Паралелна връзка. Имам нужда от съвет

[Eлф]

Напротив, не си се лишила от опитност и учене, но в следствие на досегашните ти опитности си избрала един по- тесен път който ще те изведе до заветната цел, а от там нататък се отварят нови хоризонти...

Редактирано Май 30, 2010 от Eлф

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Понякога точно различната,чуждата на нашата душа,може да ни допринесе най-големите дарове,уроци и учене на това,че Любовта не зависи от външни характеристики като възпитание,образование,външен вид,среда.Да,уморително е,но не и лишено от смисъл и ползотворност.

В душата на всеки е посята Любовта.И колко по-лесно е да я видиш в "сродната"душа.Но това какво носи със себе си.........удоволствие,щастие,пълнота.Другото обаче носи мъдрост,познание,разбиране за нещата.

Самотата нима също не е вид защита,но и бягство?

Едни бягаме от самотата в "трудни връзки",но ако човек е буден само се развива и расте в тях,други бягаме в самотата,защото гордостта ни не допуска да се пречупим,да забравим за себе си,да се смирим,но пак един урок идва да научим.Явно и в двата случая сме или се поставяме в трудностите,защото пред истинската Любов,човек трябва да излезе чист,гол и тогава,смирен и когато е готов за това.Колко от нас могат да се похвалят,че са я срещнали?И на кой етап от живота си?Нима точно трудната връзка не е тази посредством която ще узреем за лесната,щастливата,връзката с истинската наша половина.

Тук на тази земя не сме дошли на почивка,а на училище...за едни е по-трудно може би защото са в по-горни класове,за други е по-лесно,а може би е техният заслужен отдих.Нещата са индивидуални.Какво е лъжата във взаимоотношенията?Нима дори това,което виждам в огледалото не е лъжа...та това не съм АЗ.Ако мислим по-този начин можем само да изпаднем в отчаяние и да се затворим за толкова много хубави неща....

Напълно съм съгласна и не виждам противоречие в мненията ни. Просто смятам, че нещата са различни когато става въпрос за двустранна връзка и за едностранна. В конкретният случай не говорим за истинска връзка, а за интимни отношения, в които има лъжа и бягство от отговорност. Единият (daniela71) иска да запази отношенията такива, каквито са били и не може да даде свободата на другия (като в случая дори не споменаваме позицията на съпругът на daniela71, който надали е в пълно безхаберие и със сигурност усеща хладината на жена си). А другият търси щастието си, нехаейки за чувствата на любовницата си и за това на каква основа изгражда бъдещата си връзка с майката на детето си. Именно това е разликата - в наличието на лъжа и безотговорност към другия. Тогава, за каква любов говорим!?! На мен много повече ми прилича на зависимост, чувство за притежание, егоизъм...

Вярно е, няма лесни връзки и безспорно всяка от тях е със своите императиви, водещи ни до опитност, себепознание и израстване. Но, въпросът тук е да отсеем реалността от самозаблудата, перспективата от неоснователните очаквания и претенции. Защото има съществена разлика между това двама души да гледат в една посока и да полагат равностойни усилия да спасят връзката си, преминавайки през житейските изпитания един до друг, и това само единият да го иска, а другият да се чуди само как да си спести отговорностите, търсейки "нещо навън".

Не бива човек насила да се опитва да възражда една връзка само от страх пред загубата й и от привързаност и навик. Никому не е нужна фалшива любов и усложнения. Защото, говорейки за истинска Любов – тя е равнозначна преди всичко на Свобода. Свободата да приемеш другия и себе си каквито сте, и да даваш правото на избор на другия, без да го съдиш.

[Impulsa]

Да,определено в случая нещата са с такъв отенък и съвсем различни.

Мнението ми беше леко отклонено от случая на daniela71,просто в резултат на обобщението ти за "Всички двойки,които познавам или идват при мен....." и за лъжата.Понякога дори не се самозалъгваме.Жената в една връзка с не-истинския за нея човек често знае,че това не е той и той знае,че това не е тя.Но има нещо не-случайно и не-безсмислено в това да са заедно,да се опознават и работят посредством уморителните трудности и междуличностни противоречия върху себепознанието и себеизграждането си.Както и да се учат на Любов към различното,да виждат нещата в тяхната сърцевина.

В случая с daniela71 аз също виждам доста различни от тези неща,тук ми се губи и смисъла от такива взаимоотношения,а явно и на 3-тия човек е започнало да му се изгубва.Не искам обаче да констатирам и отсичам,защото не ги познавам и не виждам нещата в тяхната пълнота.

Иначе напълно съм съгласна с теб.Не бива страха от загубата или навикът да са определящи в нашите отношения.Трябва ни будно съзнание на всяка крачка,за да може да използваме това което имаме,да го оценяваме и впрягаме в една по-висша цел,а не само за удовлетворяване на собствените ни его-потребности.Както и да знаем дали и кога да спрем.

Поздрави!

Редактирано Май 30, 2010 от Impulsa

[Eлф]

“Понякога дори не се самозалъгваме.Жената в една връзка с не-истинския за нея човек често знае,че това не е той и той знае,че това не е тя.Но има нещо не-случайно и не-безсмислено в това да са заедно,да се опознават и работят посредством уморителните трудности и междуличностни противоречия върху себепознанието и себеизграждането си.Както и да се учат на Любов към различното,да виждат нещата в тяхната сърцевина.”

Импулса, замислих се върху тези твои думи и се сетих за една вярваща жена. Познавах и нея и съпругът и децата и и имах “честта” да работя на едно място с любовницата му при която той често идваше. Аз бях страничен наблюдател в тишита. Виждах жена му посещаваща църквата, кротка една такава тиха (въпреки че у дома никой не знае какво се случва), но тя имаше едно такова хубаво излъчване… Като се сетя за нея и неволно се усмихвам щастливо. Тя имаше огромен повод да напусне мъжа си, беше и независима от гл. точка на професия, а децата вече не бяха толкова малки. Плюс това на работата виждах и чувах за какво ставаше въпрос…, но… някак сестрата взе решение и избра да устои. Сполетяха я какви ли не изпитания, но тя издържа тихо, кротко, мълчаливо, а излъчването и никак не беше на паднал и отчаян човек. По- скоро отсрещната страна се пържеше в собствен сос и го казвам без сянка от злорадство защото всеки носи в себе си душа, мечтае и смята че постъпва правилно. Както и да е доколкото знам най- накрая мъжът и се определил изцяло в семейството си и нищо повече незнам. След време Бог го повика в невидимия свят…Та тази жена взе решение не да бъде жертва а да устои като ученик на Христос така прие нещата и смътно си спомням (не съм сигурна но виждах че когато той си замина тя си го преживяваше по неин начин, но смътно си спомням че спомена- той повярва в Бога. Такъв беше нейният избор, а дали е бил прав или не, това само Един Господ знае ние човеците нямаме право да отсъждаме.

Сетих се и за други два случая на две жени които не са така дълбоко свързани с вярата, по- скоро светски жени, но дали са свободолюбиви или егоизмът при тях е надделял това също аз като човек не бих могла да отсъдя. Едната беше с богат съпруг и с две деца, но срещна един мъж, реши и остави семейството си, омъжи се и роди още две деца. Хората говориха… пък престанаха, но тя е независими и хорските думи въобще не я интересуват или поне това демонстрира пред света. Има доходоносна професия така че парите не я вълнуват въобще. Рече и отсече и това е, има си друго семейство.

Другата пък се омъжвала два пъти и с по едно дете от двата брака, накрая си заряза децата при втория съпруг и отиде да живее при любовника си “праведните” клюкарки от нашият град освиркаха светилата ха ха ха но кучетата си лаят керванът си върви… Обаче мъжете не можаха да я разделят та ту се връщаше при единия ту при другия, накрая и писна от всички, заряза и мъж и деца и любовник и се изнесе да живее сама, хвана се като продавачка и на Великден ми връчи едно боядисано яйце като отидох в магазина защото се познаваме и казва – ох, напоследък от тази работа нямам врема та сина ми ми боядиса яйцата и ми ги донесе. Ха сега де ))). Ако не друго поне са смели тези жени, някой може да каже безразсъдни са, но в крайна сметка ще се случи това което е в дълбокия план на Първата причина. Тук се сещам за думите на Кошимару Уешиба“Точно тъй, както нашият Небесен Отец оставя всички действуващи траектории да се развиват върху неговата длан, внимателно ги направлява, облагородявайки ги и използва точно там, където е необходимо за изпълнение на Неговия Божествен съзидателен план..”

А що се отнася до изборите които сме направили и уроците които научаваме в следствие на тях, те само ни помагат да достигнем до осъзнаването на това че всичко е в Неговата Ръка и в премъдрия му план. Накрая ще завърша с една молитва много дълбока от Учителя и ще ви помоля да ме извините за предългият ми пост и правописните грешки които в момента нямам време да оправям. Желая ви прекрасен ден. –

“29. Молитва, когато сме недоволни

Господи, ние сме недоволни от живота, но затова идваме при Тебе, да ни научиш как да се освободим от недоволството. Прости ни, че сме недоволни. Направихме крив избор в живота си, но втори път няма да правим никакъв избор. Тогава ще бъдем родени от вода и Дух.

Господи, прости ни! Никому добро не направихме, но и на себе си добро не направихме, ние сме големи безверници!

Амин.”

Изт.

Редактирано Май 31, 2010 от Eлф

[Розалина]

daniela71,голяма каша си забъркала и с мислите си си я програмирала.Всичко,което чувствуваш и преживяваш си е твой собствен сценарий,не на съдбата.

Като години наред си се молила,човекът да си има собствено семейство,сега това реализирано твое желание ти идва в повече и не можеш да се откажеш от любимата играчка.

Казваш,че имаш привидно щастлив брак.Ами мислила ли си,че и от тебе зависи,да е не само привидно,а истински щастлив?

Хората не са пионки на шахматна дъска,които местим с мисли и желания,тук и там където ни се иска.

Има един друг мъж(съпругът ти),има дете -твоето дете,Има една друга жена,за която не е важно кой какво мисли и дали близките са изумени и т.н.Това е една друга жена с мечти и надежди и очакваща дете.

Има те и тебе във всичко това и ти си имала години време да избереш.След като не ти е стигнал куража или любовта да вземеш решение и да се събереш с мъжа на сърцето си,сега се оттегли и му позволи да изгради една добра връзка с детето,което идва и майка му.

Казваш,че Бог не те е дарил с търпение.Според мен търпението не е нещо,което се дава като дар.То се постига ,ако човек има желание да го направи.

