25. Време и пространство

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Псалом 61 - молитва

Време и пространство - беседа

Молитвен наряд за край:

Аз съм човек, служител на Доброто - формула

Ще прочета 9 гл. от Матея.

В книгата на живота има хиляди задачи, които трябва да се решат. Ако не се решат, те ще останат само написани задачи. В човека има една слаба страна. Той мисли, че нещата могат да се повторят, когато пожелае. Всъщност, в природата нищо не се повтаря. Това, което днес знаеш, утре няма да те ползва. Въздухът, който днес си приел, утре не можеш да го приемеш, той е изиграл вече ролята си. Утре ще дишаш друг въздух. Светлината, която днес си приел, утре няма да я приемеш. Днешното знание не може да те ползва на другия ден. Човек мисли, че е придобил известно знание. Никакво знание не е придобил. Той само помни, че е учил нещо. Въпреки това, ти не можеш да убедиш човека, че нищо не е научил. Това, което той е научил, служи само да припомни неговото минало и да разбере, какво носи в себе си. Водата помага за растенето на цветята, но тя не ги създава. Светлината дава условия за придобиване на знанието, но тя не го създава.

Често се говори за време и пространство, като физически условия. Аз ще ви кажа една истина, която не сте чували досега. Тя е следната: Освен време и пространство, съществува и друго нещо, което обхваща в себе си и времето, и пространството. То е реалността на живота. Какво е реалност, не знаете. Времето и пространството, сами по себе си, не са реални величини. Времето само определя нещата. Пространството пък може да се увеличава и намалява, без да е реално. Казано е, че има нещо извън времето и пространството. То е реалността. Ето защо, докато човек не живее извън времето и пространството, никога не може да разбере самата реалност. Нещастията на хората се дължат на това, че те живеят във времето и пространството. Имаш къща, нива – ти живееш в пространството и зависиш от него. Искаш да бъдеш щастлив – ти зависиш от времето. Дали ти е топло, или студено, пак зависиш от времето. Докато зависиш от времето и пространството, ти всякога ще бъдеш такъв, какъвто си сега. Искаш да бъдеш богат, учен, здрав – ти зависиш от времето. Щом има време, ще има и знание; щом има време, ще има и здраве.

Да заживеем отвъд времето и пространството-това значи да разбираме това, което Е. Да се обясни с думи е трудно, това е специфично усещане, интуитивно знание, че е така. Това е упование, пътуване...

Днес има хора, които изкривяват, връщат време-пространството с цел да манипулират, но, това е само до трето ниво на съзнание. Преминаване в реалността е възможно след четвърто ниво /квадрат/. Учителя често говори за подсъзнание-съзнание и самосъзнание-свръхсъзнание. Обръщането навътре ни води към нов и същевременно познат свят... /намирам връзка с "Древната тайна на цветето на живота" на Д. Мелхизидек/

...Значи, силата на човека се познава само тогава, когато той е на изпитания. Тогава се познава и колко знае. Изпит е това, малък изпит, но обикновено хората мъчно разбират малките изпити. Например, как ще издържите изпита за любовта? Когато се отнася до любовта във време и пространство, вие знаете, как да я приложите. Докато живееш във време и пространство, или ще обичаш човека, или ще го мразиш; или ще му вярваш, или няма да му вярваш; или ще го изпъдиш от дома си, или няма да го изпъдиш. В това няма изключения. Ако хората се обиждат и сърдят лесно, ти не би могъл да им кажеш истината.

Трудно се възприема Истината, но ако сме я пуснали вътре и разбираме причините за нещата, това е светлина вече. Като кажа един факт /истина/, един скача, сърди се, друг е доволен... Според интереса си. Но Истината няма интереси. Истината и Любовта разбират причините, знаят...

