Ученикът по пътя на учението

[Орлин Баев]

Учителят Беинса Дуно нарича преминаващите духовния път ученици! В лекциите си той говори за ученика като за душа, която живее в света, но добре знае, че е само гостенка! Учителят, преподавайки вдъхновението на целокупния космически живот в едно различно време, не изисква монашески живот в класическия тип от учениците си. Учителят препоръчва ученикът да е в света, но да не е от него! Препоръчва един резониращ с Вселената ум, сърце, тяло, душа и дух! Дава и многобройни начини за постигането на този резонанс! Начин на живот, сексуалност, мислене, чувстване, поведение!

Нека поговорим за ученика по пътя!

Редактирано Април 11, 2010 от Орлин Баев

[Велина Василева]

Боян Боев в "Първи стъпки на ученика – 1" :

Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някои хора, твоята любов не трябва да се изменява, ако забележиш някои недостатъци в тях. Защото ти обичаш Божественото в тях. Недостатъците са нещо външно, те не засягат човешката душа. Те са нещо временно, преходно, защото когато човек се издигне на по-висока степен на развитие, те изчезват.

[Велина Василева]

Учителят в "Пътят на ученика. Основната идея" :

Вие се лъжете, не сте родени ...

Вие си предполагате само, че сте родени, никой от вас още не е роден.

Вие сте само въплътени в материята, но въплътяването не е раждане.

Раждането е един Божествен, един естествен процес на душата.

Въплътяването е един неестествен процес.

Ако някой каже, че е роден така, то значи, че той може правилно да се развива;

щом е въплътен в материята той трябва да употреби

своя висш, Божествен ум, за да се разплете.

Как ще се разплете?

[ висшият ум е антипод на нисшия ум, на егото, в което днешният масов човек живее; той няма разбирането да ползва още висшия Божествен ум, затова не се интересува и няма стремеж към него... Човек следва съзнателно да се стреми първо да развие този свой нисш ум, егото си - до гениалност, за да се прояви естествено интересът му и към висшия Божествен ум, който е от по-висока степен, спрямо нисшия, пък бил той и гениален, его-ум.]

По какво се отличава въплътяването?

Въплътеният в материята човек е крайно капризен...

Той ще чете всякакви книги безразборно; романи, история, философия, математика, естествени науки и др. – всичко в него е каша. Ако го запиташ какво специално го интересува, било в някой от романите, които чете или в някои от научните книги, ще каже:

Чета, колкото да се прекарам времето. Какво те интересува във философията на еди-кого си? – Да видя неговите възгледи.

Такъв човек обаче няма нещо определено, към което да се стреми.

Не, не трябва да бъде така.

Чета ли някакъв роман, трябва да зная

каква е основната идея в него.

Проучвам ли някаква философия, трябва да зная

каква е основната идея в тази философия.

Следователно човек, който се е родил, трябва да има една основна идея.

[Велина Василева]

Учителят Беинса Дуно нарича преминаващите духовния път ученици!...

...Учителят препоръчва ученикът да е в света, но да не е от него!

Нека поговорим за ученика по пътя!

Докато някой от братята ни живее във времето и пространството -

той все още не е влязъл в съзнателния живот...

Проповядва Любовта,

но още няма разбирането -

какво нещо е безлюбието и

затова тезата му увисва...

Първо -

той трябва да се потруди -

да разбере и безлюбието, и

така - безлюбието и Любовта заедно

ще го доведат до успеха...

Такъв брат още живее само в двойката...

А двойката е

крайно капризно, обидчиво и недоволно число -

все нещо не ѝ е както трябва; все тя е права, а другите са ѝ криви -

обиждат я, преследват я, не я оценяват по достойнство ...

Двойката е права да мисли така,

защото тя е създадена само

като "част от целостта",

от единицата...

... Двойката търси нещо и

когато го намери - ще се успокои ...

Какво търси двойката?

Двойката търси тройката...

Тройката - това е "цялост от цялостта"...

Тя е равна на единицата...

И така двойката и тройката заедно

правят числото пет...

А числото пет,

според Учителя,

означава - край на страданията...

[Велина Василева]

Ученикът се стреми към знанието – това е същественото за него...

...Сегашният живот трябва да стане основа на бъдещето, но бъдещият живот ще произтича от Божествения. Сегашният живот е излязъл от самосъзнанието, поради което има нещо нечисто в него. Следователно, самосъзнанието се допуща временно, като временен филтър на живота.

Щом дойдем до свръхсъзнанието, ще придобием истинския живот, в който няма мъчнотии и страдания. Някои писатели казват, че ще дойде ден, когато ще намерим щастието на земята. Те говорят, именно, за това време.

Представете си, че имате тънък слух, чрез който възприемате само хубавите работи, а лошите не чувате. – Защо? – Защото имате бързо превозно средство. Ще се качите на него и ще се намерите далеч някъде. Вън е кално, но като си в автомобил или файтон, краката ти ще са чисти. Няма защо да се смущаваш, за 15 минути ще се намериш, дето желаеш.

