Паневритмия. Популярна ли е в България?

[Иво]

По света има множество и различни практики за хармонизиране на енергиите в човека и за връзка с природата.

В Индия имат йога, играят я масово и се гордеят с нея. Различни разновидности йога се практикува на изток и на запад. Почти всеки е чувал за йога.

В Китай имат тай-чи-чуан, играят го масово и се гордеят с него. Практикува се на изток и на запад. Почти всеки е чувал за тай-чи-чуан.

... списъка с подобни практики може да се продължи още много

В България имаме Паневритмия. Това е уникален комплекс от упражнения с музикален съпровод, който се практикува колективно сред природата малко след изгрев. Самото име Пан-ев-ритмия говори за същността на тази практика - Всеобщ Висш Ритъм. Това е ритъм, който от една страна хармонизира енергиите вътре в човека, от друга страна хармонизира човека с Природата. Здравето, радостта от живота, спокойствието по един естествен начин се възвръщат в нас благодарение на редовното, ритмично практикуване на Паневритмия.

Дали обаче повечето българи са чували за тази практика?

Как мислите достатъчно популярна ли е Паневритмията в България?

Играе ли се масово? И ако не, защо? И какво може да се направи?

Гордеем ли се (в хубавия смисъл на думата), че Паневритмията е създадена в България?

Харесвана ли е, уважавана ли е? Ако попитате случаен човек какво знае за Паневритмията какво мислите ще отговори?

Има ли достатъчно места по градове, където хората могат да се включат ако изведнъж се появят множество желаещи?

Ще става ли все по-популярна Паневритмията в България?

Споделете своя опит, размисли и наблюдения.

[Розалина]

Здравейте.

Аз не съм питала случайни хора какво мислят и дали знаят,но мен са ме питали къде отивам рано сутрин.Отговарям -'да играя паневритмия".И подминавам,а в вътрешно ме напушва смях и започвам да танцувам мислено ,защото виждам в очите на съседа изумление, смущение и неразбиране първия път,а някой път и мнооого сериозно неодобрение или пък нещо друго .На следващия ден обаче,аз пак излизам рано и тоя път няма въпроси,само замислени или разбиращи,или любопитни погледи и кратък поздрав.На края на седмицата вече има плаха усмивка,която с всеки следващ ден е по-лъчезарна.

Можем да играем.Това мисля аз.

Поздрави

[Орлин Баев]

Не, не е популярна! Знайна е от доста, но не е популярна! Има разлика между двете. Масово се гледа на нея, като на продукт на "онези странните", дъновистите. В същото време братството и последователите му са вероятно най-ценното, което Б-я има да дава на света - включително паневритмията!

Защо така?!

Колебая се дали да продължа и как ще се възприеме мнението ми... Когато Учителят е давал учението, епохата е била доста различна. Само за сто години знанието и науката така тотално са заседнали в глобалното човешко съзнание, че сега човекът само за миг опознава, сравнява, сверява си когнитивния "часовник". Сверява го обаче с тази нова църква - науката! Тя разбира се, съществува от доста столетия вече - но понастоящем вече е интернализирана в индивидуалните психики, закърмяни сме с нея. Учителят обаче е учил протестантска, евангелистка теология. Това, че през неговата личност се проявяват велики, космически идеи, духовност и вибрация, е факт! Но е факт и че тези идеи се филтрират през радиото, проводника, личностовия процесор, мозъка на земната личност на човека евангелистки проповедник. За нас, хората с разностранно познание, способност за интегриране и компилация на послания, богословският стил е смилаем. За много други иначе отворени сърдечно и познанийно хора не е. Говорейки за популярността на тези идеи, тоест за синхронизирането им до съзвучен и желан от широк кръг от хора духовно-психо-социален имидж, е нужно подходящото им представяне.

- Първо, самите личности, които провеждат тези идеи, е нужно да бъдат освен духовно разтворени, и стабилно здраво стъпили на земята хора! Хора с главата на небето, а краката на земята. Една възвишена духовност, която черпи от безпредела, но умее и да се конкретизира до поведенческа практичност и успеваемост. Хора с богата на всички нива психика!

- Великите идеи на това уникално учение, е нужно да резонират със съвременните научни достижения, след което да бъдат сведени до по-популярното им представяне всред широкия народен кръг. На английски, разбира се - освен на български! Говоря за последните открития на невронауката - мозъчният център на вярата, изследванията с невросканиране на медитацията и молитвата. Говоря за изследванията на когнитивната наука на религията и психологията на религията, проследяващи пси механизмите в религията, тяхната естественост, благотворност, психотерапевтичната им роля и т.н(това е отделна и огромна тема, засега неизвестна масово). Тази работа е нужно да се върши не защото първоначалният език и идеи на Учителя са стари - не са. А защото е нужен рапорт, синхрон, резонанс със съвремието. Това е основен психологичен постулат в общуването! Без такъв рапорт популярността ще бъде всред малцина, а с него популярността ще бъде масова! Далеч не само в тази държава. Това е и заветът на Учителя и наша роля е да го изпълняваме по подходящ конкретно работещ и приложим начин!

- Нужно е и директно по-широко популяризиране на идеите, в световен мащаб. Един велик Ученик на Учителя, Михаил Иванов е започнал този процес - благодарение на него паневритмията се играе по целия свят! Популяризиране, правено с добри психологически умения, с едно вълнуващо, привлекателно и завладяващо представяне! Една йога гимнастика се прави в цял свят и буквално няма човек да не знае за нея. Един тай чи се прави в цял свят, а представлява поредица от елементарни движения. Разбира се, и двете имат дълбоки пластове на разбиране и изпълнение. Но за да се разпространят, индийците и китайците са ги представяли и продължават да ги представят по цял свят(с какво са повече от нас? - С нищо!...). И то по подходящ, вълнуващ, грабващ, проникващ стил на представяне. Колко повече има в учението на всемирното братство - много повече, при това дадено в съвременен вид(еволюционен, хармоничен за епохата)!

Не е популярна паневритмията - засега! Засега масово на нея се гледа като на някакъв странен сектантски танц... Което е жалко - според мен! Видях, че темата е само за Б-я, както и да е... Ако не е подходящо според някого това мнение, нека бъде изтрито, нямам нищо против!

[Розалина]

Аз го казах шеговито емоционално,Орлин логически обосновано.

Тези въпроси никой от нас сам няма да разреши.

Обаче всички можем заедно да дадем своя мъничък принос ,като просто играем .Всеки там,където е.Ей така ,без призиви и напън,а с Любов в сърцата.И мисля,че който го чувствува по този начин,винаги ,когато има възможност го прави.Любовта тече най-добре,когато тече свободно.Не следва да се вкарва в рамка и да се затваря ,което би станало ако популяризацията се издигне в цел.Няма нужда според мене от това.Но е важно,когато някой иска да опита,да има къде да го направи.Миналата година ,когато прохождах веднъж се случи да няма никой друг на полянката.Поседях и се върнах.Не успях да играя.Смути ме не това,че съм сама.Вече бях минала етапа да преодолея себе си,здръжките си и притесненията ,че се захващам с нещо,което за повечето хора е ,както го описва Орлин.Не играх,защото не бях сигурна в себе си,че мога.Бях свикнала да се ориентирам по другите и да ги следвам.Всеки минава и през това в началото според мене.Играеш добре,само, ако има кого да следваш.Така,че докато човек е в началото е добре да има и други играещи,та да свикне и добие кураж.Също е хубаво да има информация по разните въпроси,които възникват.В това отношение смятам,че е добре дето има места в нета -Порталът,bratstvoto.net,специализирания сайт за паневритмия на ОББ ,където да се видят ,прочетат,обсъждат дребни и често незначителни въпроси,но за човек,който търси инфо,те са нужни.

Що се отнася до другите практики,които и у нас доста бързичко навлезнаха и стават все по-популярни,то е ,защото зад тях стоят вековни традиции и хора,които катализират процеса с активността си.Така осигуряват собствената си възможност да практикуват,като си спечелват поддръжници навсякъде по света.

Редактирано Май 14, 2010 от Klaudia

[Дъгата]

ДА, на паневритмията масово се гледа като на сектантски продукт, уви..

Редактирано Май 14, 2010 от Viki3

[Слънчева]

На мен не ми е работа да казвам кой и защо е направил нещо. Всеки си носи отговорността за мислите, чувствата, действията. Всеки има ум в главата си и може да се поинтересува и да потърси чистия извор. Надявам се, че беседите, Словото от Учителя вече ще се превеждат и издават в целия свят. Макар и бавно, Истината си пробива път, тя е Велика Сила!

За Паневритмията споделям, че се знае за нея, но не е популярна.

Хубаво е, чрез личния си пример /добър/ всички да се стараем да разпространяваме това Велико, Божествено учение. И това се получава не от висотата на многознаещи, а на добронамерени, усмихнати и изпълнени с оптимизъм хора...

Лично аз съм се питала какво мога да направя по този въпрос, но пък, колкото и мъничко да е, то е моят принос от душа... Но имам, какво още да желая

[Ани]

Дали обаче повечето българи са чували за тази практика?

Как мислите достатъчно популярна ли е Паневритмията в България?

Играе ли се масово? И ако не, защо? И какво може да се направи?

Според мен са чували по-малко от половината. А още по-малко знаят наистина за какво става дума. Естествено, че не се играе масово, а само по големите градове. В момента благодарение на медиите Паневритмията получи популярност, но все още хората не са напълно наясно нито с учението на Учителя, нито с Паневритмията.

Една от причините да няма тази популярност като йога и тай-чи-чуан е дълбоката „нелегалност” в която беше бялото братство през епохата на социализма – пълното затъмнение на това учение или осмиването му. Дълго време по телевизията се въртеше пиесата на Ст.Л.Костов „Учителят”. Някои може да са я гледали. Белите братя все още се наричат – дъновисти и сега. Непопулярността на учението води до непопулярност и на Паневритмията. Същата съдба в Германия има и Евритмията при антропософите. За съжаление учението на бялото братство няма толкова дълбоки корени, като йога при индийците, нито Ци гун, чиито корени са в даоистката и конфуцианската школи, залегнали дълбоко в съзнанието на китайците.

Другата причина за трудното прилагане на Паневритмията е, че за разлика от йога или китайската гимнастика, тя не може да се практикува индивидуално. Необходими са повече хора за да се постигне търсения ефект. Това е една от причините поради която аз например не мога да играя редовно – лятно време обикновено съм в едно село където има прекрасен въздух, но за Учителя никой не е чувал, да не говорим за Паневритмия. Такова е положението в селата и малките градове почти навсякъде. В този случай мога само да практикувам упражненията, препоръчани от Учителя. Никой не би ми попречил обаче да си изпълнявам някои йогистки асани или да си играя китайска гимнастика. За тях и един човек стига.

На въпроса на Иво „какво може да се направи?” – мисля, че е много добре да се въведе в часовете по физкултура. Там се изучават хора. Няма да е проблем да се изучава и Паневритмия. Може и да има свободно избираем предмет – Паневритмия. Но не знам доколко това е реализуемо? През 1939г. това е било направено: „Въвеждане в училищата”. От там идва и така популярната след това утринна гимнастика. Но малко хора знаят, че началото на тази гимнастика е било въвеждането на Паневритмия, макар и за кратко в училищната програма. Предполагам, че някъде има кръжоци за изучаване на Паневритмия.

Мисля, че с популяризирането на Словото на Учителя сред българския народ, ще намери своето място и този сакрален танц?

Редактирано Май 14, 2010 от Ани

[Дъгата]

Ани, благодаря, че си изразила това, което и аз исках да напиша!

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Ани, такава е обективната действителност у нас, за съжаление.

Дори и понастоящем – играещите Паневритмия предимно са или потомци на ученици, или такива, които са били последователи и по време на тоталитарния режим.

Разбира се, благодарение на ежедневния ви труд в този сайт и в другите сайтове, посветени на Учителя – се популяризира Учението и много нови хора се присъединяват. Надявам се и вбъдеще да останат последователи и благодарение и на Новите хора да се спомогне за утвърждаването на Новата култура. И нека това бъде една активна, действаща и смела култура, която не се крие – а е горда със собствената си духовност и дава личен пример.

От личен допир знам и как медиите гледат на обективното отразяване на информацията.. У нас все още с приоритет е злободневието, вместо да се търсят начини за прослава на културното ни, историческото ни и духовното ни богатство. Медиите все още отpазяват събития от подобен характер - или благодарение на частни спонсори на предаванията, или за да запълнят "медийни дупки в програмата си".

Обаче, според мен, не става въпрос за това, че:

Една от причините да няма тази популярност като йога и тай-чи-чуан е дълбоката „нелегалност” в която беше бялото братство през епохата на социализма – пълното затъмнение на това учение или осмиването му.

За съжаление учението на бялото братство няма толкова дълбоки корени, като йога при индийците, нито Ци гун, чиито корени са в даоистката и конфуцианската школи, залегнали дълбоко в съзнанието на китайците.

.. защото истината е, че режим имаше и в Китай, както и в далечния изток. Наистина там практиките са предимно индивидуални, но са толкова много, че успяха да запазят общото си ядро и разпространение.

А паневритмията е уникална. И като всяка уникалност – явно уязвима.

Не е вярно и че тя няма дълбоки корени. За пръв път по нашите земи е въведена по времето на Орфеевата школа (наричана е -Танцът с бели одежди), после и при богомилите, а благодарение на тях е и разпространението й в Европа.

За сравнение – предполага се, че Орфей е живял през 1400 г.пр.н.е., а Конфуций е роден "едва" през 551 пр.н.е.

Затова мисля, че както и да го увъртаме – стигаме пак до вината у самите себе си. За това, че позволяваме да изтръгват корените на душата ни и че нямаме самочувствието да се зовем българи.. Руснаците ни присвояват азбуката, светът ни присвоява научните открития, учените ни ги е срам да кажат откъде са и си променят имената.. или в най-лошият случай – сами ставаме предатели на апостолите си.. Примери болезнени в историята ни – много.

Редактирано Май 14, 2010 от Чебурашка

[Слънчева]

Да, сигурно по време на тоталитарния режим е имало притеснения, но в днешно време пострадах от други, които са уж различни-да си чист човек е различно от политическите убеждения. Да си християнин, да следваш идеите на Бялото братство, също. За жалост има и едни други хора от една ложа... Та кой, кой е трудно се усеща и е добре да сме будни. Поне аз вече си имам "обица на ухото"

И доколкото си спомням в последните няколко неделни беседи се говори за това делене, а всички ние сме хора-с болки, с проблеми, с много човешки преживявания. Уж-християни... А Той, Христос е на цялото разумно човечество!

[Орлин Баев]

Чебурашка, съгласен съм с теб, че паневритмията не е нова практика! Моят аргумент обаче е друг! Защото е практика на бялото братство! Бялото братство не е нещо ново. То е колкото древно, толкова и съвременно и вечно и се проявява и през индийската и през китайската йога и през будизма и през всички светли учения, школи, през чистото вдъхновено творчество на учения, през доброто сърце на всеки човек! Такова по-широко разбиране влагам и в думата Христос и християнство. Мнозина будисти или чисти бели йоги са по-християни по сърце и вибрация от много именуващи се такива. В българското братство се шири едно дори надменно отношение към "старите школи" - такива като йога и др. Те също се актуализират обаче - от велики гении като Ауробиндо, от прекрасни учители като Йогананда, Рамакришна, Вивекананда и т.н. Какво да кажем за Бабаджи ...

Така погледната, паневритмията е просто продължение на по-древните практики, по-нов, актуализиран и по-съвършен метод на същото братство! Тай чи или индийската йога въобще не са за подценяване и ние, играещите паневритмия, имаме много да вземаме от тях - дишане и енергийна циркулация, фокус, медитация и т.н. Без тях ще е като деца да бъдат записани в университет. И ще има да си махаме ръчичките, хващайки се само за външните движения и форми... Паневритмията е повече от по-старите методи- аз споделям това мнение! Но не защото е различна, отделна, а защото ги включва имплицитно, но ги надхвърля! Играе се общо, в кръг, към движенията са добавени музика и текст. Имат дълбок смисъл всяко от тях, по-естествени са.

Аз съм сигурен, че с наша помощ паневритмията ще става все по-популярна в Б-я. И не само в Б-я! Аз не крия, че играя паневритмия - споделям с киентите и приятели и им я препоръчвам. Гордея се, че съм българин, че говоря свещения български език, на който е дадено свещеното учение и че имам достъп до свещения танц на космическия ритъм!

[Ани]

.. защото истината е, че режим имаше и в Китай, както и в далечния изток. Наистина там практиките са предимно индивидуални, но са толкова много, че успяха да запазят общото си ядро и разпространение.

А паневритмията е уникална. И като всяка уникалност – явно уязвима.

Не е вярно и че тя няма дълбоки корени. За пръв път по нашите земи е въведена по времето на Орфеевата школа (наричана е -Танцът с бели одежди), после и при богомилите, а благодарение на тях е и разпространението й в Европа.

За сравнение – предполага се, че Орфей е живял през 1400 г.пр.н.е., а Конфуций е роден "едва" през 551 пр.н.е.

Ирина, взимам си думите назад за корените. Не знаех, че Паневритмията се е играла по време на Орфическите мистерии. Наистина, беше ми много интересно да го науча, а също за разпространението й в Европа чрез богомилите. Явно корените й са дълбоки. Но тогава кое е новото в нея? Или това е просто един забравен древен ритуален/мистичен/сакрален танц (извинявам се, че не съм много наясно в терминологията).

Да Паневритмията не е нова практика, но има едно прекъсване от Орфей до наши дни. Едно забравяне. За съжаление. Какъв е процентът на българите знаещи за школата на Орфей и танцът на белите одежди? До каква степен е проникнала философията на тази школа, в съзнанието на съвременния българин? Макар и много по-късен от Орфей, Конфуций е оставил дълбоки следи в китайците, които не успя да разруши дори и режимът на Мао. Същото може да се каже и за Лао Дзъ. А какви са следите от тези древни времена при нас? Много ми се иска да ги има.

Разсъжденията ми по този въпрос са на лаик, така че моля за снизхождение. Това са по-скоро въпроси. Май имам много по-голям опит в йога...? За съжаление малко съм играла Паневритмия и не знам дали ще бъда допусната сега в кръга, ако реша да се включа пак, след 5г. прекъсване. Повод за това колебание ми дадоха мненията в другите теми към този подфорум. Например темата: „Може ли директно в Паневритмията да се включват хора без никакъв опит?”

Преди години си мислех като Орлин:

„гледах хората наоколо и преди всичко пред мен. А движенията са, честно казано, простички - в добрия смисъл на думата. Няма начин да не можеш да я изиграеш, ако има пред теб можещ. Дори и размяната на местата и т.н. От тогава до сега съм я играл доста пъти, но никога не съм я учил специално. И мисля, че това е най-естественият начин за ученето и правенето и...”

Затова и смело се включих в кръга. Но сега... след като чета мненията ви по този въпрос, се съмнявам, че ще направя това отново...

Например такива:

„ за да бъде хармонична ,Паневритмията не бива да е и училище за начинаещи. Вече има много книги,курсове, видео.Който е искал,е могъл да намери начин да се научи.” (тук)

или

"вече мисля,че е важно в кръга да се влиза след обучение.Не просто обучение в правилни движения,а обучение в смисъла ,в идеята на това какво всъщност правим." (тук)

или

"има курсове по паневритмия - нека желаещите да я играят, първо да я научат, а пък чак тогава да се включат в голямата и уникална съборна паневритмия на Рила. А дотогава нека само да гледат внимателно." (тук)

Тъй като тази зима не успях да намеря време за курс, а и не знаех, че лятото ще бъда в София, то ми остава май само гледането...Или да си продължа мирно и тихо с асаните и тичането из парка...За съжаление това не се случва само с мен.

Не мога да разбера как така преди години Паневритмията се играеше рано сутрин, при изгрев слънце. Допускаха се и нови хора. Дори се канеха. А сега се играе в 9ч. (на някои места в София), а и на Рила до колкото знам е доста след изгрева на слънцето, което направо ме учудва тъй като там поне никой предполагам не зависи от градския транспорт? Да бъде поканен нов човек вече е абсурд. Чувства се една студенина и откъснатост на играещите от другите хора...Все пак това е мое мнение, не държа че навсякъде е така.

Мисля, че от една страна се прави компромис с времето, а от друга се слага бариера пред желаещите да се включат. Заключенията ми са въз основа на големия брой мнения, в които прочетох съвет за предварително обучение. Не мога да разбера как по времето на Учителя хората са се събирали в 6ч. на Изгрева за утринните беседи, като се е налагало някои да стават може би в 3ч. сутринта и да пресичат пеша цяла София. При това през зимата. Гледам архивните снимки на Паневритмията и виждам най-обикновени хора, които май се учат в момента. Виждам и деца между тях. Не са облечени непременно в бяло. А сега – задължително да е облечен човек в бяло, да е изкарал курс, да няма деца в кръга...

Във връзка с това много ми харесаха думите на hameleona:

За Паневритмията споделям, че се знае за нея, но не е популярна.

Хубаво е, чрез личния си пример /добър/ всички да се стараем да разпространяваме това Велико, Божествено учение. И това се получава не от висотата на многознаещи, а на добронамерени, усмихнати и изпълнени с оптимизъм хора...

[Донка]

Ани останх много изненадана от това, което си написала за ограниченията - аз лично не признавам никакви и в кръговете, които играя, няма такива. Много се радваме на всеки нов и непознат човек - много повече отколкото на тези, с които се знаем от курса! Отношението към неопитните е не просто дружелюбно, но винаги те са на най-голяма почит и най- опитните играят с тях и пред тях. После винаги тях поздравяваме първи. Някак негласно всички приемаме новия непознатия човек като "изпратен", а това означава много за нас.

За популярността. Когато започвахме курса, ми се наложи малк0о с рогата напраед да преодолея сериозна съпротива срещу публична разгласа. Опитаха се да ме убедят, че "ако една душа и е дошло времето, тя сама ще намери пътя към кръга" и обявите из града и в сайтовете на града ще привлекат "тъмни сили" и това би се изтълкувало като натрапване. Нещо се спомена и за теменужките... Само че аз това с теменужките отдавна за себе си съм го изтълкувала и направих каквото вътрешно се чувствах, че ми е поставено като задача. И нищо лошо не стана - обратното - кръгът порасна почти тройно и всеки от новите разказваше как "случайно" е видял обявата или му е казал човек, който е видял обявите.

Така че е време да преосмислим своето отношение към публичността и да намерим разумната и здравословната мярка. Ако тръгнем да убеждаваме хора, това би нарушило свободата им сами да решат. Но ако не пуснем обявите, ако не организираме курса, ако се срамуваме и страхуваме да кажем (Клаудия!!) на познатите и съседите си, че танцуваме Паневритмия сутринта, то къде, при кого ще заведе Духа онези, които изпитат импулса да се включат? Много по-трудно е човек да пита, да търси в един малък град.

Друга широкоразпространена заблуда, която постепенно се изживява напоследък, благодарение на позициите на една разумна и далновидна група от хора, е че Паневритмията задължително е свързана с наряди, четене на беседи и други подобни традиционни практики в братството. Едва ли не се смята, че Паневритмия играят само тези, които ходят на беседи и по някакъв начин участват в братски живот. От лични контакти знам, че тази мисъл спира много хора - "много искам да играя, но не ми е комфортно да участвам в групи или някакви други практики, и затова не идвам. предпочитам да чета сам и да мисля и прилагам". Това е широкоразпространено и само поведението на хората, които играят Паневритмия и участват в другия братски живот може да убеди тези хора, че няма нищо задължително и нищо неправилно в Учението и всеки сам решава къде в какво и как да търси Пътя.

[Светлата]

Разсъжденията ми по този въпрос са на лаик, така че моля за снизхождение. Това са по-скоро въпроси. Май имам много по-голям опит в йога...? За съжаление малко съм играла Паневритмия и не знам дали ще бъда допусната сега в кръга, ако реша да се включа пак, след 5г. прекъсване. Повод за това колебание ми дадоха мненията в другите теми към този подфорум. Например темата: „Може ли директно в Паневритмията да се включват хора без никакъв опит?”

Преди години си мислех като Орлин:

„гледах хората наоколо и преди всичко пред мен. А движенията са, честно казано, простички - в добрия смисъл на думата. Няма начин да не можеш да я изиграеш, ако има пред теб можещ. Дори и размяната на местата и т.н. От тогава до сега съм я играл доста пъти, но никога не съм я учил специално. И мисля, че това е най-естественият начин за ученето и правенето и...”

Затова и смело се включих в кръга. Но сега... след като чета мненията ви по този въпрос, се съмнявам, че ще направя това отново...

Например такива:

„ за да бъде хармонична ,Паневритмията не бива да е и училище за начинаещи. Вече има много книги,курсове, видео.Който е искал,е могъл да намери начин да се научи.” (тук)

или

"вече мисля,че е важно в кръга да се влиза след обучение.Не просто обучение в правилни движения,а обучение в смисъла ,в идеята на това какво всъщност правим." (тук)

или

"има курсове по паневритмия - нека желаещите да я играят, първо да я научат, а пък чак тогава да се включат в голямата и уникална съборна паневритмия на Рила. А дотогава нека само да гледат внимателно." (тук)

Тъй като тази зима не успях да намеря време за курс, а и не знаех, че лятото ще бъда в София, то ми остава май само гледането...Или да си продължа мирно и тихо с асаните и тичането из парка...За съжаление това не се случва само с мен.

Не мога да разбера как така преди години Паневритмията се играеше рано сутрин, при изгрев слънце. Допускаха се и нови хора. Дори се канеха. А сега се играе в 9ч. (на някои места в София), а и на Рила до колкото знам е доста след изгрева на слънцето, което направо ме учудва тъй като там поне никой предполагам не зависи от градския транспорт? Да бъде поканен нов човек вече е абсурд. Чувства се една студенина и откъснатост на играещите от другите хора...Все пак това е мое мнение, не държа че навсякъде е така.

Мисля, че от една страна се прави компромис с времето, а от друга се слага бариера пред желаещите да се включат. Заключенията ми са въз основа на големия брой мнения, в които прочетох съвет за предварително обучение. Не мога да разбера как по времето на Учителя хората са се събирали в 6ч. на Изгрева за утринните беседи, като се е налагало някои да стават може би в 3ч. сутринта и да пресичат пеша цяла София. При това през зимата. Гледам архивните снимки на Паневритмията и виждам най-обикновени хора, които май се учат в момента. Виждам и деца между тях. Не са облечени непременно в бяло. А сега – задължително да е облечен човек в бяло, да е изкарал курс, да няма деца в кръга...

Ани, това ми звучи доста странно

Все още няма фейсконтрол на Паневритмията, макра че на много хора би им се искало да има. Напоследък в кръга на Тв кулата в София виждам доста начинаещи, има и деца и определено не всички са в бяло. Рядко има хора, които правят забележки особенно на новите, макар, че има хора, които си умират да поучават (ама то навсякъде има такива). Лично мен ако някой ме попита дали без да е ходил на курс може да се включи в кръга, отговарям , че може и никой няма да го върне, но той няма да се чувства така комфортно както ако си е направил труда поне нещо да научи за упражненията.

[Слънчева]

Така че е време да преосмислим своето отношение към публичността и да намерим разумната и здравословната мярка. Ако тръгнем да убеждаваме хора, това би нарушило свободата им сами да решат. Но ако не пуснем обявите, ако не организираме курса, ако се срамуваме и страхуваме да кажем (Клаудия!!) на познатите и съседите си, че танцуваме Паневритмия сутринта, то къде, при кого ще заведе Духа онези, които изпитат импулса да се включат? Много по-трудно е човек да пита, да търси в един малък град.

