Относно обсъждането на беседите

[Ани]

Преди известно време прочетох беседата: „Правила и мерки за избягване на всички погрешки”, държана от Учителя на 27 август 1922 г. в Търново. Направиха ми голямо впечатление следните думи:

Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание къде кого види и срещне от своите другари-ученици да ги пита какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по пътя, не ме смущавай!“ Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат“. В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на път. Здрав трябва да бъдеш. Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години докато ги решиш. Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогне. А вие започвате един друг да се учите. Така ще изкривите Божието Слово. Кой кого учи? Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание и разсъждение.

Повече от половин месец мисля върху тези думи. Въздържам се както да питам, така и да коментирам беседите вече. И във форумите на Портала, и в bratstvoto.net. Но понякога е трудно човек сам да се оправи. Още повече, че през 1922г. слушателите на тази беседа са имали жив Учител пред себе си. Сега е друго. Наистина трябва да повикаме от дълбочината на душата си своя Учител и Бог за помощ. Но това предполага пробудена душа. А именно учението помага това да стане.

Какво мислите по този въпрос? Можем ли да си помагаме или поне съветваме по между си? Или наистина трябва дълбоко в себе си да попитаме...? И в търпение, мълчание и разсъждение да чакаме отговора?

[Огнян Кулев]

Още повече, че през 1922г. слушателите на тази беседа са имали жив Учител пред себе си.

Четенето на книга ни свързва с автора, обсъждането с други хора ни свързва с тях. Когато четейки книга започне един вътрешен разговор с автора, знам че съм започнал да разбирам идеите на автора.

[jul]

Ани, разбирам те. Аз също споделям това - не само относно беседите на Учителя, но и за други редове от Знанието в различни източници, които далеч надхвърлят моя опит, но пълнят устата ми с множество думи. Доколко културно е да говорим с пълна уста е друг въпрос обаче.

Често съм допускала и грешката да използвам Словото, в смисъла и да го тълкувам, за да защитя своя лична позиция като щит за личниите си егоистични въжделения - уж "безкористно". Изпитвала съм и острието на отсрещната страна от подобни опити за промяна и сякаш колкото по-благ, добронамерен вид имат подобни цитати, убедила съм се, че нанасят по-скоро вреда.

[Станимир]

Аз преди неведнъж съм коментирал беседи. Сега пак бих го направил, но единствено ако има зададен въпрос от някой участник. Иначе смятам, че човек трябва първо сам да потърси отговорите на въпросите си. Не мисля, че има нещо лошо в това да потърсиш и друга гледна точка, но не трябва да разчиташ сляпо на чуждото мнение, а пак самостоятелно да го прецениш. Има хора, които просто не обичат да мислят и търсят готови отговори от другите. Това за един ученик е наистина недопустимо.

[Розалина]

Здравейте.

Ани,защо смяташ,че участието в обсъждане на беседа във виртуалното пространство е в противоречие с цитираната от тебе мисъл.Тази мисъл аз я рабирам малко по иначе.Тя предупреждава за изкушението да наставляваме,да влезем в ролята на учители,коагто ние самите не сме на ясно и не прилагаме докрай.

Аз се включих в обсъждането на беседите в Портала,не с мотивация,аз да уча на нещо други хора.Уча себе си.Осъзнавам,че бих могла да си разговарям и осмислям беседите сама.Правила съм го преди.Сега виждам бонуса от това да прочета цитат или разсъждение публикувано от друг участник,да отворя наново беседата и да я препрочета с нов поглед.В това споделяне на нещата ,които са ни впечатлили не виждам натрапване на нечие мнение или подкана да се учим.Във форума с беседите влиза само оня,който наистина иска това.Като един клас сме.Можем да си споделим как сме го разбрали или какво не сме успели да разберем.Споделяла съм тук,че преди четях хаотично.И понеже се занимавам от скоро,през цялото време при този начин на чететене, без система и ред,усещах че нещо не ми достига,нещо ми убягва и не мога да се хвана за една нишка,която да следвам.Не ,че не рабирах отделната беседа.Но тя ми стоеше изолирано .Откакто възприех за себе си да следвам хронологията на изнасяне на беседите ,а Портала ми дава точно това ,аз се стегнах и следя стриктно за себе си реда..Ето поради празниците пропуснах една беседа.Нямах време.Втората съм записала аз да подготвя за обсъждане.Днес ги разпечатах и двете ,и без да знам за тази тема,реших,че няма да прескачам.Първо ще прочета пропуснатата беседа,а след това ще мина на новата.Няма значение колко време ще ми отнеме това.Чувствувам се наистина като в училище преди години.Не си позволявам да пропусна.Не,че не е възможно,но така ми идва от вътре.Опитвам се и да наваксам беседите,които вече са минали.Така,че на мен ми допада начина за запознаване с беседите предложен от адмиснистрацията на Портала.

