Живот без приятели

[Armagedon900]

Не знам от къде да започна. Но пиша темата, за да получа най-малкото съвет.

Значи аз съм на 20 години. Проблема е, че почти нямам никакви приятели(подържам връзка с двама, които са далече)- през годините неможах да задържа хора до себе си, по същия начин продължавам да се чувствам и сега. Няма с кого да излеза да пия едно кафе. Мразя празниците, защото съм сам. През всички тези години съм бил напълно сам. И в скоро време когато свърши учебната година (студент съм) ще умра от самота - не знам как ще изкарам това лято, нямам си и идея. От малък град съм- но там съм разочарован от хората, всички са се държали зле с мен, няма какво да правя там. Колкото до финансово положение- не съм мизерувал, но повечето като мен живееха по добре, имаха по добър стандарт на живот. Имало е моменти със седмици, през които никой не ми е звънял на телефона, а някои говорят със часове. Дори през последните години нямам и снимки- не си спомням нищо хубаво. Колкото до момичетата - не съм подържал връзка с никоя- дори и само добро приятелство не съм имал. А и не знам дали това е проблема- главния проблем е, че нямам компания, а като разберат

няма да искат да имат нищо общо с мен, още повече, че без повече пари си за никъде. Да тръгна да скитам сам мисля, че няма смисъл. Нищо няма да се промени- от три години нищо не се е променило. Всеки си има собствен живот дето за мен няма място. А и след толкова излолация - сам трудно заговарям. Каквото и да става не се виждам в родния град, поради причината, че няма едно нещо, което да ме привлича. Толкова глупости се говориха за мен, някои се опитваха и луд да ме изкарат, защо ли- на никой не съм направил нищо, а и на успеха ми, някои биха завидяли. Като се сетя, че ще умра така без да съм приживял нищи ме побиват тръпки. Когато се прибера - не излизам щото няма с кого. Има ли за мене по-добро бъдеще ?

[nonik]

Здравей Армагедон,може би ти по някакъв начин не допускаш хората до себе си.Може би в притеснението си се затваряш и така не им позволяваш да те опознаят и харесат.Разбира се,че всичко ще се оправи,но започни да мислиш за това какво искаш да имаш в живота си,а не за това което нямаш.И не слушай хорските приказки бъди себе си,всеки е различен, неповторим и прекрасен сам по себе си.Преди години аз имах този проблем като се запознавах с нови хора лицето ми ставаше каменно(не защото не харесвах хората,а защото се притеснявах как ще ме приемат ) и един ден ми казаха че винаги първото впечатление което правя е че съм горда и недостъпна много бях изненадана от тези думи,но разбрах,че грешката е в мен.Тогава реших,че ще бъда себе си и който ме хареса добре дошъл,който не прав му път.

Аз ти пожелавам от сърце да срешнеш истински приятели,защото познати многоно,а приятели малко,но верни.

Нека Бог да е с теб!

[B__]

Мразя празниците, защото съм сам....

От малък град съм- но там съм разочарован от хората, всички са се държали зле с мен, няма какво да правя там.

Колкото до финансово положение- не съм мизерувал, но повечето като мен живееха по добре, имаха по добър стандарт на живот. ...

главния проблем е, че нямам компания, а като разберат няма да искат да имат нищо общо с мен, още повече, че без повече пари си за никъде.

Да тръгна да скитам сам мисля, че няма смисъл.

.... а и на успеха ми, някои биха завидяли. ...

Промени си начина на мислене. Заради него си в изолация и както ноник казва "Може би в притеснението си се затваряш и така не им позволяваш да те опознаят и харесат"

Начина на мислене е всичко.

Ето какво сам може да видиш в твоето мислене по горните цитати:

Защо не обичаш празниците. Като не ги обичаш как искаш хората да празнуват с теб?! Заобичай ги.

Като си разочарован от хората как искаш да са с теб. Заобичай ги.

Не завиждай на хората за стандарта на живот. Как искаш да общуват с теб като ги отхвърляш чрез завист. Заобичай ги въпреки стандарта.

И не си прави презумпции, че жените няма да те искат!

