Мисли от Учителя за безсмъртието - раждане, смърт, възкресение

[Лъчезарна]

В живота на Христа има три периода, които са важни – има ги във всеки живот: раждане, смърт и Възкресение.

Забележете, че когато Христос се роди, Ангелите се явиха на Небето и възвестиха Мир между человеците; значи Христос се роди тържествено, но виждаме, че този тържествующ Христос трябваше да умре с най-позорна смърт.

А пита се защо трябваше така да умре?

Съвременните хора умират и често са ме питали защо умират – има причини.

Христос умря позорно и най-после възкръсна.

Сега ще направя едно малко съпоставяне – как се появи смъртта в света?

Знаем, че когато Адам беше в Рая, Бог изрази Живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече Дърво на Живота, а другото – дърво за познание на доброто и злото. В чисто окултен и мистичен смисъл, под Дърво на Живота се разбират всичките стремежи на Природата към Божеството – стремежът, който върви от долу на горе; то е приливът, който расте. Дървото за познание на доброто и злото обаче идва от горе на долу.

Сега, как се е родила смъртта?

По най-естествен път; ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане? – Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как да избегне катастрофата, умря. И всякой от вас по същия начин ще завърши, ако пипне от забраненото дърво – в деня, в който пипне, същото нещо ще се случи с него.

Но понеже, когато пипне, той ще влезе в това велико течение от горе на долу – към Земята, него може само Божествената сила да избави от това течение. Именно затова Христос дойде на Земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния поток на Живота – в обратния процес, който ние наричаме Възкресение.

***

Значи има две раждания, но не прераждания.

Защото прераждането подразбира всеки процес на пресекване; прераждането е закон на дисхармонията в света: да се преродиш, то значи да почнеш отново работата, която си напуснал – улавят те, затварят те и като излежиш двадесет години, останат ти петнадесет, избягаш, връщат те и ти турят още десет години, та стават пак двадесет и пет за излежаване; след пет години пак избягаш, хващат те наново, затварят те за трети път и ти налагат още по-голямо наказание. Туй е и прераждането – човек, който не иска да си излежи затвора; или в друг смисъл: когато вие сте пратен на Земята и не искате да живеете както Бог е определил, а искате по лесен начин да избягате, тогава ще ви хванат, ще ви турят в затвора и ако все бягате, няма да се свърши вашето затваряне во веки веков.

Законът на новото раждане подразбира да изпълни човек Волята Божия.

И не е мъчно да я изпълните, мъчнотията лежи винаги в дълбоките причини на неразбиране на Живота.

***

Настанал е последен час – всинца трябва да възкръснем и ще възкръснем. И при туй Възкресение трябва да се запитаме не дали Христос е възкръснал, а дали е наближило нашето време да възкръснем – ето въпросът. Питат дали Христос е лежал три дена в гроба; вие от осем хиляди години лежите все в този гроб и не е ли достатъчно това време? Достатъчно е. И този Ангел отгоре е зов Христов, че Второто пришествие иде. Как ще ви намери Христос? Ако камъкът на вашия гроб е затворен, как ще каже Христос: „Лазаре, излез вън?“ Вашите ближни и приятели трябва да ви направят тази услуга да отвалят камъка от гроба ви и тогава Христос ще каже: „Станете!“ – и ще възкръснете.

На всички, които ме слушате тази сутрин, аз отвалям вашите надгробни камъни.

Христос иде. Той ще застане пред вашите отворени гробове и ще каже: „Излезте вън!“

Великден, Неделни Беседи, 22.03.1915 г., София

Редактирано Март 11, 2012 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

"Роди се" - това е най-ободрителната дума в живота на земята.

Какво съдържа тази дума? Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство. Често запитват: "Как може да се влезе в Царството Божие?" "Как можем да се освободим от ограниченията на законите, на природата, и можем ли да ги владеем?" Аз отговарям: "Когато се родите." Говоря за думата "раждане", а не за "прераждане".

Човек се е прераждал хиляди и милиони пъти. Започнал своя живот от микроб, увеличавал се, преработвал се, за да се роди, най-сетне, като човек в пълния смисъл на думата. Прераждането е процес, а раждането - един завършен цикъл от този процес. Като се казва в Евангелието "Днес се роди", разбира се, че онзи, който е заченат преди милиони години, най-сетне се е родил. Кой се е родил? Христос Господ и Той се е родил.

Думата "раждане" съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа. И когато всеки от вас почувства, че се е родил, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. Защото мнозина от вас не сте се родили още, а се прераждате, и в прераждането трябва да се родите един ден, и ангелите да кажат за вас: "Роди се в града Давидов". Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос. Съвременните хора казват: "Той се е родил в Йерусалим" и отиват там на поклонение, но при всичко това те не разбират смисъла на това раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христос. Той се роди между евреите, които бяха избрания народ, но и те не разбраха дълбокия смисъл на Неговото раждане - това което Той носеше в себе си за цялото човечество: Божията Любов.

***

Сега нека разгледаме психологически думата "раждане".

Тази дума има отношение към мистицизма. Един християнин, който иска да стане мистик, да проучи Божествената природа, да се удостои с името "човек", трябва да разбира добре думата "раждане". Чели сте в Битието, че Бог направи човека от пръст, вдъхна в него и той стана жива душа. Тогава е царил процеса на "вдъхването", а сега - процеса на "раждането". Аз бих ви обяснил думата "вдъхване", но и моето обяснение ще бъде непонятно, защото в тази дума има нещо необяснимо за сегашните хора. Обаче, ще дойде ден да я разберете.

