Паневритмията като динамична медитация

[Розалина]

Срещала съм израза: Паневритмия - медитация в движение

Ще ми е интересно, ако някой сподели как подхожда към тази медитация. Върху какво се фокусира намерението, вниманието?

Аз лично съм правила опит да концентрирам вниманието си върху цветовете на упражненията, върху текста на песните и върху природните звуци на околната среда. Имам проблем с поддържането на концентрация на вниманието и понякога някой външен, нов шум ме разконцентрира и не винаги след това успявам да възстановя ритъма си. Освен всичко става дума за една колективна медитация. Т.е това е по-сложния вариант, защото освен хармония със себе си ,трябва да се намери и баланса с останалите в кръга.

Ще се радвам да обменим информация по темата.

Поздрави

[Максим]

Опитвал съм, но е трудно. Може да се получи като медитация, ако можеше да се играе със затворени очи. Концентрирайки се върху мелодията и ритмичните движения. Това, което Учителят е казал, да се мисли за Бог, да се пее, да се внимава за смисъла на движенията и да се слуша музиката едновременно означава да бъдеш на 100% бдителен. Медитацията е също бдителност на 100%, но тя не изисква такова тотално ангажиране. Защото умът ти е ангажиран с толкова много неща, той не може да се отпусне. Нямам представа как би се получила медитация от Паневритмията.

[Розалина]

Опитвал съм, но е трудно. Може да се получи като медитация, ако можеше да се играе със затворени очи. Концентрирайки се върху мелодията и ритмичните движения. Това, което Учителят е казал, да се мисли за Бог, да се пее, да се внимава за смисъла на движенията и да се слуша музиката едновременно означава да бъдеш на 100% бдителен. Медитацията е също бдителност на 100%, но тя не изисква такова тотално ангажиране. Защото умът ти е ангажиран с толкова много неща, той не може да се отпусне. Нямам представа как би се получила медитация от Паневритмията.

Здравей Максим и благодаря за включването.Темата наистина ме интересува.С риск да си останем едни самотни мохикани в тая тема ,аз съм склонна да се опитаме да я поразнищим позовавайки се на опита си и нали сме в сезона на играта,т.е имаме поле за опити и наблюдения.

Само да маркирам границите на мъничката си и слаба все още опитност.Класическа медитация така и не се научих да прилагам и се отказах в един момент.От две години практикувам танца паневритмия .След първоначалното усвояване на упражненията започнах да търся за себе си ,приложение на казаното и написано за паневритмия .Наскоро ми попадна една книга на Шърли Маклейн"Медитация -навлизане навътре".Първо тази книга ме спечели с простотата и искреността на споделения опит,на един западен човек по темата.Всички знаем,че има много съществена разлика дали започва да медитира представител на източната или на западната култура.Източните народи ,май го засукват това умение с майчиното мляко.Второ,порази ме сходството на прочетеното от Шърли ,с мисли на Учителя за паневритмия в "Акордиране на човешката душа".Затова се замислих ,припомних си моменти на успешно,макар и доста спонтанно,а не направлявано хармонизиране от моя страна по време на игра,стигащо точно до това отпускане и навлизане навътре в себе си,което пишат,че е характерно за навлизане в медитация и определено вече смятам,че е възможно да се медитира успешно по време на паневритмия.Друг е въпроса как да се подходи практически ,така,че да се постига .

Съжалявам,че времето ме притиска днес,но ще отделя време,за да илюстрирам казаното с цитати в следващо мнение.

Поздрави

[Иво]

И аз смятам, че е възможно, като разбира се помни, че все пак става въпрос за динамична медитация, а не такава, в която си седнал с кръстосани крака и затворени очи. В будизма например, имат ходеща випасана медитация, с динамично осъзнаване на всяка крачка. А голямата тема движение-осъзнаване, като един вид медитация и пробуждане, се ползва и в разни психотерапевтични школи за разрешаване на множество и различни личностни проблеми....

В Паневритмията има множество елементи, които са в хармонично цяло:

- движения

- музика и ритъм

- смисъл и съдържание; идея

- текст

и т.н.

