~addicted~ Добавено Април 7, 2010 Доклад Share Добавено Април 7, 2010 До кога ще се лутаме в този живот,каква е нашата мисия? Защо млади хора като нас не могат да се реализират,да работят,да се чувстват потребни,да изкарват парички за да могат да се дрижат за семейството си,ЗАЩО? Не може ли всичко да е ОК,знам че има хора в много трудно положение и трябва да се радваме на това което имаме,но аз искам всички да сме добре ,а не едни да живеят в охолство,а др. да нямат пари за храна и за лекарства.До кога ще е така,защо трябва да се мъчим?Не виждам никаква светлинка в тунела,а постоянно се надявам да заблещтука поне мъничко Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 7, 2010 Доклад Share Добавено Април 7, 2010 До кога ще се лутаме в този живот,каква е нашата мисия? Защо млади хора като нас не могат да се реализират,да работят,да се чувстват потребни,да изкарват парички за да могат да се дрижат за семейството си,ЗАЩО? Не може ли всичко да е ОК,знам че има хора в много трудно положение и трябва да се радваме на това което имаме,но аз искам всички да сме добре ,а не едни да живеят в охолство,а др. да нямат пари за храна и за лекарства.До кога ще е така,защо трябва да се мъчим?Не виждам никаква светлинка в тунела,а постоянно се надявам да заблещтука поне мъничко А защо младите хора трябва да се реализират, да работят и да изкарват "парички"? Защо това трябва да им е основна цел? И защо да няма хора, които да живеят в охолство, а други да нямат пари за храна и лекарства? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
~addicted~ Добавено Април 7, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 7, 2010 Ами ако не се реализират, каква им е целта?А паричките за съжаление са важни,защото без тях няма как да нахраниш детето си или да му купиш лекарства.Каква да бъде основната цел когато имаш деца и не можеш да им помогнеш?За да ги нахраниш,за да ги облечеш,да им купиш лекарстава-всичко това се купува с пари, никой не ни го дава даром. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 7, 2010 Доклад Share Добавено Април 7, 2010 Здравей, addicted! Прав си да си задаваш тези въпроси и е нормално да търсиш смисъл. То, ние възрстните не сме го намерили... А и за всеки смисъла е различен. Трябва да мислим и вярваме, че нещичко ще се промени, с наше участие. С позитивни действия... За добре или зле, отговор всеки сам трябва да намери... Важно е все пак да си подредим приоритетите и да тръгнем, към живота. Това, което казвам и на сина си е-да вярвате в себе си и да мислите. Да поемате отговорност и да вярвате в Доброто.За всеки има място под Слънцето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 7, 2010 Доклад Share Добавено Април 7, 2010 (edited) Депресията (ако мога да си послужа с твоя подход), ако е депресия се състои от три части: - потискане на агресията (и евентуално потискане на сексуалността). Което потискане на агресията се дължи предимно на социалната настройка в съвременното общество. Но по-важното в случая е откъде идва агресията - прехвърляне на личната отговорност към друг или друго нещо - страх от смъртта или страх от бъдещето и несигурността Агресията се натрупва заради прекалена отдаденост на желания, които не отговарят на личността и съответно душата й. При силни желания веднага се натрупва агресия към тези или това, което пречи на достигането им, а няма как да не се пречи след като човек не е подготвил психиката си за тях и ги смята за самоцел. Желанието за финансово благополучие особено силно засилва агресията. Прехвърлянето на отговорността се наблюдава, когато човек обвинява другите за своите проблеми. Психологически това води до безизходица, тъй като в Природата никой няма да реши собствените за личността проблеми. Виновни са например тези, "които живеят охолно", очаква се някъде извън нас някой да запали светлинка в тунела, очаква се някой да се погрижи за "младите" хора, които "млади" хора се считат за жертви и изоставени. Претенции към съдбата, охолно живеещите и другите подобни засилват безизходицата. Желанието за сигурност и за утрешния ден измества фокуса на човека от мастоящето към бъдещето, а всъщност пари се печелят в настоящия момент. н С една дума стига си се косил, а се успокой. Няма лошо в това известно време да нямаш пари и дори жена ти да се разведе с теб заради това. Явно не е била за теб. Поработи над тези три неща и ще видиш как ще се появят парите, най-вероятно, когато спрат да ти бъдат цел. Редактирано Април 7, 2010 от БожидарЗим Аля 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 7, 2010 Доклад Share Добавено Април 7, 2010 (edited) До кога ще се лутаме в този живот,каква е нашата мисия? Защо млади хора като нас не могат да се реализират,да работят,да се чувстват потребни,да изкарват парички за да могат да се дрижат за семейството си,ЗАЩО? Не може ли всичко да е ОК,знам че има хора в много трудно положение и трябва да се радваме на това което имаме,но аз искам всички да сме добре ,а не едни да живеят в охолство,а др. да нямат пари за храна и за лекарства.До кога ще е така,защо трябва да се мъчим?Не виждам никаква светлинка в тунела,а постоянно се надявам да заблещтука поне мъничко Докато се освободим от зависимостите си. Почти всичко в обществото, което сме създали е плод на зависимости. Богатството е за да се задоволят зависимости, бедността е следствие от зависимости... А когато става въпрос за зависимости, свободата е най-нежеланото нещо – дори и чуждата свобода. А и за да поддържат илюзията за собствената си свобода и сила, много хора изпитват нуждата да държат другите зависими, защото контраста им действа успокоително, карайки ги да вярват, че са свободни и силни. Независимите хора са заплаха, защото може да последва верижна реакция. п.п. Може всичко да е ОК. Тогава разбира се пак ще си имаме грижи, но те ще са от съвсем друг характер, а тази задушаваща бездуховност няма да я има. Редактирано Април 7, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
