Чувството ли е първично или ситуацията е първична?

[Донка]

Аз съм един от тези пътници, които даваш за пример - и затова знам как се постига това състояние...

Изолирането от общуването е илюзия. Илюзиите винаги са бомба със закъснител и винаги генерират негативни емоции и реакции.

Кому са нужни обясненията и реакциите? - На индивидуалното психично поле. Те го предпазват от състресенията при изненадващо настъпване. Сътресението предизвиква дистрес или стрес - зависи от готовността на ума.

Редактирано Май 2, 2010 от Донка

[Диляна Колева]

Въпроса на темата на Божидар е: кое е първично чувството или ситуацията, моето мнение е, че не може да има чувство към определената ситуация, ако я няма ситуацията.

И примера ми по- горе е за това.

Не може да получиш чувство към ситуация, която не се е осъществила, практически тя не съществува във времето, за да бъде развито каквото и да чувство към нея .

Не мога да си стоя в къщи и да се влюбя в човека който в този момент минава пред блока, без да съм се срещнала с него.

До колкото съм разбрала заглавието на темата за това става въпрос.

Редактирано Май 2, 2010 от didi_ts

[Диана Илиева]

Аз съм един от тези пътници, които даваш за пример - и затова знам как се постига това състояние...

Изолирането от общуването е илюзия. Илюзиите винаги са бомба със закъснител и винаги генерират негативни емоции и реакции.

Кому са нужни обясненията и реакциите? - На индивидуалното психично поле. Те го предпазват от състресенията при изненадващо настъпване. Сътресението предизвиква дистрес или стрес - зависи от готовността на ума.

Мисля, ще е полезно да обясниш, как постигаш това състояние.

А иначе, малко излизаме от темата, но ... защо смяташ изолирането от общуване за илюзия (освен ако под общуване не разбираш всички връзки между хората, които обаче не биха се вписали в понятието общуване)?

И това "винаги", "винаги" ... да, илюзиите са подвеждащи и едва ли са полезни, но не са непременно бомба, най-малко защото могат да се разсеят своевременно, а освен това могат да генерират както положителни, така и отрицателни емоции и реакции; естествено до изясняване на нещата , но и тогава могат да се приемат по различен начин.

П.П. Хм, ами там е работата де, че при определена будност на съзнанието, няма как да се получи "изненадващо настъпване".

Редактирано Май 2, 2010 от Диана Илиева

[Донка]

Ами може би трябв да се върна малко назад и да систематизирам.

Според моите опитности и наблюдения (не генерализирам, че те са истината за всички) въпросът на Божидар не е добре уточнен. За кои точно ситуации става дума?

- Има неутрални ситуации, които не зависят от човека и не могат да бъдат обхванати от ума ни - аз им казвам "Божията воля" и няма как да я осъзная в цялост ясно защо. Тези неутрални ситуации са над времето и пространството и общуването и над всичко човешко. Следователно те нмяа как да имат връзка с нашите емоции.

- ние сме хора, обаче и умът ни винаги създава своя проекция на неутралните ситуации - това са личните ситуации. Като гледам накъде тече дискусията, склонна съм да мисля, че Божидар е имал предвид тези лични версии на неутралните ситуации.

Ако е така, то според мен, няма как да се определи със сигурност кое е първично - различно е всеки път.

Възможно е проекцията на ситуацията да определи емоциите, възможно е под влиянието на предходна емоционална вълна - следа в мозъчната кора, умът да изгради изкривен образ на ситуацията и впоследствие да го коригира.

Въпросът - дали ние с емоциите си не предизвикваме ситуациите, в които попадаме? Според мен не точно - емоциите ни могат да повлияят върху интерпретацията на обективната ситуация, т.е. да създадат няколко проекции. Но това не е задължително - и обратното е възможно и се случва често. Възможно е и отначало емоцията да създаде проекцията, а после съзнателно тази проекция да бъде променена и съответно това да повлияе върху емоциите. на мен това ми се е случвало много често.

За автобуса - как го постигам?

