Just_Me_ Добавено Април 23, 2010 Доклад Share Добавено Април 23, 2010 Понякога се питам : “ А ако нещата се бяха развили по друг начин?!” , Истината е , че всички сме преживяли както и много тъжни моменти така и много щастливи... Колкото и да се чудим какво би станало.. неможем да променим миналото...Трябва просто да го оставим там където си е , да живеем в настоящето и да мислим за бъдещето...През живота си съм загубила много важни за мен хора...но съм намерила нови такива...Никога няма да забравя миналото.. защото човек без минало и спомени не е човек., но това не означава , че трябва да живеем в него.. да живеем във страх от настоящето...Със всеки сложен край на нещо се отваря нова страница – ново начало.. Да се борим за това което искаме .. за това от което имаме нужда.. и да не се оставяме страхът от миналото да ни води... Понякога нещата не се случват така както сме искали да стане.. понякога сме се разочаровали от самите нас и от хората покрай нас.. Никой не е безгрешен..Дайте шанс на човека до себе си да ви покаже , че живота не е само болка и сълзи...Дайте шанс на себе си .. Учете се от миналото и бъркайте по малко в настоящето...Боря се със всички сили за това което искренно искам , но понякога това не е достатъчно.. Ако сега се обърна към теб.. Ако сега те помоля за подкрепа..Ти дали ще си готов да оставиш миналото ?! Дали ще можеш да преодолееш страхът от болката и разочарованията в живота ти.. Дали ще можеш да отвориш нова страница в живота си... НЕЗНАЯ .. Но съм тук.. Все още съм тук.. и никъде не мисля да ходя.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 23, 2010 Доклад Share Добавено Април 23, 2010 Както каза, миналото не е задължително лошо. И когато нещо ни хареса, защо да го забравяме? А неприятните ни неща е добре да разгледаме и да се научим да вникнем в тях. Не е нужно нито да им вярваме, нито да ги забравяме. Всяко едно нещо си има своя дълбок смисъл за своето си настояще, което пък определя бъдещето му. "Ако сега се обърна към теб.. Ако сега те помоля за подкрепа..Ти дали ще си готов да оставиш миналото ?! " - Едно минало не може да се оставя току -така, то е изградило нещо в човека, и връщането към отделен епизод, който е останал трайно в паметта ни, често води до промени в мисленето дълго след приключването си. Подкрепа се дава не въз основа на миналото, а въз основа на настоящето. Понякога се питам : “ А ако нещата се бяха развили по друг начин?!”- това е въпрос, който човек не е хубаво да си задава. Още по вредно е да се фиксира в него, защото това ще му попречи да види всичко останало. Нещата не трябва да се развиват по "друг начин", те се развиват по точно определен начин, а нашата работа е да разберем, защо са се стекли така обстоятелствата. Всичко останало си го написала много точно и предполагам, че му вярваш. А за другите нямаме думата.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 23, 2010 Доклад Share Добавено Април 23, 2010 Здравей Just Me! Много ми хареса поста ти, има искреност. Но адресиран ли е до някого или го пишеш към всеки и отразяваш себе си?... На кого и за какво ти е трудно да повярваш? Поне това заглавие си избралба за темичката си. Въпреки, че са ни наранявали, въпреки болките, причинени от някого /те са били необходими уроци в някакъв момент/, е добре да продължим. С обич, с усмивка и благодарност... Ако аз пренеса своята болка /и вероятна вътрешна агресия/ към някой, който е добронамерен, то само ще увелича болката и агресията в света... По-добре е да простим и да просто да разбираме и обичаме. Така обичта и доброто ще се увеличават, размножават... Злинчо 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 23, 2010 Доклад Share Добавено Април 23, 2010 Понякога се питам : “ А ако нещата се бяха развили по друг начин?!” , Истината е , че всички сме преживяли както и много тъжни моменти така и много щастливи... Колкото и да се чудим какво би станало.. неможем да променим миналото...Трябва просто да го оставим там където си е , да живеем в настоящето и да мислим за бъдещето...През живота си съм загубила много важни за мен хора...но съм намерила нови такива...Никога няма да забравя миналото.. защото човек без минало и спомени не е човек., но това не означава , че трябва да живеем в него.. да живеем във страх от настоящето...Със всеки сложен край на нещо се отваря нова страница – ново начало.. Да се борим за това което искаме .. за това от което имаме нужда.. и да не се оставяме страхът от миналото да ни води... Понякога нещата не се случват така както сме искали да стане.. понякога сме се разочаровали от самите нас и от хората покрай нас.. Никой не е безгрешен..Дайте шанс на човека до себе си да ви покаже , че живота не е само болка и сълзи...Дайте шанс на себе си .. Учете се от миналото и бъркайте по малко в настоящето...Боря се със всички сили за това което искренно искам , но понякога това не е достатъчно.. Ако сега се обърна към теб.. Ако сега те помоля за подкрепа..