Питам: Ако кучетата на пътя те лаят, трябва ли да се сърдиш на мене? Аз ли съм виновен, че кучетата лаят във време и пространство? Аз ли съм виновен, че някой казал нещо лошо по твой адрес? Така не се служи на Бога. – Аз не искам да зная за мнението на другите. Аз искам да служа на Бога. Казах й: Радвам се, че срещнах поне един човек, който иска да ходи в пътя на Христа, в пътя на Истината. Знаеш ли, какво казва Христос? Той казва: „Даже и да изпълниш всички закони, ако не се откажеш от майка си и баща си, ти не можеш да влезеш в Царството Божие.“ Младата сестра каза: Едно нещо не мога да направя – от майка си не мога да се откажа. Ако тя умре, и аз ще умра. – Ето, ти пак показваш, че си много проста. Проста си затова, че след като вярваш в Христа, мислиш, че майка ти ще умре, и ти не можеш да живееш без нея. Коя е майка ти? Мислиш ли, че тази, която е на земята, е твоята истинска майка? Ако мислиш така, наистина, си проста. Аз се чудя, как вървиш по стъпките на Христа! Христос каза на майка си: Аз трябва да върша волята на Отца си.

Има светски хора, които са приложили Христовото учение. Те се отказали от майка си и баща си, без да вярват в Христа. Аз зная, кога хората се отричат от майка си и баща си. Аз съм срещал много синове, които, без да вярват в Христа, са приложили Неговото учение, изпъдили са майка си и баща си. Синът казва: Според Христовото учение, аз не искам баща си вкъщи. Да се махне оттук! Идва бащата при мене и се оплаква от сина си. Казвам му: Син ти е постъпил съобразно Христовото учение. То гласи: „Който не се отрече от баща си и майка си, не може да се нарече мой ученик“. Както виждате, който вярва в Христа, не може да се откаже от майка си и баща си. Който не вярва в Христа, лесно се отказва. Питам: Каква е ползата от такова приложение на Христовото учение?

Да се отречем от майка си и баща си-значи да се отречем от кривите, изопачени разбирания. От личните си интереси и да работим за Бога. И светията е казал-"Те идват чрез вас, но не са ваши". тук Всички сме чеда на Бога първо, дошли сме да намерим своя път, да научим уроците, чрез които душата ни да израства... На всички ни е нужен личен опит, в Живота, да се учим, да проверим нещата...

Да, обичам майка си и баща си, всички близки и приятели, разбирам ги, но ако грешат и ме спъват в Пътя ще се отдръпна, няма да ги слушам, а ще ги оставя сами да си учат уроците...

Казвам: Да седиш затворен в стаята си и оттам, през един малък прозорец да гледаш слънцето, това значи, да се затвориш в своя краен егоизъм и оттам да гледаш на света. – Не, ще излезеш вън, ще изложиш гърба си на слънцето и така ще възприемаш неговата светлина и топлина. Ако мислиш, че в затворената стая ще станеш светия, ти си на крив път. Такива светии свършват зле. Затворени в своя егоизъм, те мислят, че никой не ги разбира, никой не ги признава за светии. Ако искаш да те видят хората, излез вън на открито. Кой знае, че някъде в една тъмна стая, седи един голям светия? Истинският светия е между хората: денем слънцето го грее, както огрява всички хора, а вечер, със своята свещ, осветява пътя на онези, които са го объркали.

Придобитият опит, макар и малък, но натрупан в Живота е ценен. Важно е да изживяваме всеки един момент пълноценно и да осъзнаваме, разбираме, какво ни носи...

Аз ви говоря като истински златар, не да се самоосъждате, но да се научите да различавате скъпоценните камъни от простите, и чистото злато от фалшивото. Лесно се лъже човек. Няма по-големи майстори на лъжата от духовете. Няма по-големи майстори от тях за интриги и скандали. Някога духовете се разделят на няколко лагера, но всички са от една банда. Едни от тях създават изкушения за младите моми, други – за младите момци. Те търсят начин да оберат човека. На младия момък ще намерят една мома, да му казва, че го обича, че не може да живее без него. В това време ще изпратят друга мома, да внесе в него съмнение, че първата не го обичала, че замотавала главата на други момци. Всъщност, нито втората му желае доброто, нито първата му е изневерила – интриги са това. Най-после ще дойде трета мома, със задача да съветва и примирява. И момъкът ще се лъже ту в едната, ту в другата, ту в третата, докато го накарат да извърши някакво престъпление. Той се чуди, какво да прави. Не само че никоя не е готова да се жертва за него, но стават още причина той да умре.

Казвам: Всяко учение, което внася тъмнина в човешкия ум, не е истинско. То е учение във време и пространство. Ако мостът е направен от сламки, не минавай по него. Колкото и да те убеждават в неговата здравина, не минавай по този мост. Не минавай по път, дето мишките минават; минавай по път, дето слонът минава. Пътят, дето слонът минава, е безопасен. Не ходете по пътя на онези, които нямат представа за духовния свят. Аз наричам техния път – „път на мишките и плъховете“. Аз не вярвам в учения, създадени от хората. Ако ти изповядваш едно учение, а не го живееш, то нищо не те ползва. Като проповядваш едно учение, трябва да живееш съобразно с него. Когато ябълката се развива добре и дава хубави плодове, тя живее според изискванията на своето учение. Когато скъпоценният камък пречупва добре светлината, той се проявява според своето учение. Камък, който не пречупва добре светлината, не е истински, не е скъпоценен.

Усетила съм и изпитала лъжите на духовете, гледат да разделят и да владеят, да манипулират, но ако разберат, че има Любов и Светлина, бягат, крият се... "Виждала" съм как чрез близки приятели някои пакостливи духове се опитват да ме изпитат, но не им се получава вече. Важно е да не им позволяваме да ни използват и объркват, да сме силни и да следваме Правия път, /пък и светли помощници имаме/.

Бог е хармония. Ако си в дисхармония със себе си и със своя ближен, как ще отидеш при Бога? Бог абсолютно изключва всякаква дисхармония, всякакво оплакване. Свободен си да се оплакваш, но оплачеш ли се веднъж, ти не можеш да се явиш пред лицето на Бога. Шишето може да се оплаква, че го изпразнили. Нямам нищо против това, но всеки човек, който се оплаква пред Бога, е празно шише. Той казва: Господи, изпразниха ме. Нищо не ми остана, Какво да правя? – Помоли се на Господа да ти изпрати един ангел, да те напълни. Тъкмо ангелът те напълни, дойде някой отвън и те изпразни. Ти пак се молиш да дойде друг ангел да те напълни. Значи, през целия ден Бог ще изпраща ангели, един след друг, да те пълнят. После ще дохождат други същества да те обират. Има едно положение, при което никой не може да те обере. То е да станеш голям извор. Тогава, колкото и да черпят от тебе, никога не могат да те изпразнят. Като станеш извор, ще благодариш на Бога, че никой не може да ти отнеме доброто, любовта, светлината, мисълта. Някой се оплаква, че мисълта му потъмняла. Значи, ти си празно шише. Като се напълниш, ще се зарадваш. Обаче, ще знаеш, че с водата в твоето шише можеш да напоиш двама-трима души. После отново ще се напълниш. – Защо се изпразних? – Защото си шише. Шишетата се изпразват, а изворите текат. Всички имате условия да се превърнете от шишета в извори.

Не съм нито добра, нито лоша, просто съм, това, което съм-себе си. Старая се да проявявам вътрешното си 'аз', което служи на Доброто.

Нужна е стабилност, сила, да укрепваме в духовния път, в пътя на Любовта. Да сме будни!

И на вас казвам: Идете на пощата да си получите писмата. Ако е нужно да плачете, сълзите ви трябва да бъдат чисти. Като се обичате и желаете да си подарите нещо, да не бъде то нито откъснати цветя, нито украшения, купени от магазините. На сестрата, която обичаш, ще подариш нещо изработено от твоята ръка. Какво да бъде това нещо, не мислете. Всеки от вас да бъде поне един прозорец, през който да влиза светлина в стаята. На тази светлина да чете сестрата, която обичате. Всеки от вас да стане огън, на който да се топлят окръжаващите. Най-после, всеки от вас да стане жив хляб, да нахрани всички. Това желая на всички.

