Първият цигулар. Разумността на природата

[Донка]

ПЪРВИЯТ ЦИГУЛАР

Дълбоки родствени връзки свързват човека с Природата. Това той трябва да пази и поддържа. Изгревът на Слънцето е най-хубавият момент, който ние не пропускаме, особено през пролетта.

Учителят излизаше на разходка почти всяка сутрин, придружаван от приятели. От някой хубав връх посрещахме изгрева на Слънцето - първия лъч. За Слънцето Учителят ни е говорил много. И всякога имаше нещо ново да ни каже.

- Красива е дрехата на всяко живо Същество, което става рано, преди изгрева на Слънцето, и работи с Любов. Не става ли сутрин рано, не работи ли, то ще бъде просто и бедно облечено. Работа се изисква от всички Същества. Колкото те са по-съзнателни, толкова по-големи усилия трябва да полагат. Иска ли човек да бъде млад, трябва да става рано, когато Любовта му пошепне да стане. Любовта му казва: "Стани преди изгрева на Слънцето!"

През пролетните месеци трябва да се използва обновителната сила на Природата. Един прозорец е отворен и това има известно влияние. Но ако знаеш, че зад прозореца има едно Разумно Същество, което го отваря, тогава има друго влияние.

Превеждам: всяка сутрин Слънцето се показва на изток. В изгрева на Слънцето трябва да виждаме Разумните Същества.

Посрещането на слънчевия изгрев всякога ползва. Ползва и тогава, когато има облаци и Слънцето е закрито, защото неговите енергии преминават и през облаците. Изгревът на Слънцето при всички случаи внася подем в човека.

Тази жива енергия идва само сутрин. За всяка работа има точно определено време. Който иска да стане гениален, трябва да излиза сутрин и да посреща Слънцето. Той трябва да остави тези мощни сили да работят върху него.

Стани рано! Излез вън, посрещни Слънцето! Какви неща се крият в изгряващото Слънце! Ако човек излиза редовно сутрин, ще получи вдъхновение.

Първият цигулар в Природата е Слънцето. Първият слънчев лъч е първата ария.

Ако наблюдавате изгрева на Слънцето без да почувствате неговата музика и Слово, вие сте в положение на онзи финансист, който по цял ден събира и вади числа, прави изчисления, без да придобива нещо.

Излагайте гърба си на Слънцето, мислете за него, за да приемете енергията му. Когато сте неразположен, прекъснете работата си, излезте навън, изложете известно време гърба си на Слънцето и след това продължете работата си. От Слънцето ще приемете това, което никаква наука и никаква философия не може да ви даде.

Светлината е външната страна, но в нея има нещо по-тънко, в нея са жизнените и Разумните Сили на Природата.

Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя Мърчаево - 1944 година Записал Словото: Боян Боев Съставител: Борис Николов Варна ©"Роял-77", 1992 г

Редактирано Април 8, 2010 от Донка

[Донка]

РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА

Силен вятър гонеше мъглите в планината. Бяхме се устроили в долината край потока на завет. Буен огън виеше пламъци и дим нагоре. Гъстите храсти наоколо пазеха завет. Само от време на време поривите на вятъра удряха в огъня и разпръсваха рой искри. Около огъня беше топло и уютно. Чайниците вряха. Ароматният пушек от сухите смрики се смесваше с дъха на чая и с тръпчивия и остър вкус на мъглата. Големият червен чайник беше изпразван няколко пъти вече. Бяхме насядали около сухите храсти, около огъня и се греехме. Тогава една сестра каза на Учителя:

- Не мога да се освободя от чувството, че зад всичкото това движение в Природата седят живи Разумни Същества.

Учителят каза:

- Природата е съвкупност от дейността на Разумните Същества. Човек трябва да гледа на нея като на сбор от Разумни Сили. Зад вятъра, зад мъглата има други Сили, които трябва да изучавате. Вятърът и мъглите са резултат на тези Сили. Докато не изучите Разумните Сили, които действат в Природата, вие винаги ще се намирате в противоречие.

Една от задачите на хората е да образуват връзка с Разумните Сили. Ако вземем с дилаф разгорен въглен и го турим в огнището, дърветата ще се запалят. Въгленът и дилафът не знаят какво мисля, но зад тях седи една разумна ръка, която ги управлява.

