ОКР - отново, развито и задълбочено

[Нора]

Здравейте,

Накратко за мен - всичко започна с ПА преди 5 години. Лекарства и терапия. Година и половина по-късно всичко беше в миналото. Спрях АД и терапия. Два месеца по-късно се появи тревожността и страха, че всичко се повтаря. За украса вече си имах и натрапливи мисли - да не нараня някого и че нещата които виждам и чувам не са истина (т.е. че съм откровено луда...). Имах депресия, деперсонализация и дереализация. Отново АД и поведенческа терапия. Всичко мина и замина. Отново. Но този път един месец по-късно всичко се върна отново. Този път си имах още една нова мисъл - този път ме беяе страх да не направя нещо на себе си. Появи се и импулса, че - ха и съм го направила. Много силно и страшно състояние. Защото в този момент просто губиш сили и те е страх, че не може да се спреш. Не можех да седя с хора (за да не нараня тях), не можех да седя сама. Исках едва ли не някой да ме върже, за да не направя нчкоч глупот. Чувствах се толкова слаба. Отчаях се много сериозно. Загубих вяра в себе си. Намразих се, че съм толкова слаба, че се оставям на това състояние.. и че пак трябва да мина лечение. Почнах отново АД този път и с флуанксол. Започнах и нова терапия. Лекарствата си казаха своето. Оправих се. Терапията също много ми помага. Разбрах всичко и се старая да обикна и разбера себе си отново... Но е много трудно.

Сега намалявам Ад, флуанксола го спрях много отдавна. Но още с намаляване на половина се появи ужаса да не се повтори... Ужасна борба..

Страх ме е да се оставя на отчаянието. Млада съм. На 29. Страх ме е, че ако карам на АД постоянно никога няма да имам деца. И най-много ме е страх от тези импулси. Толкова са силни, че в момента дори натрапливите мисли ми се струват песен... До къде може да се развие това състояние... Какво да направя вече. Кога ще разбера детето в мен и ще го прегърна, вместо да го нападам...

[д-р Тодор Първанов]

Съжалявам, не искам да критикувам или говоря лошо против някого, но вие сте поредният случай на неправилен подход в лечението на ПР и натрапливостите. Няма как да се справите трайно с паника, натрапливи мисли или натрапливи импулси на фона на толкова продължителна медикаментозна терапия. Само преди месец Орлин ми насочи подобна пациентка която 3 години е пила лекарства и ходила редовно на психотерапия като ефектът беше плачевен от психологическа гледна точка. Плачевен и като финансов резултат за нея-2000 лева за терапия и 1000 лв. за лекарства. При последната ни среща я попитах мога ли да разкажа случая и днес мислeх да го опиша, защото това е неефективно, чиста загуба на пари и време и още по- лошо, след толкова време нещата са много трудни за оправяне.

Не съм песимист, но ситуацията е трудна - всъщност вас вече вие страх. Едно е да бяхте започнали психотерапия –без лекарства преди 5 години, друго е сега да се мъчите да решите проблема.

Най-малкото, защото има психическа зависимост- вие вярвате в лекарството и подсъзнателно разсъждате така- пия N таблетки и съм добре- започвам да пия N-1 и чакате няма ли да се появи отново импулса? Започвате да се страхувате и самонаблюдавате, адреналина ви се вдига и импулсът наистина се връща. Връщате се отново на N брой таблетки и нещата се оправят. Омагьосан кръг. Той се е получил, защото още след първите кризи не е изработена стратегия за контрол върху страха, но тя не може да се направи на фона на антидепресанта. Така сме устроени, че вярваме на материалното, в случая хапчето, а не на правенето на някакви мисловни или други упражнения.

,,,До къде може да се развие това състояние’’ - до никъде, ако се появи импулса ще си вдигнете дозата и нещата ще се стабилизират.

,, Страх ме е, че ако карам на АД постоянно никога няма да имам деца.’’- наистина е безумие да се пият лекарства и да сте бременна. Когато решите да забременеете, трябва да си потърсите друг специалист, който да ви помогне да овладеете страховете и натрапливостите. Загубила сте години, ще е много трудно, но не и невъзможно.

Успех!

[Нора]

Здравейте, малко или много отговора Ви ми вдъхва кураж. Сама осъзнах загубените години и влиянието на лекарствата от психологична гледна точка. Яд ме е, че когато се появи при мен това състояние не се шумеше много около него. И първият при когото попаднах беше психиатър, а не терапевт. Но така или иначе връщане назад няма. Смятам, че човек има всички ресурси да се справи сам. Но наистина е много трудно и изисква много време. А отчаянието те завладява при всеки неуспешен опит...

Както и да е за момента няма да увеличавам лекарствата. Просто исках да зная за този импулс - като за нещо ново при мен - страшно..

Моля споделете за вашата пациентка. И моля споделете, ако сте имали случай като мен и нея и все пак е имало успех дори след време. Знам, че няма да стане веднага и при мен, колкото и да ми се иска.

