Даването, даряването и инвестирането в приятелските взаимоотношения.

[Диляна Колева]

Напоследък често си задавам въпроса- Защо се чувствам толкова уморена от контактите си с хората?

Прави ми впечатление, че започва много да ми личи , когато не желая контакт и близост.

Чудя се защо така спрях да допускам хората близо до себе си, а това беше моя запазена марка, всеки влизаше и излизаше от личния ми кръг когато и както си поиска. Това не ми пречеше, но явно давах доста от себе си. Сега забелязвам известна пестеливост от своя страна.

И като става въпрос за даването, дали е било даване или даряване, или дори инвестиране в хората край мен.

В какво се състои всъщност разликата?

Даването-двупосочно значение." Когато давам, нещо мое става твое и заедно с това нещо твое- в случая твоето приемане- става мое."

В този ред на мисли с колко хора можеш да споделиш и да извършиш процеса на даването? С различни хора в кратки периоди. След това всеки тръгва по пътя си. Значи нормално е през живота ни близки да са ни малко хора за кратко време!?

Даряването- няма двупосочност.Ти получаваш нещо от мен, но аз не получавам нищо в замяна. Когато дарявам давам нещо, което никога не е било мое- книга, знание...... Колко често комуникираме с хората дарявайки им нещо наше, което те не могат да споделят, не им е времето, не са на нашата вълна... и т.н. Имам доста спомени за такива мои приятелства, които са прекъсвали с прекъсването на даряването.

Инвестиране- онова поведение, при което ти поднасям нещо, очаквайки последващо обезщетение. Когато инвестирам, аз нито давам, нито ти дарявам, просто ти заемам нещо, което продължава да бъде мое. Сещам се за подобно отношение към мен от "приятелка"- Аз ще ти дам почивен ден, но няма кой да гледа детето ми. Очаква се отговора- Аз ще го гледам, няма проблем. След дълги такива комуникации, човек се уморява, но в зависимост от това от коя страна е на инвеститора или инвестирания умората се натрубва с различна сила.

Изключвам приятелствата които започват от детството и оцеляват във времето. Дънов казва, че точно те имат време да узреят.

Как усещате приятелствата си? И възможно ли е в зряла възраст да се изградят приятелства, които да носят силата на детските приятелства?

[Диана Илиева]

Диди, а не е ли възможно просто да си навлязла в период, в който имаш нужда от известно усамотяване?

Аз за себе си съм установила, че периодично имам нужда да бъда повечко време сама, да осмисля някои неща ...

Не зная защо така разглеждаш приятелството и въобще контактите с хората.

Аз имам приятели от по-зряла възраст, включително и с хора, с които се запознах тук, в този сайт. Имам и приятелства, които продължават повече от 20 години.

Какво е основното за мен в приятелството, как го различавам от общуването с други хора? Приятелите ми винаги питат и искрено се интересуват от мен, изслушват с интерес всичко, което искам да им кажа, докато в останалите случаи хората предпочитат да говорят предимно за себе си. Също винаги са готови да ми се притекат на помощ, без много-много да разсъждават това даване, даряване или инвестиране е. Както и аз спрямо тях. Това е.

[Ани]

Какво е основното за мен в приятелството, как го различавам от общуването с други хора? Приятелите ми винаги питат и искрено се интересуват от мен, изслушват с интерес всичко, което искам да им кажа, докато в останалите случаи хората предпочитат да говорят предимно за себе си. Също винаги са готови да ми се притекат на помощ, без много-много да разсъждават това даване, даряване или инвестиране е. Както и аз спрямо тях. Това е.

Да, и аз така мисля.

[Пламъче]

Диди,и аз бях в същото положение и ми трябваше много време да осъзная това:

Приятелите ми винаги питат и искрено се интересуват от мен, изслушват с интерес всичко, което искам да им кажа, докато в останалите случаи хората предпочитат да говорят предимно за себе си. Също винаги са готови да ми се притекат на помощ, без много-много да разсъждават това даване, даряване или инвестиране е. Както и аз спрямо тях. Това е.

Точно така е!

[Диляна Колева]

Всъщност тези определения- даване, даряване и инвестиране са на един психотерапевт, който се опитва да обясни значението на израза - " избрах да стана лекар, за да израствам по този начин."

Това са три основни вида взаимоотношения между хората, които често водят до недоразумения, неудовлетворение, заради неразбирането на тясната връзка между трите.

