Мисли от Учителя за Слънцето

[Guest devashaktika]

Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на Земята енергията на Слънцето е положителна. Тя се развива в положително и в отрицателно електричество и в положителен и в отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на Слънцето е отрицателна (Земята има и двата вида енергии, но предимно е отрицателна; и Слънцето има и двата вида енергии, но предимно е положително).

Строежът на Слънцето и строежът на клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергията; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към Земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия; средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Енергията, която нашето Слънце получава от централното Слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. Има един важен закон: колкото Земята е по-отрицателна, толкова възприемателната ѝ способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото Земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната ѝ способност.

От полунощ до обяд Земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от обяд до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ Земята почва да изпуща в космическото пространство отрицателна енергия, а на нейно място приема от Слънцето положителна.

Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най-активни; тогава Слънцето е в апогея на своята дейност. Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ – отлив. Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на Слънцето. Този прилив е най-силен и най-животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез.

Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото – обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати.

Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към Земята, а есента и зимата – отлив. Затова най-благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март. Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече: от 22 март Земята работи по-творчески. Творческите ѝ сили са в дейност. Когато на пролет положителната слънчева енергия се увеличава на Земята, тогава творческата дейност на Земята се увеличава и затова имаме по това време този силен растеж; най-голямата органическа работа се свършва тогаз. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.

Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина. Не е тук необходимо сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на Слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тези служители е Слънцето.

"Влиянието на слънчевата енергия." Из "Царството на Живата Природа"

Мозъкът е един орган, който развива слънчевата светлина. Мозъкът я приспособява и превръща. Учен е този мозък. Мозъкът знае много добре работата си. Понякога нас ни е страх да се доверим на онова, което той ни пошушнува, мислим, че е халюцинация. После, този слънчев възел, туй, което наричат човешкото сърце, тази топлина, която иде от Слънцето, то я превръща. То разглежда онова, което става вътре в Слънцето и онова, което става вътре в Слънцето, то ще стане и вътре в нас. Ние не можем да се избавим от последствията на космическият процес, който става в природата. Ние участвуваме във всичките блага, които са в Слънчевата система, участвуваме във всичкото добро, което е там, но ние участвуваме и в дефицитите на Слънчевата система.

Онези, които не разбират, казват: „Какво ни интересува Слънчевата система?“ Ти благодари, че си в Слънчевата система, защото благото, благото, което очакваш, ще дойде от Слънцето. Един ден ние ще разберем това Слънце, в което Бог се проявява, в което Бог живее и изпраща светлина. Сега, това е видимата страна в живота на хората. Освен това Слънце хората виждат частично; като залезе това Слънце, има едно Божествено слънце, което никога не залязва. Онези, великите посветени, имат нещо, което е повече. Те имат вечен ден. Има адепти, за които слънцето не залязва, тях наричаме адепти.

Из беседа "Най-великото"

Посрещането на слънчевия изгрев и Паневритмията не са култ, те са черпене на енергия от Природата. По-висшите слънчеви енергии човек не може винаги да възприеме. Има методи за възприемането им. За някои енергии човек няма сетива и вследствие на това те остават непознати. По-благоприятни условия за възприемане на слънчевите енергии има сутрин. Тогава атмосферата и хората са тихи и енергията се предава по един хармоничен начин. Щом Слънцето изгрее, всичко се пробужда и започва своята дейност, тогава се образуват ред вълнения и цялата атмосфера се раздвижва.

При изгрев слънце слънчевите лъчи урегулирват нервната система. Ако си умен и ако обичаш Бога, Слънцето ще те грее по-добре, ще бъдеш по-възприемчив към известни висши слънчеви енергии, докато безлюбието съставлява едно препятствие в това отношение. За да приемем от Слънцето това, което то дава, трябва да имаме отношение към него – не само като към физическо тяло, но и към Съществата, които го населяват, и да се свържем с тяхното съзнание. Ако човек една цяла година, ден след ден, непрекъснато посреща зазоряването и изгрева така, както трябва, независимо от това дали времето е ясно, облачно, дъждовно или с виелици и бури, той може да стане гениален.