Лесно е да приемем ,че закон за карма действува и всичко,което ни се случва е предначертано.

И аз си мислех така,но наскоро като чета беседите тук,разбрах,какво ни казва Учителят преди 90 години.Да ,човечеството живее в закона на карма и тогава единствения път да се повдигне е страданието.То- страданието има много лица-раздели,болести ,смърти.Това ,което Учителят ни казва е ,че има и друга възможност.Да изберем пътя на Любовта и като го следваме последователно и неотклонно да излезем от обсега на закона за карма и да открием свободата.

В твоя случай приложение на закона за любовта,би могло да означава това ,да се откажеш от човешката си любов и да пуснеш човека ,да не му позволиш да извърши грях,като смята,че може да си направи едно семейство за продължение на рода и да има тебе ,както те е имал през всичките години.Да се изпълниш с онази безусловна любов и чрез нея да дадеш нов смисъл на семейството,което вече имаш.Благодари на Бог за детето и съпруга си,защото от написаното не става ясно,защо брака ти е само привидно щастлив,но ако имаше агресия и тормоз,мисля,че ти щеше да го споделиш.

Поздрави и светлина по пътя ти.

[Eлф]

Klaudia , чудесно обобщение на темата като същевременно с това е посочен и изходният път. Поздрави!

[Диан Георгиев]

Преодоляването на самосъжалението е труден изпит, особено за жените които са били глезени като деца. Обикновено участието в житейската борба учи и на себеконтрол, но ако липства нужда от професионална кариера се получават разминаване на мисленето с реалността, в резултат околните спират да ги приемат сериозно. Мъжете са облагодетелствани защото европейската култура не толерира самосъжалението при тях. Други култури не го толерират и при жените, например тези повлияни от будизма. Базисните постановки на Буда ("Живота е страдание", "Причината за страданието са силните желания" и т.н.) не оставят място за романтични понятия и превземки.

[Слънчева]

Лесно е да приемем, че закон за карма действува и всичко, което ни се случва е предначертано.

И аз си мислех така, но наскоро като чета беседите тук,разбрах, какво ни казва Учителя преди 90 години. Да, човечеството живее в закона на карма и тогава единствения път да се повдигне е страданието. То-страданието има много лица-раздели, болести ,смърти.Това, което Учителя ни казва е, че има и друга възможност.Да изберем пътя на Любовта и като го следваме последователно и неотклонно да излезем от обсега на закона за карма и да открием свободата.

В твоя случай приложение на закона за любовта,би могло да означава това ,да се откажеш от човешката си любов и да пуснеш човека ,да не му позволиш да извърши грях,като смята,че може да си направи едно семейство за продължение на рода и да има тебе ,както те е имал през всичките години.Да се изпълниш с онази безусловна любов и чрез нея да дадеш нов смисъл на семейството,което вече имаш.Благодари на Бог за детето и съпруга си,защото от написаното не става ясно,защо брака ти е само привидно щастлив,но ако имаше агресия и тормоз,мисля,че ти щеше да го споделиш.

Поздрави и светлина по пътя ти.

Прекрасни думи, Клаудия! Любовта е Свобода! Любовта не е зависимост, притежание или избиване на комплекси. Да, понякога е доста болезнено да се справим със своя собствен егоизъм. Лесно е да обвиним всичко отвън-съдбата, кармата, другата, другия...

Но можем ли да освободим човека и себе си, и да се радваме на неговите успехи, на неговото щастие?... Можем ли да обичаме душата му, отдалеч и да изпращаме най-добри мисли?... - Може би е възможно ако преди това се разберем и дадем свобода на себе си...

[Impulsa]

Klaudia , чудесно обобщение на темата като същевременно с това е посочен и изходният път. Поздрави!

И аз мисля така!

[B__]

....

Лесно е да приемем ,че закон за карма действува и всичко,което ни се случва е предначертано.

....

.Да изберем пътя на Любовта и като го следваме последователно и неотклонно да излезем от обсега на закона за карма и да открием свободата.

...

В твоя случай приложение на закона за любовта,би могло да означава това ,да се откажеш от човешката си любов и да пуснеш човека ,да не му позволиш да извърши грях,като смята,че може да си направи едно семейство за продължение на рода и да има тебе ,както те е имал през всичките години.Да се изпълниш с онази безусловна любов и чрез нея да дадеш нов смисъл на семейството,което вече имаш.....

Хъм, хъм.

Първо не може да приемем, че кармата е нещо предначертано.

Кармата на човек е най-гъвкавото нещо и той може да й влияе всекидневно в положителна и отрицателна посока.

Това, че й влияе в отрицателна посока (прави си сам мръсно), не означава, че не й влияе и че нещата са предначертани.

Второ, никой не може да излезе от закона на кармата. Е, аватарите (Исус, Буда и т.н.) са излезли от обсега на кармата на човечеството, но те вече са ангели така да се каже, така че сега за тях важи ангелската карма.

Свободата се получава като се научиш да си създават предимствено добра карма.

Трето.

Третото направо ме шашна.

Ако прочетеш какво си написала, ти съветваш Дани да се откаже от любовта си, т.е. от истинската си любов, защото тя обича явно само втория мъж, да се върне в семейството си, където по думите й има финансова сигурност и да заобича мъжа си с цялата възможна любов.

