102. Денят на доброто

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

 

Добрата молитва

 

Благата песен

 

 

Беседа:Денят на доброто

 

 

Молитвен наряд за край:

 

Фир фюр фен -Благославяй

 

Беседата "Денят на доброто" е разсъждение върху . (Ев. Матей 12:12),в което четем:

 

 

 

12. Колко пък човек е по-ценен от овца! И тъй, в събота е позволено да се прави добро.

 

 

 

Какво е разбирал Христос под думите: „Затова е дозволено да прави

човек добро в съботен ден“? На кой човек е дозволено? – На

онзи човек, който стои по-горе от овцата, разумния човек. Хората не

могат да разберат смисъла на съботата. Това е денят, в който да знаеш

как да промениш настроението на ума, на сърцето си, да промениш

настроението на душата си и на духа си. Съвременните православни,

католици и евангелисти празнуват неделята, а съботяните и евреите

празнуват строго съботата. Евангелистите нищо не правят в неделя, а

съботяните в събота, както и евреите. Евреинът счита за грях даже да

си вакса обущата, да си накладе огъня или да направи някоя друга

работа, но когато дойде да вземе някому лихва 10, 15 или 20%, не счита

това за престъпление. Това е разбиране буквата на съботата, т.е. има

събота на буквата. Казано е в Писанието: „Буквата умъртвява, а

Духът оживотворява“. Под думата „буква“ всякога се разбира ограничение.

 

 

 

Всеки ден има свое предназначение. Но хората, като не разбират това, не отдават истинския смисъл, който дните имат в човешкия живот.

#Запример, в първия ден Бог казал: „Да бъде виделина, и видял Бог, че виделината е добро. И станало вечер, и станало утро – ден първи“. Това е неделният ден, денят на виделината.

 

#На втория ден Бог разлъчил водата от вода, т.е. разделил висшия живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота. Той създал твърдта като граница между тия два живота, и понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него. И станало вечер, и станало утро – ден втори.

 

# В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, т.е. низшия живот, в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода – море, а сушата – земя. И видял Бог, че това е добро, и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като подразбирал – да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер, и станало утро – ден трети.

 

#А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят двете големи светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Той е подразбирал: първото светило, голямото, е умът, а второто – сърцето, чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т.е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създадат условията за развиването на човешкия ум и човешкото сърце. И направил Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, поставил ги на твърдта небесна, която подразбира човешката душа, за да светят на земята заедно с голямото светило – умът, и малкото светило – сърцето, да владеят на деня и нощта и да разлъчат виделината от тъмнината. И видял Бог, че е добро, и станало вечер, и станало утро – ден четвърти.

 

#И рекъл Бог в петия ден – водата да произведе всички видове гадини одушевлени и птици, да летят над земята, под твърдта небесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро, и ги благословил, да се плодят и множат. Затова и нашите желания постоянно, всеки ден се плодят и размножават. И станало вечер, и станало утро – ден пети.

 

# И в шестия ден Бог рекъл да направи човека, т.е. разумното, по образ и подобие свое, да владее над морските риби – над своите земни желания, над небесните птици – над своите мисли, и над скотовете на всичката земя, значи – на своите пориви, над всичките гадове, които пълзят на земята, т.е. над своите страсти, които пълзят в неговия мозък. И след това Бог вдъхнал на човека Своето дихание, дал му е разумната душа да Го познава във всичките си пътища и да работи и действа тъй, както Бог е работил. И така, когато искаш да посетиш някого, да осветлиш живота му, ще отидеш при него само в неделята, защото тя е ден на виделината, ще му занесеш, значи, виделина. Когато искаш да посетиш някой болен, ще направиш това в понеделник, защото този ден носи живот в себе си, и прочие.

 

#А в седмия ден Бог си починал. Това подразбира, че седмият ден е ден на доброто, в който Бог е почнал да проявява Своята Любов към човека. Затова го е поканил да участва в това велико Божествено дело на Божествения живот.

 

И тъй, приложете съботата в живота си по новия начин, опитайте това, което ви казвам. Доброто и Любовта трябва да бъдат празнични дни за човека. Това трябва да бъде почивката му през целия му живот.

