Елегантната Вселена. Теория на Всичко.

[Alexander]

Отдавна бе доказано, че например електрона не е материална частица, а поле.

Ето актуална версия на клипа за "Теория на всичко":

Теория на всичко

[Alexander]

Отдавна бе доказано, че например електрона не е материална частица, а поле.

Ето актуална версия на клипа за "Теория на всичко":

http://www.youtube.com/watch?v=3-ixe-cl-Es&feature=player_detailpage Теория на всичко

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Алекс, благодаря за филмчето - страхотно е . Отдавна не съм гледала нещо толкова издържано и полезно.

Благодаря и на другите за полезните неща в различните теми - много е хубаво тогава, когато приятели споделят ценните си находки с останалите и в този форум често се чувствам като Али Баба в Пещерата на Съкровищата

[B__]

...

Учените от последния век, и особено физиците, се опитват да намерят отговора на един труден въпрос: Възможно ли е да съществува една единствена теория на всичко? Една теория, едно ключово уравнение, което да обясни всички други? Да обясни съществуването и движението на най-малката частица и на най-голямата сила или планета? Изглежда, че в наше време учените не са били никога по-близо до откриването на тази революционна теория. Нарича се теория на струните (strings theory). Но нека да погледнем малко назад във времето, за да видим проблемите и загадките пред, които учените се изправят.

...

Не! Не е възможно.

Доказаната теорема на Гьодел за непълнота показва, че каквато и формална теория да имаме, то в света ще има истини, които не могат да се изведат от тази теория, но ще са си съществуващи истини.

Но пък струнната теория май е по-близо до "всичко". Всъщност не всичко е съставено от струни, а май всички е съставено от една единствена трептяша точка, която трепти толкова бързо, че изгражда всичко в света.

[KirilChurulingov]

Написвам един център. Какво означава този кръг? – Той означава една велика идея, с която е започнало битието. Този кръг показва, по какъв начин е започнал светът. Светът най-напред е започнал от един кръг без център, който после се е определил от самосебе си, или тази Първоначална Причина се е появила в тази посока, направила е едно кръгообразно движение и се е спряла. След това, от повърхността на това свое първо движение, първоначалното положение се е изгубило и се е образувало едно бездействие или тъмнина, както индусите казват: образувал се е периодът на Калиюга. След време, в центъра на този кръг се е явила една малка точка, такава като тази каквато вие правите като поставяте пергела в центъра на кръга и описвате около нея окръжност. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, разработва там своя кръг, за да образува Вселената. Това наричам забременяване на Космоса с една велика идея. Тази малка точка е важната. Вие си казвате: „Нима е толкова важна тази малка точица?“ Да, тези малки точки вършат всичко в света. Отхвърленият камък

Теорията на струните повдига логичния въпрос, ако всичко в материалната вселена е съставено от едно основно вещество и ако това вещество има потенциала да вибрира по практически неизброим брой начини ,така че да произведе всичко , което виждаме в материалната вселена : Какво е това, което казва на веществото как да вибрира така ,че да образува точно определена видима форма пък било то пясъчно зрънце или планета като земята ?

Би трябвало да съществува някакъв организиращ принцип, който да насочва основното вещество да произведе точно конкретно явление, а не някакво друго. Щом са необходими комбинации от милиони вибриращи струни за да произведат явление толкова обикновено като една пясъчинка, то трябва да има нещо, което да казва на тези струни как да вибрират и да се организират по точно определен начин. Що се отнася до планетата Земя ,организиращият принцип би трябвало да е много по-сложен.

Организиращият принцип можем да наречем Съзнание.От изследванията на квантовата физика става ясно, че елементарните частици не съществуват като действително проявени частици, докато изследователят не извърши опита. До началото на изследването те съществуват само като потенциали да се проявят като частици и процесът на кристализиране на един потенциал като проявен феномен включва съзнанието на ученият, извършващ изследването. Това означава, че е допустимо и дори оправдано да интерпретираме откритията на учените по отношение на явленията в природата не като нещо съществуващо независимо от сьзнанието, а по скоро като доказателство, че без някакъв вид разум нищо не може да се прояви. Това ще ни доведе до разбирането за наличие на действителна връзка между човешкият разум и материалната вселена, в която човешките същества живеяг.

Реалността зад видимите материални явления не е просто енергия, както Айнщайн доказа,а в действителност е съзнанието както ни се посочва от квантовата физика.

[Борис]

Здравейте!

Познанито е колективно дело.

Всички мислим различно и това е най-положителното ни колективно качество, но сведенията с които борави всеки от нас са винаги различни и това е най-отрицателното в колективното мислене.

Всички ние сме, искаме да сме или мислим, че сме свободни да мислим и да споделяме каквото си искаме и това ни отвежда в безкрая на времето до достигане на ясно, вярно с оригинала (действителността) общоприето заключение. Поради това аз съм си уточнил някои прости правила, които ми вършат работа, да се ориентирам в потока от сведения.

Понятието Езотеризъм, за мен означава всичко водещо към истината за Вселената - без човека и обществото.

Понятието Окултизъм, за мен означава всичко водещо към истината за човека и обществото - без Вселената.

Когато в някакъв текст има много прилагателни и превъзходни степени, това за мен е сигурен знак, че в този текст няма истина.

Написах това не за да Ви поучавам, а за да сте наясно, че книгата, която можете да изтеглите от този линк http://www.spiralata...boda_istina.zip се отнася за делата и нещата от голямата Вселена и че в нея няма да намерите нищо от Окултизма. За да не си губите времето.

Ако някой реши да прочете книгата - приятно четене!

[ISTORIK]

Мисля, че тази статия също ще ви бъде полезна - Осем шокиращи неща, които научаваме от книгата на Стивън Хокинг и Леонард Млодинов "Великкият дизайн" ("The grand design"):

http://nauka.bg/a/%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BC-%D1%88%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D1%8A%D0%BD-%D1%85%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B4-%D0%BC%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%E2%80%9E%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD

[ileto]

Толкова се радвам, че ви открих! Отдавна се питам за Вселената, за Смисъла. Учих математика и информатика, после на 40 учих и психология. Търсейки допирни точки и обединяващо за двете открих фракталите и компютърното им визуализиране, четох Теорията на Хаоса, Теории за Вселената. Накрая реших, че всичко е фрактално, непредсказуемо и ние сами сме архитекти на живота и пътя си. Продължавам да си задавам въпроси и да търся отговори и се надявам да ги намеря тук.

[kipenzov]

Страхотна тема, с която ,,се срещам" с доста закъснение! 

,,Елегантната вселена'' на проф. Браян Грийн е прекрасна научно-популяризираща книга, с която се ,,запознах'' в точния за мен момент съобразно нуждите ми. Дори бих я препоръчал в комбинация с излязлата от печат доста преди нея /1997г./ книга на Амит Госвами - ,,Самоосъзнаващата се вселена'', тъй като в нея авторът е предложил доста интересна връзка с това твърдение

В 11.03.2011 г. at 17:32, B__ каза:

Не! Не е възможно.

Доказаната теорема на Гьодел за непълнота показва, че каквато и формална теория да имаме, то в света ще има истини, които не могат да се изведат от тази теория, но ще са си съществуващи истини.

