Натрапчива здравна тревожност или щастливо здраве

[charmyta]

Здравейте!

Писах на д-р Баев по е-мейла и той ми каза за този сайт.

Много се радвам, че има такъв форум и то безплатен, че има и такива добри хора като Вас, които обичат да помагат!

Аз съм момиче на 20 години, много весел, жизнерадостен и оптимистичен човек. Но напоследък започнаха да ме връхлитат черни мисли, сега се опитвам да ги прогоня. Преди около месец попаднах на книгата на Джон Кехоу "Подсъзнанието може всичко". По принцип аз винаги съм мислела позитивно, така че теорията му ми хареса, а и я практикувах и преди да прочета книгата. Но там също така има и много примери за най-страшната болест и някак за миг ми мина през ума, че и на мен може да се случи. Оттогава започнах да си мисля само глупости, а в книгата се казва, че не трябва да се мислят лоши неща, защото ги предизвикваме и именно този страх, че ги мисля и може да ги предизвикам, ме подлудява. Дори мислех да се прегледам на скенер, въпреки че нямам никакви причини за това, преди време имах главоболие, но отидох на невролог и ми казаха, че е от стрес и претоварване, че бях във сесия. Общо взето се поглеждам отстрани и осъзнавам, че това са само мисли, че съм доволна от жовота си, че съм много млада и трябва просто да му се наслаждавам. Прочетох някои от другите теми, сходни с моя проблем и наистина започнах да заменям негативните мисли с положителни. Знам, че това е начина, но все пак ако има още нещо, което да направя, очаквам съвети. Благодаря Ви предварително за подкрепата!

[д-р Тодор Първанов]

Прибави и спорта.Така тялото ти ще се чувства силно и здраво и това ще ти ,,избие ''мислите, че си болна.Самото ти тяло ще ти казва,,Здраво съм, ако бях болно как щях да издържа на това физическо натоварване''.

[charmyta]

Благодаря за идеята, така и така ходя на фитнес мога да добавя и още нещо

[Орлин Баев]

Здравей!

Честно, все по-често срещам хора, на които книгите на Кехоу са навредили. Защото дава хубави и ценни неща, изобилно примесени с илюзии, когнитивни изкривявания, магическо мислене. Същото е и в езотериката по принцип - има безброй примери за хора, на които езотериката е по-скоро навредила, отколкото помогнала. С това само казвам, че понякога със зърното се промъкват и много замърсявания. Езотериката си е о'к, докато не се използва за разцепване на съзнанието и невротизиране чрез принципите на "разделяй и владей", в който принцип позитивното мислене може добре да се вмъкне. Позитивното мислене е нещо прекрасно, практикувано обаче при добро ниво на себепознание! Моля прочетете тези статии по темата: "Позитивното мислене" и "Психология, монотеизъм, политеизъм и пътят на човека". Във втората статия вижте абзаца "разделяй и владей". За да функционира добре психиката , е нужно познаване на психодинамиката и. Някъде из тези теми вече бях писал, затова накратко: психиката ни еволюционно погледнато е на три нива. Първото, т.н. подсъзнание - това са старите мозтъчни структури. Втората, това са по-старите части на мозъчната кора, налични и при бозайниците. Третата, това вече е способността ни за самосъзнание, която е чисто човешка. Тоест, човек е сложна структура и това наше човешко самосъзнание е нужно да познава добре работата на "служителите" си, по-старите мозъчни-психични зони. Нека ги разделим за удобство на две - стари и нови. За да ви стане по-ясно как работят старите мозъчно зони, ще ви дам пример за хора с обсесивно компулсивно разстройство (натрапчива невроза) - ще цитирам от статията си "11-та конференция по КПТ- ОКР и хипохондрия (прочетете я):

Ето някои присъстващи в здравната тревожност логически сривове:

- Селективно внимание, филтриране – свръхфокусирано внимание в телесните функции, наситено с катастрофизиращи очаквания.

- Катастрофизация – негативистичното фиксиране в преувеличено катастрофичния изход от всеки най-малък телесен ефект, приеман погрешно за симптом.

- Скачане към заключения – приемане на безобидни телесни усещания за болестни прояви.

