Усещане за тялото по време на Паневритмия. Осъзнаване на движенията

[Иво]

Моля споделете как усещате тялото си по време на Паневритмия.

Като цяло усещате ли добре тялото си по време на игра или мисълта ви се рее някъде?

Присъствате ли съзнателно в тялото си, в движенията си?

Осъзнавате ли движенията на ръцете и краката? Движенията на дланите, китките, главата, свиванията, сгъванията, изправянията?

Как усещате например хоризонталната равнина на вдигнатите две ръце? А когато ръцете са на 45 градуса?

А какъв е усета ви към краката и стъпките?

А усета към другите части от тялото - глава, гръден кош, гръбначен стълб, кръст....?

Чувствате ли се винаги комфортно физически по време на Паневритмия?

Усещате ли как тече енергията (често във вид на топлина) в тялото ви? Усещате ли как някои части се затоплят по време на игра? Ако да, кои и кога?

А усещате ли кои части от тялото са блокирани или сковани? Върху какво трябва да работите? И ако да, как го правите?

Изстиват ли ви дланите на ръцете понякога? В кои случаи?

Правите ли съзнателна връзка между движенията и вътрешния им смисъл?

Между движенията и думите от музиката и ритъма и?

Нека в тази тема споделяме всичко за усещанията на тялото по време на игра.

[mochito]

Ако дълго време не съм играла паневритмия, усещам най-голяма скованост и болка в ръцете, докато играя първите 10 упражнения.Някой път е толкова силен дискомфорта, че не издържам и си свалям ръцете преди да са свършили (особено на летене). Предполагам, че има и някаква друга вътрешна причина за това. Ако някой може да каже ще съм му благодарна.

А иначе най-любими от упражненията ми са "Тъкане","Колко сме доволни","Квадрат","Красота" и "Слънчеви лъчи"- когато ги изпълнявам чувствам един по-особен вътрешен трепет.

А що се отнася до смисъла, който влагам в движенията - това много зависи от моментното ми състояние. Понякога съм изключително съсредоточена в това как ги изпълнявам и във вътрешния смисъл на всяко движение, а понякога просто се сливам с музиката остявам мисълта ми ту да се рее, ту да мисли върху текста на паневритмията. Сега като се замисля може би усещането за хармония и единство е най-силно при мен, когато се оставя на музиката и кръга да ме водят и просто съзерцавам - себе си и природата около мен. Тогава се получава нещо като групова медитация (м-у мен, участниците в паневритмията, заобикалящата природа и всички светли същества, които играят заедно с нас) и е наистина чудесно изживяване!!!

[Guest devashaktika]

Човешкото тяло представлява музикален инструмент, на който човек трябва да се научи да свири. Всяко едно движение да бъде осъзнато – това ще рече да усещаме, да осъзнаваме движението във всеки един момент, за всяка точка от фигурата, по която движим съответния уд. Да усещаме присъствитето на живот във всяка част на своето тяло. Както тонът на един музикант зависи от движението, което е направил, за да го произведе на музикалния инструмент, така и човешкото тяло ще произведе такъв тон, който зависи от съответното движение, което сме направили. В това осъзнаване на движението вече можем да проектираме своята мисъл. Когато човек проектира мисълта си в движението, това движение става съзнателно. Човекът е вече господар на своите движения. Тогава можем да говорим и за духовно танцуване. Всяко подвижване в тялото да го усещаме, да ни е приятно, да го разбираме и да го вършим със свещеното чувство за велика работа – свещенодействие с Любов. Това разбиране изисква изучаване на движенията, извършени с различните части на тялото, в различните посоки в пространството и връзката им с духовната същност на човека. Колкото по-съзнателно танцуваме тези движения, толкова по-добре ще дадем възможност на тези велики духовни сили да градят в нас. Чрез тези движения се увеличава и съзнателността в човека.

"Развиване на съзнателността чрез Паневритмичните движения"

Доклад, изнесен на семинара по Паневритмия ноември, 2004

Ясен ДАСКАЛОВ

Източник