Иво Добавено Септември 22, 2005 Доклад Share Добавено Септември 22, 2005 Свобода, притежание, богатство Често ние хората страдаме от "синдрома на притежанието". Искаме да притежаваме повече материални вещи, повече удоволствие. Постоянно искаме повече пари. Все не ни стигат. По-финните хора пък искат да имат повече книги, знания, духовни опитности, повече таланти и способности и т.н. И още и още и още .... Може би си мислим, че така ще бъдем по щастливи? Или може би по-реализирани и по-успели? Както казва Дан Милмън, философ от 21 век: "Ако не получите това, което искате, вие страдате; ако получите това, което не искате, вие страдате; даже когато получите точно това, което искате, вие отново страдате понеже не можете да го задържите завинаги. Затруднението е във вашия ум. Той иска да бъде свободен от промяна. Свободен от болка, свободен от задълженията на живота и смъртта. Но промяната е вечен закон и никакви преструвки няма да променят тази реалност." (из "Пътят на Миролюбивия Войн") А дали можем да направим така, че да имаме всичко това без да го "притежаваме", без да се вкопчваме за него? Вкопчването във вещ, човек, мисъл, чувство, пък даже и философия може ли да води към особождение? Кой се вкопчва? Силният или слабият? Удавникът или свободно носещата се по водата сламка? Да притежаваш или да си свободен? Да си неподвижен или да си постоянно променящ се като река? Как да разрешим това противоречие? Кой е богат този, който притежава много, но мисълта му е постоянно заета и ангажирана с притежанието? Или този който независимо колко притежава, много или малко, има свободен ум и чисто сърце? Как можем да притежаваме без да сме "притежаващите"? Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 20, 2005 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2005 Здравейте! Да притежаваш или да си свободен? Да си СВОБОДЕН от притежания ! Останалото е ...дишане с лекота + усмивка + светлина Специалист съм по този "синдром" но не за удоволствие, а само за УДОБСТВО/ лекота , икономия на време и енергия... Иво, разбира се, че можем да направим така, че да имаме всичко което ни е действително НУЖНО и то без да го "притежаваме"/обсебваме и без да се пристрастяваме няма невъзможни неща по това направление... осъзнаването на действителните нужди/потребности те води към категоричния извод...КОЛКО МАЛКО МУ ТРЯБВА НА ЧОВЕК...пък той... все и все му се иска и още и и още...добре е че външният свят е мнооого разнообразен и преизобилен...сериозно изкушение и изпитание но и израстване... Не можеш да помагаш на другите щом ти самият си ...беден + болен+ страдащ+ объркан + недоволен... да не се заблуждаваме...така си е ! Поради това и Учителя ни казва да бъдем ДОБРИ + РАЗУМНИ + СИЛНИ + БОГАТИ във всички светове ! Амин Да бъде Виделина! Любов + Светлина + Мир + Радост Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Октомври 21, 2005 Автор Доклад Share Добавено Октомври 21, 2005 Благост добре звучи, но как да постигнем това на практика. Какви мисли да държим в ума си? Какъв мироглед трябва да имаме, за да сме в света, но без да сме част от него, да използваме материалните вещи, но да не се привързваме към тях, да изграждаме отношения с околните, но да не ги обсебваме, да живеем живота си, но да не го контролираме? Една мисъл на Лао Дзъ, която според мен е по темата: "Слава или почтеност: кое е по-важно? Пари или щастие: кое е по-ценно? Успех или провал: кое е по-деструктивно? Ако очакваш от другите удоволетворение, ти никога няма да си наистина удоволетворен. Ако твоето щастие зависи от парите, ти никога няма да си щастлив със себе си. Бъди доволен с това, което имаш, радвай се на нещата както са. Когато осъзнаеш, че няма нищо, което да липсва, целия свят ти принадлежи." Може би една подобна нагласа? Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 11, 2005 Автор Доклад Share Добавено Ноември 11, 2005 Цитирам тук един постинг от Орлин от друга тема, тъй като смятам, че е подходящ и за настоящата тема: Буда имал много ученици и между тях всякакви - веднъж при него дошъл един негов ученик - състоятелен бизнесмен, собственик на много предприятия и дейности - той се проснал по очи пред Учителя си и се замолил горещо: - Учителю, моля те, разреши ми да раздам всичкото си богатство на бедните, за да мога да те следвам и да медитирам, да постигна освобождение и да служа на Дхарма. Буда му казал: - Твоето сърце е чисто, твоята мисия в живота е да намериш Дхарма в ежедневните си обязаности, когато мъдро разпределяш благата и осигуряваш препитание на мнозина, като бъдеш добър управител на имуществата, но не негов собственик. Като чул това, друг ученик на Буда възмутено попитал Учителя си: - Учителю, виж мен, аз нямам нищо, но само едно наметало и просешка тояжка, но ти въпреки това винаги ме укоряваш в притежаване на твърде много земни тежести!!! Защо на другия ученик позволяваш да притежава всичко това имущество, а мен постоянно укоряваш? - Ти нямаш нищо в ръцете си, но ума и сърцето ти са препълнени с желания, алчност и привързаност, а другият ученик има всичко, но е свободен от привързаност към него и единствената му цел е просветление и служене на другите! Това горното го писах по спомен... надявам се че смисълът му е разбираем! За богатият, иглата, камилата и царството божие: това което пречи на човека за развитието му е не физическият живот и нормални удобства, но фиксацията на ума му в тях, привързаността му към тях. Външно трябва да си живеем животите по нормален начин, но вътрешно да сме свободни и основният тон на душата ни да е стремежа ни към Истината, към Бога... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Невенна Добавено Ноември 11, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2005 Разбира се идеалния вариант е да си свободен от всичките си притежания, но светът в момента е доста налащ се със своето материално отношение към всичко, в това число и взаимоотношенията с другите. И ако някой иска да не с е движи с тълпата , трябва всекидневно да взема съзнателни решения за себе си. Освен това да възпитаме в нас отговорност за вече взетите решения. Останалото е да приемем Неговата воля за нас. И с Негова помощ да се преборим с материалния свят, без да падаме много много в капаните му. Ние сме духовни същества, създадени от чиста светлина, никой никого не притежава, всеки има право да се чувства свободен, и бедния и богатия. "Човек се ражда със стиснати юмруци и умира с отворени длани." Нищо няма да вземем със себе си, освен ............................ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 12, 2005 Автор Доклад Share Добавено Ноември 12, 2005 Невенна, може би ако си мислим, че трябва да се "борим" с материалния свят ще ни трябва твърде много енеригя ... за да го преборим. Дали не можем просто да използваме законите на Вселената, така че благата сами да идват при нас, вместо ние да се борим за тях? Например съм забелязъл, че когато силно желая нещо, което не мога да си позволя, то не идва при мен. Когато огънят на желанието се поуспокои и мине известно време, някак си нещата в живота ми се нареждат естествено и аз получавам, това към което съм се стремял. Или както казва д-р Уейн Диър в книгата си "Мъдрост за всеки ден": "Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества." Може би ако самите ние постоянно даваме, това от което хората се нуждаят, любов, светлина, съчувствие..., може би тогава няма да сме никога в нужда. Още един случай от същата книжка: "Веднъж дадох на хладилния техник няколко от моите книги и касети. Техникът ме попита: - Нима се надявате да спечелите някакви пари, щом подарявате нещата си? Аз отвърнах: - В деня, в който вече няма да изпитвате необходимост да ми задавате този въпрос, ще бъдете наясно с отговора." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Ноември 16, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2005 Здравейте, Иво, този закон, дето си забелязал със силното пожелаване на нещо, е така. Тука обаче се откриват два въпроса - дали ако първо не сме го пожелали силно, ще го постигнем след успокоението. И - може би трябва да не го желаем силно, като нещо отделно от нас, защото така го отдалечаваме. А спокойно да осъзнаем, че всичко е част от нас, изобилието е космичен принцип - и ние просто трябва да го проявим? Как мислите? dcveta 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Юни 19, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юни 19, 2006 Мисля че "синдрома за притежанието" е пряко свързан с въпроса за това доколко сме доволни от живота. Един цитат от мнение на PeaceMAker от друга тема: Докато се опитваме да имаме всичко, наистина ще сме недоволни вярно е. Мисля, че отговорът всъщност е: "Понеже се опитваме да имаме всичко". Според мен човек трябва да е доволен и да се радва на това, което има. За да сме щастливи не ни трябва да имаме всичко, първо защото е невъзможно, второ защото и с малко може да сме щастливи. Наистина безкрайно е човешкото желание. Искаме все още и още. Много често поради това желание да придобиваме все повече и повече ние забравяме да оценим това, което сме постигнали до този момент. Защото умът ни е все зает с тази мисъл. Има много хора, които в един определен момент от живота си са искали нещо много силно и са си мислили, че като го постигнат то ще ги направи доволни. Постигнат го, пък каточели забравят дори да се зарадват, просто преминават към следващото желание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 19, 2006 Доклад Share Добавено Юни 19, 2006 Богатство е притежанието на свобода! Притежание е богатсвото на свободата! Свободата е липса на обвързаност между вътрешния свят с външния! Има и психоболести, отговарящи на подобно определение и разликата е във вида на богатството и притежанието! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Според мен свободен би могъл да бъде само този човек, който няма никаква обвързаност с пари или други материални блага. Не, че не трябва да ги притежава. Той може да има точно толкова колкото "съдбата" му е утредила. Какво значи никаква обвързаност. Ами това значи да не се обсебваме от мисълта за тях и да ги издигаме на първо място в ценностната си система. Това не значи и да не мислим въобще за тях. По - принцип хората, които мислят, че мислите не са важни грешат много. Важно е върху какво концентрираме мислите си, защото в тази посока ние концентрираме и вътрешната си енергия. В случай, че се концентрираме в/у материални желания ние само ги хабим според мен. Защото материалното се придобива главно чрез труд, е и с изобретателност, обаче тук мисълта играе по - малка роля, можеби качества като досетливост са по - ценни... Самите мисли за материалното нищо не ни носят, можеби само понякога неудовлетвореност, че още го нямаме това, което желаем. Ако мислим в друга посока как да се сдобием с него, това вече е друго. Въпреки, че пак зависи за какви суми пари става дума. Ако е за малки най - сигурния и ефикасен начин е да се хванем някъде на работа. Ако е за големи там въжат други принципи, от типа на, че трябва да имаш пари за да направиш пари. Когато разберем, че ние сме само временно на тази земя и каквото и материално богатство да придобием рано или късно ще се разделим с него. Докато за духовното никак не е ясно. Всеки от нас ще бъде оценен по - постъпките, които е направил, а не по това какво е притежавал. Какъв мироглед трябва да имаме, за да сме в света, но без да сме част от него, да използваме материалните вещи, но да не се привързваме към тях, да изграждаме отношения с околните, но да не ги обсебваме, да живеем живота си, но да не го контролираме? Мирогледа на гостенин. Когато знаем, че дори това което ние даваме като любов и други блага било то материални или не, всъщност не са наше притежание тогава ние сме в света, но едновременно с това не сме и част от него. Всличката любов, която притежаваш е от Бога, всяко добро, което направиш и то трябва да се прави сякаш не ти го вършиш, а да оставиш сърцето да те ръководи и да не очакваш нищо в замяна. За мен е странно да се привързваш към каквато и да било вещ. Аз съм привързан само към кръстчето на врата си, за мен то е по - ценно от всичкото злато на света. Всяка вещ, която притежаваме е проекция на нечия духовност върху заобикалящата ни среда. Според мен не трябва да влагаме любовта си в неща, които едвали могат да ни отвърнат със същото. Гледаната точка на егоиста. Тях трябва само да ги използваме за нужните ни цели. Мисля, че е по - ценно да обичаме хората, които правят тези неща. Мисля, че това за околните е по - сложно трябва първо да се научим да слушаме какво ни казват. Но не да чуваме само думите, но и гласа на сърцето им. Така като разбираме човека отсреща какво иска да ни каже, риска да го обсебим е сведен към 0. Мисля, че контрол в/у живота си трябва да имаме, неможе да оставаме нещата на случайността. Може да ги оставяме в божиите ръце това е друго. Когато дадем всичко от себе си, Бог ще забележи това наше усилие и усърдност и ще ни додаде малкото, което не ни достига. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 които мислят, че мислите не са важни грешат много Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 21, 2007 Доклад Share Добавено Март 21, 2007 (edited) Ако ви се чете, тук има нещо. Редактирано Март 21, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 24, 2007 Доклад Share Добавено Март 24, 2007 Важно е върху какво концентрираме мислите си, защото в тази посока ние концентрираме и вътрешната си енергия. В случай, че се концентрираме в/у материални желания ние само ги хабим според мен. Защото материалното се придобива главно чрез труд, е и с изобретателност, обаче тук мисълта играе по - малка роля, можеби качества като досетливост са по - ценни... Самите мисли за материалното нищо не ни носят, можеби само понякога неудовлетвореност, че още го нямаме това, което желаем. Не разбирам, по какъв начин си хабим мислите, когато ги насочваме към материални желания и защо мислите да играят по-малка роля при придобиването на материалното? От една страна, щем не щем си имаме физическо тяло със съответните нужди, които няма никакъв смисъл да пренебрегваме - нали знаете за Настрадин Ходжа, който тъкмо научил магарето да не яде... Всичките ни 7 тела е хубаво да са здрави и хармонични - сами за себе си и помежду си едновременно. Всяко наше намерение е важно и бих казала, че без него не бихме постигнали нищо, независимо в какъв план е насочено. Във всеки един от близките по смисъл форуми за парите, богатството, притежанието и т.н. аз забелязвам, че повечето участници много се набират на тема: колко лошо е материалното?! Да, аз също си мисля, че съвременния свят е много комерсиализиран, да, и аз мисля, че алчността и стремежа ЕДИНСТВЕНО към материални придобивки е убийствен, но защо реагирате толкова истерично, бе хора? Всеки от вас държи да подчертае колко негативно е настроен към материалното и сега с риск да ви засегна, ще кажа, че не по това ще си проличи, че сте духовни хора. Аз си мисля, че е хубаво човек да има едно съвсем нормално отношение към материалния свят - както казах по-горе по простата причина, че си имаме и физическо тяло. Искам да кажа и нещо друго, което малко не е по тази тема, но сега не ми се рови да търся подходяща такава - освен алчни за материални придобивки хора, аз забелязвам и такива, които са алчни за интелектуални придобивки. Тези хора са обикновено умни, начетени, но и буквално болни на тази тема и презират всички останали, които нямат такова хиперраздуто ментално тяло като тяхното. Е, такива хора за мен не са по-малко "лоши" от алчните материалисти и са също толкова дисхармонични. Мога да дам аналогичен пример и с хипертрофирано астрално тяло и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 24, 2007 Доклад Share Добавено Март 24, 2007 Искам да кажа и нещо друго, което малко не е по тази тема, но сега не ми се рови да търся подходяща такава - освен алчни за материални придобивки хора, аз забелязвам и такива, които са алчни за интелектуални придобивки. Тези хора са обикновено умни, начетени, но и буквално болни на тази тема и презират всички останали, които нямат такова хиперраздуто ментално тяло като тяхното. Е, такива хора за мен не са по-малко "лоши" от алчните материалисти и са също толкова дисхармонични. Мога да дам аналогичен пример и с хипертрофирано астрално тяло и т.н. Мисля, че причината за всички изброени случаи е в астралното тяло. Менталното тяло служи за осъзнаване и насочване на породените в емоционалното тяло желания. В резултат се получава амбицията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Ноември 18, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 18, 2007 Чувала съм мисълта,че една вещ не ти ли потрябва повече от 6 месеца,значи тя не ти е нужна. Колко такива имате вкъщи? Но признавам си че света в който живеем сме пропогандирани от всякъде да искаме,дори сме притиснати в някой случаи - искаме добро образование,кола,жилище,книги,компютър........ .....и на всичко можем да намерим оправдание или приложение. А всъщност май не ни е нужно нищо друго освен много силна Любов,покрив над главата,храна,природа,учител............но за това е необходимо да се променят както нашите така и на всички хора около нас приоритетите и начина на живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 31, 2008 Доклад Share Добавено Юли 31, 2008 Този, който е победил себе си, тържествува над условията на плътния свят, каквито и да са те. Ако всичко е съсредоточено в духа, тогава той е над всичко. Нямащият нищо свое е побрал всичко и има право да владее всичко. Смятащият нещо за лично свое, се затваря в периметъра на вещите, които смята за свои и пребивава в техния затворен кръг, изключвайки се по този начин от сферата на безпределните възможности на духа. Собствеността е верига за духа, тъй като съзнанието свързва себе си и се обкръжава с вещите, които смята, че му принадлежат. Изявеният собственик, притежаващ голямо стопанство, земя, добитък и много постройки, мисли постоянно за всичко това, заобикаляйки се с мислените образи или астралните двойници на тези вещи и предмети. Умирайки, той отнася със себе си своята невидима собственост и пребивава в нейното обкръжение, затворен