В моя приятелски кръг от хора с разностранни интереси,само аз чета беседите и се интересувам от Учението.Понякога се случва да им споделя нещо,което ме е впечатлило,но съвсем не за да ги уча.То си е само споделяне между приятели,които се познават много добре .Случва се някой да поиска малко повече инфо и тогава казвам.Виж ,ако те интересува,вземи и прочети беседата.Няма смисъл аз да я интерпретирам.А веднъж ,когато започвах и още не бях свикнала със стила ,имаше една беседа,която много трудно осмислих.Тогава помолих за помощ моите приятели.Всички взеха беседата,четоха я и я обсъдихме.Това обсъждане ми помогна да разбера нещата казани в беседата.

С други думи,важно е каква мисъл стои зад всичко,което правим.

Поздрави.

[Слънчева]

Още повече, че през 1922г. слушателите на тази беседа са имали жив Учител пред себе си.

Четенето на книга ни свързва с автора, обсъждането с други хора ни свързва с тях. Когато четейки книга започне един вътрешен разговор с автора, знам че съм започнал да разбирам идеите на автора.

Огнян

Хубава тема, Ани, благодаря!

Още в началото като започнах да пиша в беседите се питах редно ли е? Но прочетох, че Учителя е задавал теми и са се коментирали. Всеки е пишел свои мисли, разбирания... А и нееднократно съм срещала, че е добре да споделяме, на малки групи, по интереси...

Всеки сам извървява Пътя си, оглеждането в другите само разсейва. Единствено и само вътрешната връзка с Бога, с Учителя са като водеща светлинка... Поздравяваме се и се събираме на друго ниво...

Много е важно в началото на Пътя си, всеки сам да върви, да търси. Скоро писах някъде, че от първите думи забили се в съзнанието ми са-"Когато започнете да работите със Словото, не казвайте на никого, докато Духът не укрепне у вас, за да не ви завлядяват "

Словото въздейства на всикиго индивидуално, според нивото на съзнание, според вътрешната връзка с душата. Факт е, че и на всекиго различни откъси правят впечатление.

Всичко това е нормално и не е нужно да противопоставяме един откъс, на друг. Аз съм имала моменти сякаш упрек усещам от беседата-знак, че имам за чистене, за промяна... И други-сякаш топлинка се разлива, прилив на сили...

jul, нормално е и да имаме сила, защита в някои моменти от Словото, но то е само за нас си, за разбиране, а не за защита на его-то ни.

Но и друго се вижда-Словото засяга всички сфери от живота и може да помогне на всички. Да разширим съзнанието си, да отворим сърцето си...

Редактирано Април 8, 2010 от xameleona

[Ани]

Отворих тази тема като въпрос. Надявах се, че ще ме разберете. Много пъти съм се отпускала да философствам, да споделям върху прочетеното в някоя беседа, която ми е направила впечатление. Но тази беседа ме накара да се замисля дали съм била права. Дали не съм подвела някой. Защото всеки от нас носи нещо специфично. Това специфично в нашата душа пречупва Божествената светлина, която минава през нея по свой, особен начин, характерен за дадения човек. За мен може нещо да е от полза, но за друг...?

Обсъждането на Словото с другите винаги ми е харесвало. Затова и участвам в този форум. Но налагането на мнение не е в моя стил. Още повече, че от около 5 години чета беседите на Учителя и това според мен е един доста малък срок. Поне в моя случай. Знам, че целта на окултното развитие е в това, човешката душа да се пробуди и да си припомни заложеното в нея знание. За тази цел човек трябва да се вслушва в гласа на Духа, говорещ му отвътре. Това е вътрешният процес.

А обсъждането на беседите е външен според мен. Много често го прилагах досега. Много често питах без да съм мислила достатъчно. Понякога дори съм използвала цитати от беседите, както казва Jul за защита на своя лична позиция в някоя дискусия и естествено съм получавала острието на отсрещната страна. Затова и се замислих върху думите на Учителя „Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение.”