Тоест излиза, че я караш да заобича с цялото си сърце финансовата сигурност и да се откаже от истинската си любов?!

Силно подозирам, че тук темата вече съвсем се отвлече към обикновения човешки морал действащ под прикритие.

Любовта е свобода! Но и свобода от финансовата сигурност, свобода от човешкия морал и т.н.

Като престане човек да се самосъжалява, че няма да е финансово подсигурен и попада в свободата на истинската любов.

Но докато човек смята любимия човек само за играчка, ще страда. Човек или трябва да се отдаде на любимия и да е с него или да го освободи, ако не може да го направи и да продължи да го обича въпреки брака му.

И двете неща са израз на любов.

Любимия се обича въпреки всичко. На любимия всичко се прощава.

На любовта всичко е простено. Всичко останало е човешки морал.

Редактирано Юни 1, 2010 от БожидарЗим

[Розалина]

Хъм, хъм.

Първо не може да приемем, че кармата е нещо предначертано.

Кармата на човек е най-гъвкавото нещо и той може да й влияе всекидневно в положителна и отрицателна посока.

Това, че й влияе в отрицателна посока (прави си сам мръсно), не означава, че не й влияе и че нещата са предначертани.

Второ, никой не може да излезе от закона на кармата. Е, аватарите (Исус, Буда и т.н.) са излезли от обсега на кармата на човечеството, но те вече са ангели така да се каже, така че сега за тях важи ангелската карма.

Свободата се получава като се научиш да си създават предимствено добра карма.

Трето.

Третото направо ме шашна.

Ако прочетеш какво си написала, ти съветваш Дани да се откаже от любовта си, т.е. от истинската си любов, защото тя обича явно само втория мъж, да се върне в семейството си, където по думите й има финансова сигурност и да заобича мъжа си с цялата възможна любов.

Тоест излиза, че я караш да заобича с цялото си сърце финансовата сигурност и да се откаже от истинската си любов?!

Силно подозирам, че тук темата вече съвсем се отвлече към обикновения човешки морал действащ под прикритие.

Любовта е свобода! Но и свобода от финансовата сигурност, свобода от човешкия морал и т.н.

Като престане човек да се самосъжалява, че няма да е финансово подсигурен и попада в свободата на истинската любов.

Но докато човек смята любимия човек само за играчка, ще страда. Човек или трябва да се отдаде на любимия и да е с него или да го освободи, ако не може да го направи и да продължи да го обича въпреки брака му.

И двете неща са израз на любов.

Любимия се обича въпреки всичко. На любимия всичко се прощава.

На любовта всичко е простено. Всичко останало е човешки морал.

Божидар,благодаря ти за това мнение.То ми показва,колко внимателни трябва да бъдем,когато решим да се изразяваме с думи.Изкуство е, да се намери точната дума,така,че да бъде разчетена еднозначно на това,което влагаме в нея.

Да,давам съвет на Дани .Давам и ракурс ,върху който да поразсъждава.Естествено,че тя избира и като всеки от нас прави това ежедневно и ежечасно.Може да прекара живота си ,както до сега,разкъсвана от противоречиви желания и чувства и изгаряща в тях себе си и близките си хора.Може да постъпи по още няколко други начини.Тя потърси помощ и поиска мнение.Тук се изразиха много такива.

Дани ,аз не те осъждам,а си казвам мнението по твоята ситуация ,но избора правиш ти.

Само ще добавя,че можем да обичаме истински даден човек, без да искаме да го притежаваме само и единствено за себе си.Това разбирам под отказ.Не да заменим любовта с нещо друго,а да я издигнем на едно друго ниво.И защо да не обичаме също човека,с когото сме,с когото имаме дете ,също истински.

Божидар ,според тебе ,любов има само, когато си с някого на физическо ниво ли@

Поздрави

Редактирано Юни 1, 2010 от Klaudia

[B__]

....И защо да не обичаме също човека,с когото сме,с когото имаме дете ,също истински.

Божидар ,според тебе ,любов има само, когато си с някого на физическо ниво ли@

Ами аз съм го казал:

" Човек или трябва да се отдаде на любимия и да е с него или да го освободи, ако не може да го направи и да продължи да го обича въпреки брака му.

И двете неща са израз на любов. "

Тоест казал съм, че може да продължи да обича и да не са заедно.

Но ако има любов на горните нива, нормално е тя ще се прояви и във физическа близост.

Горните нива управляват долните.

На въпроса:

"И защо да не обичаме също човека,с когото сме,с когото имаме дете ,също истински?"

Ами защо да не го обичаме. Ако искаме, не виждам никакъв проблем

Но ако вътрешно не ни се иска, не знам как ще стане насила.

Насила хубост не става.

Ето ти примерно имаш съпруг, дете и обичаш съпруга си. Но любовта не се обуславя от това да имаш съпруг и дете.

Ако смятаме, че да имаме добър съпруг и дете, е достатъчно за любов, тоооо как ли се обичат тези, които още нямат деца и тези, които още не са опознали напълно мъжа, за да разберат, че от нещо ще излезе добър съпруг?! Или как продължават да обичат тези, които напълно са опознали мъжа си :)

Да обичаш съпруга си само, защото е добър съпруг мяза на склонност към удобство, а да го обичаш за това, че имате дете е любов към децата.

Лошо няма, но по-истинска май е тази любов с по-малко условности.