В момента, в който осъзная, че влизането в автобуса е неизбежно и избягването на влизането би предизвикало повече проблеми, умът вече създава ветрило от възможни ситуации на общуване вътре. Той си го прави и без съзнателна намеса, но будността, за която пише Диана (!!) се състои в контрола над емоционалния фон на всяка проекция - т.е. съзнателното прилагане на принципите на Христос:

- обичам Бог с цялото си сърце... и т.н. - т.е. каквото и да се случи в общуването вътре в автобуса, то е за мое добро.

- обичам всички други така както обичам себе си - т.е. аз също мога да настъпя някого неволно и мен също - това е естествено в един автобус и при общуване...

- виждам белите зъби на умрялото куче - ако все пак ме заболи пи настъпването, то това е най-доброто, което може да ми се случи, настъпилият ме ми е показал мястото, което имам да лекувам, а аз до момента на настъпването не съм знаела за него...

И с такава нагласа общуването и в препълнен автобус и блъскане и настъпване е толкова нормално колкото и разходка по горска пътечка. То и там има драки..

За илюзиите - има разлика между илюзии и въображаеми ситуации. Ако аз си мисля, че в автобуса (общуването) никога никой никого не настъпва - това е опасна илюзия и води до неприятна изненада, а тя винаги до негативна емоция. Ако си мисля, че в автобуса винаги има някой, който задължително ме цели да ме настъпи, за да ми причини болка - това е още по-опасна илюзия. Тогава вече задължително без да осъзнавам ще си сложа крака под нечий друг крак - защото така съм поискал от подсъзнанието си. Принципът на "да не падна" - тялото има само образно и динамично мислене и чува само "падна", и изпълнява.

[kexlibar]

Живота е отражение на нашите мисли. Ние сами проектираме на подсъзнателно ниво това което се случва със нас.

Отговоре е :

- Настъпват ни защото ние преди това сме се ядосали .

По този начин сме привлекли човек със същата отрицателна енергия към себе си. Космоса е създаден така че проектира нашите мисли и чувства и ни свързва със подобни.

[Атлантида]

Не случайно и в науката- Математика, Квантова Физика- Струнната теория, М-теорията и т.н. се говори за многомерни и ен -мерни пространства. В М-теорията май бяха 10, 11 - мерни, но точният брой не е толкова важен, освен че са повече от 3. Не мисля, че тези теории са случайни. Както и че някой съвсем"случайно" те настъпва в един случаен автобус.

Трудно ни е да обхванем многомерната, многопластова реалност, но тя има пълно отражение в необятната истинска вселена вътре в нас. Попадаме, включваме се към различни енергийни потоци, от различни измерения и така в нас "се пораждат" различни мисли и емоции, свързани са с енергийното поле, към което сме сродни, което достигаме и към което се присъединяваме. Така си обяснявам аз лично пораждането на събитията и битието в тримерната реалност. Всичко зависи от нашето вътрешно състояние и вибрации.

Много се радвам, че Хамелеона и Кехлибар споделят подобно светоусещане, така се почуствах насърчена и аз да споделя.

Точно както казва Станимир е(замислих се), зависи от нас дали ще приемем една или друга емоция, дали ще се ядосаме и навъсим, дали ще се усмихнем снизходително или с разбиране и любов, дали ще плачем или ще се разсмеем и т.н. и т.н.. До колкото съответната ни вътрешна нагласа води към включването ни към съответния енергиен космически поток. Подобното привлича подобно. Обаче включени в един поток или измерение, не винаги можем лесно да го "надрастнем" и да минем към друг, увлича ни общата инерция на много "подобни" и ни "дърпа" назад понякога. За това помага медитацията и трябват целенасочени усилия и достигане на нужния "заряд".

Един духовно много напреднал човек, един мъдрец, явно не би се ядосал като го настъпят, сръгат с лакет и т.н. Но не само външно, и вътрешно не би трепнал, така си го представям аз. И със сигурност не защото е бездушен и безчувствен. Той и не би попадал в подобни ситуации, "надрастнал ги е енергийно", освен с някаква своя по-специална цел, но и тогава би имал пълен контрол. Една и съща ситуация е много различна за различните хора, защото я интерпретират от различна гледна точка - в зависимост как и до кои измерения може да се придвижи душата. Всеки от своята си камбанария/ от свойто си измерение. Така се учи и развива, може би...