И множество други елементи за осъзнаване и усещане като:

- усещане за партньора и двойката

- усещане за тялото и движенията

- усещане за кръга и цялото

- усещане вътре-в-мен - вън-от-мен

- усещане вътре-в-кръга - вън-от-кръга

- усещане за връзката с Природата

и мн. други

Очевидно е, че човек не може да е осъзнат / фокусиран върху всички елементи наведнъж, а трябва последователно да работи върху всеки елемент / усещане поотделно с времето и практиката. В един момент, тези изработени отделни елементи ще се насложат и ще се ги усещаме без особено голямо усилие. Но трябва проучване, четене, питане, наблюдение и най-вече практика, практика, практика

А ето едно споделено мнение от преди малко в друга тема:

Сега като се замисля може би усещането за хармония и единство е най-силно при мен, когато се оставя на музиката и кръга да ме водят и просто съзерцавам - себе си и природата около мен. Тогава се получава нещо като групова медитация (м-у мен, участниците в паневритмията, заобикалящата природа и всички светли същества, които играят заедно с нас) и е наистина чудесно изживяване!!!

[Лъчезарна]

Клаудия, добра тема!

Лекичко ще променя (за мен) акцента й.

Усещанията ми не са като за фокусиране.

Усещанията ми, по време на Паневритмия, са за единение...

Има три упражнения от Паневритмията, които ярко разграничавам по време на игра. При тях автоматично влизам в медитация (да кажем медитативно състояние!) Мисли, Аум и Изгрява слънцето. При тях, често, ми се иска да играя със затворени очи, а понякога, не ми се иска да свършват. Особено Аум. А ако съм и в хармония с партньора, изживяването е невероятно.

Преди много години, при една Паневритмия на Чистотата (езерото), когато всичко беше в облаци и мъгла, когато се чуваше "дране на ламарини" от гръмотевиците, играейки цитираните три упражнения, влизайки в медитативно състояние, усетих как целия кръг, как двата кръга - всички заиграхме в синхрон. Облаците се осукаха, раздвижиха и, бих казала мистично, се развиха, оставяйки видимост за играещите... Като в похлупак, през който далечно прозираше слънчева светлина...

Споделям това преживяване, защото то остави отпечатък в мен, а и е една от първите ми опитности, че когато Паневритмията се играе съзнателно, как нещата се променят. Много от нас искаха да играят, въпреки облаците и дъжда, който наближаваше. Не е нужно да казвам, че той, заедно с градушка, се изсипа върху целия циркус половин час след приключване на Паневритмията. Но тогава я изиграхме...

За да играе човек съзнателно Паневритмия, за да попадне в, както ти я наричаш, динамична медитация, освен доброто познаване на движенията и музиката, текстът - също, е необходимо вътрешно отваряне. А, за да си спокоен при отварянето, се нуждаеш от доверие към всичко заобикалящо. То, от своя страна, се постига с вяра в Божественото, и у теб, и у другите...

Колко идеалистично звучи!

Макар и идеалистично, знам, че това се случва. Може да е за минута, може за повече, но се случва.

Понякога съм си мислела, че Паневритмията е хармонизация във всичките ни планове - и вътрешни, и външни. И, в един момент, няма как да не се случи тази динамична медитация.

Доколко ние, с нашите стрелкащи се насам - натам мисли, с нашите разхвърляни в различни посоки чувства, можем да ги притихнем и приласкаем, е друг въпрос. Но в това се корени и постигането на единение с другите по време на Паневритмия. Овладяването и възпитанието на нас самите е част от пътя ни.

Играта на Паневритмия е условие, предпоставка, да успеем да се случи това самовъзпитание.

Но, всеки от нас е на различно ниво, и това ще се случва по различен начин, с различни средства.

