Забавни и смешни случки по време на Паневритмия

[Иво]

Понякога по време на Паневритмия се случват забавни неща

А понякога, особено ако човек е много хармонично настроен, даже някои дребни грешки, разминавания, недоглеждания или пропуски по време на игра може да изглеждат весело комични.

Ще споделя един случай от днешната Паневритмия. На упражнението Хубав ден, както знаете, има един момент, в който се вдига дясната ръка, като за поздрав. Та играя си аз днес, но гледам настрани и виждам в далечината на около 50 метра минават възрастни мъж и жена. Мъжът беше с колело. Говориха си нещо, но мъжът се загледа в Паневритмията. Явно се зачуди, що ли пък е това. В същото време, в който той гледа към нас и аз към него, идва моментът с дигането на дясната ръка. Та дигам аз дясната си ръка и що да видя. Може би си помисли, че го поздравявам човека, но и той дигна ръка да ми маха за поздрав

Поусмихнах се и продължих да играя... След играта споделих с приятелите, настроението беше приповдигнато.

Моля споделете забавни и смешни случки по време на Паневритмия.

Често ли ви се случват?

Подобрява ли се настроението ви, на вас или на цялата група?

Разбира се някои забавни моменти, могат да ни наведат да дълбок размисъл и

да провокират повече будност и осъзнатост в нас. Имали ли сте такива? Споделете ги...

[Светла_Б]

Да, стават весели неща понякога. В Пловдив играем паневритмия на Бунарджика и мирно съвместно съществуваме с хора, които спортуват за здраве, предимно пенсионери. В началото, преди 15 години, когато се преместихме там, те ни гледаха с подозрение, но сега взаимно се харесваме.

Един от тях, бивш директор на завод, както разбрах, една сутрин ми разказа следната случка в присъствието и на други "физкултурници". Преди години той си правил обичайната обиколка на площадката (това е голяма площ до паметника, където има място и за тях и за нас) Когато паневритмията вече свършила и всички сме започнали да се прегръщаме след Пентаграм, той тъкмо пресичал площадката. "И като ме награбиха вашите хора да ме прегръщат, ха един, ха друга, не мога да излеза. И аз в кюпа" "Е, лошо ли ти беше?" - попита го един от слушателите, като се смееше. "Не бе, хич не беше лошо." Посмяхме се и се зарадвах, че и той е усетил отварянето, топлината която цари след една хубава паневритмия.

Редактирано Април 15, 2010 от Светла_Б

[Guest devashaktika]

"И като ме награбиха вашите хора да ме прегръщат, ха един, ха друга, не мога да излеза. И аз в кюпа"

Редактирано Април 15, 2010 от devashaktika

[Орлин Баев]

В "IDEAL" в Канада слънцето изгрява доста беличко, защото излиза иззад един връх на скалистите планини. Като станеш да си вдигнеш ръката за поздрав към слънцето, само се молиш да свърши това, че да си я сложиш в джоба и да я сгрееш... През март, че и през април, като се почне с паневритмията, често още има сняг. Представяте ли си някой да играе бос? Е, няма такива, слава богу. Но, играли ли сте паневритмия със зимна шуба, шал, ръкавици, високи канадски ботуши и ушанка? Как ли я играят още по на север, не ми се мисли.

В айдиъл център има няколко котки. Единият беше такъв оранжев, наперен. Често по време на паневритмията този котак идваше и заставаше точно в центъра на кръга, до касетофона или музикантите. Седи си там - такъв величествен и съвършен, като центъра на вселената, а ние се въртим около него. И една хармония излъчва, една завършеност и сигурност !

В "идеал" има два коня. Имаха и малко конче. Те си ходят свободно в двора. Дворът е колкото 400 футболни стадиона де... В цяла канада хората си гледат така коне - декоративно. Те не искат почти никава грижа, защото практически във всеки двор (а те масово са с горните и повече размери) минават реки, има езера, трева и т.н. Та тези кончета неизменно, точно когато сядахме да гледаме слънцето (там се сяда) и после упражненията и паневритмията, идваха и почваха да се гонят и да си играят. А като казвахме молитви -на френски или български, конете почваха да пръхтят и цвилят. Отначало това ми беше много странно, после свикнах.

Не знам дали говоренето с тревичките и дърветата влиза в категорията смешно... На мен ми беше смешно - на малкото ми его обаче. После и аз почнах като братята и сестрите да докосвам и поздравявам дърветата, поточето, тревичките, да си говоря с природните сили и духове, да поддържам съзнателно приятелско отношение с тях.

Редактирано Април 15, 2010 от Орлин Баев