Паралелна връзка. Имам нужда от съвет

[B__]

Няма противопоставяне между помощ и любезност! Когато човек е объркан, той преди всичко има нужда от сърдечност, от обич. Има нужда да бъде обичан! И през тази обич, леко и меко умът му се насочва.

......

Човек е като дете. Още повече е дете, когато е в противоречие и е объркан. Когато приемеш с любов и гушнеш това дете с вибрацията на сърцето си, доверието му е твое. Тогава двамата може да осъзнавате, разбирате, променяте! В интернет кастренето може и да върши работа - понякога. на живо обаче още по-малко. Дори и кастренето се прави след печелене на доверието, резонанс, през постоянната плътна връзка на разбирането и душевното сливане! Както и да е - виждам, че експерти много ...

Тъй като обекта на темата очевидно отдавна е загубил интерес, то ще си позволя малко размишляване.

Няма противопоставяне между помощ и любезност, както и няма припокриване.

В нормалния живот поне в родината човек е свикнал да мисли, че любезността е символ на помагане. Любезен си да подадеш ръка на жена на излизане от кола, да отвориш врата на жена и т.н.

Обаче във всяка страна тези неща са различни. Например, ако в Германия отвориш врата на жена, тя ще ти се обиди.

Какво означава да помогнеш на човек? Какво означава да му помогнеш на физическо, енергийно, емоционално и ментално ниво.

Ако някой се дави дали ще седнеш да му обясняваш колко го обичаш и да го успокояваш и т.н.

Не, нали? Ще му подадеш ръка. Това е помощ на физическо ниво, а сега се сетих, че Учителя нарича точно този пример за любов по форма.

Я, сетих се и другите примери на Учителя.

Значи, ако на Даниела говорим с любов и разбиране и така да се каже нахранваме нейните чувства, подпомагаме я емоционално, това е помощ на емоционално ниво. А подобен на примера с емоционалното "нахранване" е дал Учителя и той го нарича "любов по съдържание".

Ако си забелязал, първите две мнения бяха с обич и разбиране и аз може да изглеждам груб в първото си мнение, но написаното е изключително любезно в сравнение с това, което видях и оцених като ситуация.

Да помогнеш на човек на ментално ниво означава да го научиш къде в мисловния му модел има пукнатини и да му посочиш какъв е добрият за него път. Това учене Учителят нарича "любов по смисъл".

Това, което предлагаш ти е да се започне от "любов по съдържание" и евентуално да се премине към "любов по смисъл".

И отговорите в темата започнаха точно така (темата е всъщност единна структура, а не прост сбор на мнения на отделни хора и май заради това админа я е извадил като отделна тема), но на съветите дадени с обич и разбиране не бе обърнато внимание.

Тук в темата пишат не просто хора, а силите зад тях, които използват случая да помогнат на Даниела.

И те действат подобно на твоята препоръка.

Но смисъла е да се стигне до "любов по смисъл", защото само така човек ще се научи сам да се оправя, а не е нужно някой постоянно да го "храни".

А защото тази промяна в мисленето няма как да стане, ако не се стимулират емоциите и енергиите на човека и затова някои мнения изглеждат "кастрене". Кастренето не е просто информация, а допълнително растърсване и объркване.

Като психотерапевт знаеш, че човек трябва понякога да стигне напълно до края на объркването, за да усети посоката.

Редактирано Май 25, 2010 от БожидарЗим

[Eлф]

Всъщност току що пуснах едно мнение ТУК -#183

което би могло да помогне мисля. Поздрави!

Evastell

Всички хора са нещастни в Любовта.

Всички са самотни.

Всеки търси "Подходящия" човек.

Дори тези, които са обвързани.

Има само един човек, който е абсолютно точния за теб.

Хората, които срещаш по пътя си, само ти помагат

да откриеш качествата, които търсиш в половинката си.

Тези качества са онези, които най-трудно овладяваш.

Но накрая всичко, което ти е нужно, е вече в теб.

Любовта е нужна, за да обикнеш себе си и Живота.

Да ти даде стимул, вяра, сили.

Любовта идва, не когато я викаш и търсиш,

а когато се откажеш от нея;

когато й дадеш свободата да избира;

свободата да бъде себе си.

Несподелената Любов убива,

но само докато продължаваш

да вярваш в нея и да й се надяваш.

Концентрирай се върху вътрешното си спокойствие,

остави се в неговите ръце, по неговото течение.

