ОКР

[потребител]

Здравейте!

Като написах ОКР в youtube ми излязаха хиляди клипчета и останах малко с впечатлението че тва заболяване е няква мода сред младежта.Хората са готови на всичко за да не ги вземат за посредствени.Но внимавай какво си пожелаваш.Уви аз май страдам от него за жалост.

Имам този проблем от 12 годишна.От известно време се ровя в нет-а и съм почти убедена че страдам от ОКР.В определени периоди от живота си съм минала през всичките симптоми- като дете миех ръце по 100 пъти , броях, кляках , ставах.... и тн.После и мислите и компулсиите станаха се доразвиха и тн. Знам че заболяването е хронично.Всеки път когато се почувствам по-добре си мисля че повече никога няма да правя тези глупости(моите компулсии),но ето че най-изненадващо пак попадам в дупката. В момента съм във фазата в която компулсиите заемат доста време от ежедневието ми.Качеството ми на работа спадна ужасно много. Не мога да се концентрирам.Не мога и да водя нормален диалог с хората. Мисля че толкова зле до сега не съм била.Не мога да се справя но имам желание(огромно).Колкото повече се опитвам да контролирам компулсиите толкова по- зле става. Ако реша да и устоя мозъкът ми блокира и мисля само за това.Ужасно е!Имах разгорещен спор наскоро с един приятел и не можех да се контролирам, след всяко смислено изречение следваха по 3 идиотски компулсии, начинът по който ме погледна той беше ужасен.Не знам дали още сме приятели...Страшно ме е срам.

След като анализарах живота и заболяването си установих, че поради дългите паузи(по 6 мес) в които съм се изолирала у дома за да се справя със обсесиите и компулсиите съм пропуснала милиони шансове, изгубих много приятели.Те едва ли знаят че е заради това, контролирала съм се винаги доста умело, само най-забелязващите са долавяли че нещо не е наред но сега положението е зле.Правя глупости пред хората.Разхождам се по 5 пъти напред назад и тн.Имам богато въображение- ритуалите са всякаквиЗа човек, кйто не знае какво е това сигруно изглеждам като психопат.

Надявам се на отговор от специалист.Моля ако има хора в това положение или такива избавили се от него да ми пишат.Имам нужда да знам че има надежда да се оправя.Не мога да продължавам така.Срамът е ужасен.

Лека вечер.

[Орлин Баев]

Здравей!

Благодаря ти за искреността, за желанието ти за справяне и откровеността ти! Да, наистина ако човек не е психотерапевт психолог или психиатър, не знае за какво става дума. Затова, когато хората видят някого да прави компулсии, просто си го етикетират с "луд". Което няма нищо общо с реалността, разбира се! Обикновено хората с ОКР са много интелигентни, много и бързо мислещи, дори на няколко нива мислещи. Имат силно развит аметакогниция, т.е. наблюдение на самото мислене. Всичко това всъщност може да послужи като трамплин за себеразвитие, дори за духовно израстване - малцина имат толкова силно и свръхбудно самонаблюдение като хората с ОКР. Преди време в психотерапията аз лично твърде много задавах въпроса "защо" даден психичен факт съществува? Той е важен, защото фасилитира осъзнаването - то е като да копаеш в корените на проблема. Това се прави обаче с анализ на психиката и възпитанието ви, на реакциите и характера си. Прави се от психотерапевт в процеса на психотерапия.

По-важните въпроси обаче са КАК и КАКВО да правим със натрапчивите мисли и ритуали!?!

Зад ОКР-то обикновено имаме един доста ясен психомеханизъм: много силно его, силно желание за контрол, перфекционизъм и максимализъм, често дори инат - на характерово ниво. Едно силно желание за контролиране, за налагане над себе си. Силна критика и автокритика. Емоционалната проява тук е дразнене, отвращение, обида, отхвърляне, свръхнапрежението на контрола. Погледнато през призмата на християнската психотерапия, такъв характер е доста горд - разчита най-вече на себе си, прекъсвайки връзката с живота и закрилата на любовта в живота.

Зад този характер обаче стои силен страх - от нараняване, от провал, от изцапване от този свят, от злоупотреба, от хорското мнение. Силна вина при неизбежните грешки и провали. Тези базови страхове-вярвания се анализират в психотерапията, проследява се произходът им - найчесто са заложени през ранните години от родителския стил. Често родителите са по-изискващи и кондиционно даващи любов - давам ти любов "ако". Разбира се, всичко е индивидуално! Осъзнаването на дълбоките си страхове при анализата вече представлява един директен спокоен поглед върху собствения психомеханизъм. Самото осъзнаване силно снижава тревожността и способността за неправене на ритуалите.

Изследванията с невромозъчно сканиране при ОКР показват, че при едно дълго време носено окр имаме и актуални мозъчни неврални промени. Дадени автоматични когниции (мисли), идващи от несъзнаваните когнитивни схеми, тоест от дългосрочната семантична и емоционална памет, се асоциират с високо ниво на страх. В мозъка се получава нещо като "късо съединение" - прокарват се дълбоки невронни пътечки при страхуваните мисли. Единият, по-опосредствен начин за справяне, е този, който споменах по-горе - когнитивен анализ и осъзнаване. Вторият, по-директен начин работи чрез методите на бихевиоралната и хипнотерапията. Важно е да осъзнаете, че временното снижаване на тревожността при правенето на ритуалите е само едно бягство от страха, предизвикано от свръхконтролиращия ви характер. За малко тревожността намалява, но колкото повече месеци и години правите ритуали, толкова те стават по-малко ефективни, започвате да ги правите все по-често и дори навън, в обществото, стават по-разнообразни. Фройд нарича ОКР една лична религия, като го сравнява с религиозните ритуали. Наистина са същите механизмите и наистина правенето на ритуалите е водено единствено от илюзията за бягане/ защита от страха на суеверните/ ирационални вярвания!

Изоставете ритуалите! Просто използвайте способността си за себенаблюдение и вижте какво става, когато не направите ритуала. Увеличава се тревожността, тъй като е премахната илюзорната защита! Учете се да издържате на напрежението да оставате в тревожността, без да бягате в защитите на ритуалите си. Тогава тя малко по малко се стапя. Стапят се и ирационалните базови вярвания за замърсяване, за нараняване, болест, нараняване и т.н. Тук роля има и когнитивната работа по реструктуриране на интерпретацията, която давате на автоматичните мисли. Тезси мисли идват директно от страховете ви-базисни вярвания в несъзнаваното/ дългоср. ви памет. например идва мисъл: "Това е мръсно, пипнах го и се изцапах!". Интерпретацията ви на тази мисъл би била: "О, да, изцапана съм и ако не се измия, ще се заразя!". Примерно реструктуриране на интерпретацията: "О'к, ако е рекъл Господ, нека се заразя и нека умра! Да бъде волята му! Нека гордостта на егото ми се смири! Оставям живота си в ръцете на Вселената! " Тази когнитивна работа е важна и тя се учи в психотерапията!

