Мисли от Учителя за Сродната Душа

[Лъчезарна]

"Всички хора се запитват, откъде иде злото в света.

- Злото иде от доброто. - Защо?

- Като не знае, как да приложи доброто, вместо да предизвика силите на доброто,

човек предизвиква силите на злото и става нещастен.

Представете си, че в един момък се яви желание да си намери другарка,

с която да споделя радости и скърби, да прекара един добър живот с нея.

Желанието на момъка е естествено.

Той знае, че има някъде душа, сродна на неговата, с която е излязъл заедно от невидимия свят.

Тя взела една посока, той - друга и днес взаимно се търсят.

Понеже времето, което ги дели от момента на слизането им на земята, е дълго

и двамата са забравили образите си и не могат да се познаят.

Като търси сродната си душа, момъкът погледне една мома, втора, трета и постоянно се лъже:

ту я намира, ту се разочарова в нея. Хване една, мисли, че е сродната му душа.

След време се оказва, че не е тя; хване втора и тя не е. Най-после хване една мома и казва:

Тази е сродната ми душа. Той мисли, че ще живее добре с нея. - Какво излиза? - Не била сродната му душа.

В сърцето на момата живее същото желание - да намери своята сродна душа.

Като разбере, че е излъгана, тя започва да поглежда към този или онзи мъж, дано излезе от сродната и душа.

Мъжът вижда това и започва да се сърди, да я ограничава и ревнува.

Приятелите му идват в къщи, поглеждат към жена му - търсят своята сродна душа.

В края на краищата той се скарва с приятелите си и животът му се превръща в ад.

Вместо търсеното щастие, той намира нещастието си.

И тъй, ще знаете, че който е намерил сродната си душа, той се е примирил с целия свят.

За него зло не съществува.

Обаче, който не е намерил сродната си душа, той постоянно се лута,

гневи се, роптае против злото, против неправдите в света.

- Кога може човек да намери сродната си душа?

- Когато съзнанието му се пробуди и се научи да слуша и никога да не отлага нещата.

Който се е научил да слуша гласа на Божественото, никога не се натъква на злото.

- Ама защо светът е създаден така? Защо съществува злото?

- Защото не слушаш гласа на Божественото.

Вън има голяма буря, вятърът вее силно. Ако излезеш по това време сред природата,

вятърът ще си поиграе с тебе: шапката ти ще хвърли настрана, очите ти ще напълни с прах и т.н.

Той си пее своята песен и не иска да знае за онзи, който се изпречва на пътя му.

За да не те вее, скрий се в стаята си. Или стани толкова малък, че да не може да те хване.

Божественото разполага с два метода срещу злото: или да не се изпречваш на пътя му, или да се смалиш,

или увеличиш толкова много, че да не може да си играе с тебе.

Значи, за да се бори със стихиите на природата, човек трябва да бъде по-силен от тях.

Силен човек е онзи, който може да се смалява,

да става невидим и да се увеличава, да става голям, да изпълва цялата вселена.

Който иска да стане виден човек, всички да му се кланят,

трябва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва вселената.

Който иска да бъде неуязвим за злото, трябва да става малък и с микроскоп да не се вижда.

***

Соломон казва: "Да се весели в живота си с жената, която е възлюбил".

- Коя е тази жена? - Сърцето. Значи, жената е сърцето в човека, а мъжът - умът.

Затова, именно е казано: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена".

С други думи казано: нито сърце без ум, нито ум без сърце.

Като говорим за жени и за мъже в грубата, т.е. физическата им страна,

ние ги разглеждаме като животни, които не са дошли още до онази висока степен на развитие, да мислят право.

Дойде ли до това положение, човек се съзнава като душа и започва да търси своята сродна душа.

Той търси и Христа, като колективен дух, т.е. като сбор от разумни души, излезли от Бога.

Мнозина се питат, по кой начин могат да се домогнат до правата мисъл.

По два начина: или чрез голям страх, или чрез силна любов.

Значи, човек трябва да преживее голям страх или силна любов,

за да заработи умът му, да се прояви правата мисъл в него.

Казано е в Писанието, че начало на мъдростта е страх от Господа.

Значи, когато човек се уплаши силно, съзнанието му се пробужда и той започва да мисли право, т.е. става мъдър.

Христос, обаче, препоръчва друг метод: любов към Бога.

Като обикнеш Бога, ти започваш да мислиш право.

Страх от Бога и любов към Бога, това са двата метода, чрез които човек намира своята сродна душа.

Щом намери сродната си душа, той намира и Христа и става гражданин на Царството Божие.

Този е естественият път, по който човек може да се развива.

Този е пътят, по който трябва да върви той, за да постигне желанията си.

Това не става изведнъж, но постепенно."

