Чувството ли е първично или ситуацията е първична?

[B__]

Чувството ли е първично или ситуацията е първична?

Например, настъпват ни по крака в автобуса и се ядосваме.

Ясосали сме се, защото са ни настъпили?

Или са ни настъпили, защото сме се ядосали вече някакси?

Ето нещо за размисъл. Поставят човек под хипноза. Казват му, че докосват ръката му със запалена цигара, но я докосват с молив. Въпреки това, човекът получава обгаряне.

Чувствата са резултат от нашия живот или животът ни се обуславя от чувствата, които таим дълбоко в себе си?

[Станимир]

Всъщност става въпрос за емоции, а не за чувства. Емоцията е следствие. Тя може да се прояви като резултат от някакво външно явление, ако волята допусне това. В случая с хипнозата човек бива заблуден, но всъщност ако реагираме примерно с неприязън към човек, който ни е обидил, това също е резултат от заблуда. Да оставиш условията на външния свят да определят вътрешното ти състояние винаги говори за заблуда. Човекът би трябвало да владее напълно своя микрокосмос, а на външните условия той може да оказва по-голямо или по-малко влияние, но не и да ги определя напълно. Значи, ние не можем да определяме напълно ситуациите (в някои случаи съвсем не можем), но можем да определяме емоциите си. Последното е във властта на човешката воля и човек носи пълна отговорност за емоциите, които е допуснал в себе си, докато за външните събития носи само толкова отговорност, колкото е влиянието му върху тях.

[B__]

Та викаш емоциите са резултат от външно влияние.

Тогава любовта към Бога може да бъде само външно влияние?

Или ако мразя някой и ще го тресна по главата, или ако го обичам, то ще го почерпя баничка с боза.

Или като го тресна и ще се събуди омраза, или като го почерпя и ще се събуди любов?!

Та кое е първичносто в случая? Обичта към ближния или бозата?

По твоите думи излиза, че ще обичам някой, само ако го почерпя с боза хе хе хе

Редактирано Април 30, 2010 от БожидарЗим

[Станимир]

Емоцията е следствие. Тя може да се прояви като резултат от някакво външно явление, ако волята допусне това.

Любовта към Бог е чувство, а не емоция. Чувствата винаги произлизат от духа и са независими от външните условия. Емоциите често неправилно се смесват с чувствата. Те са свързани с личностни желания, докато чувствата са надличностни. Емоциите се появяват когато духът по някакъв начин позволи да бъде зависим от илюзията на външните условия. Примерно, ако някой ме удари, това по никакъв начин не означава, че трябва да се ядосам. Ако се ядосам, това означава, че съм позволил на външните условия да повлияят върху вътрешното ми състояние, т.е. станал съм зависим от тях. Но пак аз съм допуснал тази зависимост. Аз съм допуснал външните условия да ми повлияят и да се породи емоция (в случая гняв) в мен.

Първична винаги е волята. Нечия воля. Може да не е нашата, но и тогава това не става без санкция/допускане от страна на нашата воля.

[B__]

мдам доста книжовно се изразяваш.

но ти предлагам да излезем от релсите

Редактирано Април 30, 2010 от БожидарЗим

[Диляна Колева]

Не може да имаме чувство породило се от несъществуваща ситуация. Ако стане нещо подобно, значиии...... има психически проблем.

Това може да бъде само в сферата на фантазиите ни.

Ако не ме настъпи някой, нямам дразнител, дори не би могло да ми дойде на ум, че видиш ли аз ще се ядосам в този момент, ако някой реши да ме настъпи. А ако си мисля подобни неща, значи влизам в кръга на невротиците.

За хипнозата..... там няма общо физическото докосване с реалните чувства, изобщо с действителната реалност.

Така че за първично породено чувство, можем да говорим при неочаквана ситуация, която съответно го поражда.

А ако чрез концентрацията си върху определено чувство, породим ситуация, това вече не е първично, а предизвикано.