И то ще те отведе там, където трябва -

в точния момент, на точното място, с точния човек.

~~~

Редактирано Май 25, 2010 от Eлф

[Орлин Баев]

Знам, че пишете и разсъждавате от опита си, а той е на хора с различно професии... Моята професия ми показва, че преди мъдростта стои любовта. Мъдростта на анализирането, на осъзнаването, методите и решенията, целта и стъпките към нея се дават успешно само в контекста на любовта! Любов сърдечна, заливаща човека като вибрация, приемаща, неосъждаща. В такъв котекст само мъдростта на терапията или въобще помощта наистина бива дълбинно приемана и работи. Казвам го максимално простичко, без много филосовствания. Само когато мъдростта се дава в изобилие от любов, меко, нежно и гъвкаво, само тогава се стига до свободата на истината, на изхода от проблема!

Изключения има, разбира се, но принципът е както го загатнах горе простичко.

Колкото до интереса на жената - не мисля, че е загубен, а отблъснат!

Толкова от мен по темата!

Редактирано Май 25, 2010 от Орлин Баев

[Eлф]

Знам, че пишете и разсъждавате от опита си, а той е на хора с различно професии... Моята професия ми показва, че преди мъдростта стои любовта. Мъдростта на анализирането, на осъзнаването, методите и решенията, целта и стъпките към нея се дават успешно само в контекста на любовта! Любов сърдечна, заливаща човека като вибрация, приемаща, неосъждаща. В такъв котекст само мъдростта на терапията или въобще помощта наистина бива дълбинно приемана и работи. Казвам го максимално простичко, без много филосовствания. Само когато мъдростта се дава в изобилие от любов, меко, нежно и гъвкаво, само тогава се стига до свободата на истината, на изхода от проблема!

...

[Латина]

За хора, които не вярват, изглежда смешно да давам примери от Библията.

Все пак искам да припомня, че когато хванали една жена в самия акт на прелюбодейство, хората искали да я убият с камъни, а Христос ги спрял с думите: "Ако има някой безгрешен между вас, той пръв да хвърли камък". Е, всички навели глави и се разотишли, а на жената казал: "Не греши повече".

Орли, ти си прав в подхода си да помагаш на хората. Аз пък, понеже не съм в положение на терапевт, позволих си просто да бъда искрена, да покажа своите убеждения и чувства. Ако носех отговорност като тебе, бих постъпила по-внимателно.

Идеята ми е, че е нужно човек да опитва да се поставя в кожата на други хора, особено на тези, с които има по-близки отношения. Тука е Портал за съзнателен живот, а съзнателният живот не винаги е лесен, нито весел като песен.

Може би случаят не е чак толкова спешен и може дълго да сме внимателни и любезни, но не всички ситуации са такива.

Синът ми беше около двегодишен, когато веднъж се дръпна от ръката ми и се хвърли право на шосето. С ужас видях, че идва кола срещу него. С един шамар го върнах на тротоара. Никога не съжалих, че съм го ударила тогава. По характер съм много търпелива, мека и отстъпчива. Много рядко излизам извън равновесие, още по-рядко може да ударя - с думи или ръка.

Ама колко енергия вляхме, а смисъл има ли?!

Редактирано Май 25, 2010 от latina

[B__]

.... Моята професия ми показва, че преди мъдростта стои любовта. Мъдростта на анализирането, на осъзнаването, методите и решенията, целта и стъпките към нея се дават успешно само в контекста на любовта! Любов сърдечна, заливаща човека като вибрация, приемаща, неосъждаща. В такъв котекст само мъдростта на терапията или въобще помощта наистина бива дълбинно приемана и работи. Казвам го максимално простичко, без много филосовствания. Само когато мъдростта се дава в изобилие от любов, меко, нежно и гъвкаво, само тогава се стига до свободата на истината, на изхода от проблема!

...Колкото до интереса на жената - не мисля, че е загубен, а отблъснат!

...

По принцип напоследък нямам пориви да влизам в диалог, но ми хрумна нещо важно.

Да. Любовта е винаги пред мъдростта.

Но усещам в теб желание или по-скоро нагласа този форум да стане като един психотерапевтичен кабинет.

Обаче, форума е по-близо до реалния живот.

Хората си мислят, че да обичаш някого е като да правиш добро на човека. Но ако човек получава само добро, ще загине. Трябва баланс.

Трябва все пак да живее в реалния живот и своята психотерапевтична помощ всеки сам трябва да си я приложи в живота иначе няма излекуване.

Та за какво пиша това.

Да изпитваш любов към някого всъщност означава да вземаш от него. Може и да намеря този цитат на Учителя, ако се наложи.

А да бъдеш обичан означава да даваш.

Ако ти се опитваш постоянно да даваш любов на пациентите си, то всъщност вземаш. Пита се въпроса кога им даваш

И тук стигаме до това напълно да зачеркнем мъдростта и обикновената човешка логика.

Да се оставим да бъдем обичани, за да дадем. А това може да стане като оставим надигналото се в нас вътрешно, неподвластно на логиката желание да нагрубим някого например.

Знам, че не е разбираемо, но се опитвам да стигна отвъд мъдростта.

Редактирано Май 25, 2010 от БожидарЗим

[Guest azbuki]

Здравейте.Имам крещяща нужда от вашите съвети,насоки и мнения. Живота ми от доста години е объркан по една или друга причина,но ве4е не зная какво да направя със себе си и как да намеря хармонията със себе си.Накратко да споделя че съм на 37 години с едно дете и щастлив брак(привидно) 15години ...

от осем години имам връзка с мъж моя възраст,но той е не семеен. веднага е ясно че проблем ще има рано или късно ,тъй като сме в разли4ни положение. Години наред живея с тази мисъл,която не е спирала да ме изма4ва за ден и се бях настроила уж ,4е ще приема всичко без тъга и болка,тъй като сме си говорели и споделяли дори и това да дойде че ,ние ще сме си ние .

И ето този момент дойде преди месец. Разбирасе аз разбрах съвсем случайно . стана голяма патардия и изпадане в истерия ,под предлог 4е ме е лъгал,но едно че бе и това ,но про4етох че даже работата между тях е била на сватба та и дете напът...

След това той по4на да ме увещава че няма никакво чувство към нея ,не му пукало.познава я от два месеца.и т.н...просто се страхува да остане сам през живота си .

През годините го виждах този негов тормоз ,но аз нямах избор.

попитах го какво хареса в жената с която ще живее?,а той: -че се съгласява с мен и не ме притеснява грам. при което аз: а чувства ...дори някакво привли4ане?...той казва; ...грам,просто не ме натоварва. ''

била съм свидетел наистина че те не се търсят звънят и виждат със седмици...и от негова страна виждам 4е не е щастлив. Негови близки даже не могат да повярват на това,което се слу4ва,жената не я познават,никога не е била в дома му ..

А,за мен да не говорим в адска депресия съм,притеснена и неполезна за никой,страда ми душата....притесниявам се как ще се развият нещата?

Как трябва да постъпя в тази ситуация..изход не виждам .Моля ви помогнете ми ..,със съвет и мнение.Толкова съм объркана

А,толкова да се обичаме... и какви ли не компромиси сме правили ...

той казва че нищо няма да се промени,но знам ли? времето ще покаже ,но Бог не ме е дарил с търпение..

Даже се замислям дали има такива мъже да се женят ей така, защото трябва...