Редактирано Април 16, 2010 от lokator

[Орлин Баев]

Геният Ауробиндо е медитирал дори докато е говорел, дори докато е мислел. И през целия си живот. Да медитираш докато говориш и мислиш обаче - това е вече едно тотално проникване на медитацията в ума. Фонът на присъствието на съзерцанието става толкова постоянен и основен, че мисленето и словото са само на периферията му. Тогава и умът и словото стават само инструмент за съзерцанието и не е нужно дори да бъдат спирани - вече не пречат, а само провеждат. Но в началото, в първите години е нужбно да бъде спиран умът, да. А в началото дори е трудно. Това да седиш и медитираш е като да се учиш да сменяш скоростите на колата като се спряна - учиш се. После ги сменяш автоматично. Така и медитацията прониква в живота. В ежедневния ум. В работата. Във всичко. За да стане медитацията динамична обаче, трябва да е преживявана и пак и пак и пак - докато проникне. Докато тя започне да те медитира теб. Има много философии около съзерцанието (това е по-точната дума според мен). Има много визуализации. Има работа с енергии. Всички са добри и са като паяците проходилки - докато напипаш самото съзерцание. А то е просто една разтвореност, един разтворен ум. Тих, спрял диалог. Това прави човек по-чувствителен за всичко наоколо, по-отворен и за доброто, но и за болката. По-преживяващ експлозиите от радост при разцъфтяването на априлските фиданки. Но и по-съпреживяващ болката на наранено котенце. Съзерцанието е да си отвъд логиката, да преживяваш със сърцето. Тогава и обикновените чувства се разтварят в онова по-дълбоко сърце, зад емоциите. Дълбочина, която знае! В това няма нищо възвишено. Както и нищо принизено. Нищо необикновено - защото всичко става необикновено!

Паневритмията е прекрасна за практикуване на съзнателно дишане, съзнателни движения, фокус на ума, осъзнаване на енергиите. Когато това се автоматизира, умът може просто да спре и всичко да се прави от ... духа зад него. Защото духът е съзерцателят!

Целият живот е една паневритмия!

[Розалина]

....Усещанията ми, по време на Паневритмия, са за единение...

.......................

За да играе човек съзнателно Паневритмия, за да попадне в, както ти я наричаш, динамична медитация, и освен доброто познаване на движенията ,музиката, текстът - също, е необходимо вътрешно отваряне. А, за да си спокоен при отварянето, се нуждаеш от доверие към всичко заобикалящо. То, от своя страна, се постига с вяра в Божественото, и у теб, и у другите...

Колко идеалистично звучи!

Макар и идеалистично, знам, че това се случва. Може да е за минута, може за повече, но се случва.

Понякога съм си мислела, че Паневритмията е хармонизация във всичките ни планове - и вътрешни, и външни. И, в един момент, няма как да не се случи тази динамична медитация.

Доколко ние, с нашите стрелкащи се насам - натам мисли, с нашите разхвърляни в различни посоки чувства, можем да ги притихнем и приласкаем, е друг въпрос. Но в това се корени и постигането на единение с другите по време на Паневритмия. Овладяването и възпитанието на нас самите е част от пътя ни.

Играта на Паневритмия е условие, предпоставка, да успеем да се случи това самовъзпитание.

Но, всеки от нас е на различно ниво, и това ще се случва по различен начин, с различни средства.

Lokator,много красиво си го казала.Благодаря ти за споделените мисли.Те предизвикаха в мене размисъл,а когато в неделя застанах в кръга,си спомних за този кратък разговор.И знаеш ли,мисля,че се получи това,за което говориш-единението.При мен се случи на упражнението "Радостта на Земята".Заля ме топла вълна на Любов,Благодарност към Бог , за този наш тъй красив свят.Беше хубав ,слънчев ден ,птичките пееха и всичко наоколо блестеше от светлина и свежест.На мен не ми звучи идеалистично.Напротив много е реално и напълно възможно.Няма да се получи само ,ако седим в прашните си градове ,сред обичайните звуци на цивилизацията.Получава се сред природата.Необходимо условие е това,което и ти си отбелязала-добро познаване на упражненията,музиката и текста на паневритмия.Когато тези три компонента са усвоени,човек освобождава мисълта(иначе съсредоточена в изпълнението) за навлизане в това единение.Хареса ми това определение.

