Иво Добавено Април 21, 2010 Доклад Share Добавено Април 21, 2010 Днес на Паневритмия имахме следната ситуация. Една практикуваща дойде с кучето си. Остави го да се разхожда свободно наоколо и се включи в Паневритмията. Кучето беше не много голямо и досто добронамерено. Заигра се наоколо около кръга. Почна да бяга и да си играе с друго бездомно куче. Ръмжеше закачливо. Влизаше и излизаше от кръга, пресичаше го периодично, понякога душеше някои от практикуващите по време на игра, закачаше се, друг път отиваше до стопанката си и т.н. Стопанката не попита дали останалите участници са съгласни кучето свободно да се разхожда наоколо, но и никой не и каза нещо. Да си призная първоначално ситуацията ми подейства разсейващо и смущаващо. Забелязах, че хората в кръга на моменти гледат кучето, разконцентрират се, все пак е допълнителен външен фактор. После малко се понаместиха нещата в мен и спрях да обръщам внимание, но все пак се замислих за ситуацията... Заслужава си според мен да се помисли и то не само за този конкретен случай, а и по принцип за кучетата по време на Паневритмия. Какво мислите за една подобна ситуация? Как е правилно да се постъпи според вас? Редно ли е кучета свободно да бягат около играещите? Случвало ли се е и на вас? И как сте реагирали? Пречи ли това на Паневритмията? Или е изпит за концетрацията на играещите? Моля споделете опит и размисли. Донка и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Април 21, 2010 Доклад Share Добавено Април 21, 2010 Здравейте. Иво,вие сте постъпили правилно,но си представям как се е отразило на играта ви.Със сигурност не добре.Аз имам куче и съм се изкушавала,да си помисля,дали не е добре да го взема със себе си сутрин рано през лятото,когато отивам на паневритмия.Много бързо се отказвах от тази мисъл и не съм го правила,няма и да го направя.Осъзнавам,че ,за да се породи изобщо подобна мисъл в мене ,то е свързано с моето отношение към кучето,което за нашето семейство е част от нас,неразделна част.Живее с нас и прочее.Но ако човек мисли за другите хора,не следва да постъпва така.То е същото ,като високо пеене по време на паневритмия или мобилен телефон в джоба,който звъни по време на играта.Незачитането на групата,означава,че човека държи на своята индивидуалност и не е готов да я жертва в полза на колектива,а това не е добре. Друга тема са кучетата,които така или иначе си се разхождат сутрин рано със стопаните по същите места ,на които ние излизаме да играем.Край нашия кръг са много.Има и бездомни.Бездомните не се приближават.Кучетата отглеждани от хора,понеже придобиват нрава на стопаните си,те се устремяват към кръга,пуснати на свобода от придружаващите ги.Миналата пролет ,когато излезнахме за пръв път,участниците от кръга по паневритмия реагираха различно.Едни се плашат и смущават,други се гневят,а трети не обръщат внимание.Ако не рагираме на появата на кучето,дори да е голямо и да тича устремно към кръга,а вместо това не го забелязваме(въпрос на концентрация) или ако го забележим ,можем да въздействуваме според мен със силата на мисълта(изпращаме мислена ,категорична и строга команда към кучето),то кучето спира и не нарушава кръга.Имахме такива случки.Спират като заковани ,гледат любопитно няколко минути и след това се връщат при стопаните си.В тези случаи виковете на стопаните,които съпровождат галопиращото куче,са по-разсейващи,отколкото самото животно.Чудя се на стопаните им.Ако не искаш да смущаваш,то не пускай животното от каишката.Отдалечи се и тогава го пусни.Но това сме ние хората.Аз като водя моето куче на разходка и ако вървя зад семейство с малко дете,винаги предупреждвам с думи родителите,за да не се стресне детето,когато внезапно усети зад гърба си присъствието на животното. Светъл ден. Донка, Иво и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 1, 2010 Доклад Share Добавено Май 1, 2010 Аз нямам куче! Но ако имах и ако трябваше специално да го изведа, после да го върна и чак след това да ходя на паневритмия, това не би било в полза на времето ми. И ако на участниците в паневритмията домашния любимец би им пречел, или щях да сменя групата, или щях да си играя паневритмията сам, със собственото си вдъхновение и с ...кучето си ! Панервитмия се играе в природата! Кучетата също се разхождат в природата! Защо да не се съчетаят двете? За каква концентрация по време на паневритмия си говорим, ако едно домашно и добро кученце ще ни разсейва? А в стерилна обстановка ли да играем? Тогава и птичките трябва да унищожим из клоните, защото пеят и видите ли, пречат на гласа на певеца от касетофона или на цигулките по средата на кръга... А тревата - определено би трябвало да се унищожи с монсанто преди паневритмия - ами пречи на стъпките на братята и сестрите, разрешава си да е мокра, дори някоя клонка може да има и нежното стъпало на някой да го настъпи. Кой казва, че контекстът на играта е нужно да бъде някакъв стерилен? Да, има кучета. Има и хора наоколо - понякога може някои хора да гледат отблизо, да говорят високо. Е, и какво - и тях ли да заточим някъде, защото пречат на разтревожената ни нервна система? Ако някой от участниците в паневритмията има куче и е решил да го изведе с него, да - кучето може би ще бяга наоколо, ще души, ще се гали и смее и радва по неговия си чудесен начин. Кому би пречело това и защо да пречи? не може ли да бъде уникална част от уникалния момент, точно в тази сутрин, в която то е там? не може ли да бъде част от случването на паневритмичното съзерцателно настроение? Това молитвено настроение се случва в контекста на привидно неперфектен свят. А тази външна неперфектност, но всъщност по-широк от малката ни визия ред е част от най-нужните условия за развитието ни. В случая за развитието на паневритмичната ни медитация. Медитативно/ молитвено настроение, в което да се включи с отворено сърце присъствието на едно чудесно и вероятно по-спонтанно и съзерцаващо мига същество от повечето играещи - кученцето на някой си! ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 (edited) Аз нямам куче! Но ако имах и ако трябваше специално да го изведа, после да го върна и чак след това да ходя на паневритмия, това не би било в полза на времето ми. Панервитмия се играе в природата! Кучетата също се разхождат в природата! Защо да не се съчетаят двете? Орлин,веднага става ясно,че нямаш куче. Кучетата ,които стопани разхождат , са нещо различно от куче, което живее по естествен начин.Те са като малките деца.Добри,игриви ,свикнали на внимание и глезени.Виждала съм и добре дресирани домашни кучета,но те са изключение.Не знам как е работено с тях,но наистина са невероятни.Най-впечатляващия за мен пример беше в един ресторант,в град Аскона.Седят си две възрастни дами ,вечерят и говорят.Едната е с кучето си.То не беше от дребните породи.Кучето седя на задните си крака ,неподвижно като сфинкс,,в продължение на 3 часа, без да се изкуши да мръдне нито веднъж.А в ресторанта ухаеше приятно на храна и имаше много хора. Но да се върна на нашата тема.Като изключим тоя частен пример,който дадох,кучетата,които отглеждаме в жилища и апартаменти ,наистина могат доста да попречат на играещите.Изобщо не става дума за претенции за "стерилност",както се изразяваш .Малко е крайно това-не мислиш ли? Добрия варинат според мене е стопанина на кучето да си подреди приоритетите ,ако не го е обучил ,като това в примера.,,а иска да играе паневритмия.Моята дъщеря казва:Когато човек иска да направи нещо,както трябва, винаги намира начин.Когато не иска ,си намира оправдания. Редактирано Май 2, 2010 от Klaudia Донка и Иво 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 Специално за Паневритмията съм съгласна с Орлин. Тя се играе като човек се е отдал на танца, на движенията и е изключил външния свят. Ако дам ухо на всички забележки и на всички 'смутители', то защо играя Паневритмия? На поляната винаги има бездомни кучета, които се мотаят, но и животните улавят /даже по-силно/ настроенията и намеренията на хората. Ако сме успяли да се свържем с един по-висш свят, дали кучетата ще са агресивни и дали някой и нещо може да ни пречи?... Или само нашите страхове и настроения ще провокират?... Ако е за истината, готов съм да я слушам и от децата, и от жабите, и от мухите. Аз съм се разговарял и с жабите, и с мухите и от тях съм чул умни неща. Дето кацне, мухата говори. Ако кацне на челото, тя ни пита: Мислите ли право? Ако кацне на окото, тя казва: Много са отворени очите ви, затворете ги малко. И ние, за да се освободим от мухата, затваряме очите си. С една дума, мухите казват, че идат при нас, за да ни освободят от нечистотиите и да ни покажат, как трябва да живеем. Тъй щото, когато мухата кацне върху вас, не бързайте да я изгоните или убиете, но запитайте се, какво иска да ви каже тя. Умна е мухата, за нея може да се говори много, но нямам достатъчно време. Каквото и да ви се случва в живота, мислете за живия Господ, Който е на земята, между нас. Ще живее Дали не трябва да помислим, какво ни казват кучетата с поведението си по време на Паневритмия? Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тесаракт Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 (edited) Преди години и на нашата Паневритмия имаше няколко кучета. Ако знаете какви спорове и разправии предизвикаха! И аз обичам кучетата, но определено мисля, че не им е мястото на Паневритмията. Ами знаете колко държим на разстоянията и на хармоничността на кръга и се знае, че по време на Паневритмия не бива външни хора да преминават през кръга, а защо кучетата да преминават?! А те си обикалят и се борят и дори правят разни неприлични неща.../не е нужно да ги уточнявам/, и току скочили върху някого, играейки си, и той подскача и се ядосва, търпи веднъж, търпи два пъти, и така паневритмията си отива в игра с кучетата! Така тази паневритмия, така другата Паневритмия...Какво мислите за това, а! Приятно ли ви е? Отделно дето един брат толкова много се ядосваше, че започна да ги рита понякога. Така Паневритмията приличаше повече на екшън, отколкото на духовно изживяване. И докато дом. куче все пак може да го вържеш, то с другите това няма как да стане и проблема се оказва много сериозен! Все пак Паневритмията е свещен танц! Редактирано Май 2, 2010 от Колев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 (edited) Кучетата,които отглеждаме в жилища и апартаменти ,наистина могат доста да попречат на играещите.Изобщо не става дума за претенции за "стерилност",както се изразяваш .Малко е крайно това-не мислиш ли? Добрия варинат според мене е стопанина на кучето да си подреди приоритетите ,ако не го е обучил ,като това в примера.,,а иска да играе паневритмия.Моята дъщеря казва:Когато човек иска да направи нещо,както трябва, винаги намира начин.