, която пък е водеща в книгата на Д.Хофстатер - ,,Гьодел, Ешер, Бах: Една гирлянда към безкрайността", и в нея прекрасно авторът представя идеята си за ,,общото'' между един философ, художник и композитор- принципът на Себепозоваването - ,,Аз съм аз, защото съм Аз'' и неговата същностна конструкция, базирана на принципът на оплетените логически йерархии, т.н. ,,логически парадокси''. Или пък образно представено като безкрайно осцилиране около синтетична точка. Знакът за ,,безкрайност'' е достанъчно показателен, както и ,,вертикалната'' му форма - 8 !

Също така, предложената комбинация от книги има връзка и с този пост

В 12.03.2011 г. at 6:42, KirilChurulingov каза:

От изследванията на квантовата физика става ясно, че елементарните частици не съществуват като действително проявени частици, докато изследователят не извърши опита. До началото на изследването те съществуват само като потенциали да се проявят като частици и процесът на кристализиране на един потенциал като проявен феномен включва съзнанието на ученият, извършващ

, което Госвами анализира оригинално през призмата на Теорията за квантовото съзнание, която пък в линка е кратко описана от проф.Мичио Како. 

А пък като образна представа винаги ми се нрави тази анимация

Комбинацията от книги сериозно разширява ,,кръгозора'', но поне лично за мен имаше нещо, което ми нарушаваше холистичната перцепция. Това прекалено ,,механистично'' придаване на всички божествени атрибути изцяло на съзнанието, което изкуствено ни приближава до Бог, и определено не подпомага смирението, а ,,издува'' егото, защото ,,трансцендентната вълна'' преминавайки задвижва частиците, но формата на орбитите, ами самата идея, че наблюдавам този процес?!? И т.н. все мои си циклажи, хихи.

[kipenzov]

Ще се опитам да пиша кратко и по книгата ,,Елегантната вселена''. Само ще добавя в началото, че проф. Грийн имаше и една интересна поредица от предавания по NatGeo - ,,Отвъд Космоса''.

В книгата прекрасно се описва хронологията на развитите на идеите в съвременната физика. Толкова добре, толкова смилаемо, че пропуснатите в началото факти да не ,,разводнят'' ,,полетът на ума'' в дебрите на съвременните експериментални резултати и произтичащите хипотези като ,,Холографската'' или пък ,,Теорията за мултивселените''.

Бях силно впечатлен! 

В по-късен етап разбрах, че Максуел в разработването му на корпускулярно-вълновата теория за природата на светлината, съответно дуалната природа на частиците /което пък е потвърждение на херметическият Принцип на полярностите/ е използвал математически апарат от 20 уравнения. 20!, а не последствие редуцираните до 4, защото четири се решават по лесно, особено когато по това време, за да патентоваш изобретение е трябвало да опишеш математически функционирането му. А така електромагнитната енергия е била ,,пресмятана'' като поток единствено в сечението на проводника, а останалата - в периметъра- за кво ни е да знаем. Не ни трябва /едва ли на нас/ разработване на устройства, работещи на принципа на свободната енергия, които ще покажат едни прикрити бизнес интереси. Но това няма чак такова значение, защото в книгата достатъчно добре и безпристрастно продължава изложението. До момента на прилагането на Пертубационните методи. Давай да закръгляме, че нещо ви се получават безкрайности. Още повече пък фактът на парадокса, достигнат от Айнщайн, след него и Роузън и Подолски, при опитът му да обори Нилс Бор, който довежда до установяването на квантовият ефект наречен на имената на тримата - Айнщайн, Роузън, Подолски - ERP-корелация. Явно от уважение, авторът не споменава директно, че в опитите си да обори Бор, Айнщайн достига до аргумент, оборващ неговите теории за относителността / което пък е потвърждение на българската поговорка да не копаеш гроб :))/. За повечу подробности ето http://bgchaos.com/574/fractals/quantum-mechanics/спорът-между-бор-и-айнщайн/

Така се стига до откритието на взаимодействието отвъд светлинна скорост. Т.нар. ,,квантово вплитане'', ,,квантови тунелни преходи'' или ,,червееви дупки'' във времепространството.

Проф.Грийн запазва докрай безпристрастния тон и съобщава ,,сухо" проведените опити от Ален Аспе и екипът му, който потвърждават отдавна установената ,,нередност'' при ,,поведението" на насоченият сноп от кохерентни елементарни частици /напоследък това е потвърдено и за атоми, а дори и за молекули, ако не ме лъже паметта/, което пък вече е споменато в поста на 

В 12.03.2011 г. at 6:42, KirilChurulingov каза:

 

, но за повече инфо би било интересно това http://bgchaos.com/560/fractals/quantum-mechanics/опитът-с-двата-процепа-на-юнг/

Защо споменах предварително Пертубационните методи? Защото с тези математически приближения се избягват резултатите ,,безкрайност/нула" или ,,безрайност/безкрайност". Съмнявам се, че уважаван учен ще излезне да обясни причината за последващото шикалкавене. А именно, че страхът да признаеш физическото обяснение на това като ,,безкрайно голяма маса в безкрайно малко пространство" и аналогията на тези резултати с ,,Всичко, което Е" са очевадни и водят до ,,плебейската" представа за Бог, а презумпцията на науката да се отдели от религията е че има и обяснение и без нуждата от Бог.

И какво става? В книгата достатъчно романтично е описано. Кръщаваме тези резултати - Сингулярност. ОК!

Да,но пък за щастие Умът е запазил ,,границата'' с религията /защото примерите на религиозния фанатизъм са показателни/ и за сметка на това е дадено началото на нова риторика на паралелно описване с други думи на някои ,,резултати'' от религиозните трактати, та дори е започнал ,,навлизане във водите" на мистицизма.

Така се ражда идеята за едномерните ,,струни''. В същността си, както прекрасно е описано в книгата на проф.Грийн, те се явяват хипотетично решение за избягването на парадокса на квантовото тунелно взаимодействие със скорост отвъд светлинната, мигновено, безвремево. Хем запазваме постулатите на ОТО и СТО - общата и специалната теория на относителността, хем обясняваме ,,квантовото сдвояване". И как? Ами ,,пертубационно'' си приемаме, че ,,по някакъв" начин от трето измерение нагоре пространствата са ,,огънати" /от самосебе си, разбира се :))), а уж се придържаме към казуалността/ и така в тези ,,тръбички'' се осъществява взаимодействие със светлинна скорост между частиците. 

А какво представлява огънатото пространство? Дупка! Все пак и С.Хокинг е трябвало да почерпи идея отнякъде!

Това пространство е определено от едномерна струна-вълна, разтеглена във времето, и образуваща ,,тунел''. Супер!

Да, но така ,,затваряме вратата" за една парадигма, но пък оставаме ,,отворени" поне към друга езотерична парадигма.

Затваряме се за ,,Четвъртото измерение" на П.Д.Успенски или пък за нещо не толкова езотерично - https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Ima-li-zhivot-v-drugi-izmereniia_5378.html

Да, но пък остава ,,отворено" към Теорията за единствената частица или Божествената частица / центърът на кръга :))/

И така в книгата има последващо описване на развитието на Струнната теория, която води до резултати, експериментално потвърдени и в Андронния колайдер в ЦЕРН, че при така приетата единна природа на елементарните частици, че те са организирани в семейства от по три члена. То не са горен, ляв и десен кварк. То не са симпатичен, чаровен и забравих какъв кварк. Лептони, глуони и т.н.