[Слънчева]

Божидар, случва се понякога да има разминаване между гласа на ума и сърцето. Наш е избора в кой момент, кой да послушаме и за това си носим отговорността. Важно е да преценим силите си в дадения момент. Извода е-учим се...

Та и Дани, има избор да прочете различни гледни точки и да избира, но и да носи отговорност за избора си... Да се научи да е щастлива от това, което има в момента.

Това е живота-поредица от избори и поемане на отговорност...

Бродираме живота-бод след бод

тъчем пътека-собстваната си съдба...

Редактирано Юни 1, 2010 от Слънчева

[Розалина]

Публикувано: 11 март 2008 - 08:25 Таня"Говорят за свободата.

Свободата седи в това, да се освободим от всички вътрешни товари, които имаме. Това е целта. Хиляди години ще минат, докато се освободим.

Всяко ядене е един брак. Свързал си се ти. Тогава бракът спада към временните неща. В брака човек не може да бъде свободен. Там е мястото на ограничения и на работа.

Има един неизменим порядък. И нашият човешки порядък трябва да се съобразява с Божествения порядък. Това учим ние.

Каквото и да обещаваш, не се бой да изпълниш. Онези обещания, които сте дали към Бога, изпълнете ги. Всяко едно задължение не е към хората, но към Бога.

Най-красивите отношения са свободните отношения Те са Божествените отношения.

Ако не изпълниш правилно своите задължения към Бога, ти не можеш да изпълниш и задълженията си към другите хора.

За да се роди нещо дълбоко в твоята душа, то отношението на твоята душа към Бога и на твоя дух към Бога, трябва да бъдат правилни.

В какво седи разликата между доброто и злото?

Доброто се приближава да остави нещо при тебе, а злото се приближава да вземе нещо от тебе Това, което дава е добро, а това което отнема, взема от тебе, е зло.

Що е Любов?

Любов е това, което носи светлина и свобода.

Що е светлина?

Светлината е това, което носи живот и свобода.

Що е свобода?

Свобода е това, което носи живот и светлина.

Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода.

Такава любов, която не носи светлина и свобода, не е любов, а е нещо временно.

С Любовта всичко можеш да превръщаш.

Щом имате Любов, вие ще може да разбирате законите на Божествения свят.

Щом имате Любовта, вие ще разбирате и законите на духовния свят.

А щом разберете законите на Божествения и на духовния свят, с тези закони вие всичко ще можете да направите.

Само онази Любов, която носи светлина и свобода, в нея има всички постижения.

И тук, на земята и където и да е, тя носи постижения. Това дръжте в себе си като закон."

Източник на горния цитат: Петте врати/Три категории храни. Първото обещание.,ООК,ХV г.

Мисли за свободата

[Дъгата]

Spored мен въпросът не е с кой да бъде Dаниела71 - със съпруга или любовника.

Въпросът е коя е тя и какво иска от живота,

и какво е готова да даде (като време, енергия, чувства, грижи, усилия, финанси...)?

Ако й беше зле в семейството - досега да е отлетяла.

Ако с любовника й беше добре - до сега да са се събрали.

Oт една страна съпругът е финансов оазис, който поради това може и да е все зает, уморен, изтощен, отсъстващ, изнервен, студен.

От друга пък любовникът е като „почивка на Бахамите” – гореща, мечтана, екзотична ... и за кратко...

Значи трябва да поостане насаме със себе си и трезво да реши

що е то животът й и какъв да бъде занапред.

Може екскурзия, фитнес, ново хоби, започване на работа ще й запълнят времето по-ползотворно.

Ще осъзнае какви са й приоритетите.

По божествените закони има смисъл от една връзка,

ако в нея има израстване за душите и за двамата.

Анализирай живота у дома си,

после си представи всеки миг, ако заживееш с другия мъж....

Даниела71, предцени си това сама.

Само ти знаеш истината за положението.

[Диана Илиева]

Много съм съгласна с теб Viki3! Точно в това стои въпроса - какво иска самата Даниела и какво е готова да стори за това, което иска

Пък това, дето е написала Кlaudia и мен ме шашна

....

Лесно е да приемем ,че закон за карма действува и всичко,което ни се случва е предначертано.

....

.Да изберем пътя на Любовта и като го следваме последователно и неотклонно да излезем от обсега на закона за карма и да открием свободата.

...

В твоя случай приложение на закона за любовта,би могло да означава това ,да се откажеш от човешката си любов и да пуснеш човека ,да не му позволиш да извърши грях,като смята,че може да си направи едно семейство за продължение на рода и да има тебе ,както те е имал през всичките години.Да се изпълниш с онази безусловна любов и чрез нея да дадеш нов смисъл на семейството,което вече имаш.....

Хъм, хъм.

Първо не може да приемем, че кармата е нещо предначертано.

Кармата на човек е най-гъвкавото нещо и той може да й влияе всекидневно в положителна и отрицателна посока.

Това, че й влияе в отрицателна посока (прави си сам мръсно), не означава, че не й влияе и че нещата са предначертани.

Второ, никой не може да излезе от закона на кармата. Е, аватарите (Исус, Буда и т.н.) са излезли от обсега на кармата на човечеството, но те вече са ангели така да се каже, така че сега за тях важи ангелската карма.

Свободата се получава като се научиш да си създават предимствено добра карма.

Трето.