- Негативно доказателство – тъй като не мога да си докажа, че съм абсолютно здрав (а кой е?), следователно съм летално болен.

- Фалшива дилема – дадено безобидно всъщност телесно усещане се приема или за тази или за онази смъртоносна болест.

- Чиста увереност - условията на даден довод, в случая субективната убеденост в болестно състояние, са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива.

- Позоваване на вероятността – понеже има някакъв процент вероятност да се разболея, то следователно няма начин да не се разболея. Черногледство.

- Позовававане на удобен авторитет – дериват на селективното внимание. Пациентът охотно търси медицински авторитети, които да потвърдят убедеността му, че е болен.

- Субективно потвърждение – убедеността на пациента, че е болен, защото вярванията му изискват това да бъде вярно. Пациентът „вижда” съществуването на връзки между случващите се нормални телесни промени и очакваната от него болест.

- Непозволено обръщане – „Всички, които имат тумор в мозъка, имат главоболие. Аз имам главоболие, следователно имам тумор в мозъка!”

- Вторична полза – постоянното очакване на болест всъщност представлява амплифицирана защитна функция на несъзнаваното и задоволява нагона за оцеляване. Здравно тревожният човек освен това получава вниманието и грижите на лекарите и близките си.

- Ятрогения – здравно тревожният пациент с пълна разтвореност на ума си приема и най-малките намеци на лекарите си за това, че е болен.

- Доказателство чрез селективен пример – вид свръхгенерализация – понеже даден човек е болен от това или онова, следователно и аз няма начин да не се разболея от същото.

Накратко за психосоматиката и страдащите от хипохондрия и ОКР. Границата на научната психосоматична дисциплина лесно се прекрачва от пациентите със здравна тревожност и ОКР. Веднъж преминал тази граница, мисленето на пациента влиза в зоната на когнитивните изкривявания на магическото мислене. Психосоматика има. Но далеч не толкова директна, както масата автори за тълпата твърдят. Фактите говорят, че човек може да има хипохондрия цял живот и да живее по-дълго от много други. Както и човекът с ОКР може да има натрапливите си мисли години и години, без никога да извърши или да се случи страхуваното от него поведение или събитие. Но, на ОКР ще се спра по-късно!

Както казва Пол Салковскис: „Човек е изключително добър в изразяването по един или друг начин на емоциите си и няма такъв директен процес на психосоматизиране!”

Някои типични натрапчиви мисли и негативни интерпретации:

- На любяща майка: „Ще прережа гърлото на детето си!”. Визуални мисли: „Сега ще му смачкам главата!”, „Искам да умре!”

Интерпретация: „Аз съм ужасна майка щом мисля и виждам тези неща! Аз съм изродка! Трябва да спра тези мисли на всяка цена като се напрегна още и се контролирам още повече! Трябва да си казвам защитните думички и да правя онези защитни движения по-често!”

- На добър грижовен баща: „Ще изнасиля две год. си дъщеричка!”

Интерпретация: „Аз съм някакъв ужасен извратеняк и отвратителен педофил! Щом си го мисля, значи наистина го искам! Не си вярвам и вероятно ще го направя наистина, защото щом имам такива мисли и не мога да ги спра, съм слаб нещастник! Трябва да се напрегна и изгоня тези мисли. Не се напрягам достатъчно! Виновен съм и ме е срам ужасно от себе си! Трябва да почна да ходя на църква да се очистя от дявола, който ме е завладял!”

- На обичаща съпруга си жена: „Ще го намушкам хиляди пъти с нож!”

Интерпретация: „Като нищо да го направя наистина! Щом си го мисля, значи съм някаква побъркана и извратена демонка! Аз съм толкова слаба, че не мога да изгоня демонските мисли! Трябва да се кръстя повече и по-често, навсякъде и по всяко време! Господи, прости мене грешната и слаба престъпница. Колко съм отвратителна, мразя се! Трябва да отида пак на църквата да се поклоня сто пъти пред иконата на свети Георги!”

- На свръхморална жена: „Аз съм мръсна курва, мъжете постоянно ме искат и аз също ги искам, защото съм мръсна курва!”