Поздрави

[Розалина]

Да медитираш докато говориш и мислиш обаче - това е вече едно тотално проникване на медитацията в ума. Фонът на присъствието на съзерцанието става толкова постоянен и основен, че мисленето и словото са само на периферията му. Тогава и умът и словото стават само инструмент за съзерцанието и не е нужно дори да бъдат спирани - вече не пречат, а само провеждат. Но в началото, в първите години е нужбно да бъде спиран умът, да. А в началото дори е трудно. Това да седиш и медитираш е като да се учиш да сменяш скоростите на колата като се спряна - учиш се. После ги сменяш автоматично. Така и медитацията прониква в живота. В ежедневния ум. В работата. Във всичко. За да стане медитацията динамична обаче, трябва да е преживявана и пак и пак и пак - докато проникне. Докато тя започне да те медитира теб. Има много философии около съзерцанието (това е по-точната дума според мен). Има много визуализации. Има работа с енергии. Всички са добри и са като паяците проходилки - докато напипаш самото съзерцание. А то е просто една разтвореност, един разтворен ум. Тих, спрял диалог. Това прави човек по-чувствителен за всичко наоколо, по-отворен и за доброто, но и за болката. По-преживяващ експлозиите от радост при разцъфтяването на априлските фиданки. Но и по-съпреживяващ болката на наранено котенце. Съзерцанието е да си отвъд логиката, да преживяваш със сърцето. Тогава и обикновените чувства се разтварят в онова по-дълбоко сърце, зад емоциите. Дълбочина, която знае! В това няма нищо възвишено. Както и нищо принизено. Нищо необикновено - защото всичко става необикновено!

Паневритмията е прекрасна за практикуване на съзнателно дишане, съзнателни движения, фокус на ума, осъзнаване на енергиите. Когато това се автоматизира, умът може просто да спре и всичко да се прави от ... духа зад него. Защото духът е съзерцателят!

Целият живот е една паневритмия!

Орлин, ако правилно схващам , ти имаш известни съмнения,че в един танц,какъвто е паневритмия ,има доста отклоняващи вниманието фактори ,за да се постигне съзерцанието.Може би си прав.Ако човек ,вече има изградено умение и практикува съзерцателната медитация ,сигурно няма да възприеме условията на движение и динамика,за среда,в която да се разтвори .Ще си търси познатото.Ако мога да използвам сравнението,което си дал,то е като да си карал само кола с автоматични скорости и изведнъж да се озовеш в стандартно возило.Учителят,който е дал паневритмия,не е използвал определението медитация.Поне аз не съм го срещала .Това ме навежда на мисълта,че вероятно израза,с който започнах тази тема и писах,че съм го срещала в материали и статии посветени на паневритмия е използван от хора,които са успели да постигнат състояние близко на медитацията по време на игра.Т.е това е още една възможност и само опита ще ни покаже възможно ли е или не.Както писах сега сме в сезона на игра и нищо не ни пречи да опитаме.

А що се отнася до това,че целият живот е една паневритмия ще си позволя,да кажа,че са щастливи онези хора,които са построили живота си така,както в една паневритмия.А това означава,че човек е разбрал и приложил Заповедта на Учителя

[Guest devashaktika]

Аз също напълно подкрепям мнението на lokator, както и следното:

Паневритмията е прекрасна за практикуване на съзнателно дишане, съзнателни движения, фокус на ума, осъзнаване на енергиите. Когато това се автоматизира, умът може просто да спре и всичко да се прави от ... духа зад него. Защото духът е съзерцателят!

Целият живот е една паневритмия!

При мен също не стои въпросът, дали Паневритмията е вид медитация или не. Според мен това е и част от смисъла на Паневритмията - осъзнаването на движенията, чрез които се събуждат енергиите в тялото ни и осъзнаването за тяхното протичане, дишането, благодатта на природата, която ни заобикаля и в която сме, красотата на музиката, която ни настройва на по-висши вибрации, съюза между душите, които играят заедно и свързването с Разумните същества, е също вид медитация, духовен акт, чрез който се опитваме да се разтворим в Бога, да се слеем с него.