По принцип не съм от хората, които ще тръгнат да съдят другите за извънбрачни връзки, но това писание ме наведе на следната мисъл: Има толкова неща, които искате да получавате и ви е трудно да се откажете от тях. А какво сте готова да дадете? На мъжа си или на друг, все едно.

Познавам егоизма на "влюбените" в трети човек семейни хора, които "хем ги боли, хем ги сърби". Не биха имали нищо против да използват нечий емоционален ресурс "за да се позаредят малко" чрез някаква авантюра, но не са готови да поемат никаква отговорност към другия. Чиста консумация. Станат ли нещата за другия сериозни и поиска ли той повече от задоволяване на страсти (което е нормално, ако обича), веднага ще му се каже, че "семейството е над всичко". Картинката ми е позната, но не ми го наричайте това, моля, любов! Думата е егоизъм, слабост на волята, зависимост.

Толкова време поддържате връзка с този човек и живеете в лъжа, а когато той ви казва, че иска свой живот, го ревнувате? Поздравления! Повечето хора, поддържащи такива връзки, не стигат чак дотам. При повечето се стига до глупави извинения и скатаване, с които бягат от отговорност и все отказват да вземат решение за живота си - поне докато минава номера пред третия човек. Малко стигат дотам да искат другия, с който изневеряват, да им е верен. Повечето като видят, че авантата свършва, т.е. другият е надраснал нуждата от такъв тип връзка и иска да се откъсне, поне го пускат да си ходи без драми.

Една моя приятелка наскоро съобщи на мъжа си, че го напуска. Срещна друг, в който така се влюби, че това помете цялата й връзка с мъжа й, която е от години, но едва миналата година се ожениха. Сега си търси квартира, търси работа, защото беше спряла да работи (мъжът й я осигурява финансово) и няма пари - но пое целия този риск и цялото това неудобство, защото обича другия мъж и не може да живее в лъжа. При това не е имала връзка с него, не са били изобщо интимни.

Това е любов, да. Но вашето не е.

П.П. По повод това, че жената имала нужда от помощ, пък я разкритикували: Няма много смисъл да помагаш на някой да живее в илюзия. Особено при много фантастично украсени мокри илюзии едно здраво пухване по глават е адски полезно за изтрезняване.Нещо като по-енергичен масаж на схванатия разум.

Редактирано Май 25, 2010 от azbuki

[Диляна Колева]

Не случайно писах в по- горния си пост, че е важно жената да реши, какво би дала тя от себе си. В друга тема ползвах този цитат, но и тук е подходящ.

"За да го обичаш или трябва да му дадеш нещо, или да приемеш нещо. Така трябва да се дава и да се приема, че и онзи, който дава, и онзи, който приема, и двамата да са доволни. Мъчно нещо е да даваш както трябва."

Петър Дънов - "Път на зазоряване"- 1 неделна беседа 1939г

А относно Божидар - А да бъдеш обичан означава да даваш.

Трябва да можеш и да приемаш, иначе се губи споделянето и се получава - даряването за което мисля напоследък в една друга тема тук.

В конкретния случай( с паралелната връзка), според мен имаме инвестиране в отношенията, давам, за да получа.

В момента в който трябва да се даде свобода, от която даващия няма да получи нищо, вече има проблем.

Редактирано Май 25, 2010 от didi_ts

[Орлин Баев]

Ммда, съзнателен живот - къде го беше това, в Маями на плажа ли?

[Латина]

Забелязвам нещо като изгряваща усмивка...

Даниела, никой от нас не е идеален, но всеки си мисли по нещо и споделя. Влага от себе си с дълбокия мотив да е полезен. Няма лоши чувства и осъждане. Може да видиш отраженията на ситуацията в огледалото на всеки. Може да видиш там по едно слънчево зайче, което играе и ти казва, че има много избори и много пътища. Може да избираш, може да постъпиш по възможно най-добрия за всички начин.

Можеш да бъдеш по-щастлива, отколкото си сега. Пожелавам ти го от сърце!

[daniela71]

Нито съм господ, нито мога да кажа кое е правилно и кое - не, нито съдя някого, ама чисто по човешки недоумявам как може до такава степен на човек да не му пука, за лъже и използва някой, който се грижи за него и имат дете заедно.

Какъв е този феномен - човешката съвест, вътрешното чувство кое е право и кое - грешно, дето едни го имат, а други явно нямат.

Защо някой си мисли, че има право да бъде щастлив на гърба на чуждото нещастие, че има право да взима от нещата в живота, предназначени за друг?

Вярност смешна и празна дума ли е в днешно време?

Какво искате - одобрение и съвет как да продължим за бъдем егоисти ли, как да бъдем щастливи, правейки другите нещастни?

Ами на мене ми е много жал за тази жена, която се е забъркала в тази каша, ще има много да страда. Тя вече страда. Имам предвид кандидат - съпругата, кандидат- щастливата бременна булка, дето мъжът й ходи при друга.

Е, въздържах се няколко дни от отговор, ама ей сега не можах да се въздържа. Извинявам се.

мислите ли че ми е много леко и че не осазнавам това,което върша и че не си давам сметка?

всеки ден по няколко пъти и по4ти всяка ве4ер се моля на Бог,да ми даде сили да се откажа от този ад в който съм попаднала и да ме вразуми.

знаете ли в какъв ад живея и ми е писнало от лъжи в лъжи.

знаете ли какво е да цените и оби4ате до себе си мъжа 15 години и да не можете да да се радвате на хубавия живот ,който ми е даден

знаете ли че паралелния мъж до мен, ме затрупва с безброй лъжи и долни деяния и аз търпя този ад,и незная защо.

Давам си абсолиутно сметка за вси4ко и не съм от хората които на чуждо щастие градят своето.Нротив бих заявила с гордост че съм благороден 4овек.

както така и не искам одобрение ,просто исках вашата дискусия ,от доста време ви 4ета с голям интерес,но имам липса на стил на писане,като ващето .Объркана съм незнам как и какво да правя... в някаква безисходица съм..

А до колкота кандидат булката,тя е много щастлива и си чака с нетърпение сватбата и появата на детето им..Тя е най добре,поне за сега,дори и може би е наясно с някои неща,но си гони други цели..дете.

[Ники_]

Привет!

Ами в края на краищата трябва да решиш и да предприемеш нещо. Постави всичко на везната и накъдето се наклони. Всъщност това си е кармична работа, но зависимостта и това, че не можеш да се откъснеш може да е и от енергийно влияние, или така наречената магия, което си е пак свързано с карма.

Не бой се, не е много по-страшно от това, което преживяваш.

Изпадал съм в подобна ситуация. Преди време имах връзка с омъжена жена, която поддържах около 4 години. Много нерви, много нещо, много изхабяване, много ревност, много гняв, много неудовлетвореност и много мъка... Какво ли не още... После това и изневерих, а това ме въвлече в чувство за вина, което пък ме закара на операционната маса. Там чичо доктор ме посъветва добре. Не след дълго намерих този сайт, а не ми много време – намерих и себе си.

Втория мъж в живота ти, може би и за него вашата връзка е мъка. Аз така се чувствах с онази - омъженатаа. Нямах я. През повечето време тя си беше при семейството - съпруг, деца и пр. Криехме се. Лъжа след лъжа...

Обичта, мила, не е Любов. Обичта е от ума и е свързана с егоизма. За Любовта няма прегради и може да Любиш някого, без да искаш да го притежаваш, без да искаш той да е до теб. Когато човек иска, тогава говорим за егоизъм. Когато ти е нужно споделяне и някой да ти отговори на „любовта”, то вече е съмнителна работата.