Третото направо ме шашна.

Ако прочетеш какво си написала, ти съветваш Дани да се откаже от любовта си, т.е. от истинската си любов, защото тя обича явно само втория мъж, да се върне в семейството си, където по думите й има финансова сигурност и да заобича мъжа си с цялата възможна любов.

Тоест излиза, че я караш да заобича с цялото си сърце финансовата сигурност и да се откаже от истинската си любов?!

Силно подозирам, че тук темата вече съвсем се отвлече към обикновения човешки морал действащ под прикритие.

Любовта е свобода! Но и свобода от финансовата сигурност, свобода от човешкия морал и т.н.

Като престане човек да се самосъжалява, че няма да е финансово подсигурен и попада в свободата на истинската любов.

Но докато човек смята любимия човек само за играчка, ще страда. Човек или трябва да се отдаде на любимия и да е с него или да го освободи, ако не може да го направи и да продължи да го обича въпреки брака му.

И двете неща са израз на любов.

Любимия се обича въпреки всичко. На любимия всичко се прощава.

На любовта всичко е простено. Всичко останало е човешки морал.

Klaudia, ти назоваваш любовта на Даниела към другия мъж човешка любов и я съветваш да се отрече от нея, а пък намекваш или поне някак тихомълком се оказва, че любовта към съпруга й би могла да е такава някаква божествена, безусловна ... .

На практика и двете любови (ако ги има) са си съвсем човешки. Еднакво ценни (или вредни ) са.

Нека да е съвсем ясно това - и на Даниела, и на другите четящи, защото така написано звучи манипулиращо.

Това за кармата и т.н. също звучи странно, но Божидар чудесно е изяснил.

[Дъгата]

Spored мен Клаудия казва много неща, свързани с тази тема - семейството.

Сега, като питам някого, защо се оженил, щом е нещастен, мнозина вадят заключение, че съм против женитбата. В моето съзнание, въпросът за женитбата е поставен другояче.

Казвам: Никога не се жени без любов. Никога не раждай деца без любов. Ако нямаш любов, не се жени. Женитбата е Божествен институт, Божествена служба. Ако се ожениш без любов, ще дойде Божествената комисия да те изпита и ще каже: Понеже не си женен по любов, трябва да се разведеш. – Не трябва ли да се женим? – Ако любиш, ожени се.

– Колко пъти кога да се женя?

– Само един път. Не се позволява на човека да се жени по няколко пъти.

Да се жени човек, или да не се жени, това е път, определен от Бога. Следователно, като приема този път, човек трябва да пита Онзи, Който го е чертал, да тръгне ли в този път, или да не тръгне. На някого Бог е определил да се жени, на някого не е определил.

Истинско семейство е това, в което Бог живее. Той се изявява като Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел, свобода. Това прави хората щастливи.

Под „семейство“ не разбирам няколко члена – майка, баща и деца. Вселената е едно голямо семейство. По тоя образец е създадено и малкото човешко семейство.

Изучавайте великото семейство – вселената, за да създадете и малкото семейство по тоя план. Законите на вселената трябва да бъдат закони и на малкото семейство.

Казвам: Всичко, което става в света, има предвид развитието на съществата. В тоя смисъл и женитбата става по три съображения: за развиване на вярата, надеждата и любовта. Когато някой каже, че се оженил, казвам му: Да те благослови Господ да работиш за развиване на своята вяра. На друг женен казвам: Да те благослови Господ за развиване на своята надежда. На трети казвам: Да те благослови Господ да работиш за придобиване на любовта. Няма неженен човек в света. Ако някой настоява, че не е женен, казвам: Ти не си женен, защото още не си работил нито за вярата, нито за надеждата, нито за любовта.

"Така че, когато хората се женят, центровете на техните мозъци трябва да имат известно съотношение.

Ако между центровете на женския и мъжкия ум, не става правилно преплитане на енергиите,

непременно ще се образува едно нервно състояние.

Причината на това е, че от едната или другата страна, остава излишна непласирана енергия и тя произвежда злото.

Затова жена, която е недоволна от своя мъж, нека потърси друг мъж, в когото да вложи,

да пласира своята излишна енергия и по този начин да стане обмяна, за да няма загуба.

Но това трябва да става по един духовен начин между тези двама души и така,

като вложат излишната си енергия, да възстановят хармонията помежду си.

Ако мъжът има излишна енергия, нека я пласира в друга жена, но разумно;

ако пък жената има излишна енергия, нека я пласира в друг мъж, но достойно и разумно.

Необходимо е да става навсякъде духовна обмяна, за да има растене, мир и хармония."

Обикновено бракът веднъж подписан си е кармичен.

Да се зачене дете - това си е божие и природно чудо.

да се прелюбодейства - това е грях.

Е, ама хич не морализаторствам.

Въпросът е дали човек бяга от "лошо семейсто" при "реална връзка",

за да не полага лични усилия, за да подобри отношенията (психически, финансови, сексуални) със супруга.

Имаше един пример - отива мъж и пита да се разведе ли, че жена му е лоша и хич не се разбират. А П.Дънов казва: щом не искаш да останеш сам, а искаш да се жениш и втори път, то втората жена ще е по-лоша...

Аз това си го тълкувам така: ако не даваш, не полагаш усилия, ако имаш големи претенции - всеки брак ще е все неуспешен. Всеки има трудни и лесни моменти, и на работа, бебета, болести, нерви..