Така че, чувството е първично. Но ние сме свързани помежду си и взаимно при нужда си "подаваме ръка" един друг за нагоре. Именно поради най-силните връзки с най-близките, доста по-лесно ще се огорчим, когато някой от тях "постоянно ни настъпва по опашката". Тя причината е вътре в нас, но се подсилва и от отсрещната страна. И в крайна сметка пак зависи от нас и този наш избор на "бягане с препятствия". Но с най-близките - родители, партньор , деца, приятели до някъде сме в един кюп. И имаме време и да се ядосваме и да се радваме. Може би взаимно се "тренираме", най-близките са нашите обичайни "спаринг партньори" хе хе хе. Спирам с мойто философстване и разсъждения, че и аз вече не знам до къде ще стигна.

Редактирано Май 2, 2010 от Атлантида

[Станимир]

За настъпването в автобуса - то е част от ситуацията "автобус" и не само - въобще в пряк и преносен смисъл, физически и енергийно, в момента, в който влизаме в контакт с друг човек и хора, ние вече сме в ситуация, в която можем да усетим настъпване. И понеже няма как да се изолираме от общуването, значи умът предварително приема варианта, че може да отчете настъпване, може и да не... Не зависи само от мен, така че не мога да контролирам.

Ето тук започват вече емоциите - ако умът не отчете, че е възможно настъпване, ще има негативна емоция при евентуално настъпване. Също ако умът тълкува настъпването като агресия и се опитва да го избегне - тогава дори и да не стане реално настъпване, пак ще има негативна емоция.

Кога емоционалният ни фон няма да се повлияе от настъпването - ако умът е готов да приеме, че то е неутрално и възможно и приготви всички обяснения и реакции.

Кому са нужни тези обяснения и реакции?!?

За съвсем друго нещо говорим аз, Кристиян и Божидар, както и xameleona в първите си два поста.

Разбира се, че можем да се изолираме от общуването.

А няма начин да не сте забелязали, че има хора, които дори в претъпкан автобус се радват на един едва забележим, но ако сме наблюдателни, видим комфорт - около тях дори е една идея по-рядко откъм населеност с пътници, а какво остава пък да бъдат настъпани.

Ако на мен ми е безразлично, дали някой ще ме настъпи в автобуса, почти сигурно е, че никой няма да ме настъпи. Обратното: ако се страхувам и съм силно разтревожен от това някой да не ме настъпи, шансът това да се случи се увеличава няколкократно.

[B__]

Излизам с приятелка на кафе в един следобед. Паркирам колата на един паркинг в центъра, на който я паркирам повече от 2 години на едно и също място. Между два жилищни блока с мноого коли край мен движение от хора и т.н. Отиваме и пием кафе, беше ни много приятно. Връщаме се към 16.30 следобед и виждам, че предната врата е отворена и вече знам, че са ми отворили колата и са ми взели CD-то. Това е ситуация не планирана от мен,никога не са ми взимали нищо в този живот, а колата си често съм забравяла отключена с отворени прозорци, дори и с ключовете на таблото. Така че тази ситуация, като вариянт никога не е присъствала в моето съзнание и не е била проекция по никакъв начин. Моето първично чувство- отвращение, нежелание да вляза в колата, чувствах се омърсена, усещах това което бяха оставили вандалите там като усещане. Непланирано действие - стоях и гледах , не се ядосвах, защото липсана на нищо материално не може да ме трогне( може би и затова не сам имала подабни произшествия). Първата мисъл - за да се случи това, значи нещо имам да връщам, защото това не е моя проекция, не е моя ситуация и няма как да е случайност.

Не повиках полиция, когато ми мина отвращението се качих и се прибрах, няколко дена след това не исках да се качвам в колата докато не сложихме нова музика.

Мисля че примера е подходящ. А хронологията няма как да е в обратен ред.

Диди, та темата ни е дали някое чувство е първично за дадена ситуация. Тоест дали някое чувство е причинило дадена ситуация.

Тоест дали ситуациите, които ни се случват се причиняват от нашите чувства.

Между другото аз няма какво да казвам. Ти си показала какви твои чувства са довели до ситуацията. Само ще ги маркирам.

Първото е свързано с начина на паркиране на колата на едно и също място за последните 2 години.