Накратко, справянето е напълно възможно - просто потърсете опитен когнитивен и хипнотерапевт, за да ви помогне!

Ето две техники от НЛП за самопомощ: тук и тук.

И тази молитва! Молитвата засяга именно гордостта на егото, която присъства при ОКР. Засяга тази свръхнапрегната битка, бягане от страха и спомага за смирението и толерантността, нужни за справяне, за ресвързване с щастието ви!

[Eлф]

Всъщност Орлин много ми помогна с тези редове и с обяснението на тези неща. Бях обещала на някой че ще помисля как да се обърна към вас за съвет но все не знах какво да ви кажа. Всъщност и аз винаги съм смятала така както казваш т.е. не мога да се изразя както ти си го направил но за мен вселената не е бездушна и Бог не е глух нито сляп, затова когато мислите ми рисуват ужасни картини и страхове загнездили се в мен още от детството ми поради ред събития и т.н...затова когато се свивам от страхове и ме нападат тежки и страшни мисли, залагам на молитвата, това е което ми дава сили да продължа и ме крепи в живота.

Ако законът за привличането беше толкова директен и магично автоматичен, както захарно бонбонено го описват, всеки хипохондрик със силни мисли и страхове от болести щеше да ги има тези болести много скоро. Или човекът с натрапчиви катастрофични мисли би привлякъл ситуация на злополука скоро и бързо. Да, но не...

Хипохондрикът цял живот може да си носи страховете, да умре на 120 и да бъде по-здрав от много оптимисти. Човекът Х с натрапчиви мисли може да ги има постоянно и те практически никога не се случват. Защото Вселената не е толкова глупава, колкото я представя Кехоу. Вселената, тази външната и собствената ни вътрешна такава, си има механизми, които много ясно се виждат в психотерапията. Познай себе си и ще познаеш всичко останало, се казваше някъде в Елада.

Въпросните мисли за болести на вас и на близките ви, за злополуки и т.н., са само една защитна реакция на несъзнаваното ви (подсъзнанието), която всъщюност е добронамерена и се стреми да ви защити - вас и близките ви. В основата на тези мисли, наситени със страх, всъщност стои доброто намерение на подсъзнанието ви за щастие и сигурност. Сега, ако си кажете, че Вселената, Космосът, Бог, законът за привличането или както и да се нарече, ще се повлияе от тези мисли, това ще бъде грешка. Вселената е мъдра и ни вижда целите, в цялостта ни. Вижда цялата ни психика, на всички нива, едновременно. А най-силната част от тази психика е това несъзнавано.

Затова, сега задачата ви е да вземете положителното намерение, заложено в подсъзнанието ви и да го отделите от неприятните мисли, чувства и телесни реакции. Положителното намерение на подсъзнанието ви е: "Искам аз и близките ми да бъдем здрави и щастливи!"

и.т.н...Благодаря и от мен!

[Латина]

Здравейте! Не мога да дам професионален съвет, само мога да споделя собствения си опит.

Мисля, че подобно поведение има нещо общо със суеверията и страха от тях. А кой от нас не е бил суеверен в някой момент от живота си?!

Като дете имах такива периоди, макар и за кратко. Осъзнавах колко са абсурдни подобни импулси и им се противопоставях умишлено. Например "чувствах", че трябва да поставя учебниците в чантата по определен начин, но с насмешка и напук ги обръщах обратно. Нарочно съм оставяла някакво боклуче в перфектно подредената стая. Нарочно съм стъпвала по други плочки на тротоара, а не в реда, който съм си наумила.

За мене ключът към успешното справяне беше осъзнаване на нелогичността на подобни импулси и зависимостта, в която ме поставят. Приемах такива мисли като нехарактерни за мене, като странични и им се надсмивах, дистанцирах се от тях. Просто във всяка подобна ситуация избирах да съм съзнателна, разумна, свободна и силна. Аз решавах какво да направя. Бях дете, а мисля, че за възрастен човек е по-лесно. Може да е нужно малко повече време в началото, но е напълно възможно да се справи, щом осъзнава ситуацията.

Голяма привърженичка съм на поведенческата психотерапия.

Един човек цял живот се страхувал, че има чудовище под леглото. /И това съм го преживяла.../

Пробвал различни терапии, но безуспешно. Най-накрая отчаян отишъл при един начинаещ психолог, който практикувал поведенческа психотерапия. Той го излекувал напълно и окончателно само с един - единствен сеанс. Как ли? Ами много просто - отрязали краката на леглото.

Аз съм убедена, че от нас самите трябва да се свърши главната работа. Отстрани може само да се помогне със съвет и окуражаване. Господари на своя свят сме преди всичко ние. Какво ще се случва в нашия дом, в нашия ум и сърца, зависи преди всичко от нас.

Убедена съм, че спортът, песните, танците, чистият въздух и положителните емоции помагат да се освободи човек почти неусетно от много здравословни и психически неудобства.

Аз например, с удоволствие бих се наплескала цялата с кал, бих тичала боса по някоя поляна, бих пяла песен с неустановен ритъм и мелодия, бих се гонила, прегръщала и отъркаляла в тревата с някое бездомно куче... Е-ех, спомени, спомени...

[Eлф]

Латина имаш три да ( и аз като в "България търси талант " за цялото ти мение). Орлин, молитвата прочетох два пъти. Един път пред самата себе си и един път пред майка ми която е наясно със страховете които ме разтърсват и които ми се отразяват дори на физическото здравословно състояние. Наистина си засегнал всички нива и понеже молитвата е най- близкия до мен метод направо я попих. Знаеш ли, не ревнах, но някъде издълбоко от мен бликнаха сълзи които навлажниха очите ми, а сълзите според мен лекуват и освобождават. Благодаря! Ще продължа да си я казвам

[потребител]

Благодаря на всички за отговоритеВъпрос към Орлин Баев : Познавате ли добър терапевт във Варна, който е наясно и се занимава с поведенческа терапия?Не искам да изпробвам хиляди варианти докато улуча свестен лекар.Нямам време за това(и ресурси също).

[Орлин Баев]

Знам за Милена, когнитивно - поведенчески терапевт: 0887613338. Не я познавам лично, само сме обменяли писма.

Още една добра терапевтка от Варна: Боряна Чалъкова, позитивен и психодрама терапевт: 0887498047

Още познавам Манол Смуков: 0896/675216

Успехи!

Редактирано Април 29, 2010 от Орлин Баев

[д-р Тодор Първанов]

Цитат ---Убедена съм, че спортът, ..... танците,........................помагат да се освободи човек почти неусетно от много здравословни и психически неудобства.

Статистиката показава, че тридесет минути спорт -танците ги приемам за спорт -редуцират тревожността с 20%. Аз препоръчвам обаче малко повече 45-60 минути.Тогава започват да се отделят и ендорфините и редукциятя е поне 30%. Така ,че докато си намериш психотерапевт може исама да си помогнеш редуцирайки симптомите с поне 25% - 30-%.