Бог обича всички ни и в най-голямата самота Той ни прошепва онези "сладки думи две" и ни открива нов свят... Да сме живо слово /хляб/, да раздаваме добро, това е важно днес...

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

9. Утринно Слово от Учителя, държано на 20 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.

Редактирано Юни 13, 2010 от Слънчева

[Лъчезарна]

Сега научихте нещо за онзи свят, но какво спечелихте от това знание?

Знаете, че съществата от онзи свят не стоят на едно място, но са в постоянно движение.

Там няма да срещнете същество, седнало при някой извор, като вас.

И на земята, повидимому, има покой. Всъщност, всичко е в движение.

И звездите изглеждат неподвижни, но те са в постоянно движение.

Те се движат с неимоверна бързина, която не можем да схванем с нашето око.

Астрономите изчисляват разстоянието на различните звезди и планети от земята,

както и бързината на тяхното движение, и дохождат до големи числа, невероятни за нашия ум.

Заедно със земята се движим и ние.

Като гледам лицата на хората, виждам, как те се изменят всеки момент.

С това аз не искам да кажа, че светът, в който живеете, не е реален.

Обаче, искам да обърна вниманието ви на факта, че вие търсите реалността там, дето не е.

Реалността е извън времето и пространството.

Който влезе в света на времето и пространството, той сам се ограничава.

Щом се ограничи, човек се изменя, не е такъв, какъвто е в действителност.

Не е лошо, че живееш във време и пространство, но ти трябва да ги разбираш.

И в другия свят има време и пространство, но те са различни от тези на земята.

Като не разбираш времето, казваш: Тежки са времената, или лоши са времената.

– Това е неразбиране.

Времето ограничава, а пространството дава широта.

Щом сте по-свободни, вие сте в пространството.

Обаче, трябва да излезете от света на времето и пространството

и да влезете в третото състояние – в света на реалността.

Понеже реалността обхваща и пространството, тя дава истинска свобода на човека.

Често говорите за любовта, но какво представя тя, не знаете.

– Защо не познаваме любовта?

– Защото не сте изпитали вътрешен глад за нея. Какво прави гладният? – Търси хляб.

– Значи, гладът води човека към хляба.

– Що е хлябът? – Възможност за проява на силата.

– Що е силата? – Условие за проява на мисълта. Без сила човек не може да мисли.

– Що е любовта? – Път към живота. От любовта човек влиза в живота.

Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“

Това значи: без любов ти не можеш да влезеш в живота. Тя е път към живота.

Истината дава възможност да познаем живота.

А самият живот е хлябът, към който човек се стреми.

Само любовта може да даде на човека възможност за придобиване на истината.

Тя го води и в пътя на живота. Значи, любовта внася в човека истината и живота.

И това не е обяснение на любовта, но отчасти дава представа за нея.

Като обичаш някого, ти трябва да внесеш в него истина и живот.

Затова, като ни е възлюбил, Бог е внесъл в нас истината и живота.

И ние трябва да имаме същото отношение към Него.

Казва се да не угасвате духа в себе си. – Защо? – Угасне ли духът, човек умира.

Днес аз говоря на онези от вас, които искат да бъдат ученици.

Чудя се, какви ученици ще бъдете, щом не можете да се справяте с противоречията.

Аз не се чудя, защото всичко ми е ясно. Даже и най-големите противоречия са интересни за мене.

Казвам: Трябва да се справите с противоречията, защото те препятстват на вашето развитие.

Аз бих желал, поне една седмица да живеете без противоречия, да не се тревожите за нищо.

Сега и най-силните от вас се тревожат и казват:

Какво да се прави, въглища няма. – Въглища има, трябва само да ги изкопаете.

– Пари нямаме. – Парите са закон на ограничение.

Вярно е, че без пари не може, без въглища не може, без хляб не може,

но вие трябва да отделите съществените неща в живота от несъществените.

Съществените неща са: твърдата почва, водата, въздухът и светлината.

Без тези неща никой не може.

Имате ли ги, вие ще образувате един квадрат, който включва всички възможности.

Щом имате тези четири елемента, всичко останало ще имате.