Друга широкоразпространена заблуда, която постепенно се изживява напоследък, благодарение на позициите на една разумна и далновидна група от хора, е че Паневритмията задължително е свързана с наряди, четене на беседи и други подобни традиционни практики в братството. Едва ли не се смята, че Паневритмия играят само тези, които ходят на беседи и по някакъв начин участват в братски живот. От лични контакти знам, че тази мисъл спира много хора - "много искам да играя, но не ми е комфортно да участвам в групи или някакви други практики, и затова не идвам. предпочитам да чета сам и да мисля и прилагам". Това е широкоразпространено и само поведението на хората, които играят Паневритмия и участват в другия братски живот може да убеди тези хора, че няма нищо задължително и нищо неправилно в Учението и всеки сам решава къде в какво и как да търси Пътя.

Донче точно това е да сееш, без да нарушаваме правото на избор, без да сме напористи и да налагаме.

И аз съм чувала-"Ти пък, какво си направила за Бялото братство?", но пък не се впрягам, защото, колкото и малко да е моето допринясане то е от сърце, без насилие.

И да, предпочитам да си изчистя първо вътрешните противоречия, да съм наясно със себе си и тогава да се включа в групи, което се оказа верния избор за мен...

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Ани, отново се присъединявам към обективния ти поглед.

Моето мнение съвпада с твоето и също се базира на безпристрастност и много разговори с „обикновени” хора. А „обикновените хора” – са по-обективно огледало за нашите слабости и грешки като Братско Общество. И мисля, че определено нямаме интерес да се правим, че мнението на външни хора е без значение, защото така си оставаме все още общество, затворено в своята същност и криещо се зад оправданието, че е „неразбрано” и че другите са ни виновни.

Не зная предимно какви са контактите на останалите и с какво разнородно количество хора общуват, но се съмнявам, че всеки говори по въпроса за Паневритмията с външни хора или прави сериозно проучване. Повечето общуват по тези въпроси само с братски хора. А естествено, че мненията в братските среди ще бъдат оптимистични и хипербализирани, но те далеч не са обективни, защото са пристрастни и се базират само на факти, в полза на затвореното ни общество..

А останалите хора, все още подигравателно ни наричат „ония там откачалки по белите нощници”..(други по-остри епитети – няма да казвам..) Така са ни наричали и по времето на Учителя и сигурно и ще продължат така, ако ние не променим основни неща в нагласата и PR-ра си.

И тук искам да благодаря на Орлин, който каза неща от изключителна важност в първия си пост – за промяна в парадигмата на самите личности (участници и организатори), както и осъвременяване и адекватност към реалната обстановка на времето ни.

(Не искам да навлизам в подробности за „тъмните петна и компромати” в Обществото ни – повечето ги знаят. Но, стари грешки продължават да се повтарят и не се търси излизане от тази схема.)

Вярно е и, че има много нови хора – но, те са от най-близкия или семеен кръг на последователи на Учението. И като такива – имат предимството дори да вземат „лични частни и безплатни уроци”.

Всички други, напълно нови хора – определено се отказват, именно поради причините, които посочва Ани. Аз лично, макар уж да съм от „старите сестри”, т.к. съм в братските редици още по апокрифно време от 88-89г., трябва да призная, че много неща ме дистанцираха. Навярно преди съм била „млада, наивна и зелена”, но отдавна няма как да си затварям очите. И тези неща са най-вече новопоявилите се „авторитети по всичко”, в чието поведение се забелязва една надута компетентност и демонстративно превъзходство пред останалите, с което си поведение именно те стават причината много хора (и то от най-ревностните дългогодишни последователи) да се оттеглят. Както и е причина да не се привличат външни хора в редиците, или да не се задържат други, освен близки на наличните, които се чувстват страхотно в „играта на йерархичност и власт”. (Който е от години в тия среди – го знае по-добре и от мен, че истината е точно такава.)

Предполагам, че думите ми не са лице- и ушо-приятни, но като ще си говорим честно – нека е с обективни факти. Аз не съм от хората, които си заравя главата под юрганчето и се прави, че проблемът го няма. Но, за жалост, повечето хора предпочитат да продължават така.

Изказването ми се базира на много разговори и споделени мнения с хора от Братството, които имат смелост само в частен разговор да изказват разочарованието си, от страх, че ако го направят публично – ще загубели авторитет и изява пред другите.

Базирам се и на много разговори с всякакви хора, включително и през многократните ми пътувания зад граница – и всички те нямат никак добро отношение към Общество Бяло Братство (и многото му частни организацийки тук) и изучават Учителя индивидуално и в самота. Повечето споделят само разочарования от срещите си и мнението, че ни липсва единност и толерантност към външните хора, а я проявяваме само към „себеподобни братя и сестри”.

Темата е от сериозно и наболяло значение. Мисля, че заслужава разискване и активност, изразяваща се в конкретни предложения за действие, а не замазване на проблема с красиви цитати и мечтани картини.. които няма как да се нарисуват сами в реалността. За сто години нищо от самосебе си не е станало – няма и да стане!

Редактирано Май 15, 2010 от Чебурашка

[Пламъче]

Ще си позволя и аз да изкажа мнението си,въпреки че не съм достатъчно компетентна,за което моля да ме извините.

В България Паневритмията не е популярна и отношението към нея в повечето случаи е негативно.Това отчасти идва заради непознаване на Учението,отчасти заради личности от Братството,които са стигнали до фанатизъм в желанието се да са Водачи.Тези хора отвращават и отблъскват от Учението,създавайки грешна предсава за него.