Чувство за сигурност. Чувство, че сигурността трябва да продължи завинаги. А такова нещо във Вселената, къде всичко постоянно се променя, е малко срещу законите й. Развитие има единствено чрез разбиване на сигурността.

Второто е "отвращение, нежелание да вляза в колата, чувствах се омърсена, усещах това което бяха оставили вандалите там като усещане".

Извинявай, но това чувство при теб е първично и е отпреди ситуацията. Виж ключовата дума вандали Отвращение към тези, които вандалстват, разбиват и т.н. А отвращението е енергийна атака срещу тази група хора. Би се случило да поискат да върнат атаката по някакъв начин.

Наистина не си за материалните неща, но последното чувство е отвращение към тези, които навлизат в "личното ти пространство". Влизат в колата ти, разбиват, не искаш да се върнеш в нея, докато не се възстанови целостта на личното пространство. А физическото лично пространство е една илюзия. Фактически ти градиш вътрешното си лично пространство на базата на външно физическо лично пространство. А такова нещо Природата пак не толерира. Трябва да даде знак, че външните устои са илюзорни.

Та това е, което ми се струва. Може да е вярно, а може и не. Ти само можеш да разбереш

Редактирано Май 2, 2010 от БожидарЗим

[Венцислав_]

Е па, я сакам да ви отракам, оти ке ви кажем кАко е първично...

Първичен е егоцентризмът.

Ми... може и ситуацията да е, ама как може пък точно на МЕН да ми се случи. Не заслужавам АЗ такива неща. Да не съм пък сгафил с някоя лоша помисъл... Въй, въй, въй, божке, дай да оправя МОИТЕ мисли, да се направя на благичък и да си наложа едни хубавички МОИ чувства, че да ми се случват густи ситуацийки само.

И се сещам как вчера един мъж ми развиваше тезата, че той до Божията любов е стигнал вече и си я излъчва. Затуй другите вече не можели да го дразнят с нищо, той си излъчвал и въобще не го интересувало друго, щото се бил слял с бог.

Изводът е ясен - бог нищо не го интересува. Затуй няма какво да се изненадвам, че всички сме тръгнали да се сближаваме с него, ама...

[Станимир]

Божидар, правиш доста предположения, а от мнението ти лъха такава увереност все едно става въпрос за факти.

Иска ми се да обърна внимание на това, че в повечето случаи човешките емоции се появяват импулсивно и автоматично при определено стечение на обстоятелствата. В самия човек съществуват определени предразположения и склонности при определени условия да проявява определени съответстващи им емоции. Примерно ако те ударят да се почувстваш засегнат и обиден. Ако имаш склонност да се обиждаш когато те ударят, то може наистина да привлечеш в живота си ситуация в която да се окажеш ударен. Склонността обаче е нещо твърде различно от емоцията. Тя е един отпечатък в нашето подсъзнание, който можем да преодолеем единствено чрез волята си. Склонността е един утвърден в нас модел на поведение. Утвърдили сме го пак самите ние с нашите действия които сме извършвали многократно в миналото.

[Пламъче]

Според мен и чувството може да бъде първично и ситуацията.

Например аз се дразня от поведението на една колежка,но трябва да разговарям с нея по работа.Заредена с отрицателно чувство започвам разговор,който прераства в неразрешим спор.Ситуацията е налице и тя е предизвикана от моето чувство.

Приготвила съм се да ходя на разходка и се чувствам радостна.Тръгвам бодро по тротоара и...настъпвам с новите си обувки кучешко ако.Хубавото ми настроение е сменено от чувство на гняв.В този случай ситуацията е предизвикала чувството.

[Guest Кристиян]

Ако ситуацията е първична-чувствата също ще са първични, да не говорим за действията...

[B__]

Ако ситуацията е първична-чувствата също ще са първични, да не говорим за действията...

Аха, а най-първични за нуди плажовете хе хе хе

[Креми (късметче)]

И чувствата, и ситуацията са Вторични - следствие на определена постоянна представа за себе си и околните, определена мисъл-форма! На определена оценка, самооценка и степенуване на приоритети в живота.

Примерът с автобуса:

бързаш и си убеден, че е по-важно да влезешв този автобус, макар и да ти настъпят обувките. Защото можеш да си почистиш обувките в службата, но закъснението няма да ти се размине леко.