А къде е баланса - това всеки сам си взема решение.

Не е добре да се търпи робски.

Но и да се има претенции и капризи - също не е сценарии за успешно семейство.

И тъй, когато се натъкнете на изпитание – голямо или малко, първо се запитайте защо е дошло то, какво е неговото предназначение. Всяко изпитание има своето велико предназначение. То не се дава само на един човек, на мнозина се дава. Важно е да се справиш с него. Никой на никого не може да помогне. Щом е дошло изпитанието, ще го преживееш – нищо повече.

Редактирано Юни 1, 2010 от Viki3

[Розалина]

Диана и Божидар,

Не направих нищо по-различно от всеки друг писал в темата.Написах каквото мисля.

Ако с думата шашване изразявате състояние,в което неволно съм ви привела -моля за извинение.

Ако пък е оценка за мен от ваша страна -ок,също няма проблем.

Желая на всички спокойствие и ведрина.

[B__]

Клаудия, всичко е чудесно.

Лично аз пожелах да уточним въпроса за кармата и приоритетите просто.

Всяко мнение е ценно. Ако няма едно мнение, то няма да има и дискусия, няма да има и ефект за питащия

Вики:

"Да се зачене дете - това си е божие и природно чудо.

да се прелюбодейства - това е грях.

Е, ама хич не морализаторствам."

Ами как да кажа Вики. За Бог виновни няма, както няма и грешни. Грехът пак си е човешко изобретение и особено добре се създава знаеш къде

Редактирано Юни 1, 2010 от БожидарЗим

[Дъгата]

Избори има.

Виновни няма.

Има пътища и кръстопътища.

И всеки ще, не ще - решава по кой път да върви,

дори понякога от това да боли...

Редактирано Юни 1, 2010 от Viki3

[B__]

A, Вики, ти си бързакиня, аз го изтрих това :)

Идеята, с която писах, ми беше подобна на тази на Орлин, че трябва да се отнесем първо с любов.

Гледни точки може да има, разбира се, но някои от тях нещо как са с любовта А за любов говорим

[Диляна Колева]

Гледайки напоследък( рядко, но достатъчно често, за да си съставя мнение) Биг Брадър фемили, видях, колко нормално може да бъде представено всяко абсурдно нещо.

Там половината от семействата, без значение от социален статус или финансово положение или възраст, са имали или имат паралелни връзки.

Всеки един от тях,пред детектора на лъжата, толкова естествено и нормално описа своята паралелна връзка, а съответната половинка( мъжа или жената) толкова естествено ги оправдаха, че аз останах без думи.

Положението е, че оправдание има всеки, за всичко.

Всеки си вижда нещата от своя уникален ъгъл и никой не е в състояние да промени фокуса на очната му ябълка.

Някакви бледи отражения на някаква чужда действителност, може да проблеснат в зениците, чрез чуждите думи, но фокуса остава непроменим докато очните мускули не се раздвижат, за да преместят окото.

Та тази история е толкова банално повтаряща се и толкова уникална за всеки един попаднал в нея, че каквото и да кажем ще е вече казано.

Много хора си живеят в триъгълници, четириъгълници и всякакви други геометрични фигури. Ами щом така им харесва...... Какво да кажем ние хората с правата линия. От А до В има само праволинейност.

А ако някой каже - ама на мен не ми харесва.....- веднага ще отговоря- Не ти вярвам.

Няма сила на света, която да ме кара да правя нещо което не ми харесва, още повече ако имам няколко избора за това.

Всеки който е превърнал живота си в геометрична фигура, значи това му харесва, това е търсил и за това се е борил.

Всеки друг е насочил цялото си същество и енергия към точка В и всичко останало за него е без значение.

[Диана Илиева]

...

Обикновено бракът веднъж подписан си е кармичен.

Да се зачене дете - това си е божие и природно чудо.

да се прелюбодейства - това е грях.

Е, ама хич не морализаторствам.

Въпросът е дали човек бяга от "лошо семейсто" при "реална връзка",

за да не полага лични усилия, за да подобри отношенията (психически, финансови, сексуални) със супруга.

Имаше един пример - отива мъж и пита да се разведе ли, че жена му е лоша и хич не се разбират. А П.Дънов казва: щом не искаш да останеш сам, а искаш да се жениш и втори път, то втората жена ще е по-лоша...

Аз това си го тълкувам така: ако не даваш, не полагаш усилия, ако имаш големи претенции - всеки брак ще е все неуспешен. Всеки има трудни и лесни моменти, и на работа, бебета, болести, нерви..

А къде е баланса - това всеки сам си взема решение.

Не е добре да се търпи робски.

Но и да се има претенции и капризи - също не е сценарии за успешно семейство.

И тъй, когато се натъкнете на изпитание – голямо или малко, първо се запитайте защо е дошло то, какво е неговото предназначение. Всяко изпитание има своето велико предназначение. То не се дава само на един човек, на мнозина се дава. Важно е да се справиш с него. Никой на никого не може да помогне. Щом е дошло изпитанието, ще го преживееш – нищо повече.

Viki3, с това вече не съм съвсем съгласна.

Може много да се спекулира с това, кое било кармично и кое не.

И за съжаление обикновено всичко го извъртаме така, че да подкрепи нашите решения, да ги оправдае поне.

