Паневритмия - по единично или по двойки да играем?

[Иво]

Паневритмията е колетивен метод за духовно израстване. Играе се в кръг и по двойки.

Понякога обаче на някои места или в определени дни се случва да се съберат по-малко хора за Паневритмия и тогава се играе по единично. Или пък понякога, обикновено сравнително рядко, човек изпитва нужда да играе сам. Тук възникват множество въпроси и интересни теми и подтеми за разглеждане.

Моля споделете своя опит и наблюдения в кои случаи е подхоящо да се играе по единично....

Колко човека трябва да има в кръга, за да се образуват двойки? Кой и как да реши това? Спонтанно или по друг начин?

Може ли ако да кажем започнат 5 човека по единично и по-късно в Паневритмията се включат още 5, хората да се групират по двойки?

Ако да, как да стане това? На специално упражнение или?

След като се обединят от игра по единично в игра по двойки, в следващ момент може ли пак да се разделят на игра по единично?

А подходящо ли е в кръг от примерно 6 човека общо, да има да кажем 2 двойки и 2 човека, които да играят по единично?

А има ли дни, в които не ви се играе Паневритмия в двойка, нищо че да кажем има достатъчно хора?

Кога и как ви се е случвало? Как си го обеснявате?

А ако искате да играете сам, но в даден момент на някое упражнение при вас се включи да играе някой без да ви попита как ще реагирате? Бихте ли отказали или направили бележка?

Ако играете самостоятелно представяте ли си живо през цялото време партньор, който играе до вас?

Внимавате ли дали сте от вътрешната или външната страна през цялото време на играта, без да става смесване?

Има ли дни, в които не ви се играе самостоятелно независимо, че да кажем хората в кръга са малко?

Как постъпвате в такива случаи?

Какви са психологичните и езотеричните аспекти на разликата в играта по единично - по двойки?

Моля споделете опит и наблюдения.

[Донка]

Интересни и съвсем актуални въпроси! Благодаря на Иво за темата.

Предполагам, че в големите градове и кръгове едва ли са се замисляли някога над това дали да играят по двама или по сами, но когато сме се събрали сутринта 4-5 човека, това е въпрос на договаряне между нас. Има много за и против. Разбира се, че най-добре Паневритмия се играе по двойки, но ако сме 6 човека - 3 двойки, малко по-трудно спазваме разстоянията помежду ни. Опитвали сме, но на мен лично ми се струваше, че когато играхме 6 човека по сами и си представяхме някой друг до себе си, беше по-хармонично. Когато сме по-малко от 6, нямаме избор - играем сами. Дори и да ми се играя в двойка, само като си помисля, че няма да има помен от кръг, минава ми желанието...

Когато съм играла в кръг с много непознати хора - на Рила, в София и на събор - оставям да се събера с партньор по принципа на случайността. Не избирам. На Рила се случи така, че единственият човек, когото познавах лично в близост до мен, си имаше постоянен партньор от предните дни. Тогава видях близо до мен да се колебае някаква жена - приблизително моя връстница - също беше сама. Бяхме съвсем близо и се досетих, че ще играем заедно - направих жест на покана с ръка и тя смутена каза, че не знае добре, защото е играла само два-три пъти. Успокоих я, че и аз съм била така, но сега съм малко-по-добре. На втората част я усетих как ставаше все по-спокойна и уверена. Много е интересно опознаването - безмълвно макар - по време на игра. След това някак се усещате сближени, дори и да не се познавате. Така че си струва!

Веднъж стана така, че останахме в двойка с човек, който не изпитва особени симпатии към мен - не враждебност, но някак резервираност. Не усетих как ми се изплъзна от устата - откога исках да игаем заедно - в първия момент си помислих, че съм излъгала от любезност и чак се изчервих, но в следващите секунди осъзнах, че това беше шанс и за двете ни и че нещо вътре в мен, което не бях осъзнавала дотогава наистина е чакало такъв момент, за да се стопи ледът...

По-комфортно ми е винаги от женската страна, но не се сменям, ако сме с жена в двойка и за мен е полезно да усетя мъжката позиция. Понякога си мисля, че мъжете, защото са по-малко от нас, нямат шанса да усетят женската и това малко ги ощетява.

Ако започнем в кръг по двойки и после се присъединят още хора, не променяме нищо - присъединилите се внимателно се включват в кръга, старят се да не нарушат хармонията. Не сме играли така, че да има 2ма души по сами, а другите да са в двойки. Веднъж бяхме нечетен брой и се наложи партньоркта на един брат да си тръгне по-рано. Сестрата, която играеше сама, в паузата застана до него. Никога досега не сме имали случай някой да откаже да играе с някого или в двойка. Но съм чувала, че има и такива хора. Тогава, според мен, не бива да се притеснява такъв човек ида му се натрапва партньор само за да сме по двойки. Дискомфортът му ще се отрази на целия кръг.