[потребител]

Цитат ---Убедена съм, че спортът, ..... танците,........................помагат да се освободи човек почти неусетно от много здравословни и психически неудобства.

Статистиката показава, че тридесет минути спорт -танците ги приемам за спорт -редуцират тревожността с 20%. Аз препоръчвам обаче малко повече 45-60 минути.Тогава започват да се отделят и ендорфините и редукциятя е поне 30%. Така ,че докато си намериш психотерапевт може исама да си помогнеш редуцирайки симптомите с поне 25% - 30-%.

Здравейте,

Не тръгнах на терапия, но пък започнах да ходя на йога - добро начало надявам се. Ходя само от седмица и нещо , но се чувствам доста по-добре.(това за положителния ефект на физ.натоварване и релаксация)

Имам няколко въпроса , свързани с ОКР:

- Възможно ли е обсесиите и компулсите да са бягство от реалните проблеми?(това за да мога да отговоря на мама)"Защото е по-лесно да си въобразяваш някакви работи, вместо да живееш в реалността".

- Ако са някакъв вид бягство от реалността защо тогава мога да стоя цяла нощ права, да не ям и да се подлагам на всякакви "мъчения" за да предодвратя някакое илюзорно събитие (компулсиите ми са стигали и до там)и издържам на тези изтезания над себе си , а не мога да се справявя веднъж за винаги с някакви мисли.

- Има ли случаи, когато хора с ОКР си въобразяват , че имат паранормални способности?( и възможно ли е това също да е породено от манията за контрол над всичко и всеки)

Започнах да чопля и да търся какво точно е отключило този проблем преди много години за да го изкарам на светло, да го изтупам от прахта и да се справя с него, но не знам кое точно "нещо" или поредица от "неща" са го предизвикали. Знам , че е някаква емоция с която като малка не съм успяла да се справя и......аз като слона от приказката сега стоя с оковите на крака без да осъзнавам, че съм вече голяма и силна и най-малкия напън от моя страна ще ги скъса ("защото слонът е бил прикован когато е бил много малък")

Удебедена съм , че ако имам някакви насоки какво да търся ще открия кое ме е "уплашило" и наранило и накарало да се "спася от лошите" по този начин. Това което си мисля аз е, че от този момент нататък , механизмът за справяне с тревогата е останал един и същ. Когато проблемите и предизвикателствата на живота са ставали по-сериозни(с нарастване навъзрастта) и обсесиите и комплулсиите са ставали по "големи" и цветни. Един вид съм живяла в паралелен измислен свят с измислени проблеми които съм "убивала" с разнообразни компулсии, но те по никакъв начин не са ми помагали да се справя с реалните проблеми в живота.

Ще дам пример от личния си опит(може да е интересно за някой): Имам важен изпит на другия ден. ОКР казва "ако искаш да си вземеш изпита не го прави(което и да е движение) или го прави пак и пак (което и да е движение) и зацикляш....вместо да седнеш и да си научиш за изпита. Което не означава, че си миеш ръцете по много пъти защото те е страх от бацили и болести, страх те е само в супер началната фаза на заболяването. Миеш ги, защото трябва да ги измиеш пак и пак , но не защото си мислиш, че са мръсни. Пределно ти е ясно, че са перфектно чисти. Зацикляш на едно и също движение но това което правиш няма никаква връзка с твоя страх. И ако някой в този "интимен" момент насаме с ОКР те хване случайно и те пита :"Абе защо си миеш ръцете по 10 пъти?"...Ти ще кажеш първото най- логично нещо "Ами май са още мазни не мога да ги измия добре", а не "Абе има тука един глас дето ми казва, че ако не ги измия още 5 пъти ще се разболееш от рак и ще умреш"....и тн.

Ще се радвам ако отговори на въпросите ми.

Лека вечер.

[д-р Тодор Първанов]

Губиш си времето.

Цитат: «Започнах да чопля и да търся какво точно е отключило този проблем преди много години за да го изкарам на светло, да го изтупам от прахта и да се справя с него, но не знам кое точно "нещо" или поредица от "неща" са го предизвикали.....

Удебедена съм , че ако имам някакви насоки какво да търся ще открия кое ме е "уплашило" и наранило и накарало да се "спася от лошите" по този начин. «

Този подход – да се търси причината, ми напомня за притчата, в която един турист бил ухапан от отровна змия. Змията се скрила в близките камъни и той започнал да я търси. Търсил я часове наред и я намерил. В момента, в който щял да я убие, паднал и умрял подкосен от отровата и. А селото в, което имало противоотровен серум, било само на десетина минути път.

Подходът ти е неправилен, мозъкът ти е неспокоен и объркан. А когато е такъв, не може да намери нищо. Дори и да намери нещо, това не значи, че ситуацията ще се помени.

Ефективният подход започва с въпроса ,,как’’.

Още Айнщайн е казал:,, Ако имам 60 минути за да реша един проблем от който зависи живота ми, 55 от тях ще отделя за да задам правилният въпрос’’ .

В случая той е ,,Как да се справя с натрапливите мисли?’’

Повтаряй си го и търси решението. Когато го намериш и решиш проблема, може спокойно да търсиш причината. Но тя е ясна – някой от родителите е тревожен и несигурен. Възпитана си така.

П.П. Когато говорих за спорт, нямах предвид йога. Аз съм лекар. За мен лечението на тези разстройства е съобразено с физиологията на организма. Ако йогата ставаше за начален етап, аз непременно бих я препоръчал. Тя има своето място, но първото, което трябва да се направи, е да се разгради адреналина, който прави тревожността, а неговото разграждане става с динамичен спорт. Успоредно с него може да се прилага йога, но само с йога, ефектът е слаб.

Редактирано Ноември 2, 2012 от д-р Тодор Първанов
дребен шрифт

[потребител]

OK ,ще започна да бягам или да ходя на аеробика.Колко често да ходя и по колко време?

[д-р Тодор Първанов]

В началото - всеки ден по 40 мин. до 1 час. Само много ВНИМАВАЙ!!! като не си загряла и не си тренирана, да не скъсаш мускул, изкълчиш става....и т.н. Имам и такива пациенти.

[потребител]

В началото - всеки ден по 40 мин. до 1 час. Само много ВНИМАВАЙ!!! като не си загряла и не си тренирана, да не скъсаш мускул, изкълчиш става....и т.н. Имам и такива пациенти.

Пак съм аз, не знам дали ще мога толкова много , но ще опитам, щом е в името на здравето

следвайки вашата логика възможно ли е състоянието да се засилва когато дълго време съм била обзедвижена?(не съм спортулавала, от работа в къщи и тн).

Благодаря много за отговорите дотук.

