За нуждата от лична анализа на психотерапевта

[L_i_a]

Здравейте!

Първо бих искала да се обърна към Орлин - интересно ми е защо смяташ (и си толкова категоричен), че личната анализа на психотерапевта не спомага за развитието му като такъв? Аз нямам съвсем ясна позиция по въпроса, но смятам, че зависи от личността на самия терапевт. Може би има логика в това, да потърсиш помощ за решаването на свой личен проблем, може би е добре да се освободиш от собствените си задръжки (а това не всеки би могъл да го направи сам), може би е хубаво да усетиш ако щеш и само как се чувства човекът отсреща - в ролята си на клиент. Друг е въпросът, че съм против това и посещението на бъдещ психолог при практикуващ такъв да бъде задължително... Би било добре да бъде личен избор вероятно. Би трябвало да бъде вътрешно усещане у специалиста, което се появява в определен момент или не. Така смятам аз.

Въпрос

-Когато посещавате психолог (колега), успявате ли да се "отпуснете", да се разкриете изцяло пред него и не се ли изкушавате вместо това да анализирате защо в този момент ви пита това или онова, каква школа използва в работата си, защо погледът му е насочен именно към лявото ви рамо и т.н.?

В това да се,,отпуснеш’’ и разкриеш ти нямаш участие.Психотерапевта е длъжен да създаде такава обстановка в която ти да го направиш.От него зависи, не от теб.Ако е опитен ще я създаде, ако не ще позволи да го анализираш.Може би си мислиш, че средностатистическият ни клиент независимо от професията и образованието му не се опитва да прави точно това което казваш - да анализирате защо в този момент ви пита това или онова,… защо погледът му е насочен именно към лявото ви рамо и т.н. -грешиш. И за разлика от теб той е много по-подозрителен, така , че да се създаде такава обстановка в която той да се ,,отпусне ‘’е нужно по-голям ,,майсторлък’’.

Hip, не съм съгласна, че в това да се "отпусне", клиентът няма участие. Психологът (колкото и добър да бъде той), не е магьосник, създаващ обстановка, която би предразположила всеки - тук участие (макар и по-малко, съгласна съм) взема и клиентът. Със сигурност уменията и опитът на терапевта имат значение - няма спор. "Обикновеният" клиент със сигурност също анализира, но той няма познанията, необходими му за този задълбочен и продължителен анализ, не го забравяй. Не знам как бих реагирала ако ми предложиш вариант - да ме научиш как да работя с пациентите си в конкретната ситуация. Аз може и да знам как се процедира при подобни случаи, но да не успявам да се справя сама (отстрани винаги е много по-лесно, нали знаеш?). Бих могла дори да се засегна, че ме подценяваш по този начин - аз съм дошла при теб за помощ, не на обучение. Всичко това ти го пиша като допустима реакция на друг терапевт - аз лично сигурно ще се заинтригувам дори от това, че имаш желанието да споделиш опит. Но аз не съм показател за всеки терапевт, който би дошъл при теб на консултация.

И накрая да споделя малко опит - посетих психолог и... Може би бях 50 на 50:) Имам предвид, че да - анализирах действията му, но също така размишлявах и над собствените си проблеми. Не мога да оценя дали някоя от двете ми реакции е била преобладаваща. Важното в случая е, че оцених срещата си с него като полезна, интересна и бих отишла отново.

Желая хубава и усмихната вечер на всички!

[Орлин Баев]

Казвам само, че отстояваната от някои ретроградни и атавистични школи в психотерапията дългогодишна лична анализа има по-скоро отрицателно влияние за бъдещата ефективност на терапевта! Защото му отнема способността на Аза му да бъде терапевт на аза му! Нещо, което терапевтът е нужно да умее! учителят Беинса Дуно например казва, че ученикът в школата разчита на собствените си сили при разрешаването на проблемите си - телесни или психични! Аз се присъединявам към това мнение.

При това тази дългогодишна анализа се прилага през "рамката" на абсурдно остарели, бавни и дори влошаващи психичното състояние аналитични методи.