А сега де! Как така се получи тази очевадна аналогия с Монадата и различните й тройствени проявления. Еле пък Св.Троица...

Важното, че има приемственост! Която се запазва и дава свободата на ума, независимо от последната осъзната научна концепция - че зад стойносттите охарактеризиращи Вселената, така, както е до момента математически описана, стои някаква разумна Идея! Последното пък е родителя на Теорията на информационното поле. Вече се развива и Теорията за хаоса!!! 

С две думи - нямам думи.

По отношение на книгата имам и други бележки, касаещи ,,преходът'' от 10 към 11 измерения и М-теорията, но вече стана всичко друго , но не и кратко... Извинявам се, че първоначално твърдях друго!

[kipenzov]

Хубаво, макар и самотно, е самостоятелното "циклене" в детайли. Но пък темата е достатъчно сложна, за да очаквам компания. Тъй, че ще се възползвам от свободата да си попиша, необезпокояван за аргументиране, 

Като продължение на предния пост ще опиша характерната ситуация, възникнала с Теориите за полето и описана в книгата "Елегантната Вселена".

Няколкото математически описани теории за полето са използвали математически апарат от 10 измерения. Резултатите са били различни и са имали пълно основание за формиране на индивидуална теория. 

Да, но Уйгнър, последствие и Пенроуз "прибават" нов подход при търсенето на физическото значение на тези теории.  Т.е. как все пак да се интерпретират тези резултати и какво означават, преведени на ежедневен език.

Този нов подход е прибавянето на 11-то измерение към вече "работните" 10 и за всеобщо удивление се получава, че става въпрос за едно и също нещо като краен резултат. Формира се М-теорията ( М от mistery)

Най-ясната визуална представа за това значение може да се получи от следното клипче - "Да си представим 10-мерното пространство" :

https://www.vbox7.com/play:28d8a2d9

, в което ясно е визуализирана концепцията за "времевите линии" и физическото изражение на математическите резултати за 10-мерно пространство.

Да, но Теорията за суперструните указва, че те са 11-мерен обект. Е, тогава, при положение че с 10-те измерения "описахме" всички възможни резултати от развитието на едно елементарно събитие като Големият взрив, и всички възможни варианти на същност и качество на събитието "Голям взрив", то тогава какво е 11-тото измерение???

 Каква е разумната интерпретация на този резултат след като с 10-те измерения, описахме всичко, което може да си представи Разума. Опа, ми че то това е човешкия ни разум. А сега де!!! Къде потъна малкото социално его във всемира на безкрая? Не ситга, че вече се изчерпахме откъм разумни обяснения, но и математиката показва, че има и още измерения. 

Какво се прави, за да свържем четири точки, разположени в квадратна форма с три непрекъснати линии?

·         o       o

·         o       o

Ами "излизаме от шаблона" и решението е отвъд "илюзорните" граници, ограничени от разположението на точките

 Хихих, това последното току що "цъкнах" в нетя и ми излезнаха прекалено много символични "препратки" към различни идеи, но египетската за "оста АС" - линията на Озирис и "оста АВ" - линията на Изида ми е доста интересна. Или пък за изправения и обърнатия, равностранни триъгълници на "взаимнопроникващите си мъжко и женско начало". За тези неща тук. А пък за различната символика на познати жестове и фигури ТУК

Е, от тази методика вече лесно може да се "достигне" да отвъд разумните интерпретации в стил - "БОГ е непознаваем" и "ИСТИНАТА е недостижима", но все пак в разумни граници може да се изкаже твърдението, че отвъд разумното обяснение, се намира средата, в която всичко това е възможно да го има! Нарочно в предното изречение не употребих 11, щото май има и друго значение

А пък един пример за изживяване отвъд разумното обяснение, бих могъл да дам синхронно с предложението ми за комбинация от книги :

Амит Госвами, "Самоосъзнаващато се вселена", 1997г.
 
Трансперсонални Аз-преживявания

  При някои преживявания тъждествеността на Аза с егото е значително по-малка от обикновено. Пример е творческото преживяване, при което преживяващият чест описва даден акт както действие на Бога. Друг пример е "върховното преживяване", изучавано от психолог Ейбрахам Маслоу Maslow(1968). Такива преживявания се появяват с ясен дисконтинуитет / бележка от мен - прекъсване на каузалната или т.н причинно-следствена логическа връзка, реализиращо се с нелогичен или неследващ логиката на събитията избор или възприемане на ситуацията/, противно на по-обикновения его-котинуитет на потока на съзнанието. Те ще бъдат наречени трансперсонални Аз-преживявания, тъй като идентичността с конкретната персона на преживяващия не е доминираща.
   Трансперсоналните Аз-преживявания често водят да творческо разширение на Аз-идентичността, дефинирана от егото. Това е наречено "себеактуализация" от Маслоу (в цитирания преди труд), а в тази книга - акт на вътрешно творчество. В източната психология подобно творческо изграждане на себе си се нарича събуждане на интелигентността - буди на санскрит. Тъй като английската дума за интелигентност има други конотации, ще използваме санскритската буди, за да обозначаваме разширената Аз-идентичност отвъд егото. Макар че поведенческо-когнитивният модел не признава като директни преживявания квантовата модалност на Аза.
   Една основна характеристика на трансперсоналните преживявания е нелокалността - предаване или разпространяване на влияние без локални сигнали /бележка - може да се прегледа призрачното взаимодействие или т.н. ЕRР-корелация от Айнщайн,Подолски,Роузън/. Едновременните научни открития са примери на подобна нелокална синхронност. Паранормалните преживявания, например телепатията, са друг пример.

 

 

Редактирано Април 13, 2019 от kipenzov

[kipenzov]

В така представеното ми изложение на мнението ми за книгата на проф.Грийн вече се ,,откриват" голямо множество от възможни логически-мисловни концепции, описващи концентрираната откъм смисли идея за 11-мерна структура на реалността. Но подходих по линия на трансперсоналните преживявания, поради простия факт, че от една страна (личния интерес) има едно множество от мотивиращи причини /да съм интересен за евентуалната публика - да привлека внимание/, а от друга (предполагаем обществен интерес) пък има друго множество причини. Главната от тях е, че всеки узряващ или зрял човек, като обособяваща се или обособена индивидуалност и формирана или не пълноценна личност, се е сблъсквал с трансперсоналните вътрешни преживявания /пиша от позиция на личната ми опитност, която колкото повече чета, толкова повече разбирам колко е малка/. Сами по себе си те се явяват мощен мотивиращ фактор за вътрешното ни израстване. Къде чрез страхът от непознатото, който ,,носят" след себе си, къде чрез люботворящото въодушевление от осъзнаването на променящо-съзряващата ни се натура.

Да, но в ,,повдигащия" ефект на инфлация на егото ни, което супер заблуждаващо, често срещам като ,,разширяване на съзнанието", забравяме за инстинктогенната основа на психиката ни - връзката ни със Земята, животинското в нас. Само ще поясня, че ,,заблуждаващото" разширение на съзнанието се изразява в това, че се споменава индивидуално, а не като резултат от ,,уголемяването" на егото ни, в резултат на което това "издигане" се съпътства и с ,,навлизане" на съдържания от личното ни несъзнавано(подсъзнанието), което пък често е проекция на ,,дълбоки движения" в колективно несъзнавания ни слой, манифестиран в динамиката на обществените процеси. Това в болшинството от случаите е мъгливо като осъзнаване, защото липсва елементарно разбиране за широко изследваната структура на психиката ни. 