Когато не иска ,си намира оправдания. Могат да попречат, ако им се обръща внимание. Ако се гледат в очите, ако им се говори, ако им се вика и им се противопоставяш. Търсзят да си играят, като деца са, да. Ако наистина е толкова нахално кученцето, може да се върже наоколо. Но едва ли винаги и всяко домашно куче е така държащо се, че да спъва играта. Затова не са нужни свръхобобщения! Относно това какво ТРЯБВА: няма ТРЯБВА! Също и в паневритмията! Няма трябва! Всичко тече, всичко е пластично, всичко се прави от целостта на духа зад външните привидности. Самите движения на това съзерцателно хоро, паневритмията, са дадени, за да ни направят разтворени за ритъма на космоса. А той включва и неидеалните условия. Нима сме домашни саксийни цветя, които изкарани на малко ветрец на неидеалност, например допира на кученце и вече губим фокуса си и настройката си? Ако разсъждаваме прекалено много в термините на ТАКА ТРЯБВА, както ми се струва, че е тръгнало, това свято учение само след 50-на години вече ще е тотално догматизирано, а след сто изсъхнало! Живи са гъвкавите неща, които външно се огъват, но вътрешно запазват целта и посоката си! Живо е едно учение, което гъвкаво работи с външните си прояви, за да съхрани духа си! Нима този дух изключва естествените условия и ригидно търси някакви идеални такива? От подобни ТАКА ТРЯБВА в горите на Б-я например няма живо същество, поне в сравнение с по-човечни места от планетата. Остава и някоя болонка сега да заточим някъде, защото ни пречи (ами ако бехме в нормална държава и имаше вълци в гората, където играем - щехме да ги гърмим ли? Ама йоги-бели братя и сестри сме...)... На какво пречи? На чие ригидно его пречи? Защо конкретните действия на животинчето да не бъдат част от конкретната паневритмия - уникално, в момента, творчески и неповторимо? Нима Беинса е дал някакви застинали форми, които видите ли, отсега и довека ще се правят точно както е казал, в изолирани от контекста условия? Преди години и на нашата Паневритмия имаше няколко кучета. Ако знаете какви спорове и разправии предизвикаха! И аз обичам кучетата, но определено мисля, че не им е мястото на Паневритмията. Ами знаете колко държим на разстоянията и на хармоничността на кръга и се знае, че по време на Паневритмия не бива външни хора да преминават през кръга, а защо кучетата да преминават?! А те си обикалят и се борят и дори правят разни неприлични неща.../не е нужно да ги уточнявам/, и току скочили върху някого, играейки си, и той подскача и се ядосва, търпи веднъж, търпи два пъти, и така паневритмията си отива в игра с кучетата! Така тази паневритмия, така другата Паневритмия...Какво мислите за това, а! Приятно ли ви е? Отделно дето един брат толкова много се ядосваше, че започна да ги рита понякога. Така Паневритмията приличаше повече на екшън, отколкото на духовно изживяване. И докато дом. куче все пак може да го вържеш, то с другите това няма как да стане и проблема се оказва много сериозен! Все пак Паневритмията е свещен танц! И какво несвещено има в кучешкото правене на секс или борене? Да се запитат участниците в паневритмичното хоро, на които това им пречи върху какво имат да работят в себе си и дали ритането на съществата е проява на спокойна духовност и силен дух! Кучетата са същества, които действат до голяма степен автоматично несъзнавано. Те правят резонанс с несъзнаваното на участниците в кръга. Аз примерно никога не съм бил привърженик на външните усмивки като маска, ако не идват от дълбоко, естетвено. Ако играещите имат неразрешени нещица около секса или агресията на дразненето, ако потискат, вместо да сублимират, кучетата наоколо ще бъдат просто природни проводници на подсъзнанието им. Ако правят секс, ако се зъбят едно друго, това става и в подсъзнанието на участниците, но потиснато от ТАКА ТРЯБВА на характера! А това, че ритат животинчетата, си е явен знак за подсъзнателните им наличности. Какво е хармония по време на паневритмия? Тя не се постига външно, чрез връзване на страсти или връзване на проявата им във вид на разни твари (кучета например). Постига се чрез вътрешна хармония, отразена навън. Тогава всичко се саморегулира! Тогава огънят на кръга е така силен, че добичето реагира съвсем различно - или не влиза в кръга или става част от кръга!Та нали малката ни человеческа ритмия е отражение именно на по-голямата природна ритмия!?! Просто резинанс с вътрешната и външната природа се иска! Психически резонанс, блага и хармонична работа с всички психични нива. Дълга тема... Отворен съм за продължение и се радвам, че кученцата служат за повод за такъв конструктивен разговор. Редактирано Май 2, 2010 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 И тъй, всинца трябва да имате един силен импулс да учите, т.е. да изучавате причините на всички неща, които се случват. При това трябва да използвате опитностите на онези, които са минали преди вас, а после ще изучавате Природата, защото всички неща в Природата представят едно предметно обучение. Бог е изпратил децата си в училище да учат. Всички тия окръжаващи вас предмети, всички тия същества, които са наоколо ви, през цялото си развитие те имат връзка с вас. После всичките сили – топлината, светлината, електричеството и магнетизма, всички чувствания, желания, подтици, в едно или в друго направление – всичко трябва да се проучва. И вие трябва да използвате този случай, защото ще дойде ден в живота ви, когато туй, което сега ви интересува, тогава няма да ви занимава и ако не научите новите неща на Божествената Мъдрост, ще се намерите в едно тягостно състояние. Например допуснете, че в млади години баща ви ви купи цигулка, но вие не искате да учите, казвате: „Не искам да свиря.“ Но затворят те в някой затвор, никой не ти говори, сам си. Знаеш ли колко е тягостно това състояние? А ако имаш цигулка или кавал, ще вземеш, ще се разговаряш с него и това ще ти бъде развлечение. Следователно всяко нещо, което сега придобиете, то ще ви послужи за в бъдеще. ...Сега, като влизате в туй Божествено учение, няма да захвърлите вашите знания. Те са като една вътрешна основа, като баласт на туй, което ще учите. В този свят, в който учите, има толкова велики работи и когато един ден ги научите, ще кажете: „Колко хубави работи имало скрити, а ние да не ги знаем!“ Един ден, като напреднете в тази окултна наука, като минавате през някоя гора, като минете покрай някое дърво, то ще ви заговори. И дърветата говорят, но те имат особен език. Сега отидете при някое овощно дърво, погледнете нагоре, вземете един камък или един прът и хайде да си надрусате плодове. А като окултни ученици само ще го побутнете, то ще си наведе един клон, ще си откъснете плод и клонът ще се дигне нагоре. Като минавате покрай полето, срещнете някоя крава и като я погледнете, тя ще дойде при вас и ще каже: „Ти си гладен, можеш да си вземеш малко мляко.