[д-р Тодор Първанов]

Абсолютно! Стресът - адреналинът се провокира по 2 механизма. Единият, по-честият, е чисто мисловен, както е при вас, а другият е при натоварване на физиката. /Когато човек е обездвижен дори и няколко крачки вече се преживяват като усилие и за да ни подпомогне от надбъбрека се отделя адреналин/ Неговата цел е да ви даде енергия да се движите и справите с проблема. Ако не предприемете действие, той не се разгражда и остава в организма и дава напрежението и тревожността, които при всеки човек имат различен облик - постоянна тревожност, панически кризи, натрапливости. Образно казано адреналинът е като бензина за колата. Когато натиснете педала на газта и превключвате плавно скоростите, на мотора му няма нищо и колата върви, но ако сте на едно място и сте изключила от скорост, а сте натиснала педала до дупка, тресенето и воят на двигателя ще бъдат ужасни. Така се тресете и вие, когато седите на едно място. Разбира се, това, което ви казвам, не е същинската психотерапия. Това е само съвет за частично справяне и той не решава тотално проблема. Нали не смятате цял живот да тичате по стадионите? Целта на психотерапията е да направи така, че кракът ви да не натиска излишно газта, което означава промяна в мисловния процес, отговорен за отделянето на адреналина. ПП. Един час спорт в началото е наистина трудно, затова нека натоварването е умерено, с паузи за почивка. Интензивността трябва да се постига постепенно, с течение на времето. Регулярността е от изключителна важност.

Редактирано Юни 1, 2010 от hip

[потребител]

Здравейте,

Около година след написването на този пост започнах да се чувсватм ужасно. Няколко месеца на силна умора и колкот и да спях не можех да се почувствам добре. Получих една паник атака от нищото. Известно време след това още една. Изпитах всички тези усещания с потъването , изтръппваха ми ръцете, краката, главата. Следващите няколко месеца се задъхвах постоянно, трудно си поемах въздух. Ходих на редица лекари, изследвах хормони, сърце и т.н. редовните неща в тези случаи. Отидох на психиатър с направление. Не си говорих много с него. Веднага ми предписа ксанакс. Аз си го пих около 2-3 седмици. Когато тоидох на контролен преглед имах силно желание да споделям и говоря, но уви нямаше време за това явно. Той водя, че съм тревожна още и ми препоръча да си извадя някакви документи, за да започна да пия скъп АД по здравна каса. Мисля , че струваше около 70 - 80 лева. Това беше и краят на посещенията ми. Реших, че съм достатъчно зле и без това, че да си пържа мозъка с медикаменти, били те и без странични ефекти, невероятни и т.н.

През последната година почти постоянно чета материали за ПР, депресия, ОКР и всякакви други и начините за спрявяне с тях. Анализирах себе си, значимите фигури в семейството ми, нещата , които са ми се случили и т.н. Отпусках се, отидох на масаж. Споделих пробелема в семейството си и т.н и т.н Почти през цялото време поддържах кръвно 140/90. През 2-3 дни ми ставаше лошо. Обяснявах си го с рязко падане на кръвно и рязкото му вдигане, породено от страха, че ми е лошо. Понякога стигаше до 165/100. Започнах незъзнателно да следя всяка промяна в тялото си, в усещанията си. Всеки път при лека умора, лека болка или дори усещане за ходене по голяма нужда отново започваше да ми прималява. Сякаш станах свръхсетивна, търпимостта ми към всякакви дразнители беше крайно занижена.

С две думи развих един букет от психически разстройства. Оказа се, че имам и клаустрофобия. В отчаянието ми се появяваха и суицидни мисли.

Не съм спирала работата си заради това. Дори ме повишиха. Опитвам се и да уча разни неща, но там изоставам доста. Последно време обаче не излизам с приятели, защото целият следващ ден прекарвам в анализ дали не съм се изложила нещо, придружен с отчаяние и рев. Често си тръгвам изненадващо от събития, защото ми става лошо.

Ритуалчетата понякога ги правя и пред хора, като сякаш изпадам в транс и си мисля, че никой не ме вижда в този момент. Чак когато получа успокоение виждам, че някой ме е погледнал неодобрително и тогава идва чувство на срам.

Това, от което най-много се срахувам е, че може да съм болна от някоя по-лоша психичека болест. Имам нужда от успкоение, че няма да вляза в лудница и че не страдам от шизофрения например.

Имам усещането, че някаква черна мъгла, по скоро плътен мрак ме дебне постоянно и ако се отпусна и за миг ще ме погълне. Често когато се стъмва имам такова усещане. Когато времето е мрачно и ще вали също. Слънчевата светлина ме успокоява.

Анализирах и каква може да е допълнителната полза за мен от това състояние. Стигнах до извода, че съм започнала с ритуалите защото съм си мислела, че управлявам някакви енергии, че имам способности, които може да ме пазят от разни страхове ( а страховете най-често бяха свързани с неодобрение, отхвърляне или провал). Когато започнах да ги правя се чувствах много по-силна, самоуверена, имах оръжие, което ме пазеше от злополуки...

Реших , че ще е добре да посетя психотерапевт, защото взе много да ми писва от това състояние, за което нямам диагноза. ОКР-то си го самопоставих. Всъщност толкова ми е писнало, че чак го мразя (състоянието си). Не ми се рови повече, не ми се дълбае, просто искам да живея нормален живот. Днес обаче прочетох тази статия и много се депресирах- www.gatchev.info/blog/?p=939. Вярно ли е това, което се твърди там - задължително медикаменти повече от 10 години? Та това си е един цял живот. МОля споелете вашето мнение.

Малко повече инфо и за мен - Нямам 30 години, омъжена съм с дете. Имам престижна работа.

Не мога да си простя, че прeз последните 3 години не му отделям нужното внимание. То расте токова бързо и аз съм му толкова нужна в момента силна, спокойна и за пример....Искам да съм този човек, да не го превърна в плах, невротичен и слаб, да расте самоуверен и щастлив,

Прочетох във форума, че тежките тревожни състояния се лекували без лекартсва за 4 месеца. Това е чудесно. Притенява ме само , че ако отида на психотерапевт ще излекувам симптомите си , но това , което ме мъчи ще си остане, след което ще избие в някакво още по-ужасно състояние. Сякаш съм прокълната...След тези четири месеца друг човек ли ще стана? Няма ли да се опитам пак да приложа същите ( или по-нови и коварни) методи за справяне с тревожността си? Мисълта ми е , че често се примиряваме с познатото (по-малко) зло.

Лека вечер.