Двата метода, Утринни Слова, 07.04.1935 г., София

[Лъчезарна]

"И тъй, първата проява на любовта е на привличането, т.е. магнетичната любов. Втората проява на любовта е приятелството. Тя е по-висока степен на любовта от магнетичната. Всеки човек иска да има приятел, с когото да споделя своите мисли и чувства. Но и приятелството не е устойчиво, лесно може да се развали. – Кога приятелството между двама души не устоява? – Когато не почива на здрава основа. За да устои, то трябва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свят. Двама души се сприятеляват и започват обща работа. Връзката им е главно на физическия свят. Те стават съюзници, но не минава много време, приятелството им се разваля, не може да устои само на една връзка.

Третата проява на любовта почива на сродство между душите. Когато двама души имат сродни мисли, чувства и постъпки, те не се привличат, нито се сприятеляват, но се свързват в името на Божественото в себе си. Тяхната връзка е неразривна. Нищо не е в състояние да ги раздели. Така се свързват само сродни души.

„Ако не бях дошъл и не бях им говорил.“ – За какво им говорил Христос? – За третата проява на любовта. Ако хората бяха приели Христовото учение, грях нямаше да имат и щяха да станат безсмъртни. Сега, понеже живеят повече в магнетичната любов, грехове имат, и смъртта ги дебне. Хората още не познават сродството, като проява на любовта, затова боледуват, страдат и умират. Сродството между душите подразбира единство в проявите им, единство във възгледите им, в разбиране на великите добродетели: любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто. Това не значи, че те са еднакви по буква. Те се разбират по дух, а не само по външни прояви. Велико нещо е да си свързан с една душа по вътрешно сродство. Това, което ние разбираме под „истина“, коренно се различава от разбирането на обикновения човек. Неговата истина означава „изстиване“. Истината е квасът на Божествения живот. Тази истина са търсели алхимиците; тази истина търсят и съвременните учени. Всички търсят истината, но не я намират, защото я търсят по крив път, там, дето не е. Вместо на истината, те се натъкват на птичар, който ги туря във своя кафез, при други птички. Като им се насити, той ги изхвърля навън."

Ако не бях дошъл , Неделна Беседа, 02.03.1919 г., София

Редактирано Ноември 14, 2011 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

"Казано е в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва."

Бог е съчетал душите. Това съчетание става по закона на любовта.

Така съчетани, душите никога не се разделят. Те са свързани с любовта.

Дето е любовта, там е свободата.

Да обичаш някого, значи, да го освободиш.

Като любиш, ти освобождаваш и себе си, и окръжаващите.

Ако любиш някого, а не го освобождаваш, ти не си в правия път. Това не е любовта на Бога.

Вие живеете по човешки, а искате да подобрите живота си.

Не само, че няма да го подобрите, но ще ви дойдат такива изпитания, каквито не сте мислили:

ще остареете, краката ви ще отслабнат, няма да ви държат, очите ви ще отслабнат.

Нещастията ще ви следват непреривно. Как ще си помогнете?

Единственото нещо, което може да ви помогне, е любовта.

– Коя любов? – Една любов съществува в света – Божията.

***

Често се говори за сродни души.

Под „сродна душа" разбирам оная, която е готова да се жертва за тебе, както за себе си.

Тя не търси щастието само за себе си. Когато търси своето щастие, тя търси щастието и на другите хора.

Ако работя за себе си добре, същевременно работя добре и за другите.

Ще кажете, че тоя живот обезличава човека. Не е така. Като повдигаш себе си, ти повдигаш и своя ближен."

Както Бог мисли и прави, Утринни Слова, 02.05.1937 г., София

"Съвременните хора не живеят още в душата си, и въпреки това говорят за Любов, за сродни души.

Момък обича някоя мома и я нарича сродна душа. Защо я нарича сродна душа?

Защото му давала нещо хубаво от себе си. Тя изливала красиви чувства към него,

заради което я нарича сродна душа.

И фурнаджията дава хляб на клиентите си, но не е сродна душа за тях.

А какво по-хубаво нещо има в света от хляба? Въпреки това вие не можете да кажете,

че който ви дава хляб, той е ваша сродна душа.

Вие можете да наречете сродна душа само онази, която е готова да се жертва за вас при всички условия на живота ви.

Прави възгледи трябва да имате. Не е въпрос само да говорите. Всяка дума, която излиза от устата ви, трябва да е проверена.

Говорите ли за Любов, всеки трябва да я почувства. Говорите ли за Свобода, дайте свобода на себе си, дайте я и на другите.

Не прилагате ли сами това, което говорите, вие лъжете себе си, лъжете и другите. Бъдете искрени в чувствата си.

Ако едно чувство е животинско, не му придавайте по-висок характер.

Научете се да определяте нещата според тяхната стойност.

Ако едно чувство е животинско, да се прецени като животинско;

ако е човешко — като човешко. На всяко нещо трябва да се дава съответна цена.

Следователно, като ученици, вие не трябва нито да подценявате, нито да надценявате нещата.