 

Денят на доброто

 

Скъпи приятели ,беседата ,която разглеждаме днес съдържа много ценни мотиви,които, убедена съм ,всеки за себе си ще извади и отбележи,съобразно с търсенията ,които има

 

Мотивът,който помествам е заключителния ,обобщаващ мотив на тази беседа.Предхождат го много интересни мотиви свързани с въпроси като -"Какво е добро?","Защо религиозните хора тачат различни дни в седмицата и всеки дръжи на своето религиозно ограничение?"Защо хората не спорят дали трябва да обичат,а спорят дали денят на Бог е събота,неделя или друг ден от седмицата?",както и интересни притчи.

 

Преди години ми беше попаднала книгата на Дийпак Чопра "Седемте духовни закона на успеха",Тогава силно ме заинтригува факта,че законите формулирани от Чопра,той свързва с определен ден от седмицата и препоръчва в този ден, размисъл върху съответния закон.Мислех си ,а защо точно в тази последователност,а не в друга?Отговора на този въпрос и на други , намерих в беседата,която четем днес "Денят на доброто".

 

Редактирано Август 23, 2015 от Донка

[Слънчева]

Благодаря Клаудия!

Съботата е спорен ден или свещен ден. Спорните неща са скъпите неща в живота. Всичкият спор в света се дължи на скъпите, хубавите неща. Много спорове ще има и за хубави моми, много глави ще бъдат разбити за тях. Защо? – Защото са хубави, стройни, а за грозните моми не става и въпрос. Съботата е красива мома, аз я наричам ден на Любовта.

... Това е разбиране буквата на съботата, т.е. има събота на буквата. Казано е в Писанието: „Буквата умъртвява, а Духът оживотворява“. Под думата „буква“ всякога се разбира ограничение. Например, когато някой момък се жени, той казва на момата: „Аз ще те оставя да празнуваш съботата, т.е. в дома ми ще бъдеш свободна. Аз ще те любя, ще те обичам“. Но щом се ожени, той тури другата събота и казва: „Това не е като у вас“. Започва тя да работи в кухнята и оттам никъде другаде не може да излезе, не ѝ се позволява никаква събота. Съвременните религиозни разбирания внасят същите идеи в човешките умове, с които се ограничават, и сега спорят дали съботата да празнуват или неделята. Не спорят дали трябва да се обичат, а – дали да празнуват съботата или неделята...

... Аз наричам съботата ден за наука, в който човек трябва да работи и гради. През шестте дни човек ще се мъчи и труди, а през седмия ден ще работи. В първия ден ще се мъчи, във втория ще се труди, а в седмия ден ще работи. Работата е най-възвишеното, най-благородното, най-великото нещо в света. Тя е най-великата наука на бъдещето. Затова е дозволено да прави някой добро в съботен ден. „Не само че не е забранено, но е дозволено“, казва Христос. А в оригинала означава, че човек трябва да прекара съботата само в добро. Сега да определя какво означава думата „добро“. Думата „добро“ определя качествата на всички наши действия, то е плодът, а Христос казва: „По плодовете ще се познаят“. Не може да има добро в човешкия живот, ако няма плод. Следователно добродетелта не е нещо отвлечено, а реално, то е есенцията на човешкия живот. Смисълът на човешкия живот е добро. Правдата, Истината, Мъдростта, Любовта са силите, които работят за доброто, за да се реализира то в човешкия живот. Както плодовете определят качествата на дървото, така и доброто определя качеството на човека. За да обичаме плодните дървета, ние се ръководим от качеството на техните плодове. Онази ябълка, която дава най-доброкачествени плодове, се ползва от нашите най-големи грижи, най-голямо внимание и обич. Защо? – Защото плодовете ѝ са хубави и вкусни. Ако тази ябълка престане да дава плодове, няма смисъл да я отглеждаме. В духовния свят човекът е дърво.

Седем чакри има в човешкото тяло, седем цвята и за всяка има различна работа. В седмият ден, деня на Любовта имаме много работа-върху себе си и да я излъчваме навън...

Ако ме запитате: „Защо ангелите се интересуват от нас?“ – Защото имат нужда от плодовете на нашите добродетели. За да може да разберете дълбокия смисъл на това добро, трябва умът, душата и сърцето ви да бъдат в пълна хармония. Човек не може да прави добро, ако умът, душата и сърцето му не са в съгласие. Щом мислите дали трябва да се прави добро или не, вие сте от ниска култура. В Небето няма двусмислие за доброто. В духовния свят никак не става въпрос, дали трябва да се прави добро или не. Доброто е смисълът на живота. Когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек.