Редактирано Ноември 2, 2012 от д-р Тодор Първанов

[Kolibri]

Здравейте! Аз съм на 24 години, от Благоевград съм, но живея в София. Много трудно се реших да напиша този ми пост или иначе един откровен зов за помощ. Моя проблем старита през 2007 година, когато бях пъри курс студентка в София. Един ден докато си седях вкъщи изведнъж ми прилоша, имах чувството, че ще припадна и се изплаших много. Изплаших се толкова, че се обадих на мама защото си мислех, че ако ми се случи нещо и припадна, никой няма да знае и ще си остана самичка в апартамента без никой да разбере. Обадих се на мама и я държах на телефона близо час, докато не дойде една приятелка, за да не съм сама. Както и да е, този ден мина, но след случката се чувствах странно, сякаш света беше друг, сякаш цялото ми усещане за картина беше друго. На другия ден след университета при мисълта, че ще се прибера и ще съм сама изпаднах в ужас и се обадих на баща ми да ме вземе. Веднага си отидохме в Благоевград и при личната лекарка. Тя каза, че трябва да говоря с психолог. Даде ни някакъв номер и си тръгнахме. Ден, два отказвах да отида, но постоянно плачех, това не бях аз. Аз съм много весел човек, много се смея, закачам, шегувам. Много съм галиьовна, много любвеобилна....или поне бях. След два дни рев, все пак отидохме на прихиатър. Влязох и разговора не беше много дълъг, даже не си спомням какво толкова си говорихме. Спомням си, че ми изписа да пия Еглонил, Серопрам и Ривотрил. Еглонила го спрях много бързо, тъй като ми се появи секрет в гърдите. Продължих на Серопрам и Ривотрил. След около два месеца бях като нова и съответно постепенно спрях хапчетата. Отново бях аз –лъчезарна, усмихната, безгрижна. Това продължи близо година и декември месец 2008 отново получих криза-отново страх,че ще припадна и т.н. Опитах се да се успокоя няколко дни, но се измъчвах много и пак отидох при психиатъра в Благоевград. Разговор отново нямаше кой знае колко дълъг, само лечението се опитахме да проведем с Неолаксан (или нещо подобно), но връщайки се сама отново в София, изпитвах постояннен страх да остана сама, да не ми се случи нещо и даже не изчаках и две седмици и сменихме Неолаксана отново с Ривотрил. Този път нямаше и месец и отново бях като нова. Отново постепенно спрях ривотрила и Д-рът ми каза да попия Симпатил известно време. Не след дълго и Симпатила го спрях, защото бях супер. След известно време, както се и очакваше се появи нова криза, която опитах да преборя само с това да не стоя сама, да не ходя сама късно вечер някъде и с помощта на малко Симпатил се измъкнах много бързо, отново. През цялото това време (т.е. три години) човекът, с когото се опитвах да споделям мъката си беше майка ми. Сестра ми (с която живеех по това време) никога не ме разбира напълно и веднага започва с шегите : ти си луда, ахахаха и подобни шеги. Приятелят ми тогава, не прие радушно, че ще пия антидепресанти, но не сме говорили повторно на тази тема, след като започнах лечение – с него не съм споделяла никога как се чувствам в кризите си. Последната криза, която надвих така да се каже със Симпатила и компания около мен, един единствен път изпитах странно чувство на страх, поглеждайки една ножица, но то отмина, аз го забравих и това беше всичко. И така 2010 година се разделих с приятеля си, с когото живеехме заедно със сестра ми. Разделихме се много тежко – той беше първият ми мъж, първата ми любов, имахме връзка около 5 години, но той много пиеше, употребяваше наркотици – или така наречените леки наркотици (трева и амфетамини) и бавно, но сигурно се отдалечавах от него, защото напиеше ли се ставаше заядлив, гаден, заключвал ме е, чупил е прозорци и прочее. Разделихме се и аз много плаках, много страдах, защото много го обичах, но всъщото време се влюбвах в друг мъж, но ме беше страх и срам да призная, за да не би да изляза лош човек. Бившият ми приятел не прие добре раздялата, заплашваше ме постоянно със самоубийство, че ще се хвърли, отрови и т.н. После ми каза, че е платил да убият и разкъсат на парчета, мъжа, в който се влюбвах, след това лъжеше, че умира от цироза и общо взето аз си по-пострадах близо половин година. След това започнах връзка, с втория мъж, който вече споменах, който за мое щастие от 3 месеца е мой съпруг, и приказаката започна. Бях се справила с всичко без кризи, без хапчета, без крайни мерки, бях влюбена...понякога плачех от щастие даже. Един ден 2011 година зимата, бях със сестра ми и мъжа и, и ни удари кола отзад. Леко, нищо сериозно, но аз си ударих главата-не много, но достатъчно че да ме приболва няколко дни. След 4-5 дена някак си успях много силно да си ударя главата във една врата, тичайки да изляза и след още два дни моето „любимо усещане” се завърна. Тогава не разбирах защо, та аз съм щастлива, обичана, мъжът до мен е супер. Пратиха ме на неврохирург за главата и слава Богу ми се измсмяха, че съм отишла даже след като нямам гадене и повръщане дори. Но на мен не ми минаваше – главата ме болеше много, неможех да спя въобще, нямах апетит, слабеех и ужастното подтискащо чувство не ме оставяше. Опитах да се преборя отново със Симпатил, но не стигнах далеч. Пак отидох при същия психиатър в Благоевград, защото бях много доволна как за месец влизам пак в кондиция, но този път не стана. Започнах да пия Уропрам и Ривотрил, но нищо не ставаше. Чувствах се ужасно, не казвах на никой, защото си мислех, че вече съм достатъчно голяма за да разтройвам майка си, не казвах на приятеля си, защото ме беше страх да не ме сметне за луда. Ривотрила и Уропрама не помогнаха и след 3 месеца прием, спрях Ривотрила. Живеех си с неприятното усещане за нещо гадно, с понякога ужасното чувство, че нещата не са много реални и само стисках зъби. Един ден, няма никога да го забравя, отидохме на кино със сестра ми и аз в киното отново получих нещо като пристъп на паника, но не споделих с нея. Както винаги започнах да го анализирам, да мисля откъде, защо и т.н. и изведнъж в главата ми се заби мисълта, че мога да полудея и да нараня сестра си. От тази мисъл направо откачих, не ми стигаше въздух, седях в киносалона и си мислех, че съм най-ужасният човек. Пишейки го сега, за първи път го казвам на някого и отново избухвам в плач. Не казах на никого, как да кажеш на близките си, че те е хванало страх, че ще убиеш сестра си. Пак отидох при лекаря и пак започнахме с Ривотрила и Уропрама, но и Халоперидол като добавка. Подобрение имах, но не бях аз на 100 %. Имах си своите мисли, притеснявах се видя ли нож, ножица или нещо остро. Вече не бях аз, край, яз се мислех за опасна за семейството си. Ами сега? Сега накъде? Хората, за които знам, че съм готова да умра, които обичам толкова силно, сега трябва да пазя от себе си, как? Започнах да избягвам да съм близо до тях, вече не се гушках в мама така, какато толкова много обичах, беше ме страх да оставам сама с кака ми, защото може би съм опасна за нея. Но не им казах нищо, изживявах ужаса и се страхувах да споделя с когото и да било. Психиатърката ми каза, че са нормални притеснения за състоянието ми, но Халопиридола ще ги спре тези мисли. Да, ама не – отново се появи секрет в гърдите ми и го спрях. Ривотрила не ми помагаше и спрях и него. Останах на Уропрам и малко по-малко започнах да се стягам сякаш. Мислите отшумяваха, страха ставаше по-малък. След това приятеля ми ми предложи брак. Преди три месеца се оженихме. Всичко беше хубаво, но изведнъж пак ме връхлетя ужасното чувство на паника. Отново започнах да пия Ривотрил и Уропрам, събрах сили и му казах, че пия хапчета. Той не ме разбра, той изпадна в ужас, защото обвини себе си, после ме обвини, че съм слаба, че се лигавя. Не му казах за страховете си, не му казах, че ме е страх, че ще откача и ще ги нараня. Как да му кажа, та нали го обожавам, как да го отблъсна? Кой нормален човек, ще каже няма проблем мило, ще го преудолеем...той ще ме сметне за луда, а аз незнам дали всъщност не съм...Плашех се и един ден реших да поровя в интернет. Това беше първото ми четене на подобни теми, защото при първите ми кризи психиатъра ми каза в никакъв случай да не чета глупостите в инетернет и аз никога не съм го правила. Но вече не издържах. Порових, прочетох, видях че има много хора със сходни оплаквания. Видях, че Когнитивно-поведенческата терапия е подходяща за подобен случай (поне така разбрах де). Съжалих стократно, че не съм се поинтересовала преди, да видя, че няма нищо страшно да имаш паник атаки, че те нищо немогат да ти сторят. Звучи глупаво, но сега бих дала всичко да се върнат атаките, но тези натрапчиви мисли никога да не прекосяват мозъка ми. Оттогава не съм ходила при психиатъра в Благоевград...не искам да пия хапчета вече. Сега искам да съм съпруга, добра дъщеря, искам да бъда майка, а ме е страх...незнам дали заслужавам да бъда майка, щом такива страхове минават през главата ми. Това ме убива...Някак си бях успяла за се стегна преди допреди седмица. От месец не пия нито ривотрил, нито уропрам. Усещах отново чувството на щастие, исках да се изчистя, за да мога да си направим детенце с мъжа ми. Започнах пак да се радвам много на мама и татко и кака, така както преди – да ги гушкам, да ги целувам, да се лигавя от сърце, защото аз съм такава -тотален олигофрен и дебил с вечна усмивка. Исках много да си запиша час при психотерапевт, да приложа когнитивно-поведенческа терапия, да се науча как да се справям...искам аз да контролирам живота си...Проблема е, че аз завършвам магистратура и нямам работа. Не съм работила досега, баща ми ми даваше месечни. Сега съм омъжена и нещата са различни, сега си търся работа от месец. Мъжа ми и той остана без работа. Нямаме пари и аз немога да му кажа дай ми 500 лева за терапия, при положение, че той самия не вярва в това май. Изпитвам вина, че не работя, а немога да си намеря работа, което ме убива. За капак преди 4-5 дни ужасното чувство се върна, на моменти пак изпитвам ужас, че нещо ще се случи, после започвам да го мисля и почвам да се притеснявам, че ще полудея, а полудея ли мога да нараня хората, които обичам. Затова ви моля за помощ. Кажете ми как да се справям, докато не стъпим на краката си и не намеря средства да си позволя терапия. Отделно кажете ми, опасна ли съм наистина за близките си? Ако някой ми каже, че съм реална опасност за тях, мисля си, че ще се гръмна, или ще се предам в лудница или затвор. Толкова много обичам семейството си, мъжа си, толкова много искам да имам бебенце, а се чувствам недостойна и ме е страх. Моля ви помогнете ми. В интернет като лекари, които отговарят на изпадналите в беди, видях само вашите имена д-р Първанов и д-р Баев. Моля ви, изкажете някакво мнение. Кажете ми също в София ли практикувате и ако не е нахално колко е цената на един сеанс?