***

Сега, като говоря за разстоянието между хората, това не значи, че тия отношения са абсолютно неизменни.

Отношенията на хората са органически, а не механически, вследствие на което те подлежат на промени.

Отношенията на планетите са неизменни, обаче психическите отношения на хората менят своите центрове.

Както човек мени отношенията си към хората, така променя и отношенията си към различните планети.

Как ще си обясните промяната, която става с хората, ако не приемете влиянието на планетите върху тях?

Има случаи, когато до известна възраст човек се намира под влиянието на една планета,

а след тази възраст попада под влиянието на друга някоя планета.

Сам човек се чуди какво е станало с него, че се е изменил толкова много.

Например срещате един човек, който цели 20 години е живял в чистота и святост,

но в един момент той се изменя и започва да живее по друг начин.

По-рано молитвите са били единственото му развлечение, но сега не се интересува от тях.

Защо? — Срещнал е на пътя си една красива мома, заради която сърцето му е трепнало.

Тази мома го отбива от неговия път и му дава ново направление в живота.

Защо е тръгнал подир тази мома? Защото му била сродна душа.

Какво сродство е това, което утре може да се разруши?

Не, ако е въпрос за сродство, знайте, че всички души, които са излезли от Бога, са сродни.

Всяко обикновено човешко отношение хората го наричат сродство.

Какво сродство е това, което трае само ден-два?

Днес гледате парче желязо — чисто, светло, но след няколко дена го виждате, покрито с ръжда.

Там, дето става окисляване, никакво сродство не съществува. Всяко окисляване говори за несъвършенство на нещата.

Какво сродство е това, ако с приближаването си към една мома момъкът изопачава характера й?

Сродни души са ония, които всеки момент повдигат и облагородяват характера си.

Всеки човек трябва да съдържа качествата на златото.

Истински характер е този, който при никакви условия не се изменя."

Правилни връзки, Общ Окултен Клас, 04.09.1929 г., София

[Лъчезарна]

"Ще кажете, че градинарят обича дървото заради плода.

Вярно е това, но тази любов е важна за децата.

Истинският градинар обича дървото за самото дърво.

Ако дървото има плодове, по-добре ще бъде за него, но той обича дървото и с плодове, и без плодове.

Хората смесват къщата на човека със самия човек.

И къщата му, т. е. тялото му е ценно, но то е временно: днес го има, утре го няма.

При това, тялото на човека е изложено на постоянни промени.

Как можете да обичате човек, който се променя постоянно?

Преди всичко, като се мени често, вие не го познавате. Щом не го познавате, не можете да го обичате.

Вие обичате човека, само ако го познавате. Не го ли познавате, не можете да го обичате.

И обратно: щом обичате някого, вие непременно ще го познавате.

Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на любовта.

Който се домогне до мистичната любов, той не говори никак за нея, или малко говори, а много работи.

Добре е човек да прави всичко в името на любовта, а малко да говори за нея.

Казвате ли на скъпоценния камък, че го обичате?

Вие го туряте в кутия, затваряте добре кутията, туряте я на скрито място и на никого не говорите за него.

Ако говорите много за скъпоценния камък, скоро ще го изгубите.

Следователно, колкото повече говорите за любовта, толкова повече я обезценявате.

Говорете по-малко за любовта, за да запазите стойността й.

Ако обичаш някого, дай му нещо ценно, направи нещо добро за него,

или изнеси една негова добродетел, без да казваш, че го обичаш.

Кажеш ли, че го обичаш, любовта се скрива. Ако трябва да кажеш нещо за любовта си към даден човек,

говори безлично, принципално. Кажеш ли името му, любовта изчезва.

Как можете да кажете, че обичате някого, когато и вие сами не знаете, кого обичате?

Вие обичате някого в даден човек, но кой е той, и вие не знаете.

Вие обичате в човека Онзи, Който го е посетил. Щом Онзи го напусне, вие не го обичате вече.

Ако Онзи отново го посети, вие пак го обичате. Онзи, Който посещава човека, влиза в него периодически.

Ето защо, когато обичате някого, не говорете, че обичате Ивана или Драгана,

защото всъщност вие обичате онова светло същество, което го посетило.

Коя кесия обичате: пълната или празната? Докато кесията ви е пълна със злато, обичате я;

щом се изпразни, любовта ви към нея изчезва.

Златото, т. е. присъствието на Божественото в човека, го прави обичен.

Често се говори за сродни, за колективни души.

Под понятието „сродни или колективни" души разбираме тези,

които са излезли едновременно от Първоизточника на живота.

Дето и да се намират, те чувстват нещо близко, сродно помежду си.

Щом се срещнат, без да си говорят, те се разбират и обичат.

Те не чувствуват нужда да казват, че се обичат.

Ако единият си позволи да каже, че обича своята сродна душа,

той е внесъл вече известно стеснение, известно ограничение в сърцето й.