Най-добрите терапевти, които познавам, са минали най-много група за личен опит. Плюс задължителните супервизии, разбира се!

Всички такива терапевти, които познавам - минали дългогодишна лична терапия, са непоправимо сугестирани, буквално "зомбирани" в коловозите, "рамките" на школичката си. До степен, че са загубили онази своя творческа смелост и полет на интуицията си, които са решаващи при индивидуалната работа с пациента! Да не стигаме до парите и защо се изисква подобна десет годишна лична анализа... След тези години крилата на свободната воля на такива терапевти са непоправимо дълбоко изрязани - това са наблюденията ми! Познавам терапевти от аналитични школи с по 20 год. опит в психотерапията, които понеже са подлагани (някои все още) на подобни абсурдни условия, са непоправимо душевно "кастрирани", за да могат да бъдат достатъчно интензивно намесващи се в промяната на пациентите си!

Друг е въпросът, че дори е препоръчително който и да е терапевт да ходи от време на време на сесия при колега. Или на взаимна сесия с колегата "на по бира" - за взаимна помощ, обратна връзка, серяване на "часовниците".

Допреди няколко години аз самия бях стабилно сугестиран от авторитетните наложености на авторитарните школи, тези които прекалено държат на "рамката"... Сега обаче имам свое си становище по въпроса! То може да търпи критика и аз го съзнавам - но другите становища също могат да търпят критика и това, че някакви си авторитети стоят зад тях, както и кимащите им съгласително последователи, за мен не значи много.

[L_i_a]

Друг е въпросът, че дори е препоръчително който и да е терапевт да ходи от време на време на сесия при колега. Или на взаимна сесия с колегата "на по бира" - за взаимна помощ, обратна връзка, серяване на "часовниците".

Ето затова съм съгласна, пък и говорех в предния си пост за него. За останалата част... признавам, че вероятно си по-запознат от мен и няма да споря

[Орлин Баев]

Л.И.А., сподели личното си мнение! Не спорим, просто изказваме мнения! Ти учиш ли някоя школа в терапията вече?

[L_i_a]

Мнението си споделих и по-горе. Не познавам психолози обаче, които са посещавали продължително време терапия, затова не мога да изкажа мнение как влияе това върху тях като специалисти.

Не уча определена школа. Запозната съм "повърхностно" с доста и... дотамСмятам, че не е добре да се придържаш към една единствена и да бъдеш затворен в рамките и при упражняване на професията. Мисля, че умението е в това да съчетаваш знанията и уменията си според случая и ситуацията. Дали греша?

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте!

Първо искам да уточня,че пиша тук по-няколко причини.

Едната е някой, който има нужда от конкретен съвет по даден проблем да получи някаква нова може би полезна за решаването му информация.Това ме кара, когато вече има мнения да търся различна гледна точка от вече публикуваната – знам ,че за решаването на който и да е проблем има повече от един верен подход и човека трябва да има повече избори какво да прави.

Пиша и знаейки ,че доста хора четат в сайта без никога да са писали или питат нещо, но при сходен проблем някой от тях ще може да се възползва от съветите ми.

Трето, пиша и споделям опит със знанието,че той може да послужи и на някой колега който има нужда от него. Такива колеги са много малко разбира се, защото повечето от психотерапевтите са с много тясно и ригидно мислене.По- голямата част наистина са програмирани така, че не биха взели каквото и да е чуждо мнение, щом то произтича от човек практикуващ друг вид психотерапия. Някои дори биха го ,,преследвали’’, както едно време католиците са преследвали вещиците. Когато бях по-млад една от ,,занимавките ‘’ ми бе да кажа на някой такъв колега ,че работя Ериксонова хипноза. Виждах как косата му се изправя ,очите изцъклят, сякаш пред папата се бе явил дявола.

Искрено се забавлявах да слушам, как човек, който си няма понятие от хипноза ми говори колко опасна и неефективна е. Какви ли не глупости слушах и се чудех как някой може да критикува нещо, което никога не е правил и си няма представа какво е.

Така, че когато аз писах отговора си, не беше само за теб. С него всъщност давах и идея на някой колега психотерапевт как би могъл да постъпи в идентична ситуация.

Вчера отговора ми не беше много точен .Вие говорите за посещение на психолог при психолог. А, аз ви отговарям все едно става дума за официална/платена/ консултация на психотерапевт с психотерапевт.

За да дам отговор аз винаги влизам в ситуацията и си представям как стоят нещата от базата на моят опит.

Това ми позволи вчера веднага да напиша – мое задължение е да създам обстановката в която клиента да се почувства спокойно и както казвате ,, отпуснато’’.Това не е моя измислица или приумица- това е основно изискване пред терапевта практикуващ Ериксонова хипноза или Краткосрочна терапия.Основен постулат и на двете е ,че когато терапията е успешна заслугата е изцяло на клиента .Когато тя е неуспешна причината е изцяло в психотерапевта.Това са аксиоми.Сбора от тези правила отграничават школите една от друга и лично мен ме карат да бъда много конкретен в писането си. Пак ще кажа, може да има школи в които да се твърди точно обратното на моите твърдения.Но, аз разсъждавам и давам мнения в рамките на 3 психотерапевтични школи, не съм компетентен в останалите няколкостотин .

Цитат---Обикновеният" клиент със сигурност също анализира, но той няма познанията, необходими му за този задълбочен и продължителен анализ, не го забравяй.

Не е така, каквото и да анализираш то ще е в рамките на психологията .Докато разсъжденията на обикновения клиент са в много по-широки и необзорими рамки.Като се започне от това ,няма ли да му ,, бръкна’’ и промия мозъка и се свърши с това не му ли правя магии.

Цитат-- Не знам как бих реагирала ако ми предложиш вариант - да ме научиш как да работя с пациентите си в конкретната ситуация.

Ако, наистина работиш като психотерапевт би си казала, че с един куршум ще убиеш 100 заека.

Идвайки и плащайки си за консултацията ми ти сама си признаваш,че нямаш компетенцията да решиш проблема.Възможностите за това са три.

1.Имаш алгоритъма за справяне, но нямаш силите да направиш това което знаеш ,че трябва да направиш. Тоест ти знаеш, че трябва се направиш А,B,C , но нямаш силите да го сториш.

2.Нямаш алгоритъм и не знаеш какво да правиш, но имаш силите да го направиш след като разбереш какво е нужно .Тоест целта на терапията ще ти бъде да намерим А, B,C. Ти имаш силата да ги осъществиш.

3.Нямаш нито силите ,нито алгоритъма.Ще търсим и А, B, C, , но ще работим и за придобиването на увереност, да ги направиш реално в живота си.

Идването ти при мен като клиент означава, че ти ми казваш ,, Аз нямам силата /или знанията / да се справя сама. Пробвах всичко което знам и не става ‘’.

Преди да дойдеш при мен ти наистина ще си пробвала и всичко онова което знаеш ,че трябва да се направи за да се получи или силата или А,B,C. Но ,,всичко онова ‘’ е същото което ти правиш и когато ти дойде клиент с подобен проблем.И то не е проработило при теб, което означава, че ще има и твои клиенти при които то също няма да работи и ти и там ще се чудиш какво да правиш.Така, че когато идваш при мен като професионалист при професионалист една от целите ти непременно ще бъде да получиш знания какво да правиш с пациенти като теб, при които досегашните ти умения не вършат работа.Тогава моето предложение, не само да ти помогна , но и те науча как да го правиш с клиентите си само ще те зарадва.Ти почуваш не само решение на проблема си, но нещо което ще ти носи преки доходи-нов , различен и явно по -ефективен алгоритъм за работа при подобна на твоята ситуация.

Цитат- Бих могла дори да се засегна, че ме подценяваш по този начин - аз съм дошла при теб за помощ, не на обучение

Не може да се засегнеш.Знанията не само в нашата професия са скъпи и ти като терапевт ще го знаеш. Ще си дала много пари за тях.Така ,че моето предложение би било много и изгодно за теб.Разбира се, може да си кажеш какъв глупак е този който за парите на една консултация ме и обучава, но това е тоя работа и мен не ме интересувала.

Втората, причина поради която няма да се засегнеш, е, че думата засегна, обидя ,разсърдя отдавна ще бъдат изчезнали от речника ти и емоционалният ти живот. Как би могла например ти да ме обидиш или засегнеш? Може да ми кажеш каквото и да е ,че съм некадърник , глупак ,пе…..ст и тъй нататък .И какво от това.Аз много добре знам кой съм и смятам ,че всеки има право да си мисли каквото си иска по отношения на мен.Това си е негова работа и засяга само него.

Ще ти дам пример-Мой приятел и колега ми доведе скоро клиент за консултация.Доведе го имайки ми доверие ,но и знаейки, че съм привърженик на психотерапия без медикаменти и очаквайки да препоръчам спирането на медикамента който пие клиента му.Той това искаше да направи..Мнението ми за негово учудване бе противоположно на неговото.Прецених ,че медикаментите не трябва да се спират.

Колегата си тръгна с пациентите, но след 2 часа ми се обади да ми благодари за консултацията, казвайки ми, че тя му е била много полезна.Няма място за сърдене щом разногласието е в полза на клиентите ни.

Така, че когато станеш психотерапевт няма как да се засегнеш каквото и да ти кажа.И не само аз.

Цитат- интересно ми е защо смяташ (и си толкова категоричен), че личната анализа на психотерапевта не спомага за развитието му като такъв?

Не знам какво точно разбираш под лична анализа, но ако е това което е в психоаналитичните школи нищо добро не виждам и аз .

Цитат - Може би има логика в това, да потърсиш помощ за решаването на свой личен проблем, може би е добре да се освободиш от собствените си задръжки.

Задължително е, ако имаш проблем да потърсиш психологична помощ и тук е терминологичното разминаване –помощта е няколко сесии и то при проблем- личната анализа задължителна и продължителна и то дори без проблем.

Цитат-- може би е хубаво да усетиш ако щеш и само как се чувства човекът отсреща - в ролята си на клиент.

Това е лишено от смисъл.Всеки ще се чувства по свой си начин като клиент, защото ние сме много различни.От друга страна всеки терапевт е различен и създава различна обстановка .

Така, че да се прави аналогия, между това как ти се чувстваш като мой клиент и как ще се чувства твоят клиент срещу теб е неправилно.Той задължително ще се чувства различно.

Цитат- Най-добрите терапевти, които познавам, са минали най-много група за личен опит.

Познавам 2-3 много добри психотерапевта които си имат личния опит и не са ходили да го търсят в групи. Смешно ми е това, в изкуствено създадена среда да търсиш личен опит.Средата е изкуствена и опита трябва да се казва ,,изкуствен личен опит’’. Каква роля ще ти върши след като е изкуствен…..но това е друга тема.

Цитат- Смятам, че не е добре да се придържаш към една единствена и да бъдеш затворен в рамките и при упражняване на професията. Мисля, че умението е в това да съчетаваш знанията и уменията си според случая и ситуацията. Дали греша?

В началото е уместно да се започне с една школа.Когато се добие сигурност в нея, да се изучи друга.

[L_i_a]

Здравей, hip!

С интерес четох изчерпателния ти пост...

Така, че когато аз писах отговора си, не беше само за теб. С него всъщност давах и идея на някой колега психотерапевт как би могъл да постъпи в идентична ситуация.

Мисля, че всеки е наясно до колко много други хора стига написаното тук, освен до човекът, който провокира написаното. Оценявам желанието ти да предоставяш от своя опит и на останалите - малко хора биха го направили, знаеш...

Това ми позволи вчера веднага да напиша – мое задължение е да създам обстановката в която клиента да се почувства спокойно и както казвате ,, отпуснато’’.Това не е моя измислица или приумица- това е основно изискване пред терапевта практикуващ Ериксонова хипноза или Краткосрочна терапия.Основен постулат и на двете е ,че когато терапията е успешна заслугата е изцяло на клиента .Когато тя е неуспешна причината е изцяло в психотерапевта.Това са аксиоми.Сбора от тези правила отграничават школите една от друга и лично мен ме карат да бъда много конкретен в писането си. Пак ще кажа, може да има школи в които да се твърди точно обратното на моите твърдения.Но, аз разсъждавам и давам мнения в рамките на 3 психотерапевтични школи, не съм компетентен в останалите няколкостотин.

Школите са хубаво нещо... но защо трябва за всеки поставен въпрос да се придържаме към определени (2, 3 или повече дори) школи? Имам предвид, че това което си ми написал за основното изискване на терапевта според някакъв тип терапия, мен лично не ме респектира и не съм убедена дали твоя "приумица" няма да работи по-добре, отколкото нещо написано някъде си. Не ме разбирай погрешно, далеч съм от мисълта, че теорията не е важна!

Не е така, каквото и да анализираш то ще е в рамките на психологията .Докато разсъжденията на обикновения клиент са в много по-широки и необзорими рамки.Като се започне от това ,няма ли да му ,, бръкна’’ и промия мозъка и се свърши с това не му ли правя магии.

Ок, със сигурност всеки клиент малко или много анализира. Естеството на въпросите, които си задава обаче е различно...

Ако, наистина работиш като психотерапевт би си казала, че с един куршум ще убиеш 100 заека. Идвайки и плащайки си за консултацията ми ти сама си признаваш,че нямаш компетенцията да решиш проблема.

Аз неминуемо бих използвала това, което си ми показал и за своите клиенти - със сигурност. Не ми хареса това, което беше написал - а именно: "Например, ако имам подобен клиент аз бих започнал с фразата ,, Искаш ли да те науча, какво да правиш когато при теб дойде клиент с подобен на твоя проблем,за да може да му помогнеш’’. Не и така директно... Продължавам да смятам, че ще има хора, които няма да го възприемат добре. И не става въпрос само за това дали човекът отсреща "ще се засегне" или не, мисля че това ще попречи на работата ти с този клиент по-нататък (лично мнение!).

Задължително е, ако имаш проблем да потърсиш психологична помощ и тук е терминологичното разминаване –помощта е няколко сесии и то при проблем- личната анализа задължителна и продължителна и то дори без проблем.

Добро уточнение! Тук съм съгласна - против продължителната задължителна анализа!

Това е лишено от смисъл.Всеки ще се чувства по свой си начин като клиент, защото ние сме много различни.От друга страна всеки терапевт е различен и създава различна обстановка. Така, че да се прави аналогия, между това как ти се чувстваш като мой клиент и как ще се чувства твоят клиент срещу теб е неправилно.Той задължително ще се чувства различно.

Далеч съм от мисълта, че всички клиенти ще се чувстват като мен, разбира се. Със сигурност от подобно посещение едва ли има какво да загубиш обаче - само може да спечелиш преживявания и опит най-малкото. Отново не говоря за продължителна анализа с години, влагане на много пари и време!!!

В началото е уместно да се започне с една школа.Когато се добие сигурност в нея, да се изучи друга.

Тук приемам и благодаря за съвета ти.

Поздрави!

[Орлин Баев]

Цитат- Най-добрите терапевти, които познавам, са минали най-много група за личен опит.

Познавам 2-3 много добри психотерапевта които си имат личния опит и не са ходили да го търсят в групи. Смешно ми е това, в изкуствено създадена среда да търсиш личен опит.Средата е изкуствена и опита трябва да се казва ,,изкуствен личен опит’’. Каква роля ще ти върши след като е изкуствен…..но това е друга тема.

Хип, имам предвид, че най-много да са минали обща група за опит, а може и това да не са! Напълно съгласен съм с теб, че начинът за придобиване на терапевтичен опит е в самата психотерапия! А преди всичко и в богатия житейски опит на терапевта като цяло и начина, по който го асимилира! Радвам се, че споделяме еднаква насока на мисълта!