Благодаря Ви предварително, съжалявам за изключително дългото ми писание, но това е първият път, в който пиша или индиректно говоря за тези неща. Благодаря Ви отново за търпението и вниманието. Дай Боже и моите хубави дни да предстоят, все пак съм млада булка, която тепръва иска един нормален живот.

[д-р Тодор Първанов]

Здравей, Потребител!

Доколкото разбирам не си започнала да спортуваш. Продължила си да се анализираш. Не си потърсила психотерапевт. Продължила си да четеш в нета. Е, как да не се влошаваш? Не разбирам логиката ти? Искаш съвети. Ние ти казваме с какво да започнеш. Ти не го правиш и се оплакваш, че си зле. В интерес на истината мислех да не пусна поста ти. Каквото и да ти кажем, ти и сега няма да го направиш. Но пък от друга страна той е много хубав пример какво да прави човек, когато иска да не само да си остане с натрапливостите, но и да ги умножи. Достатъчно е само да продължи да се анализира, да чете по темата в нета, в никакъв случай да не спортува или релаксира и да разчита изцяло на хапчетата.

За статията - много го е хубава, преди 20 години, когато не знаех какво е психотерапия, бих я подкрепил с двете си ръце. Днес, днес предпочитам фактите да говорят.

Тази година един българин решил се консултира в най-добрата клиника в Англия и една от най-добрите в Европа клиники за лечение на ОКР. Както теб той е бил с натрапливости от най-ранно детство. За разлика от теб, през последните 10 години той е бил почти непрекъснато на медикаментозна терапия. Всичките тези комбинации описани в статията са изпробвани върху него. Ефекта на подобрение е бил много кратък и непостоянен.за сметка на това пък ефекта на напълняване бил много изразен и постоянен.За това и българина се решил и отишъл за консултация при самият д-р David Veale, собственика и директор на клиниката -http://www.veale.co.uk/

Това, което му казал доктора, буквално му обърнало представите за ОКР с главата на долу. Доктора му казал това, което и аз винаги съм писал - ти си съвършено здрав, всичко в мозъка ти е наред и по тази и причина няма как лекарствата да ти помогнат.Те биха ти помогнали ако наистина нещо в мозъка не е наред.Казал му веднага да спре лекарствата, които пие, подчертавам-веднага , а не след дни или седмици и му предложил да започне психотерапия с терапевт от тяхната клиника.Човека започнал психотерапия, ще подчертая , терапията е била изцяло поведенческа-само задачи, никакви анализи и други излишни неща.По чисто икономически причини-може да видите какви са цените на лечението в клиниката, човека продължи терапията си с български терапевт. В момента натрапливостите са овладени на 50% и той работи много успешно в чужбина.Терапията продължава.

ПП.Това е книга, посветена на ОКР, написана от доктор Veale.Освен в книжен вариант може да се поръча и в електронен. http://www.amazon.co...ASIN=1849010722

Преди две години в тази рубрика едно момиче зададе въпрос. Въпроса не беше свързан с ОКР.Моят отговор не я удовлетвори и ние се видяхме.Оказа се, че това което не беше споменала във форума е ,че както теб е с ритуали и натрапливости - хипохондрични от ранно детство. За разлика от теб не беше ходила никога на психиатър.Беше ходила на психотерапевт, без съществен ефект.С нея работихме 14 месеца.Срещите ни бяха средно на 30 дни.Беше много трудна работа, но момичето беше необичайно мотивирано и тази пролет ние свършихме терапията.Не само я свършихме, тя се съгласи и с личният си пример помогна на друг мой клиент, който за разлика от нея беше с натрапливости само от три години. Все пак друго е някой, който е бил 15 години с натрапливости, да ти каже-щом аз можах да го направя значи и ти можеш.