Слънчевите лъчи са живи мисли на Напредналите същества. Те поддържат нашия живот. За лечение трябва да се напечеш на слънце преди обед. Обаче съзнанието ти трябва да е будно, концентрирано и да мислиш, че тези лъчи са живи мисли. Тогава ще ги използваш и всичко отрицателно – болести, състояния – ще изпъдиш навън. Когато се печеш на слънце, не бива да заспиваш, иначе ще поглъщаш отрицателни енергии. В пространството между Земята и Слънцето има трансформаторни кръгове, които трансформират светлина. Някой казва: „Опече ме слънцето!“ и бяга; чакай, че здравето ти зависи от него, ти си излязъл към обяд, а трябваше да използваш сутрешната светлина.

"Използване на слънчевата енергия". Из "Акордиране на човешката душа", т. 2

Какво разбирате под думата „мълчание“? Да мълчиш, тъй както Слънцето мълчи, но да грее. Не да казваш, че си ходил в онзи свят, но светлина да излиза от този, който е ходил в другия свят и отдето мине, от него да излиза светлина и живот.

Из беседа "Възвиси ме Духът"

Трябва да обичаме всички – това е Любовта на Слънцето. То като види всяко нещо, радва се, обича и дава. Слънцето обича всички и дава на всички, но колцина пишат писма до него? Ние ще играем ролята на Слънцето – всички хора ще обичаме, но всички хора няма да ни обичат.

"Любовта на Слънцето". Из "Акордиране на човешката душа", т. 3

Вие пеете: „Изгрява Слънцето“. Тъй, както го пеете, не може да ви ползува. Изгряването на Слънцето тебе трябва да те интересува. Изгряването на Слънцето е велик момент.

Трябва да има отношение между природата и нас, между Бога и нас трябва да има отношение. Не само да бъде форма. „Изгрява Слънцето“ да не бъде само форма. Когато Слънцето изгрява, то е един от най-великите актове. Да виждам, че изгрява Слънцето, да виждам, че Господ върви зад това Слънце. Като гледаш Слънцето, да знаеш, че зад тази свещ седи Господ.

Из беседа "Изгрява слънцето"

Редактирано Април 28, 2010 от devashaktika

[borislavil]

Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава: мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло.

„Окултна страна на живота”, МОК, година втора, лекция 13

[helen]

"Сега, като се говори за Доброто, явява се въпросът за светлината. В такъв случай питам: какъв е смисълът на светлината, както и на самото Слънце? Ако се греете на светлината, без да я възприемате в себе си, тя нищо няма да ви ползва. Обаче ако при всеки изгрев на Слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрев вече придобива смисъл за вас. Излезете ли на изгрев Слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали. Ако при изгряването на Слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие."

"Слабото и силното"

Беседа от Учителя, държана на 19 юли 1932 г., 5 ч. сутрин, Рилски събор

[helen]

"Човек трябва да бъде като цвят, отворен за слънцето, да възприема енергията му, която единствена е в състояние да го оплоди. Щом човек възприема слънчевата енергия, животът му сам по себе си ще се развива правилно."

Допирните точки в природата МОК II г., Разпределяне на енергиите

[Guest Дриада]

Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината станаха и половината седяха известно време.И аз седях.Аз се питах, защо тези станаха и защо аз седях?И защо тези другите седят?Философия на живота трябва да има.Рекох, ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята.Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл.Но когато художникът иде с картината има смисъл.Ако зад слънцето виждам бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана.Бог праща слънцето заради мене.Слънцето, което бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото.Най- първо видях слъцето.Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по- голяма от мене.А като видях, че Господ е зад нея, тогаз станах.И аз като станах, другите като ме видяха, стнаха.Те казаха."Срамота е, Учителят става, да станем и ние"Аз разсъждавам, а те подражават.Та рекох, винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен..Пред великото стани, понеже това великото е едно благо, заради слънцето е благо.То е изворът на всички благословения.

Ценности и възможности21.07.1937г."Лъчи на живота"Рилски беседи"

[Guest Дриада]

Като не разбират бога, като източник на живот, на сила, на светлина и знание, мнозина се спират върху Слънцето, радват му се, защото то него получават живот, светлина и топлина.Наистина слънцето е мъдро, защото широко простира светлината и топлината си.То е умно, защото кара хората да мислят.То е добро, защото болни лекува.То е велика книга на Божествения свят.Сутрин, като излиза да посреща слънцето, човек може да определи за себе си, как ще прекара деня.През деня човек ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило в момента на изгряване на слънцето.Всяка светла мисъл или всяко възвишено чувство, които човек е преживял в този момент, ще внесат радост в душата му, понеже няма сила в света, която може да се противопостави на Божественото.