~addicted~ Добавено Април 7, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 7, 2010 (edited) БожидарЗим,аз съм жена.Депресията -тази диагноза докторите ми я поставиха .Хич не се кося,дори съм много спокойна,антидепресантите които пия не ми позволяват дори да се ядосам.И проблема не е в парите, а и те никога не са ми били цел,те са просто необходими хартийки,които ми писна да ги харча за лекари и лекарства,защото от 9 месеца само това правя.За мен най-вайното е здравето-на дъщеря ми,моето и на всичките ми близки и познати и не само искам всички хора да бъдат здрави,защото от както ходя по доктори и виждам колко хора са болни още повече се депресирам и всички близки които се оплакват как нямат пари за елементарните месечни консумативи.Всичко това ме натъжава и за това искам да видя светлина в тунела. Редактирано Април 7, 2010 от ~addicted~ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Април 8, 2010 Доклад Share Добавено Април 8, 2010 ~addicted~ иска ми се да ти дам вяра, сила и утеха.Бих те посъветвала да спреш с антидепресантите.Няма да е лесно, но си го постави като цел.Депресията съпътства само умните хора, така е било открай време.Нямаш ли усещането, че не пиеш лекове, а дестилирана вода. Просто ти се е пробудило съзнанието, а лекарствата не могат да притъпят усещанията ти за болка.Събуди духа си, ти си пилееш парите и погубваш душата.Много сме в подобно положение като теб, с деца в условия на несигурност.Намери себе си.Едва ли да осигуриш материално децата си е най- важната задача, дай им сила на духа.Кураж и вяра в теб самата! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
~addicted~ Добавено Април 8, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 8, 2010 (edited) Благодаря,pavletA! Много искам да намеря себе си,но откакто съм в това положение незнам коя съм.Станала съм ужасен песимист,преди това бях нормална и се радвах на малките неща.Имам чувството,че никога няма да бъда предишния човек. Редактирано Април 8, 2010 от ~addicted~ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 8, 2010 Доклад Share Добавено Април 8, 2010 (edited) Много искам да намеря себе си,но откакто съм в това положение незнам коя съм.Станала съм ужасен песимист,преди това бях нормална и се радвах на малките неща.Имам чувството,че никога няма да бъда предишния човек. Точно така: никога няма да бъдеш пак предишния човек. Вместо това бъди себе си. Миналото затова е минало, защото не може да се върне. Но пък бъдещето е пред тебе, подобно на празен лист хартия. От тебе зависи какво ще напишеш на него. Пишеш, че не знаеш коя си... Това е добре, защото повечето хора си мислят, че знаят, но всъщност се самозалъгват. Колкото до песимизма: той не е нещо ненормално. Погледни на него като на свой избор, какъвто в действителност е. Можеш да бъдеш весела и оптимистична, можеш да бъдеш отчаяна и тъжна – това са неща, които зависят изцяло от собствената ти воля, ... но така е когато от малки ни се втълпява, че настроението, емоциите, мислите и чувствата ни трябва да зависят от външните ситуации – в резултат се е сформирал навик да ни е неприятно при определени съчетания на външните условия и приятно при други съчетания; да се ядосваме в дадени ситуации, да се отчайваме, да ревнуваме, да мразим, да се чувстваме безсилни... Редактирано Април 8, 2010 от Станимир mochito и Аля 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
~addicted~ Добавено Април 8, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 8, 2010 бъдещето е пред тебе, подобно на празен лист хартия. От тебе зависи какво ще напишеш на него. Благодаря за това!Много добър съвет! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 8, 2010 Доклад Share Добавено Април 8, 2010 Addicted, ти сама си отговорила на въпроса си. Защо си избрала този псевдоним, защо си пристрастена (addicted)? Кое е твоето пристрастяване...не е ли то причина за проблемите? Горе Павлета казва, че предимно умните страдат от депресия....и е права. Който много мисли и се смята, че има способности, интелект и т.н. страда от депресия. Колкото повече мисли човек, по-далече от Бога е. Един дървосекач в Сибир е много по-близко до Бог, например, ........отколкото аз съм. А колкото по-умен и интелигентен е човек, обикновено е по-далече от Бог ...........и по-близо до депресията. Станимир ти е казал за празния лист хартия. Ясно ли е какво означава това. Да забравиш какво си и с какво се гордееш и да излезе това, което СИ, а не това, което си мисли човек, че Е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Април 8, 2010 Доклад Share Добавено Април 8, 2010 ...каква е нашата мисия? Оо, смисълът на човешкият живот? Някога и мен ме вълнуваше този въпрос, а сега пиша тема анализирайки го. Срещнах една шокираща мисъл, че обсебването от този въпрос е болестно състояние. Т.к. не можах да оборя тази мисъл... я приех Предполагам въпросът е на дневен ред по време на период от съзряването и според интелектуалното ниво и ценностната система, отговорите са различни. Със сигурност мога да ти кажа едно. След няколко години ще имаш друг отговор... стига да си стигнала вече до такъв де : ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Април 8, 2010 Доклад Share Добавено Април 8, 2010 Колкото повече мисли човек, по-далече от Бога е. Един дървосекач в Сибир е много по-близко до Бог, например, ........отколкото аз съм. Интересна мисъл, защо не създадеш тема за да я обсъдим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.