Разбира се, всичко това може да звучи просто като празни приказки, ако не се опитваме да го прилагаме ежедневно. За постигането на такава хармония, за която говоря по-горе, според мен е необходимо не само по време на Паневритмия, но и преди и след нея да се опитваме да събираме разпилените си мисли, да тренираме концетрацията на ума си и ежедневно да осъзнаваме всичко, което вършим. Като трябва да работим със сърце и желание според възможностите си, не на сила.

Много е трудно едновременно да се вглъбим, но и да имаме будно съзнание за това, което става около нас, както би трябвало да е при Паневритмията. Но сигурно с много практика и усърдие се постига.

[Орлин Баев]

Орлин, ако правилно схващам , ти имаш известни съмнения,че в един танц,какъвто е паневритмия ,има доста отклоняващи вниманието фактори ,за да се постигне съзерцанието.

Честно казано, не успях да разбера какви са ми съмненията според теб ... . Това което казвам е, че паневритмията е прекрасен инструмент за постигане на съзерцание! Първо се концентрира/ медитира човек върху движенията, дишането, кръга от хора, движението на енергията и т.н., докато самата медитация върху тези случвания се автоматизира. Тогава осъзнаването на движението на енергията, на дишането, на движенията става автоматично. Това предполагам при повечето участници в паневритмията става за няколко години редовна игра. След това вътрешният зрител/ наблюдател/ съзерцател, тоест духът може да освободи и дистракторните мисли. Тогава настъпва съзерцанието. То е особено свободно състояние на цялостната психика, полет, който слива с ритъма на космоса. А етимологията на думичката паневритмия е точно космически ритъм. Тоест когато в паневритмията се постигне съзерцанието, тогава тя е пълноценно играна! А всъщност целият ни живот е една по-добре или по-зле играна паневритмия, в резонанс или дисонанс с ритъма на по-големия, целокупен живот!

[Guest devashaktika]

Учителят,който е дал паневритмия,не е използвал определението медитация.Поне аз не съм го срещала .Това ме навежда на мисълта,че вероятно израза,с който започнах тази тема и писах,че съм го срещала в материали и статии посветени на паневритмия е използван от хора,които са успели да постигнат състояние близко на медитацията по време на игра.

Може би проблемът тук идва от дефиницията за медитация и тънките разлики между съзерцание, концетрация, размишление. А и при Учителя тези понятия имат сигурно по-различно от източните религии определение - по-опитните да кажат

Например, ето какво се пише в www.bratstvoto.net:

Според Учителя Петър Дънов медитацията е "размишление върху хубави, красиви неща, които повдигат ума и сърцето на човека". Когато медитира, човек първо трябва да се спре своите добри страни, а после върху лошите, но с цел - сам да ги изправи. (Така и в лошото се открива възможност за трансформация към добро и красиво.) Най-доброто време за медитация е сутрин, но всеки е свободен да избере този час, който е подходящ за него. Има само едно съществено и допълнително условие- наличие на добро разположение на духа.

Друго, което искам да цитирам по въпроса е от темата "Как да изпълняваме упражненията":

Когато се упражнявате, вие не трябва да мислите кой как прави упражненията, но вие как ги правите.

Вашата мисъл трябва да влиза и в ръката, и в краката, навсякъде трябва да участвува. Мисълта и чувствата да участват навсякъде.

Та и в упражненията трябва да има един вътрешен ритъм, за да бъдат полезни и за да бъдат здравословни.

[Иво]

Дори и след години практикуване, не винаги е лесно човек да поддържа едно наистина дълбоко медитативно изживяване по време на цялата Паневритмия.

На мен лично ми се е случвало сравнително рядко и то не за цялата Паневритмия, а за моменти от нея. Един от най-ярките примери, които помня е на Рила. На определени упражнения усещах, не как аз играя Паневритмия, не аз си движа ръцете, а Паневритмията ме играе. Едно невероятно усещане за лекота, хармония, мир, радост, светлина ..... Такива състояния трудно се описват с думи, а може би не е и нужно

[Розалина]

Орлин,аз съм благодарна за включването ти,защото ми даваш ракурс,гледна точка.Целта на писането тук ,по тема,която си е най-вече практика и работа,не е да сме за и против,както и несъвършено словесно да се изразяваме понякога,а да си насочим взаимно вниманието .Така,че приемам с благодарност всичко споделено.