Имам предвид, че в процеса на живеене ни правим връзки между вътрешни психични съдържания. Нагледен пример: нещо бляскащо-пипане-болка-изгаряне-огън-да не се пипа огън. 

Връзката между вътрешни психични съдържания наричаме Познание /Юнг добре го е описал в ,,Стадиите на живота"/, а множеството от съхранено, паметово, възпроизводимо познание формира полето на съзнанието, или по-кратко Съзнание. Центърът на това поле, центърът на изживяване на съзнанието е Азът / Юнг, "Еон - изследвания върху символиката на цялостната личност"/.

В тази връзка и с оглед на ,,захванатата" като основна нишка на темата към момента - трансперсоналните преживявания, ще продължа с онагледяването на мнението ми за ,,заблуждаващото" споменаване на "разширяване на съзнанието" без да се споменава причината за това.

При естествения ред на натрупване в паметта ни на познание за заобикалящия ни свят достигаме и до трансперсонални преживявания като субективно-положителните ,,осъзнаване на по-голямата картина", "всеобща и едновременна връзка на нещата", "синхроничност в действията и събитията", "проява на вътрешния глас", емпатично усещане на чуждия емоционален свят и т.н. или субективно-отрицателните като ,,безмерен страх", "непреодолим ужас", ,,сковаваща паника". Или пък, както според мен, монолитно го описва Дънов - усещане на Божията любов. В този момент вътрешното ни усещане за ,,въздигане" осигурява и по-широка перспектива на ,,взора" на Аза ни, което пък осигурява по-широк обхват на светлината на умствения ни ,,прожектор", с която осветяваме едновременно по-широк сектор от полето на съзнанието ни. Така че разглеждането на взаимнообуславящия се процес на ,,инфлация на егото-разширяване на съзнанието" като отделни елементи е твърдо подвеждащ. Антихолистичен. Небалансиран подход.

Дълга аргументация се получи, но пък без синхронизирането на представата за структурата на психиката ни няма как да опиша връзката и влиянието на инстинктогенната основа в пътя към опознаване на себе ни и евентуално пълноценното индивидуално достигане до смисъл на живота като цяло. Също така и до връзките на инстинктите и архетипите с измеренията в Струнната теория, които на едно субективно и абстрактно ниво се опитвам да споделя.

Та да се върна към напомнянето, че в процеса на ,,въздигане" често забравяме за животинското в нас - инстинктите. Защо го напомних? Защото на всяко издигащо се нещо му расте и сянката, а определено аз поне не съм интегрирал Сянката си, както и болшинството от хората, според наблюденията ми. За щастие във форума има достатъчно терапевти, които спомагат в този процес на интегриране на сенчестите аспекти на всеки достигнал до този етап, което ми спестява доста аргументиращо писане, защото преглед на секцията ,,Психотерапевтична помощ онлайн" би дал достатъчно инфо!

Та самата идея на предното ми напомняне не е за детайлите на проявлението на влиянието на инстиктите, а за самата им същност. Като ще ,,дълбая" поне да ,,задълбая"!

В самата си същност инстинктите са програми, заложени в поведенческия ни модел като функциониращи индивиди в общество от индивиди. Силно влияят върху формирането на характера ни чрез предопределящото им значение при избора на реакции на стимулите от околната среда, за взаимодействие с която изграждаме личност, чиято форма пък е архетипно проявена като Персона.

От друга страна пък инстинктите взаимовъзникват като влияеща ,,сила'' в съзнанието ни с волята. В основата им е Липсата. Липсата, която поражда нужди и потребности. С нея върви и Загубата (на връзката с Източника), но това е друг ,,ръкав" на мисли и чувства...

Та инстинктите както и волята за задоволяването на потребностите ни ,,движат"(драйфат ) възникването на желанията ни, но пък са и класифицирани.

Най-важният инстинкт и воля, които според мен са доста неясно обяснявани (до толкова ми е развита емоционалната интелигентност към момента) са Инстинктът за истина, съответно Волята за растеж и развитие. За последното понятие вероятно достатъчно поясняващо твърдението ми ще е следния цитат за волята:

,,Понятието за воля обикновено се използва за обясняване на поведения, изникващи от конфликта между различни сили. Въпросът за енергията лежи в същността на темата. В теориите за волята, предложени от Джеймс и Левин, се приема, че източник на енергия за волята е потребността, първоначално мотивирала поведението, което в крайна сметка е било желано. Това обаче създава проблем. Ако тези потребности не осигуряват достатъчно енергия, без да я изискват, човек би се запитал как те могат да осигуряват енергия за волеизявата? Теорията на Диси дава отговор на този преди неразрешен проблем. Той смята, че вътрешната мотивация, основана на вродена потребност от компетентност и самоопределяне, осигурява енергия за волеизявата."

От описаното до момента бих искал да ,,изстискам" есенцията като извод. Тя се състои в това, че в дълбоката мотивация на разумността на действията ни, която ни отделя от животинската част от същността ни стои един статичен принцип. Движението!!!

Проявлението му на повърхността на съзнаването ни е дуално, както обикновено, което пък е пак принцип, но на полярностите. Та двата аспекта на принципа на движението се проявяват на полярната линия ,,инстинкти-архетипи". Последното може и романтично-метафорично да се представи като ,,Земя-Небе","Гея-Уран" и т.н

Но все пак е статично проявено в динамиката на цялостното ни възприятие на Живота ни.

Ето от тази статичност ще се опитам да направя асоциация с 11-те измерения в Струнната теория, описани в книгата ,,Елегантната вселена". 

Редактирано Май 5, 2019 от kipenzov

[kipenzov]

Може и парадоксално да звучи, че Движението е статично, но пак искам да поясня, че Принципът на движението е статичен. Той е неизменен, което може да се долови в проявлението на влиянието му. Ние сме обречени на промяната във всеки един момент. Придвижваме се от точка до точка, от цел към цел. От желание към друго желание и съпътстващите ги мисли и чувства. Движим се и в по-дълбокото - между животинските ни инстинкти и архетипните образи. В този момент с "по-дълбокото" движение, пък започва "да прозира" и друг Принцип - този на Махалото или Ритъма. И тук се проявява пък следващ принцип - на полярностите. Фигуративно това може да се представи по следния начин: 

Единният Принцип на Движението, характеризиращ и организиращ изцяло "случването", лесно може да се представи като потенциално насочено движение. Импулс. Воля. Поток. Това движение е "в границите" на два екстремума, или две противоположни точки и е с определен ритъм на придвижване. Все едно се ражда скоростта и равнината. Това е доста абстрактно визуализирано в клипчето "Да си представим 10-мерното пространство", което бях линкнал тук в темата. Едномерният принцип на движението, който като вектор / импулс, потенциална енергия/ свързва едномерната точка с друга едномерна точка. Принципът, който е в основата да се придвижим от едно състояние в друго. Промяната. А самото движение между два полюса пък е отразено от втората линия, чрез която се определя равнината.