Това донякъде е и отговор на Klaudia относно въпроса й: „Ани,защо смяташ,че участието в обсъждане на беседа във виртуалното пространство е в противоречие с цитираната от тебе мисъл.” Klaudia, благодаря ти за интересния отговор. Това което си написала:

Аз се включих в обсъждането на беседите в Портала,не с мотивация,аз да уча на нещо други хора.Уча себе си.Осъзнавам,че бих могла да си разговарям и осмислям беседите сама.Правила съм го преди.Сега виждам бонуса от това да прочета цитат или разсъждение публикувано от друг участник,да отворя наново беседата и да я препрочета с нов поглед.В това споделяне на нещата ,които са ни впечатлили не виждам натрапване на нечие мнение или подкана да се учим.

го правех и аз. Но пак повтарям, смутиха ме думите на Учителя... още повече, че съм срещала и преди подобни думи в други беседи. И съвет – преди да попита човек за нещо, първо да помисли достатъчно време САМ.

Hameleona, благодаря за коментара. Словото наистина въздейства на всеки индивидуално и е нещо много силно.

По повод написаното от теб:

Но и друго се вижда-Словото засяга всички сфери от живота и може да помогне на всички. Да разширим съзнанието си, да отворим сърцето си..

- точно защото засяга всички сфери, трябва и да знаем как да го използваме. И да внимаваме. Аз поне така смятам. Затова и се замислих толкова.

[Донка]

Много ценя мненията на другите хора, с които заедно четем. Благодаря на всички, които споделят не само мислите, които са ги впечатлили, но и своите лични размисли. Всъщност аз не ги приемам като техни лични. Когато чуя или прочета нещо, за мен то е казано и написано, за да го чуя или видя - т.е. това също е вид Божият глас. Разбира се, моя вътрешна работа си е какво точно и как ще приема. Дали някой се опитва да ме поучава - ами това си е негов проблем, дали вместо да споделя, се опитва да прави "разбор" - пак не е моя работа.

Преди доста време няколко пъти чух и четох такива опити - и нищо лошо - осъзнах тогава, че ако се опитвам да анализирам беседата, ще изпусна най-важното за себе си. Беше много добър урок за мен да го видя това отстрани.

Наскоро четох няколко коментара в беседите, които сякаш ми отвориха очите за неща, за които не се бях замислила. Не казвам, че приех казаното едно към едно като мое мнение - но стига и само това, че разсъжденията ме накараха да отворя беседата и прочета това място отново.... Беше много важно за мен точно в този момент.

[Лъчезарна]

Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогне. А вие започвате един друг да се учите. Така ще изкривите Божието Слово. Кой кого учи? Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание и разсъждение.

Преди много години, в групата, която създадохме, всеки от нас коментираше прочетените беседи от Учителя. Но коментарите бяха не върху самите думи на Учителя, а върху преживяното, разбраното, или неразбраното...

Стигало се е до спорове, но, по-често, едно от мненията се налагаше и се приемаше като вярно.

От тези, които сформирахме групата, в сегашната са, може би, един-двама. Някои се отдръпнаха поради лични причини, но на много егото ни не издържа. Всекиму се искаше, неговите виждания да са най-прави...

Това бе болезнен урок за много от нас. С времето, отново се събрахме, но как - в малки групички, в различно време и място... Коментарите, относно беседите са много малко, всъщност - липсват. Всеки знае, че другия чете, но обсъждания не се случват.

Групата сега е различна. Отново се събират в уречен ден и час. Четат беседа. С наряд и песни...

Паневритмията се играе от повече хора, отколкото се събират в съответния ден.

Дори да получа упреци, моята необходимост е да работя с беседите на Учителя сама. Тук, във форума, се реших да правя коментари, дори да разработя беседа. Но винаги ми се иска да са само цитати, вярно, тук-там удебелени, за да обърна внимание какво ме е впечатлило. Коментарите са ми общи, но ми е трудно да ги правя. Съобразих се с едно от изискванията на подфорума.

Как мога да ви предам как ми ухае на мен люляка? Не мога! Но мога да ви заведа до усещанията, които вие имате за люляк. Защото всяко усещане е субективно. И когато ви заведа, вие ще усетите аромата на люляк, но вашия аромат, не моя...