Ето нещо интересно:

Медитация,съзерцание, концентрация,размишление

[Орлин Баев]

Иво, така е - постоянното преживяване на съзерцание изисква десетилетия опит в случването на самото състояние на съзерцание. Ние тук пишещите сме далеч от тези десетилетия... Но не ни пречи от време на време да постигаме това състояние. При мен много често се случва да съм в съзерцание по време на работата си. Тогава и осъзнаването на психиката и дори думите ми идват от център различен от егото ми. В школите по хипноза например се казва, че най-сигурният начин да въведеш човек в хипноза, в транс, е ти самият да си в транс. Пиша това, защото разликата между транс и съзерцание е само в думичката, но на практика е едно и също променено състояние на разширено съзнание. То е същото, което ти си преживял при паневритмията на Рила.

Девашактика, наистина има разминаване в понятията. Думата медитация се ползва за различни преживявания. Всъщност тя значи това, за което е говорил и Учителят: фокусиран размисъл. При фокусиран размисъл в дишането или движенията или енергията, мислите се забавят и намаляват по брой, но стават по-силни и наситени. Това според мен отговаря на степента дхарана (концентрация, фокусиране) от йога. Тази степен вече включва известно оттегляне на сетивността и ума навътре (пратяхара). По-продължителното практикуване на фокусирането води до съзерцание (дхияна).

За вътрешният преживяващ тези състояния (наречи го дух или самосъзнание или свободна воля...) голяма разлика между седяща или динамична медитация/ съзерцание няма. Неподвижното релаксирано седене спомага силно за случването на оттеглянето на сетивата. Но и при оттеглени сетива умът може да скача като див кон. Както и при по-малкото оттегляне на сетивата навътре при динамичните практики умът може да бъде тих, свободен от умствени вълни, но по-скоро директно интуиращ и схващащ познанието.

[Розалина]

Може би проблемът тук идва от дефиницията за медитация и тънките разлики между съзерцание, концетрация, размишление. А и при Учителя тези понятия имат сигурно по-различно от източните религии определение - по-опитните да кажат

Например, ето какво се пише в www.bratstvoto.net:

Според Учителя Петър Дънов медитацията е "размишление върху хубави, красиви неща, които повдигат ума и сърцето на човека". Когато медитира, човек първо трябва да се спре своите добри страни, а после върху лошите, но с цел - сам да ги изправи. (Така и в лошото се открива възможност за трансформация към добро и красиво.) Най-доброто време за медитация е сутрин, но всеки е свободен да избере този час, който е подходящ за него. Има само едно съществено и допълнително условие- наличие на добро разположение на духа.

Друго, което искам да цитирам по въпроса е от темата "Как да изпълняваме упражненията":

Когато се упражнявате, вие не трябва да мислите кой как прави упражненията, но вие как ги правите.

Вашата мисъл трябва да влиза и в ръката, и в краката, навсякъде трябва да участвува. Мисълта и чувствата да участват навсякъде.

Та и в упражненията трябва да има един вътрешен ритъм, за да бъдат полезни и за да бъдат здравословни.

devashaktika ,без да искам дублирах мнението ти.Винаги се обърквам,когато мненията започнат да се подреждат каскадно.

Медитация -размишление върху хубави,красиви неща.Трябва да ви кажа,че това почти винаги се постига при мен ,когато рано сутрин играя паневритмия.Музиката не е наживо,а е запис на песните.Текстовете подтикват към размишления.Това е една от най-добрите ми концентрации на вниманието и ума,да не мисля за нищо,а да чувам думите на песните и в движение да размишлявам върху тях.Не точно да размишлявам,а да ги продължавам с мислени образи и наистина това ме повдига.След игра целият ми ден е цветен и наситен с положителна емоция.

Най-доброто време за медитация е сутрин, но всеки е свободен да избере този час, който е подходящ за него.-Забелязала съм ,че има разлика дали играя паневритмия ,след като съм посрещнала изгрева или да речем два часа по-късно.Определено е за предпочитане играта по изгрев,заради събуждащата се природа.В ранния час човек се чувствува по особен начин.Сякаш си в попаднал в друго измерение.