В насочеността на движението "от-към" пък  се проявяват и други два принципа - Принципът на причината и следствието, каузалността /основа на научността/, и противоположният - Принципът на телеологичното, че всичко което се случва е предопределено от бъдещата цел /основа на религиозността/. Или прибутващия и придърпващия фактор 

Но паралелно има и един друг, интуитивно доловим принцип, който е на метакомуникативно ниво. Този на разделянето. Образно това може се опише като Един принцип с един параметър, който е основа на повече от един принцип с повече от един параметър за охарактеризиране. На тази принципна основа пък се изграждат системите на организация, а и ще го използвам по-нататък в описание на една идея, което е нормално щото по този начин работи ума ни - фрагментира, за да осмисли.

Но, да не задълбавам! Защото в сайта има достатъчно писано за Херметическите принципи. Пък и ако някой проявява интерес за еволюцията на формите и пространството може да потърси нещо за Сефиротическата традиция при Кабаллата.

Няма да повдигам и въпроса за самата Идея, "предшестваща" формата-"принцип на еди какво си", защото малката ми идея е да отбележа просто статичността, неизменността на принципите.

От тази статичност на принципите и основното следствие на Принципа на движението - че всичко се движи, всичко се променя, се поражда в съзнанието ми един логически парадокс. Принципно свободното философстване се характеризира със субективното изнамиране на парадокси, което както ми казваше баба ми ме прави дървен философ, а пък дядо ми се кефеше и отговаряше, че съм дървен, ама философ. Но посочения по-горе парадокс се ражда и в "противоречието" между философските идеи на двама доказани философи - Парменид и Хераклит.

Докато Парменид поддържа тезата, че " Битието е реално, вечно, то не може да възникне от нищото или да се превърне в нищо, то е безначално и безкрайно.", то Хераклит пък е на диаметрално противоположното „Всичко съществуващо се движи и нищо не остава едно и също."

Е как се случва така, че хем всичко е неизменно, хем всичко се променя? Още повече, пък и да е "разположено" в 11 измерения на дефинируема активност или българската си дума - Движение!?!

Ами това е толкова просто!!! Колкото задачката с четирите точки и трите, непрекъснати линии, които да ги свържат и която описах малко след клипчето за 10-те пространства.

Просто "изскачаме" от шаблона на стереотипното ни мислене и правим обединяващо предположение!

Всичко е неизменно и всичко се променя, защото наблюдаващият статично разположените събития се движи! Просто и практично приложение на теорията на относителността!

Да, но от тази перспектива вече изникват доста въпроси. Бе, изникват?! То направо си експлоадират!

Обаче, поне на мен ми е по-лесно, да разгледам следствията от това предположение. 

Редактирано Май 6, 2019 от kipenzov

[kipenzov]

Първото следствие, за което се сещам от идеята, че всичко е статично, а илюзията за промяна идва от самото движение на наблюдателната точка, е че всички възможни ситуации са разположени неподвижно в някакво пространство. Такива ситуации във физиката се наричат ,,елементарни събития", но за това след малко.

Та необходимото условие, за да може всички ситуации да са ,,разположени" неподвижно е време-пространството да е статично. Т.е. Континуума да е неизменен, а това логично съответства на неизменното битие на Парменид.

Обаче, бидейки статично, време-пространството трябва да е ,,организирано" в някаква структура, така че при ,,движението" на фокуса на наблюдение на Наблюдателя да се създава ,,история на преживяването на движението по пътя". Най-близката смислово метафора е с джпиеса на телефона и движението ни по терен, съответно ,,изчертаването" на маршрута на дисплея. Този маршрут сам по себе си е двумерна проекция на маршрутът ни в тримерното пространство. А ,,маршрутът" ни в тримерното пространство, който по разговорному наричаме ,,живот", е тримерна проекция на ,,маршрутът" ни в четиримерното пространство.  

Така достигам да вече възприетата дефиниция в съвремената наука, че реалността е четиримерна и всички процеси и феномени се изследват в четиримерното време-пространство наречено Континуум.

Да, но следвайки идеята за проекциите се проявява и асоциацията с някои експериментално доказани факти в когнитивната наука. Такъв факт е, че ,,миналото", такова каквото можем да си го възпроизведем паметово, е субективен преразказ по спомени, запачетани в съзнанието ни чрез паметовите процеси. А това в светлината на ,,идеята за статично битие" е само по себе си ,,записът на маршрутът" ни през четиримерното пространство, което съобразно индивидуалните ни способности можем да възпроизведем като спомен. В този контекст вече спокойно мога да спомена за пренаталните спомени, които се възпроизвеждат при техниката на холотропното дишане или пък ,,превключването" след определен ,,момент" при хипнотичните регресии. Но да не задълбавам, тъй като в този контекст тук във форума има хора, които са доста по-запознати от мен и са писали доста по темата за паметовите процеси и характера...

Леле, пак се отнесох, но нещата от една ,,перспектива" са толкова взаимосвързани, че направо са си ,,оплетени като свински черва", както се изразяваме по народному.

Та, да се върна на елементарните събития във физиката. 

За простото визуализиране на развитието на подобно събитие във време-пространството се използва проста триизмерна графика. Това, между другото, е доста добре обяснено и визуализирано графично от Стивън Хокинг в книгата му ,,Кратка история на времето".

С цел опростяване, хоризонталната равнина xy приемаме, че изразява тримерното ни пространство. Т.е. в сегашният момент от времето триизмерното ни пространство е представено на графиката като двумерна равнина, в която се съдържат всички възможни елементарни събития за този времеви момент.

Интересното идва, когато въведем скоростта на промяната, с която е установено, че се случва изменението на материята, поне тук на Земята . А именно скоростта на светлината във вакуум. За това и този ,,конус" Ст.Хогинг нарича ,,светлинен конус на развитието на елементарно събитие".

Така графиката за развитието на елементарно събитие се изменя в следната форма. От точката в равнината, съответстваща на ,,възникването" или по-точно ,,наблюдаването" на дадено събитие, при ,,достигането" на даден момент от времето, който е разположен по оста z или вертикалата на дадена ,,височина"- бъдещ момент над сегашния момент, всички възможни варианти за развитието на събитието(или промяната на ситуацията) ще са ограничени в триизмерното пространство в някакъв периметър. Това на графиката ще представлява една окръжност в равнината ху, разположена над точката на елементарното събитие.

Така графично се получава триизмерният образ на ,,обърнат надолу" конус с основа кръгът от всички възможни ,,бъдещи" развития на елементарното събитие. Ето тук е най-трудният ми момент от споделянето на идеята. За това ще ползвам метафора за достигане до смисъл.

Физическият смисъл на това се състои в следната конструкция:

Представям си, че фокусът ми на наблюдение е в точката на ,,възникване" на елементарното събитие, т.е. самото ,,събитие" е че аз наблюдавам в този момент от време в някаква точка в тримерното пространство, където се намирам. Ако се огледам около мен ще виждам света такъв, какъвто си го възприемаме сетивно - триизмерен. Но, ако погледна в посока ,,бъдещия" момент, т.е. по вертикалата на графиката, или ,,нагоре", бих видял всички възможни развития на ситуацията, в която статично ,,се намирам" като наблюдател. От тази представа пък колко ,,творчески линии" на въображението ,,тръгват" просто не е истина какво богатство е чистото ни въображение, вкл. и етимологията на комбинацията от думите ,,ясно" и ,,виждане". Ала в ,,нормален" режим, в какъвто сме повечето, това преживяване на възможните избори го изживяваме при житейски ситуации, свързани с дилемата какво да предприемем като действия . Така разбираме, че ние живеем във времето и то живее в нас. 