Преди време и аз си мислех, че любя, ама много съм се лъгал. Обич е било и е било свързано главно с моите нужди. В началото наистина има някаква любов, докато си влюбен, но после тя изчезва и на нейното място се появява зависимостта, навика, а това си наркотик за мозъка. И ето ти не можеш без него, а и той без теб явно не може. А в същото време не можете и заедно. Тежко ви е. Каква дилема.

Помня, че когато прекъсвах връзката си с онази жена, то много рев падна. Не бях на себе си. Ами точно все едно отказваш нещо, от което се нуждаеш. И ако го спреш, ако спреш да го имаш, сякаш ще умреш. В много случаи обаче, след края на подобни връзки, човек се чувства Свободен, защото по време на тези връзки тежестта е голяма. Това ти е за урок. Тежко е. Кой твърди обратното?! Но пък ако не е тежко, как ще разбереш че си жива, че съществуваш?

Има си и хубавите страни. Бог изпраща мъка на онези, които е избрал. Малко или много болката разтваря сърцето. Чистят се стари задължения и човек става по-добър, именно защото страда. Става състрадателен. След това, когато и ти срещнеш някой, който да е като теб, ще знеш какво му е и лесно ще му влезеш в полоението. Състрадателност.

Редактирано Май 25, 2010 от Ники_

[Диляна Колева]

Даниела, получи се много хубава дискусия. Но ти как мислиш? Видя ли нещо за себе си от всички тези редове които се изписаха? Възникнаха ли други въпроси, освен този- Какво да правя?

И какво точно те възпира да прекратиш тази връзка, след като казваш че този мъж те лъже? Значи дори и тя не е красива и хармонична, както би ти се искало!?

Ако цениш и обичаш съпруга си, а другия мъж си хванала в лъжи и лоши постъпки, какво те спира???

Нищо не е толкова страшно колкото изглежда .

И непоправими неща няма. Просто се иска смелост, решителност и вяра. Никой не казва, че ще ти е лесно, но така сякаш също не ти е особено лесно?

[daniela71]

искам само да допълня че паралелния човек с мен от осем години се жени за жена,която не познава и не обича,но в името да създаде семейство е готов да жертва почти всичо.

но не иска да загуби нашата обич. притеснява се да не остане сам или живота да му е празен може би.

казва 4е обичта си я има с мен ,но семейство иска да създаде с която и да е...,напук прави това.

А,до колкото аз не бих оставила семейството си,тъй като те не заслужават да страдат заради моя порив....и все пак се 4увстват щастливи и не съм ги наранила никога.

Паралелнят мъж се притенява че никога не би ми задоволил капризите и може би това не го карало никога да е настоявал да има брак смен...не иска близките ни да страдат заради нашата обич.

Заблуждавам ли се? Наивно ли постъпвам,но наистина се притеснявам как ще продължи занапред,а не ми се иска да загубим оби4та си един към друг както и той е на това мнение.

Съпруга си оби4ам ,но по някакъв друг на4ин...като приятел.

може би ще ме обвините ..но наистина не знам как бих излязла от този кръг....

да допълня 4е аз съм домакиня и отглеждам детето си и изцяло съм зависима финансово от мъжа ми ,ако има някакво значение разбирасе.

Моля,насочете ме ,кажете ми как да постапя ,какво да направя...

За мен се заблуждавате и то сериозно, и то по много въпроси ...

На мен например никога не би ми хрумнало да назова нещо, което продължава 8 години "порив"

Другото, което са Ви казали преди мен, че във всичко Вие виждате и възприемате само себе си, притеснявате си за собстеното си щастие и само привидно за това на околните.

Но тук има и една уловка, тъй като Вашето щастие, така сте го изградили, че е обвързано и зависи от околните, та Вие сте в една много крехка позиция - ако някой от тези, от които зависи Вашето щастие и въобще положение в живота, вземе че се изнесе от живота ви, тогава ...?

Опитайте да се поставите на мястото на всеки един от мъжете, които (уж) обичате. Как ще ви изглежда ситуацията от тяхна гледна точка?

Например това, че 8 години съпругът или детето не са разбрали за паралелната връзка, не гарантира, че няма да разберат утре, или след месец, или след година ... И как ще се почувстват според Вас - щастливи ли? Вие на практика ги наранявате непрекъснато през последните 8 години, просто те все още не са го разбрали, поне не ясно и категорично.

Мъжът от паралелната връзка също едва ли е щастлив - явно е влюбен, но не и щастлив; просто е изпаднал в зависимост от Вас, като същевремнно си дава сметка, че първо няма финансовата възможност на съпруга Ви, за да задоволява капризите Ви (това са Ваши думи), второ ако поиска да е с Вас, следва да разруши едно семейство, следователно той на практика няма шансове за пълноценен живот. Явно за 8 години най-сетне си е дал сметка за това положение.

Животът Ви е дал огроооомен кредит, през тези 8 години и сега са се появили първите сигнали, че е време да си връщате заема. Не искам да Ви плаша, но ако не последва адекватна реакция от Ваша страна, очаквайте "съдия-изпълнител" в скоро време.

от както се помня осем години си плащам и повярвайте ми за мен си е тегло голямо... в един момент аз забравих коя съм.

от това да създам баланс да се правя, че нищо не се е слу4ило в къщи и да бъда перфектната домакиня с усмивка на лице, а вътрешно душата ми плаче и сърцето ми се къса,не агония ми незнам как да го нарека.

Явно сме взаимно зависими един от друг ..и каква е формулата да сме независими?

а относно той е наясно с това положение от доста години,но не е намерил подходящата за него жена,която да му дава спокойствие,да го обгрижват.

Имаше няколко и всички съм ги приживявала с редом с него .

[Ники_]

Явно сме взаимно зависими един от друг ..и каква е формулата да сме независими?

а относно той е наясно с това положение от доста години,но не е намерил подходящата за него жена,която да му дава спокойствие,да го обгрижват.

Имаше няколко и всички съм ги приживявала с редом с него .

Явно е, че зависимост има. При повечето хора е така - я с дете, я със съпруг, съпруга... родител или друго.

Човек все търси нещо, което да покрие собствените му пасиви, нещо, което да запълни дупката в душата и няма начин да е инак. Това е нормално - щом има необходилост, щом човек се чувства неудовлетворен, той неминуемо трябва да търси нещото, което да го изпълни и ощастливи.

Грешката е че човек търси това нещо вън от себе си, в света на промените и измененията, където нищо не е трайно.

Формулата за независимост е човек да намери себе си - своята дълбочина.

Има много учения, които учат на това, но първо човек трябва да се довери и да погледне вътре в себе си, проверявайки, дали наистина в него нещата стоят по този начин.

Може да се помогне. Има си начини.

Любовта, както ти писах, няма нужди от близост. За нея разтоянията не са проблем, нито присъствието, или отсъствието.

Ако ти Любиш човека отсреща, то това дали той ще е до теб, или няма да бъде, не ще е от значение.

Ако обаче ти имаш нужда от Любов (или от обич, сиреч да се чувстваш обичана, желана, да се чувстваш като нещо значимо и ценно), то вся някой, или нещо, ще трябва да ти донесе, за да покрие нуждите.

Първото е - да разбере човек за себе си, зависимостта, към която е привързан - какво му носи тя.

Това е една добра крачка.

Редактирано Май 25, 2010 от Ники_

[daniela71]

Привет!

Ами в края на краищата трябва да решиш и да предприемеш нещо. Постави всичко на везната и накъдето се наклони. Всъщност това си е кармична работа, но зависимостта и това, че не можеш да се откъснеш може да е и от енергийно влияние, или така наречената магия, което си е пак свързано с карма.

Не бой се, не е много по-страшно от това, което преживяваш.

Изпадал съм в подобна ситуация. Преди време имах връзка с омъжена жена, която поддържах около 4 години. Много нерви, много нещо, много изхабяване, много ревност, много гняв, много неудовлетвореност и много мъка... Какво ли не още... После това и изневерих, а това ме въвлече в чувство за вина, което пък ме закара на операционната маса. Там чичо доктор ме посъветва добре. После това намерих този сайт, а не след дълго време и себе си.

Втория мъж в живота ти може би и за него вашата връзка е мъка. Аз така се чувствах с онази - женената. Нямах я. Повечето време тя си беше при семейството - съпруг, деца и пр. Криехме се. Лъжа след лъжа...

Обичта, мила, не е Любов. Обичта е от ума и е свързана с егоизма.За Любовта няма прегради и може да Любиш някого, без да искаш да го притежаваш, без да искаш той да е до теб. Когато човек иска, тогава говорим за егоизъм.

Преди време и аз си мислех, че любя, ама много съм се лъгал. Обич е било и е било свързано главно с моите нужди. В началото наистина има някаква любов, докато си влюбен, но после тя изчезва и на нейното място се появява зависимостта, навика, а това си наркотик за мозъка. И ето ти не можеш без него, а и той без теб явно не може. А в същото време не можете и заедно. Тежко ви е. Каква дилема.

Помня, че когато прекъсвах връзката си с онази жена, то много рев падна. Не бях на себе си. Ами точно все едно отказваш нещо, от което се нуждаеш. И ако го спреш, ако спреш да го имаш, сякаш ще умреш. В много случаи обаче, след края на подобни връзки, човек се чувства Свободен, защото по време на тези връзки тежестта е голяма. Това ти е за урок. Тежко е. Кой твърди обратното?! Но пък ако не е тежко, как ще разбереш че си жива, че съществуваш?

Има си и хубавите страни. Бог изпраща мъка на онези, които е избрал. Малко или много болката разтваря сърцето. Чистят се стари задължения и човек става по-добър, именно защото страда. Става състрадателен. После това, когато и ти срещнеш някой, който да е като теб, ще знеш какво му е и лесно ще му влезеш в полоението. Състрадателност.

Привет Ники.

Преди две години бях на същото положение с паралелния,само че не се стигна до брак. Бях ни в живите ни никъде...рев,,зор мъка,антидепресанти и тн.

Почнах да излизам и малко от малко се бях съвзела имах обожател-това бе,до там и забравих за миг плача,но като не се получиха нещата при него пак почна да звъни ,да обсебва и аз попаднах пак в капана и айде старата песен отниво. Тогава увствата бяха наполовина и не ми пукаше (а той тогава бе най милия 4овек и си казавх..-Боже Господи,колко се е променил,дори и духовно се е извисил),молих се на Бог да му изпрати жена да има дом семейство да не ми тежи на душата след време и ето ..

Намери и аз пак останах на заден план,надали и съм включена изобщо. само ми се казва че аз съм в сърцето му ...

май май сега пооосзъзнавам,че съм бая послъгвана..знае, че не мога без него и си ме разкатава както зи знае,а за най голямо съжаление аз май наистина не мога и не виждам от къде да я почна.

Моля за направление...като първа стъпка на къде?

има някаква карма между нас,нещо изкупваме....нещо ни държи ,магия ли ,енергиино влияние ли?

Редактирано Май 25, 2010 от daniela71

[Ники_]

Първото нещо, което ми мина през ума да ти напиша, бе:

"Отърви се!", но знам, че не е лесно да се направи. Изглежда лесно,

но не е.

Аз самият няколко месеца се опитвах да го направя, но все не успявах с онази жена, за която ти писах.

Именно защото чувствах нужда от нея. Защото се страхувах, че няма да бъде обичан

после това, че ще бъда нещастен, сам, а самотата е смърт преобразена.

Това са основните неща, които плашат всеки:

- да не остане без любов/разбиране

- самотата

- старостта

- болеста

- загубата

Горните две описват някакво по вид нещастие.

Самотата е проекция на смъртта, а смъртта е най-големия страх за човека.

Спокойно! Ще има кой да те обича. Няма да бъдеш сама. Задължително ще има кой да обичаш и ти, защото това зависи от теб. Колкото до Любовта - да, тя е Божи дар.

Дали ще се влюбиш отново и дали ще изпитваш Любов - ето това не е сигурно, но както ти писах - това е света. Тук нищо не е сигурно, освен, ако не инвестираш в себе си.

Има си техники, и учения, които могат да те въведат в любовта, а ма не в тази, която е свързана с партньор, а тази която се нарича "безусловна" и която не е кратка, като другата. Тази любов, мила, е многократно по-силна от онази и когато човек я преживее, тогава той даже е способен да се чуди и да не вярва как е могъл да си мисли, че онази любов (към даден партньор, дете и пр.) е била за него всичко.

Да, знам че звучи фантастично, но това е.

Ти просто имаш нужда от Любов и от щастие, както всеки жив човек, както всяко живо същество. Така е устроен света. Имаш нужди и ги търсиш.

Разбира се, човек намира някакво по вид щастие и любов в света, но те са относителни, а не абсолютни. Частични са, а не са пълни. Несъвършена работа.

Когато намериш това, за което ти пиша, ще бъдеш толкова изпълнена, че не само няма да имаш нужда, но ще може и да даваш. А вярвай ми - няма по-голямо щастие от това да можеш да дадеш!

Получаването също е важно, но не толкова, защото и 100 човека да те обичат, ако ти си към тях безразлична, то пак няма да си щастлива! Забележи това.

Щастието е в даването, а даването зависи от теб и знай, че колкото повече даваш от сърцето си, то толкова повече се разширява то и толкова повече може да възпроизведе. Накрая се превръща в безкрайност.

Но даването от сърцето не е свързано с това да попадаш в позицията „роб”. Давай и на себе си. Уважавай се.

Та, ако този мъж, те отдалечева и те прави нещастна, то бива да се откъснеш, макар да е болезнено. Не допускай зависимостта да е по-силна от теб. Кой е шефа? Ти или тя?

Верно е, в началото ще те боли, ще се измъчваш, ще страдаш, но всичко си има цена и човек не може да премине от едно ниво в друго, без да си научи уроците, а и от това не се умира. Живота си е учител все пак. Човека е оцелял защото се е приспособявал.

После, когато укрепнеш, тогава ще можеш да работиш и със себе си.

Щом веднъж си се откъснала, и щом въднъж си била на границата, където ти е било лесно да се разделиш с този човек и щом после отново си станала зависима от него, значи нещо се е случило, нещо е излъчено, което работи и те обзема. Това нещо те прави роб.

Огледай се за това, ослушай си, бъди наблюдателна. Внимавай да не би някой да те кара да му "играеш по свирката"!

Молитвите много помагат. Всъщност ако има кой да помогне със сигурност - това е Бог. Вярвай и се помоли. Моли се докато не се появи резултат.

Пробвай с някоя кратка молитва и си я повтаряй непрекъснато. Опитай един, два, три дни. Нищо не ти пречи. Повтаряй си молитвата. Просто опитай.

Аз бях на същата "релса". Един ден обаче си казах "Аааа с това

нещо трябва да се приключи! То не ми носи щастие. То няма бъдеще. Няма смисъл да го продължавам."

Така и направих.

Редактирано Май 25, 2010 от Ники_

[daniela71]

Да, Диана е права.

По-лесно е да сме милични и любезнички.

Но

Щом се е появила жена, с която евентуално ще се женят, то скоро всичко може да излезе наяве.

Не ми се коментира как моя приятелка бе в положението на мамената кандидат-булка.

Не че всички не й казвахме, че той си е дон Жуан, но все пак тя - влюбена и загубена.

Е, истината лъсна и той биде много опозорен и пред родители, и пред приятели...

Накрая Дон ЖУанът разбра, че е време да порасне.

Как?

Чрез болка?

Каква?

Поради разразилия се скандал, то славата му се бе разнесла и именно една жена, в която той се влюби го отхвърли заради миналото му недостойно поведение... и така си остана да си ближе сам раните...

мислите ли,че е редно скорощната му жена трябва да знае истината??

Някой от вас ще ме упрекне как може да ми мине през главата подобно унизение и ниско падение,но душицата ми е доста наранена и като, че ли ми се иска не само аз да страдам (знам , че е глупаво и безмислено и не бих го направила,но ми е минавало през главата)

Редактирано Май 25, 2010 от daniela71

[daniela71]

Привет Ники.

Преди две години бях на същото положение с паралелния,само че не се стигна до брак. Бях ни в живите ни никъде...рев,,зор мъка,антидепресанти и тн.

Почнах да излизам и малко от малко се бях съвзела имах обожател-това бе,до там и забравих за миг плача,но като не се получиха нещата при него пак почна да звъни ,да обсебва и аз попаднах пак в капана и айде старата песен отниво. Тогава увствата бяха наполовина и не ми пукаше (а той тогава бе най милия 4овек и си казавх..-Боже Господи,колко се е променил,дори и духовно се е извисил),молих се на Бог да му изпрати жена да има дом семейство да не ми тежи на душата след време и ето ..

Намери и аз пак останах на заден план,надали и съм включена изобщо. само ми се казва че аз съм в сърцето му ...

май май сега пооосзъзнавам,че съм бая послъгвана..знае, че не мога без него и си ме разкатава както зи знае,а за най голямо съжаление аз май наистина не мога и не виждам от къде да я почна.

Моля за направление...като първа стъпка на къде?

Първото нещо, което ми мина през ума да ти напише бе: "Отърви се!", но знам че не е лесно да се направи. Изглежда лесно, но не е.

Аз самия няколко месеца се опитвах да го направя, но все не успявах с онази жена, за която ти писах.

Именно защото чувствах нужда от нея. Защото се страхувах, че няма да бъде обичан после това, че ще бъда нещастен, сам, а самотата е смърт преобразена.

Това са основните неща, които плашат всеки:

- да не остане без любов/разбиране

- самотата

Горните две описват някакво по вид страдание.

Самотата е проекция на смъртта, а смъртта е най-големия страх за човека.

Спокойно! Ще има кой да те обича. Няма да бъдеш сама. Задължително ще има кой да обичаш ти, защото това зависи от теб, колкото до Любовта - да, тя е Божи дар.

Дали ще се влюбиш отново и дали ще изпитваш Любов - ето това не е сигурно, но както ти писах - това е светът, тук нищо не е сигурно, освен, ако не инвестираш в себе си.

Има си техники, и учения, които могат да те въведат в любовта, а ма не в тази, която е свързана с партньор, а тази, която се нарича "безусловна" и която не е кратка като другата. Тази любов, мила е многократно по-силна от онази и когато човек я преживее, той даже е способен да се чуди и да не вярва как е могъл да си мисли, че онази любов (към даден партньор, дете и пр.) е била за него всичко.

Да, знам че звучи фантастично, но това е.

Ти просто имаш нужда от Любов и от щастие, както всеки жив човек, както всяко живо същество. така е устроен света. Имаш нужда и ги търсиш.

Разбира се, човек намира някакво по вид щастие и любов в света, но те са относително, а не абсолютни. Частични са, а не са пълни. Несъвършена работа.

когато намериш това, за което ти пиша, ще бъдеш толкова изпълнена, че не само няма да имаш нужда, но ще може и да даваш. А вярва ми - няма по голяма щастие от това да можеш да дадеш!

Получаването също е важно, но не толкова, защото и 100 човека да те обичат, ако ти към тях си безразлична, то пак няма да си щастлива! Забележи това.

Щастието е в даването, а даването зависи от теб и знай, че колкото повече даваш от сърцето си, то толкова повече се разширява и толкова повече може да възпроизведе. Накрая се превръща в безкрайност.

Та, ако този мъж, те отдалечева и те прави нещастна, то бива да се откъснеш, макар да е болезнено.

не допускай зависимостта да е по-силна от теб. Кой е шефа? Ти или тя?

Верно е, в началото ще те боли, ще се измъчваш, ще страдаш, но всичко си има цена и човек не може да премине от едно ниво в друго, без да си научи уроците. Живота си е учител все пак.

После, когато укрепнеш, тогава ще можеш да работиш и със себе си.

Щом веднъж си се откъснала, и щом въднъж си била на границата, където ти е лесно да се разделиш с този човек и щом после отново си станала зависима от него, значи нещо се е случило, нещо е излъчено, което работи и те обзема. Това нещо те прави роб.

Огледай се за това, ослушай си, бъди наблюдателна. Внимавай да не би някой да те кара да му "играеш по свирката"!

Молитвите много помагат. Всъщност ако има кой да помогне със сигурност - това е Бог. Вярвай и се помоли. моли се докато не се появи резултат.

Пробвай с някоя кратка молитва и си я повтаряй непрекъснато. Опитай едни, два, три дни. Нищо не ти пречи. Просто опитай.

Аз бях на същата "релса". Един ден обаче си казах "Аааа с това нещо трябва да се приключи! То не ми носи щастие. То няма бъдеще. Няма смисъл да го продължавам."

Така и направих.

много силно,много истинско и много оптимисти4но е това което споделяш..но има едно но...

Не ме е дарил Бог с търпение..

Ще се моля за това и за успокение на крехката ми безволева душа.

[Ники_]

много силно,много истинско и много оптимисти4но е това което споделяш..но има едно но...

Не ме е дарил Бог с търпение..

Ще се моля за това и за успокение на крехката ми безволева душа.

Всички качества са дар от Бога, а всички слабости са от липсата на Неговата благодат. Но погледнато от друга страна - ако чрез слабостите, нещастието, страданието и мъката, ние израстваме, значи и те са Божия милост!

[daniela71]

много силно,много истинско и много оптимисти4но е това което споделяш..но има едно но...

Не ме е дарил Бог с търпение..

Ще се моля за това и за успокение на крехката ми безволева душа.

Всички качества са дар от Бога, а всички слабости са от липсата на Неговата благодат. Но погледнато от друга страна - ако чрез слабостите, нещастието, страданието и мъката, ние израстваме, значи и те са Божия милост!

Така е,съгласна съм.

винаги съм си мислила 4е съдбата ни определая какво ще ни с е случи.

[daniela71]

Здравейте.Имам крещяща нужда от вашите съвети,насоки и мнения. Живота ми от доста години е объркан по една или друга причина,но ве4е не зная какво да направя със себе си и как да намеря хармонията със себе си.Накратко да споделя че съм на 37 години с едно дете и щастлив брак(привидно) 15години ...

от осем години имам връзка с мъж моя възраст,но той е не семеен. веднага е ясно че проблем ще има рано или късно ,тъй като сме в разли4ни положение. Години наред живея с тази мисъл,която не е спирала да ме изма4ва за ден и се бях настроила уж ,4е ще приема всичко без тъга и болка,тъй като сме си говорели и споделяли дори и това да дойде че ,ние ще сме си ние .

И ето този момент дойде преди месец. Разбирасе аз разбрах съвсем случайно . стана голяма патардия и изпадане в истерия ,под предлог 4е ме е лъгал,но едно че бе и това ,но про4етох че даже работата между тях е била на сватба та и дете напът...

След това той по4на да ме увещава че няма никакво чувство към нея ,не му пукало.познава я от два месеца.и т.н...просто се страхува да остане сам през живота си .

През годините го виждах този негов тормоз ,но аз нямах избор.

попитах го какво хареса в жената с която ще живее?,а той: -че се съгласява с мен и не ме притеснява грам. при което аз: а чувства ...дори някакво привли4ане?...той казва; ...грам,просто не ме натоварва. ''

била съм свидетел наистина че те не се търсят звънят и виждат със седмици...и от негова страна виждам 4е не е щастлив. Негови близки даже не могат да повярват на това,което се слу4ва,жената не я познават,никога не е била в дома му ..

А,за мен да не говорим в адска депресия съм,притеснена и неполезна за никой,страда ми душата....притесниявам се как ще се развият нещата?

Как трябва да постъпя в тази ситуация..изход не виждам .Моля ви помогнете ми ..,със съвет и мнение.Толкова съм объркана

А,толкова да се обичаме... и какви ли не компромиси сме правили ...

той казва че нищо няма да се промени,но знам ли? времето ще покаже ,но Бог не ме е дарил с търпение..

Даже се замислям дали има такива мъже да се женят ей така, защото трябва...

По принцип не съм от хората, които ще тръгнат да съдят другите за извънбрачни връзки, но това писание ме наведе на следната мисъл: Има толкова неща, които искате да получавате и ви е трудно да се откажете от тях. А какво сте готова да дадете? На мъжа си или на друг, все едно.

Познавам егоизма на "влюбените" в трети човек семейни хора, които "хем ги боли, хем ги сърби". Не биха имали нищо против да използват нечий емоционален ресурс "за да се позаредят малко" чрез някаква авантюра, но не са готови да поемат никаква отговорност към другия. Чиста консумация. Станат ли нещата за другия сериозни и поиска ли той повече от задоволяване на страсти (което е нормално, ако обича), веднага ще му се каже, че "семейството е над всичко". Картинката ми е позната, но не ми го наричайте това, моля, любов! Думата е егоизъм, слабост на волята, зависимост.

Толкова време поддържате връзка с този човек и живеете в лъжа, а когато той ви казва, че иска свой живот, го ревнувате? Поздравления! Повечето хора, поддържащи такива връзки, не стигат чак дотам. При повечето се стига до глупави извинения и скатаване, с които бягат от отговорност и все отказват да вземат решение за живота си - поне докато минава номера пред третия човек. Малко стигат дотам да искат другия, с който изневеряват, да им е верен. Повечето като видят, че авантата свършва, т.е. другият е надраснал нуждата от такъв тип връзка и иска да се откъсне, поне го пускат да си ходи без драми.

Една моя приятелка наскоро съобщи на мъжа си, че го напуска. Срещна друг, в който така се влюби, че това помете цялата й връзка с мъжа й, която е от години, но едва миналата година се ожениха. Сега си търси квартира, търси работа, защото беше спряла да работи (мъжът й я осигурява финансово) и няма пари - но пое целия този риск и цялото това неудобство, защото обича другия мъж и не може да живее в лъжа. При това не е имала връзка с него, не са били изобщо интимни.

Това е любов, да. Но вашето не е.

П.П. По повод това, че жената имала нужда от помощ, пък я разкритикували: Няма много смисъл да помагаш на някой да живее в илюзия. Особено при много фантастично украсени мокри илюзии едно здраво пухване по глават е адски полезно за изтрезняване.Нещо като по-енергичен масаж на схванатия разум.

брейй много курнаст действате със замах...предполагам че на думи и дадете мнението си ей така погледнато от вашата камбанарийка сте голяма,но надали ако на вас ви се слу4и вкоето се съмнявам като ви 4ета,такав подход и мнение ще изкажите. не искам съ4увствие или лиубезност ,просто една дискусия..не познавате в дълобо4ина проблема и хората и им лепвате някакъв етикет от рода егоисти,авантаджи или муфти.

просто имате нещо против този вид проблем да се изкоментира ???

Вашата приятелка съм убедена че тя с мъжа си , е от време оно и надали имат дете и от там нататък пък ако имат ,то няма да е както при мен.. и да не изпадам в подробности.

Никои не ме критикува,нито пък в илюзия живея,просто всичко това,този ад се слу4и за 15 дена и съм адски объркана и потърсах вашето съмишлие и мнения като извисени духовни хора.

а кое е любов и кое е

не е, вие не можете да съдите кои я има и кой не. Приятелаката си я познавате,а мен изобщо.

А за пухването по главата определено сте права ,определено щом сте наясно с енерги4ния масж.това ще да е от опит

Редактирано Май 26, 2010 от daniela71

[B__]

Я каква хубава дискусия.

Даниела, може би е хубаво да прочетеш темата няколко пъти (а не само един), защото за нещата свързани с дълбоки емоции е нужно преповтаряне и премисляне.

Като се препрочитат отговорите няколко пъти стават ясни нещата, които на пръв поглед изглеждат нелогични. Аз, например, се налага някои неща да ги чета по десет пъти

Това, което бих могъл да добавя не е директно свързано с твоя случай, но всеки страничен поглед може да е полезен даже и да не очакваме полза.

Какво е любовта към Бог? какво всъщност представлява любовта към Бог.

Обикновено хората си мислят, че Му дават любовта си. Че дават любов на Бог.

Но какво може да даде човек на Бог?! Нима Бог има няма нещо, което човека го има?! Ако има такова нещо, кой е Бог

Човек нищо не може да даде на Бог. Затова всъщност, когято човек дава любовта на Бог, той взема от Бог. Или по-точно казано човек си позволява да възстанови връзката с Него и да взема.

Какво взема? Чиста светлина. Като даваме любов на Бог ние вземаме от него чиста светлина.

Защо трябва да мислим, че като обичаме един човек, ние му даваме нещо?

Като обичаме някого ние всъщност вземаме от него. Вземаме от неговата светлина.

За да има хармония и за да няма душевни терзания и болести ние трябва да си позволим да бъдем обичани, т.е. да даваме на човека, когото обичаме.

Обаче като не сме с него, ние не позволяваме да бъдем обичани, т.е. да му даваме.

Само вземаме и тази диспропорция води до неприятностите. А да бъдеш с някой означава да живееш с него.

[Eлф]

Латина прочетох мнението ти което е непосредствено след моето. Аз лично не се съмнявам в добрите ти намерения и искрения ти подход, казвам ти го защото знам че е така въпреки, че си се обърнала към Орлин исках и аз да ти го кажа. И да, права си съзнателният живот е тесен и труден път, но извежда към свободата с главно "С", а музиката е един велик помощник и е неизменна част от духовното ни израстване. На един друг език тя е наречена"малкият амвон"-

Извън света всичко може да бъде предречено с музика...

