Радостта и усмивките по време на Паневритмия. Усмихвате ли се?

[Иво]

Паневритмията е хармония и радост. Ако се заслушаме в текста или го запеем, ако усетим движенията, ако се вслушаме в музиката ще усетим това. По време на игра в нас се явява състояние на естествена радост от живота. Любовта събужда тази радост и ни понася на крилата на вдъхновението в един свят на чистота, красота и хармония. Този свят е не някъде далеч и въображаем, той е тук и сега, в теб и в мен, във всички играещи Паневритмия, във всички служители на радостта и хармонията. А ето го и текста на Паневритмията, там именно се говори за онзи първи ден на Любовта и радостта, който "пълни всяка твар с живот, буди радост във духа, развеселява сърцата ни..."

А ето още малко за радостта от текста на Паневритмията, чуйте това, усетете хармонията в думите, представете си образите:

"Сила и радост, младост и обич слънцето носи ...

Светлата радост обилно ни грей....

Влива ни живот, дава радост, мир и красота....

Радост блика в целий свят. Птичка весело лети...

Денят пристига след нощта и радост иде след скръбта....

Ликува цялата земя и се радва от сърце, и тича тя по своя път...

Всеки хубав Божи ден дишам радост и живот...."

И когато сме вече изпълнени с радост и хармония, накрая на Паневритмията, разнасяме този дар по света:

"Царски дар носим благ - радост, мир и любов."

Моля споделете своя опит и наблюдения.

Изпитвате ли радост по време на Паневритмия? Ако да, винаги ли е така?

А има ли дни, в които започвате с мрачни мисли, тъжни, и после всичко това да се трансформира в радост и хармония?

А случва ли ви се понякога обратното, да започнете весели и радостни, а да завършите в лошо настроение, тъга, раздразнение?

Представяте ли си образите от думите? Вдишвате ли "радост и живот" по време на игра, събужда ли се "радост в духа" ви, представяте ли си земята, която "лекува и се радва от сърце", радвате ли се на днешния "Божи ден"? Влива ли всичко това във вас здраве, младост, жизненост, красота?

Усмихвате ли се по време на Паневритмия? Или може би сте навели глава към земята и не сте се оттърсили още от всекидневните си грижи?

Ако се усмихвате, на кого го правите? На партньора с който играете или на останалите участници?

В кой момент се усмихвате, на кои упражнения? Само на упражнението "Запознаване" или?

А може би просто се усмихвате на слънцето, на птичките, на Природата?

Ако ви се усмихнат, отговаряте ли и вие с усмивка, става ли ви приятно?

Споделете размисли.

[Ани]

Моля споделете своя опит и наблюдения.

Изпитвате ли радост по време на Паневритмия? Ако да, винаги ли е така?

А има ли дни, в които започвате с мрачни мисли, тъжни, и после всичко това да се трансформира в радост и хармония?

А случва ли ви се понякога обратното, да започнете весели и радостни, а да завършите в лошо настроение, тъга, раздразнение?

Представяте ли си образите от думите? Вдишвате ли "радост и живот" по време на игра, събужда ли се "радост в духа" ви, представяте ли си земята, която "лекува и се радва от сърце", радвате ли се на днешния "Божи ден"? Влива ли всичко това във вас здраве, младост, жизненост, красота?

Усмихвате ли се по време на Паневритмия? Или може би сте навели глава към земята и не сте се оттърсили още от всекидневните си грижи?

Ако се усмихвате, на кого го правите? На партньора с който играете или на останалите участници?

В кой момент се усмихвате, на кои упражнения? Само на упражнението "Запознаване" или?

А може би просто се усмихвате на слънцето, на птичките, на Природата?

Ако ви се усмихнат, отговаряте ли и вие с усмивка, става ли ви приятно?

Споделете размисли.

Аз нямам богат опит с Паневритмията тъй като лятно време обикновено съм на място, където би трябвало сама да си играя . Играх около един месец в София - Западния парк. Спомням си, че само първия ден когато започнах да играя си гледах в краката - нещата бяха доста нови все пак. После изпитах тази радост за която пише Иво. Може и да не съм се усмихвала външно непрекъснато, но вътрешно - винаги ми беше усмихнато.

Предполагам, че много зависи и от хората с които се играе. Имах късмет да попадна на група в която не се правеха забележки на новите, а тактично се показваше как стават нещата. Е, и аз гледах да не бъркам и да съм в синхрон. Затова може би първия път бях с наведена глава - за стъпки, движения, но после стана много хубаво.

Май ще тръгна отново.

Редактирано Април 6, 2010 от Ани

[Guest devashaktika]

Аз лично през повечето време се усмихвам (или направо нахилвам ) особено при "Запознаване" и "Пентаграм", така ми идва отвътре, но понякога се притеснявам, че така мога да разсейвам хората около мен и се опитвам да съм по-сдържана особено, ако не ми се отговаря със същото. При другите упражнения най-често ми идва да се усмихвам на слънцето, което наднича или на пиленце, което е запяло или на дъждеца, който "ромоли над ниви и ливади" ))

Тъй като отскоро играя паневритмия понякога се съсредоточвам върху изпълнението на упражненията, размишлявам върху тях, но тогава се губи и ефекта на изживяването.

Случавало се е и да изпитвам раздразнение по време на игра поради различни външни фактори, но това си е урок за мен, че трябва да се уча да бъда по-концетрирана и да не се влияя от външното.

След паневритмия често изпитвам такова удовлетворение и радост, дори преди това да не съм била в добро разположение. Ранното ставане, играта сред природата много вдъхновява и сърцето ми се радва. Иначе ми е много криво сутрин просто да стана и да отида на работа.

[Орлин Баев]

Усмихвам се, чудесна е паневритмията. Но не винаги.Някога дори радостта се проявява съвсем тихо, през една мъдра тъга - особено ако си козирог под сатурн... . Важното е да е естествено според мен. Не съм привърженик на маската на усмивка.

[Розалина]

Орлине,колко приятно я раздвижи малката вълничка на паневритмия тук в Портала.

Приятели,то е ясно.Та ние всеки ден слизаме,качваме се и пак слизаме с решения,мисли,настроения..Все едно вървим нагоре и надолу по едно стълбище,дето край няма.Това е делника.В края на деня спираме за почивка,безкрайно уморени.Обаче ,когато сме започнали деня си с паневритмия ,не усещаме стълбите и стръмното,а припкаме тананикайки някоя от сутрешните мелодии.Интересно,че всеки ден е различна.Понякога разбира се е леко меланхолична.....При мен е така.

Усмивки ,радост и поздрав от мен.