Друга, също интересна представа като следствие от този мисловен модел, е да си представя този ,,образ" на ,,светлинния конус" в по-едър мащаб. Като ,,върхът" на конуса ще е елементарното събитие на моето раждане. Тогава в ограниченото от формата на конуса четиримерно пространство ,,ще се съдържат" всички възможни събития, които бих могъл да преживея в живота си като ,,маршрут" между раждането и смъртта. А пък тук вече възниква въпроса как така от всички възможни ситуации в статичното четиримерно време-пространство ,,изживявам" или в конкретния контекст - ,,преминавам" през едномерна линия във времето? На този въпрос се опитах да отговоря в темата за ,,Свободната воля" и защо нямаме такава, според мен. Защото реално ние не създаваме ,,събитията". Просто ,,преминаваме" през тях. А през коя от всичките възможни ,,бъдещи" ситуации ще преминем е продукт на Личният ни морален Избор измежду действията, които вършим. А ,,придвижването" го правим с намерението, което пък е опосредстваната ни воля, чиято същност пък е за друга тема...

Въпросът е, че същинската ни свобода е в Избора. Следствие на последователността от изборите ни ,,си формираме" едномерния във времето ,,маршрут" през статичното време-пространство. Или както обобщаващо казват старите хора - ,,ако е писано...", то непременно ще се намира ,,в периметъра" на възможните развития на събитието. Да, но тази концепция, обикновено е трудна за ,,приемане", тъй като съдържа личната отговорност за действията ни и доста хора биха били по-склонни да възприемат противоположната концепция, че всичко е случайно и няма определени последствия от действията. Само, че дори и концепцията за хаоса, която е математически описана, също се вмества в модела на статично време-пространство. Малко по-абстрактно съм го описал в темата за ,,Ентропията"

Друга интересна представа е ,  че във всяко събитие, през което преминавам, деформираният енергиен потенциал на средата ще е в сетивно доловима за мен форма, изразяваща се в разположението в пространството на множеството обекти, които да ,,виждам" чрез отразените от тях фотони. Да, но ,,реално" в статичното време-пространство във всяко индивидуално събитие аз като ,,наблюдател" не бих ,,виждал" нищо. Все едно съм в тъмна пещера. Така малко по-абстрактно се получи алегория на Платоновата ,,пещера", в която ние гледаме сенките на отраженията на истинската ни същност .

,,Виждането", като процес, изисква от своя страна ,,време". А ,,времето" е продукт на движението ни през статичното време-пространство. Така се ,,навръзват" нещата като хем като ,,същества" се придържаме към единния принцип на Движението, на промяната, хем и Битието е неизменно, т.е. сътворено отвъд времето и пространството, т.е. трансцендентно.

[kipenzov]

Предносподеленото бяха ограничени размисли от едно следствие от модела за статично време-пространство.

Не засегнах по-подробно структурата на организиране на събитията в статично битие.

Идея мога да ,,почерпя" от вече сътвореното - природата, такава каквато мога да я наблюдавам и каквато до момента по неопровержим научен начин сме описали хората.

В това отношение интересен ,,идеен ресурс" е различното състояние на веществата.

Примерът, който преди 20-ина години ми мина през главата е свързан с въглерода (С). Както знаем елементът въглерод като вещество се среща в две естествени форми - графит и диамант. Характерната разлика между двете форми е устойчивостта им на триене. Това се дължи на различната структура на кристалната решетка, в която са организирани въглеродните атоми. Едната е изоморфна в едно направление - графитът, а другата - диамантът, е изоморфна и в трите пространствени направления.

Диамантът е най-здравото естествено вещество. Съответно ,,типът на кристалната му решетка" е проявление на устойчива във времето форма. Този организационен модел ми беше досатъчен, за да си въведа образната представа каква би трябвало да е структурата на организация между статично разположените събития.

И така, според размишленията ми, при статичен модел на време-пространството, елементарните събития би трябвало да са организирани в ,,кристална решетка, изоморфна във всички направления на тримерно пространство".

Това като образна представа може лесно да се опише. Представлява това, което от позиция на наблюдаващ, всеки би виждал като един безкраен ,,океан от мехурчета", изпълващ виртуално тримерно пространство на наблюдаване. Всяко ,,мехурче" представлява индивидуална ситуация, в която материята е в потенциална енергийна форма, а разположението му в това пространство отразява местоположението му във времето. А пък манифестирането на енергийния потенциал до форма, в която да може да се прояви като материя е акт на ,,съзнателно наблюдение" отвъд моментните възможности за осъзнаване на повечето ни, но пък интуицията може да ни ,,насочи" в тази насока на размишления. Обаче с едно важно уточнение...

В това ,,тримерно пространство" се съдържа умствената ми представа за ,,кристалната решетка", а самият принцип на организация не е ,,ограничен" в това пространство.

Какво би се получило, ако този принцип на организация го приложа към примерната графика на развитието на елементарно събитие в четиримерното пространство?

В графиката точка О и равнината Оху представляват съответно  конкретното елементарно събитие и момента от времето с всичките възможни елеметарни събития за този времеви момент.

За удобство равнината Оху и елементарното събитие в точка О можем да си ги представим като ,,наредени" едно до друго ,,мехурчета" като пример:

Така ,,подредени" мехурчетата-елементарни събития съответстват на ,,слоестата структура на графита. Но ако ,,наложим" множеството равнини от събития за всеки последващ времеви момент по оста z на графиката ще се получи и ,,кристалната" структура на диаманта. В случая съм използвал снимка на фолио за опаковане с мехурчета, а крайната представа за ,,кристализиралото време-пространство" ще се получи ако подредим много листове фолио един върху друг...

В това ,,построение" от точка О ,,нагоре" по оста z ще са ,,подредени мехурчетата" като слоеве, ограничени във формата на конус, но организирани в кристална структура всички моменти, които могат да се преживеят като реални ситуации, а ,,движението" през тях ще създава ,,илюзията за преживявани събития". Така се оформя и ,,филмът" на живота, в който изборът ни на действия вече има значение.

И много важен факт, произтичащ от тази представа, който трябва да се отбележи!!!

В този визуализиран модел тризмерното ни пространство съществува в ,,ограниченото" от двумерната сферична повърхност пространтство на ,,мехурчето". Това е за по-лесна представа на идеята. Така се добива и по-лесна представа за ,,повече от едномерното време". В случая само по себе си поне тримерно - бъдеще, минало и настояще. Така представено лесно се добива и представа за идеята за ,,времевите линии" или ,,времепространствени потоци". Също така и за идеята на Реципрочната система, която се базира на изследвания след допускането, че формулата за връзката на енергиято и масата- Е=мс^2, е приложима и за времето под формата Е=tc^2.

Отделно и ,,посланията" на отминалите поколения, че има предопределеност, Съдба, но имаме и свобода на Избора.