Интерпретация: „Ето, тези мисли на желание ми минават през главата. Аз съм безкрайно мръсна и безполезна – не мога да се контролирам, пълно нищожество съм. Цялата съм мръсна, просто мириша, не се трая самата себе си. Ето, оня пак ме погледна и ме желае, а аз тъпата курва също го желая! Ненавиждам се! Трябва да се напрегна и да преборя тези мръсни мисли. Трябва да се накажа някакси. Иска ми се да се махна и да няма никакви мъже наоколо. Защото ме искат тъпите изроди и ми се иска да ги пречукам всичките. Аз съм някакво мръсно неспособно да се контролира чудовище! Сега ще направя три седмици глад на вода и ще ги смачкам всички тези мисли!”

- На религиозен вярващ: „Мразя Господ и Той ме мрази!” – образни мисли как Исус прави секс с прасета и т.н.

Интерпретация: „Аз съм пълен грешник! Господ вижда ужасните ми мисли и ще горя в ада! Самият Господ вече ме е анатемосал! Аз съм провален безверник, слаб във вярата грешник. Трябва да се покая с повече кръстене, поклони, пост и молитва! Аз съм виновен и прокажен отвътре! Не се старая достатъчно. Трябва да изгоня сатаната, да преборя тези мисли и да се напрегна още, за да контролирам себе си като великите светци. Но аз съм жалък и неспособен. Мразя се, мразя Господ и той ме мрази и ме е отхвърлил!”

- На изключително чиста и подредена жена: „Ще се заразя! Ще заразя другите!”

Интерпретация: „Всичко наоколо е мръсно. Бактериите и гадните микроби дебнат отвсякъде. Хората постоянно са мръсни и ще ме заразят ако се докосна до някой. Аз също трябва много да внимавам да не пипна някого, защото съм мръсна и ще го заразя! Трябва да се мия още и още и да се къпя. Пак и отново и отново!”

- На свръхподреден човек: „Трябва да проверя отново дали заключих вратата и спрях котлона! Трябва да внимавам да стъпвам по плочките в точно определен ред и последователност!”

Интерпретация: „Този свят е ужасно опасно място! Не мога да вярвам на никого! Не вярвам и на себе си! Целият живот сякаш се е наговорил, за да ме нарани и да ми причини катастрофа и злополука! Когато проверя вратата и я отворя и затворя точно седем пъти, само тогава мога да имам някаква гаранция. Така прочетох в онова езотерично списание – че седем е специално число. Трябва да внимавам за стъпките си да са в точно определен ред. Ако ходя как да е, ще се случи нещо много лошо – с мен и близките ми!”

Типични негативни интерпретации (принципни, общи и характерни за ОКР като цяло) на обсесивните мисли:

- „Да го мисля е толкова лошо, колкото да го правя!”

- „Щом си го мисля, значи съм лоша и вероятно искам да го направя!”

- „Щом си го мисля, значи ще стане. Мислите непременно се случват!”

- „Щом си го мисля, вероятно ще се случи и съм отговорен да го предотвратя като постоянно съм свръхнащрек, боря се с мислите и правя защитния си ритуал!”

- „Това, че си го мисля, показва, че съм пълен боклук, чудовище и адски изрод!”

Описание на когнитивния механизъм при ОКР през погледа на еволюционната парадигма

Какво се случва например при майката, която има обсесивни мисли за нараняване на детето, което толкова обича? Има ги именно защото го обича! Ето как проф. Салковскис обрисува процеса: Нощ е! Детето не спира да плаче, а мама не е спала вече три дни. Цялата е подпухнала и много изморена. Съпругът хърка в съседната стая. Мама обича детето си силно. Умората обаче е смазваща. Бебето заспива за малко и майката също се отпуска. След няколко минути обаче то заплаква отново. Майката се сепва и в изтормозената и от умора душа се появява ужасната сцена как души детето си до смърт. Мисълта е силно примесена с ярост. Майката обаче обича детето си невероятно силно. Самата и мисъл за това я изплашва силно и тя с всички сили се опитва да я изгони. Самата интензивност на тревожността на неприемането и обаче вече я е записала дълбоко в дългосрочната памет. И мисълта започва да се появява. И все по-често. А жената да се бори срещу нея отхвърляйки я. Отричането на мисълта се изразява в силно негативната интерпретация на появата на такива мисли: „Щом ми е дошла такава мисъл, значи съм ужасна майка. Аз съм чудовище. Щом си го мисля, значи наистина бих могла да го направя – не си вярвам вече. Аз се провалих като майка и като човек въобще! Това, че ми минават тези мисли е толкова лошо колкото и да се случи наистина. Аз съм слаба и не мога да контролирам извратения си ум.” Интерпретацията е наситена с вина, срам и страх, отчаяние и тъга при неуспешните опити за „преборване”, за „изгонване” на нежеланите мисли.