Когато някой ми каже, че е сиромах, аз разбирам, че той няма твърда почва под краката си,

няма вода, въздух и светлина. Тогава и аз казвам: Горкият човек!

Единствените хора, за които аз мога да се моля, това са онези, които нямат нито твърда почва,

нито вода, нито въздух и светлина. За онези, които имат толкова земя,

че могат и на другите да дават, няма защо да се моля.

Казваш: Помоли се за мене.

– Не, тези, които имат същественото, на тях турят юлар на главата и ги пращат да орат земята.

Има една пословица: „Пратили камилите за вода, а те си изгубили ушите.“

И аз често слушам да казвате:

Толкова години следваме този път и мислим, че сме направили нещо;

всъщност, нищо не сме постигнали.

– И преди мене нищо не бяхте направили.

Няма защо да съжалявате.

Щом не сте работили, естествено е, че нищо няма да постигнете.

Аз искам да ви освободя от духовното пиянство.

Когато се напие, пияният трябва да изтрезнее.

– Как ще стане това? – Или като го набият, или като счупи главата си.

На пияниците препоръчвам да пият чиста вода. Никакво захласване не трябва да има.

Защо ще се захласваш в красивата мома?

Като я видя, аз искам да зная, има ли тя твърда почва, може ли да работи.

Като дойде някой при мене, аз гледам, дали има той четирите елемента.

За да може да работи, всеки трябва да има тези елементи.

Вие сте дошли на земята да работите за Господа.

Сега вие искате да придобиете знание и тогава да работите.

Някой иска да ме подражава:

Отвори Библията, вземе лупата в ръката си и започва ла чете.

– Не се проповядва лесно. Лупата, с която аз си служа, е средство да ви изучавам.

Като гледам през нея, аз показвам, че съм господар на времето и пространството.

Отдалеч аз не виждам времето и пространството, но отблизо, чрез лупата ги виждам добре.

Чрез лупата аз виждам всичко.

И в Библията виждам такива неща, които иначе не се виждат.

Чудни работи се виждат през лупата.

Тя съществува в ума ми, като особена геометрическа форма.

Всеки трябва да носи в ума си по една определена геометрическа форма,

чрез която да вижда нещата. Някога гледаш човека, а нищо не виждаш.

Но мръдне ли ръката си, вече виждаш много неща.

Едно е нужно за вас: Да дойдете до реалността.

Като говоря така, аз си правя своята преценка.

Като дойде някой при мене, аз веднага го преценявам.

Първо гледам, дали този човек има твърда почва, вода, въздух и светлина.

После гледам, обработил ли е почвата си; дали водата, въздухът и светлината му са чисти.

Ако има всичко това, аз зная вече, какъв е той. Това наричам реалност.

"Времето ограничава, а пространството дава широта.

Щом сте по-свободни, вие сте в пространството.

Обаче, трябва да излезете от света на времето и пространството

и да влезете в третото състояние – в света на реалността.

Понеже реалността обхваща и пространството, тя дава истинска свобода на човека."

[Слънчева]

Промяната в съзнанието на човека е започнала, а днес тече по-бързо, но и сякаш по-болезнено. Доминиращото Его не иска да допусне Любовта, не приема братството, желае власт и контрол... От страх, че ги губи-хапе... Его-то обижда и наранява, смята себе си за висше... Онова Его, което е в мен и у всеки друг...

„У човека има едно обикновено съзнание, което се среща и у животните. То е свързано с разбирането му за елементарните неща в живота. След като развие обикновеното съзнание, у човека се развива самосъзнанието. Свръхсъзнанието се явява у високо напредналите в духовно отношение хора."

„Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят. Съзнанието и самосъзнанието представляват двата полюса на животинския и човешкия свят" (Учителя)

В минералното и растителното царство се проявява подсъзнанието; в минералното царство то е съвсем слабо развито, а в растителното е по-развито, по-ясно. У животните се развива съзнанието, а при човека – самосъзнанието. Закон е: всяко същество, което има по-висока степен на съзнание, притежава и всички по-долни степени. Човек се отличава от животните по своето самосъзнание. Подсъзнанието и съзнанието са колективни прояви, а самосъзнанието и свръхсъзнанието са индивидуални прояви. Защо са индивидуални? Защото самосъзнание има всеки отделен човек, а свръхсъзнанието е от Бога.