За повече инфо относно някои идеи за многомерното време ето интересна статия, която вече споделих в темата :

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Ima-li-zhivot-v-drugi-izmereniia_5378.html

А по отношение на статичната Вселена видях, че и други във форума са запознати че и Айнщайн е споделял подобно допускане...

[kipenzov]

Интересен момент като аналогии в съвременните хипотези в квантовата механика и модела за статично времепространство откривам в някои разработки.

Като примери, бих започнал с цитат от предната статия, в която описаните предположения на Хинтън силно ме зарадваха, че не съм единственият хахо, който го вълнуват подобни въпроси

"Макар че състоянието на частицата се детерминира в момента на наблюдението от вълнова функция след преход на частицата в ново състояние, за да се опише това ново състояние е необходимо да се въведе нова вълнова функция, която обаче няма нищо общо с предишната. По този начин липсва причинно-следствена връзка между състоянията на частиците в различни моменти във времето"

Как да не се въодушевя, след като това е в тотален синхрон с индивидуалната обособеност на ,,мехурчетата"- елементарни събития.

Или пък Причинно-динамичното триангулиране, при което сепарирането на времевите моменти на дискретни порции(триъгълни сечения в четиримерното пространство), позволява компютърното моделиране на развитието на хаотични системи да изведе алгоритмични закономерности, които да се подредят в описателна система на реалността при формулирането на теория за квантовата гравитация.

Въпреки, че основната критика към теорията се базира на здравата й зависимост от компютъризирания метод на изчисляване ,,Монте Карло", за мен е прекрасен метод за описване на ,,придвижването" ни в статичното време-пространство и усещането ни за времето, което, както и ,,картината на света", експериментално е доказано, че са просто фрагментирани съдържания, а крайното усещане за ,,непрекъснатост" на възприятието е продукт на допълнителната ни работа или ,,дообработка" с мозъка. Вероятно няма да изненадам никой с твърдението, че от цялата входяща сетивна информация в даден момент около 10-20% бива съзнателно обработвана от нас.

Също така нещо интересно изскача при необходимото условие да се приеме метода за причинно-динамична триангулация. Изискването за ,,фонова независимост". Съобразно това изискване на теоритичната физика описателните уравнения трябва да са независими от извивките във формата на пространството и стойностите на влиянието на полето. Интересно е, защото тази независимост в статичния модел на в-п се проявява като ,,проекция" на принцип, а самото условие за подреденост на събитията, апропо детерминираност във времето и пространството на обектите само по себе си се явява съответствие, защото всичко е оформено(shape from original pattern).

За някаква обективност е добре кратко да спомена подхода и на друга хипотеза за теория на квантовата гравитация - Примковата. Тя борави със сплитане на време-пространствения поток, който бива ,,възприеман" като ,,Spin foam", който е продукт на преобразуването на линейният ,,маршрут" (бел. предизвикан от Принципа на движението, който в класическата физика се проявява като действие с неговите си атрибути, които описват промяната в енергията, дължината, времето и момента), който пък бива преобразуван чрез формулировка от квантовата механика, наречена Поточно-интегрална (Path integral formulation). 

Така ,,линейният маршрут" в 4Д придобива формата на ,,вероятностен облак" от сумата от възможните траектории. Интересното е пълната аналогия на това пространство с ,,пространството на обърнатия конус" от елементарни събития

 

Когато преди 20-ина години ме ,,удари като с мокър парцал" идеята за статичното време-пространство не очаквах след време да разбера, че не ,,откривам топлата вода". И както споменах вече, рабрах че и Айнщайн е споделял тази концепция, което видях в следната статия.

Животът е плитка в пространство-времето

Интересно следствие от модела за статичен Континуум е формата на обектите. Както е визуализирано и в статията, пък и в клипчето за 10-те измерения, обектите, вкл. и нашето тяло, ще са една ,,разтеглена нишка" , която съществува във всяка времева линия, до момента в който е предопределено да съществува в самата линия. Или ,,времеви поток" или както си го наречем или пък заемем термин от научната фантастика, все тая...

Въпросът е, че изменението на характеристиките на обекта в триизмерното ни сетивно пространство ще е предварително зададено. Така в зависимост от изборът ни на ,,движение" измежду възможните ,,времеви линии", ограничени във вътрешното ,,пространство" на конуса, ще ,,ставаме свидетели" на промяната. 

Тук интересното следствие е ,,проекцията" на естествените редове, които сме описали като природни закони. Те просто ще ,,представляват" една статична, предварително зададена ,,рамка". В това отношение вдъхновяващи аналогии могат да се ,,открият" в софтуерното програмиране. Но също така тази ,,особеност" на проявлението ще важи и за останалите принципи. Ето тук в модела пък се проявява принципът на реципрочността - каквото горе, това и долу. В конвенционалното ни (за по кратко 3Д) възприемане на света този принцип вече е описан математически - Теория за фракталите. Съобразно тази ,,съответственост" пък си позволявам на субективно ниво да проявявам свободата на въображението ми да си търся некви аналогии, да ,,откривам" зависимости. Да, но след всяко радостно ,,откритие" всъщност правя ,,новоповтарящо се откритие на топлата вода" . Всъщност май и живота е едно преоткриване, но знае ли се...

 

[kipenzov]

,,Преоткриването" може да се изживее и само като ,,откритие", но за целта трябва да си забравил..., което пък всеки човек в някакъв момент преживява. За пример - трансперсонални преживявания, при които имаме дълбокото усещане, че това което разбираме винаги сме го знаели . Под някаква по-абстрактна форма ,,дежавю"-то също представлява подобно преживяване, макар и не единствена като смисъл!

В тази посока ще започна опита си да опиша следствията от Моделът на статично време-пространство и на конвенционално ниво, или така да се каже в ежедневен режим на възприемане. Като тук ще подчертая, че това е модел. Той е фрагмент от гещалта на реалността, такава каквато всеки може да види. Съответно изказването му от моя милост е опит да споделя творческата ми представа, без претенции за тотална изчерпателност, което е невъзможно според Теоремата на Гьодел, но и в никакъв случай не е единствено ,,тщеславие". А популяризиране в художествена форма на някои съвременни научни идеи, които на пръв поглед са доста сложни, но абстрактността им се ,,свежда" до прости представи чрез ,,декодиращата" представа за статично време-пространство.

С това уточнение вече мога да започна и по-сложните описания...

В 24.05.2019 г. at 18:30, kipenzov каза:

В този визуализиран модел тризмерното ни пространство съществува в ,,ограниченото" от двумерната сферична повърхност пространтство на ,,мехурчето". Това е за по-лесна представа на идеята. Така се добива и по-лесна представа за ,,повече от едномерното време". 

Схематичното представяне на четиримерно време-пространство, което вече използвах в графиката на ,,обърнатия светлинен конус" е проста визуализация на процеси, която се използва навсякъде при математическите анализи. За пример - Диаграма на Минковски

, с която се изследва теоретично траекторията на ,,движение" в четиримерно пространство.

Това, което е извън ,,стереотипа" при перспективата на модела на статично в-п, е ,,изолираността" или ,,независимостта" на всяко едно елементарно събитие - ,,мехурче". Това, изказано по друг начин е, че ,,перспективата на наблюдение" не е от гледна точка на класическата физика и логиката на конвенционалния ни начин на мислене, ами от гледна точка на ,,квантово-механичната" перспектива. При последната, концепцията за време не е единствено линейна, което произтича от разликата във всеки времеви момент на вълновата функция, която описва частицата(вълнова функция на Шрьодингер). Между другото тук може нелинейно да се ,,вмести продължението" на примера отпреди няколко поста за начина, по който формираме спомените си и разликата на индивидуално ниво в паметта за дадено събитие при отделните хора.