Ти дали ще си готов да оставиш миналото ?! Дали ще можеш да преодолееш страхът от болката и разочарованията в живота ти.. Дали ще можеш да отвориш нова страница в живота си... НЕЗНАЯ .. Но съм тук.. Все още съм тук.. и никъде не мисля да ходя.... Трудно ни е да повярваме, защото много сме се самозалъгвали А миналото може да се промени с промяна на отношението и разбирането към него. Промянат се отношението и разбирането за нещата, които са ни се случили в миналото и изведнъж то придобива нов смисъл и вече не е източник на страдание..... а по-скоро насока за действията в настоящето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Just_Me_ Добавено Април 23, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 23, 2010 (edited) Здравей Just Me! Много ми хареса поста ти, има искреност. Но адресиран ли е до някого или го пишеш към всеки и отразяваш себе си?... На кого и за какво ти е трудно да повярваш? Поне това заглавие си избралба за темичката си. The Fray - Heartless Ами.. така ми дойде от вътре.. честно казано го написах на един дъх и го постнах , без дори да го чета и редактирам .. защото иначе предполагам , че нямаше да съм доволна и ще се опитвам да го редактирам докато стане идеално. Поста отразява това което мисля и чувствам. Не държа миналото да се остави и да се забрави... напротив- нещата който са ми се случили по един или друг начин са ме променили , оформилиса характера ми и разбиранията за живота. Научили са ме на много неща.. Просто понякога идва момент когато вече нямаш сили да се бориш за това което искаш...когато виждаш , че то се е вкопчило в миналото.. Когато няма желание да погледне в настоящето от страх да не повтори грешката.Колкото и да се опитвам да го разбера.. колкото и да се старая да го подкрепям за важни и не чак толкова важни неща .. толкова повече се убеждавам , че миналото все още е неговото настояще .. Редактирано Април 23, 2010 от Just_Me_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 23, 2010 Доклад Share Добавено Април 23, 2010 Да, много силен и искрен пост! Когато сме малки не си задаваме такива въпроси, децата сравнително трудно осъзнават връзката причина-следствие, това се развива постепенно. Дори и като възрастни често не успяваме да свържем всички причини и следствия; понякога предпочитаме да се самозалъгваме дори, защото не винаги следствията ни харесват, а не е много приятно да поемем отговорност за тях. Нещата се усложняват, когато има замесени и други хора. Доверие се печели дълго и трудно. А се загубва лесно; понякога неусетно, с натрупване на уж дребни и незначителни прояви. Ииии, как да кажа... хората общо взето имат право да се присещат какво е станало в миналото и да са резервирани относно развитието на нещата сега и в бъдеще. Защото по мои наблюдения човек се променя бавно и сравнително малко; дори и при добро желание от негова страна, при проявена воля и т.н. Малко са тези, които са способни на по-сериозна трансформация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Just_Me_ Добавено Април 23, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 23, 2010 А понякога имаме нужда просто от една преръдка ............ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 24, 2010 Доклад Share Добавено Април 24, 2010 Всичко опира до желанията и страховете ни. В разминаването между това, което действително се е случило с това, което сме желали или очаквали. Или пък в реализирането на нещо, което не сме желали или от което сме се страхували. Когато не можем да приемем някакво събитие, това означава, че в нас има някакво желание или страх, които затъмняват съзнанието ни. В такива моменти е най-добре да излезем от себе си. Да погледнем на събитията отстрани, извън личностната си зависимост. Да не ги оценяваме от гледната точка на нереализираните си желания и очаквания. Емоционално да не се влияем от това, че се е случило нещо, което не сме желали. Това разбира се не е лесно и изисква известно разбиране за същността на света в който живеем, ведно с всички случващи се в него събития, както и немалко самообладание. Всичко, което се случва, е заради нашето духовно израстване. Няма събитие, което да не може да бъде използвано за тази цел. Човешкият дух е вечен и неунищожим. Каквито и събития да се случат в живота на човека, той ще ги надживее. Оценяването на събитията като добри, лоши, приятни, неприятни, желани, нежелани и т.н. често поставя човека в зависимост от тях. Това е привързаност към миналото, която задържа духовното развитие на човека. Миналото е само едно; настоящето е само едно. Всички възможности са в бъдещето. Всичко, което правим в настоящето, трябва да е заради някаква цел в бъдещето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 24, 2010 Доклад Share Добавено Април 24, 2010 „ 521. ... Възможно е до такава степен да се потопите в осъзнаване на бъдещето и така близко да го почуствате, че то да оцвети цялото ви настояще, като по този начин тягостта от очакването ще изчезне. Ако се отнеме бъдещето, всичко случващо се сега става безсмислено – целият живот. Настоящето може да бъде оправдано единствено от осъзнаването на бъдещето. Затова животът и разбирането на настоящето се изграждат във връзка с бъдещето. Съзнанието се научава да вижда явленията от настоящето от гледна точка на бъдещето, т.е. да разбира истинското им значение. Явление, което няма бъдеще, е лишено от корен – то няма смисъл. Счита се, че събитията имат корени в миналото. Това е обичайната логика. Те [събитията] имат корени в бъдещето и се определят от бъдещето – това е логиката на висшата мъдрост. Смъртта на Спасителя е била безсмислена от гледна точка на тези, които са Го осъдили, разпънали и са Му се надсмивали. Умрял е и... толкова – така разсъждава невежеството и незнанието. Но Той, бивайки разпънат, е знаел. Знаел е Бъдещето. Знаел е Своята победа и неизбежността на второто пришествие. За Него Бъдещето е било като открита книга, в която Той е можел да чете. ... “ Грани Агни Йоги, 1957 г. (Оцветяването в синьо е от мен.) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Just_Me_ Добавено Април 25, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 25, 2010 Направо ме разби Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.