“ А сега като хванеш някоя крава, тя казва: „Това мляко не е твое, аз имам господар.“ Та понеже сега ние не вършим Волята Божия, светът постъпва с нас точно тъй, както ние постъпваме със света. Из Правила за Окултната школа Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 (edited) А аз съм склонна да се съглася с Клаудия. Но съвсем не разглеждам нещата от страна на "не трябва" и ще ни разсее. Вярно е всичко, което се пише и от Орлин и от останалите - нали на това се учим - да се съсредоточаваме и да приемаме всичко от околната среда като нормално. Има, обаче, и друга страна, която не-собствениците на кучета не осъзнават. Това е гледната точка на кучето - т.е. отговорността за животното! Кучето приема своя стопанин като господар не просто като "слушам - изпълнявам". Правилно пише Калудия - това е дете, което приема стопанина си като родител и затова се чувства сигурен с него. И сега докато "родителят" танцува кучето ще си поиграе, разбира се, съвсем естествено е. Обаче то винаги знае, че стопанинът му е с него и ще го предпазва. Приема, че ако тръгне в посока, опасна за него, стопанинът ще прецени и ще му извика, ще го спре... Детето тича на воля без страх, защото е оставило своята безопасност като отговорност на родителя, който е с него. Е, ако кучето в играта си започне да се отдалечава на опасно разстояние, тогава как да реагира стопанинът му, който в момента е в състояние на медитация? Вие ако сте с 3-4 годишно дете навън (а дори и у дома) ще си позволите ли да влезете в състояние, в което да го лишите от вниманието си? А като си осъзнавате, че носите отговорност за безопасността на животното и не можете да си позволите да изпаднете в медитативно състояние и ще се наложи да се раздвоявате, то какъв е смисълът да влизате изобщо в кръга? Само за физкултура??? Редактирано Май 2, 2010 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 Да, наистина - кучето може да хукне нанякъде и ще отвлича вниманието на стопанина, който играе! Така е! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тесаракт Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 И какво несвещено има в кучешкото правене на секс или борене? Да се запитат участниците в паневритмичното хоро, на които това им пречи върху какво имат да работят в себе си и дали ритането на съществата е проява на спокойна духовност и силен дух! Орлине, след като за тебе правенето на кучешки секс по време на Паневритмия е нещо свещено и възприемаш Паневритмията като хоро, не виждам какъв конструктивен разговор може да се проведе, но все пак... Аз не отивам на Паневритмия за да държа поредния си изпит по търпение, а да се потопя в един друг свят, да почувствам висшия космичен ритъм. И кучето е част от космичния ритъм, но след като му обърна нужното внимание бих желал да отправя мисълта си на друго място, но то иска цялото внимание и не те оставя на мира. И колкото по му обръщаш внимание, по му се играе! Е, ще го изтърпя веднъж, дваж, но на всяка Паневритмия мисълта ми да е към кучетата...А не може да не им се обръща внимание, защото те се вдигат на два крака и скачат върху един , после върху друг, един им се усмихне, друг ги нахока, изобщо измества се смисъла на Паневритмията. Освен това на Паневритмиата идват не само хора със „спокойна духовност”, а много страдащи и изтормозени хора, които може и да са с неспокойна духовност, но също имат право да играят спокойно! Паневритмия се играе колективно и ако дори на 2-3 души кучетата пречат, желателно е да се съобразим с тях, защото точно тогава се нарушава вътрешната хармония! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 (edited) Орлине, след като за тебе правенето на кучешки секс по време на Паневритмия е нещо свещено и възприемаш Паневритмията като хоро, не виждам какъв конструктивен разговор може да се проведе, но все пак... Ще пропусна за кучешките милувки... В думите ти може да се проследи доста двойнственост, Колев. Сексът такъв, духовността онакава. Хорото обикновено, паневритмията висша. Аз не виждам така нещата. Според мен задачата ни като ученици тук в този двоичен свят е не д асъздаваме още по-голяма двойнственост, а да сливаме и извисяваме обикновените неща до духовни! Аз не отивам на Паневритмия за да държа поредния си изпит по търпение, а да се потопя в един друг свят, да почувствам висшия космичен ритъм. И кучето е част от космичния ритъм, но след като му обърна нужното внимание бих желал да отправя мисълта си на друго място, но то иска цялото внимание и не те оставя на мира. И колкото по му обръщаш внимание, по му се играе! Е, ще го изтърпя веднъж, дваж, но на всяка Паневритмия мисълта ми да е към кучетата...