Съществуват ли предварителни договорки между душите?

[Guest Христо]

Хубава е приказката на Н.Д.Уолш за малката душа и слънцето. Може да помогне малко по - леко да се погледне на нещата. Зададох си днес следния въпрос : ако е вярно, че една душа моли друга душа да и навреди в следващия им живот на земята (за да и помогне да се научи на прошка, за да се усети като светлина), защо тогава хората си отмъщават за неща, които са преживели в предишни животи. Явно приказката не е вярна ако приемем, че някои хора си отмъщават за страдания от предни животи.

[Кон Круз]

 

Ами в притчата е казано.

 

Притчата наистина е написана красиво и емоционално въздействащо, но... в нея има нещо, което намирам за изключително погрешно. Никой не определя предварително това човек да се въплъти в ролята на престъпник. Дори и кармата. Човек може да се роди с определени предразположения, в семейна среда, която да провокира отрицателните му качества, но дали ще извърши някакво зло дело решава самия човек и то не предварително преди да се роди, а на земята, в условията в които живее. Твърдения от типа: Х. е жесток към хората, защото така е избрал преди да се въплъти на земята и всъщност се жертва за да постави У. на изпитание са нелепи. Подобно нещо могат да направят само изключително високи духове (такива, които вече не могат да се нарекат хора), като при това през цялото време напълно осъзнават това, което вършат и възможните последствия, а не да им се изтрива паметта, както пише в притчата. Но тези духове се стремят към и постигат благотворни резултати и затова действията им не могат да се нарекат „зло“. Действията на обикновените хора обаче, дори и да подпомогнат с действията си други хора, на които са изкали да навредят, не могат да се нарекат „добро“, защото целта е била да навредят.

 

Изборът е тук на земята и не бива да бягаме от отговорност като се оправдаваме с някакво решение, което душата ни била взела преди да се въплъти. Душите се въплъщават с единствената цел индивидуално и групово развитие, т.е. съзнателно проявление на божествената си същност. А такива договорени „изпитания“, при които освен всичко друго изпитващите забравят, че са изпитващи, само биха спънали развитието и на двете страни. Как може изпитващият да ръководи изпитанието, ако самият той не е наясно със ситуацията?

 

Същността на всеки човек наистина е божествена и именно това е целта: тази същност да се прояви. Не бива обаче да се бъркат случаите в които проявлението на тази същност е ограничено от невежество, егоистични желания и зависимости, съпътствани с навреждащи действия и случаите, когато тази същност се проявява оказваща благотворно влияние върху живота на земята.

А тези напреднали духове, докато създават неприятности на хората, с цел да стимулират духовното им израстване, през свои човешки дела ли действат (тоест, въплътени ли са) или ползват по - фини, невидими за очите обвивки?

[Станимир]

Не виждам някаква необходимост да са въплътени и предполагам, че в повечето случаи не са.

[iti]

Хубава е приказката на Н.Д.Уолш за малката душа и слънцето. Може да помогне малко по - леко да се погледне на нещата. Зададох си днес следния въпрос : ако е вярно, че една душа моли друга душа да и навреди в следващия им живот на земята (за да и помогне да се научи на прошка, за да се усети като светлина), защо тогава хората си отмъщават за неща, които са преживели в предишни животи. Явно приказката не е вярна ако приемем, че някои хора си отмъщават за страдания от предни животи.

Естествено, че са глупости. С такива хора те среща кармичният закон. А той е един от най-потайните неща във Вселената. Най-вероятно съществуват и уговорки с някои от най-близките ти, но само родителите могат да бъдат гарантирани, нататък животът е динамичен, особено пък в днешно време....