Природни инсектициди и пестициди

[B__]

Има ли начин с природни средства да се борим срещу гадинките?

Например листни въшки и сиво гниене?

[Диана Илиева]

А, разбира се.

В други страни има вече засилен интерес към такива природни средства и препарати.

В една друга тема споменах за растението пиретрум:

От него се извлича веществото пиретрин, което в последствие химиците започват да синтезират и по изкуствен път и именно то е съставна част на една голяма част от инсектицидите.

Инсектицидна настойка може да се направи в домашни условия от тютюн или други растения, съдържащи отровни алкалоиди в листата си.

Много други етерично-маслени или просто ароматни растения гонят с миризмата си ред насекоми вредители.

За сивото гниене, което е вид гъбично заболяване, могат да се вземат следните мерки - отстраняват се силнонападнатите части, а останалите се третират с медсъдържащи съединения (примерно меден сулфат, който не е особено токсичен) или пък се вземат мерки да се промени pH -то на средата, а именно да се направи по-кисела.

Добре гледаното, силно, здраво растение рядко се напада от сиво гниене, то си има достатъчно здрава епителна тъкан, но за целта са нужни благоприятни условия за развитие и балансирано хранене, съдържащо достатъчно калий, калций (в усвоима форма!), магнезий, цинк, хром и др. микроелементи. Може да провокира заболяването едно преувлажняване на почвения субстрат, мокрене на надземните части на растението, особено на тези с по-сочни и мъхести листа или дори високата въздушна влажност за някои от растенията.

Темата е много актуална и интересна, обещавам да напиша повече по-нататък, че сега нямам време.

[Zbelsrud]

Темата е много интересна, обширна и полезна. Преди да се включат специалистите, аз ще си позволя да "попрепиша" малко информация. Извинявам се за допуснатите грешки и неточности, източникът е "Защита садовых и овощных культур без применения пестицидов" на П.И.Сусидко и В.Н.Писаренко, среща се и по разни сайтове,напр. тук

Във връзка със зачестилите информации за отрицателните последствия за здравето на човек от употребата на пестициди нарастна интересът на учените и широката общественост към възможностите на народните средства за защита на растенията. Най-важните от тях са настойките и отварите от билки, които притежават инсектицидни или фунгицидни свойства. Специалистите по растителна защита считат,че употребата на указаните препарати е целесъобразна при численост на вредителите и развитие на болестите,при които не се наблюдава риск от сериозна загуба на реколтата.

Токсичността на настойките и отварите според съществуващата литература варира в значителна степен и при условията на правилното им приготвяне безопасността е гарантирана.

Събирането и приготвянето на препарати от инсектицидни растения трябва да се извършва в сухо време и съгласно определени особености.Така например, надземните части от растенията трябва да се събират в началната фаза на цъфтежа или цъфтежа, когато са най-токсични. Ако се използват подземни органи на растенията (клубени,луковици, коренища) те трябва да се събират рано напролет или късно наесен, а не в периода на образуване на цветните пъпки,цъфтежа или узряване на семената. 

Растенията се изчистват от почернели и болни части, а корените и луковиците  - от полепналата пръст и се сушат на сянка, под навес и в добре проветрими помещения.

Сухите растения се съхраняват в надлежно надписани платнени или хартиени торби в помещения с добра вентилация.Срокът на съхранение на растителната маса е една година, а на корени, семена или плодове - две години.След тези срокове суровината е непригодна за употреба.

Отварата от изсушени или свежи растения се получава след кипване на растителната маса във вода в съответното съотношение.Горещата течост се сипва в затворени стъклени съдове и в прохладно помещение и може да се съхранява до 1-2 месеца.Настойките се приготвят чрез накисване на растителната маса във вода, желателно с температура около 35 - 40 C

За да могат настойките и отварите по-добре да се задържат на болните растения в тях преди употреба се добавят различни прилепители.Такива се продават в селскостопанските аптеки (ОП-7 или ОП-7) и се прибавят в работния разтвор в количество около 0.1-0.2% .Като прилепител може да се използва и калиев сапун или сапун за пране,който предварително се настъргва в малко количество гореща вода, а после се разбива в 10 литра.Прилепителите се добавят непосредсвено преди употреба, като сместта щателно се разбива.

Препоръчва се овощните, ягодоплодните и зеленчуковите култури да се пръскат 2-3 пъти, а при нужда и до 4-5 пъти през вегетационния период.В повечето случаи е добре разтворите да се използват в деня на приготвянето и най-добре вечер, защото слънчевата светлина намалява свойствата им.Нормата е около 600-1000 л/ха.Плодовете могат да се употребяват за храна едва след 5 дни, а при използване на отвари от тютюн,татул,блян - след 15 дни.

Трябва да се отбележи, че използването на растителни инсектициди не е напълно безопасно за човека.Особено трябва да се внимава с растения като анабазис,блян,татул,тютюн и др.,като при приготвянето и съхранението на препарати от тези растения трябва да се спазват всички мерки за безопасност.

По-надолу са описани рецепти за приготвяне на отвари и настойки от растения, притежаващи инсектицидни и фунгицидни качества, които за взаимствани от различни литературни източници и представляват интерес за селските стопани.

Пипер (Capsicum annuum)

На юг в европейската част на СССР,Кавказ и Средна Азия това растение се използва в градините като средство за борба с листните въшки,листни бълхи,гъсеници и голи охлюви във вид на отвара от лютивите сортове.

Първа рецепта

За приготвяне на отварата 1 кг. плодове се нарязват на две части и се варят един час в 10 литра вода в закрит емайлиран или стъклен съд,след което се оставят да престоят два часа. След това чушките се премахват,утайката се прецежда и полученият концентрат се налива в бутилки и съхранява на хладно и тъмно място.

Втора рецепта

Г.А.Кирюхин е проверил токсичността на водните настойки от лютив пипер и е получил положителен резултат в борбата с листни въшки,трипси, различни открито живеещи гъсеници и личинки. Съществува мнение,че отварата и настойката е токсична и за ларвите на колорадския бръмбар.Препаратът се приготвя в съотношение свежи плодове вода 1:10,а изсушени плодове 1:20.

Пелин (Artemisia absinthium)

Използва се отвара за пръскане на растенията против ябълков плодов червей.Съществува мнение, че разтворът действа пагубно и на ларвите на колорадския бръмбар.Препоръчва се пръскане да се извършва няколко пъти през 7-8 дни.

Първа рецепта

Половин ведро (стара мерна единица, едно ведро=12.29 литра) пресен пелин или 700-800 гр. изсушено растение се залива с 10 литра студена вода и се оставя да престои 24 часа.След това се вари 30 минути, прецежда се и се смесва с две части вода.

Втора рецепта

Един килограм изсушена маса се вари 10-15 минути в малко вода.След изстиване на сместта към нея се прибавя отвара от 1 кг сух птичи тор,накиснат във вода за едно или две денонощия.Полученият препарат се прецежда и разрежда до 10 литра вода.Плодните дръвчета се пръскат два пъти в интервал от 7 дни.

Трета рецепта

За усилване на действието на отварата от пелин се препоръчва прибавянето на отвара от сух птичи тор и свежи борови клонки,които се заливат с гореща вода.При двукратно пръскане през една седмица гъсениците умират в рамките на 2-3 дни.Отварата е ефективна против ябълков плодов червей.Срещу молцитеот сем.Огневки по френското и цариградското грозде може да се използва петкратно разреден разтвор на следващия ден след третиране срещу гъсеници.След това може да се пръска и още два пъти през една седмица.Срещу Ябълков плодов червей се пръска всяка седмица в продължение на един месец.Дъждовното и ветровитото време намаляват ефективността на препарата.Миризмата на пелин отблъсква и други насекоми като молци,мравки,бълхи, хлебарки др.

Ако не ме домързи може да продължа със същата книга или да потърся и други материали по темата, само внимавайте да не си уморите растенията   

[B__]

A споделете тютюна как се ползва: колко в колко вода и т.н.?

[prana_plovdiv]

Има една малка и стара книжка - "Растения защитават растения" в нея има доста интересни идеи!

[solej]

Могат да бъдат използвани различни отвари /от пелин,чесън,бял равнец..../ или да се засеят растения до други растения.Мисля ,че може да се посее магданоз около домати.Но не съм специалист.Има и някои цветя ,които превличат вредителите по зеленчуците.

[Guest Дриада]

Производителите на чесновия лук, знаят за мухата, която често го унищожава.Един добър вариант е при саденето на лука да се оформи лехата и редовете и да поръсят със готварска сол.Сади се лука и се загребва.Метода гарантира, че паразита няма да го унищожава.Или поне да се избегне употребата на "Нуреле"

Гъгрицата е много неприятна, особено по зърната на боба, аз поставям във фризера зърното.След няколко часа вадя боба.Или да се сложи в торбичка боба и да се използват орехови листа.Те прогонват вредителите.

За сивото гниене по доматите, най - добре е да се гледат в оранжерия.Чувала съм от стопаните, че при садене на картофите в двора, на това място се привличат колорадските бръмбари.За това на другия

сезон, на същото място да се посади боб.

[prana_plovdiv]

Рамакришнан показа интересни изпробвани рецепти на семинара по земеделие с прана във Варна и Пловдив.

на 20.04 е в София. Ще ги публикувам ако не дойдете да ги чуете сами...

[Sha Angreal]

това е чудесна тема, в биоземеделието се ползват много такива методи.

Отдавна ми се иска да почета по-синтезирано и богато инфо по въпроса.

[echo105]

Ето го по-синтезирано и богато: https://docs.google.com/document/d/1d3Hy0wEA-R8HmnmtA6z9QW4GECbjz-76DG8NWhgW0Sw/edit

[Донка]

Латинките от памтивека красят българските градини - при това те са се садели като "украса" на лехите - явно българските майстори-градинари отлично са познавали техния "талант" да привличат листните въшки. 

тук  и  тук - МНОГО  полезни съвети!

Лавандулата ни спасява от мравките, въшките и молците, а и ухае приятно и не само в градината, а и в гардеробите.