[Максим]

Винаги съм предпочитал да играя сам, и в повечето случаи съм играл сам. Но понякога играя и с партньор, който е спонтанно открит, не избирам никога с кого да играя. А най-добре се чувствам, когато играя сам. Винаги започвам от мъжката (външна) страна. Винаги съм отказвал да започвам от вътрешната, ако партньорът ми поиска това. Много често хората, с които играя не ги чувствам близки. През цялото време остава бариера и напрежение. А и много рядко мога да почувствам някого достатъчно близък, за да играя с него. Аз съм индивидуалист, ето защо твърдо предпочитам да играя сам, не в двойка. На Паневритмия не търся никого, заставам сам и ако някой дойде и пожелае да играе с мен, винаги приемам, никога не съм отказвал, но ако не дойде играя сам и се чувствам чудесно.

[Розалина]

Здравейте.

Паневритмията е колективен метод за духовно израстване.

Истинска паневритмия се получава на място,където са събрани хора с опитност в играта,хора,които познават Учението,практикуват методите дадени от Учителя.Т.е те са едно истинско духовно общество.Дори и да не се познават,те знаят и се стремят да постигнат колективността в играта.Това е смисълът на паневритмия според мен.Да излезем от рамките на индивидуализма си и да станем част от един нов,макар и временен колективен човек.Когато има ядро на кръга,няколко новака няма да повлияят драматично на играта,освен разбира се, ако грубо не нарушават правилата,които всички знаем.Ядрото ще ги измъкне и изведе на светло и ще направи играта им уверена и спокойна,а преживяването красиво.

Когато хората нямат достатъчен опит или ако технически са перфектни,но се държат в своята индивидуалност на преживяването,не смятате ли,че това,което те ще сътворят няма да е колективен метод за духовно израстване,а нещо друго,нещо различно от идеята на този космически танц?

Другият въпрос,който ми е на дневен ред е свързан с подготовката за игра.Тези десетина или малко повече минутки ,докато групата се събира и оформя.В ранния час на утрото ,това време може да се използва за 6 гимнастически упражнения.Те са добро въведение към паневритмия .

Мисля си и за наряда преди паневритмия.Той също ни тонира и подготвя.Но има един проблем.Мнозина са изкарали курс и излизат да играят.Те обаче не знаят текстовете на песните,формулите и молитвите .По тази причина изпадат в неловко положние да не могат да се вградят.Не знам какъв е изхода от това .Може би ако се знае предварително какъв ще бъде наряда,всеки би могъл да се подготви.

Сигурно в градове,където има традиция и ядро на кръговете по паневритмия тези въпроси не стоят на дневен ред.Но там ,където тепърва се създава кръг за сезона и повечето хора имат на разположение само ентусиазма си и уменията придобити в курса,това е недостатъчно за целта.

Що се отнася до това,как да се играе ,ако хората са малко,всичко зависи от конкретния случай.Ето в четири последователни дни,на полянката сме веднъж 4 човека,веднъж 20.Първия ден сме само 4 човека.Заставаме в четирите края на кръга и започваме играта.Получи се много добра игра,като концентрация и усещане за единство в действията.Аз така,го почувствувах.В един момент дори имах усещане ,че не сме сами на полянката.Сякаш имаше още един голям кръг,а ние бяхме вътрешния малък.

Втория ден сме 10 двойки.Добър кръг,всички са старателни и с желание за игра.Има и достатъчно опитни играчи.Играта започна след наряд.Получи се ,до един момент,в който касетофона отказа,завлачи и това разконцентрира кръга.Довършихме играта,но мисля,че всички правим за себе си анализ,защо се случи така.Нямам отговор.Никой не наруши правилата.Въпреки проблема,всички търпеливо и смирено довършихме с пеене първите 28,а и следващите.Но в този момент на външен срив,си мисля,че се почувствува липсата на ядро.Нашият колективен човек не издържа на проверката.Май бяхме твърде индивидуални всички.Т.е започнахме да изграждаме колектива ,но появилия се проблем го разруши,поради липса на връзка между нас.Нещо такова ми се върти като обяснение.

Да не удължавам излишно мнението си.Надявам се,че стана ясно в каква посока си разсъждавам.От утре отивам в своя обичаен кръг,където миналата година излизахме няколко човека през работните дни и по тази причина играта е много индивидуална.Но характерно е,че този кръг си има "стопанка' или "пазителка".Една тиха и скромна жена,с която не съм разменяла повече от няколко думи и знам само името и ,излиза всеки ден без прекъсване и често играе сама.Но така напъленено и предано играе,че вероятно това прави там нещата различни дори и с малко участници.

Поздрави

Редактирано Април 5, 2010 от Klaudia

[mochito]

Аз също смятам,че паневритмията е колективен метод за работа. Като цяло човечеството е развило твърде много индивидуалното(егото) и е време да помислим за колективната работа! Играла съм и сама, но винаги усещам, че нещо ми липсва.