Зад всяко явление, каквото и да е то, се крие Разумна Сила. Тя го направлява.

Отивате в една фабрика и гледате как се движат машините. Съзнателно ли е тяхното движение? Кой ги е поставил в движение? Инженерът. Той регулира движенията им. Той има предвид порядъка на цялата фабрика. Машините се движат по негова заповед.

По същия закон и Слънцето си има Техник, който го е пуснал в движение и определя пътя му. И Земята, и Луната имат свой път на движение. Учените търсят причините на това движение във физическите сили, правят изчисления и създават разни теории. Прави са тези учени, но те не подозират, че зад всяка физическа сила се крие една духовна, Разумна Сила, която направлява нещата.

Животът се проявява в една Велика Разумност. От единия до другия край на Живота има Разумност. Има напреднали Същества, които работят в Разумната Природа.

За мене слънчевият лъч представлява Разумност. Една пъпка, един цвят е прозорец, през който виждам един висш реален свят, един възвишен свят, свят на Същества с голяма интелигентност.

Ние виждаме материалния свят като че ли е мъртъв, а то всичко е живо. Перото се движи, но има едно Разумно Същество, което го движи. Перото не знае, но разумността на онази ръка, която го движи, знае.

Има връзка между духовния и физическия свят. Физическият свят зависи от духовния. Ако гледаш материалния свят откъснато, нищо не можеш да разбереш. Но ако го гледаш като плод на Духовния Свят, тогава ще можеш да го разбереш. Когато съзнаеш, че зад материалните явления действат Разумни Сили, тогава тези материални явления ще имат друго влияние върху тебе.

Геологическите промени не се дължат само на механически причини. Зад всяка промяна се крият Разумни Сили. Геолозите изучават фактите. Дали има Разумни Сили зад тези факти, това не ги интересува. Имало е много нагъвания на земната кора. И сега стават нагъвания, и в бъдеще ще има такива. Има нагъвания на дъното на Атлантическия океан. Сега има места, дето дъното се повдига. По какъв закон става нагъването? Как е станало нагъването, чрез което са се издигнали Хималаите, Алпите и другите планини? Разумните Сили са причина за това.

Тези, които не действат съгласно с природните закони, Природата ги оставя свободни да вършат каквото искат, но ще опитат и последствията. А Природата има съвсем друго отношение към онези, които живеят в съгласие с нейните закони. И когато ще иска да направи нещо, тя ги предупреждава. Казано е: „Бог откри своите тайни на онези, които Го любят.”

Новото Учение казва, че Природата е жива и разумна. Мнозина се усмихват на това и казват: „Ние трябва да подчиним природата, да станем нейни господари.” Там е нещастието на хората, дето мислят, че могат да подчинят Природата. Това е невъзможно. Тази мисъл трябва да се избие от вашите умове, както и от умовете на вашите деца! Не е въпросът да подчиним Природата, но да я изучаваме, да влезем във връзка с нейните закони, да бъдем в съгласие с нея. Мнозина учени се стремят да подчинят Природата. Докато я подчинят, тя ги подчинява. Природата скъпо отплаща за всеки опит да я подчинят.

Тази всемирна война учи и възпитава хората. Природата ги пита: „Как смеете да измислите тези взривни вещества? Аз ще ви дам един урок, който ще го помните години.” Какво направиха хората, като надникнаха в тайните на Природата? Измислиха взривните вещества, аеропланите с цел да убиват, да се унищожават един друг. Подчиняване на Природата ли е това? Това е злоупотреба с божествените Сили. Вместо да ги употребяват за развитие на човечеството, те ги употребяват за унищожаването му. Един ден, когато хората минават край Природата, няма да вървят така самонадеяно и с пренебрежение към нея, но отдалече още ще духат да не се изгорят и ще питат: „Моля, позволено ли е да минем оттук и само да надникнем?”

Искат да подчинят Природата на човешката воля! В никоя свещена книга не е казано, че човек трябва да подчини Природата. Това създава в науката отклонение, което донесе ред нещастия на човечеството. Няма да бъде време, когато човечеството ще може да подчини Природата на себе си. Това е слабост на светските хора.

Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя Мърчаево - 1944 година Записал Словото: Боян Боев Съставител: Борис Николов Варна ©"Роял-77", 1992 г

Редактирано Април 8, 2010 от Донка