За да бъдете свободни, не изказвайте любовта си.

Любовта не се нуждае от изложение, тя се чувствува.

Като обичате човека, както трябва, той непременно ще почувства любовта ви.

Любовта се чувства, а не се говори за нея. Това е Божествен закон.

Езикът, с който се изказва любовта, е принципален, красив, поетичен."

Магическата сила на Любовта, Съборни Беседи, 15.08.1940 г., Езерата

[Лъчезарна]

"Сега по закона на еволюцията всички ония неща, които еволюират, развиват се и растат, а всички, които инволюират – слизат, т.е. смаляват се и се разнищват. Тъй щото човек първоначално, когато е слязъл от Бога, е почнал да произнася думата „любов“ много правилно; обаче, като се отдалечавал от Бога първичният или космичният човек, както го наричат, тази дума по съдържание почнала полека-лека да се смалява, да се смалява незабелязано, и когато човек слязъл до дъното на битието, почти нищо не е останало от тази дума – разнищила се. Туй слизане било тъй незабелязано, тъй бавно, че и този велик човек даже се самоизлъгал. И вие сега се намирате в положението на този космически човек по отношение на любовта на вашия Баща. Знаете ли на какво прилича тази любов? Тя прилича на едно парче или една част, останала от някой голям разбит кораб или параход от вълните на развълнувания океан, който го клатушка. Това парче се люшка насам-натам и казва: „Е, любов, любов“, но като излезе на брега на някой остров, казва: „Слава Богу, спасих се!“

***

„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Под думата „себе“ аз разбирам Божествената човешка душа. Всички души, които са излезли първоначално от небитието и са влезли в битието, са били все двойки. Две души са били те и тези души сега се търсят. Всички стремежи на хората, дето се любят, дето се женят, дето деца раждат, подразбира това, че всеки търси своята душа. Когато се разрушил онзи кораб, тези души се изгубили, омотали се в материята, и днес те се търсят. Ще ми възразите: „Че как тъй, не виждаме ли ние, не виждат ли хората?“ Духовното зрение във вас още не е развито. Някоя мома намери някой момък, ожени се за него и казва: „Моят възлюбен, той е!“ И попът дойде и ги венчава в името Божие. Не се минава един месец след женитбата и тя казва: „Не е той“. Мъжът намери някоя жена, ожени се за нея и казва: „Не е тя“.

***

„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Не да го любиш, а да го възлюбиш се казва. Казваме на български език: „възлюбвам“ и „любя“. Думата „възлюбвам“ е по-силна от думата „любя“. Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване.

Тези две сродни души са двата полюса, дето се ражда животът. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция.

Когато Христос казва: „Да възлюбиш ближния си“, той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато придобиеш истинското знание, само тогава ще намериш другия полюс на своя живот, или пътя на своето възлизане. Туй, което се казва „посвещение“, ще стане, когато намериш учителя си, а той – своите ученици. Всичката тайна стои в това – да намериш своята възлюбена, сродна душа. Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето възлизане. Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред. Има ли една опорна точка, всичко става. Как е казал Архимед? „Дайте ми една опорна точка, за да сложа своя лост, и ще вдигна цялата земя.“ Следователно този ближен, когото трябва да възлюбиш като себе си, той трябва да ти бъде опорната точка, на която да туриш своя лост. Кой лост? – Любовта. И тогава всички действия ще стават правилно. Любовта не е едно преходно чувство. Преходни неща са само материалните неща, те са сенки. Сенките прехождат, защото земята се движи, върти се, и в нейното движение сенките постоянно се менят. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Това не значи да се слееш с ближния си. Тук няма сливане. Не да му кажеш, както някои се изповядват: „Аз съм готов да ти стана роб“ – това не е Любов. Някой казва: „Аз съм готов да жертвам всичко за тебе“. Но и в жертви не стои тази Любов. Тази Любов с жертви не се откупва.

***

И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се слага основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот. Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем.

Сега, в първата заповед – „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила“, Христос дава правила и методи, които ние разбираме. Сърцето, това е съзнателният живот. Умът, това е самосъзнателният живот. Душата, това е подсъзнателният живот, а силата на духа, това е свръхсъзнателният живот.

***

„Да възлюбиш ближния като себе си!“ Правило е човек да обича себе си, защото себе си донякъде познава. Онзи, другият, когото ще възлюбиш, той ще прилича точно на тебе, той няма да седи нито по-високо от тебе, нито по-ниско. Затова, според закона на Любовта, ако искаш да обичаш някого и се поставиш по-горе от него, не си ти; ако пък си смирен и се поставиш по-долу, не си ти – нито си по-горе, нито си по-долу.