Животът на самосъзнанието е мъчен, но щом дойде Божественото съзнание, хората ще се кооперират за обща работа, както днес всички се стремят към коопериране. Там се влиза в общение със същества, които имат еднакво развитие. Тогава всяко същество ще е готово да ви услужи. Сега се намираме в общение със същества, от които всяко иска да вземе нещо от тебе: оттук вземе нещо, оттам – нещо, докато най-после и тебе задигне.

В духовния свят е точно обратно. По какво се познава, че си в онзи свят? – По това, че си щастлив. Това показва, че си в света на щастието. Всички можете да имате такова щастие.

... Аз ви показвам пътя. Павел казва: „Сгодих се за Христа.“ Сгодяването подразбира приготвяне за раждане на новото съзнание. Това значи, че ще влезете в пътя на новото съзнание.

Така ще се превърне самосъзнанието в свръхсъзнание.

Новото съзнание ще превърне скърбите в радости, и нещастието в щастие. Там е спасението. Това означава идването на Христа в човека.

Христос не може да живее у нас, ако ние нямаме ново съзнание. При старото съзнание Христос остава неразбран за нас. Той казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище у вас.“

Новото жилище подразбира ново съзнание. Новото тяло е новото съзнание, с което ще се облече човек. То представя живота на безсмъртието. Това е новата задача, която ви предстои да разрешите. За да се разреши, нужно е да работите върху себе си. Казваш: Аз говоря с Господа, с Христа. – И аз говоря като вас, и аз зная много езици, но има един език, който трябва да изучавате.

Сега аз ви показвам пътя, по който трябва да вървите. Виждам, че сте хлопали на много врати, навсякъде хлопате. Знаете ли, по колко пъти трябва да се хлопа на Божествената врата? Някога ангелите са много заети; малки промеждутъци от времето им е свободно. Хлопайте тъкмо по това време, когато те са в почивка. Тогава съзнанието им е обърнато към хората. Не мислете, че ангелите могат всякога да се занимават с вас. Вие всякога ли мислите за растенията и животните? – Само някога мислите. Следователно, и вие трябва да спазвате това изключително време, когато ангелите могат да ви обърнат внимание. Писанието казва: „Търсете ме, когато съм близо до вас.“ Това показва, че съзнанието на Бога е отвлечено в друга област. У вас ще настане смут. Това чета по лицата ви. Казвате: Тази работа е мъчна. Какво сме придобили ние? Питам: Когато първият човек минаваше от животинско в човешко състояние и когато се пробуждаше в него самосъзнанието, изведнъж ли стана това? Когато първият човек сгреши, в този ден, именно, се роди самосъзнанието. Той се почувства гол. Голотата показва, че той се отделя от другите същества, не живее като тях, особен е. Втория ден, като съзна, че има нещо особено в него, той се засрами и избяга. Така той почувства своята слабост. Ако новороденото дете има съзнание за себе си, че е философ, като се види голо, ще се засрами. То ще си каже: Как така, майка ми да ме роди гол? По-скоро да ме убиеш, отколкото да се видя гол.

Раждането на човека подразбира проява на неговото самосъзнание. Затова детето вика и кряска. То съзнава, че се отделя в света, че се е родило в свят на противоположности – на радости и скърби, на зло и добро, на грях и на чист живот. То съзнава, че е в свят на противоречия. Много естествено, като ходиш в света на циганските тръни с боси крака, те няма да те жалят.

Спасението е там – при новораждането краката трябва да се обуят. Тогава ние ще имаме точно обратния процес.

Като се новородиш, ти ще почувстваш, че си облечен с най-хубави дрехи.

Ще бъдеш свободен, радостен.

Когато Адам се видя гол, почувства се унижен и потърси причината на това унижение. Той намери причината в жената. – Защо? – Защото не разбираше закона на самосъзнанието. Бог го изпъди вън, там да се учи, и му каза: Един ден ти пак ще се върнеш. – Кога? – Когато в тебе се роди ново съзнание. Тогава и ние ще влезем в рая, но не вече голи, а облечени. Павел казва: „Ако не се намерим голи.“ И ако у някои не се роди ново съзнание, т. е. ако не се роди от дух и вода, той пак ще бъде гол. Щом е гол, той ще излезе от рая и после пак ще се върне.

Който знае, че не е гол, той ще се върне в рая. Това значи, че той е минал дългия път.

Сега, аз желая да се раждате вече облечени. Още две неща са важни за вас: търсене и хлопане. И то не само да хлопате, но да ви отворят и да чуете гласа: Влез! Петте разумни деви хлопаха, отвори им се и посрещнаха младоженеца. Петте неразумни деви хлопаха, но не им се отвори.

Идването на младоженеца, това е новораждането, минаване в новото съзнание. Петте разумни деви имаха масло в маслениците си, а петте неразумни нямаха.

Две неща ви желая: Маслениците ви да са пълни с масло. Да не спите, но всякога да бъдете будни. Свещите ви да са запалени, та като дойде Божественото, веднага да влезете вътре. Само така ще разберете онази истина, за която ви говорих днес.

Ново съзнание