24. Младост и старост

[Ани]

Молитвен наряд за начало:

В началото бе словото - песен

Утринна молитва на ученика - молитва

Псалом 23

Беседа: Младост и старост

Молитвен наряд за край:

Нека от сърцето ми любов жива да блика - формула

Ще Ти служа през цялата вечност - формула

Молитва Изворът на Доброто - молитва

Докато хората се държат за неустановения живот, все така ще бъде. Турят ред и порядък в живота, пишат закони и правила и току виж, всичко се изменило, нови закони, нов ред. Направиш си къща, и след няколко години тя се нуждае от поправки – тук-там се развалила. Ушиеш си нови дрехи, след година-две остаряват, скъсват се, трябва да си направиш нови. Докато си в неустановения живот, в нищо не си сигурен. – Какво ще стане по-нататък? – Това ще стане, че всичко, каквото си спечелил, ще ти го вземат. И ти ще се видиш такъв, какъвто никога не си бил – няма да се познаеш.

Въпреки всичко, вие продължавате да вървите в този път. Вървите и ще вървите, все ще придобиете нещо от него.

Обаче, има един път, който аз наричам „свещеният път“. Този път е, когато в душата на човека се зароди силно желание да служи на Бога. Само тогава в човека се явява онзи вътрешен мир, към който се стреми той. По този начин, нещата лесно се разрешават.

Под „невидим свят“ разбирам установения живот. Нашият живот се крепи от установения свят. С други думи казано, ние живеем от трошиците на установения свят, а мислим, че нашият свят е по-реален от невидимия. Аз съм наблюдавал: докато човек се смущава, гневи, критикува, нищо не му върви. Каже ли „да бъде волята Божия“, всичко му тръгва напред. Имай вярата на детето, и нещата ще се нареждат от невиделица. Разумните хора имат такава опитност. Престани да се смущаваш! – Ами ако умра гладен? – Ако умреш, умри поне като човек с вяра. – Ще страдам. – Страдай, но като човек с вяра. – Аз зная, че един ден всичко ще изгубя. – Кой човек не е изгубил всичко? – Като следваш Божествения път, и да изгубиш, пак ще спечелиш. Като вървиш в човешкия път, като изгубиш, не можеш вече да печелиш.

Като ви говоря така, казвате: Защо Учителят ни говори за неща, които знаем? Още по зле за вас. Ако към това, което знаете не прилагате нищо, ще го изгубите. Когато търсите истината, не трябва да носите нищо със себе си. Всичко трябва да изоставите настрана. Когато отиваш за вода, ще носиш празно шише. Още по-добре е, ако вземеш съвършено нов съд, да го напълниш от новата вода. Ако имаш в шишето вода, ще я излееш и отново ще го напълниш.

Сега аз говоря за онези от вас, които искат да се подвизават духовно. Ако се държите за светския живот, дръжте старата вода, не я изсипвайте, защото ще останете без нея. Старият живот се задоволява със старата вода. Новият живот изисква нова вода.

Това е разумният живот. Съединете младото със старото.

[Слънчева]

Ани, благодаря за беседата!

Преди години дойде при мене една възрастна госпожа, която ми разправяше нещо от своя живот. Когато бях млада, минавах за много глупава. – В какво се изразяваше твоята глупост? – Бях възприела някакви религиозни вярвания – не исках да погледна нито един мъж. Какви ли хора не ме искаха! По едно време дойде един министър, който ми предложи да се оженя за него, но аз му отказах. Всички връщах, бях се увлякла в някакви фантазии. После търсех тези хора, но не ги намерих. Най-после се ожених за един простак, но не живея с него добре. Да бях вървяла по обикновения път, щях да се оженя за министър и щях да бъда щастлива. – Сега аз ще ти обясня, в какво положение се намираш. За да не съжаляваш за изгубения случай, иди при жените на министрите, да видиш, доколко са щастливи. Ти си мислиш, че са щастливи, но дали е така, това е въпрос. Аз мога да те подмладя, да се върнеш на първото си положение. Ако направя това, какъв мъж ще избереш: министър, или княз? Ще ми обещаеш, че няма да кажеш нито една горчива дума на този, на когото аз ще те дам. През целия си живот ще бъдеш много внимателна към него. Ще го гледаш като писано яйце. Ако счупиш това яйце, ще те държа отговорна. – Ти шегуваш ли се с мене? – Аз се шегувам с тебе толкова, колкото и ти с мене. – Ти искаш да ме заблудиш, да ми представиш едно положение, което аз не мога да повярвам. – И ти искаш да ме убедиш, че този министър, както и другите момци, са те обичали. Ако те обичаха, те щяха да се оженят за тебе. Щом не са се оженили, ти не си била ценна за тях. Когато бижутерът намери един скъпоценен камък, той ходи, обикаля, отива-връща се, убеждава, докато най-после го вземе. Като намери прост камък не му обръща внимание. Щом министърът не се оженил за тебе, ти си била прост камък за него.