Има само едно съществено и допълнително условие- наличие на добро разположение на духа.В началото на заниманията с паневритмия,преди да разбера важността на това единствено правило,имах няколко случая,в които излизах на игра след като си бях легнала късно ,ставах и бързо отивах на полянката ,без да съм успяла да се подготвя за играта.Т.е т.нар.добро разположение не беше на лице.Не бях работила върху него,а бях подходила малко механично.По-скоро с очакване да получа нещо от играта,отколкото с нагласа да дам от себе си-старание и отношение.В тези случаи трябва да ви кажа,че играта си минаваше като съвсем обикновена гимнастика.

[Guest devashaktika]

Klaudia

Ето и един интересен цитат:

Пълна концентрация при изпълнението на отделните паневритмични упражнения

Сама по себе си формулировката на принципа свидетелства достатъчно ясно за същността и съдържанието му. И все пак си заслужава да бъдат повторени правила и норми, които изглеждат очевидни и без специално тълкувание.

На всяка крачка в своето Слово Учителят П. Дънов набляга на изискването: "Будни бъдете!" Будността в случая означава точно това – пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията. Тази вътрешна настройка на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно – оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него. Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц. Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията. Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от себе си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента. Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят. А също – и да бъде максимално полезен както на себе си, така и на всички останали. И не на последно място – да допринесе според възможностите си и за повдигането на човечеството като цяло. Защото ролята на Паневритмията – както вече неведнъж бе изрично подчертано – далеч не се изчерпва с конюнктурно и/или локално, местно влияние. Тя има всемирно, планетарно въздействие. Именно поради него (посочвано многократно от Учителя П. Дънов при изясняване от негова страна на същността и резултатите от паневритмичните упражнения) произтича и огромната отговорност за начина, по който изпълняваме както Паневритмията като цяло, така и всяко отделно движение. За да избегнем механичното възпроизвеждане на упражненията, би било от полза да събудим у себе си интерес и обич към тях. Вниманието ни трябва да бъде съсредоточено не само върху правилното изпълнение на конкретното упражнение, но и върху мускулните усещания и чувствата, които го придружават.

Затова нека се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Тогава чрез упражненията влизате в досег със силите на природата. После, когато правите упражненията, вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр. Когато правите упражненията, мисълта ви да бъде концентрирана (курсивът мой – К. З.). Движението е живот. Без движение животът не може да се прояви. Движението трябва да бъде разумно. И един сантиметър да се подвижиш, трябва да имаш някаква цел, някакво постижение." На друго място в Словото си Учителят П. Дънов отново подчертава значението на будността при изпълнението на паневритмичните упражнения: "В движенията вие бързате – изведнъж искате да свършите упражненията. Може някой път да направим само три упражнения, но внимателно."

Учението на Бялото Братство - том II, лекционен курс

Редактирано Април 20, 2010 от devashaktika

[Лъчезарна]

Дори и след години практикуване, не винаги е лесно човек да поддържа едно наистина дълбоко медитативно изживяване по време на цялата Паневритмия.

На мен лично ми се е случвало сравнително рядко и то не за цялата Паневритмия, а за моменти от нея. Един от най-ярките примери, които помня е на Рила. На определени упражнения усещах, не как аз играя Паневритмия, не аз си движа ръцете, а Паневритмията ме играе. Едно невероятно усещане за лекота, хармония, мир, радост, светлина ..... Такива състояния трудно се описват с думи, а може би не е и нужно

Така е! Много точно - Паневритмията ме играе!

Такова преживяване не се забравя! Човек влиза в един ритъм, в един вихър, който те изпълва, който те повдига, който те прави добър, тих, щастлив и пълен със светлина...

Иво, наистина трудно се описва такова състояние! А и как ще го наречем - не е важно.

Важното и прекрасното е, че ни е дадено да го изпитаме. И ако не можем да бъдем постоянно в него, то поне знаем какво търсим да постигнем. Веднъж прокарана пътечката, ако постоянстваме, тя не само че няма да се забрави, тя ще се разшири в път...