***

Щом намериш тази сродна душа, ти си разрешил половината от своята задача, намерил си правия път. Тогава твоят учител ще те намери и Христос ще ти заговори. Само тогава Христовите думи имат смисъл. И тук е великият закон: „Дето има двама души, събрани в мое име, там съм и аз“. Тези двама, това са тези две сродни души. Само при тези две сродни души Христос ще бъде третият. Това не е обикновен закон, да не си правите никаква илюзия, никаква измама. Често цитирате този стих: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз“. Двама или трима, събрани в чие име? – В името на Любовта. Които са разбрали това учение, те са стигнали до Божествената същност, откъдето именно започва израстването. И тогава Любовта ни към големите и малките неща трябва да бъде еднаква. Ако имате една семка от ябълка и една малка ябълка, каква трябва да бъде любовта ви към едното и към другото? Ще кажете: „Аз обичам ябълката повече, отколкото семката“. Любовта към семката е по-безкористна, отколкото любовта към ябълката. Ти обичаш ябълката повече, защото е за ядене, има какво да се асимилира от нея. Но ако можеш да обичаш семка, любовта към нея ще бъде по-безкористна. Следователно, ако ти можеш да обичаш тази семка, трябва да виждаш еднакво и във великото – малкото, и в малкото – великото. Така ние не бива да се заблуждаваме от нашите външни черти.

***

„Да възлюбиш ближния си като себе си!“

Ти от себе си искаш ли нещо? За самия себе си жертваш ли нещо? Като си гладен, режеш ли нещо от своето месце? – Не режеш, но всякога очакваш някаква кокошчица.

***

Дотогава, докато човек иска да живее, той е жена. Дотогава, докато човек иска да живее, той е мъж. Всеки, който иска да живее, той живее като другите, а когато той жертва себе си за другите, той вече се е издигнал на една степен по-високо. Та като казвам, че и досега в школата на Бялото Братство няма жени, не разбирайте „жени по форма“.

***

„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Тогава ще ви запитам: Намерили ли сте тази ваша сродна душа? Сега вие ще ми зададете въпроса: „Ами сега с тия наши жени, с тия наши мъже какво да правим?“ Този въпрос не го повдигам. То е все едно да ме питате: „Какво да правим с нашия костюм?“ Костюмът си е костюм, жената си е жена, жененето си е женене. Този велик въпрос не стои във връзка с това. Жененето е закон на самопожертване. Като се ожениш, какво правиш? – Добиваш своята чистота. Щом си чист, не трябва да се жениш; щом си нечист, жени се, колкото искаш. Женитбата е закон на самопожертване, за да добиеш своята чистота, или да изкупиш своята карма, както казват индусите. Но щом влезеш в епохата на истинското развитие, имаш чистота, законът на жененето и раждането вече ще се измени. Хората няма вече да се женят, да се раждат и въплътяват по този начин, както е било досега. Че няма да е така, Господ казва: „И ще се вселя между тях, и ще живея в тях“. И всички ние ще помним да дохождаме чрез вселяване, а не чрез раждане, въплътяване.

***

Както върви сегашната еволюция, тя е еволюция на кармата, или аз я наричам „изплащане на кармата“. Ние вървим по един правилен път и няма да се мине много, ще влезем в пътя на Божествената еволюция; затуй аз ви подканвам да изпълните този закон и да намерите ближния си. Намерите ли своята ближна, сродна душа и обичате ли я както себе си, ще бъдете в Божествения път. Като намерите тая душа, няма да я целувате, няма да я барате и пипате, а само отдалеч ще я гледате. Ще кажете: „Да, но аз искам да си я постисна малко“. Щом речеш да я постиснеш, пропада всичко. Това, което може да се гали, пипа, целува, то се разваля. Целувките, стисканията са едно предаване. Когато обичаме някого, ние повече взимаме, отколкото даваме. Постиснем някого: „А, аз те обичам“. Но чрез това ние взимаме.

Виждал съм някога, вземат едно мехурче, пълно с въздух, вдигат го, постиснат го, то се изпразва. Вземе шишенцето, глътне, глътне, после го сложи в джоба си и казва: „Колко го обичам!“ Щом се изпразни шишенцето, вече не се обича. Това са лъжливи понятия за Любовта. Има нещо по-хубаво от прегръдките, има нещо по-хубаво от целувките, има нещо по-хубаво от гладенето, от сегашното виждане, разбирате ли? И когато казвам, че едно малко преживяване, едно мигновено виждане на Бога струва повече от хиляди животи, това подразбирам аз.

И когато видиш и познаеш тази душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувстваш в себе си голяма сила и не само в тялото си, но ще почувстваш такава сила, каквато никога не си чувствал; ще изпиташ такова едно проясняване на ума, че изведнъж ще започнеш да виждаш много далеч, оттатък Млечния път. Да видиш Бога, то е много нещо. Как мислите, как ще го видите?