Така че статията е ……за тези, които не искат да се справят, нека им служи за оправдание.

ПП2-Не искам да ме разбирате неправилно, при силни, ангажиращи изцяло вниманието обесии, без използването на лекарства не може да се мине.Но, приема им трябва да бъде съпроводен и от психотерапия, както веднага след овладяване на кризата и намаляване на натрапливостите те бъдат спрени и се продължи само с психотерапия.

Редактирано Ноември 4, 2012 от д-р Тодор Първанов

[д-р Тодор Първанов]

Колибри, това съм го писал преди година и нещо ,,,Паниката е овладяна, човекът знае, че няма да умре, но самочувствието му е ниско. То отново генерира адреналин, той дава повишена тревожност и идват натрапливостите. (ОКР) Такива хора се молят паниката да се върне, защото натрапливостите са нещо много по-неприятно. Но паниката няма как да се върне- човекът знае, че няма да умре.,,,,

Това го пишеш ти днес ,,,Звучи глупаво, но сега бих дала всичко да се върнат атаките, но тези натрапчиви мисли никога да не прекосяват мозъка ми. ,,,

Давам го само като пример, как само с лекарства нищо хубаво не може да се очаква при овладяването на страха..

Ако Колибри беше знаела и решила проблема с паниката с помощта на психотерапевт сега натрапливостите нямаше да ги има.За съжаление нещата са такива каквито са и миналото не може да се промени.Нека се съсредоточим върху това, което може да направиш сама.

Прегледай тази тема- http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13762&st=0

Момичето е в състоянието което си била ти преди няколко години.Бързо обаче прозрява,че лекарствата не са средството което търси и както виждаш по наш съвет предприе ясни практически стъпки за решаването на проблема си.Ако тя прояви упоритост и ги спазва, аз съм сигурен, че много скоро ще заживее нормално без никакви лекарства.Нещо повече, при нов стрес, няма да търси психиатър,а просто отново ще се върне към тяхното правене.

Прочети плана и.На базата на него си направи собствен такъв и колкото и да не вярваш,че ще се справи започни да изпълняваш нещата.Когато овладееш стреса си, натрапливостите ще намалят или дори изчезнат.Проблема обаче е доколко ще имаш волята да ги правиш.

[потребител]

Здравейте,

Благодаря за отговора.

"Достатъчно е само да продължи да се анализира, да чете по темата в нета, в никакъв случай да не спортува или релаксира и да разчита изцяло на хапчетата."

Никога не съм разчитала на хапчетата, затова не ги и пия. Пих ксанакс 3 седмицици, въпреки силното си нежелание, но тогава бях наистина много зле (постоянно ми ставаше лошо, задъхвах се и дори гласът ми трепереше) и изпитвах много силна безпомощност. Докато го пиех страшно ме дразнеше изкуствената светлина, а това само по себе си засилваше тревожността. С това се свършва опита с лекартсвата.

Не исках да започвам да ги пия, защото постоянно четях за хора, пиещи хапчета по няколко години без успех. Това ме плашеше много. Имено и затова попитах наистина ли необходимо да се пият и то толкова дълго време, както е описано в статията.

"Това, което му казал доктора, буквално му обърнало представите за ОКР с главата на долу. Доктора му казал това, което и аз винаги съм писал - ти си съвършено здрав, всичко в мозъка ти е наред и по тази и причина няма как лекарствата да ти помогнат.Те биха ти помогнали ако наистина нещо в мозъка не е наред."

На доста места прочетох, че при ОКР имало изменения в мозъка и т.н. Имах нужда от успокоение, че всичко е наред и това си е един поведенчески проблем, породен от силна тревожност. Това е. Мога да се правя с натрапливостите, освен с онези, които ми "казват" , че ще полудея. На първо време ми беше необходимо някой да ми каже: не, не е болест с изменения в мозъка; да, лекува се; не, няма да полудееш; Ако е така, това би ми дало много успокоение и вътрешна увереност.

"Преди две години в тази рубрика едно момиче зададе въпрос. Въпроса не беше свързан с ОКР.Моят отговор не я удовлетвори и ние се видяхме.Оказа се, че това което не беше споменала във форума е ,че както теб е с ритуали и натрапливости - хипохондрични от ранно детство. За разлика от теб не беше ходила никога на психиатър.Беше ходила на психотерапевт, без съществен ефект.С нея работихме 14 месеца.Срещите ни бяха средно на 30 дни.Беше много трудна работа, но момичето беше необичайно мотивирано и тази пролет ние свършихме терапията.Не само я свършихме, тя се съгласи и с личният си пример помогна на друг мой клиент, който за разлика от нея беше с натрапливости само от три години. Все пак друго е някой, който е бил 15 години с натрапливости, да ти каже-щом аз можах да го направя значи и ти можеш.

Така че статията е ……за тези, които не искат да се справят, нека им служи за оправдание."

Не съм от тези, които не искат да се справят. Напротив... Да се опиташ да излезеш сам от проблема, не означава да не искаш да се оправиш. Псохотерапията е популярна в България от сравнително кратко време (поне в моя съзнателен живот, четох някъде, че се е практикувала премайка ми например психотерапията ди соца) Хората нямат изградено мнение, затова нямат и доверие ( да не говорим, че и да имат мнение пак нямат доверие, защото сме си такива - недоверчиви). За няма смисъл. Асоциацията и с психотерапията беше от гледаното по телевизията, както и при повечето, с които съм го обсъждала, а именно - "неспособни хорица да се справят с проблемите си, хленчещи, ходят да дърдорят глупости и да си плащат някой да ги изслуша и да им обърне внимание"...с две думи слаби хора. Искам да уточня, че моето мнение за психотерапията е коренно различно. Не искам по никакъв начин да бидя професионалистите, занимаващи се това. На 99 % съм решила да започна психотерапия. Просто нямам сили да екпериметнирам вече, не искам да дам един кош пари без резултат. Имам отговорности и всяка стотинка ми е ценна. Имам мотивацията да следвам всичко предписано, за да изляза от този цикъл, но трябва да знам, че ако го направя и резултатът ще е налице. .

Хората нямат доверие на нищо и затова преди да се подложат на някакво лечение търсят, четат и се информират.

Опитах да спортувам, но на втората тренировка сърцето ми се разтуптя много силно и си въобразих, че имам проблем с него Затова и спрях. Сега обаче след като пикът в тревожността премина се движа много повече от преди. Не пия кафе вече година, както и кока кола и всякакви други кофеиносъдържащи боклуци. Пия алкохол най-много един път в месеца, по една чаша с приятели. Внимавам какво ям, гледам да е с по-малко изкуственои добавки, полуфабрикати и прахообразни подправки от сорта на бульони. Не гледам редовно новини, информирам се избирателно от сайтове(пропускам бруталии, свързани с унийства и т.н).