Този пример съм виждала в живота си. Мислила съм си-на тази жена мъжът и осигурил доста материални блага, добре живее. Или на онази-мъжът и важен човек, имат положение в обществото. В едни ситуации обаче се оказа, че те не са щастливи. Все нещо недоволни, все им крив света или мъжете им... То, не че и аз от моя все съм била доволна... Ама се замислих-идеални няма. И на всеки е дадено това, което е най-добро за него, да се учи... И благодарих за съпруга си...

И тъй, когато щастието не иде при тебе, знай, че си прост човек; когато добродетелите и знанието бягат от тебе, знай, че си прост човек. Така разсъждавам аз. Казваш: Искам да бъда учен човек. – Ще бъдеш учен, ако учиш, ако си прилежен и ако имаш свещен трепет към знанието. Ще учиш, без да си въобразяваш, че си учен. Кое е по-важно: дървото, или листата? – Дървото е по-важно. – Защо? – Много просто, от състоянието на дървото зависи състоянието на листата. Ако човек не се провикне от онова велико желание в себе си, да върши волята Божия, той никога не може да бъде учен. Истински ученият разбира волята Божия и всякога я изпълнява.

Като живее на земята, човек изпада в изкушения, в ред заблуждения. Вие не сте дошли до пълно посвещение, да сте благодарни от всичко. Някой, като не разбира проявите на Бога, готов е да се усъмни в Него. И на мене са казвали, че не постъпвам еднакво към всички. – Възможно е, но постъпват ли те еднакво с мене? И аз зная, как трябва да постъпва ученикът. Прав е ученикът, когато изисква от учителя си да постъпва с него добре, но той трябва да знае, защо учителят не постъпва с него добре. Питам: Когато ученикът не постъпва добре с учителя си, прав ли е да постъпва така? Ако е прав, това е в реда на нещата; ако не е прав, това не е в реда на нещата. Как трябва да постъпва слънцето спрямо нас? – Да ни изпраща светлина и топлина. Всеки ден да изгрява навреме и да залязва навреме. Това е задължението на слънцето. А какво е нашето задължение спрямо слънцето? Всяка сутрин, когато изгрява то, да го посрещаме, да видим, какво ни носи. Като изгрява, ако то ни носи всичко, а ние не го посрещаме и не взимаме това, което ни носи, какви са тези отношения?

Случвало ми се е да се ядосам на някого. Да се чудя, защо толкова злост има в него? Защо така постъпва?.. Като поразмисля и анализирам ситуацията-ако имам вина за нещо, да, старая се да се поправя. Ако ли не-то виждам, че този човек си има своите заблуди и има проблем със себе си - отминавам го.

И тъй, свободен човек е онзи, който не носи в себе си никаква мисъл за дългове. Той няма на дрехата си нито едно петно. В това отношение, той прилича на онова колело, което се движи с неимоверна бързина. Може ли на това колело да се задържи прах, кал или каква и да е нечистотия? Казваш: Оплюха ме. – Много естествено, не се движиш бързо. Ако се движиш с бързината на светлината, никаква плюнка няма да се задържи на тебе. Който живее в доброто, той е колело, което се движи с голяма бързина. Щом се намали бързината на движението, колелото забавя хода си и постепенно спира. В това положение, всички мухи могат да го накацат и оплюят. Казвате: Човек трябва да мисли. – Да, мисълта е присъща на човека. Същевременно, той трябва да върши волята на Бога. Когато хората започнат да вършат волята Божия, тогава ще станат истински щастливи. Днес повечето хора търсят щастието в семейството, а семейството го търси в неустановения свят. Помнете: В неустановения свят не може да става въпрос за семейство. Дето е Бог, там съществува семейство. Дето има смърт, там няма семейство; дето има грях, там няма семейство; дето има болести, там семейство не съществува. Право е човек да се стреми към семейство, но при отрицателните условия на живота семейството се разпада. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога, грях не прави.“ Не е достатъчно само да си роден по плът от баща и майка, но трябва да си роден и по дух, т. е. роден от Бога. Прочетете от беседите „Пътят на ученика“, стр. 288 и 290.

Тук е дадена връзка с друга беседа. Често съм виждала как чета някоя, но в друга намирам продължението, изяснението на някой определен пасаж, който ми е направил по-силно впечатление. И дори не е в същия цикъл, а както в случая... Така от беседа, в беседа, като с неведима нишка Словото ме води и постепенно светлинката се увеличава, съзнанието се отваря...