А защо да не тръгнеш сам?! Всеки, който излиза от вкъщи за среща първо тръгва сам навън

А и не парадирай толко с този успех. Ако се мислиш за повече от другите хора и верно няма да те искат. Заобичай хората въпреки успеха си, защото те не са по-малко важни от теб.

Редактирано Май 15, 2010 от БожидарЗим

[Диляна Колева]

Не знам от къде да започна. Но пиша темата, за да получа най-малкото съвет.

Значи аз съм на 20 години. Проблема е, че почти нямам никакви приятели(подържам връзка с двама, които са далече)- през годините неможах да задържа хора до себе си, по същия начин продължавам да се чувствам и сега. Няма с кого да излеза да пия едно кафе. Мразя празниците, защото съм сам. През всички тези години съм бил напълно сам. И в скоро време когато свърши учебната година (студент съм) ще умра от самота - не знам как ще изкарам това лято, нямам си и идея. От малък град съм- но там съм разочарован от хората, всички са се държали зле с мен, няма какво да правя там. Колкото до финансово положение- не съм мизерувал, но повечето като мен живееха по добре, имаха по добър стандарт на живот. Имало е моменти със седмици, през които никой не ми е звънял на телефона, а някои говорят със часове. Дори през последните години нямам и снимки- не си спомням нищо хубаво. Колкото до момичетата - не съм подържал връзка с никоя- дори и само добро приятелство не съм имал. А и не знам дали това е проблема- главния проблем е, че нямам компания, а като разберат

няма да искат да имат нищо общо с мен, още повече, че без повече пари си за никъде. Да тръгна да скитам сам мисля, че няма смисъл. Нищо няма да се промени- от три години нищо не се е променило. Всеки си има собствен живот дето за мен няма място. А и след толкова излолация - сам трудно заговарям. Каквото и да става не се виждам в родния град, поради причината, че няма едно нещо, което да ме привлича. Толкова глупости се говориха за мен, някои се опитваха и луд да ме изкарат, защо ли- на никой не съм направил нищо, а и на успеха ми, някои биха завидяли. Като се сетя, че ще умра така без да съм приживял нищи ме побиват тръпки. Когато се прибера - не излизам щото няма с кого. Има ли за мене по-добро бъдеще ?

Има!

По принцип до хубавите неща не се стига лесно. Но когато човек ги обяви за себе си за не лесни, става изключително трудно.

Като за начало може би е добре да изключиш материалния фактор. Кой как, колко имал, колко говорел и т.н. това са неща които не са свързани с теб. Всяко нещо което не е свързано с теб, а си е дело на другия не бива да те занимава. Не трябва да ти прави впечатление, дори.

Празниците и кафетата са въпрос на вътрешна настройка. Човек може да е в пълна хармония пиейки кафе на изгрев сам на плажа. Празници са само тези, които будят вътрешно удоволствие и човек умее да ги изживява с усмивка дори и да няма с кой да ги сподели.

В малкия град наистина е трудно да се влезе във вече изградени компании. Но действително искаш ли да влизаш в тези малки градски компании!? Дали ще се чувстваш комфортно там. А и кой казва, че трябва да живееш и да имаш компания на място на което не се чувстваш комфортно!?

Изграденото мнение винаги може да се промени, но дали има смисъл в този град за тези хора!?

Всъщност до тук изброих само оправдания за това, че не трябва да се променяш.

Но да уточня, не се променяй, ако не искаш.

Ако искаш да се промениш, всяко едно от нещата които си изброил трябва да се научиш да го виждаш от различни гледни точки. Не се оправдавай, а се изявавай, не се подтискай, а се натискай.

Търси, само когато имаш какво да дадеш.

Аз например не бих се обадила и не бих търсила компанията на човек, който не ми се е обаждал отдавна, който е недоволен от себе си и от света около себе си, който няма лични интереси, които да ме научат на нещо, който заявява, че съществуването му е безинтересно и безлично.

Не за друго, а защото нямам какво да му дам. В една друга тема бях писала за съзидателното предсказание. Често хората стават жертва на него.

Например: Често си повтаряш - Ето на мен никой не ми се обажда и никой няма да ми се обади - и наистина ти си правиш потенциална проекция за това.

Казваш че си студент, нима там никой не те е заинтригувал с нещо? Или просто ти не желаеш да дадеш на никого нищо. Приятелите се печелят, а това изисква много отдаване. Много приемане. Много желание за обмен.

Хората се оглеждат, оформят се в групи в които всеки дава по нещо, никой няма да те покани никъде, ако ти не заявиш желание да дадеш, ако не потърсиш контакт, ако не проявиш инициатива.

Но всичко това подлежи на промяна. Вслушай се в себе си. Помисли какво искаш, какво ти е интересно, намери хората и средата където да се изявиш. Ти си човека, който трябва да потърси. Ето аз имам какво да дам, имам какво да покажа имам желание да споделя, искам да бъда с вас. Просто някаква компания и просто някакви приятели са губене на време и енергия.

[Максим]

Все едно това аз съм го написал преди 15 години...Чувствх се и живеех точно по същия начин. Нямаше с кого да изляза на кафе, с кого да отида да море, на планина, никога не съм ходил на дискотека, на купон...Никой не ме търсеше, никого не търсех, никога не правех първата крачка, винаги чаках мен да ме заговорят... Празниците бяха кошмар за мен, защото знаех, че отново ще бъда сам, гледах през прозореца как другите младежги излизат вечер, и приятели ги викат, а аз оставах винаги сам зад прозореца... Също като си помислех, че животът ми ще мине и нищо не ми се случва, ме побиваха тръпки. Като студент не съм празнувал нито един осми декември, от вкъщи на лекции, от лекции вкъщи...Когато през паузите колегите се събираха в барче, аз стоях отвън на студа и се разхождах сам, но не исках да вляза при тях, не ми беше удобно...След училище не запазих нито един приятел, не съм виждал никого от тях...Така стана и след университета. Когато имах рожден ден, нямаше кого да поканя, това беше най-лошото усещане! Всичко това продължи до 26-годишната ми възраст, когато много неща се промениха, вече не бях сам, последните 9 години винаги има приятели около мен. И не направих нищо за това! Стана от само себе си. От тогава чувствам живота си наистина наситен и интересен. Пожелавам ти преди 26-годишна възраст да привлечеш много и добри приятели!

[Пламъче]

Здравей,Армагедон!Понякога човек трябва да остане сам,за да разбере по-добре себе си.Според мен ти си разбрал каквото трябва и за себе си и за хората около теб,просто все още не си го приел.В никакъв случай не трябва да търсиш вина нито в себе си,нито в околните.Не си срещнал подходящите хора - това е!За себе си съм разбрала,че понякога е по-добре да остана сама,отколкото да бъда в неподходяща компания.

Когато за пръв път останах сама бях в 10 клас.И аз като теб се чудех защо е така,търсех вината и в себе си и в другите.Много ме болеше!Точно когато се бях примирила със самотата,се появи най-добрия приятел в живота ми - мой съученик,с когото по незнайни причини и дума не си бяхме казвали от първия учебен ден в 9 клас.Страшно си допаднахме и с нищо не бих заменила времето в което бяхме заедно!Нощните разговори по телефона все още ми липсват - споделяхме и радост и болка и мечти...

Няма да останеш сам!Ще имаш приятели и приятелки и от сърце ти желая да са истински и да бъдат до теб цял живот!От теб се иска само едно - престани да мислиш за проблема,насочи мисълта си към нещо друго и приятелите сами ще се появят.

[erendil]

Здравей Армагедон! Сигурно ще ти прозвуча като лунатик, но това което описваш не е случайно. Случва се на тези, чиято цел е да открият Бога. Ти си на прав път. Трудно е, но тази група от хора имат заложени много силни ресурси. Тяхната цел е да служат - кръстоносци, ако това е твоят случай ще разбереш какво ти казвам. За да се ориентираш за какво ти говоря виж едно клипче в youtube -Awake! Awake! Awake! . Писмо написано то Сатя Сай Баба, до всички деца. Успех, да донесеш светлина на много хора!

[sladuranata-]

Армагедон спокойно всико ще се оправи вярвай в себе си имай вяра че нещата ще се оправят.

[veselinvalchev1981]

Не знам от къде да започна. Но пиша темата, за да получа най-малкото съвет.