А не може да не им се обръща внимание, защото те се вдигат на два крака и скачат върху един , после върху друг, един им се усмихне, друг ги нахока, изобщо измества се смисъла на Паневритмията. Освен това на Паневритмиата идват не само хора със „спокойна духовност”, а много страдащи и изтормозени хора, които може и да са с неспокойна духовност, но също имат право да играят спокойно! Паневритмия се играе колективно и ако дори на 2-3 души кучетата пречат, желателно е да се съобразим с тях, защото точно тогава се нарушава вътрешната хармония! А как можеш да се потопиш в онзи друг двят, ако не си издържал изпита си по търпение, без това потапяне да бъде само временно бягство? А след паневритмията животът да не бъде просто едно "хоро", в смисъла употребен от теб (не от мен), тоест обикновен, а космически ритъм?! За изтормозените хора. Така е, прав си - затова с амужни и външни мерки! Та - връзваме кучетата! Една перифразирана по памет приказка от изтока: "Един силно вярващ отишъл на поклонение при Мохамед, пророка на Аллах. Мохамед държал проповед пред голяма публика. Вярващият оставил камилата си да пасе, отишъл да слуша беседата на пророка и потънал в съзерцание на мъдростта му! След края на беседата нашият човек, щастлив и духовно възнесен, тръгнал към мястото, където оставил камилата си. Обаче не я намерил - тя тръгнала нанякъде. Или някой си я харесал... Нашият поклонник изтичал през глава право при пророка и разярено и бясно завикал: "Аз дойдох тук с пълна вяра в теб и Аллах, молих се, слушах те, бях в медитация през цялото време. Камилата ми обаче я няма - защо Господ постъпва така с мен?" - Пророкът Мохамед го изслушал смирено и му казал тихо и търпеливо: "Вярвай в Бога, но си връзвай камилата! " ... Та, явно е хубаво понякога да връзваме кучетата си! А понякога да играят с нас, звиси от нас и от кучето. От пророка, собственика и камилата... Редактирано Май 2, 2010 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 (edited) Вземете например думата куче. Тя не е българска дума. Частицата „ку“ означава „искам“, а частицата „че“ – „да бъде“. Значи, да бъде това, което искам. Това значи думата куче. И наистина, каквото иска кучето, всякога се сбъдва. Кучето като започне да обикаля около господаря си, ту от едната, ту от другата страна, помаха с опашката си, помилква се, докато най-после овчарят го погледне и каже: Нямам много хляб, но понеже си добро, умно куче, ще ти дам. Отваря торбата си и му дава хляб. Казва: Умно нещо е кучето. Това, което нас ни заблуждава, това е формата на кучето. Кучето има една непрогресивна форма. Аз не бих желал да имам такава форма. В дадения случай, обаче, формата на кучето е на местото си. Тя е една статическа форма, през която човек ще мине и ще остане. Няма да мине статическото положение на тази форма. Понякога като искам да ви обясня едни неща, всякога се натъквам на други. И наистина ако искаш да изправиш хората от една погрешка, те ще се натъкнат на друга. И отиде та се представи НБ 10 март 1935 г Като стопанин на куче съм напълно съгласна с казаното от Учителя в горния цитат. По въпроса на нашата тема вече си казах мнението,но докато четях следващите мнения ,а и след днешната паневримия ме споходиха следните мисли. Паневритмия по предназначението си е свещен танц наистина.Но ние ,голяма част от нас ,сега се учим и доста хляб ще изядем докато станем част от магията наречена паневритмия.Според мен нужно е упорито и последователно да работим върху танца.Едва тогава може и да успеем да станем част от свещения танц. Днес в Хасково ,на полянката нямаше нито едно куче,но пък се появиха три много хубави зайчета,които си играеха на няколко метра от нашия кръг.Птичките днес пееха по-радостно и силно от друг път.Една катеричка също се спусна по дърветата.За мен тези дребни подробности ,а и собствените ми усещания от играта са маркер,че днес нашето колективно човече сработи по-добре от вчера .Невидимия свят ни подкрепя ,когато проявяваме старание и винаги ни поощрява. за усърдието.На третия цикъл Пентаграм,за който четох в кн. на Георги Стойчев,че съответствува на ученическия период,разбрах в себе си колко много имаме да учим.Но изпитах и надежда,радост,че ставаме все повече. Защо пиша това в тази тема?Защото има отношение към нея.Когато участниците в даден кръг по паневритмия ,успеят да изпълнят в максимална степен изискванията поставени от Учителя ,вярвам,че нито едно куче или друго животно,човек,все едно какво,няма да пристъпи свещения кръг,а ще спре на разстояние. Но е нужна работа ,търпение и много любов. Поздрави на всички Редактирано Май 2, 2010 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 (edited) Много обогатяваща тема! Няма да давам мнение, а ще споделя опит. Имам котка. Разликата е, че ако кучето си иска обич като дете, котката я иска също - но като улегнал човек ( поне в повечето случаи). Освен това правя медитации, траещи от 25 до 45 минути. Казано е - по време на медитациите да няма малки деца в стаята. Не заради медитиращия, а заради детето. По аналогия изваждам и котката от стаята. Но понякога я забравям. Тогава тя си стои кротко на около 2,5 м разстояние и спи или дреме през цялото време. Не се опитва да идва в скута ми , както когато гледам ТВ ( напразни опити, защото се случва рядко и за малко) , нито да се приближава много или също да сяда в скута, както прави винаги ( но аз я махам), когато лекувам болен. Т.е. котката усеща много добре вида енергия и доколко е за нея да черпи от този вид енергия. Вероятно това и с кучето поне донякъде е така. Ако човек е концентриран в дейност от такъв висш характер като паневритмия, кучетата няма да му пречат, а и ( може би с единични изключения) няма да се хвърлят отгоре му. Все пак те са въведени в градска среда от хората и следва хората да проявят своя такт, като не провокират неприятни ситуации. Ако живеех в пещера със семейство мечки , дали бих скачала върху тях, когато се пекат на слънце ( за тяхното ниво това е нещо като медитация )? А какво ли си казва косът отвън, като всевъзможни автомобили и самолети го заглушават и обгазяват в неговата най-висша медитативна дейност - призоваване на женска? Уважение между видовете - възможно ли е? Клаудия, много си права: "Когато участниците в даден кръг по паневритмия ,успеят да изпълнят в максимална степен изискванията поставени от Учителя ,вярвам,че нито едно куче или друго животно,човек,все едно какво,няма да пристъпи свещения кръг,а ще спре на разстояние. Но е нужна работа ,търпение и много любов." Просто вие образувате енергиен пояс, който е от недостижим за животните порядък и те само му се радват отдалеч. Нещо като северно сияние. Редактирано Май 2, 2010 от късметче Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 Ако паневритмията се разглежда не само от гледна точка на отделния индивид, а като колективен духовен ритуал, то присъствието на кучета, особено близо и вътре в кръга, е напълно недопустимо. Днес преди обяд доста разсъждавах върху някой от прочетените мнения и веднага в ума ми изплува библейската история за търговците, които Христос изгонва от храма. В храма имат място само тези, които отиват искрено да се молят. Храмът се характеризира с чистотата на своята атмосфера, като по този начин се създадат условия за по-лесно постигане на връзка между човек и божественото. Иначе всеки си е свободен да се обръща към Бог когато и където иска, и може да го направи и при ней-тежките условия, но в храма винаги трябва да се поддържа чистота. Нямам нищо против животните, но близостта им по време на индивидуални и групови духовни практики, по време на сън, а може би и по време на хранене, смятам за вредно. solej 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 А 'храма' не е ли човешкото тяло, съзнанието ни?... Търговците са в нас- ако ... ще направя ... ; ако ме обичаш, няма да правиш така...- пазарлък! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 Да, когато говорим за отделния индивид. Но в случая имаме една колективна духовна практика. Иво, Пламъче и solej 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
solej Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 (edited) Във всяко духовно общество /а и не само там/ трябва да има ред.Това e духовнo изискванe.В противен случай няма да има добри духовни резултати.Защото усилията ще бъдат насочени към неутрализиране на последствията от хаоса. Паневритмията е свещен танц.Той се играе от хора.Те са на определена възраст/не приветствам играенето на малки деца в паневритмия на възрастни/.Не знам да има паневритмия за кучета.Поне подобна на човешката.Независимо какви са били в предишен живот.СЕГА ТЕ СА КУЧЕТА И ЗАДАЧИТЕ ИМ СА ДРУГИ.И ТЕ ТРЯБВА ДА СИ ГИ ИЗПЪЛНЯВАТ. Аз не съм против кучетата.Напротив -много ги обичам.Но те трябва да си знаят мястото.Ясно е ,че уличните няма как да бъдат гонени по време на паневритмията.Това може да стане преди нея.Но по коректен начин.Макар че не винаги има положителен резултат.Но воденето на домашни кучета ,които пречат на паневритмията/има и други ,които не пречат и са много дисциплинирани /,е проява на неуважение не само към духовното ,но и към тези ,с които трябва да постигнеш духовна хармония. Редактирано Май 2, 2010 от solej Лъчезарна, Ани и Дъгата 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 (edited) Ако паневритмията се разглежда не само от гледна точка на отделния индивид, а като колективен духовен ритуал, то присъствието на кучета, особено близо и вътре в кръга, е напълно недопустимо.Нямам нищо против животните, но близостта им по време на индивидуални и групови духовни практики, по време на сън, а може би и по време на хранене, смятам за вредно. Станимир, предполагам че подобно отношение е повлияно от четенето ти на теософия и агни йога. Преди време аз самия споделях същото становище! Сега обаче мисля свободно, без да приемам който и да е авторитет. Моят опит не потвърждава каквото и да е "снижаващо вибрациите" или негативно влияние на животинките наоколо ни. Животните са преди всичко в нас! В подкорието ни, което е изцяло животинско. Да смяташ животните за цапащи вибрацията ти е много показателно за собственото психическо отношение към нагоните, страстите, желанията и умението за сприятел;яване и ползването и трансформирането им - каквито и да са, в тях е вплетена и енергията ни... В Агни Йога има и хубави неща. Но има и много "разделяй и владей", създай противоречие в слушателя и после му дай посока - твоята си! Както и да е - вече не признавам авторитети освен свободното мислене и опит - личен или научно емпиричен. Моят опит говори, че животинките могат да са чудесни приятели в духовния път. Ако ги смяташ за снижаващи те, със сигурност така се и отнасяш към собствените вътрешни "животни" - емоциите, нагоните. А това е най-сигурният начин да се разцепиш, противопоставяйки подсъзнание със свръхсъзнание, което невротизира и психотизира! Не случайно в духовния път често хората се невротизират, че и развиват психози... Само да не си помислиш, че го отнасям това към теб лично, виртуални приятелю! В никакъв случай! Високо ценя мненията ти, стила ти, излъчването ти! Пиша принципно! Във всяко духовно общество /а и не само там/ трябва да има ред.Това e духовнo изискванe.В противен случай няма да има добри духовни резултати.Защото усилията ще бъдат насочени към неутрализиране на последствията от хаоса. Паневритмията е свещен танц.Той се играе от хора.Те са на определена възраст/не приветствам играенето на малки деца в паневритмия на възрастни/.Не знам да има паневритмия за кучета.Поне подобна на човешката.Независимо какви са били в предишен живот.СЕГА ТЕ СА КУЧЕТА И ЗАДАЧИТЕ ИМ СА ДРУГИ.И ТЕ ТРЯБВА ДА СИ ГИ ИЗПЪЛНЯВАТ. Аз не съм против кучетата.Напротив -много ги обичам.Но те трябва да си знаят мястото.Ясно е ,че уличните няма как да бъдат гонени по време на паневритмията.Това може да стане преди нея.Но по коректен начин.Макар че не винаги има положителен резултат.