Защо написах всичко това! Защото моята опитност е свързана с мълчаливото вникване в думите. Понякога един абзац го препрочитам много пъти, и твърдя, че се вижда обем, а не линейност. А, понякога, нещо, което съм разбрала преди по един начин, сега се оказва, че го разбирам по друг.

Ани, въпросът ти е много на място. И, смятам, че сама даваш отговора.

При вглеждане дълбоко в себе си, при усещане на случващото се, в дадения момент, човек сам ще усети необходимо ли е споделяне, или - не. Колкото по-съзнателно участва в процеса на обвземане и проумяване, толкова по-добре се определя смисъла да кажеш, или да не кажеш. Защото, ако не сме чисти проводници, ние ще изкривим достигащото до нас и, естествено, ще си носим отговорността. А чистотата в нас е следствие от смиряване на егото, възпитание на чувствата и впрягането им в осъзнаване и приемне на словото.

Това е идеалният вариант. Всеки би се стремял към него, но и всеки би правил грешки. Всяка грешка си има последствия и понесени отговорности. Затова, остава ни да сме будни за случващото се. И, дори когато сгрешим, да си вземем поука, и да продължим. Но без будност, това не би се случило.

[Слънчева]

Приятели, всеки от вас е допълнил нещичко, което и аз усещам.

Сетих се и още нещо-"Проверявайте нещата по вътрешен начин"-Учителя.

Понякога удебелените цитати /lokator:thumbsup:/ са ми направили силно впечатление. А споделеното, разбора са точно, за да изразя своите наблюдения. Дали са правилни? В този момент-да. Има беседи, които след време препрочитам и ми правят впечатление нови неща. И много зависи от моето настроение, преживявания в момента, от моята вътрешна вибрация... Смея да кажа, че доста неща са проверени, преживяни, доказали ми силата на Словото.

Както каза Дончето-от мненията на другите вземам това, което ми е нужно... Това, което отговаря на моите усещания, разбирания... А всичко е полезно. Защото всичко ни учи-няма добро/лошо, старая се да не си слагам бариери, да нямам предразсъдък. Има опитност, проворени неща...

Случвало се е една дума, прочетено мнение да ме обърне, да се повдигна и съм благодарна за това. Няма нищо случайно.

Има една опасност-да наложа мнението си. Старая се да не си го позволявам. И моля за извинение ако някой е усетил това! Но и се старая да не ми налагат...

Тази тема е много полезна, защото има различни гледни точки, има допълване и търсене на истината, а тя е индивидуална и обща едновременно. Благодаря!

Редактирано Април 9, 2010 от xameleona

[Guest pavletA]

Ани, много ме развълнува с тази тема, не отричам, че има истини и в казаното от xameleona.За мен лекциите на Учителя може да ти донесат отговор на всеки проблем, по всяко време.Всяко препрочитане, ти носи неувяхваща мъдрост.За собственото духовно израстване се изисква прозрение от теб самият, няма готови истини за страданията.Може да посветиш години и живота си на истината, тогава си доволен от себе си и вървиш по Бога.Имала съм опитности от съвети на близки, но научените уроци не са ми били сладки.Житейски ситуации са ме сближавали с хора, четящи беседите и  ме раздалечаваха от тях във времето.Те не могат да влязат в моя път и да го изстрадат заради мен.Благодарна съм за това, че моя избор е свободен.Не се ангажирам да давам съвети, а всеки да открие извора и да пие колкото му е хубаво.Мисля си когато дойде часът ни за среща с Бога, как отиваме.Всеки сам и отговаряйки за делата си тук на земята... 

[Иво]

Участвал съм в групи на живо, които четат беседите и обсъждат, а също и в такива, които четат без никакво обсъждане и след това се разотиват. Имал съм периоди, в които съм имал повече нужда сам да чета и мисля, и други - в които да чета, обсъждам, споделям с приятели / съмишленици / съидейници. Имал съм и периоид, в които не съм искал нищо да чета, нито да се срещам с групи / хора, а повече сам да мисля, да прилагам каквото и колкото мога и доколкото съм разбрал ...

Като цяло обаче, ако има създадена хармонична група от приятели, бих предпочел да има обсъждане, споделяне на опит и идеи. Така взаимно се обогатяваме. Разбира се и тук може да има опасности и залитания, но ако групата е наистина хармонична, дълго градена, със здрава основа, с повече късмет и черпейки от мъдростта на Учителя, прилагайки, може всичко да преодолее.

