Merivas Добавено Май 20, 2010 Доклад Share Добавено Май 20, 2010 Здравейте! Преди около месец загубих син на 21 години - внезапно. Когато ми съобщиха новината реагирах много странно - просто като че ли отказах да чуя какво ми казват, не усетих болка, нито мъка, просто нищо...започнах да сгъвам дрехи, да подреждам из къщи. Всичко мина като на сън - ковчегът със студеното тяло, погребението, съболезнованията, всичко. Плача малко (особено първите десетина дни), мисля за него като че ли ще си дойде, просто в момента го няма. Умишлено избягвам да мисля за него изобщо по задълбочено, камо ли че е умрял. Не мога да приема такава болка и старателно внимавам да не я допусна до ума си. Ходя на гробища ежедневно, правя помени, подавам за "Бог да прости", но всичко това го чувствам просто като задължение в момента. Страх ме е да си помисля, че това може да е истина, страх ме е, че ще полудея. Как да се справя! Имам още един син - на 18 г., заради когото трябва да бъда силна. Имам също и любящ съпруг, но и на него не му е лесно. Изобщо в момента се нося по течението и мисля само как да проумея действителността, да я приема и да намеря покой. Друга грижа е малкият ми син, който се държи все едно нищо не се е случило - не проявява никаква скръб и отбягва да говори за брат си. Пожела да има негова снимка в портфейла си, но да я сложа под личната му карта, за да не се вижда ?! Много е затворен, рядко излиза (винаги е бил такъв) и много се старае да бъде силен и да ни показва постоянно любовта си. Но това не е ли твърде тежко бреме за тази крехка възраст? Опасявам се да не намери друг, неправилен начин да преодолее това. Разчитам на Вашето компетентно мнение! Благодаря предварително! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Katya Belopitova Добавено Май 20, 2010 Доклад Share Добавено Май 20, 2010 Здравейте! Преди около месец загубих син на 21 години - внезапно. Когато ми съобщиха новината реагирах много странно - просто като че ли отказах да чуя какво ми казват, не усетих болка, нито мъка, просто нищо...започнах да сгъвам дрехи, да подреждам из къщи. Всичко мина като на сън - ковчегът със студеното тяло, погребението, съболезнованията, всичко. Плача малко (особено първите десетина дни), мисля за него като че ли ще си дойде, просто в момента го няма. Умишлено избягвам да мисля за него изобщо по задълбочено, камо ли че е умрял. Не мога да приема такава болка и старателно внимавам да не я допусна до ума си. Ходя на гробища ежедневно, правя помени, подавам за "Бог да прости", но всичко това го чувствам просто като задължение в момента. Страх ме е да си помисля, че това може да е истина, страх ме е, че ще полудея. Как да се справя! Имам още един син - на 18 г., заради когото трябва да бъда силна. Имам също и любящ съпруг, но и на него не му е лесно. Изобщо в момента се нося по течението и мисля само как да проумея действителността, да я приема и да намеря покой. Друга грижа е малкият ми син, който се държи все едно нищо не се е случило - не проявява никаква скръб и отбягва да говори за брат си. Пожела да има негова снимка в портфейла си, но да я сложа под личната му карта, за да не се вижда ?! Много е затворен, рядко излиза (винаги е бил такъв) и много се старае да бъде силен и да ни показва постоянно любовта си. Но това не е ли твърде тежко бреме за тази крехка възраст? Опасявам се да не намери друг, неправилен начин да преодолее това. Разчитам на Вашето компетентно мнение! Благодаря предварително! Здравейте Merivas, ще карам направо, защото Ви предстои да извършите важна работа, а именно: работата по справянето с мъката и загубата, а именно, да си дадете отговор на всички въпроси, започващи с: "Ако бих само....". Това е нещо, което Ви предстои на всички Вас тримата - на Вас, на съпруга Ви и на другия Ви син. На първо място трябва да си говорите за сина Ви, който е преминал оттатък, но не за студеното тяло, не за този син, за когото продължавате да правите помени, а за Вашия 21 годишен син, който е около Вас и който се намира в сърцето на всеки един от Вас. Това може би ще Ви се стори на пръв поглед не толкова лесно, но то е изключително много необходимо за всеки един от Вас, а също и на него, защото той е част от Вашето семейство и си представете как бихте се чувствали, ако бяхте на неговото място и никой не говореше за Вас. Със сигурност имате много неща, които сте искали да му кажете, да си спомните - всякакви дребни и смешни истории, които сте преживели с него и около него. Всякакви по-маловажни и по-важни неща и събития от неговия и Вашия живот. По такъв начин, когато успеете да си поприказвате за него, ще можете по-добре да го опознаете, а също и Вас самите, да си поприказвате за неговите желания, обичани неща, мечти. Но без да забравяте, че те са били част от неговия живот и по една или друга причина той не ги е свършил, което не означава, че