Един наш съмишленик от Търново искал бързо да напредва, в кратко време да стане светия. Един ден иде при мене и ми казва: Дотегна ми вече обикновения живот. Искам да напредвам. Дойде ми на ум да се заема с продаване на вашите книги. Искам само едно нещо, да ми дадеш едно удостоверение до властта, че ти ме задължаваш с тази работа. Така властта няма да ми препятства. – Това значи, аз да пера дрехите му, а той да се облича всякога с чисти дрехи. Да направим обратното: той да пере моите дрехи, а аз да се обличам с чисти, да бъда всякога опран и чист. – Какво да правя тогава? – Каквото искаш....

Примера казва-поеми отговорност за желанията и действията си. За всеки има работа, щом с вяра и с Любов иска да върви, ще напредва, ще учи...

Казвам: Единственото нещо, с което можем да постигнем всичко, е любовта, която прониква в нашите сърца. Единственото нещо, с което можем да постигнем всичко, е мъдростта и знанието, което прониква в нашите умове. Единственото нещо, с което можем да постигнем всичко, е истината, която прониква в нашите души. Следователно, истински човек е онзи, в ума на когото е знанието и мъдростта, в сърцето – любовта, а в душата – истината. Днес, и младите, и старите нямат ясна представа за себе си. Те говорят за братски отношения, а дават пари на заем, с лихва 10 – 15%. Имаш плат, купил си го по 30 лв. метъра; искаш да направиш добро на някого, продаваш му от своя плат, но по 50 лв. м. Значи, печелиш по 20 лв. на метър. Какво добро е това? Дойде някой при мене и ми казва: Ти имаш доста костюми. Дай ми един от тях. – Мога да ти дам и два костюма, но с условие, да посветиш живота си на Бога. Не казвам да станеш слуга на хората, но на Бога. И каквото ти каже Бог, да го изпълниш. – Не може ли без това? – Не може. Ако не си готов да служиш на Бога, нищо не ти давам. – Аз искам да ми дадеш един костюм от любов. – Прав си, от любов искаш, но аз имам любов към всеки, който е готов да изпълнява волята Божия. Към онзи, които не е готов да изпълнява волята Божия, аз нямам любов. Същото изисквам и от себе си. Ако и аз не върша волята Божия, нямам право на никакъв костюм. Когато някой носи скъсани дрехи, той се самонаказва. Той не върши волята Божия. Каквото и да ми казва аз не му вярвам, не се заблуждавам. Даже и светията, ако ходи със скъсани дрехи, и той не върши волята Божия. Като го видя добре облечен, аз зная, че той върши волята на Бога. Видя ли светията с потъмняло лице и хлътнала очи, аз зная, че той не върши волята Божия.

Всички имаме някакви свои, вътрешни преценки,за хората, за света, но е добре да ги държим за себе си, да ги проверим, пък тогава ако може да помогнат на някого да ги кажем. И аз понякога не го спазвам, но се старая да се променя...

Ако има хармония, чистота във външното и вътрешното облекло е прекрасно.

Всичко, което ви казах, трябва да се преведе според сегашния ред на живота. Сегашният ред е едно училище, в което се дават задачи за разрешаване. Бакалите, фурнаджиите, орачите, съдиите, лекарите представят отношения на хора. Трябва да знаеш, защо някой е станал бакалин, а друг – проповедник. За да разбереш това, трябва да влезеш в интимния живот на хората. Така ще си обясниш, защо един човек е станал бакалин, а друг – проповедник. Това са уроци, дадени на човека, за да разбере живота. Като минете привидните положения в живота, тогава ще разберете неговия дълбок, вътрешен смисъл.

Някой е недоволен, че е жена, а друг – че е мъж. – Не се смущавайте от външната форма. Чрез формата на жена или мъж, на бакалин, съдия или проповедник, ти ще разбереш смисъла на живота. Само като бакалин ти ще срещнеш онези хора, които са определени да дойдат при тебе. И като проповедник, ще срещнеш онези хора, определени да дойдат при тебе. Следователно, като изпълниш волята Божия, твоето положение ще се измени. Затова искам да ви наведа на следната мисъл: страданията в живота са все служби. Страданието е особено състояние на душата, което трябва да разбереш. Без страдания ти не можеш да разбереш истината. Ако нямаш мъчнотии, ако не боледуваш, ти не можеш да разбереш истината. И без радост не можеш да разбереш истината. И в радости и скърби, и в доброто и лошото, ти трябва да разбереш истината. И ако си я разбрал, ти си на правия път. Страданието е външната опаковка на Божията Любов. Радостта е вътрешната опаковка на Божията Любов. Ако не знаеш, как да постъпваш със страданието и с радостта, ти ще изгубиш любовта. В скръбта ще разбереш онова благо, което е скрито в нея. В радостта ще разбереш друго благо – благото, което радостта носи. Нужно е да усилите вярата си, за да можете да понасяте с радост това, което преживявате. Трябва да познавате живота на великите хора. Аз бих ви привел много примери от техния живот. Само примерите не ползват. Те служат като стимул.