Всъщност едва ли има човек, който да няма мисли свързани с насилие или със страх от заразяване или погнуса от неподреденост и т.н. Просто реакцията на хора, приемащи такива мисли като нормална част от работата на когницията и на тези, кото се борят с тях, е различна. Гореспоменатата майка има такива мисли, не защото е лоша майка, а именно защото е твърде добра майка. Тя обича детето си истински и затова се противопоставя на всяка, дори и ментална заплаха. Въпрост е, че появата на подобни наситени с насилие мисли са нормална реакция на старите ни мозъчни структури. Тази реакция обаче е подсилена от често твърде контролиращия перфекционистичен характер/ личностов стил/ правила и допускания на хората с ОКР.

Древните ни мозъчни структури реагират по същия начин, по който са го правили преди милиони години. Представете си една малко по-различно изглеждаща древна жена в джунглата. Тя носи детенцето си в ръцете си. При всеки най-малък шум тя се оглежда. В миналото си тази жена е виждала и преживявала нападения от дивите зверове. Преживявала е и нападения на съседните племена, в които може би едва е оцелявала или е наблюдавала смъртта на свои съплеменници. Виждала е как деца са убивани. На нея самата вероятно и се е налагало да убива, за да оцелее. А понякога ловува с мъжа си и му помага в убиването на животни. Виждала е и преживявала много смърт и знае, че смъртта постоянно дебне и миг разконцентриране може да струва живота и. И на детето и. А тя го обича. Има майчин инстинкт. И е готова дори да се жертва за него. За да я предпази от опасностите, умът и при най-малкия шум проектира сцени с изскачането на хищници или врагове и смъртта на детето. Умът и го прави именно, защото тя обича детето си – като защитна реакция, за да предвиди всяка опасност и да го предпази.

Сега си представете, че тази древна жена се е пренесла през времето и е поставена на мястото на споменатата от нас будуваща майка. Тази жена има точно същото подкорие като древната жена. Дори мозъчната и кора, най-развитата и процесираща когницията част, е само малко по-развита от тази на древната жена. Просто социалният контекст е различен. Характеровите правила/ допускания на хората с ОКР обикновено са доста ригидни, свръхконтролиращи, максималистки. Жената отчаяно има нужда от сън. Липсата му е заплаха за собствения и живот. В същото време тя иска да бъде перфектната майка. Перфекционистичния характер по начало носи голям заряд от агресивни импулси и е подлежащ от наситени със страх и вина базови убеждения – просто „летвата” на изискванията е прекалено високо вдигната и рядко е напълно прескачана. Очакванията за средата са наситени с „така трябва” или както се изразява Алберт Елис, с мастербиращ контрол. Сега обаче жената заспива - въпреки очакванията си да бъде перфектната майка. В същото време обаче има нужда от сън. Когато детето проплаква отново, в просъницата и умората контролът на „аз трябва да бъда перфектна майка” е намален. И защитната функция на старите мозъчни структури поражда агресивен самозащитен импулс, насочен към детето като към враг, застрашаващ собствения живот на жената. Ражда се мисълта за нараняване на детето. Тя обаче е нормална и естествена реакция на мозъка на жената – за радост или не, сме несъвършени същества. Имаме и агресивни нагони, несъобразяващи се с моралната ни цензура. Друга майка, поставена при същата ситуация, но имаща различен характер, би реагирала различно. Просто би махнала с ръка на мисълта. Защото има по-малки очаквания към самата себе си, знае че е несъвършена и го приема за нормално. И двете майки обичат децата си. И двете биха имали подобни агресивни мисли. Различна обаче е реакцията им, интерпретацията на тези мисли. Когато перфекционизмът на „така трябва” се сблъсква с нормалната реакция на собствената когнитивна система, свръхконтролиращият характер на първата жена започва безпощадна борба... против себе си! Против естествения защитен механизъм на проекция на опасност с цел защита от тази опасност. В случая интерпретацията на жената е, че тя самата е опасност за детето си. Тя никога няма да нарани детето си - защото го обича! В случая обаче към обичта се прибавя негативната борбено-отхвърляща интерпретация на мисълта и опитите за изтласкването и стават още по-силни. А това превръща нормалната реакция на когнитивната система в обсесивна.