[Слънчева]

За разумния човек външната ситуация е изпит. Ако се случи, някой да го настъпи той ще помисли с какво е предизвикал това и дори ще благодари. Ако е нужно ще промени себе си, ако е изпит-издържал го е /или-не/...

Може ситуацията да е първична, а Вселенският разум /Бог/ да ни е изпратил там с цел - да учим. Но ако има гняв и раздразнение вътре в нас, ние може да предизвикаме ситуацията - пак за урок...

Редактирано Май 1, 2010 от xameleona

[B__]

Имам сега повече време да пиша.

Диди, ами точно чувствата, които не усещаме обикновено ни психясват.

Да вдигне ръка (или дясно ухо ) този, който смята, че знае всичките си чувства, всичките си отношения към света и знае откъде идват

Има разлика между емоции и чувства, но емоцията произлиза от чувство, което лежи плитко или дълбоко в несъзнаваното.

Например, виждаш любимата (и дори не по ефирно облекло) и ти се поражда радост в душата и искаш да я схрускаш.

Засмиваш й се и й махаш с ръка.

Та щеше ли да я има тази емоция, ако го нямаше чувството на любов към нея.

Ако приемем, че емоциите ей така идват от ситуацията, то ще се засмивам и махам с ръка на всяка жена, която влиза в някакви си мои критерии

Или пък изпадам в ярост, че са ми одрали колата и крещя на този, който го е направил. Щеше ли да ме яд, ако са одрали чужда кола. Не, защото към моята съм привързан, обичам я и имам частно-собственически и различен размер алчни чувства към нея.

И колкото повече чувство имам към нея, колкото по-важна част от емоционалния ми живот завзема ("ех, тези жени как си падат по колата ми"), толко по-силно ще крещя.

Та викате ситуацията създава чувствата и емоциите.....доколко ли.

Нищо не можем да проявим във физическия свят, ако то не мине през нивото на чувствата.

Знаете, че всички техники за автогенен тренинг за постигане на цели използват визуализация, вкл. "визуализация" на чувствата, които бихме изпитали като постигнем целта.

И тези техники действат, защото създават моста на силните чувства, които са необходими за промяна на реалността.

Цел без чувство и желание без чувство са фертилни. Нищо няма да излезе от тях.

Казват понякога, абе този работи без желание и нищо не се получава. Не опира въпрос до желание, а до силата на чувствата зад това желание.

Ако човекът обича страстно щерката на шефа, ще си счупи ръцете от усърдие в работата...и хората си мислят, ей, този има желание. А той просто има силни чувства.

А представяте ли си в нас колко чувства и отношения има, за които не съзнаваме и които фактически оформят реалността ни...пък ние си мислим съдба.

[Диляна Колева]

Така е. Но във всички примери които ти даде, както писах по горе, няма първично чувство и първична ситуация, а има предизвикано действие в следствие на оформени чувства с концентрация върху тях.

Ще помахаш на твоята жена и ще и се усмихнеш, защото имаш оформени и осъзнати чувства към нея.

Ако припознаеш твоята жена и помахаш, в момента в който разбереш какво си направил ще ти стане неудобно например. Тук имаме първична ситуация и след нея първично чувство.

Тук е разликата за която споменах. Понеже темата е за първичното, а не за предизвиканото.

Естествено, че повечето ни действия са предизвикани от чувства, но това не са първични ситуации, а обмислени и целенасочени постъпки.

Ако махаш целенасоченот по чуждите жени естествено, че няма да има любов ще има други неща. Но все предизвикани и целенасочени.

[B__]

дай пример за първична ситуация

[Слънчева]

Извинявам се, че се намесвам, но ми е интересно

Ситуацията не е ли следствие? - От чувства, мисли...

Ако любовта ми не е само към моят мъж, а към всички мъже /не разбирайте сексуално, моля!:)/. То всички мъже ще имат добро отношение към мен. Ако имам любов към жените, към всичко и всички, то и те ще проявяват тази любов...

Значи ако изчистя своите мисли и чувства, ще виждам/предизвиквам чисти чувства-мисли и у другите... /това е хипотетично, но и много го вярвам/

Пример-днес отидох да ми сменят зимните с летни гуми. Тръгнах с едно хубаво, усмихнато настроение-абе пролетно... Усмихнато ме посрещнаха и смениха гумите. На пазара всички, от които купувах бяха усмихнати и учтиви....

И денят ми е усмихнато-прекрасен

Редактирано Май 1, 2010 от xameleona

[Слънчева]

Сега онзи, който не разбира окултните закони, ще каже тъй: „Виждаш ли каква философия е тази? Значи ние трябва да използваме другите.“ Но не знаете ли колко милиона същества измират, за да живеете вие? Как ще оправдаете това? То се оправдава с туй, че тия същества ще живеят във вас. Вие ще им дадете живот. Ако злото се умъртви във физическия свят, то ще се прояви във вас. Това е вярно. Направете следния опит. Имате един неприятел, който постоянно ви напада, пише във вестниците за вас, прави ви зло. Казвате: „Да ме освободи Господ от него, да се освободя от този вагабонт, ще ми светне.“ Един ден той умира, вие казвате: „Слава Богу, аз се освободих.“ И действително, всички хора наоколо ви са добри, но веднага вие станете недоволен в себе си, почвате да ставате кисел, гневлив, хокате жена си, децата си – неприятелят е влязъл вътре във вас. И когато нашите врагове измират на физическото поле, те влизат в нас. Ще ги търпите или отвън, или отвътре. Това е факт. Някой казва: „Аз се разгневих.“ Враговете са умрели отвън, но са дошли отвътре. „Много нервен съм.“ Защо? Ще разбираш този закон. Ще кажеш така: „Туй зло е необходимо заради мене.“ Ще се поляризираш. Жената, която разбира законите, като се разгневи мъжът ª, трябва да пее; мъжът ª ще се развесели и тя ще каже: „Слава на Бога, че днес мъжът ми се разгневи, ние сме спасени.“ Да поиграе насреща му и той ще почне да се киска, да се смее. Учителят като се разгневи, учениците да почнат да играят, да пеят – учителят ще прихне да се смее. Тези неща за вас, като ученици на Окултната школа, имат смисъл. Не тъжете за злото в света. На ученика не е позволено да критикува ония постановления на Природата. Той няма право да се произнася върху нещата. Той трябва само да констатира фактите. Само един Учител, който е завършил своята еволюция, който е минал по този път, той има право, той може да се произнася.

/малко извън темата е това, но беседата ме впечатли/

Това съм изпитала, когато си позволих да критикувам някого и да се възмутя от някои постъпки, след кратко врeмe ми се случи да проявя точно същите черти и си дадох сметка, че съм сгрешила.

Сега вашите понятия за Доброто и за злото са лъжливи. Ще ви дам един пример и той е следният. Седите вие в някоя долина, но не знаете какво става в Природата. Запели сте си една светла песен, кънти цялата местност. Минава едно дете и казва: „Какво си се разпял тука.“ Хвърля един камък, пуква ти главата. Ти почваш да го гониш: „Как, ти да ми нарушаваш мира!“ Овчарчето минава нагоре и ти минаваш нагоре. Не се минава много време, излиза буря, става наводнение; цялата тази местност, на която си пял, е покрита с вода, а ти си горе. Невидимият свят е казал на туй овчарче: „Тук не е място за пеене, пукни му главата.“ И ти казваш: „Пукнаха ми главата, но си спасих живота.“ Туй момче може съзнателно да го е направило, може и несъзнателно да го е направило, обаче в дадения случай туй е добре. Вторият случай: ти седиш на същото място, взел си ножа, мислиш да се самоубиеш, казваш: „Не си струва да се живее.“ Минава пак същото момче, казва: „Какво си се замислил?“ Пак ти пуква главата с един камък. Ти се забравиш, хукваш да го гониш, изгрява Слънцето, ти дойдеш на себе си и казваш: „Много добре, че ми пукна главата, но ми спаси живота.“ Питам: туй дете, което е пукнало главата и на добрия, и на лошия човек, зло ли е направило? И в двата случая то е направило Добро. В единия случай то спасява един добър човек от смърт, в другия случай спасява един лош човек, който иска да се самоубие. Къде е вашата философия сега? Вторият начин на разсъждение.

Положителни и отрицателни сили в Природата

Този цитат може би ще помогне за изясняване на 'ситуация'.

Редактирано Май 1, 2010 от xameleona

[Диана Илиева]

Абсолютно съм съгласна с xameleona и Божидар

Аз, за разлика от хameleona, нека да дам пример в отрицателно отношение: примерно ставам сутрин, нещо ми е криво, не съм спала добре, още от сутринта съм намръщена и ... започват да се "случват" подред все разни такива: оказва се, че нямаме топла вода или водата изцяло спира, отивам в някаква институция да върша някаква работа, оказва се, че съм забравила да взема нещо, там ме посрещат намръщено, работата естествено не става и т.н. все в този дух.

Та така за първичното и вторичното.

Светът е йерархичен, всичко в света се проявява от по-висшите/фините нива, към по-нисшите, това е написал и Божидар:

...

Нищо не можем да проявим във физическия свят, ако то не мине през нивото на чувствата.

Знаете, че всички техники за автогенен тренинг за постигане на цели използват визуализация, вкл. "визуализация" на чувствата, които бихме изпитали като постигнем целта.

И тези техники действат, защото създават моста на силните чувства, които са необходими за промяна на реалността.

...

следователно няма как да се прояви някаква първична ситуация.

И това, което е особено важно:

...

Цел без чувство и желание без чувство са фертилни. Нищо няма да излезе от тях.

...

А представяте ли си в нас колко чувства и отношения има, за които не съзнаваме и които фактически оформят реалността ни...пък ние си мислим съдба.

Редактирано Май 1, 2010 от Диана Илиева

[Диляна Колева]

дай пример за първична ситуация

Когато говорим за първичност, не говорим за духовност, предизвиканост и т.н.

Тук няма предварителни проекции и настройки.

Ситуация: настъпват ме по крака.

Чувството: раздразнение или болка или неудоволствие.

Има го чувството, защото я има ситуацията. Не бих изпитала- болка, раздразнение или неудоволствие от настъпване преди настъпването.

Ситуация: помахвам с ръка на човек в който съм се припознала.

Чувство: неудобство от грешката.

Не мога да имам неудобство от грешката, преди да съм влезнала в ситуацията.

Това е първичност, също така импулсивност, често тези чувства, нямат общо с нашето реално поведение и действия.

Всичко останало за което се говори по горе са действия след проектирано чувство.

Ако разгледаме ситуацията с помахването по обстойно, ще има и действие предизвикано от предварително проектирано чувство.

Аз припознавам човека, към който имам предварително оформено чувство на обич например и това чувство, ме кара да извърша действието помахване. Но тук няма първичност, а съзнателна проекция.

Редактирано Май 1, 2010 от didi_ts

[B__]

Диди бях неточен. Дай пример за първична ситуация от твоя живот. Такава, каквато се е случила на теб.

Иначе как ще усетиш евентуално чуство, ако не е твоя ситуация.

Сети се една, ей такава подходяща.

Редактирано Май 1, 2010 от БожидарЗим

[Донка]

Според моя опит

- ситуациите са неутрални и свободни - те не принадлежат на никого.

- умът създава лична версия на всяка ситуация според личните характеристики - затова всеки от нас "вижда" различни ситуации в една и съща и никой не може да види неутралната.

- емоциите показват готовността на ума да обработи личната проекция на ситуацията - положителните показват докъде е готов, негативните - какво има още да се работи с ума.

[Диана Илиева]

Добре, нека приемем такова обяснение за ситуациите.

В такъв случай следва да обясним (и да се замислим) защо и кога "влизаме" в такива ситуации, а защо и кога в онакива? Защо на някои хора все им се слуват еди какви си неща, а друг сякаш е имунизиран за такива?

Важно уточнение: тук няма предвид нашето лично и субективно отношение към нещата, а визирам обективните такива.

[Станимир]

Ами, единствено чрез субективното си отношение можеш да контролираш доколкото е възможно и самите събития. Но последните се пораждат от множество фактори от които субективното ни отношение може да заема както съвсем незначителен дял, така и решаващ дял. Твърде е възможно примерно ако на даден човек му се случват често нещастия, то именно неговото субективно отношение към света и живота да ги предизвиква. Точният механизъм по който става това... ами имам някаква смътна представа, но общо взето не ми е ясен.

[Guest Кристиян]

Чувството ли е първично или ситуацията е първична?

Например, настъпват ни по крака в автобуса и се ядосваме.

Ясосали сме се, защото са ни настъпили?

Или са ни настъпили, защото сме се ядосали вече някакси?

Ето нещо за размисъл. Поставят човек под хипноза. Казват му, че докосват ръката му със запалена цигара, но я докосват с молив. Въпреки това, човекът получава обгаряне.

Чувствата са резултат от нашия живот или животът ни се обуславя от чувствата, които таим дълбоко в себе си?

Първично е желанието Божидаре. Емоциите, чувствата и действията са следствие. Ситуациите сами по себе си представляват причинно-следствени бримки от които е изплетено кармичното пуловерче, което всички ние си носим..А начина на заплитане на бримките- "лице" или "опаки", представя намерението ни. Ако някой ме настъпи в автобуса, емоцията ми ще бъде една и съща, но в зависимост от намерението, което е инструмент на съзнанието ми, реакцията и състоянието ми могат да бъдат различни- мога да се ядосам и да му тегля майните гласно, мога да се ядосам, но да си замълча пренебрежително, хвърляйки гневен поглед към този, който ме е настъпал, мога да не се ядосам и да остана инертен, мога да не се ядосам, и в случай че този, който ме е настъпил, се извини- да приема извинението, да кимна с "разбиране" и да забравя, мога да не се ядосам, да се обърна с усмивка към този, който ме е настъпил и да му кажа нещо от типа "не се притеснявай, на всеки се случва" и т.н. ситуации...Всяка една от тези възможности е огледало на намерението ми.

Но, моя въпрос е друг: защо някой си пожелава да бъде настъпан?

[Слънчева]

Според моя опит

- ситуациите са неутрални и свободни - те не принадлежат на никого.

- умът създава лична версия на всяка ситуация според личните характеристики - затова всеки от нас "вижда" различни ситуации в една и съща и никой не може да види неутралната.

- емоциите показват готовността на ума да обработи личната проекция на ситуацията - положителните показват докъде е готов, негативните - какво има още да се работи с ума.

Ако успеем малко да се издигнем, като наблюдатели, а не като участници и да погледнем нещата/ситуациите отгоре ще видим неутралитета им. Но ние сме в тях, за да си научим всеки своята част от урока, и да продължим напред...

Бог /Разумната Вселена/ ни дават условията, за да се развиваме-разумно и съзнателно или насила...

Редактирано Май 2, 2010 от xameleona

[Диана Илиева]

...

Но, моя въпрос е друг: защо някой си пожелава да бъде настъпан?

Аха, именно, и аз това се опитах да попитам.

[Слънчева]

...

Но, моя въпрос е друг: защо някой си пожелава да бъде настъпан?

Аха, именно, и аз това се опитах да попитам.

Може би, за да се самоизпита?... Да разбере къде се намира?... Или да се самонакаже?... варианти много...

[Диляна Колева]

Аз не мисля, че някой си пожелава такива неща.