~~~

Божидар, снощи се зачетох в нещо от Учителя -

"Даже и в дъното на ада да отидете, ще познаете колко е Велик Бог, ще познаете Неговата Любов"

~~~

"Бог е Великата Любов, ограничила себе си, забравила себе си заради онези малки същества, които живеят в Него."

~~~

"Бог е Любов и тази Любов е разумна. В Божията Любов няма абсолютно никаква жестокост."

~~~

"За да се научим да любим, Бог трябва да влезе да живее в нас, защото ние не сме Любов, Бог е Любов. Ние не сме живот, Бог е живот. Той ще ни научи като Учител как да любим, как да живеем."

~~~

" Под думата Бог аз разбирам Великото, което движи света - Любовта. Бог е начало на Любовта."

~~~

"Когато се намирате в някакво затруднение, дръжте в ума си мисълта: "Бог е Любов."

~~~

"Оставете Бога в себе си и в своите ближни свободно да се проявява, както Той знае...-Ама как да обичаме? - Това не е ваша работа. Любовта не е ваша. Бог е Любов, а не човек. Вие трябва да разбирате живота правилно, да се оставите на Бога, Той да работи у вас, както иска."

Източник:

Трите Вечни Закона - Любов, Мъдрост, Истина

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Издател - Логос- Варна - 2006г.

Поздрави!

Редактирано Май 26, 2010 от Eлф

[Guest Кристиян]

...а всичко може да си продължи...Въпреки, че положението на паралелния човек в момента е перпендикулярно- какво толкова, ще се ожени, жена му ще му роди дете/деца- точно както и в случая на Даниела. След това връзката може да си продължи, с тази разлика, че и двамата ще са семейни.

В тази тема не става въпрос за любов към Бог, нито за любов към ближния, а за любовта към себе си, в която, честно казано, трябва да има първо, второ и десерет- и от всяко да има допълнително...и ако някога някак си допълнителното вземе та стане дефицитно, или пък се предлага на някой друг- става лошо , дори още по-лошо, да не кажа- отвратително...Антидепресантите не са вкусни и на никой не са му притрябвали...

Смисъла на живота се губи без допълнителното...Отклоняването на допълнителното от "коловоза" (щото паралелност на мен ми изглежда като коловоз "=" ) е наистина депресиращо перпендикулярно явление, което напомня ето това _|- а това пък прилича на прав ъгъл, в който недай боже да попадне човек...Какво, да си седи и да се депресира в ъгъла ли, а?

Редактирано Май 26, 2010 от Кристиян