...Мене ме учудва това положение на съвременните религиозни хора. По-твърдоглави, по-упорити и своенравни хора от религиозните не съм виждал. Аз взимам думите „религиозни хора“ в най-широк смисъл. Аз считам съвременната религия като един костюм или парфюм, с който прикриваме всички наши лоши постъпки и всички наши грешки. Религията е едно модерно изобретение. Никъде в Евангелието не се споменава думата „религия“. Когато хората са изгубили смисъла на съботата и правенето на добро, тогава са турили думата „религия“. И сега постоянно спорят дали някой е религиозен или не. Няма по-религиозен век от сегашния. Вземете един човек, който принадлежи към някоя партия и вярва в нея; той е готов да жертва живота си зарад нея. А колко пъти той е излагал живота си и живота на цялото си семейство зарад тази партия! Колко пъти е пукана главата му за тази партия! Той си казва: „И нашата партия ще дойде на власт!“ Чака той партията си, а докато дойде тя, колко пъти ще яде бой, колко пъти ще се връща с разбита глава вкъщи! Всички живеят с тази религия, качват се и слизат, чакат някоя промяна от нея.

Ако дойда във вашата къща да ви проповядвам ново учение с цел да ми станете последователи и после ви обера, аз се ръководя от материални облаги, това не е добро дело, а търговска сделка. Така ще дойде при тебе някой търговски агент, много учтиво ще представи мостричките си, ще те почерпи, ще разговаря за едно, за друго, докато замае главата ти и направи сделката си. И този човек бил религиозен! Аз не разбирам такава религия. „Спорът на всички религиозни секти е спор търговски“, тъй казва невидимият свят. Това са хората на миналата култура. А хората на бъдещата култура, които ще имат за девиз да правят добро от Любов в съботен ден, това са новите хора. И те имат на челото си особен знак, а под езика си имат особено камъче. Езикът, очите на тези хора са другояче устроени. Техният поглед е дълбок, в него няма никакво раздвояване. В очите им има само една мисъл, а тя е Любов и безкористие. Празни думи са „любов“ и „безкористие“, нали? Разбирате ли какво нещо е безкористие, опитвали ли сте го поне един път в живота си? Опитали ли сте поне един път в живота си какво нещо е Любов?

...Но за бъдещата култура трябва да имаме поне 2–3 ръководни правила, които да прилагаме в живота си: Първо – Заради Любовта на Бога мога ли да извърша това? Второ – За доброто на моята душа мога ли да направя това? И трето – За благото на моя ближен мога ли да сторя това? Аз съм дошъл да кажа една велика истина, какво говори Господ, Когото познавам много добре. Комуто съм казал тази истина и я проверил, винаги е имал резултат. Всичко, което казвам, подлагам на строг научен опит.

Свободата и Любовта, които намерих в това учение са ценното, важното, което ме грабна. Сама стигам до изводите, сама вървя в Пътя си и сама си уча уроците /Благодаря на Бога!/

А в седмия ден Бог си починал. Това подразбира, че седмият ден е ден на доброто, в който Бог е почнал да проявява Своята Любов към човека. Затова го е поканил да участва в това велико Божествено дело на Божествения живот. И тъй, приложете съботата в живота си по новия начин, опитайте това, което ви казвам. Доброто и Любовта трябва да бъдат празнични дни за човека. Това трябва да бъде почивката му през целия му живот.

Денят на доброто

[Лъчезарна]

Хората не могат да разберат смисъла на съботата. Това е денят, в който да знаеш как да промениш настроението на ума, на сърцето си, да промениш настроението на душата си и на духа си.

***

Аз наричам съботата ден за наука, в който човек трябва да работи и гради. През шестте дни човек ще се мъчи и труди, а през седмия ден ще работи. В първия ден ще се мъчи, във втория ще се труди, а в седмия ден ще работи. Работата е най-възвишеното, най-благородното, най-великото нещо в света. Тя е най-великата наука на бъдещето.

***

Смисълът на човешкия живот е добро. Правдата, Истината, Мъдростта, Любовта са силите, които работят за доброто, за да се реализира то в човешкия живот. Както плодовете определят качествата на дървото, така и доброто определя качеството на човека.

***

За да може да разберете дълбокия смисъл на това добро, трябва умът, душата и сърцето ви да бъдат в пълна хармония. Човек не може да прави добро, ако умът, душата и сърцето му не са в съгласие.

***

Когато посеем една семка, ние имаме първия процес – поникването на растението, втория – на прорастване, третия – на цъфтене, а четвъртият процес – връзване на плодове. Следователно доброто, плодът в човека, може да се яви само в неговата душа, а в окултизма наричат това причинно тяло у човека. Всяка семка е една причина.

***

От какво се парализират човешките добродетели? – Те се парализират от низшия ум на човека и от неговите страсти, защото съвременните хора са роби на своите страсти, които само разрушават, а не създават. За едно приятно удоволствие човек похарчва хиляди, пожертва даже живота си и живота на другите. А в това приятно удоволствие няма никакъв плод.

***

Никъде в Евангелието не се споменава думата „религия“. Когато хората са изгубили смисъла на съботата и правенето на добро, тогава са турили думата „религия“. И сега постоянно спорят дали някой е религиозен или не.

***

„Затова е дозволено човеку да прави добро в съботен ден.“ – Човек трябва да излезе извън своя егоизъм, да отвори душата си на Божественото слънце, да излезе из рамките на сегашните си възгледи.

***

Но за бъдещата култура трябва да имаме поне 2–3 ръководни правила, които да прилагаме в живота си: Първо – Заради Любовта на Бога мога ли да извърша това? Второ – За доброто на моята душа мога ли да направя това? И трето – За благото на моя ближен мога ли да сторя това?

***

И аз си имам известни ръководни правила, които никога не престъпям. Ще ме попитате: защо ще постъпя така? Отговарям: Готов ли си да правиш добро в съботен ден, готов ли си да служиш на Господа, Когото аз познавам, от Когото произтичат всичките блага, Който е направил всичко в света и Който е дал живота на хората. Готов ли си да Му служиш? – Тогава и аз съм готов да ти служа. Но ако не си готов, аз ще ти говоря само за лук. Това е категорично учение, и всички велики учители са правили така.

Събота е ден на Сатурн. Сатурн управлява нашата карма - голяма част от бедите ни идват чрез него, чрез неговия скептицизъм и критикуване, чрез неговия песимизъм. Но Сатурн ни учи да разсъждаваме правилно, той е разумен, той е философ, той се стреми да проумее далечните неща.

Ето какво още казва Учителя

...7-те е на Сатурн. То е едно отношение. В числото 7 имате един завършен процес. То е число на почивка. Шест деня ще работиш, седмият е на Бога твоего. В шест дни Бог създаде света и в седмия си почина. В шест дни значи Бог по закона на Любовта работи, на седмия си починал. Сатурн си дал мнението, видял, че каквото Бог направил, е добро. Казва: „Заслужава да си почине.“ Почивката показва, че всичко е хубаво направено. Щом не можеш да почиваш, работата не е добре направена. Само човек, който мисли добре, който чувствува добре и който постъпва добре, има право да си почива. Той си почива. Щом си почиваш, ти всичко може да постигнеш. Щом не си почиваш, то е друго болезнено състояние.

Силна вяра, силна надежда и всесилна любов, МОК

Когато човек придобие хармония в себе си, когато проумява Божествените закони, той може да изправи своята карма. Изправянето идва с правенето на ДОБРО - безкористно, без замисляне. Но с разсъждение - да го направиш по начина, който е определен от Божествения порядък. За да постигнеш това, трябва да си буден, да си съсредоточен в себе си и да си в пълна хармония с чувствата и мислите си.

...или да сте по някой път под щастливото ръководство на Сатурн, което е рядко изключение, то е голямо благословение. Особено голямо благоволение е някой път Сатурн да има доверие към тебе. Той на много малко хора се доверява. Следователно да имаш неговото доверие, това е едно изключение...

Вяра и съмнение, ООК

Сатурн е внесъл страха у човека към природата - да се подчинява на нейните закони.

Който разбира природата, той ще разбере и нуждата да се слее с нея и да възприеме нейната същност.

Физическото тяло на човека е част от природата, част от Земята. С него той работи. Но то е отражение на вътрешния му свят.

Когато във вътрешния си свят се стремиш към по-голяма организираност, то и външния свят ще се организира.

Тогава енергията ще се изразходва правилно и на място.

Правенето на Добро е пътя на самовъзпитанието. Това води до хармонизация и до подреждане, до синхронност в света на събитийността.

Работи вътре в себе си. Пресъздай законите. И изяви Доброто в деня и часа, които са определени. Без знание и разумност, това не би се случило.

Редактирано Май 16, 2010 от lokator

[Розалина]

xameleona,lokator,благодаря ви .Отново сме в синхрон.

А сега нещо от по-страничните и само маркирани линии на тази беседа.

Когато хората кажат, че искат да бъдат културни, казвам, че всички трябва да се върнат към земята, да орат и сеят. Сега сме се събрали всички в градовете, разпределили сме се на занаяти, едни работят, а други очакват наготово. Затова са тези злини. Аз нямам нищо против този ред на нещата, той е много естествен, но тъй, както ние го използваме, ние бедстваме и се душим в тоя ред. Ако посетите Лондон, ще видите, че той е толкова много прокопан, толкова много опушен, както никой друг град. 7,000,000 хора живеят там и очакват някакво бъдеще. Тези хора се събрали там и чакат случаи как да се изнудят един друг. Това е култура на изнудване! Лондон има такава тъмна страна, както никой друг град в света. Всички култури са пренесени там от памтивека, от разни епохи и времена.

Намирате ли за актуална тази мисъл в буквалното и значение или да приемем,че тя е само за времето и хората съвременници?

[Слънчева]

Според мен всичко, което Учителя ни е казал важи с пълна сила днесНо е нужно да имаме пробудено вътрешно зрение да видим реалността...

[Лъчезарна]

Бог е дал възможност на човека да гледа красотата и величието на природата, да възприема нежните песни на изворите, на птиците, сладкия говор на хората и т.н. Човек има очи, уши, нос, уста, език, за да влиза в общение с цялата природа. Човек трябва да бъде чист извор, който да раздава щедро от своето благо. За това е създаден той. Кой е виновен, че вместо чист извор, той се е превърнал в канал, от който тече нечиста и мътна вода? Човек сам е причина за своя нечист живот.

Правилно отношение към числата, ООК

Днес и вие се намирате пред картините на велики художници, които са рисували цветята, канарите, върха Мусала и т.н. Има художници, които не само рисуват тия цветя, но специално ги отглеждат като техни деца. – Къде са тия художници? – Те са невидими, но картините им свидетелстват за тях. Като знаете това, вие трябва да бъдете много внимателни. Ще бъдете будни, ще внимавате, къде стъпвате. Ще гледате да не тъпчете цветята. И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас. Вие сте ученик, цяла година сте учили, но на края на годината един от учителите ви скъсва. Чудите се, защо, след като сте учили цяла година добре, накрая пропадате. Това е наказанието ви, задето сте тъпкали картините на някой художник. Вие ходите из планините, тъпчете цветята, не гледате, къде вървите, но като се върнете у дома си, чувствувате се неразположен. – Защо? – Разбирате, че сте направили нещо, което не е в съгласие със законите на природата. Колкото е по-добър човек, толкова по-внимателно стъпва. Той знае, къде да стъпи. Той спазва законите за общността и за единството. Затова е казано в Писанието: „Господ ще оправи стъпките ви“. – Кога? – Когато изпълнявате Неговите закони. Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание, да не стъпчеш нито едно цвете. Изпречи ли се някое цвете на пътя ти, ще се спреш пред него, ще го помиришеш, ще го помилваш и ще изпратиш една добра мисъл към онзи художник, който го е рисувал. След това и той ще изпрати своето благословение. Така ще се качвате по върховете и ще слизате оттам вдъхновени и пълни с живот. Това значи екскурзия по планински върхове.

Единство и общност, ООК

Ако се вгледате в Природата, ще видите, че в нея има и музика, и изкуство, и наука. Де е музиката в Природата? В течението на водите, в клокоченето на изворите, в шумоленето на листата, в духането на ветровете. Де е изкуството в Природата? В различните краски на цветята, на крилцата на насекомите и пеперудите, на птиците. Де е архитектурата в Природата? В строежа на планините и скалите. Де са естествените науки? Естествените науки са изразени във всички минерали, растения и животни. Не само това, но в Природата ще срещнете философията на всички науки. Следователно, който иска да се самовъзпитава, нека влезе в контакт с живата, разумна Природа. Този контакт може да се създаде, когато човек постави в ума си мисълта, че Природата е жива, разумна и интелигентна. Дето влезете в Природата, вие сте обиколени от живи, съзнателни същества и сили. Достатъчно е да се нагласите съобразно нейните трептения, за да можете да влезете в общение с нея. Щом влезете в общение с Природата, тя ще ви упътва, ще ви дава методи за правилна и разумна работа върху себе си. Обаче това не се постига изведнъж, но постепенно, с течение на времето. Затова не напущайте още стария си живот. В този живот вие събирате нови възгледи, складирате ги в подсъзнанието, дето те се проявяват при специфични случа

Гордост и тщеславие, МОК

Орането и сеенето, освен в прекия смисъл - сам да създаваш благата храна за своето тяло, го приемам и в алегорията да " "прекопавам" себе си и да подготвям почвата за растежа на нови "цветя" ", както казва БожидарЗим.

Горните цитати са в посока на размислите ми, че общуването с природата може да ни помогне при цялото това напрежение, което създават тесните градски пространства, изпълнени с бетон, стъкло, желязо и с хиляди мисли за лъжа, измама, ограбване и други подобни. За да се стигне до тук - има някаква закономерност, но неразположението, нервността и неудовлетвореността, възникващата агресия, са в разрез със законите на Природата. Тогава лесно може да се поддадеш на чужди влияния, будността ти бяга и вероятността да направиш погрешки нараства. Събрани на куп, взаимно усилващи се, тежките вибрации просто "изтърбушват" аурата на човека. Така взаимно си вредим - вместо да разплитаме възли, ги затягаме още повече. Нарушава се синхронността, а това води до объркване и загуба на енергия...

Вярвам, че много от вас са го изпитали на собствен гръб.

Когато се тонираме след една разходка сред зеленото на гората или поляните; когато се изпълним със звуците на вятъра, птиците, водата; когато уханието на зелената трева, на цветята и пръстта се слеят с останалите усещания... цялата ни същност се преобразява.

Тогава много лесно можем да се обърнем към себе си, да видим красивите и смислени страни в нашия живот, да преценим грешките си и да вземем правилно решение. Тогава Душата ни се изпълва с пълнота и Благодарността към Бога избликва като изворна вода - естествено и омиротворяващо...

И тогава приложението на Законите ще дойде от самосебе си.

Когато сме изпълнение с Любов и омиротворение, когато сме будни и разумни,

тогава "Да бъде Твоята Воля, както на Небето, така и на Земята" е наше естествено състояние.

"Следователно, който иска да се самовъзпитава, нека влезе в контакт с живата, разумна Природа. Този контакт може да се създаде, когато човек постави в ума си мисълта, че Природата е жива, разумна и интелигентна."

Да се изменят нещата, това е естествен процес, но тази промяна трябва да става според законите на разумната природа. Не всяка промяна е Божествена. Има човешки промени, които водят към разочарования и противоречия.

***

Само разумният може да прави добро. Той прави добро на време и на място. Всяко добро, което не е направено на място и на време, не е разумно. Това добро не допринася никаква полза на човека.

***

За да помага, човек трябва да бъде силен. Няма ли нужната сила, той пакости и на себе си, и на онзи, на когото помага. Ако не е готов да помага, по - добре да усили работата върху себе си, да развие ония дарби и способности, които ще го направят силен. Някои очакват да се подобри живота им, без да работят

Две категории хора, ООК

Редактирано Май 16, 2010 от lokator

[Розалина]

Благодаря lokator за споделените разсъждения.Когато отделих горния мотив при прочита на беседата си казах:

1.Този мотив на пръв поглед е някак извън общата идея на тази беседа в смисъл ,че и без него нещата ,които ни се казват са изведени ясно и точно.

2.Мисълта ми се връщаше обаче и реших да го споделя с вас.

3.Спомних си как за пръв път в една друга неделна беседа имаше пак такава вметка ,че живота в градовете е нехигеиничен.и тогава също ме провокиракъм размисъл.

Със сигурност тези мои връщания към въпроса, имат отношение към мен самата и моето собствено откъсване по някакъв начин от естеството,от природата и опита ми да наваксам пропуснатото и да сменя курса .

Не откривам Америка,като казвам,че цялото усилие на поколения хора,за все повече и повече материални блага,придобивки,улеснения,технически прогрес,нарушиха баланса между човека и природата.Както Маугли не оцеля в човешката джунгла,така и мнозина от нас ще сме бедстващи в една истинска джунгла.

Пътищата са най-общо два:

Връщане към природата по директния начин ,като радикална промяна в начина на живот ,което вече се прави и в България и в света от мнозина.Ти си права,че сред природата,човек се настройва по един естествен начин и без усилие,защото има помощници,каквито нямат хората в градската среда.Пример са родовите имения в Русия,у нас и в други страни,еко селища ,в които се събират да живеят хора с обща нагласа за един различен начин на живот.Тук и Тук.Но този начин няма как да бъде масово приложен по ред причини,той е по-скоро изключение .

Вторият път е без да си променяме ,мястото на живот,да променим начина си на живот.Можем да отиваме сред природата и да черпим вдъхновение и зареждане от нея,да играем паневритмия ,да живеем природосъобразно,което е смисъла на това,за което и ти говориш и си го казала красиво:

Когато се тонираме след една разходка сред зеленото на гората или поляните; когато се изпълним със звуците на вятъра, птиците, водата; когато уханието на зелената трева, на цветята и пръстта се слеят с останалите усещания... цалата ни същност се преобразява.

Тогава много лесно можем да се обърнем към себе си, да видим красивите и смислени страни в нашия живот, да преценим грешките си и да вземем правилно решение. Тогава Душата ни се изпълва с пълнота и Благодарността към Бога избликва като изворна вода - естествено и омиротворяващо...

Аз се класирам във втория вариант.Учението на Беинса Дуно,заниманията с паневритмия ми помогнаха да осъзная това,което пиша.В днешния информационен век, човек може да е съпричастен и по друг начин.Като гледа природни картини,процеси,забележителности по телевизията.Свидетели сме на чудесни предавания от цял свят.Но това е храна за ума и интелекта.Поемането и не променя факта на нашата изолация от природата .А природата това е Бог,който е и в нас.

Поздрави

Редактирано Май 16, 2010 от Klaudia

[Розалина]

От какво се парализират човешките добродетели? – Те се парализират от низшия ум на човека и от неговите страсти, защото съвременните хора са роби на своите страсти, които само разрушават, а не създават. За едно приятно удоволствие човек похарчва хиляди, пожертва даже живота си и живота на другите. А в това приятно удоволствие няма никакъв плод. Ние мязаме на онази туристка американка, която за да опита любовта на своя възлюбен, го накарала да се качи на една отвесна скала в Алпите и да ѝ откъсне оттам една от редките алпийски рози. Той се качил на скалата, откъснал розата, подал ѝ я. Тя я турила на гърдите си и се усмихнала, а той след това ѝ рекъл: „Сбогом!“ За едно свое удоволствие тя изложила живота му в опасност. По същия начин и ние излагаме Бога на изкушение. Ние казваме: „Господи, дай ни удоволствие, пари, къщи и прочие“, но като ни даде всичко това, Той ни казва: „Сбогом!“ Тогава ние сме богати хора, всичко имаме, но Господ не е при нас.

Денят на доброто

[Лъчезарна]

– Човек трябва да излезе извън своя егоизъм,

да отвори душата си на Божественото слънце,

да излезе из рамките на сегашните си възгледи.

Сегашното човечество е пълно с лицемери.

Гледам, мъж и жена вървят тихо, благочестиво, но едновременно и двамата се контролират,

да не би единият или другият да поглежда тук-там. „Религия!“

Когато мъжът го няма, жената е свободна да си поглежда, дето иска, но дойде ли мъжът,

жената става благочестива. Така е и с мъжа. Това било „религия“!

Защо мъжът или жената в присъствието един на друг да не са свободни да поглеждат, дето си искат?

Какво лошо има в това? Това ограничение произлиза от факта, че в нашата душа няма събота.

***

И тъй, новата култура изисква да се прави добро в съботен ден.

Ако бихте приложили новите правила, голям резултат щеше да има.

От толкова години в София, аз си хабя езика, но резултатът е малък, защото няма съботата.

Това, което изисква съботата, го няма. Аз забелязвам това даже и между моите най-близки.

Щом се съберат, стоят един до друг, но се чувства една натегната атмосфера помежду им, не се спогаждат.

Казвам: Празнувате съботата в себе си, но аз ще ви говоря за лука.

Знаете ли, че ако бихте отишли на Небето, само за един лош поглед като тези,

които отправяте тука на земята, биха ви изключили за 10,000 години?

Ако един ангел би погледнал накриво, ще го изключат за 10,000 години от Небето.

Толкова строго е правилото!

Някои от вас искат да отидат на Небето.

Благодарете, че не сте там при сегашното си състояние.

Сега ви прощават, защото сте на земята в опитно училище.

На земята е всичко позволено, но в онова чисто място, за което се готвите,

човек трябва да бъде съвършен. Там опити няма.

[Надеждна]

Благодаря за разсъжденията на всички! Забелязала съм, че колкото по-навътре навлизаме в Учението, толкова повече са съществените неща, които откриваме във всяка беседа. За мен особено ценни винаги са били формулите и упражненията, които Учителя ни дава - те са сякаш помощните перила на моста, по който преминаваме към следващите нива на развитието ни. Много от тях прилагам и резултатите в материалното им проявление не закъсняват.

Като дойда при вас, най-напред ще ви науча как да си измивате очите, ще ви дам вода за тази цел, а после ще приказваме. Учили ли сте изкуството да си миете очите? Аз бих ви препоръчал на направите следния опит: ако си неразположен, или не можеш да разбереш някой предмет, или някой човек ти е неприятен, вземи един леген с чиста изворна вода, подигни очите си към Бога, тури лицето си вътре в легена, отвори очите си, направи няколко мигания във водата и кажи: „Искам моят ум да бъде чист като тази вода“, тогава виж дали си изменил настроението. Ако не си го изменил, тури лицето си още един път във водата. Направи това няколко пъти и виж какъв ще бъде резултатът. Водата е емблема на живота.

Малко по-рано днес попаднах на темата за филма "Into The Wild", а след това тази мисъл отново ме върна към него - напълно в съзвучие с основната идея на беседата за Доброто в Съботния ден.

Изпъдете този дявол от вас, който е обсебил всинца ви. Доста вече 8,000 години слугуване и робство на него! Кажете на този дявол: „Вън! Ще си вземеш всичките си парташуни и пари!“ – Да излезе на двора, но вътре в душата ви да не остане ни помен от него. Кажете му: „Ако ти не излезеш, ние ще излезем“. Много пъти дяволът не се съгласява да излезе, и ти започваш да правиш договор с него, да се помиряваш. Не, свърши веднага с него.

Героят на филма всъщност прави точно това - свършва с дявола веднага, без договори и помирения, без компромиси, но и с цената на живота си. Нашата задача е да намерим друг път...

И аз турям съботата като емблема на Любовта. Ако правите добро в съботен ден, всички болести, всички нещастия ще изчезнат от вас. Това може да го знаете като нещо положително. Ако детето ти се разболее, прегледай коя събота не си направил добро. Поправи грешката си, търговията ще ти тръгне. Написал си някоя книга, не ти върви продажбата ѝ, поправи грешката си, работата ще ти тръгне. Съботата ти бърка във всичките работи, затова бъди изправен към нея, всичко ще ти бъде добре.

Денят на доброто

Доколко трябва да приемем буквално, че ако правим добро в събота, работите ни ще се нареждат... Няма почивен ден за доброто и едва ли Бог ще ни се "разсърди", ако правим добро и през останалите дни, но съботата е ден, който лично за мен бележи съдбоносни събития - тежка операция по спешност, раждането на детето ми преждевременно и др. Благодарна съм и аз, че с помощта на този сайт, стигнах до Учителя и стъпка по стъпка започнах да променям мисленето си, а от там и живота си. И съботите вече са дните, които посрещам с трепет и вълнение, защото ми отварят следващия прозорец на прозрението.

Редактирано Май 22, 2010 от Надеждна