В подсъзнанието са складирани всички минали преживявания на човека. Когато нещо лесно ни се отдава, лесно учим, творим, това е спомен от минало прераждане. В подсъзнанието се намират и всички регулатори на физиологичните процеси в човешкия организъм – дейността на сърцето, белия дроб, стомаха, мозъка и т.н. При физиологичните процеси освен подсъзнанието на човека, участва и ръководството на ангелската йерархия, защото човек сам не може да се справи.

Що е инстинкт? Инстинктът е проява на подсъзнанието. Под инстинкт трябва да разбираме и намесата на Висши ангелски йерархии, на груповите души, в ръководството на растенията, животните и човека. Според окултната наука човечеството е ръководено от четири вида групови души, които в Откровението са наречени: Орел, Телец, Лъв и Човек. На това се дължи съществуването на четирите вида кръв в различните хора.

Днешната култура може да се нарече култура на ума и самосъзнанието.

Една добра страна на самосъзнанието е, че развива чувството за свобода, стремежа към свобода. Това беше необходимо на човечеството, защото само свободният човек може да развие Любовта. Любовта и свободата вървят заедно. Човек трябва да избере доброто по свободен избор.

От друга страна, самосъзнанието има много нежелателни прояви. То разви у човека егоизма. Като последица на крайния индивидуализъм, човек разви у себе си завист, омраза, желание за отмъщение – защото при самосъзнанието той се чувства отделен от другите хора, като център, като най-важна особа. Своите интереси поставя винаги над всички други интереси. Главната причина за отрицателните прояви на самосъзнанието е откъсване от живота на Цялото, живот на отделността. Това се отрази и в литературата на 19 век, когато индивидуализмът беше стигнал до крайния си предел. Книгата на Фр. Ницше „Тъй рече Заратустра", в която той говори за свръхчовека, е въплъщение на идеята на крайния индивидуализъм и егоизъм.

„Как ще се избави човек от това голямо зло, което е резултат на самосъзнанието? Чрез висшето съзнание, наречено още свръхсъзнание или Божествено съзнание. За да се избавиш от противоречията на живота, трябва да излезеш от живота на самосъзнанието и да влезеш във висшето съзнание. Аз не познавам семейство, дом, дето хората, като живеят в самосъзнанието, да са добри. В дом, чиито членове живеят добре, има нещо по-високо от самосъзнанието. " (Учителя)

Една сестра разправя следната своя опитност: „През лятото прекарах един месец на Боровец. Бях напълно свободна. През целия ден се разхождах сама в боровите гори, отивах до Шумнатица, до Широката поляна. Четях беседи от Учителя. Благодарях на Бога за всичко, което виждах около себе си. Почувствах велика любов към Бога, влюбих се в Бога! Радвах се на цветята, на тревите, на птичките, на звездите – защото са творение на Този, Когото обичах. В тях виждах присъствието Му. Бях в едно небесно, ангелско състояние. Като се върнах в София, чертите на лицето ми се бяха изменили. Една сестра ми каза: „Ти си станала много красива." Отговорих: „Защото съм влюбена." Никой от присъстващите не разбра думите ми, освен един обичен брат."

Учителя казва: „Когато човек се влюби в Бога, само тогава ще прояви Божественото в себе си, само тогава ще стане велик." Когато Толстой се влюби в Бога, каза: „Досега аз бях един разбойник, животът нямаше смисъл за мене. Сега вече разбирам смисъла, разбирам за какво трябва да живея."

От примера със сестрата се вижда, че свързването с Бога внася в човека велика радост, щастие, защото състоянието на Бога, неговият мир и чистота се преливат в него.

„Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която апостол Павел казва: „Щастието, което ни очаква, не може да се сравни с богатствата на целия свят."