Днес и сега, в самия Живот Словото се проявява, проверяваме го по вътрешен начин. С ролите, които сме приели-като деца или родители, като лекари или търговци, като духовни или светски хора... Да разбираме себе си, своите задачи, ще разберем и другите.

Следователно, когато младото и старото се съединят, и на двамата ще тръгне.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

8. Утринно Слово от Учителя, държано на 13 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.

Редактирано Април 25, 2010 от xameleona

[Ани]

Кое е старото и новото, старото и младото? И на мен, също като на xameleona, ми направи впечатление този цитат:

Казваш: Искам да бъда учен човек. – Ще бъдеш учен, ако учиш, ако си прилежен и ако имаш свещен трепет към знанието. Ще учиш, без да си въобразяваш, че си учен. Кое е по-важно: дървото, или листата? – Дървото е по-важно. – Защо? – Много просто, от състоянието на дървото зависи състоянието на листата.

Младост и старост

Какво има предвид Учителя, говорейки за дърво и листа? Кое е дървото и кои са листата? Тъй като в момента съм се зачела в книжката на Влад Пашов – „Пробуждане на човешката душа”, (Из словото на Учителя Петър Дънов), то ми се иска да споделя нещо от там, което има връзка с инволюцията (старото) и еволюцията (младото, новото). До идването на Христос, човешката душа е била в процес на инволюционно „слизане”. При този процес има индивидуализиране на човека. В миналото, като основен принцип в помощ на това е работила Мъдростта. Тогава методите на работа са били други. Сега започва процеса на еволюцията, качването обратно „нагоре”. Човекът, който е градил своята индивидуалност, своето его, слизайки в инволюцията, вече трябва да започне „борба” така да се каже с тези си качества. Да се почувства като част от цялото. Или както е казано в беседата, като листо от едно общо дърво. За много хора, включително и за мен (да си го призная), това е доста трудно. Точно тук идва принципът на Любовта, донесен ни от Христос.

Този принцип трябва да внесе безсмъртния живот във всички форми, създадени от Мъдростта. Любовта трябва да обедини всички души в едно цяло. След като са станали индивидуалисти под влияние на Мъдростта, сега в тях трябва да се пробуди съзнание за единството на живота и да се почувстват като удове на едно цяло. В това се състои пробуждането на душата. Това става под влияние на Любовта като принцип. Но като методи за проявление на Любовта влизат и Мъдростта и Истината.

...

Когато човешката душа дойде под Божествените лъчи на Любовта, тя се разцъфтява и човек има едно велико преживяване. Той чувства единството си с цялото Битие. Любовта започва с пробуждане на съзнанието, когато човек чувства единството си с цялото Битие.

Цитатите са взети от „Пробуждане на човешката душа”, Влад Пашов. (Книгата може да се изтегли от Спиралата.)

Тук много сме говорили за егото, личността. Може ли да се каже, че личността и индивидуалността са едно и също? И в процеса на еволюцията следва ли да има пълно загубване на индивидуалността? Или листото напълно да забрави за себе си и да се идентифицира изцяло с дървото, към което е прикрепено?

Трябва да си признае, че за мен това е малко трудно все още като изпълнение, но започвам да разбирам смисъла на този процес.

[Слънчева]

Ани, споделям свои си изводи, може да са полезни. Дори и в Цялото, като част от Него ние си имаме индивидуални задачи. Например-един организъм, едно човешко тяло има нужда и от главата, и от ушите, и от ръцете... Но между тях има вътрешна връзка.

Всеки върши своята си работа. Това е всъщност и смисъла, който Учителя ни повтаря-да работим за Бога! Когато следваме вярата, вътрешния импулс, но с Любов, усещаме радост, и лекота. Когато има напрежение, и работи его-то, то налага, изисква, оценява... Когато работим за Бога, ние се свързваме в Духа с всички Негови работници, има обмен и хармония.

Думите на Христос-"Аз съм лозата, вие сте пръчките", също има това значение.

Хрумва ми и сравнението с водата-бавно, полека, с ненасилие, тя заобикаля големите камъни и си върви, проправя си път, нищо не я спира...

Редактирано Април 28, 2010 от xameleona