Какво се случва при жената, която има натрапчивости, че ще намушка съжа си? Тя го обича! Дълбоко в себе си обаче не си вярва, по принцип. Затова и компенсаторно е развила перфекционизъм и по-високи изисквания – към себе си преди всико. Разбира се, структурираният анализ на ранните години силно спомага осъзнаването на собствените когнитивни механизми и е ценен психотерапевтичен контекст за промяната на по-интелигентните пациенти. Когато в резултат на нормално междуличностово напрежение между нея и съпруга и старите и автоматично действащи мозъчни структури са породили нормална агресия и тя се е процесирала в мисъл за убийство на съпруга, това е било просто нормална мисъл. Ако сме честни със себе си, всички имаме подобни мисли. Жената обаче е реагирала свръхконтролиращо, отричащо мисълта – а това я е увековечило, по описаните още от психоанализата защитни механизми. Споменахме ги бегло по-горе. Факторите отново са два: свръхконтролът на перфекционизма и обичта към съпруга. Комбинирани, те се проявяват в негативното тълкуване на обсесивните мисли.

Етиологичният принцип на обсесивно компулсивното разстройство е подобен във всичките вариации на ОКР, затова ще разгледам само още един случай. Как възниква ОКР при баща на малко момиченце, който има натрапчиви образни мисли за изнасилване на дъщеря си? Мъжът обича дъщеря си от цялото си сърце! Възможно е да е гледал по телевизията или интернет за все по-разпространената педофилия. Или да е чел гръмка статия в жълтата преса за баща-чудовище, изнасилил дъщеричката си. Или за майка, предлагаща невръстната си щерка сексуално срещу заплащане. Това го е шокирало и вероятно взаимодействало с някои негови базисни когнитивни убеждения, страхове, неувереност и т.н. (те се анализират индивидуално и са извън обхвата на настоящото резюме). Някой хубав ден след това, докато е целувал или мислил с бащина нежност за дъщеричката си, споменатата примесена с дълбоките страхове на мъжа информация ражда ярка образна и вербална мисъл за изнасилване на детето. Както говорихме, тази мисъл е защитна и нормална. Породена е като част от защитната функция на комплексната ни когнитивна система. Силната любов към чудесното дете, преминаваща през характеровия максимализъм и непознаването на психичното функциониране, поражда мощно отричане. Наситено със страх отхвърляне на мисълта. Интерпретацията на мъжа е от сорта: „Много е възможно да го направя наистина. Не съм сигурен, че нещо в мен не го иска наистина. Аз съм изрод и изверг щом ми минават такива мисли! Мразя се! Аз съм отговорен за дъщеря си, но не мога и на себе си да вярвам! Виновен съм за това, че и мисля такива работи! Аз съм пълна отрепка. Сигурно съм единствения, който има такив амисли за собственото си дете. Отвратителен съм! Трябва да направя максимума, за да изхвърля тези мисли от ума си!” И се започва утвърждаващата ОКР битка на отричането! Всъщност мъжът никога няма да навреди по никакъв начин на дъщеричката си. Самият механизъм на обсесивно отричане изключва това да се случи. Би и навредил, ако имаше психопатна (характеропатна, с личностово разстройство) характерова структура. Тогава обаче не би развил натрапчива невроза! "