Един ден човек пак ще се върне в рая, когато у него се роди новото съзнание. Когато човек придобие Божественото съзнание, светът се разтваря пред него, блясва в своята чистота и красота. Без това съзнание, човек не би могъл да разбере духовния свят, не би могъл да влезе във връзка със съществата от невидимия свят."

Развитието на Божественото съзнание у човека е новораждане. Новораждането не е еднократен процес, то е един вечен, непреривен процес. Човек постоянно се ражда във все по-високо и по-високо поле.

„Божественото съзнание е онази пъпка на Дървото на Живота, която трябва да цъфне, да върже и да даде плод. Бог е направил човека по свой образ и подобие, значи Той е вложил в него всички възможности. Като работи, човек може да придобие онова, което Бог е предвидил за него"

Четири вида съзнание

""Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена.

Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят и методи и начини, как да се освободим от този звяр. И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със задачата да се освободи от звяра. "

"Човешката глава означава разум и знание.

Ноктите на лъв - смелост, воля и труд.

Свитите криле - мълчание.

"Знай - Смей - Искай - Мълчи!"

Четиритях части на сфинкса образуват едно цяло: символ на четиритях елементарни форми на субстанцията в нейното велико единство:

Огън - вода - земя - въздух:

Огън - ноктите на лъв.

Вода - гърдите на жена.

Земя - тялото на бик.

Въздух - крилата на орел. "

Учителя" Тук

Ерата на Водолея, на Човека е настъпила. Всички ние имаме задачата да се настроим за новите вибрации и новото съзнание чрез Христовата Любов. Лекотата, с която постигаме някои неща е силното ни подсъзнание, дарбите ни, знанията ни. Както се вижда и предишните ни опитности.

"Ще започнем с изучаване на същността на реалността и с особено поразителните открития, направени от науката през последните двадесет години, които ще помогнат да се разбере как мозъкът създава своята собствена реалност. Те обясняват защо визуализацията или мислената представа не са просто ненужни мечтания, а творчески процес, помагащ на човека да контролира и да насочва енергийните потоци, способни да залепват предмети, да превръщат течността в пара или да предизвикват покълване на семената.

Осъзнаването на същността на тези енергийни потоци ще ви доведе до разбирането за същността на мозъка и вие ще видите, че вдъхновението, молитвата и интуицията не са нещо свръхестествено, а се подчиняват на закони, които могат да бъдат открити и използвани по волята на човека. Както и всичко известно на човека във Вселената, силите на мозъка се управляват от закони, които ако се освободят от научната терминология и се представят в достъпен вид могат да бъдат разбрани от всеки."

"Подсъзнанието може всичко", Джон Кехоу-има полезни неща в тази книга.

Яркото самосъзнание, граничещо с егоизъм може да се подчини на желанието да служиш на другите, да се смириш, да дадеш право на всеки да е себе си /макар и понякога това да е болезнено/. Така започваме пътя към Висшето, Божественото...

Христос дойде да ни покаже Пътя към Бога, пътя на съзнателната работа над себе си, смирението и службата на хората. "Аз съм, това, което съм служи на Цялото", с Любов! Но не на парите, а парите служат за Доброто на човечеството, за добри цели и развитие, за духовен и съзнателен подем.

Писанието казва: „Бог не е само на Небето, Той живее в сърцата на смирените.“ Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или ви счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме.“ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, добро, да съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам!“ А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят; но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: „А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото – не.“ Като дойде до силата, казват: „Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила.“ Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи и помогне. Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идват тъкмо от това. А Исус със Своя живот иска да ни покаже Пътя.

Ето Човека

Докоснах се до мига на влюбеност във всичко и всички, благодарна съм, че видях света, всичко по нов начин. Най-искрено желая на всеки да го преживее, за да разбере, защо не ми се искаше да се върна в сегашния свят и защо изведнъж цялата какафония и дребнави борби за власт и доминиране ми се струваха смешни и безпочвени. Да, имаше и има хора, които ме окачествиха като луда, но те не знаят какво видях... А в следващ миг видях и смисъла точно на това, което отричах, което всички осъждаме - та то е условие да растем и израстваме, да простим и обикнем себе си и Всичко, самия Живот...