трябва Вие да ги свършите. Той е избрал да се роди във Вашето семейство и е имал добри основания за това, времето му тук и сега е приключило и сега е преминал през прага, но той продължава да бъде част от Вашето семейство, независимо, че няма да влезе през вратата, но той ще продължава да обитава в това вътрешно пространство, което Вие - тримата - а и неговите други близки и приятели! - му направите у Вас. Нещо, което на мен лично ми е помагало много при загуба на близък човек, е молитвата. Ако не знаете каква, пишете и ще Ви напиша. Но Ви препоръчвам молитвите за заминалите ни близки и приятели от Учителя Беинса Дуно или от Лечителя Петър Димков. Има такива и от Рудолф Щайнер. Но е много важно в този период след като са си заминали от нас, ние да им помагаме оттук с подходящите думи. Аз обикновено чета тези молитви сутрин и вечер до 40-ия ден, но може и винаги, когато се сетя. Те са няколко и накрая се казват по три пъти двете формули: "И това е живот вечен да познаем Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил." и "Мир на душата на брат .... и вечна свелина в пътя му." Друго важно нещо е да се освободите от мислите за вина и от обвиненията, защото те наслагват само утайка у Вас, която се разстила и наоколо Ви и Ви вгорчава дните, без да носи нещо добро. Важно е освен разговорите и мислите за заминалия Ви син да се погрижите Вие останалите тук и сега да направите възможно най-доброто за себе си и за околните, на което сте способни. Представяйте си, че той Ви вижда и че би се радвал да сте добре. Въобще правете нещата, които смятате, че биха били добри и за него и биха му се харесали. За един починал «...Останете съвсем спокойни и безмълвни три пъти през де­ня, от които единият път да бъде вечерта непосредствено пре­ди заспиване, така че да пренесете в духовния свят самите мисли. Най-добре е да заспите с мислите: «Нека моята любов да бъде Жертвено влята в обвивките, Които сега те обгръщат Охлаждайки всеки огън Стопляйки всеки студ! Живей нагоре носен от любов, Надарен със светлина!» Важното е да имате истинско чувство при изразите «огън (горещина)» и «студ». Това не са физически «горещина» и «студ», а чувство за топлина и чувство за студ, макар че на­миращият се във физическо тяло човек не може лесно да си състави представа за това, което тези свойства означават за лишения от тяло. Той първоначално трябва да осъзнае, че все още свързаната с него астралност е действена, без да може да си служи с физическите инструменти. Много от това, към което човек се стреми тук на Земята, му се дава чрез физическите органи. Сега тях ги няма. Това отсъствие на физическите сетивни органи е подобно - но само е подобно - на чувството на изгаряща жажда, само че пренесе­но в душевността. Това са силните усещания на «горещина, на огън» след обезплътяването. Същото е и с това, което же­лае нашата воля. Тя е свикнала да си служи с физически дейс­тващите органи, но сега тях вече ги няма. Починалият изжи­вява това «лишение» като чувство на душевен студ. Точно срещу тези чувства живите могат да се намесят и да помог­нат. Защото тези чувства не са само резултат на индивидуал­ния живот, а са свързани с мистерията на инкарнацията. По тази причина е възможно да се окаже помощ на лишения от плът покойник....» Пожелавам Ви много душевна сила в тази важна работа, която предстои на семейството Ви! По всяко време ще се опитам, ако имате въпроси, да Ви отговоря. И само накрая бих желала да добавя, че Духът ни никога не умира, Душата ни също, така че във всеки случай Вие не за последен път сте се срещнали сега с Вашия заминал си син! С пожелание за светлина и любов! <BR style="PAGE-BREAK-BEFORE: always; mso-break-type: section-break" clear=all> Дъгата, Рассвет и Иво 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Merivas Добавено Май 21, 2010 Автор Доклад Share Добавено Май 21, 2010 Благодаря за бързия отговор! Всичко това, което казвате аз го осъзнавам и се опитвам да правя. Нещото, което ми е трудно е молитвата - не умея да се моля, а и когато опитвам да го правя ми се струва неистинско. И постоянно си повтарям, че господ ми е свидетел колко много обичам децата си и няма да позволи синът ми да страда и се мъчи. И само това. Основните ми притеснения идват от това, че не желая да приема фактите и с това не отлагам ли агонията? И когато дойде момента на осъзнаване (защото смятам, че това е неизбежно) няма ли да рухна психически? Страхувам се от депресия. Не мога да си я позволя, заради другия ми син. До момента се опитвам да бъда силна и мисля, че засега успявам. Страх ме е обаче, че няма да издържа дълго, защото животът ни в момента просто спря и се носим по течението. Имахме мечти, планове, идеи - построихме къща, по която има още работа, но в момента нямаме желание да правим нищо. Планирахме почивка - спряхме да мислим за нея, просто няма да отидем. Хората около нас (освен най-близките) се страхуват дори да ни заговорят, притесняват се, неудобно им е. Движим се като сенки. И всичко е някак машинално... От друга страна тези притеснения ме обременяват допълнително и постоянно мисля, че трябва да се справя. Това не усложнява ли нещата? Не зная изобщо дали успявам ясно да обясня какво чувствам... Много съм объркана, уплашена и тъжна... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Katya Belopitova Добавено Май 21, 2010 Доклад Share Добавено Май 21, 2010 Здравейте отново Merivas, от думите Ви си личи колко много обичате децата си. Да, това е най-важното, което ние като родители можем да им дадем. Другото си зависи от тях самите. Все пак може би си заслужава да се опитате да се научите да се молите. Една молитва, която е всъщност най-силна и действа винаги е Господнята молитва (Матея, шеста глава, 9-13 стих) или наричана още Отче наш. Можете да я намерите във всяко църковно календарче, но аз лично предпочитам думите на Беинса Дуно: 9. Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Името Твое, 10. Да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя както на небето, така и на земата. 11. Хлябът наш насъщни дай го нам днес 12. и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. 13. Отхвърлянето на фактите 13. И когато сме в изкушение, избави нас от лукаваго, защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги. Амин От личния си опит мога да Ви кажа, че тя ме е избавяла (мен и близки мои хора) от всякакви много трудни ситуации, включително и здравословни. Това, че носим Господ в сърцата си е едно, а че е добре да се обърнем към него за помощ чрез молитвата, е нещо съвсем различно. Ето, всъщност Вие вече се обръщате тук, във форума, за помощ. Направете същото и към Духовния свят. Тогава ще Ви стане по-леко. Колкото до отхвърлянето на фактите, това е нещо, което е закономерно при голяма загуба и смърт, по този начин вътрешно се опитваме да се запазим от огромната, непосилна болка и мъка, която е трудна за понасяне веднага. Други закономерни чувства, които се появяват са страхът, мъката, гневът, яростта, ревността. Със сигурност ще си помогнете, ако можете да говорите за тези неща у дома, сред най-близките си, защото предполагам, че и те изпитват същите или подобни чувства. Заедно ще Ви бъде по-лесно да се справите. Това, че имате работа по къщата е добре, защото би Ви помогнало да преодолеете тези първи най-тежки моменти. Болката и мъката са големи, но в работата ще Ви е по-лесно. А за психическото преодоляване ще бъде по-добре и ще Ви облекчи, ако съумеете да си позволите на себе си и на близките Ви да говорите за големия Ви син. Наистина и за него ще е по-добре. Защото той има голяма нужда от Вашата подкрепа по този начин сега. Тук искам да Ви цитирам едни думи на жената, която в целия свят може би най-много е работила с хора - деца и възрастни - на прага на смъртта. Елизабет Кюблер Рос: "Едно знам съвсем сигурно: Ние не винаги можем да получим това, което желаем. Но ние винаги получаваме това, от което действително имаме нужда." Помислете си какво означава животът Ви занапред без Вашия голям син. Помислете си какво той би искал за Вас, какво би искал за баща си, за брат си. Опитайте се да изпълните желанието му, волята му. Направете го за него. А притесненията са нещо, което ни пречи да гледаме нормално на всичко около нас и да забелязваме истинските неща. Има много учения в момента по света, които твърдят основно, че вътрешните ни вибрации (т.е. това, което интензивно мислим) привличат това, което ни се случва и че има изобилие и благоденствие за всеки човек. Вярвам силно в това, защото работя отдавна с хора и познавам много и най-различни хора. В клуба, където водя психологически кръг, няколко от членовете преживяха загуба на дете. Но всеки един от нас носи отговорност за живота, който води тук и сега. Идва момент, в който съумяваме да приемем истината и да продължим по пътя си. Повечето ни проблеми идват от това, че се съсредоточаваме върху проблемите и болките, които имаме (и не можем да видим нищо друго, въртим се вътре в тях като в омагьосан кръг), а не върху това, което бихме могли да направим в ситуацията, в която се намираме, каквато и да е тя, и то така, че да излезе най-доброто за нас. Специално аз винаги си задавам въпроса - какво означава тази ситуация за мен и какво да направя, за да се справя с нея. Ако трябва, се наплаквам едно хубаво, или си изживявам напълно болката и се опитвам да извлека най-ценното от нея за мен. И продължавам. Така открих за мен неочаквани способности, развих качества, които, ако се бях потопила в скръбта само, сигурно биха ме довели до тежка депресия, а може би и до по-трагичен край. Вие много ясно успявате да обясните какво чувствате и имате право, а и необходимост да изживеете всяко едно от тези чувства, но от Вас зависи след това какво ще