Горното е извадка от статията, в която се описва начина на превръщане на нормалните защитни мисли в натрапчиви. Какво става при вас?! Имате нормални мисли за здравето си, пораждани от нормалната защитна функция на подсъзнанието си. Решаващо за развитието на психичните ви движения и здраве е отношението ви, интерпретацията ви на тези мисли. Ако си кажете, че ако си ги мислите, ще се разболеете, защото гуру Кехоу или някой друг псевдо-знаещ гуруджи/лама/ мастер/учител - бизнесмен в духовната област така твърди, това би генерирало борба против тези мисли, стремеж към отхвърлянето им. Нормалните поначало защитни мисли за болест, които идват както на всеки човек, така и при вас, биха били изгонени за малко в подсъзнанието. Гонейки ги, отричайки ги, те се нагнетяват там, още повече се насищат със страх. Подсъзнанието е силно, то е 90% от цялата ни психика. Битката против естествения му начин на процесиране е обречена на неуспех по презумпция! Колкото повече се борите против мислите, отхвърляте ги и се стремите с усилие да мислите позитивно, толкова повече те от нормални се превръщат в болестни - хипохондрични и натрапчиви и ви невротизират! Вижте когнитивните изкривявания, които споделям по-горе. Те са логически сривове и се дължат на магическото мислене, вярата в "закона на привличането" и т.н. Такъв закон може и да има, но Вселената е по-умна от нашите представи. Тя ни вижда в цялостност. Самата тази Вселена е създала в еволюцията нашето подсъзнание и добре познава работата му! Вселената е достатъчно интелигентна, за да знае какво създава. Това са само мисли, те не са реалност. Има разлика! Някой може цял живот да има здравна тревожност и да живее до 120. Друг да се страхува от нещо, а то никога да не се случи. Защото Вселената вижда, че този страх е показател за една добра съзнателна личност, която се грижи за собственото си и на другите здраве! Това са абсотно нормални мисли! Когато идват, ги наблюдавайте спокойно, знаейки, че те са просто протективен импулс на подсъзнанието ви, който няма общо с реалното здраве и болест! Този нормален импулс е нужно да бъде приет спокойно! Спокойно погледнете мислите, знаейки, че това са просто мисли, добри мисли, естествена работа на добро подсъзнание! Прегърнете ги, наблюдавайте вътрешно и най-"ужасните" сцени с радост и спокойствие! Благодарете на подсъзнанието си, че ги ражда! Обикнете ги ! Тези ви мисли са реакцията на едно уплашеничко детенце - вашето подсъзнание! То има нужда да бъде прието безусловно, прегърнато, да бъде обгрижено с любов и спокойна нежност! Прегърнете мислите и тревожността в тях - да, заедно с тях може да потреперите и да се потревожите - издръжте ги с любов, като нежна грижовна мама - майка на собственото си подсъзнание! То е силно, но е автоматично действащо и затова вашата задача е да имате правилното отношение към него, да знаете как да се отнасяте към него, за да бъдете приятели! Спокойно, с релаксирано тяло и ум наблюдвайте раждането на мислите - приемайте ги с любов, дишайте с корема през това време!

Радвам се, че пишете! Сега сте на кръстопът и имате нужда от леко насочване на когницията ви в правилната посока!

Още нещо, извън еволюционната парадигма, з акоято говоря по-горе. Доверете се на Себе си, на душата си! Ресвържете се със собствената си вътрешна безграничност и оттам и с безграничността на Вселената! Доверете се на живота си, на Вселената, на грижата и, която се разтваря и ви обгръща, когато и се доверите! Прекалените грижи за тялото, здравето и т.н. са една гордост, стремеж за свръхконтрол, перфекционизъм, които прекъсват връзката с дълбинната мъдрост и закрила на Живота, Вселената, Бога ако щете! Повярвайте в изначалната мъдрост на живота, почувствайте, че сте малка но неотменна част от цялото, от целокупния живот!

Последните научни открития препотвърждават важността на молитвата за психичната цялост и интегритет. Молете се: ето тази молитвавключва психичните наличности при подобни като вашите страхове и работи по тяхното реструктуриране/ препрограмиранe!

Просто релаксирайте, вземайте се по-малко на сериозно, смейте се повече, вярвайте си повече. Мислете по-малко, но обичайте повече!

Успехи и радости!

Орлин

Редактирано Май 28, 2010 от Орлин Баев