Но воденето на домашни кучета ,които пречат на паневритмията/има и други ,които не пречат и са много дисциплинирани /,е проява на неуважение не само към духовното ,но и към тези ,с които трябва да постигнеш духовна хармония. Да, има ред и дисциплина! Добре е да ги има! Въпросът е, че в духовните общества, за разлика от обикновените общества, дисциплината би трябвало да има вътрешна локализация на контрола си. Тоест не да бъде външно наложена, но да идва от високото съзнание на участниците в духовната общност! Стигне ли се до външно заявени рамки и ТАКА ТРЯБВА, това е сигурен показател, че последователите имат нужда от такава ментална външна полиция на морален външен конттрол - защото нямат вътрешния! О'к, стигнахме до консенсус, че кучетата могат да пречат в някои случаи - когато не са дресирани, ако са млади и буйни, ако са агресивни... Ако някой от участниците в паневритмията има нужда от външен контрол - разбира се, че ще му се поговори меко и внимателно. Аз съм против външните правила! Защото имам достатъчно стабилна връзка с вътрешните на сърцето си! Но осъзнавам, че много хора от социума имат нужда от правила и норми ... В едно духовно общество на висота нормите идват от сърцето, отвътре... Редактирано Май 2, 2010 от Орлин Баев Донка, Слънчева и Диана Илиева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 2, 2010 Доклад Share Добавено Май 2, 2010 Аз самият съм имал и куче, и папагали, гледал съм си и костенурка, и хамстери... а в момента имам котка. Затова че не знам какво разбираш под „подобно отношение“. Но наистина котката, която имам може да се разхожда свободно навсякъде из къщата освен в стаята където спя. Там не я пускам дори и когато съм буден. Тя си знае и въобще вече не прави опити да влезе де. Това не значи, че отношението ми по някакъв начин е негативно. В агни йога също няма отрицателно отношение към животните, но има някои предупреждения свързани с прекалената привързаност, която е често срещана сред собствениците на животни. Донка, Дъгата, Пламъче и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 3, 2010 Доклад Share Добавено Май 3, 2010 Да, има ред и дисциплина! Добре е да ги има! Въпросът е, че в духовните общества, за разлика от обикновените общества, дисциплината би трябвало да има вътрешна локализация на контрола си. Тоест не да бъде външно наложена, но да идва от високото съзнание на участниците в духовната общност! Стигне ли се до външно заявени рамки и ТАКА ТРЯБВА, това е сигурен показател, че последователите имат нужда от такава ментална външна полиция на морален външен конттрол - защото нямат вътрешния! О'к, стигнахме до консенсус, че кучетата могат да пречат в някои случаи - когато не са дресирани, ако са млади и буйни, ако са агресивни... Ако някой от участниците в паневритмията има нужда от външен контрол - разбира се, че ще му се поговори меко и внимателно. Аз съм против външните правила! Защото имам достатъчно стабилна връзка с вътрешните на сърцето си! Но осъзнавам, че много хора от социума имат нужда от правила и норми ... В едно духовно общество на висота нормите идват от сърцето, отвътре... Все едно ми прочете мислите. Да, навън в социума, има нужда от полицейщина. Но в едно общество на съзнтелни хора, които по своя, свободна воля са дошли, то е добре да се запознаят с учението, да са наясно със себе си и тогава всичко ще е ОК. Но понеже още всички се учим, имаме ръбчета за дялане нека сме толерантни и добронамерени към различните и да ги приемем като външен свят, условие, да израстваме. Все пак: "Всичко в живота на ученика е за негово добро." и "Любовта дълго търпи, не изисква, не търси своето си..." Светлина и топлина на всички! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Май 3, 2010 Доклад Share Добавено Май 3, 2010 (edited) Във всяко духовно общество /а и не само там/ трябва да има ред.Това e духовнo изискванe.В противен случай няма да има добри духовни резултати.Защото усилията ще бъдат насочени към неутрализиране на последствията от хаоса. Но воденето на домашни кучета ,които пречат на паневритмията/има и други ,които не пречат и са много дисциплинирани /,е проява на неуважение не само към духовното ,но и към тези ,с които трябва да постигнеш духовна хармония. Да!!! Да, има ред и дисциплина! Добре е да ги има! Въпросът е, че в духовните общества, за разлика от обикновените общества, дисциплината би трябвало да има вътрешна локализация на контрола си. Тоест не да бъде външно наложена, но да идва от високото съзнание на участниците в духовната общност! Стигне ли се до външно заявени рамки и ТАКА ТРЯБВА, това е сигурен показател, че последователите имат нужда от такава ментална външна полиция на морален външен конттрол - защото нямат вътрешния! Аз съм против външните правила! Защото имам достатъчно стабилна връзка с вътрешните на сърцето си! Но осъзнавам, че много хора от социума имат нужда от правила и норми ... В едно духовно общество на висота нормите идват от сърцето, отвътре... Да, при високо нива на съзнание и добро самовъзпитание и самоконтрол, то може без външни правила. Има огромна разлика между полицейщина и дисциплина, както и между свобода и свободия, между разумно спазване на правила и догматизиране! Да бъдем будни и съзнателни !!! Всяка Школа си има правила и който не ги спазва, то не е дорасъл за нея. Иначе става анархия. Правилата са важни на един първоначален етап, който обаче е специфичен като продължителност за всеки. Нима един човек, които поставя кефа/поведението на кучето си над спокойствието на хората..... ...е, без коментар....Тъжно ми е за такива хора... Да, те доказват, че няма с кой да си общуват, освен с кучето си... поради особености на характера си...