За да стане Паневритмията популярна трябва внимателно да се подберат хората,които които ще я популяризират.Млади,умни,позитивни и здрави хора,които ще предават опита си с Любов,а не с размахване на пръст.

[Донка]

Чета критичните мнения и си спомням своите лични усещания в началото... Но си спомням и думите на нашата Маги, когато тя за пръв път се оказа сред нас след дълги години самостоятелно израстване и за беда (и съвсем не случайно, явно) се оказа на почти единственото за целия ни курс повишаване на тон от хората, които обичат да размахват с пръст. След конфузния случай седнахме с нея на чай и аз все още леко засрамена, макар и да не вземах участие в непряитната сцена, изразих съжалението си. Няма да забравя думите и: 'Ако човек съди за учението по първото нещо, с което се сблъска, и се отблъсне от него и хората заради постъпка на друг човек, който и да е той, значи той все още не е разбрал най-важното и мястото му не е там. Ако ние критикуваме и се отдръпваме заради някого, значи ние самите не сме постигнали безусловната любов, а я търсим и виждаме недостатъка и у другите".

[Слънчева]

В добронамерената критика няма лошо, така всеки може да се вгледа в себе си и да си поправи грешките.

За своята мога да кажа след като съм я осъзнала вече. Дълги години си четях и работех със Словото. Винаги съм си мечтала някой ден да съм част от Бялото братство. Представях си светли, чисти, прекрасни хора, всичко толкова перфектно и идеално,... че аз не бях за там...

Мина време, живота ме заведе при хората, които представят, съставят бялото братство на земята... и първите ми впечатления бяха... втрещих се... Нямаше нищо общо с идеала, който си бях създала... Дааа, но грешката си беше само моя. Моите представи, рамки, етикети не бяха реалността

Трябваше ми време да осмисля и да приема-всички сме хора, така, както аз не съм съвършена и се уча, така е за всички... Важно е да сме добронамерени, да разговаряме, да се изслушваме и да имаме желанието, стремежа да изправяме грешките си, да си прощаваме и да израстваме...

[braman]

Дали е популярна паневритмията в България - отговорът е ясен. Колко е популярна йога в света - също лесно може да се разбере. По-интересно според мен е каква е разликата между хата йога и паневритмията в енергийно отношение. На кои чакри и финни тела въздейства предимно едната и на какви другата.

[Иво]

Хора, като чета някои от мненията се чудя дали играте активно Паневритмия, дали участвате в братския живот, доколко сте информирани и ползвате медии

Имам чувствате, че говорим за преди доста години, а не за сега. Наистина странни мнения и усещания...

В момента медиите подхождат към темата за Паневритмията с изключително уважение и позитивен подход, което мисля създава едно хубаво впечатление сред широк кръг от хора. Съвсем пресни примери за това, буквално от преди седмици, са: репортожа за Паневритмията по ProBg и огромната статия за Паневритмията във вестник Стандарт. Освен това Братството все по често е канено на големи културни мероприятия да демонстрира Паневритмията. Отново съвсем пресни примери са: откриването на фестивала за българското образование с Паневритмия, поканата за представяне на Паневритмията на големия детски празник "Децата и природата".... Преди два дена се откри изложбата "Магията на Рила" във Варна, където има снимки и от Паневритмията, като поканата е изложбата да остане за месец и половина...

Мисля, че има все по-голямо уважение към Паневритмия и Братството като цяло и от държавата и държавните иснтитуции, и от различни неправителстени и други организации, и от все повече медии.

За мен няма съмнение, че Паневритмията ще става все по-популярна и то в хубавия смисъл.

Гледам има и други повдигнати въпроси, които може би са за други отделни теми. Ето ги отново въпросите от началния ми пост:

Дали обаче повечето българи са чували за тази практика?

Как мислите достатъчно популярна ли е Паневритмията в България?

Играе ли се масово? И ако не, защо? И какво може да се направи?

Гордеем ли се (в хубавия смисъл на думата), че Паневритмията е създадена в България?

Харесвана ли е, уважавана ли е? Ако попитате случаен човек какво знае за Паневритмията какво мислите ще отговори?

Има ли достатъчно места по градове, където хората могат да се включат ако изведнъж се появят множество желаещи?

Ще става ли все по-популярна Паневритмията в България?

Споделете своя опит, размисли и наблюдения.

Иска ми се да уточня малко въпросът "И какво може да се направи", да бъде "Какво аз правя?"

В смисъл - не какво си мисля, че другите трябва да направят, а какво правя аз. Ето един доста интересен въпрос.

Например:

Играя ли активно самият аз Паневритмия? Някак си най-естествено е може би да се започне с това?

Не играл ли съм преди, пробвал ли съм някога, а играя ли сега? Днес, вчера, миналата седмица?

Споделям ли с приятели по един хубав, разбираем, но ненатраплив начин за Паневритмията?

и т.н и т.н.

[Дъгата]

Наистина има голямо раздвиждане по темата за паневритмията,

откакто тя бе предложена да бъде включена

в списъка на ЮНЕСКО на световното културно-историческото наследство.

Паневритмията - предложение включване в списъка на ЮНЕСКО.

http://www.vbox7.com/play:6933f7d7

Това са новини от скоро и ще отнеме време да се отмие "сектантския имидж" от паневритмията.

Това, че П.Дънов бе втори в класацията на най-великите българи,

бе прекрасно начало за новия PR на ОББ и за все по-радушното приемане от обществото.

[Ани]

Хора, като чета някои от мненията се чудя дали играте активно Паневритмия, дали участвате в братския живот, ...

Имам чувствате, че говорим за преди доста години, а не за сега. Наистина странни мнения и усещания...

Имам няколко въпроса във връзка с това:

1. Може ли да се участва пълноценно в братския живот без да се играе Паневритмия?