в кръга на обичайните си мисли и желания, неспособен да се възползва от свободата на надземния свят. Не само движимата или недвижимата собственост, а и различните навици, слабости и пороци, по същия начин "връзват" ръцете и краката на духа и не му позволяват да разгърне творческите си способности в условията на извънтелесното си съществуване. С каквото е обвързал съзнанието си човек на Земята, с него остава свързан и в надземния свят, защото и обвързването, и освобождението са в духа. Още на Земята трябва упорито, съзнателно и всекидневно да разкъсваме тези вериги. Можеш да имаш в земния си живот необходимите вещи, но трябва да знаеш, че във финия свят те са ненужни. ... Умирайки, хората знаят, че не могат да вземат със себе си своята собственост и ако не са се освободили съзнателно от мислите за нея, те отнасят в съзнанието си образите и двойниците и, за да затъват в нейното обкръжение в света на свободата. Освобождението в мислите се постига тогава, когато човек осъзнае, че не само предметите и вещите не могат да му принадлежат, но и мислените им двойници не са нищо повече от призрачна даденост, никаква основа в действителността. ... Грани Агни Йоги (5.328) В космически смисъл собствеността е нелепа, а привързаността към нея са веригите за духа. Вместо да продължи събирането на опит и знания в пространството на надземния свят, духът продължава да затъва в обкръжението на вещите, които въображаемо притежава и които неговото творческо въображение е създало от пластичната субстанция на астралното вещество. Вещите могат да се притежават, но без чувство за собственост. Тогава съзнанието не остава привързано с невидими нишки към тях. Смятаме, че свободете се постига в духа. ... Свободата на духа може да даде само знанието, утвърдено чрез опита на живота. Затова Озареният Дух е казал: "Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни." ГАЙ (5.514) Тук или там, далеко или близко, горе или долу, днес или утре, напред или назад - това са земните представи за нещата. За духа всичко е тук и сега. Там, където са духът и съзнанието, тези понятия, сега разделени от ограниченото земно мислене, са слети в едно Аз на човека. Където е съзнанието, там е всичко: там е и духът, и неговото Аз. Не малкото земно "аз", а висшето, нямащо нищо, но притежаващо всичко, тъй като се е отказало от всичко. Там, където е Аз-ът, там е и домът - Домът на духа. Човекът, постоил си Дом за духа, не привързва съзнанието си към земния дом, а живее и пребивава в Дома на духа. Тогава всички земни домове стават временни и духът не е прикован към нито един, не е погълнат от нито един, тъй като не смята никой от тях за свой, а като даден временно, за да има някъде ъгълче за тялото, което се нуждае от покрив и от облекло. Но духът не се нуждае от тях. Трябва да се разбере смисълът на тази свобода от вещи, дом и облекло, за да не се облързва човек с тях. Тази граница на притежаване без чувство за собственост, без обвързаност, е много тънка. Освобождаването от вещите в духа е необходимо, за да бъде човек свободен както на Земята, така и в надземния свят, където прекъснатите магнитни токове, свързващи собственика с неговата собственост, запазват своята сила и държат духа в плен на вещите, обкръжаващи съзнанието. Астралните двойници на материалните вещи притежават ярка видимост на астрален план и неосвободилият се в съзнанието си от земните вещи собственик продължава да ги "притежава", като смята за свои техните двойници. И вместо красотите на финия свят, вместо безпределното пространство, вместо сиянието на далечните светове или прекрасните пейзажи на невидимите за земното око планини и гори, снегове и морета, той ще вижда останките на купчини ненужни земни вещи, несъвършени и дори понякога безобразни, и ще се държи за тях, задържайки ги около себе си. Не е ли това прекалено голяма цена за собственото невежество? ... ГАЙ (6.119) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Юли 31, 2008 Доклад Share Добавено Юли 31, 2008 Истински свободни сме от нещата, материални и духовни, които не присъстват в живота ни. Каквото имаме около себе си... имаме си работа по него. Когато приключим с работата си, то изчезва и дори не забелязваме липсата му вече. А ако остане, не забелязваме присъствието му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Юли 23, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юли 23, 2009 maggee, много точно наблюдение! Още за размисъл по темата: Ако на човек му предстои да извърви дълъг път, той може да мисли за дългото разстояние, трудностите и огромните усилия които трябва да положи за да достигне до целта. Но човек може също така да се радва на всяка своя крачка, която го отвежда все по-близо и по-близо. Трябва да се цени малкото – това е пътя към щастието и към успеха. Искаме много и когато не го постигнем се натъжаваме. Също така страдаме за това, което не притежаваме, без да оценяваме това, което имаме, а именно то ни служи като основа за да изградим бъдещето си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