познавам такива хора - те са прекрасни само с кучето си... и хапят с думи всички при всяка възможност... Редактирано Май 3, 2010 от Viki3 Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Май 3, 2010 Доклад Share Добавено Май 3, 2010 (edited) Още, когато прочетох случая с кучето, описан от Иво в първия пост на тази тема, си спомних нещо подобно от моя малък опит с Паневритмията. Веднъж една жена беше дошла с кученцето си. Тя за първи път идваше и виждаше този танц. Присъедини се, а кучето се „монтира” в центъра на кръга, до магнетофона и ни наблюдаваше любопитно. След като играта свърши на жената беше любезно обяснен смисъла на Паневритмията и защо куче не бива да присъства в кръга или да се движи между играещите. Тя разбра и започна да връзва настрани кученцето си, когато го водеше. Сега, същата тази жена, която е от нашия квартал и се виждаме често, е много по-редовна от мен в Паневритмията и в учението на Учителя. Това не означава, че в ББ не харесват животните. Просто по време на Паневритмия мисля, че мястото им не е между краката на играещите или в центъра на кръга. Има окултни принципи, които не бива да бъдат нарушавани. Всяка школа си има правила и те трябва да се спазват. А за това как някой може да бъде последовател/член/ученик на дадена школа и кой не – Диана е задала интересен въпрос в друга тема. И аз се присъединявам към него. Редактирано Май 3, 2010 от Ани Иво и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Май 3, 2010 Доклад Share Добавено Май 3, 2010 Вземете например думата куче. Тя не е българска дума. Частицата „ку“ означава „искам“, а частицата „че“ – „да бъде“. Значи, да бъде това, което искам. Това значи думата куче. И наистина, каквото иска кучето, всякога се сбъдва. Кучето като започне да обикаля около господаря си, ту от едната, ту от другата страна, помаха с опашката си, помилква се, докато най-после овчарят го погледне и каже: Нямам много хляб, но понеже си добро, умно куче, ще ти дам. Отваря торбата си и му дава хляб. Казва: Умно нещо е кучето. Това, което нас ни заблуждава, това е формата на кучето. Кучето има една непрогресивна форма. Аз не бих желал да имам такава форма. В дадения случай, обаче, формата на кучето е на местото си. Тя е една статическа форма, през която човек ще мине и ще остане. Няма да мине статическото положение на тази форма. Понякога като искам да ви обясня едни неща, всякога се натъквам на други. И наистина ако искаш да изправиш хората от една погрешка, те ще се натъкнат на друга. И отиде та се представи НБ 10 март 1935 г Като стопанин на куче съм напълно съгласна с казаното от Учителя в горния цитат. По въпроса на нашата тема вече си казах мнението,но докато четях следващите мнения ,а и след днешната паневримия ме споходиха следните мисли. Паневритмия по предназначението си е свещен танц наистина.Но ние ,голяма част от нас ,сега се учим и доста хляб ще изядем докато станем част от магията наречена паневритмия.Според мен нужно е упорито и последователно да работим върху танца.Едва тогава може и да успеем да станем част от свещения танц. Днес в Хасково ,на полянката нямаше нито едно куче,но пък се появиха три много хубави зайчета,които си играеха на няколко метра от нашия кръг.Птичките днес пееха по-радостно и силно от друг път.Една катеричка също се спусна по дърветата.За мен тези дребни подробности ,а и собствените ми усещания от играта са маркер,че днес нашето колективно човече сработи по-добре от вчера .Невидимия свят ни подкрепя ,когато проявяваме старание и винаги ни поощрява. за усърдието.На третия цикъл Пентаграм,за който четох в кн. на Георги Стойчев,че съответствува на ученическия период,разбрах в себе си колко много имаме да учим.Но изпитах и надежда,радост,че ставаме все повече. Защо пиша това в тази тема?Защото има отношение към нея.Когато участниците в даден кръг по паневритмия ,успеят да изпълнят в максимална степен изискванията поставени от Учителя ,вярвам,че нито едно куче или друго животно,човек,все едно какво,няма да пристъпи свещения кръг,а ще спре на разстояние. Но е нужна работа ,търпение и много любов. Поздрави на всички Хубава тема . Имаме куче на година и половина - палавник от породата джак-ръсел-териер. В понеделник, вторник и петък аз го извеждам, защото дъщеря ми е на училище от 7.30. Ставам между 5.00 и 5.15, за да го изведа преди 6.00, за да не закъснея за Паневритмията. Не бих могла да го водя със себе си, защото ми е ясно, че ще взриви обстановката.. Но на нашата полянка идва често една постоянна бездомна кучка. Или кротко обикаля около кръга, или ляга и сякаш медитира на известно разстояние. Никой досега не се е възмутил от присъствието й. Освен нея, всяка сутрин по алеята покрай полянката минава една елегантна дама на възраст, в бял спортен екип, придружавана от не по-малко елегантно, голямо снежно-бяло куче (прилича ми на аржентински дог). Кучето понякога прави една обиколка около кръга с красива кучешка походка, може да се каже - с танцова стъпка, и продължава по пътя си. Не съм чула коментари за него от никого от играещите. А на мен ми създава чувство за цялостност на картината, наречена "Цялата природа пее...". Често ми се струва, че и птиците танцуват в синхрон с нас - изпитвам голямо вълнение, когато се случи двойка птици да полетят нагоре, точно когато изпълняваме "летене". Така че, не бих се заела да обобщавам кучешкия въпрос във връзка с паневритмията. Пламъче, Донка, Дъгата и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 4, 2010 Доклад Share Добавено Май 4, 2010 ... една постоянна бездомна кучка... кротко обикаля около кръга, или ляга и сякаш медитира на известно разстояние. Никой досега не се е възмутил от присъствието й. ... голямо снежно-бяло куче ...понякога прави една обиколка около кръга ... с танцова стъпка, и продължава по пътя си. Не съм чула коментари за него от никого от играещите. А на мен ми създава чувство за цялостност на картината, наречена "Цялата природа пее...". Често ми се струва, че и птиците танцуват в синхрон с нас - изпитвам голямо вълнение, когато се случи двойка птици да полетят нагоре, точно когато изпълняваме "летене". НелиТ, получили сте висока оценка от природата и Универсума! При тези оценки грешка няма. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.