Значи аз съм на 20 години. Проблема е, че почти нямам никакви приятели(подържам връзка с двама, които са далече)- през годините неможах да задържа хора до себе си, по същия начин продължавам да се чувствам и сега. Няма с кого да излеза да пия едно кафе. Мразя празниците, защото съм сам. През всички тези години съм бил напълно сам. И в скоро време когато свърши учебната година (студент съм) ще умра от самота - не знам как ще изкарам това лято, нямам си и идея. От малък град съм- но там съм разочарован от хората, всички са се държали зле с мен, няма какво да правя там. Колкото до финансово положение- не съм мизерувал, но повечето като мен живееха по добре, имаха по добър стандарт на живот. Имало е моменти със седмици, през които никой не ми е звънял на телефона, а някои говорят със часове. Дори през последните години нямам и снимки- не си спомням нищо хубаво. Колкото до момичетата - не съм подържал връзка с никоя- дори и само добро приятелство не съм имал. А и не знам дали това е проблема- главния проблем е, че нямам компания, а като разберат

няма да искат да имат нищо общо с мен, още повече, че без повече пари си за никъде. Да тръгна да скитам сам мисля, че няма смисъл. Нищо няма да се промени- от три години нищо не се е променило. Всеки си има собствен живот дето за мен няма място. А и след толкова излолация - сам трудно заговарям. Каквото и да става не се виждам в родния град, поради причината, че няма едно нещо, което да ме привлича. Толкова глупости се говориха за мен, някои се опитваха и луд да ме изкарат, защо ли- на никой не съм направил нищо, а и на успеха ми, някои биха завидяли. Като се сетя, че ще умра така без да съм приживял нищи ме побиват тръпки. Когато се прибера - не излизам щото няма с кого. Има ли за мене по-добро бъдеще ?

Чак като станах студент открих най добрият си приятел ,в момента имам 3-ма приятели и един най добър и страшно много познати .Съветът ми е гледай да са качествени хора ,бройката няма никакво значение .

[litle_lady]

разбира се че има бъдеще ; ) .. бъди по-общителен и да не ти пука какво говорят за теб другите тъй като не са по умни и вероятно главите им са пълни със бръмбари и скакалци ... не се оставяй да те мачкат дори да се чустваш гадно .. а и може да имаш малко приятели важно е те да са ти верни и да те ценят заради това което си .. не мисля че си луд а депресиран и за тва може да отидеш на психиатър ..просто ей така профилактично .. а когато говориш с момиче бъди по уверен в себе си .. все пак аз мисля 4е е тъпо момето да е срамежливо .. амиии това да си намериш приятели зависи само от теб самия .. все пак не мисля че някой ще почука на вратата ти и ще ти предложи договор за ве4но приятеслство ... относно отново момичетата искам да изразя мнение.. сигурно си тарсиш някоя хубава и умна ... момичетата харесват хубави и умни момчета освен ако не са некви тъпи фльорци(мразя ги в училище като ги видя как се мажат с гримове направо толкова много слагат че мязат на плашило) ... помисли и за стила си на обличане хората ще го оценят ... а пък и кое момиче иска раздърпано и запуснато момче .. е не знам как изглеждаш но не вярвам да си такъв : ) ... kasmet za napred !! и не забравяй бъди уверен и дай най-доброто от себе си !

[Диляна Колева]

..........- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората, че съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да правя, за да ме ценят повече?

Без да го поглежда учителят му рекъл.

- Съжалявам много момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това........- И след кратка пауза добави: Но ако склониш да ми помогнеш ще се справя по- бързо с него и после може би ще ти помогна.

- О....колко се радвам, учителю - измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.

- Добре - продължил учителят, свалил пръстена от кутрето си , подал го на момъка и рекъл: - Яхни коня ми, иди на пазара, продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. постарай се да получиш възможно най- високато цена и да не скланяш на по- малко от 1 златна монета.

Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, те го поглеждали с интерес, докато не споменял за цената. Отворел ли дума за златната монета или му се подигравали или му обръщали гръб. само един старец си направил труда да му обясни, че 1 златна монета е твърде висока цена за този пръстен. Някъде се смилил над него предложили му 1 сребърна монета и медна съдинка, но той отказвал, защото имал заръка за 1 златна монета.