последва. Ще бъда в мислите си с Вас и Вашето семейство! Светлина и любов! ПП Извинете, че преди без да искам изпратих само част от отговора си! К. Merivas и Рассвет 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Merivas Добавено Май 22, 2010 Автор Доклад Share Добавено Май 22, 2010 Но как да проумея, че вече го няма и никога няма да го видя. Това мозъкът ми го отхвърля и отказва да приеме. И струва ми се така искам подсъзнателно, защото така се чувствам по-добре. Но докога ... и Как??? Орлин Баев 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Katya Belopitova Добавено Май 22, 2010 Доклад Share Добавено Май 22, 2010 Няма го в този тукашен свят и не можете да го видите с очите си, които виждат само в този свят, но той живее в сърцето Ви и там го има и ще бъде винаги. А душите Ви така или иначе са заедно и няма никога да се разделят! Само че Ви е необходимо време, за да го усетите и разберете! А освен това са около Вас и другият Ви син (не го забравяйте!) и съпругът Ви! Сега големият Ви син си е пристигнал у дома! Където по-нататък ще се присъедините и Вие към него и към другите си близки, които са вече там! Рассвет 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 23, 2010 Доклад Share Добавено Май 23, 2010 Здравейте, Меривас! Катя е права за всичко! Досегът със смъртта няма как да се приеме, освен ако я видим само като една врата, като един обикновен преход, преминаване на по-високо ниво на живота! Като един по-голям и по-истински живот! Книгите, лекциите на Петър Дънов, теософията, "пътят на душите" и много други школи и автори могат да помогнат! Има и култури, които приемат смъртта с радост, а раждането с тъга - всичко зависи от разбиранията! Затова ви препоръчвам книги, които да променят разбиранията ви. В spiralata.net има директно онлайн много книги за смъртта като вход в един по-цялостен и истински от този който познаваме живот! Много биха ви помогнали срещите с психотерапевт - точно сега имате нужда от разбиране, говорене за станалото, от успокояване и подкрепа. Трансперсоналната хипноза може много да направи за вас - в състояние на транс можете да се свържете с душата на сина си, което директно да премахне голяма част от мъката. Сега минавате през фазата на отричане -не можете още да повярвате, че вече го няма... Скоро ще влезете във фазата на емоционалните реакции - вина, силна тъга, гняв и неприемане, много плач и мъка. Много по-леко ще преминете с помощта на терапевт! В съвремието психотерапевтът е това, което преди е бил свещеникът. Има и свещеници, които учат психотерапия-християнска например. Имате нужда от силна и опитна личност, психотерапевт, който да е с вас в преминаването през стъпките на скърбенето.А те са проследени и знайни. След гнева и неприемането настъпва една естествена депресивност, силна тъга. Тя преминава евентуално във фазата на търсене и установяване на нови разбирания, вярвания за смъртта, религиозност, вяра и надежда. Добрият изход е приемане и продължаване! Най-доброто, което можете да направите, е да се свържете с опитен психотерапевт, човек с отворено сърце, с широки разбирания и опит. Например Катя Белопитова е такъв човек! С много сърдечна обич и разбиране: Орлин Рассвет 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Merivas Добавено Май 25, 2010 Автор Доклад Share Добавено Май 25, 2010 Сърдечно благодаря на всички Вас. Моля Ви кажете нещо повече за Трансперсоналната хипноза. Това е нещо, което много ме заинтригува. Благодаря! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 25, 2010 Доклад Share Добавено Май 25, 2010 Това е хипноза, която приема съществуването на духовното в човека. На душата, на живота след/ преди този живот, прераждането и т.н. Има специалисти, които се занимават изключително само с това. В интернет ще намерите телефоните и сайтовете им - например Д. Тенчев. Тук в този сайт пише С. Балтова - доколкото знам тя също практикува духовно насочена хипноза - можете да и пишете на лични съобщения - активна е в темите за паневритмия. Аз лично мога да гарантирам за Кирил, с когото сме учили заедно хипноза, но съм му загубил телефона. Можете да питате за него Калин Цанов, председателя на асоциацията по хипноза: 0899469099 -звънете упорито! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Merivas Добавено Май 25, 2010 Автор Доклад Share Добавено Май 25, 2010 Благодаря отново! Аз обаче пропуснах да кажа, че съм от Варна и ако имате координати на подобни специалисти тук... Моля за извинение! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 25, 2010 Доклад Share Добавено Май 25, 2010 От Варна познавам Мариан Господинов - не знам дали практикува и хипноза, но със сигурност ръководи медитация и дишане, което е почти същото! За телефона му попотайте админа на този форум. С най-искрени пожелания за мъдрост, вяра и любов! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts