ОКР

[Kolibri]

Благодаря предварително

Лек ден на всички

[bubinka]

Здравейте! Много се радвам, че ви намерих ! Сега разбирам, че и аз съм правила всичко погрешно - анализиране, непрекъснато четене в нета, зацикляне и т.н. При мен нещата с ОКР са от много малка, дори не мога да си спомня точно от кога, винаги май си е било така. Доколкото помня в началото се започна с нечетни числа за късмет и т.н. Ритуали всякакви. И ставам доста изобретателна Най-интересно ми е, че като дете правех ритуали, като предотвратяващи нещо лошо, което ще ми се случи. В един момент обаче, както е описано по-горе, просто си казах, че ако има да ми се случва нещо - да става, не ме интересува. И точно в този момент ясно усетих как собственият ми мозък ме изигра и сякаш някакъв глас ме попита: "А ако е с близките ти?" И това вече ми е голям проблем... Няма да изпадам в подробности, лошото е, че имам и някои други (не знам кое от кое произлиза) страхове и проблеми - страх от изоставяне, прекомерна нужда от одобрение, силно занижено самочувствие, чувство за непълноценност. А иначе съм доста общителен човек, никой не знае за тези ми мъки, само сестра ми понякога ме е хващала да си подреждам дрехите по определен начин или да се връщам по 15 пъти, за да проверя дали всичко е изключено. Имам приятели, винаги когато мога, излизам с тях и сама съм усещала как когато си прекарвам приятно, се чувствам по-добре, за разлика от моментите, когато оставам сама и почвам да се анализирам и става много лошо... Но някак си мислех, че така трябва - да се търси причината за нещата - просто защото навсякъде така пише. А и когато възникне някакъв реален проблем или стресова ситуация, нещата доста се влошават. Та значи доколкото разбрах, правилната посока е към повече спорт и движение, опит да не се правят ритуалите, а за натрапливите мисли... май да не се задълбочавам много в тях?! Ще пробвам по този начин и без друго изглежда по-приятен. Много съм благодарна на специалистите, които пишат тук, дори само от един прочит на темата се обнадеждих. Всичко добро!

[д-р Тодор Първанов]

,,,Но някак си мислех, че така трябва - да се търси причината за нещата - просто защото навсякъде така пише.,,,

Ако обичаш, уточни това ,, навсякъде,,, -дай ми цитати.

[bubinka]

Ами може би не съм се пояснила както трябва. Не специално за ОКР, по-скоро като съм чела, че някои неща, случили се в детството или други стресови моменти, могат да отключат определени състояния и съм останала с впечатление, че причината е важна... Само че сега като се замисля, май съм преекспонирала малко причинно-следствената връзка.

[потребител]

Здравейте,

Докато няма отговор , ще изпозлвам момента да попиша още. ( не си въобразявам, че някой провежда онлайн терапия с мен просто един въпрос ме гложди, на който ще съм много благодарна да получа отговор)

Както вече много пъти написах- един от основните ми страхове е да не полудея или това, което изпитвам да не е начална фаза на някоя по-лоша псих болест. Още в началото на темата бях попитала дали има хора с ОКР, които си въобразяват, че имат някакви по-специлни способности.

Аз от малка си мисля, че мога да управлявам енергии и да влияя нахората по някакъв невидим начин. Най-вероятно не мога, но когато човек силно вярва в нещо постоянно се случват неща в подкрепа на неговите вярвания и той се самонадъхва... и игнорира всички признаци, доказващи обратното. Интересното е, че в началото аз повече управлявах енергии, а в последствие те започнаха да упразляват мен хахах ( това, като хората дето много се стараят да мислят позитивно и когато не получат това, което визуализират си казват, че явно не са го искали достатъчно силно). Не знам дали това ми вярване се е появило след натрапливостите или преди тях и натрапливостите са в следствие от това вярване. Според мен съм била много уплашена и тревожна и съм си измилила тези свои способности за да се чувствам по-силна. Това, което ме притеснява е - може ли да съм болна от шизофрения? Това, че вярвам (вече все по-малко) в тези неща, означава ли, че имам налудности?

Не мога да се откажа токова лесно от тази илюзия, защото всеки път когато реша да го направя се появяват нови натрапливости, казващи ми, че без тези свои способности съм едно нищо, една беззащитна душа, оставена на прищевките на съдбата и едва ли не ще ми се случат един милион ужасни неща.

Дали мозъкът ми е създал това с енергиите, за да се спася от тревожността ( принципа на ОКР) или наистина имам налудности?

Имам много силно развита интуиция, воден знак съм (за тези, които вярват в астрология). Освен това преди често сънувах пророчески сънища. Хората ми казват, че съм много магнетична личност, много умна и тем подобни.

Лека вечер.

[д-р Тодор Първанов]

Не сме ви отговорили по технически причини.И сега дори не мога да коригирам дребният шрифт във вашият пост.

Чел съм внимателно писмата ви и не намирам никакво основание да мисля,че вие имате психотично заболяване.

[потребител]

Благодаря ви много! Ще чакам отговорите.

Лека вечер!

[потребител]

Това пък с енергиите си мисля, че е същото като с манията за чистота. Само, че сега при мен няма мания за физичeска чистота, а за духовна или както там щете я наречете. Постоянно се опитвам да се очистя от негативни енергии и енергиите на хората.

Бях стигнала до там, че ме беше срах да си изчистя къщата, защото в това състояние ( нечисто енергийно...депресирано примерно) ще объркам енергиите в дома си по неподходящ начин, което ще доведе до лош развой на събитията, болест и др Също смятах, че всяко мое просто действие е пряко свързано с определено развите на събитията в бъдеще, например начинът по който седя, филийката хляб, която си избирам от панера, броят глътки, които отпивам от шишето с вода, всички тези нормални ежедневни действия имат някакъв смисъл и се извършват под срог самоконтрол, защото всяко едно нещо един вид определя различни пътища за развитие на бъдещето. Ако сте гледлаи "Ефектът на пеперудата".. той е базиран на идеята, за това, което говоря. ( че всяка малка промяна на нещо сега, се отразява на бъдещето)

Дори и начинът, по който дишам, ходя, говоря, гледам, дрехите които обличам, колко пъти ги обличам, всичко това има пряка връзка с начина, по който ще се развият събитията.

В края на краищата разбрах, че се опитвам да спра времето (тук има фанфари) Мислех си, че ако нещата не станат по начина, по който аз искам, то съм взела неправилната филийка, пийнала съм повече вода, вдишала съм неправилно и т.н. Освен това чрез тези енергии съм се мъчела да контролирам хората и събитията. Искала съм да контролирам всичко, тотален контрол (като някой нацист). Ако си изчистя и подредя дома, когато аз съм "неизчистена" от лоши енергии, идва чувството на вина, че ще има лош развой на събитията.

Дори съм се опитвала да се концентрирам силно върху миналото и да си представя, че нещата са точно такива, каквото преди 2 дни(месеца, години) например и съм изпълнявала някакви специфични ритулачета, за да станат отново такива, каквито са били в някакъв момент назад във времето,,..След това си въобразавах, че освен, че аз не помня нищо от това което се е случило в този период от 2 дни(месеца, години), за другите хора то също не се е случило. Когато решавах, че съм направила лошо впечатление на някого, правех тези глупави ритуали за връщане на времето в момента преди това събитие и съм си мислела, че както в мойта глава, така и в главата на всички замесени "лошото" не се случило...В енергийно отношение всичко е както преди......

Понякога имам напрапчива мисъл, че енергията на някой друг се вмъква/ влиза в мен и след това аз ще започна да мисля/се държа като този човек или ще имам неговата съдба, а той моята, тъй като моите "енергии" са преминали в него (vice versa). И той ще стане много успешен да речем, а аз ще стана като него или обратното, но почти винаги аз съм в позицията на губещия.. хахахах. Пoсле започва и компулсията по изкарване на енергията на другия от мен.(това може би говори за някакво отвращение от другите хора или не знам) Дори съм имала случаи, в които съм се старала да не докосвам хората, които обичам, за да не премине негативната енергия насъбрана в мен към тях и да ги разболее или там каквато фобия е била на дневен ред. Много е мъчително да не можеш да прегърнеш детето си, защото те е страх, че ще му предадеш нещо лошо.

Сега като чета тези глупости... чудя се колко ли смешно изглеждат отстрани... богато въображение има момичето.

След толкова четене изводът до който стигнах за себе си е следният:

Не знам защо точно са се появили натрапливостите. Опитвала съм се да вкарам неивестното, необятния живот в някаква логична схема с измислени принципи, за да ми е познато и уютно. Не съм расла в пуританско семейство, затова не знам какъв е този стремеж за ред. (държа да отбележа, че редът не е физически, може да се каже, че съм дори мърлява по причините описани по-горе.) Също така съм се опитвала да създам общовалиден принцип за решаване на всички непредвидени обстоятелства, проблеми с взаимоотношенията и т.н. Вечно отлагам всяко начинание, дори собсвеното си развитие, защото се страхувам, че ще постъпя по неправилен начин. А животът няма чернова ( това ме е плашило най-много). Ако нещо не е перфектно според мен, то аз съм искала да го поправя, да го изтрия с гумата на молива. Не съм можела да понеса отговорността, а в последствие и вината за това, че нещо не се е случило по начина, по който съм си мислела, че трябва (или по -най-добрия начин).

В крайна сметка колко време е необходимо да се отърве човек от тази паяжина, която сам си е създал и в която сам се е оплел?

[Nesigurnata]

Здравейте! Трудно ще ми е да опиша проблема си с малко думи, а дори не знам дали е за тази тема. Главно проблема ми е в това, че все се чувствам мръсна и имам желанието да отида да си измия ръцете. Въпреки, че получавам някоя друга подигравка от семейството ми, това не е толкова голям проблем. Най-ме притеснява времето, което прекарвам в банята. Някой път седя по 2 часа дори и водата да е студена, плакала съм под душа поради "невъзможността" ми да излезя от банята по-рано, а и 1 сапун заминава за едно мое къпане. Имам страх от заразяване със спин. Все си мисля, че от дадена моя рана или дори когато се къпя се чувствам като "отворена" за болести, тъй като не съм сигурна дали брат ми няма спин. Гледам да прикривам проблема си от останалите дори и в училище. Когато не съм вкъщи не ям нищо без да си измия старателно ръцете. Като бях малка(7-8-годишна) имах същия проблем. Мисля, че от тогава се е проявило този проблем в мен, но дълго време беше "заспало". Понеже леля ми е мед, сестра и тогава бях с мръсни ръце и исках да ям, и тя ми каза, че ако не си ги измия ще завъдя червеи в стомаха- глупаво, но за малко дете, не е. И така, тогава започнах с маниите, когато си лягах си миех ръцете и бутах всичко само с ръкав. Брат ми много ми се смееше и нарочно затваряше вратата, за да се наложи да я докосна с голи ръце, и разбира се- мие се отново. Друго с което виждам връзка е това, че майка ми също има разни ритуали, които ги прави всеки ден. Мисля, че проблема ми може да излезе на яве, понеже ръцете почнаха да ми стават бели, а понеже вече е студено и казвам, че са ми изпръхнали. Страх ме е, не знам какво да правя. Опитвам се, но се получава. Имам чувството, че никои от близките ми не ме разбира, а даже ми и викат. Наскоро често става въпрос за това вкъщи, а брат ми даже беше казал и да се самоубия- на шега, но ме нарани. Мога да напиша още много, но мисля, че това е в общ план. Ако може да ми помогнете по някакъв начин, а дори да знам че не съм само аз и да мога да поговоря с някой, който ме разбира.

[desh]

Здрваейте вече повече от 2.5 год съм с ОКР В главата ми започнаха да се въртят лоши мисли за децата ми и след това последваха безкрай ритуали за да неутрализирам лошите мисли Един от тях бе да ходя на църква и да се моля Бог да ми прости лошите мисли.  Незнайно как започнах да имам и ритуали в църквата - да коленича пред иконите Започнах да го правя почти всеки път .Не беше много умесно особенно на празници когато има много хора. Но това не ме интересуваше за мен по-важно бе да си изпълня ритуала. Така благодаря че сме живи и здрави и се моля и занапред да е така. Чувствам че искам да се моля както преди права пред иконите но не мога да спра ОкР е по-силно от мен, мисля че само така мога да благодаря на Бог , че сме добре ,и че ако не коленича ще се случи нещо лошо.

Моля отговорете ми това някакъв вид религиозно ОКР ли е и как да се държа в църква? Благодаря

[д-р Тодор Първанов]

Това което описвате е част от натрапливата невроза. Нищо повече.Колкото и банално да звучи, потърсете психотерапевт и се справете с тревожността си.

[desh]

Здравейте

 Ходя на терапия от 5-6 месеца , като срещите ни са 2 пъти месечно,но не ми повлиява въобще. По време на сеанса през повечето време аз говоря как се чувствам, какво правя, а терапета си води записки и ми говори съвсем малко. Пих и Серопрам 4-5 месеца, но имаше малка промяна и сега съм го спряла.

Затова пиша тук за да се опитам да се справя сама и с ваша помощ ,защото терапията  не ми влияе, в малък град съм и избора не терапевти е малък повечето нямат опит с това състояние. Моля дайте ми насоки как да го преодолея Благодаря

[mvm]

Боже, колко народ страда от панически атаки, натрапчиви мисли и какви ли не други психо разстройства.

И аз бях така няколко години, като беше почти постоянно състояние накрая вече, но нито пих хапове, нито ходих на психодоктори за сеанси. Няма да разказвам подробности, те другите са разказали, при всеки протича с различни страхове и с различни симптоми, но е едно и също

Поразрових се из нета, видях, че не съм сама в тези преживявания, прочетох кой какво е пил и че няма полза и си казах 

айде, стига с тея глупости, няма нищо, всичко е плод на мозъка, от това не се умира, ако ще мра, то няма да е от паник атаки.

И така, справих се сама, без помощ отвън, с помощ сама на себе си. 

И сега отвреме на време се опитват да ме спохождат тези паник атаки, вече мноого рядко, изправям гръб, и им се смея, казвам им, айдеее, пак ли вие.....ама аз вече не съм ви жертва, защото не ме е страх от вас. Не им обръщам внимание и те си отиват много бързо, след секунди. 

Та така, стегнете се и се борете сами със себе си.

Застанете срещу страховете си и си кажете, че те не могат да ви навредят и че вие сте по-силни от тях.

Страховете ви са плод на ума ви и само вашият ум може да се пребори с тях. 

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Отбелязвали сме многократно,  че консултациите в сайта не могат да заместят нуждата от психотерапия. За себе си съм писал ,че приемам като основна роля да помогна на питащият по кой от възможните пътища за решаване на проблема си трябва да поеме, да се справя сам, да се насочи към психиатър и започне медикаментозна терапия,  или започне психотерапия. Смятам,че тази насока е много важна и може да спести на питащия  години страдания. И за да не съм голословен, погледни този пост http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10682.Жената която го е писала е загубила 11 години, само за това,че не е поела по правилният за нея път, в случая психотерапия.

Вярно е, че постовете  ти са много кратки и с много малко информация, но факта,  че натрапливостите са повече  от  няколко месеца ме накара да ти препоръчам психотерапия. За това време –две и половина години  те са ти  станали навик, а за да се преодолее един неприятен и болезнен мисловен навик трябва да се изгради друг,  алтернативен- в случая на спокойно и смело мислене. Не знам как да ти помогна,  давайки ти съвети във форума да го изградиш това ново мислене или по- точно знам, но ако започнем,  ще отнеме години, много години. За това продължавам да те съветвам да си намериш психотерапевт. / пиши  на лични от къде си, може случайно да познавам някой колега/.

Има и няколко  стандартни и известни неща, които ще намалят тревожността ти, а от там и натрапливостите в положителна посока.

Първото е спорт. Със спорта се разграждат двата стресови хормона-адреналин и кортизол. Последният  играе роля в нарушаването на връзката между емоционалният мозък и новата кора-рационалният мозък.Това е една от причините за зациклянето на мисленето и появата на страшни мисли, които ние не можем  достатъчно рационално да отхвърлим. Спорта води и до по- добро снабдяване на мозъка с кислород, което намалява стреса вътре в самият мозък-кислорода свързва и неутрализира свободните радикали, които също блокират мисловната дейност. Не на последно място, спортувайки, ти ще се зареждаш от положителната енергия на ендорфините-вътрешните вещества на удоволствието.

Второто е да започнеш приема  на  вещества които подпомагат тялото и мозъка да се справят със стреса, а от там и да се намали тревожността генерираща натрапливостите.

1.Започнете приема на женшен-препоръчам индийският който се продава под името  Ашваганда

2 Второто е , гама аминомаслената киселина.Още като студент съм я пил за спокойствие и подобряване на паметта.За подробности виж това- http://www.silabg.com/bg/780-NOW-GABA-B6-500mg--100-Caps-.html

3.Трето, трябва да прибавиш и магнезий -него го наричат антистресов минерал, защото регулира напрежението в тялото и силата ни на реакция на стрес.Повече за магнезия виж тук- http://magnezij.com/

4.Прибави и 5-хидрокси триптамин, ще подобри съня и настроението ти-ако си над 40 години го замени с мелатонин-за повече подробности виж това http://bilki.bg/index.php?m=320&lang=1&cat_bilki=28908&a_bilki=6361&bilki_c=922&bilki_p=2619

5.Омега 3-6- 9 мастни кислени-те са не само протектор на сърдечносъдовата система но и мощен антидепресант. Търси такива които са и и от риба, например тези-

 http://www.nowfoods.bg/p/Super-Omega-3-6-9

6. Прибави и поне три чаши зелен чай дневно –той съдържа  аминокиселината л-тeанин-за нея проверете сама в нета

7.Фолиева киселина и витамини от група В-набави си ги хранейки се със сурови ядки, за подробности вижте това-

http://www.edna.bg/zdravoslovno/hrani/iadki-s-lechebni-svojstva-4625966

Третото е, да добиеш контрол върху тялото си чрез овладяване на някакви релаксиращи техники. Най-просто е да овладееш коремното дишане, за подробности виж тук-http://medpedia.framar.bg/%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F

Може и да се запишеш и някой йога клуб.

Това са известни и познати препоръки, които могат да повлияят тревожността  в известена степен. Те могат да се ползват от всеки човек.  Но когато се касае за тревожност с продължителна давност, натоварена  и с натрапливости, трайно решение може да се получи само с психотерапия.

[Alex_88]

А някакви лични техники за избягване на дадени натрапливи мисли. Или справяне с някоя конкретна. Аз напоследък имам серйозни проблеми. Просто не мога да спра тази мисъл а когато изчезне се появяват други натрапливости. Имах резки промени в жовота, и сега не мога да се оправя. Имам от години проблеми с натрапливостите, но сега са направо неконтролируеми. Имам една мисъл, която ми се е натрапила много дълбоко. Парирам я някак си с друга като се появи и след това пак се появява и става един омагйосан кръг. Дали може да ми предложите някаква личностна терапевтична техника?

[д-р Тодор Първанов]

Дадени са в книгата ,, Обсебен мозък,,

Купи си я.

[Alex_88]

Дали я има на книжния пазар?

[д-р Тодор Първанов]

Разбира се.

[Alex_88]

Просто се отключи стария проблем, и не мога да спра да изброявам. Не знам дали е възможно дори с помощта на терапевт при положение че съм изпаднал в доста голяма дупка. Дали бих могъл да се справя, някак имам чувството че всички натрапливости от изминалите години ми се активираха.