В какво се изразява по-точно тази разлика в представата?

В това, че ,,статичността" и ,,промяната на условията" не съвпадат!

При класическия начин на мислене и възприятия ,,статичността" е в точката на наблюдателя, а ,,промяната" е наблюдавана.

При ,,погледът" от точка на моделът за статично време-пространство(СВП) ,,статичността" е в подредбата на събитията, а ,,промяната" е в полето на съзнанието на ,,наблюдаващия", където входящата сетивна информация от ,,движението" през статично подредените събития се ,,дообработва" в мозъка и като ,,продукт" се получава ,,плавното" усещане за непрекъснатост.

В това отношение съвремените изследвания в когнитивната наука, поне за мен, недвусмислено описват тези процеси. Пример. Също така от тук вече може да се ,,проследи" нелинейно и причината да дам примера с Причинно-динамичното триангулиране в преден пост и неговият ,,подход" с дискретните времеви ,,порции", които са подпрагови за моментното ни ниво на съзнаване, но вероятно има по-сензитивни хора, които могат да долавят разликата...

Леко ,,се отклоних" от текущата идея. А тя е да подчертая, че схематичното представяне на СВП под формата на триизмерна графика с трети параметър ,,времето" е единствено за онагледяване на ,,ограничеността" на възможните развития на елементарно събитие във времето, така както обикновено сме научени да възприемаме времето.

Защото това е само следствие от модела на СВП. В същността си времето в този модел е просто резултат от движението през неподвижните събития. Т.е. по-адекватно ще е да използвам ,,пространство на времето", в което са ,,разположени" събития, организирани в ,,кристална решетка" на дискретни(доста малки) интервали, които са подпрагови за нашите съзнателни усещания към момента. Надявам се малко да се ,,понавърза" информацията с предните ми постове.

Също така образната представа от триизмерната ,,подредба" е само ,,сечение" от четириизмерната такава. Ето една примерна статия, а такива има вече доста.

Съответно от сегашните ни представи една ситуация, в която се намираме, би могла да има неопределен брой възможни развития във времето. Да, но неопределен не означава безкраен! А разликата е, че не можем ,,да виждаме" най-малкото ,,четиримерно". Да, но пък можем да си представим как изглежда, използвайки естествените принципи на проявлението, които сме установили като познание.

Интересна аналогия може да се получи, ако се разгледа, което и да е клипче на тема ,,Фрактал на Манделброт".

Също така, исках да допълня представата за ,,мехурчето" като кълбо, оградено от повърхността на сфера. Защото в тази представа се съдържа и голяма част от разбирането на идеята за Модел на статично време-пространство. Пък и от гледна точка на феноменологичния анализ на текста въвеждам в употреба като ,,изказно средство" сферичността, а не използвам кубичността и четиримерната му форма като ,,тесеракт", поради сложността на проявлението му, която не съм си изяснил достатъчно, че да я споделям, което би било неетично.

Та, в линията на разсъждения за формата-,,мехурче" има доста интересни статии, които ще са в помощ на идеята ми да използвам като представа образа-,,мехурче".

Първата такава е тази, описваща Хипотезата на Поанкаре, според която ,,ако се пренебрегнат деформациите, пространството представлява тримерна сфера". Характерното, при използването на модела на триизмерна сфера в четиримерно пространство, или моите ,,мехурчета" , е че във всеки момент ще има безкрайни варианти за ,,промяна" на пространството, но ограничени във ,,времето". Защото ,,повърхността" на "мехурчето" е повърхност на сфера, а това както е обяснено и в линкнатата статия :

"Сферата, повърхността на тора (геврека) може да се “съшият от краен брой кръпки”, всички те са компактни двумерни многообразия без край. Кълбото има край, това е сферата, но сферата няма край".

Така вероятно се подразбра защо използвам ,,мехурчета", но самите те са част от поне четиримерна конструкция и в случая би следвало да отговарят на характеристиките на компактно тримерно многообразие без край.  В случая "...какво можем да наречем компактно тримерно многообразие? Всяко тяло, което може да съставим от краен брой “късчета”, хомеоморфни на кълбо, направено от силно пластичен материал, както е в топологията." Както се вижда от същата научно-популярна статия, ,,хомеоморфни на кълбо" означава, че са производни топологично на формата на кълбо. Използвах ,,мехурче" като кълбо, а не тороид, от някои съображения за краткост.

Ами, в общи линии, предпологам, че успях до предам някаква представа за модел на СВП дотук. Обаче има още ,,подробности".

Първо, ,,огънатото" тримерно пространство около ,,отрязък от времето" е с характеристиките на Хиперсфера. Най-важният за мен принцип от това е, че ,,Повърхността на nD-сферата има (n—1) измерения." Това без математическото означение значи, че повърхността на ,,мехурчето" ще е нашето триизмерно сетивно пространство, а самата му ,,вътрешност" ще е четиримерно като същност време. Само, че вече описах, че конвенционалното ни разбиране за времето при модела на СВП е просто резултат от ,,движението", а това ,,дава хляб за размисъл", какво всъщност е поне четиримерно!?!

И второ, ,,огъването" на пространството се дължи на едно от четирите фундаментални взаимодействия, които познаваме към момента - силно и слабо ядрени взаимодействия, електромагнетизъм и гравитация. Именно гравитацията има потенциала да огъне n-мерно пространство до безкрайно малки стойности като обем.

Последното, както описах в първите ми постове в темата, е установено по матетически път и са ,,го нарекли" Сингулярност. Дълго време са се чудили защо се стига до тези абсурдни резултати, докато Стивън Хокинг не въвежда друго понятие - Черна дупка.

Е, от гледна точка на ,,мехурчетата" и тяхната ,,обвивка" от тримерно пространство, вероятно вече е по-лесно да се направи аналогия с ,,Хоризонтът на събитията" на границата на Черната дупка!?! Защото за ,,огъването" до ,,мехурче" е нужна сила, а такава имаме в същността на гравитацията, която като проявена ,,организационна сила" е най-силно излъчвана от  източник като черната дупка.

Е тук вече, съобразно модела на СВП имаме едно изпреварващо предположение. ,,Мехурчето"-елементарно събитие, е ,,оградено" време от тримерно пространство. Това означава, че ,,местоположението" на ,,черната дупка", за да може да излъчва необходимата гравитация за ,,огъването" на тримерното пространство във всяка точко от него, трябва да се намира в ,,пространството на времето" и да е ,,извън" триизмерния ни ,,свят". Съответно не бива да има учудване защо не можем да наблюдаваме обект като Черна дупка. А изпреварващото предположение е, че вероятно скоро, ако не и вече, би трябвало да се получи ,,пробив" в изследванията за гравитацията или вълновата форма на гравитона, която да покаже, че безмасовостта на гравитона се дължи на това, че това е темпорална частица или някаква подобна форма на ,,пробив" в изследванията..., което обаче ще е ,,откриване на топлата вода" спрямо незаслужено отричаната Реципрочна система!

[АлександърТ.А.]