И се замислих за собствените си отношения към хората с които комуникирам, за тези които наричам приятели, често съвсем несъзнателно. Открих преплитане на трите вида взаимоотношения и разминавания също. Понеже се замислих за последните си "приятелства", които бързо се развиваха и бързо отшумяваха си зададох въпроса - Възможно ли е в зряла възраст човек да създаде приятелство основано само на даването и от двете страни.

И когато човек няма какво да даде, т.е. не се получава обмен във взаимоотношенията струва ли си да продължава подобни контакти или трябва да ги прекрати.

Стана така че напоследък се запознах с хора, които дълги години са били в социална изолация след прекалено дълги безмислени "приятелства", които са ги накарали да се чувстват омърсени по някакъв начин. Паралелно с това живота ме събра и с хора, които изявяват в отношенията си с хората само "инвестицията"- "Аз направих това за теб тогава, сега е твой ред да се реваншираш". В същото време се сблъсках и с даряването- подарявайки книга, помощ, знания, време и енергия- обърках ги с даването.

Разбира се всеки един мой контакт си има своя дълбок смисъл, но резултата е желание за социална изолация. Това означава ли че нещо сам объркала?

Усещането ми е че всичко което имах- споделих и в момента съм толкова празна, че нямам какво да дам повече или това което имам нямам желание да го давам, незнам. В същото време огромен глад за нови знания. Вероятно новите хора, които ще влезнат в живота ми ще предизвикат обмен на знания, които аз все още нямам!?

"Свързвай приятелство с хора, към които имаш добро разположение. Срещнеш ли човек, който произвежда някакво вътрешно противоречие в тебе, не свързвай приятелство с него. Не произвежда ли някакво противоречие в тебе, имаш ли разположение, свържи приятелство с него и не се страхувай. Този човек ще остане верен през целия ти живот. Следователно, не свързвайте приятелство с човек, който произвежда стягане на сърцето и противоречие в ума. Защо е така, не питайте и не правете опити да се пресилвате, да преодолявате това чувство. Ако посеете жито на пътека в пустинята, какво ще получите? Колкото да разоравате пясъчната почва, житото не вирее в нея. Искате ли житото да ви даде плод, посейте го в чернозем. От хиляди години насам, черноземът е обработван, с цел да се подобрят условията за добро жито.

Постоянното в живота, СБ, 1939г.

Този цитат говори за същото, но иска време човек да се научи да различава пустинята от чернозема, а в това време се влага енергия, която се губи.

[ris_78]

И аз минавам през този период в момента за който говориш.И доста размишлявах.Стигнах до извода ,че приятелството има различно измерение,както от страна на приятеля така и от моя страна и тези отношения са доста динамични.Когато нещата се разминават това предизвиква реакции,които развиват отношенията независимо дали приятелството спира или не.Но се убедих ,че приятелството продължава да съществува в някаква форма ако успеем да доловим смисъла му,а ситуациите... не могат да се опишат в тяхното многообразие.Разбрах също ,че моето приятелство трябва да е адкватно с другия отчасти,а не да е на сто процента това което смятам аз за приятелство.Приятелството има много форми.Нещо като слонове, които се познават и се срещат след време.

Сигурна съм ,че приятелства могат да се създават на всяка възраст.Случва ми се. Приятелството винаги е двупосочен процес и същевременно е даване на самия себе си.

[Диляна Колева]

Винаги ми е много приятно, когато открия едни и същи размисли в различни учения, казани от хора, нямащи нищо общо по между си.

Когато това съвпадне с период в който търся отговори ми става още по- приятно! Приемам че съм на вярна посока.

И тъй като сега по повод даването, даряването и инвестирането във взаимоотношенията потърсих отговорите си (включително и тук, за което благодаря на вас, които се включихте), ето какво ме накара да се усмихна днес.

Едни и същи думи-казани преди близо 70 години от Петър Дънов и само преди около 20 от аржентинския психотерапевт Хорхе Букай, по повод моите размишления.

И понеже това ме накара да се усмихна днес, ще го споделя тук.

"За да го обичаш или трябва да му дадеш нещо, или да приемеш нещо. Така трябва да се дава и да се приема, че и онзи, който дава, и онзи, който приема, и двамата да са доволни. Мъчно нещо е да даваш както трябва."