Да познават15.08.1937г."Лъчи на живота"Рилски беседи 1937г.

[Guest Дриада]

Сега, като наблюдавахте изгрева на слънцето, вие видяхте, че има червен цвят.Защо?Защото започва с любовта.После слънцето стана светло.Защо?Защото свършва с истината.С тези два цвята слънцето казва:"Започни с любовта и свърши с истината"Като видите, че слънцето е червено, кажете си"Желая ума ми да бъде пълен с истина"Желаете ли тези две неща за себе си, вие ще имате божието благословение.Всеки ден при изгрева на слънцето, пожелавайте да имате любов в сърцето си и истина в ума си.Да посрещате всеки ден изгрева на слънцето с тази мисъл, това значи през целия ден да бъдете радостни и весели.Не можете ли да придобиете нищо от слънцето, вие нищо не сте разбрали какво значи изгрев на слънцето.

Червен и светъл 01.08.1937г.Рилски беседи "Лъчи на живота"

[Guest Дриада]

Учените хора твърдят, че това има на слънцето, онова има на слънцето.По някакъв си начин доказват, че такива и такива елементи има в слънцето.Доказват, че светлината пътува с голяма бързина, че известни методи доказват това нещо.Това са научни потънкости, които нито ги твърдят, нито ги доказват.Светлината се движи с една скорост.Даже това смятане точно не е изчислено колко далеч е земята от слънцето.При всичките математически изчисления едни твърдят, че земята се намира на 92 милиона мили или 93 милиона мили от слънцето.Питам, каква вероятност е тази, ако ти тръгнеш, за слънцето и те оставят на един милион мили от слънцето?

Вземете например, слънцето има известни лечебни свойства.Няма болест, която слънчевата светлина да не може да лекува, но при известни условия.За да може това слънце тебе да те лекува, ти непременно трябва да докараш в хармония твоя ум, ти непременно трябва да докараш в хармония твоето сърце и непременно трябва да докараш в хармония твоята воля, да възприемат този лъч, който носи.Няма болест, която да не може да се лекува.

Хвърли хляба 22.07.1934г."Приготовленията на сърцето" НБ

[Guest Дриада]

В света има три изгрева.Първият изгрев е изгряването на физическото слънце.Това слънце всички посрещат; и хора и животни, и растения.Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният- изгревът на слънцето в духовния свят.Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита.Често запитват:"Защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен?"Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най- голямата си сила.Тогава той е богат, щастлив, намира се окръжен от своята слава и величие.Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце.В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види оная мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третия изгрев е Божественият- изгревът на слънцето в Божествения свят.Това е моментът, когато физическото слънце залязвва.Това е моментът, когато физическото слънце залязва.Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза,т.е.Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат и казват:"Залезе слънцето!"Не те още не са готови да разберат да разберат какво значи залез на слънцето.Залезът на физическото слънце, подразбира изгрев на Божественото.Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява.Обаче те като не разбират това нещо казват:"Залезе нашето слънце!".Не не е залязло слънцето, но е изгряло на Божествения свят.Това значи:човекът, който се намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза на Божествения свят.

Старите хора като не разбират този нов живот, казват:"Залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха!"Казвам:Старият човек е дете на Божествения свят.Той е залязъл на физическия свят, но е изгрев на Божествения свят.Той е залязъл за физическия свят, но е изгрев за Божествения.Когато остарееш, ти си Божествено дете.Когато си на 40-50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят.Когато си на 4-5 години, ти си дете във физическия свят.Тъй трябва да схващат в различните възрасти във вашия живот.Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7-14 години сте дете на ангелския свят; от 14-21 години сте дете в Божествения свят.Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпките си-Бог е с него.

От 21- годишна възраст нагоре тия периоди се повтарят отново.От 21-28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот

Всички казват за него:"Този човек стана материалист"От 28-35- годишна възраст той започва да мисли и да живее по- духовно.

Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот.От 35-42 годишна възраст човек навлиза въвъ втората фаза на Божествения живот.Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42- годишна възраст нагоре,човек наново влиза във Физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно- физическия живот на Божествения свят.Този живот се продължава от 42-48 годишна възраст.От 48-55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот.И най- после, от 55-63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот.И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по- нови и нови постижения и придобиване на познания.

"Изгревите на слънцето"- 22.03.1928г Книга:"Свещен трепет" Извънредни беседи от Учителя 1930-1932г.