2. За всеки ли който играе активно Паневритмия, можем да смятаме, че участва пълноценно в братския живот?

3. Иво, сподели твоя личен опит и виждане, какво е било положението преди "доста време"? Какво имаш предвид? Как е стоял тогава въпросът с Паневритмията, и каква е разликата сега? Изобщо какво те учудва?

[Ани]

Здравейте! От известно време играя отново Паневритмия и мисля, че сама мога да си отговоря на въпросите.

Първо, за разлика от предишната ми едномесечна игра (преди 5-6 години), сега съм така да се каже „подкована” теоретично. Това означава, че съм прочела доста беседи и вече знам горе долу за какво става дума. Когато първия път се включих, изобщо не бях наясно кои са белите братя. Сега имам някаква теоретична подготовка. Поне знам, че това не е нито танц, нито гимнастика, а нещо много повече. Но засега се мъча да я овладея на физическо ниво и ако не ми мине котка път (ще внимавам с моя котарак ), то през зимата ще се запиша на курс. Опасенията ми се оказаха доста неверни. Там където засега играя няма строги изисквания за бели дрехи, изкаран курс и др. подобни. Хората си играят, помагат. Може и да има забележки, но това е нормално. Всъщност груби забележки още не съм чула, може би не съм успяла да ги докарам до точката на кипене. Но никога не е късно.

А сега на въпросите:

1. Може ли да се участва пълноценно в братския живот без да се играе Паневритмия?

2. За всеки ли който играе активно Паневритмия, можем да смятаме, че участва пълноценно в братския живот?

Смятам, че ако някой задава специфични въпроси за плуването например, то трябва поне да е влизал във вода. Същото е и с моите въпроси. Мисля, че в горните ми два въпроса има една дума, която сама по себе си е въпрос – "пълноценно". Много е трудно някой да даде определение на това, какво се разбира под пълноценно участие в братския живот. Затова и беше нормално никой да не ми отговори. Сега осъзнах какво означава Паневримията за учениците и последователите на Учителя, защо ни я е дал. Или поне започнах да разбирам, след като поиграх малко.

Когато задавах тези въпроси, все още не познавах на живо нито един ученик или последовател на бялото братство в България. От участниците във форума съм се срещала само с Донка. Сега вече мога да кажа същото за Слънчева и Орлин. Хората с които се запознах покрай Паневритмията и излетите на Витоша, са съвсем обикновени. Някои повече, други по-малко са наясно с теорията на учението. Но всички се определят като бели братя, ходят редовно на Рила (и сега се стягат), независимо от възрастта. Пеят, молят се, обсъждат беседите. Засега не съм срещнала фанатици. Забелязвам, че има разногласия, както във всяка друга общност – нормални. Всеки си има своята представа за пълноценно участие в братския живот.

Аз смятам, че теорията, знанията са много хубаво нещо. Без тях не може. Но ако само се пълним със знания, без да ги приложим, то има опасност в даден момент да блокираме. Поне с мен се случи това преди няколко месеца и съм благодарна на човека, който ми го показа, макар и да бях много ядосана в първия момент от критиката. На доста рамена съм „плакала” от „лошотията” му. Но в крайна сметка ми стана ясно, че от седенето пред компютъра и четенето на беседите, без изучаването им и прилагането на нещата казани в тях нищо няма да се получи. Необходим е баланс при трупането на знания и практика.

В приложението влизат и упражненията, и Паневритмията, и окултните методи, и много други неща. Не току така Паневритмията изисква участието на доста хора. Необходимо е в играта да се съобразяваш с партньора до себе си, с този пред теб, с целия кръг. Това е много добро лекарство против индивидуализма на българина. Всички предполагам, че са наясно до каква степен е развит той сред нас. Затова може би Учителят ни е оставил този сакрален танц, който възпитава в дух на сътрудничество и взаимна подкрепа. Така, че българите имат нужда от тази игра. А на въпроса дали е популярна – ами от нас зависи да стане популярна!

Ето какво указание е дал Учителя в "Акордиране на човешката душа", т.2, Б.Боев

Паневритмията е благословение. И е хубаво всеки от вас да учи по един ученик на Паневритмия. Необходимо е една група от братя и сестри, която да упражни паневритмичните упражнения и да ги покаже на обиколка из провинцията.

...

Необходими са курсове, лекции върху цикъла „Паневритмия“. Ще се създаде специална школа по Паневритмия, тъй като тя е носител на новото, което днес трябва да се внесе в културата.

[Розалина]

Ани,благодаря ти за това паневритмично откровение.

Аз мисля,че става все по-популярна,в смисъл,че има обществено любопитство към паневритмия.На 11 юли ,от алеята в парка дойдоха две млади жени и помолиха да се включат в кръга.Ние ги приехме и ето,че тази събота и неделя те отново дойдоха.Очевидно у дома,четат и гледат видео материали,защото играят много добре за съвсем начинаещи.Съсредоточено и с много внимание и най-вече желание.Днес след играта едната жена сподели,че отдавна е била провокирана и е искала да пробва,но едва миналата неделя е събрала кураж.

Сега ми се ще да се обърна към старите и опитни играчи.Моля,проявете любов и снизхождение към начинаещите.И вие някога сте били първопроходци.Няма нужда от критики,раздразнение и властнически позиции..Мекота,всеопрощение,радост и любов са източник за хармония в кръга на паневритмия.Всеки да гледа себе си и да дава най-доброто от себе си.Това е работа.Както казва една позната от кръга за паневритмия "Това е път,който има начало и няма край."Аз добавям,че това е най-хубавото нещо,което ми се еслучило,спонтанният ми импулс да се включа в един кръг за игра на паневритмия.