Петър Дънов - "Път на зазоряване"- 1 неделна беседа 1939г

"В даването се крие двупосочно значение:аз давам и в същото време получавам. Когато давам, нещо мое става твое и заедно с това нещо твое- в случая твоето приемане- става мое." Хорхе Букай около 50 год. по късно в Аржентина.

В тази беседа Дънов разглежда този тип отношение, даряването и инвестирането нарича остатъчни восъчни форми, подкрепени с много примери, както винаги .

[Guest pavletA]

Много интригуващо звучи темата за даването в приятелството, за даряването и инвестирането.Имала съм трайни приятелства, с години.Има една приказка, че човек не знае кой и по каква причина му е приятел.Осмисляла съм враговете си като приятели, на които дължа много за духовното си израстване.В живота не знаем какво имаме да изчистваме с конкретен човек.Да даваш без да е разумна и премерена жертвата ти е безмислено.Има някаква цикличност във взаимоотношенията между приятели.Това е от мои наблюдения.

[Спасимира]

Аз пък често напоследък се запитвам, защо спрях да споделям с хората около мен след като това беше моята запазена марка? Всеки приятел казваше че съм като отворена книга, много ми се радваха на личните историите, които споделях... Всичко това за мен бече начин на даване от себе си. Раздавах опита си, мнението си, гледната си точка, историите си, всичко.

От 1-2 години насам, забелязвам голяма пестиливост от моя страна свързана с лични неща. Имам чувството, че колкото повече се развивам духовно и като един пълноценнен човек, толкова повече блокирам даването на лична информация. Просто трудно споделям лични неща вече. И най-интересното е че ако го правя, то е доста добре подбранно с най-близките ми приятели, а с хора които понзвам в интернет пространството само например, споделям много по-лесно тези лични неща.

През това време, аз не спирам да давам към приятелите си по други начини - давам много време да ги изслушвам и лично мнение ако приемат такова. Но това означава ли че не инвестирам в приятеслтва си вече така както преди?

Не знам. Това са просто моите мисли. Има още да мисля по въпроса.

А иначе още по темата, вярвам че приятелства могат да се създадат на всякаква възраст и с всякакво времетраене. Спомням си колко бях объркана когато един човек влезе изведнъж в живота ми, стана ми толкова близък приятел, бяхме постоянно заедно и споделяхме всичко. И така както влезе, един ден излезе. Все едно всичко беше сън. Оттогава, съм имала няколко такива приятелства, краткотрайни, но с голяма енергия. И просто ги приемам като част от развитието ни. Имали сме нужда един от друг за този период от време. Целта на приятелството е осъществена и всеки поема по пътеката си.

[Диляна Колева]

На една вълна сме!

Ето нещо много хубаво:

" Почти винаги мога да избирам между количество и качество. Мисля, че количеството е свързано с усилието.

Когато опитвам,

когато се старая,

когато се насилвам,

когато се задължавам,

когато си налагам......Тогава ти давам повече, може би много повече, но не ти давам най- доброто.

Най-доброто от мен,

най-прекрасното от мен,

най-съзидателното от мен.... Него искам да ти дам, защото се ражда без усилие.

Защото качеството е свързано с желанието.

..................

Най-доброто от мен, което мога да ти дам,

е това, което искам да ти дам.

Най-доброто от теб, което можеш да ми дадеш,

е това, което искаш да ми дадеш.

Не искам нещо повече.

Искам най- доброто."

"Писмо 19" Х. Букай

[Пламъче]

Какво е основното за мен в приятелството, как го различавам от общуването с други хора? Приятелите ми винаги питат и искрено се интересуват от мен, изслушват с интерес всичко, което искам да им кажа, докато в останалите случаи хората предпочитат да говорят предимно за себе си. Също винаги са готови да ми се притекат на помощ, без много-много да разсъждават това даване, даряване или инвестиране е. Както и аз спрямо тях. Това е.

Ако хората,които приемаме за свои приятели ни причиняват умишлена болка,ровейки в наши рани за които сме споделили с тях,те просто не са ни приятели.

[iskraivanova84]

Присъединявам се към мнението, че всъщност може да е период, в който искаш усамотяване.

За съжлаение и аз имам такива периоди, но проблема е, че взеха да се появяват все по-на често.

Иначе приятелите ми ми помагат, когато с каквото могат, но и те са хора, случва се да сме по едно и също време, в една и съща "дупка".