Сега само пъшкате. Не, не, слушайте, така постъпват само децата, които са свикнали да гледат през дупчиците, та и сега, като дойдат, казват: „Чакайте да погледнем през дупчиците“. Не, сега ти си в широкия път, няма защо да гледаш през дупчиците. Някой напъне очите си да ме гледа, казвам: Няма защо да ме гледаш така, какво ще познаеш? За да ме познаеш, намерил ли си своята близка, сродна душа? За да те позная, трябва да намеря своята близка, сродна душа. В тези два полюса започва да действа Божественият принцип и да се проявява Бог. Това е великото начало, което трябва да сложите като основа.

Не си правете илюзии! Някой път дойде у вас някакво възбуждане, мислите, че сте в рая, но след половин час настроението ви мине, мислите, че сте в ада. Някой път казвате: „Струва си човек да умре“, а след половин час – „Не си струва човек да умира“. Това е Петрово! В Любовта има нещо устойчиво. Не казвам, че това произтича от нас. Ние сме като една опорна точка в един кинематограф на Вселената. Всичко, което става в ума ви, всички мисли, които ви идват моментално, те не са ваши. Следователно вие си правите илюзия, че мислите, които ви идват и ви се взимат, са ваши, и скърбите за тях. Те са чужди, няма защо да се радвате и скърбите за чуждото.

***

Ами Христа намерили ли сте го? Аз не казвам, че не сте го намерили. Бог е оставил хората да го пипат, дано го напипат. Преди 2000 години той е говорил чрез Христа. Срещали ли сте този Христос, да поговорите нещо върху неговото учение? Можете ли да кажете поне един ясен сън, в който Христос да ви е разказвал нещо от своето учение? Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено у вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Павел изказва тази мисъл, само че малко по-другояче. Той казва: „Нито жена без мъж, нито мъж без жена“. С това той подразбира, че двата сегашни принципа – мъж и жена, трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата сродна своя душа. Само тогава Христос ще бъде третият между тях.

***

И тъй, не считайте, че жертвата е Любов. Жертвата е само примирение. Чистотата в нея е основа. Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух. Това, дето са казали старите гърци: „Познай себе си!“ – и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи човешкият дух, човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие, и тогава сегашните мъже и жени ще бъдат свободни и ще се разбират.

***

И аз бих желал да ви срещна втори път не по един, а по двама – вас и вашата сродна душа, вашия ближен. Нея да намерите!

И тъй, Христос казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ "

Сродните души, Неделна Беседа, 1 януари 1922 г., София.

Редактирано Ноември 14, 2011 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

"Никой не е станал музикант, без да го е обичала някоя мома.

Поетът е поет, някоя млада мома го е направила поет.

Ако някой човек има да ви обича, той ще стане гениален.

И майката е станала майка, защото детето я направило майка, ако детето не е, майка не става.

Чудни са хората. Едно дете ще те направи майка, то казва: "Ако аз не съм, ти майка не можеш да станеш."

Когато едно дете те обича, ти може да станеш майка, щом детето не те обича, ти никаква майка не си.

Ти поет за да станеш, трябва да те обича момата. Този поет за нея пише.

Най-хубавите работи поетът пише за тази мома, която го обича.

Цяла нощ бленува, цялата нощ, всичките стихове все като нишка проникват в неговия ум.

Той ще каже - за народа, за Бога. Той на другите може да говори така, но не и на мене.

Аз наричам: Това са сродни души.

Има една душа в света, без която ти не можеш да прогресираш,

то е сродната ти душа, туй трябва да го знаете.

Ти като си излязъл от небето, си излязъл с тази двойна душа,

която те подкрепя и е тил в твоя живот, тя е Божествен тил.

Ти прогресираш, понеже тя върви и в училището, и в страданията, и в тъмница,

и в беднотия, навсякъде върви с тебе, никъде не те оставя.

Където и да си, и до смърт като дойдеш, тя казва: "Не бой се, ще те освободя."

Тя е в сила да те освободи от всичките страдания, това е истината, която вие не знаете.

За тази душа хората говорят. Тази душа може някой път да се въплоти на земята.

Такива души се въплотяват само 12 пъти в цялото свое развитие на земния живот.

Тази душа, която те подкрепя винаги, ти само 12 пъти ще бъдеш с нея и ще живееш на земята.

И то ще бъде един живот, за който на човек на ум не е идвало.

Дали тук на земята, или горе, като дойде тази душа, тя е един маг, тя всичко ще измени.

Целият ред, порядък ще измени, тя е всесилна, те са всесилните души, мощните души, които работят.

Всеки народ си има такива души.

Всеки дом си има такива души.

Всяко общество - и религиозните общества, и научните общества, си имат такива души.

Прогресът в света се дължи на тия, силните, мощните души.

По някой път наричаме тия души Божествени души, които създават нещата.

Казвам, понеже вие живеете в света, намирате се пред голямо противоречие,

радвайте се, има кой да работи заради вас.

Вярвайте в Бога, вярвайте в този, който в даден случай може да ви помогне.

Този, който ви помага, който мисли заради вас, чрез него Бог ви помага.

Може да ви помогне чрез някой, който никога не е мислил заради вас.

Търсете онзи, който в дадения случай може да мисли заради вас"

Три пътя, Съборни Беседи, 29 август 1932 г., София

[Уки`]

Душите две по две са излезли от Бога.Това са сродни души.

Предполага се, че човек ще има 777 кардинални прераждания и от тях ще има 12 епохални. Епохални прераждания са тези, когато две сродни души се срещат на Земята.

Когато двамата, които се обичат, се срещнат на Земята, горчива дума не си казват и извършват в Живота велики работи. В другите прераждания, когато едната душа е долу, другата е горе. Тази, която е горе ще ти избере някого тук, който прилича на него и чрез него ще се проявява. Обаче това е залъгване и в такъв случай човек трябва да има търпение да чака Двете сродни души се съединяват, за да образуват едно цяло.

Сродните души са поставени, за да работят двама като дясното и лявото полушарие на мозъка. Това се нарича поляризиране.

Другата душа може да е в другия край на света или в Невидимия свят, те ще се свържат заедно. Пространството, материята не могат да препятстват. Това е закон на Любовта. Когато намериш сродната си душа, идваш в пълнотата на Любовта, тогава Бог се проявява чрез тебе, а прояви ли се Той, ти се учиш и като се учиш, ще се проявиш. Като си помагат сродните души една на друга, реализира се сродството. И по-рано го е имало, но сега то се реализира в друга форма. Идеалната Любов е любовта между сродните души. Има разлика между любовта на сродните души и любовта към другите. Любовта между сродните души е мярка. Няма по-хубаво нещо от сродството на душите.

Хората считат за женитба това, което не е. Когато две сродни души се оженят, сродството изчезва. Две сродни души като се свържат, търсят трето същество - Бог. Всеки Ангел си има сродна душа, както и хората.

Сродните души в развитието си слизат на Земята, при което ту едната се въплътява, ту другата. Заедно вървят и си помагат една на друга.

Сродните души са човешки души, над които има един съвършен Дух. Именно това е Духът, който ги ръководи, който раздава всички блага.

Сродните души имат еднакво предназначение, но имат две различни служби. Когато сродните души се слеят, идва единството и тогава външните противоречия изчезват, тогава става сливане и с Бога. Или по-точно казано, тези две сродни души не се сливат, но образуват една система. Те не се обезличават. След това една двойка ще се слее с друга двойка, после с трета и т.н., най-сетне ще се слеят всички души и ще се образува Космичния човек. Така сродните души като се сливат по две и повече, ще станат едно цяло. Без да се обезличават ще работят заедно, ще образуват мощна сила. Всички двойки, обединени заедно, ще образуват една Вселена, едно цяло.

Двата полюса на една двойка не могат да се приближат съвсем. Те имат известно отношение помежду си, като двата полюса на Земята. В бъдеще, когато се съединят две сродни души, те няма да се родят в едно и също тяло на Земята, но в отделни тела, обаче ще имат едно общо тяло, което ще ги обединява. И тогава те със своите отделни тела ще функционират като полюси в това по-голямо тяло. Тялото, което ще ги обедини, ще бъде по-фино, по-тънко и невидимо ще обгръща със своите сили тези две тела. Тези неща не се казват на всички. Те са само за посветени. Те се говорят само на най-напредналите ученици.

Сродната душа е ядка. Всички души съставляват общия организъм. Като обича човек другите хора, с това ще може повече да обича сродната душа.

Сродната душа е прозорец, през който виждаме всички души и красотата им, затова при Любовта към сродната душа обичаме всички. Човек, като обича всички хора, прави връзка със своята сродна душа. Срещнеш ли се със сродната си душа, противоречия няма за тебе, обичаш всички. Когато Любовта е безкористна, проявите са идейни, възвишени.

Ако идеята в човека не се мени, ако и любовта му не се мени, това показва, че сме при същински сродни души. Щом дойдем до сродните души, това вече спада към Божествения порядък. За да може да се прояви човек, трябват два центъра, това са именно сродните души.

Може двете сродни души да са на еднаква степен на развитие, а може едната да е по-развита от другата. Когато две сродни души се срещнат на Земята, то ако има благоприятни условия и двете остават да работят заедно. А някой път след известно престояване тук, едната душа отива горе и тази, която е долу, работи под впечатлението на последната, когато е била на Земята. През сродната душа всичко минава. Ако е в Невидимия свят, тя е ръката, през която идват нещата към теб. Тя е вдъхновителката. Всичко, което идва от Бога, минава през нея към нас и през нас към нея. Като получи човек това, което иде от сродната душа, тогава той ще обича всички.

Сродните души представляват Божествената страна на Живота. Без любов към сродната душа никаква Любов към другите не може да се прояви. Любовта към другите е поляризиране на любовта към сродната душа.

Представете си, че има една градина, създадена от теб. Този, който сади и приготовлява градината, е сродната ти душа.

Кога се сливат сродните души? В края на краищата, когато завършат своята еволюция, те се сливат и заедно работят.

Трябва да дадеш място на сродната душа да се прояви чрез тебе. Отвори сърцето си към нея. Всичко най-идеално, което можеш да си представиш, ще си мислиш, че сродната ти душа. Всички сродни души живеят в закона на Любовта. Всички сродни души съставляват едно цяло. Това тяло е Христос. В сродната душа ще чувстваш присъствието на Бога и Христа.

Двете сродни души са колективност. Едната сродна душа е сбор от всички същества, които са те обичали, а другата - сбор от всички души, които са обичали онези души, които образуват колективизацията на другата сродна душа. Значи двете сродни души са сборност на души, обичани и обичащи.

Двете сродни души вървят успоредно и са свързани с Висши същества, които са в този път. Успоредните линии са пътища на Разумни същества. Те не влизат в стълкновение, не се пресичат. Две души, които се обичат, като се стремят към Бога, пътищата им са успоредни, има хармония между тях.

Когато две сродни души се срещнат на Земята, ако не са готови, ще забравят всичко, ще забравят да изпълняват своите длъжности, ще се

захласнат. И затова се дава само 12 пъти да се срещнат при благоприятни условия. Тогава те проявяват гениалност.

Извадки от беседите на Петър Дънов за сродните души

[Лъчезарна]

"Душата в Невидимия свят сама не може да живее – там двама по двама живеят. Разбирате ли?

Ще имате сродни души. Сродност ще има, по двама ще живеете. Сам човек не може да живее.

Така е направил Господ света:

тук на земята живеят две тела на едно място,

в астралния свят живеят две сърца заедно,

в умствения свят живеят два ума на едно място,

в Духовния свят живеят две души на едно място,

а в Божествения свят живеят два духа в едно.

И когато влезете в Бога, ставате Единство.

Сега, когато питате за себе си дали да се жените, вие имате предвид тялото. Телата женят хората днес.

Съедини се едно тяло с друго и това го наричат женитба. Съединяват две стаи с една врата,

за да можел господарят да влиза от едната в другото и казват: „Между тези две стаи трябва да има врата“.

Трябва врата, разбира се, но тези две стаи пред Господа не са нищо сами по себе си.

Стаите без господар са несъществени. Следователно понятията „женен“ и „неженен“ не означават,

че ако не сте женени, неженени ще бъдете, или ако сте женени, ще бъдете женени.

Ако сте като онзи, които се е оженил само за да яде и пие, вие сте нечисти.

И ако друг не се жени от страх и той е нечист.

Въпросът за женитбата зависи единствено от условието дали е решено за двама души да се съединят

и да изпълнят Волята Божия на земята. Не е ли решено, тези души трябва да продължат да се учат сами."

Беседа за младите, Съборни Беседи, 25.08.1922 г., Търново

Редактирано Ноември 14, 2011 от Лъчезарна

[Eлф]

Изт.

"Казано е в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва."

Бог е съчетал душите. Това съчетание става по закона на любовта.

Така съчетани, душите никога не се разделят. Те са свързани с любовта.

Дето е любовта, там е свободата.

..."

Правилни връзки, Общ Окултен Клас, 04.09.1929 г., София

Редактирано Август 21, 2010 от Eлф

[Guest Дриада]

Човек се отличава по това,че той има условия да тръгне да дири своята сродна душа.Когато казвате да намерим Христа, разбираме Христос.Това е онзи колективен сбор от души, които са излезли някога от вътрешността на Божия дух.Това е великото, което всеки един от нас търси.

Казвам вашата сродна душа. И днес може да намерите вашата сродна душа. Може да я намерите във външния свят.Някой път голям страх може да се събуди в човека.Човешката мисъл- да мисли право, пък някой път, голямата любов- тъй, ако се влюбиш, пак там може да се яви правата мисъл.Или трябва да се уплашиш много, или трябва много да обичаш, да проработи мисълта ти.Няма друг начин.Казва- начало на мъдростта е страх Божий.Аз разбирам страх, който трябва да те уплаши да започнеш да мислиш.Както Мойсей е казал. Или както Христос казва:"Любов към Бога"То е втория метод.По- хубав да започнеш да мислиш правилно.

Трябва или много да си страхлив, или много да обичаш.Едно от двете. Това са двата метода, двата пътища, по които може да намерите вашите сродни души.Щом намерите вашите сродни души, тогава може да намерите Христа, можете да бъдете граждани в Царството Божие.

Два метода и двата пътища към сродната душа 07.04.1935г."Ценната дума"УС

Редактирано Юни 18, 2011 от Дриада