Ти сам вече си приел възможността да бъдеш настъпан. Но това не е стигнало до съзнанието ти, затова се изненадваш и разгневяваш - ето го чувството.

Ако уважаваш обувките си повече, наеми си такси.

Обаче нямаш пари за такси ... и си подреждаш приоритетите.

Така е в материалния свят, защото в него даденостите са крайни ... поне привидно.

... докато ти хрумне, че можеш да се комбинираш с някой мил съсед, с когото си в една посока - той да те вози, а ти да му даваш половината пари за бензин.

Редактирано Май 4, 2010 от късметче

[Guest devashaktika]

Аз съм си задавала подобен въпрос, кое е първичното, но за мисъл и ситуация. Предполагам на всички ви се е случвало да си помислите за нещо спонтанно и не след дълго време същото, за което сте си помислили, да се случи. В такъв случай съм се питала, дали предусещаме, че нещо ще се случи, пред-виждаме ситуацията или помисляйки си за него, ние предизвикваме то да се случи т.е. ние създаваме ситуацията чрез мисълта си. А може би и двете, но в различно време - ситуацията е резултат от някогашна мисъл, която пък сега предусещаме чрез друга мисъл.

[Дъгата]

Чувството ли е първично или ситуацията е първична?

Божият промисъл!

Кое е първично - духът или материята?

Духът!

Значи Божията Воля, макар и неизвестна често за нас, е първична.

Понякога тя ни вкарва в ситуации, през които трябва да минем, те са по Плана, Божествения.

Друг път нашето вътрешно състояние ни 'навлича белята", нашата си, човешката.

А кое кога е - това трудно се определя.

За нас остава да развиваме самоконтрол, будност, търпение и .... ... ... .... .... ... ... ....

[Диляна Колева]

Аз съм си задавала подобен въпрос, кое е първичното, но за мисъл и ситуация. Предполагам на всички ви се е случвало да си помислите за нещо спонтанно и не след дълго време същото, за което сте си помислили, да се случи. В такъв случай съм се питала, дали предусещаме, че нещо ще се случи, пред-виждаме ситуацията или помисляйки си за него, ние предизвикваме то да се случи т.е. ние създаваме ситуацията чрез мисълта си. А може би и двете, но в различно време - ситуацията е резултат от някогашна мисъл, която пък сега предусещаме чрез друга мисъл.

Това за което говориш, ако се включи и действие е механизмът на съзидателното предсказание. За него много добре обяснява в книгата си " Писма до Клаудия" психотерапевта и преподавател по психология Хорхе Букай.

Ето я и неговата история, пример за съзидателно предсказание.

" Една сутрин Хуан се събужда и застава до прозореца. Отсреща се намира модерната сграда на банка "Рога и копита" където Хуан има сметка. С изненада забелязва някакво петно върху стъклената фасада и мигом си казва:"Тази банка ще фалира".

Обезпокоен, излиза от дома си, прекосява улицата и застава пред входа на банкатав очакване да отворят, за да изтегли парите си. Минава Пепе, който работи в близката бакалия.

- Как си Хуан?Какво правиш тук?

- Ще си закривам сметката.

- Защо?

- Как да ти кажа, няма конкретна причина, но имам едно предчуствие заради мръсното стъкло, нали разбираш. И си казах: за какво ми е да рискувам?

Пепе, който също има сметка в тази банка си мисли: Кому е нужно да рискува? След което застава зад Хуан и също зачаква да отворят банката.

Минава Доня Мария. Диалога се повтаря и жената дори не се заслушва, чувайки думата "риск" , вече е на опашката.

Няма нужда да продължавам. В 10 ч. сутринта опашката се извива две пресечки по- надолу. Всички жители на квартала чакат да закрият сметките си. Банката естествено не разполага с необходимите средства в наличност. В 12ч. директорът излиза на улицата и казва:

- Ще се наложи да почакаме до 2ч. следобед, защото поръчах да донесат още пари от централното управление. Моля успокойте се.

Хората чуват:"... почакаме, да донесат, успокойте се." Тогава започвата да протестират. Искат парите си веднага, отказват да чакат. Идват репортери от телевизията, фотографи. Правят снимки на "горките старци", които не могат да изтеглят спестяванията си.