А към Божидар , за лична ситуация, те са всеки един момент край нас, защото ние не можем да планираме миговете в ежедневието си или да предвиждаме случайните си срещи. Всяка трета наша реакция, действие или мисъл са първични.

Но ето една по- голяма и сравнително близка във времето.

Излизам с приятелка на кафе в един следобед. Паркирам колата на един паркинг в центъра, на който я паркирам повече от 2 години на едно и също място. Между два жилищни блока с мноого коли край мен движение от хора и т.н. Отиваме и пием кафе, беше ни много приятно. Връщаме се към 16.30 следобед и виждам, че предната врата е отворена и вече знам, че са ми отворили колата и са ми взели CD-то. Това е ситуация не планирана от мен,никога не са ми взимали нищо в този живот, а колата си често съм забравяла отключена с отворени прозорци, дори и с ключовете на таблото. Така че тази ситуация, като вариянт никога не е присъствала в моето съзнание и не е била проекция по никакъв начин. Моето първично чувство- отвращение, нежелание да вляза в колата, чувствах се омърсена, усещах това което бяха оставили вандалите там като усещане. Непланирано действие - стоях и гледах , не се ядосвах, защото липсана на нищо материално не може да ме трогне( може би и затова не сам имала подабни произшествия). Първата мисъл - за да се случи това, значи нещо имам да връщам, защото това не е моя проекция, не е моя ситуация и няма как да е случайност.

Не повиках полиция, когато ми мина отвращението се качих и се прибрах, няколко дена след това не исках да се качвам в колата докато не сложихме нова музика.

Мисля че примера е подходящ. А хронологията няма как да е в обратен ред.

Редактирано Май 2, 2010 от didi_ts

[Донка]

За настъпването в автобуса - то е част от ситуацията "автобус" и не само - въобще в пряк и преносен смисъл, физически и енергийно, в момента, в който влизаме в контакт с друг човек и хора, ние вече сме в ситуация, в която можем да усетим настъпване. И понеже няма как да се изолираме от общуването, значи умът предварително приема варианта, че може да отчете настъпване, може и да не... Не зависи само от мен, така че не мога да контролирам.

Ето тук започват вече емоциите - ако умът не отчете, че е възможно настъпване, ще има негативна емоция при евентуално настъпване. Също ако умът тълкува настъпването като агресия и се опитва да го избегне - тогава дори и да не стане реално настъпване, пак ще има негативна емоция.

Кога емоционалният ни фон няма да се повлияе от настъпването - ако умът е готов да приеме, че то е неутрално и възможно и приготви всички обяснения и реакции.

[Диана Илиева]

За настъпването в автобуса - то е част от ситуацията "автобус" и не само - въобще в пряк и преносен смисъл, физически и енергийно, в момента, в който влизаме в контакт с друг човек и хора, ние вече сме в ситуация, в която можем да усетим настъпване. И понеже няма как да се изолираме от общуването, значи умът предварително приема варианта, че може да отчете настъпване, може и да не... Не зависи само от мен, така че не мога да контролирам.

Ето тук започват вече емоциите - ако умът не отчете, че е възможно настъпване, ще има негативна емоция при евентуално настъпване. Също ако умът тълкува настъпването като агресия и се опитва да го избегне - тогава дори и да не стане реално настъпване, пак ще има негативна емоция.

Кога емоционалният ни фон няма да се повлияе от настъпването - ако умът е готов да приеме, че то е неутрално и възможно и приготви всички обяснения и реакции.

Кому са нужни тези обяснения и реакции?!?

За съвсем друго нещо говорим аз, Кристиян и Божидар, както и xameleona в първите си два поста.

Разбира се, че можем да се изолираме от общуването.

А няма начин да не сте забелязали, че има хора, които дори в претъпкан автобус се радват на един едва забележим, но ако сме наблюдателни, видим комфорт - около тях дори е една идея по-рядко откъм населеност с пътници, а какво остава пък да бъдат настъпани.