Децата ... Има деца създадени и при прелюбодйствие, и при изнасилване, и при всякакви ситуации ...

Вторият брак ... може да е неуспешен, но може да е успешен; имам примери за такива.

Много ми хареса последния цитат

didi_ts, може би голяма част от хората действително по свое явно, тайно, непризнато или дори неосъзнато желание се намират в такива триъгълници, четириъгълници и т.н. в своя живот.

Но с това не бих се съгласила:

Няма сила на света, която да ме кара да правя нещо което не ми харесва, още повече ако имам няколко избора за това.

Има такава сила. В противен случай следва да приемем, че всички сме 100% господари на живота си, а струва ми се, не сме.

Дори в нашите съвременни и в никакъв случай нерелигиозни, човешки закони има едно такова понятие "непреодолима сила".

Орлине, много хубав пост!

Аз също не си падам по сапунките. Но Листопад ме заинтригува. И хвърлям от време на време по едно око. Тъй като сценарият явно е осъвременен, то ми направи приятно впечатление обноските между хората, които явни и в момента са валидни в турското общество (щом героите са с мобилни телефони и лаптопи) - Добър ден! Добре дошъл!, Добре заварил! Да ви е сладко! Да ви е честито! ... Дори и да се употребяват в известна степен механично, пак звучат много мило и доброжелателно. Когато аз бях малка ме учеха и беше недопустимо да срещна по-взрастен от мен съсед, познат, роднина и да не кажа първа "Добър ден!" или "Добре дошли!", ако дойдеха гости. Колко от сегашните деца правят това? Аз научих моите, а те като пораснаха ми казаха, че само те правят така, беше им странно, защо така съм ги карала. Казах, че така е хубаво за хората, които срещат. Сега, след като поотраснаха още малко, пък споделят с мен, че забелязват как хората, които поздравяват, много им се радват и ги хвалят, че са учтиви.

А аз пък хващам себе си, че забързана в работата, далеч не всеки път казвам "Добър ден!" по телефона, ами мноооооого делово подхващам направо по същество. Май имам какво да науча от сапунката.

Редактирано Юни 2, 2010 от Диана Илиева

[Impulsa]

До тук изчетох толкова много мнения,че едва ли е пропусната някоя гледна точка към нещата.

Оказа се,че подкрепям дори противоречащи се на пръв поглед позиции.

Защото истината е различна за всеки един случай.Всичко е много индивидуално.Понякога дори само с един партньор в живота,може да престъпваш законите на Любовта,а друг път в мечтата да срещнеш истинската,или по-скоро идеалната за теб да си пръскал любов и в други връзки,Чудесно е ако още в началото си го намерил,но аз мисля,че повечето хора,дори с хубави семейства не са.Просто човека до тях е с подходящи характер,възпитание и т.н.,което прави съвместния живот по лесен и щастлив.Какво ще изберем зависи само от нас самите.Никой не може да ни каже кое е правилното.

Ние избираме,ние понасяме последиците от своя избор.Да не мислим кой и колко ще страда.Нима например Даниела оставайки в семейството да не затваря възможностите на съпруга и да срещне жена,с която да има пълноценни взаимоотношения.Да,ако си тръгне ще нарани,но едновременно с това прави и нещо добро.

Разбирате ли колко е трудно и нееднозначно всичко.

В конкретния случай нейната болка се състои по-скоро в това,че не иска да се откаже от нито едно от двете,проявява егоизъм.Вече е и малко късно...дете има на път.Решението май са го взели вместо нея....Така се случва,когато твърде много отлагаме.

[daniela71]

До тук изчетох толкова много мнения,че едва ли е пропусната някоя гледна точка към нещата.

Оказа се,че подкрепям дори противоречащи се на пръв поглед позиции.

Защото истината е различна за всеки един случай.Всичко е много индивидуално.Понякога дори само с един партньор в живота,може да престъпваш законите на Любовта,а друг път в мечтата да срещнеш истинската,или по-скоро идеалната за теб да си пръскал любов и в други връзки,Чудесно е ако още в началото си го намерил,но аз мисля,че повечето хора,дори с хубави семейства не са.Просто човека до тях е с подходящи характер,възпитание и т.н.,което прави съвместния живот по лесен и щастлив.Какво ще изберем зависи само от нас самите.Никой не може да ни каже кое е правилното.

Ние избираме,ние понасяме последиците от своя избор.Да не мислим кой и колко ще страда.Нима например Даниела оставайки в семейството да не затваря възможностите на съпруга и да срещне жена,с която да има пълноценни взаимоотношения.Да,ако си тръгне ще нарани,но едновременно с това прави и нещо добро.

Разбирате ли колко е трудно и нееднозначно всичко.

В конкретния случай нейната болка се състои по-скоро в това,че не иска да се откаже от нито едно от двете,проявява егоизъм.Вече е и малко късно...дете има на път.Решението май са го взели вместо нея....Така се случва,когато твърде много отлагаме.

не мисля 4е е проява на егоизъм защото как да оставя семейство като нищо не са ми сторили,защо трябва да страдат за моите грешки...с какво са го заслужили??

а до колкото за решението кой го е взел незнам...от години се 4удя дали ние правим избора си или вси4ко е предна4ертано? ако нямаше дете може би ....нямаше и брак да има..

споделете вашето мнение относно избора и съдбата.

благодаря ви.