luciddreamm Добавено Май 28, 2010 Доклад Share Добавено Май 28, 2010 21 годишно момче,зодия овен,имах хубаво детство,любящи родители ... но живота на моеото семейство тръгна на зле, финанси,болести,трудности... от малък съм мн възбудим,чуствителен емоционален ,имам си проблеми с това.. страхове,фобии... по-късно почнах да се депресирам,изкарах една депресия,друга,периодично ми става тежко и падам в онази дупка... Осъзнах се,открих Бог, започнах да се променям към по-добро,почнах да с еинтереусвам от знания и здравословен начин на живот, потръгна ми малко усмихнах се.. Сега се изправям пред най-големия ми страх от малък: да загубя родител, и от 3 дена съм мн зле, не мога да изместя тези мисли,не мога да спра да тъжа.. този път боли много,ще мине ли ? много ме е страх... помощ Орлин Баев и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tenzy Добавено Юни 17, 2010 Доклад Share Добавено Юни 17, 2010 Здравей, случайно прочетох твоя зов за помощ. Сега завършвам Семейно консултиране и търся желаещи с проблеми (които нямат възможност за платени консултации) за безплатни консултации. Ако искаш може да се свържеш с мен на tenzy@abv.bg. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 17, 2010 Доклад Share Добавено Юни 17, 2010 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 17, 2010 Доклад Share Добавено Юни 17, 2010 Сега се изправям пред най-големия ми страх от малък: да загубя родител, и от 3 дена съм мн зле, не мога да изместя тези мисли,не мога да спра да тъжа.. този път боли много,ще мине ли ? много ме е страх... Истинският живот започва след смъртта. Остави родителят да живее Смъртта е просто ново начало. А ако ти тъжиш за родтел, малко вярваш в себе си. Вярвай в себе си. Това е най-доброто, което може да дадеш на света обич обич обич Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 17, 2010 Доклад Share Добавено Юни 17, 2010 luciddreamm Първо, може би трябва да уточниш за себе си от какво точно те е страх!? Страхът от тъгата? От депресията? От какво? Защото страхът на всеки човек е свързан с него самия. Не може да те е страх, заради някой друг. Депресията....тъгата... това са състояния които човек най- добре преодолява, когато ги изживее. Не да живее в тях, а да ги изживее, да потъне, да преоткрие себе си и да излезе по- силен от преди. Загубата на близък човек, често е съпроводена от чувството- тъга. Няма по- добро средство от това да я изживееш напълно. Ако ти е тъжно, говори за това, казвой го на глас, слушай се дори и да не те слушат, плачи, викай, каквото е вътрешното ти състояние, но в никакъв случай не се затваряй, не се опитвай да я игнорираш или да си мислиш, че ще я победиш.Тук не е нужна борба(всъщност тя никъде не е нужна). Различните състояния ни обземат, за да оформят в нас нещо ново, ние трябва да ги слушаме, да мислим да потъваме в тях, но да не спираме да крачим, след излизането от дадено състояние, обръщайки се назад, човек винаги казва- "аз бях друг човек". В такива случай най- добре е да бъдеш с хора преживели вече тъгата, те са най- добрите учители. Всичките учения на света не могат да докоснат сърцето и мислите ти така както няколко думи от човек излезнал от там. Тъгата е емоционален имунитет, преминавайки през нея имаш големи шансове да се научиш да приемаш нещата, такива каквито са. Тогава животът става доста по- лесен. Има неща, които можем да променим, има и такива, които не можем, вторите ни хвърлят обикновенно в различни нежелани от нас състояния и точно те ни учат на приемането. Хората умират, това е факт. Какво става с тях след това никой не може да каже със сигурност, а и каквото и да ни казват, това не може да ни помогне да прескочим тъгата. Не за друго, а защото трябва да приемем този факт. В него няма нищо лошо, нищо хубаво, нищо необичайно, нищо специално, това е просто естествения край на всяко човешко същество. Приемането на този факт не означава, че трябва да спрем да дишаме или да вървим, означава да преминем през него, да стигнем съзнателно до момента в който ще проумеем, че можем да спрем да чувстваме, ще си починем и след това с нови сили, с нови чувства и с нови емоции ще продължим напред. Рассвет, Пламъче, Донка и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 18, 2010 Доклад Share Добавено Юни 18, 2010 (edited) Сега се изправям пред най-големия ми страх от малък: да загубя родител, и от 3 дена съм мн зле, не мога да изместя тези мисли,не мога да спра да тъжа.. този път боли много,ще мине ли ? много ме е страх... помощ Помощ за какво? Не виждам да имаш особен проблем, приеми че си в криза и толкова. Страх от загуба, специално от смърт на родител си е вид натрапливост, зад която обикновено се крие страх от изоставяне и липса на поемане на отговорност за собствения живот. Но това са нормални човешки чувства и не трябва да се гледа на тях като на някакво специално състояние. Това се просто натрапливи мисли, фобийни пристъпи, които би трябвало да отшумят. И аз съм имала такива натрапливи мисли - че майка ми ще умре, че баща ми ще загине в самолетна катастрофа ... Изобщо глупости. Слава богу се осъзнах; т.