Доста често човек (и аз съм бил така) в началото преминава през едион период на чистене и подготовка, през който чете сам, мисли, посява семената. След като мине този период, човек усеща една нужда да споделя със съмишленици, да участва в група / групи, да е социален, да започне да води братски живот. Това е голяма и сериозна крачка във вътрешното израстване, бъдещото е на колективния живот за Цялото. Започва ходене по срещи, семинари, събори, планини, практикуване на Паневритмия. След това има и други периоди, като например човек да реши как, с какво и къде може да се включи в братската работа, с какво иска и може да е полезен, къде му е мястото и т.н. Естествено поняга тези периоди са в разбъркан ред или взаимно се покриват в някаква степен....

Още нещо, което ми хрумна, може би е добре като се разглежда някакъв цитат от Учителя, да се има предвид контекста, не само контекста на беседата / лекцията, но и историческия конктекст на разгръщане на Словото. Също да се има предвид, къде и пред кого и пред какъв клас е дадена беседата / лецкията. В годините до 1922 г, Учителя повече е обикалял страната, подготвял е хората за Школните занимания. Давал е правила, методи за чистене, свързвал се е с хората, създадена е Веригата - сложено е началото, основата. Тук особено полезни са за изучаване първите 6 серии Сила и Живот на Неделните беседи, за коит Учителя казва, че са основата на Учението. От 1922 г започват Школните занятия - Младежки клас и Общ клас. Тук изискванията са доста по-строги, гради се вече върху положената основа. Към различните нива на съзнания, класове, групи, през различни периоди е имало различни изисквания, давани са различни правила и методи....

[Ани]

Благодаря на всички за интересните мнения. Също така съм благодарна и на Васил и другите, отговорили ми на същия въпрос в братския сайт – bratstvoto.net.

Между другото отново ми се иска да подчертая, че само съм задала въпрос върху цитат от беседа. Това е.

Много ми харесаха думите на Lokator:

Как мога да ви предам как ми ухае на мен люляка? Не мога! Но мога да ви заведа до усещанията, които вие имате за люляк. Защото всяко усещане е субективно. И когато ви заведа, вие ще усетите аромата на люляк, но вашия аромат, не моя...

....

При вглеждане дълбоко в себе си, при усещане на случващото се, в дадения момент, човек сам ще усети необходимо ли е споделяне, или - не. Колкото по-съзнателно участва в процеса на обвземане и проумяване, толкова по-добре се определя смисъла да кажеш, или да не кажеш. Защото, ако не сме чисти проводници, ние ще изкривим достигащото до нас и, естествено, ще си носим отговорността. А чистотата в нас е следствие от смиряване на егото, възпитание на чувствата и впрягането им в осъзнаване и приемане на словото.

За себе си мога да кажа също като Иво:

Имал съм периоди, в които съм имал повече нужда сам да чета и мисля, и други - в които да чета, обсъждам, споделям с приятели / съмишленици / съидейници. Имал съм и периоди, в които не съм искал нищо да чета, нито да се срещам с групи / хора, а повече сам да мисля, да прилагам каквото и колкото мога и доколкото съм разбрал

В момента май съм в период на четене и мислене, сама.

Съгласна съм, че „като се разглежда някакъв цитат от Учителя, да се има предвид контекста, не само контекста на беседата / лекцията, но и историческия контекст на разгръщане на Словото. Също да се има предвид, къде и пред кого и пред какъв клас е дадена беседата / лекцията.”

Словото на Учителя е било предназначено първоначално за слушатели и то конкретни такива, в едно конкретно време. Записвано е от стенографи и сега вече е предназначено за читатели. Читатели в едно малко поотдалечено време. Може би, затова сега всеки открива различни пластове в думите на тези беседи. Някои успяват да разберат символния език на Учителя, други – все още не. Тук възниква въпросът как са стигнали думите на Учителя до нас, сега. Автентични ли са. Това според мен е друга тема и то много дълга и много проблемна... Но може би не трябва да се хващаме за буквата, а за смисъла на казаното. И да внимаваме как го преразказваме. Защото ние го пречупваме през собственото си съзнание. Затова съм съгласна с hameleona:

„Има една опасност-да наложа мнението си. Старая се да не си го позволявам. И моля за извинение ако някой е усетил това! Но и се старая да не ми налагат...”

. Не ми остава нищо друго, освен да се присъединя към тези думи.