"ПП2-Не искам да ме разбирате неправилно, при силни, ангажиращи изцяло вниманието обесии, без използването на лекарства не може да се мине.Но, приема им трябва да бъде съпроводен и от психотерапия, както веднага след овладяване на кризата и намаляване на натрапливостите те бъдат спрени и се продължи само с психотерапия."

Това, че проблемът се лекува за няколко месеца ми подейства невероятно добре! Имам надежда за себе си! Имам само един последен въпрос - може ли тревожността да се излекува без хипноза?(имам някои резерви за това)

Благодаря Ви много за отговорите!

Лек и успешен ден!

Редактирано Ноември 5, 2012 от д-р Тодор Първанов
дребен шрифт

[потребител]

изпращам отново тази част,защото тотално се е оплескала:

.. Да се опиташ да излезеш сам от проблема, не означава да не искаш да се оправиш. Псохотерапията е популярна в България от сравнително кратко време (поне в моя съзнателен живот, четох някъде, че се е практикувала преди соца) Хората нямат изградено мнение, затова нямат и доверие ( да не говорим, че и да имат мнение пак нямат доверие, защото сме си такива - недоверчиви). За майка ми например психотерапията няма смисъл. Асоциацията и с психотерапията беше от гледаното по телевизията, както и при повечето, с които съм го обсъждала, а именно - "неспособни хорица да се справят с проблемите си, хленчещи, ходят да дърдорят глупости и да си плащат някой да ги изслуша и да им обърне внимание"...с две думи слаби хора. Искам да уточня, че моето мнение за психотерапията е коренно различно. Не искам по никакъв начин да бидя професионалистите, занимаващи се това. На 99 % съм решила да започна психотерапия. Просто нямам сили да екпериметнирам вече, не искам да дам един кош пари без резултат. Имам отговорности и всяка стотинка ми е ценна. Имам мотивацията да следвам всичко предписано, за да изляза от този цикъл, но трябва да знам, че ако го направя и резултатът ще е налице. .

[потребител]

Когато за пръв път започнах да чета за това състояние бях изумена как може някой толкова подробно да го е описал. Като тинейджър си мсилех, че само аз имам такива мисли. Често го сравнявах с зависимост от нещо (емоционална дрога, защото усещането, което получаваш след изпълнение на ритуалите понякога е леко еуфорично) или някаква лична религия (последното по-късно го срещнах като определение от специалисти). За пръв път разбрах, че има и други такива чешити, след като гледах филма Авиаторът.

Прочетох обяснението за ОКР на David Veale. Доста успокояващо ми подейства този mатериал! Пише, че с лекарствата реално не се лекува състоянието, а засилената тревожност, която го предизвиква или депресията, породена от него! Също така изрично е наблегнато , че The rituals may seem mad, but the person performing them is not. " ))

Въпросите, които задавам тук за лечението и постоянните ми съмнения май са абсолютно характерни за ОКР)))...demand certainty or a guarantee that a bad event will not happen".


There is no evidence that psychodynamic or analytical therapy or hypnotherapy is of any benefit in OCD." - мисля, че сама си отговорих за хипнозата. Може ли дами разкриете малко за това как се лекува състоянието? Не искам рецепта а само да знам през какво етапи преминава

Четох във ваши постове, че ПР (което е ужасно) се лекува средно за 4 месеца. За ОКР пишете, че отнема по-дълго време. Защо е токова упорито?
В живота си съм имала периоди, в които съм се оттегляла за по няколко месеца. През това време основно спях и ритуалствах тайно. Това беше преди доста години. Това характерно ли е за ОКР? Ова ли е често съпровождащата състоянието депресия?

Работите ли и във Варна?

Благодаря за отговорите.

Поздрави,

[потребител]

имам още един въпрос:

...терапията е била изцяло поведенческа-само задачи, никакви анализи и други излишни неща...

след като човек се излекува (начина по който регира на нещата), без анализ на причините няма ли след време мозъка пак да се върне към стария модел и да започне да създава натрапливости?

[Kolibri]

Здравейте отново Аз си направих списък с начини как да се справим със стреса. Избрах 10 и ще се опитам да ги спазвам стриктно. Като за начало преди 4 дни реших, че спирам кафето и вече четвърти ден се опитвам с безкофеиново или само едно разтворимо кафе сутрин. Алкохол не пия ниакакъв от година може би, цигари също не пуша. С изключение на деня, преди този, в който се осмелих и споделих първия си пост тук (тогава изпих 1/4 ривотрил от 0,5мг), не съм пила хапчета от повече от месец или може би два, незная точно. Искрено се надявам да се справям занапред в същия дух, тъй като се чувстам сравнително добре...продължава отвреме навреме да се прокрадва някоя гадна мисъл или по-скоро страх, но сякаш не успявам да се вглъбя в нея. Досега не съм имала ритуал, който да ме успокоява и да правя в такива моменти. То тя светва като лампичка (страшната мисъл) и след това започват изцяло симптомите на ПА, според мен - разтреперване, сърцебиене, изпотяване, желание да избягам от мястото, където съм. Както и да е, искрено се надявам да си стъпим на караката със съпруга ми, да си намеря работа съвсем скоро и да започна терапия със специалист, защото искам да се науча как да се справям със себе си, преди да тръгна да отглеждам дете, или поне така ми се иска. Имам един въпрос, към Вас и той е следният, казвате че най-вероятно един от родителите е по-невротичен и това може да е причината. Моите родители са много спокойни хора, изключително уравновесени, или поне това са показали на нас със сестра ми, т.е. и да са изживявали кризи, ние не сме го усещали. Та идеята ми е, а възможно ли е, тъй като аз съм малкото дете,аз съм безкрайно близка с тях и съм много привързана, продължавам да си ходя почти всяка събота и неделя да ги виждам, аз съм била винаги бебето на мама и на тате, винаги са ме гледали, издържали и реално не се е налагало да се справям с нищо сериозно сама, възможно ли е всичките ми проблеми да са в следствие на "шока" преди 5 години, когато станах студентка и един вид се разделих с тях. И по-скоро това не е въпроса ми, а подготовка към него, след като аз съм такава - невротична ли да го нарека, незная, но моите деца живот и здраве, ще страдат ли от това, ще бъдат ли обременени един вид генетично, или то по-скоро зависи от на

[Kolibri]

опа, май го изпратих без да съм го довършила, та зависи от генетиката на родителя или по-скоро от начина на жиеот, който ще претърпи едно дете, от възпитанието и де да знам? Дано да сте ме разбрали, че доста се оплетох в стремежа си да бъда ясна и разбрана ))

Поздрави на всички ))

[д-р Тодор Първанов]

Зададени са много въпроси на които искам подробно да отговоря .За съжаление, момента съм много зает.Предполагам до няколко дни ангажимента ми ще приключи и тогава ще пиша.