е. позволих си да се приземя Редактирано Юни 18, 2010 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юни 18, 2010 Доклад Share Добавено Юни 18, 2010 Диди, благодаря – възхитителен в своята истинност пост си написала! Приятелю luciddreamm, сега ми се иска да съм при теб, да те прегърна топло и да те оставя да поплачеш на рамото ми, споделяйки всичко, което ти тежи. Уверявам те – това е най – доброто терапевтично средство в подобни случаи. Сълзите не са срамно нещо. Не са и само за жени. Дай им воля! Те чистят, дават израз на мъката, помагат й да излезе навън, защото ако остане в теб, ще те задуши, ще се превърне в бомба със закъснител. Красивите философии за безсмъртието на душата не помагат в такъв момент, защото смъртта, очевидността на смъртта, с нейната неизбежност и невъзвратимост, е тук и сега, а твоят любим човек го няма – чисто физически той ти липсва. И колкото повече си го обичал, толкова по - дълбоко си му позволил да проникне в теб. С неговата смърт, сякаш умира и нещо в теб. Затова е трудна всяка раздяла. (А смъртта е раздяла). Затова толкова много боли! Но болката е като мътна вода, която просто трябва да оставим да изтече. Необходимо е време, търпение и мъдрост. Когато тъгата отмине, ще откриеш, че от изплаканите сълзи са се родили бисери: очите ти са станали по – чисти и по – проникновени, а сърцето ти – по – състрадателно и милостиво, отколкото е било преди това. Защото цената на това сърце е смиреното и мъдро приемане на личната болка и страдание. Тук няма място за страх. Необходимо ти е мъжество, достойнство. И тогава ще разбереш дълбокия смисъл на думите на Учителя: „Без страх и без тъмнина в Любовта безгранична!” А Тя наистина е безгранична. Уверявам те! Но до тази истина не може да достигне този, който отхвърля кръстта, отреден му от Съдбата, изпадайки в самосъжаление или ропот срещу Бога, хленчейки малодушно, че този кръст е непосилен за него. Но всичко в тази Вселена е целесъобразно и точно определено (дори и косъм не пада напразно от главите ни, камо ли пък да умре човек!) и на никого от нас не се дава по – тежък кръст от този, който можем да носим. Нека Бог да те подкрепя в скръбтта! Рассвет, Лъчезарна и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 18, 2010 Доклад Share Добавено Юни 18, 2010 Благодаря на Диди и на Борислав - присъединявам се към тях. И искам да предложа една може би малко странна, но ... защо не? .... гледна точка. На мен ми помогня тя. Първо - какво означава "ще загубя"? Губи се нещо, което се притежава. А ти не притежаваш родителите си. Нито те притежават теб. Това е камъчето, което обръща колата ни. Ние все "имаме", вместо да "сме". Ако приемаме близките си като "имам ги", ние ще ги загубим рано или късно. ние смятаме, че причината за нашата мъка е фактът на загубарта. То не е вярно. Причината е, че се опитваме да ги притежаваме, и в момента, в който те по някакъв начин не отговорят на очакванията ни, които имаме към тях, се появява болката. Какво се получава, ако "сме"? Ами това, че някой ще замине далеч от нас - какво значение дали в друг град, държава или свят - променя ли с нещо факта, че ние сме близки? Времето, пространството, начинът на съществуване имат значение за притежанието, но не и за "бъденето". Второ - опитах се да се поставя на мястото на човека - душата му, когато идва моментът да си замине - рано или късно идва. Ако аз виждах, че хората, които обичам, страдат, защото си заминавам или съм си заминала вече, то аз също ще страдам много. Ще се чувствам може би виновна за страданието на своите близки, но няма да мога да направя нищо, нали? Ако аз съм вече отвъд физическия план на съществуване, единственото ми желание ще бъде онези близки, които са останали тук, да са щастливи. Когато всичко това постепенно се проясни в съзнанието ми, аз започнах да усещам връзката си с близките ми, които вече не бяха в този свят. не, не става дума да говоря с духове - не. Това е едно особено усещане, че те са... И няма борба - има светлина, любов, свобода... Дъгата и Рассвет 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.