orisha Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 Много мисля от известно време за това противоречие- постоянон се стремим към благосъстояние, аз поне не мога да се откажа от повечето си удобства и материални богатства. Мога да огранича храната си- да не изпитвам лакомия, да се лиша почти изцяло, но от далеч по-преходни неща не бих могла да се откажа! Предполагам, че след години ще успея, когато постигна целите, които сега съм си поставила...но за сега това противоречие много ме обърква и пречи на принципите ми! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 Е, според мен не е нужно човек да се самонаказва, като се лишава от елементарни удобства, особено свързани с хигиената. Това много ми прилича на самобичуването, което винаги ми се е струвало доста нездраво като проява. От друга страна ако човек примерно си има телефон, обаче всяка година го сменя с нов, който е последния писък на модата и технологиите и вмества в себе си една камара функции, които не използваме ... и това си е нездраво желание. Сега - не знам какви са целите. И ... те не са ли в унисон с принципите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
orisha Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 Не, аз не говоря за елементарните, битовите неща...Интересувам се много от духовното си израстване, на 20 години съм и смея да кажа, че съм постигнала много в тази насока за възрастта си. Но, от друга страна, имам едно прекалено влечение към лукса, към добрия начин на живот, към това да изглеждам винаги най-добре, да съм нещо повече от другите в различни отношения....такива неща, може би трябва да дам конкретен пример, за да стане ясно....не говоря за вещи като телефон- това никога не съм го ценила като материална ценност. А целите ми не се различават от тези на всеки човек, но....и в тях присъства материалното с особено силен акцент Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 E, сега стана интересно. Значи хем "Интересувам се много от духовното си израстване, постигнала съм много в тази насока...", хем "имам едно прекалено влечение към лукса, към добрия начин на живот, към това да изглеждам винаги най-добре, да съм нещо повече от другите в различни отношения...." Как ги съчетаваш тези неща? Аз затова и попитах: Сега - не знам какви са ти целите. И ... те не са ли в унисон с принципите? Казваш "целите ми не се различават от тези на всеки човек, но....и в тях присъства материалното с особено силен акцент" - да, ама голямата маса хора нямат духовни интереси и въпреки това не при всички материалното е с особено силен акцент!? П.П. Започвам да подозирам нещо за зодиакалния ти знак Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
orisha Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 мда, усещам, че съм разкрила зодиакалния си знак Нали и аз това казвам- не знам как се съчетават, опитвам се да преодолявам тези стремежи... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 1, 2009 Доклад Share Добавено Август 1, 2009 Самият факт, че осъзнваш всичко това и усещаш някакво противоречие ... По принцип нещата ще си дойдат постепенно с времето; забелязала съм, че животът се изхитря да ни поставя в такива ситуации, в които щем не щем си правим равносметка - кое е по-важно и съществено за нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
orisha Добавено Август 1, 2009 Доклад Share Добавено Август 1, 2009 Моят живот честно казано се проеобърна в един момент, когато може би бях на границата между живота и смъртта....след няколко секунди там, после светът ми се видя по-различен: по-светъл и красив. От тогава си давам сметка за тези неща, от тогава гледам от високо на суетата и материалните стремежи, но пък и си давам сметка, че от много от тях не мога да се лиша...което създава много противоречия и може би много хора, които ме познават, не биха взели на сериозно и не биха повярвали, че наистина мисля тези неща Иначе да- действително вярвам, че животът ни подготвя за всичко, което имаме желание да усвоим и приемем Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.