След като го предложил на всички на пазара, яхнал коня и се върнал обратно при учителя.

Колко би искал момъкът да има 1 златна монета и да я дадена учителя, за да се отърва той от дълга си и най- после да го посъветва и да му помогне.

Влезнал при стареца.

- Учителю - съжалявам. Това което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа 2-3 сребърни монети, но не мисля че можех да заблудя някой за истинската стойност на пръстена.

- Това което каза е много важно млади приятелю - усмихнат, отвърнал учителя - първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по- добре от него? Кажи му че искаш да го продадеш и колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти даде, не го продавай. Върни се тук.

Момъкът отново яхнал коня.

Бежутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:

- Момко, кажи на учителя, че ако държи да продаде пръстена точна сега, не мога да му дам повече от 58 златни монети.

- 58 златни монети ли?- възкликнал момъкът.

- Да, знам, че след време може да му вземе 70, но ако го продава спешно....

Момъкът се развълнувал и препуснал към дома на учителя да му каже новината.

-Седни - рекъл му той като го изслушал - Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал, да искаш от всеки да види истинската ти стойност?

И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.

[Guest Alliya]

Драги Армагедон,

мисля, че доста хора имат подобни периоди в живота си. Самата аз съм преживяла доста подобно нещо. Като малка бях много притеснително дете. Ненавиждах детската градина, защото там имаше други деца, с които се налагаше да съжителствам и да общувам по някакъв начин. По случая имаше такива, които постоянно ме тормозеха - вземаха ми играчките и т.н. Не исках да общувам с никое друго дете. По-късно в училище историята се повтори - какви ли не мизерии са ми правили съучениците (сняг в чантата, крили са ми нещата, веднъж ме спъна един съученик на двора, беше нарочно и си разбих носа на асвалта...). Надявах се, че като отида да уча висше в друг град всичко ще си дойде на мястото. И до известна степен стана така. Намерих една колежка ( тоест, тя ме намери, аз нямах особено желание да завързвам "приятелства"), която по незнайна за мен причина си ме избра за дружка. По-скоро я търпях, отколкото да я харесвам, но все пак... Започна системно да ме навива да отида с нея на някакви си нейни тренировки - Тайдзицюан. Та аз дори не можех да го произнеса! По това време живеех в мизерно общежитие с още две съквартирантки в една стая и с обща баня и тоалетна за целия етаж. Толкова ненавиждах онова място, че се съгласих да ходя, само да не се прибирам там колкото се може по-дълго. След около три месеца с изненада установих, че не ме изнервя до сълзи фактът, че до три през нощта лампата в стаята ни свети или пък, че през половин час някой влиза да иска нещо от нас. Не ме тормозеха и ред други неща, за които преди нямах нерви да издържам. Най-хубавото - лягах вечер и заспивах (нещо, което почти не ми се случваше още от дете). Тогава за пръв път си дадох сметка, че съм се променила. Човек не разсъждава за тези неща в ежедневието си. Но в един момент ти прави впечатление, даваш си сметка. фактът, че ходя някъде, където никой нищо не иска от мен, никой не очаква нищо - чувствах се свободна. Имах си приятелка, имах нещо, което да е от голямо значение за мен - Тайдзицюан. Почувствах го като опора, която ми дава сили. Това ме "отвори" за света. Тайдзицюан е китайско бойно изкуство. Но то е и много повече от това. То е философия, начин на живот. При това много по-добър живот от този, който имах преди.

С всичко това исках само да кажа, че според мен това е един добър начин за излизане от всяка криза. Да намериш нещо, което да изпълни живота ти. Но не просто да го запълни... с някакви ангажименти, задачи, които обхващат цялото ти време, а да го изпълни със смисъл. Не е лесно. На мен ми костваше огромни усилия на волята, а също и физически. Но всичко си заслужава, наистина. Облекчението, спокойствието са неща, които нямат цена.

Единственото, което мога да препоръчам е това, което аз тренирам, защото само него познавам. Това е Таидзицюан.

www.taiji-bg.com ето моята школа

Искрено се надявам да съм била полезна.