Редактирано Май 28, 2010 от Слънчева

[Лъчезарна]

Слънчева, Благодаря!

И тъй, под "реалност" разбираме това, което има сенки. Реалността никога не се заличава. Казваш: Аз имам убеждение. – Заличава ли се твоето убеждение? – Заличава се. – Тогава ще знаеш, че твоето убеждение не е реално. То е сянка на реалността.

Истинското убеждение никога не се заличава. Щастлив си, но губиш щастието си. Това щастие не е реално, то е сянка. Изгубиш парите си, това е сянка; изгубиш здравето си, това е сянка; изгубиш живота си, това е сянка. Ти искаш нереалните неща да станат реални – това е невъзможно.

Като изучаваш закона на реалността, ще разбереш, че реално е само това, което не се заличава. Реално е само това, което никога не се изменя. Казвате, че като умре, душата на човека продължава да живее. Щом душата вечно живее, тя е реална.

Съществуват две реални неща в живота: човешката душа и човешкият дух. Съществуват две сенки в живота: човешкият ум и човешкото сърце. Казваш: Изгубих ума си. Защо го изгубих? – Защото е сянка. – Защо изгубих сърцето си? – Защото е сянка. И светлината, с която си служим, е сянка. Това, което се пали и изгасва, е сянка. Зад тая светлина се крие истинската, реална светлина. Реалните неща никога не изгасват, никога не се променят.

Промените са сенки, но чрез тях се изявява животът. Без сенки животът не може да се прояви. Сенките се прекъсват, изгасват, изчезват, но реалността – никога. Страдаш, защото мислиш, че си изгубил всичко. – Изгубил си нещо, но не самата реалност. Изгубил си дрехата, оставаш гол. Значи, изгубил си сянката. Дрехите и животът едно и също нещо ли са? - Дрехите са сенките на живота. Казват: Не си умен човек, не можа да запазиш дрехите си. - Умен си, но неприятелят ти бил по-силен от тебе.

***

Две реалности съществуват: добро и зло. Сладчината е сянка на доброто, а горчивината – сянка на злото. Доброто е нещо повече от сладчината, а злото – нещо повече от горчивината. Какво са, всъщност, доброто и злото, не питайте. Оставете тоя въпрос неразрешен. Те са две реалности. Какво е доброто, не знаем. Знаем само, че то произвежда сладчина. Какво е злото, също не знаем. Знаем, че то произвежда горчивина.

Защо съществуват доброто и злото? Тоя въпрос е сянка. Ще знаеш, че доброто е добро, а злото – зло. Не се занимавайте със сенките на нещата. Ползвайте се от доброто и злото, като реалности в живота. Научи техните закони. Ако не ги научиш, ще попаднеш в сенките им. Злото е горчиво, понеже не искаш да го изучаваш. Доброто е сладко, понеже изучаваш законите му. Мислите ли, че добрият цигулар знае, какво нещо е музиката? Той нищо не знае. Хармонията е нещо повече от музиката. Чувате да се свири и пее, но това не е реалност, това е сянка на реалността.

***

Някои мислят, че са дошли до реалните неща в живота. Реалните неща не се окисляват, не потъмняват, не се заличават, не се променят, не губят формата си, нито цвета си. Изобщо, реалните неща не изменят свойствата си. Неизменното в човека е реалното. Никаква сила не може да измени реалността.

***

Какво представя любовта? – Огън, който никой не може да изгаси. Който се опитал да изгаси огъня на любовта, той сам се е запалил. Докато живееш в огъня на любовта, все ще гориш. Запалиш ли се веднъж, вечно ще гориш. Това, което гори и изгасва, не е реално; това, което гори и никога не изгасва, е реално. Любовта носи вечното благо на живота. Няма по-приятно нещо от огъня на любовта.

Сянка и реалност, Младежки Окултен Клас, 24 декември, 1943 г. София

Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух. Човек по произхода си, по своето естество е нещо велико.

***

Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си.

Истинският човек, Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя Мърчаево - 1944 година

Редактирано Май 28, 2010 от lokator