ще попрескоча последните дискусии. Темата е прекрасна.

Не следя "Листопад" редовно. Това, което видях е, че ако мъж обича жена си, той взима решения заедно с нея и й прощава грешките.

Винаги съм харесвала турските семейни ценности, защото те, за разлика от нашите, са живи.

Не мога да се сдържа и ще вметна нещо за морала. Правя разлика между човешки морал, което е едно много относително и разтегливо понятие, и висш морал. Висшият морал според мене е проекция на закона на Любовта.

Ако сме толкова печени да нарушаваме закона на любовта, нарушавайки висшия морал, наша си работа. И последствията са си наши. И ако проповядваме такъв морал на другите, още повече:

Матей 18:1-11

1. В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?

2. А Той повика едно детенце, постави го посред тях и каза:

3. Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство.

4. И така, който се смири като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

5. И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.

6. А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини.

7. Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!

8. Ако те съблазни ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота сакат или куц, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън.

9. И ако те съблазни окото, извади го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

10. Внимавайте да не презирате нито едно от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата.

11. Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.

Преди време един познат ми каза, че още съм малка, понеже отказах да разбирам и да участвам в ... търся прилична дума... свободните отношения в тяхната група. С чувство на жалост виждам как много хора с годините си мислят, че порастват, а всъщност губят най-големите си ценности. Мислят се за мъдри, а вече не могат да обичат истински, не могат да вярват, не могат да са верни, не могат да дават 100% от себе си в нещо, не могат... много неща, които са правили на младини, когато тревата е била истински зелена, небето - истински синьо, любовта - истински истинска!

Загубили са способността да се гмурнат надълбоко, защото все се хлъзгат по повърхността на отношения, на чувства, на мисли... И нищо истинско не им е останало, само добре тренираната способност да философствуват.

Редактирано Юни 5, 2010 от latina

[ris_78]

Божидар зим .O да в нашето изтъкано от несъвършенства общество е твърде възможно-пряко или с последствията от действията ни да накърним нечие достойнство.Аз ни най малко не съм безгрешния идеалист.И ни най-малко съжалявам за своите решения,защото съм изпитвала същото удоволствие когато съм постъпвала така както другите когато са постъпвали по точно противоположния начин.Това съм аз.По скоро се чудя-да кажем аз искам да постъпя правилно доколкото са моите възможности,мисля терзая се,вземам решение,правя компромиси,усилия и да речем след време се оказва, че поради някакви причини,обстоятелства че не съм била права.Друг в същата ситуация решава въпроса така както на него му е изгодно ,удобно лесно ,приятно и в крайна сметка стига до същата изходна ситуация която и аз.КАК е правилно да постъпим???И защо?Не съм силна в обясненията надявам се този път да бъда правилно разбрана.