[д-р Тодор Първанов]

Здравей Нора,

Натрапливите мисли, действия и импулси всъщност изискват подобен подход. Така че за един терапевт /за мен поне/ няма значение кое имате.

Цитат ,,Смятам, че човек има всички ресурси да се справи сам.''

Да, всеки има ресурси за да се справи със страха и натрапливостите. Въпросът е, че не всеки иска да го използва. И за да съм по – точен, около само от 12 -20 процента от хора искат наистина да се справят, борят се с помощта на терапевт и го постигат. Тази пациенти аз наричам ,,високо мотивирани”. Един друг лекар, онкохирург, ги нарича необикновени пациенти. През последните години, специално в областта на тревожните разстройства, избирам и работя само с такива клиенти. Подчертавам го, защото и сега и в следващи постове ще спомена за часове работа, които на пръв поглед изглеждат невероятни. Те са и такива, но това се дължи не на мен. Причината е в клиентите ми, всички те имат много сериозни причини да преодолеят страховете си, натрапливостите си и т.н..

Моята работа е само да ги науча как и те го правят .Както казва Ницше,,Когато има защо, човек може да преодолее почти всяко как’’.

Цитат - ,,Но наистина е много трудно и изисква много време''

Точно защото е трудно, много внимателно си избирам пациентите. Не всеки е готов да вложи усилие, за да се справи. Истината е обаче,че на терапевтът ти му ще е много по-трудно от на теб. Той трябва да измисли нещо много ,,оригинално'' така, че да се преодолее психичната зависимост, да спреш лекарствата и едновременно добиеш контрол върху мислите и страховете си . Повярвай ми, много е трудно. Едно такова постижение превръща психотерапията в изкуство.

Цитат -,,И моля споделете, ако сте имали случай като мен и нея и все пак е имало успех дори след време''

Аз не знам ти високо мотивирана ли си или не. Но ако ще те успокои, знай, че тази пролет четейки точно написаното тук ме намери жена от крайдунавски град. Tя има дъщеря на твоята възраст която вече 14 години е с натрапливости. До есента е била на медикаменти, но тогава, понеже е омъжена и иска да има здрави деца, ги спира. Естествено се влошава, но търпи и се измъчва без да смее да прави опит да има дете. Когато майката се свърза с мен и казах, че нищо не мога да и обещая, но случаят е такова предизвикателство, че няма как да и откажа. Резултатът в момента е - по преценка на самото момиче, тя се чувства така добре, както и когато е била на флуанксол и вече е бременна. Броя на часовете работа е 5. Най-вероятно до раждането ще се видим още 4 -5 пъти, просто за да затвърдим резултата.

Работя също с жена с натрапливости от 23 години. Тогава, веднага след раждането си, тя избягва от болницата и остава новороденото си бебе. Причината е, че натрапливостите са свързани с това, че ще го убие /не само дъщеря си, но и което и да е малко дете/. Лекувала се е наистина при най-добрите за времето си и психиатри и психотерапевти. Около седем години от живота и са преминали в лечение. После се е примирила и просто е бягала от всички ситуации, в които може да има досег с малки деца.

Но миналата година тя решила отново да се лекува и справи с проблема- има дъщери, които както се казва всеки момент да я изненадат с внуче. Намери ме преди два месеца. Нямаше как да не я взема за клиент, тази жена наистина има страхотен дух. Резултата е – вече си играе спокойно с малкото дете на съседите. Брой часове-3. Ще трябват още няколко за затвърждаване.

И за да не си помислите, че мога да помогна на всеки толкова бързо подчертавам, те го направиха сами - имаха мотива, правиха нещата, които трябва, не приемаха лекарства и това е резултата.

По тази причина и вчера писах, когато решиш сериозно да имаш деца- тоест имаш мотив – ще намериш и решението- щом има защо, всяко как е преодолимо.

[Нора]

Здравейте, не искам да казвам крайни думи до колко съм мотивирана. Искам да върна живота си обратно - а къде по голяма мотивация от това. Но имам и моменти на голямо отчаяние, че е по-силно от мен. Оттам идва и объркването.

Ако се бях примирила щях да си пия лекарствата и щях да се чувствам добре. Точно защото вярвам, че не това е изхода, все още търся друго средство. Не искам да чувам вече нищо за това колко опасна е тази болест и как единственото лечение са лекарствата, и че ако не се лекува води до тежки усложнения. Не искам да знам и нищо повече за болеста и нейното протичане - знам всичко и не ставам по-добре от това.

Искам да направя всичко по силите си и да се преборя. За което ще ми е нужна помощ. Но мине ли, за мен ще бъде просто един опит и преодоляно препятствие.

Ще чета с удоволствие всеки Ваш пост, защото ми вдъхвате надежда, а тя винаги държи.