На следващия ден новината е разпространена с подходящите крещящи заглавия. Последиците са неизбежни...

Минали са два дни . Хуан се събужда и прочита във вестника: " Наложен е запор върху "Рога и копита". Има опасение, че банката е пред фалит." Хуан оставя вестника, усмихва се и си казва: "Знаех си аз..."

Та ето това е съзидателно предсказание- пророкуване, което моделира обстоятелствата, така че да се сбъднат. Ако става въпрос за такова първично чувство, ок , то е първо. Но води след себе си до първични ситуации, които участващите не са си и помисляли дори. За собствениците на банката, например, фалита за два дена едва ли е бил предхождан от техни първични чувства, за тях чувствата са дошли на второ място.

Но дали сме толкова могъщи, че да определим нещата, които ще ни се случат? Съмнявам се! Но винаги има кой да ни ги измоделира, ако реши.

В тази книга, между другото, много добре е описано как програмираме живота на децата си с подобен род съзидателни предсказания, водени уж от първични чувства.

[Велина Василева]

На нас, за сега, не са ни познати истинските закони на щастието и свободата. Това е дяволски хубаво: има на къде да се стремим!

Това е извод, направен от един последовател на дианетиката - човешко изобретение, наука от временен, земен тип, която издига в култ егото... Този автор е искрен - дианетиката изобщо не се занимава с непреходните неща, а е нетърпелива да търси бързи успехи, така както тя ги разбира... Обаче, има нещо много любопитно и полезно, в нея:

Апологет на дианетиката , автор на книгата "Дианетика"и основател на нашумялата напоследък в медиите сциентоложка църква (забранена в доста страни на света) е Рон Хъбард - пилот, военен, психолог.(Психологията е тази, която го кара да създаде църква, и то по причина, че е отхвърлен е от научните среди).

"Дианетика" е библията на сциентолозите.

Думата "дианетика" идва от гръцки и означава "през душата"... Според дианетиката човек се блъска между реактивния и аналитичния си ум. Реактивен ум означава всъщност емоционалост. Писателят учи, че човек трябва да бъде аналитичен и да се освободи от чувствата.[тук, под чувства се разбират само първичните емоции, които все още не са еволюирали в по-високата степен на - осъзнати и овладяни чувства]

"Не ви ли се струва, че срещу вас действа скрит враг, независимо от това колко упорито работите за оцеляването си? Това е той. Нарича се реактивен ум. Той е източник на всички ваши нежелани емоции, страхове, самосъмнения и психосоматични болести и болки. Дианетиката е единственият път да се освободите от реактивния ум и да разкриете истинските си възможности", пише в представянето на книгата.

Без да я приемам като настолно четиво - аз не критикувам дианетиката; напротив, считам Рон Хъбард за талантлив психолог; може би и да е дори гениален - не знам това... Че не е светия - е ясно; той не излиза вън от личното, от моето; от отделеността на личността и търсенето на успеха, вън от идеята за Цялото...

Обаче - бива ли - "заедно с мръсната вода, да изхвърлим и бебето от коритото"?...

Мисля, че термините "реактивен ум" и "аналитичен ум" - точно описват еволюцията на егото , в пътя му, на ум - първоначално, от качеството му на "обикновен", после минаващ през "талантлив" и стигащ до "гениален"... Това е път, който изминава всеки низш ум, всяко его - преди човек да прояви интерес към Висшия Аз, респ. - към живот, от позицията на Висшия Аз...

Така, непредубеденият човек, наистина има над какво да се замисли , тук :

Нашето подкорие се състои основно от "реактивен ум". Това е като животинската част от ума - спонтанните и емоционални реакции на обстановката. Той е по-древен от аналитичния ум и затова е по-силен от него: нашето мислене основно оправдава емоциите. Ние всички разбираме това. Способността ни да надиграем своята банка, да запазим от нея своята независимост, навсякъде наричат сила на личността, сила на духа. Зависимостта от собствената банка смятат за слабост.

Емоционалните реакции се определят от записите в банката на реактивния ум (по-нататък "банката"). Това е механизма на телесното оживяване, той е еднакъв за всички, от инфозорията до президента на САЩ.

Записите в банката стават в момент на частично или пълно изключване на съзнанието: при травми, шок, афект, наркотично изключване, крайно изтощение. Всичко, което е причинило болка, страх, шок или загуба, завинаги се маркира с етикета "ОПАСНОСТ". Но това е по-малката беда. По-страшно е обратното: всичко, което в този тежък момент ни е спасило, подкрепило, просто ни е съжалило и дори се е престорило - завинаги се обозначава като "ЗАЩИТА". Това са емоциите!

От момента на записите, цял живот, при среща с нещо "опасно" ние игнорираме, боим се или отблъскваме, а при среща с "защита" се кефим и изпадаме в еуфория. Оправдателното мислене услужливо обяснява, какво ни е привлякло или отблъснало в човека. И ние с охота му вярваме.

Признаците "опасен" и "защищаващ" се записват на всичко, изцяло - от външността до емоциите и фразите. Най-смешното е, че реактивния ум обобщава тези признаци наред. Достатъчна му е лека прилика, сходство. Ухапало ви е, малко рижо рошаво куче във входа - вече всичко рижо, рошаво и всички входове, не ви харесват. Ако очилат брюнет в дънки е прогонил кучето и ви е взел на ръце - то от тогава всичко дънково, всички очила и всички брюнети предизвикват вашето доверие.

Прибавете тук и това, че всички записани фрази за реактивния ум са абсолютно буквални. Съвършено. И се възприемат единствено за твоя сметка. Представяте ли си, каква бъркотия е в подкорието?! Та това е. А нашата банка започва да записва още от първото ни делене - на яйцеклетката. А всяко мамино неразположение - болест, спазъм, падане, удар, секс, алкохол и прочие - за нас е шок. Така че, раждаме се ние, братлета, вече напълно готови да обичаме и ненавиждаме. Ранното детство многократно разширява запаса от врагове и защитници. И ето ходим по Земята, с настръхнали локатори на реактивната банка - да разпознаваме и реагираме! Готови влюбени, фанатици, чудаци, параноици: чувстваме, реагираме, вярваме или ругаем - без ни най-малко да съобразяваме защо! И ето в банката е бабата, милвала ни по главата, или гинекологът убедил мама да не прави аборт. Ние хлътваме конкретно, наричаме го любов и се женим. А след това цял живот се борим "бабата" да бъде баба - и никой друг. И се сърдим: що за дърво?! Нали за бабата сме забравили отдавна, а партньорът ни, който "трябва да бъде бабата", въобще никога не я е виждал!

Няма да се спираме тук, колко леко се манипулира човек с нафрашкана банка: по същество той става инструмент с бутони. Няма да засягам как стотици пъти ни зомбират, използвайки този прост механизъм. Няма да се заяждаме с това, че да износиш детето - това е отделна тема, и ако не умееш, по-добре не се захващай. Ще се ограничим до това, че преобладаващото мнозинство от нас изпада в фоново полуизглупяване, виждайки особи от противоположния пол. Казано по друг начин, разликата между половете се явява абериращ (затъпяващ, удар по главата) фактор за нашия ум.

И така, ако си падате по някого, който не ви е приятел, падате си силно и гледайки отстрани - вие сте зависим. Ако вниманието или присъствието на предмета на въздишките ви, предизвиква еуфория, а неговото заминаване - паника или униние - вие сте зависим. Ако вашето щастие е несъвместимо с неговата (нейната) лична свобода - вие сте зависим. Ако мислите постоянно за някого - вие сте зависим. Ако ярко си представяте, какъв е той, вярвате в него, точно знаете, че е точно такъв - вие сте зависим. Ако сте готови заради него на всичко, или вярвате, че той е готов на всичко заради вас - вие сте зависим. Защото на трезва глава, всичките тези глупости, просто не се случват.

Зависимостта (т.е. "зовът на реактивния ум") - това, братлета, е капан. Целта на банката е да ИМА ЗАЩИТНИК. Той го е намерил: "познал е бабата". Сега за вашите емоции, вашия предмет на въздишки е буквално бабата. Тя трябва да ви милва по главата - и това е! Щом "бабата" прояви някакви други качества или се държи не като защитник (например танцува с други), банката бие тревога: "Караул! Враг!!!". Ние се паникьосваме и започваме борбата за точното съответствие на любимия с "образа на любимия". Това се нарича: "сама те измислих".

Зависимостта е уверена, че: "аз те обичам, аз живея заради теб!!!" Нима? Странно. Ако ти живееш заради мен, защо ми го доказваш, а аз бягам от теб?.. Момчета, разберете: никой никога не живее заради другите.[това, обаче, е илюзия на егото!] Всички правим това, което чувстваме. А чувстваме зависимост от човека. Ние правим за него само това, което сме решили сами, а не това, което той иска от нас! "Живея заради теб" на практика означава: "искам твоята грижа за мен".

Когато сте зависими, партньора като личност не ви интересува нито грам. Неговата лична свобода е ваш враг. Тя предизвиква ревност - страх от загуба на "защитника". Под маската на нежната любов, във вас стои чудовище, вкопчило се в реактивния образ. За отклоняването от този образ, партньорът ви незабавно получава обида или гняв.

Имайки еуфорическия кеф в едната ръка, в другата зависимостта, винаги държите грамаден арсенал хватки за подържането й: болка, мъка, апатия, страх, злоба, ненавист, отчуждение - кой с каквото е богат. Включват се всичките тези боклуци, без търсене, автоматически - партньора дори не подозира за какво. И винаги зависимостта прехвърля вината на другия. И най-често й вярвате. И затова е неуправляема - тя властва грубо над вашите чувства, мисли и решения.

"Никой никога не живее заради другите" - ето това илюзорно схващане "поправя" у нас, Висшият Аз, когато дойдем до Неговото ниво...Но не - по-рано...

[veselinvalchev1981]

Чувството ли е първично или ситуацията е първична?

Например, настъпват ни по крака в автобуса и се ядосваме.

Ясосали сме се, защото са ни настъпили?

Или са ни настъпили, защото сме се ядосали вече някакси?

Ето нещо за размисъл. Поставят човек под хипноза. Казват му, че докосват ръката му със запалена цигара, но я докосват с молив. Въпреки това, човекът получава обгаряне.

Чувствата са резултат от нашия живот или животът ни се обуславя от чувствата, които таим дълбоко в себе си?

Непрочетох всички мнения по темата ,но за мен и двете са вторични .А първопричината е била преди това ,дадена мисъл ,постъпка и емоция мисля .И това ме навежда на мисълта ,че доста хора са в един затворен кръг .

Редактирано Юли 8, 2010 от veselinvalchev1981

[Велина Василева]

Помнете:

В едно отношение Бог прилича на нас,

а в друго отношение не прилича.

Когато сме милостиви, Бог е като нас и ние сме като Него.

Когато не сме милостиви, Бог не е като нас и ние не сме като Него.

Когато мислим право, Бог е като нас; когато не мислим право, Бог не е като нас.

Отрицателното в нас не е Бог.

Положителното в нас е Бог.

Следователно, щом имаш хубави мисли, Бог е като тебе и ти си като Него.

Измениш ли отношението си към Бога, ти влизаш в област на страдание.

– Защо идват страданията? – Защото си се отдалечил от Бога.

Наистина, като се отдалечиш от това, което обичаш, ти страдаш.

Щом си далеч от светлината, ти изпитваш страдание;

щом си далеч от въздуха, ти изпитваш страдание;

щом си далеч от водата и от хляба, ти изпитваш страдание.

– Защо идват страданията?

– Защото си далеч от красотата на своите мисли, чувства и постъпки.

Щом се приближиш до тази красота,

страданията се прекратяват.

Има страдания, които се дължат на факта, че си далеч от Бога.

Някои страдания се дължат на факта, че си далеч от себе си.

– „Какво трябва да се прави, за да не страдам?“

– Да бъдеш близък с Бога, близък със своите ближни и близък със себе си.

Тази е основата на здравето и на щастливия живот.

Друга философия няма.

Каквато друга философия да изучавате, тя не може да ви направи щастливи.

Ако някоя философия ви донесе щастие, и аз ще я изучавам.

И аз търся знанието. Тогава ще се откажа от своето знание и ще приема вашето.

Граници в живота

[Guest Христо6]

Според С.Н.Лазарев, при божествената логика чувството е първично, а ситуацията вторична. При обикновената човешка логика : ситуацията е първична и тя поражда чувството.