Паневритмията като връзка с Природата

[Иво]

Паневритмията е връзка с Природата. В нашето забързано и стресирано общество изпълнено с нови технологии, Паневритмията по един естествен начин възстановява изгубената връзка на човека с Природата. Тази динамична медитация се практикува рано сутрин малко след изгрев. Играем боси (когато не е много студено) в контакт с майката земя, по двойки и в кръг. Слънцето усмихнато ни поздравява и ние вдишваме неговите животворни лъчи. Радваме се на чистия въздух, чуваме птиците да пеят около нас, дърветата разцъфват, небето е наситено синьо, музиката гали слуха ни. Природата ни нашепва своите тайни на онзи древен език, толкова познат на нашата души, но и в същото време някак си далечен и смътен, потънал в прахта на забравата. Здраве, радост и жизненост - ето това ни носи връзката с природата по време на Паневритмия.

Слушаме внимателно текста, така наситен със символи и съзнанието ни рисува красиви образи:

"Цялата природа пее...

Слънце топло вече грей...

Пълни всяка твар с живот...

Химни в гората весело птиченце пей...

Бодро играем по росни треви и цветя....

Лъчи, въздух и роса радват нашите сърца...

Реки текат, извори бликат чисти,

върхове белоснежни във розови сияния...

Цветята ухаят, зреят плодове.

Всичко расте, живее, радва се целий мир.

Кой на ранина става да играй

по зелената трева и на бистрата роса,

той ще бъде вечно млад, здрав и хубав и богат; "

Моля споделете как усещате връзката с Природата по време на Паневритмия?

Чувствате ли се свързани с Живота около вас? Чувствате ли се едно цяло с космичния ритъм на природата?

Представяте ли си образите от текста докато играете? Остават ли те в съзнанието ви? Докосват ли ви?

Прави ли ви впечатление природата около вас, чувате ли шепота и, разбирате ли езика и?

Споделете всичко в тая връзка.

[Розалина]

Иво,с тая тема си направо в 10,от моя гледна точка.Тъкмо снощи си мислих за това,че като не успея да изляза някоя сутрин и ми липсва контакта с природата.

Има една народна поговорка "Кучето от гледане не станало касапин".

Мълчанието на форума, по теми като тази, ме навежда на мисълта,че все още сме деца на цивилизацията.Гледаме красиви картинки с природа и си мечтаем за истинска природа по време на летния отпуск.Т.е свеждаме контакта до броени дни в годината.Ето и ти в една друга тема се надяваш на хубаво време ,за да сте сред природата по-дълго в Априлци.Не си споделил къде играете паневритмия във вашия голям град.Парковете са добър бонус на градската среда,но са само сянка на истинската природа.Споко, едно птиченце днес сутринта изпя ,че в Априлци ще изкарате много хубаво .

На въпросите,които поставяш в тази хубава тема.

Когато започнах да излизам сутрин през седмицата и да играя,след като съм посрещала изгрева,отначало се чувствувах странно и даже малко не на място сякаш.Чух забравените звуци -пеенето на птичките,шума на вятъра в листата на дърветата.Видях сякаш за пръв път искрящите капчици след дъжда.Песничките на паневритмия,едни такива по детски наивни ми се струваха,като спомен от детството.А аз нали съм зрял човек,с отговорности и прочее.Но тези "безпокойства " се разсеяха бързо и сега се чувствувам не на място на други места.Например като пътувам в служебна комадировка .Влизам на летище София в новия терминал и излизам в Люцерн.Като сдъвкана и изплюта съм.Няколко часа сред стъкло,бетон,магазини,забързани хора и природа,която съм наблюдавала през огромните стъклени тунели на летищата,на които слизаме за връзка.Последния път си казах,дано не стане така,децата ни да гледат природата ,както аз в момента ,иззад дебели стъкла.То каква природа има на летищата,но все пак при хубаво време виждаш слънце,синъо небе и равномерно окосени зелени площи край асфалтовите писти.

Заниманията ми с паневритмия ме върнаха към възможността макар и за един час на ден да стъпвам боса по земята,да вдишвам свежия утринен въздух и да се зареждам с песните на птичките.От няколко дни започнах по-ясно да откроявам новите звуци и сякаш ми се струва,че когато играем добре ,те ни поздравяват.А таз годишната пролет е вълшебна .Сигурно и преди е имало такива красиви неща.Всъщност те винаги са си били там,но аз съм отсъствувала и наистина съм си позволявала да им се порадвам за кратко в някой зноен летен ден на отпуска си,или в откраднати съботно-неделни излети.

Поздрави на всички.