[Нора]

Здравейте отново. За жалост часа ми за терапия е края на седмицата, а в момента имам нужда от помощ. Чувствам постоянна тревожност, дори вчера не успях да заспя и за минута - четох книги, гледах телевизия... но мислите ми бяха само свързани с мен и тревогата. Дори се опитах да смятам наум само и само да се разсея от тревогата и да заспя. Ходя на работа и проблема е, че това състояние ме разсейва. Просто не мога да си го избия от главата и за минута поне да се успокоя. Не искам да ходя на лекар, защотот наистина не искам да пия лекарства (така или иначе съм още на половин ципралекс). Моля предложете ми някакви техники за освобождаване от това напрежение и мислите за него.

[Орлин Баев]

Пробвай тези най-простички и лесни, но ефективни методи:

- осъзнай къде в тялото ти е напрежението - в стомаха, диафрагмата, гърдите... Виж го визуално какъв цвят е, усети го този цвят и ако го виждаш хубаво, ако не, създай го според чувството.

- Чуй звука на напрежението - по аналогия с цвета. Обикновено тревожността е в тъмни, кафяви, сиви тонове или червена. Зукът на тревожността варира от тревожен висок тон до тежко боботене, ако е примесен с депресивност и умора.

- Усети мириса на напрежението - почувствай го. Свържи цвета, звука и мириса в едно, на местата, където е напрежението.

- Сега дай команда, идваща от мозъка ти, която като импулс достига до цялото тяло: отпускане, отпусни се, релакс. Заедно с отпускането започни да дишаш дълбоко и бавно, като обръщаш особено внимание на стомашното дишане - стомахът да се раздува при вдишване. Задържай дъха след издишване за няколко мига, в рамките на приятното. Продължавай да отпускаш.

- Представи си, че като вдишваш напрежението от мястото, където е в тялото, се вдига нагоре, а като издишваш, с еспуска надолу. Заедно със звука, цвета и мириса. Когато се разнася така нагоре и надолу, заедно с релаксацията, то намалява!

- Сега съзнателно промени отношението си към това напрежение. Обикни го, изпълни го с любов и приемане. Обгърни го с тази любов като чувство и нека тя проникне в него, както се разпростира вс епо-намаляващо като цвят, звук и мирис из цялото тяло!

- Усети как обикването променя чувството на напрежението, сякаш то още повече се отпуска и намалява, а цвета му става вс епо-блед и прозрачен, звукът все по-слаб и тих, а мириса все по-слаб.

- Виж как обикването и сприятеляването с така разнесеното от дишането и релаксирането из цялото тяло и вс епо-намаляващо напрежение го превръща в светъл и приятен цвят, в приятен звук и мирис! Продължавай да се отпускаш и дишаш бавно и дълбоко като при вдишване усещането се вдига нагоре към главата, а при издишване надолу към краката. Цветът става все по слънчев, звукът вс епо-мелодичен, а мирисът опияняващо приятен!

- Всичко вече е различно. Сега фокусирай вниманието си преди всичко надолу, продължавай дишането и отпускането и усети и виж как всяко излишно напрежение изтича през краката в земята, сякаш тя е магнит за него и го изсмуква.

- Постави двете си ръце на корема и го потъркай в кръгове, усети го как се загрява и как всичко се центрира там. Това носи облекчение и успокоява.

След като се успокоиш с горните упражнения, успокой и мислите си:

- Осъзнай, че това са само мисли

- пусни ги да развиват и най-лошите сценарии. Знай, че това е нормална защитна работа на подсъзнанието, тя е безобидна и това са просто мисли. Остани спокойно в сценариите, преустановявайки борбата или бягането от тях. осъзнавай през цялото време, че това а просто мисли.

- Сега съзнателно промени настройката си спрямо тях - прегърни ги, приеми ги, благодари на подсъзнанието си, че ги ражда. Осъзнавай навика си да бягаш от тях, да ги отблъзкваш, когато той продължава да се случва като импулс и го разтваряй с приемането и обикването на мислите и тревожността зад тях.

- Представи си тревожността и ражданите от нея мисли като едно малко детенце в теб - ти самата като малка. Прегърни мислено това малко детенце - с обич и безусловно приемане. Изтърпи тревожността му като любяща мама - мама на самата себе си, на собственото си подсъзнание. Практикувай отпускането през цялото време и бавното релаксирано дишане, абсолютн безусилно и спокойно.

- Лекичко, само с едно побутване на съзнанието започни да променяш негативните сценарии в положителни, светли и радостни. Но без бързане и пришпорване. Когато старите идват, пак ги прегръщай, приемай и обичай! Пак лекичко, с нежност и безусилно изпълни мислите със светлината на обичта и приемането си - усето как идва от сърцето ти. Можеш да поставиш двете си ръце на сърцето една върху друга - усети как от там в мисловното ти пространство се влива светла приемаща обич. наблюдавай как тази светла спокойна обич неусетно променя сценариите на мислите. Обичай, приемай, отпусни се, довери се на живота си, на мъдростта в теб, която е отвъд обикновения ти ум !

......

Има други методи, но тези са бързи и за самостоятелна помощ!

Бъди толерантна и приемаща!

Орлин

[Нора]

Благодаря за отговора. Ще го пробвам, когато напрежението се повиши. Прегръщам ви.