Сега да преминем на противоположностите, които изисква законът за раждането, който е закон за вечното развитие. Чрез този закон, Господ напълно се изявява на нашата душа и чрез него Духът положително работи. Всичките ви въжделения, са под закона на раждането; чрез него се проявява и усъвършенства висшето, Божественото съзнание в човека. Обикновеното човешко съзнание е тъмно понятие. Върху раждането има различни схващания. Ако ви попитат за тази дума ще кажете: "раждане, значи да се зачене и роди дете."

Раждането не се разбира по отношение на тялото, а по отношение на човешката душа, т.е. зачеване на онзи Божествен зародиш, за който ви говорих, и раждането му. И когато кажем: "роди се човек", освен процеса на завързването и растенето, ние подразбираме и процеса на знанието и мъдростта. Докато няма знание, човек не може да каже, че се е родил. И животните, и рибите, и микробите се прераждат и имат стремеж да завършат този цикъл на прераждането. В българския език думата “прераждане”, подразбира преработване на нещата. Да преживяш, като вола, не е нищо друго, освен да преработваш. Значи, и ние тука на земята не вършим друго, освен преработване известна опитност, която сме придобили от милиони години.

***

Ще направя малко отклонение.

В раждането се крие една велика сила на движението; то е най-силният импулс, който може да се даде на човека. Ако бихте се пренесли на слънцето с окото на един ясновидец, вие бихте разбрали, с каква грамадна енергия изпраща то своите лъчи. Вие казвате, че топът бил много силен, понеже можел да изхвърли една граната с такава сила, че я праща на 120 км разстояние. А представете си с каква сила и бързина всяка секунда, слънцето хвърля вълните от своите лъчи и колко километра преминават, докато се спрат на едно място! Според физиците, това са 300 000 километра в секунда. Можете ли да си представите тази сила? Тези лъчи постепенно отслабват и намаляват светлината, понеже светлината зависи от силата на движението. Колкото по-силно е движението, толкова по-силна е и светлината, докато този изстрел срещне крайния предел и се спре и преобърне на тъмнота.

А знаете ли що е тъмнота? То е обратният процес; изстрелът на светлината е отдолу нагоре, а движението на тъмнотата, което достига крайния предел - е движение отгоре надолу, т.е. от периферията към центъра. То е най-слабото движение. И така, тъмнотата е горе, а светлината е долу. Но ще кажете: "Нали знаем, тъмното място - това е адът." Адът какво е? Някои мислят, че адът е специално място на мъчение. Що е място на мъчение? Жена, която иска да роди, мъчи се; също и земята е заченала, и милиони и милиарди същества в нея и над нея се мъчат да родят. То е адът. Някои не искат да бъдат там, а искат да бъдат на Небето и казват: "Аз не искам такъв ад."

Докато не минете през ада, хора няма да станете. Затова именно раждането подразбира този ад. И той не е така страшен. Човек, който се е родил и е прегрешил, отклонил се е от закона; предстои му падане и то ужасно. Пак ще бъде сложен в топа на слънцето, изхвърлен със силен изстрел и ще пътува в пространството милиони години и някъде ще се спре - ще зависи, с каква сила ще бъде хвърлен от Господа. И ако бъде хвърлен с голяма сила и пътува 100 милиона години, толкова години ще му трябват да се върне. Колкото по-силно се движи в пространството, толкова по-бавно ще се движи назад към Бога. И когато вече го наближи, Бог ще го привлече с по-голяма бързина.

И тъй, да се роди човек, то значи да достигне крайния предел, до който неговата душа е хвърлена в пространството, където ще се спре и поеме своята еволюция наново. И когато завърши така своите прераждания, той ще се роди.

Човечеството, с прегрешението на Адам и Ева, изгуби надежда. Родиха им се две деца, но смъртта ги завладя; нямаше кой да ги утеши и те, като някои богати, които нямат деца, се оплакват: "Нямаме наследници - всичко това ще остане на чужди хора, и са обезсърчени. Човечеството се намираше в такова положение, но Бог му даде безсмъртно дете, за да го избави - то е Христос.

***

Затова казвам, че трябва да се застъпвате за вашия Господ и да кажете: "Ще живея с Господа; живее ли Той, и аз ще живея; умре ли, и аз ще умра." И както след страданията, Христос възкръсна, така и вие ще възкръснете - ще научите Закона за безсмъртието. Има хора, които са близо при възкресението; апостолите са възкръснали и работят на земята. Ще кажете: "Защо не ги виждаме?" Възкръсналият може да види възкръсналия, както музикантът разбира музиканта, както докторът разбира доктора и т.н.

Трябва да имате тази способност да разбирате и затова именно стоите на земята.

И тъй, Христос се яви. Сега Той живее, Той е между вас, Той работи във всички ви.

И това, което хората наричат "възкресение", то е раждане, тъй наричат християните възкресението - да излезе от гроба. За мен, вие всички сте гробове - някои по-големи, други по-малки. Виждам разни надписи върху вашите надгробни паметници: еди - кой Иван, толкова години живял; еди - коя Елена, живяла толкова години; друг пък като умрял, пак бил заровен в същия гроб. Колко пъти е умирала тази Елена и носи своя надгробен паметник, с надписи на всички свои роднини. Питате: "Кога ще възкръснем?" Днес можете да възкръснете, но надгробните ви камъни са много тежки. Трябва да слезе някой ангел да ги махне. Ако за Христос трябваше да слезе ангел да махне камъка от гроба Му, колко повече трябва да слезе за вас.

Христос в 33 години претърпя едно велико променяне, което в своя край се нарича "възкресение". Под думата "възкресение" разбирам борбата и победата на едно дете върху смъртта. И затова се ражда човек - за да се бори и победи смъртта. Когато победите смъртта, ще дойде денят на възкресението.

Някои казват: Когато се роди Христос и ангелите отгоре възвестиха мир на хората, защо хората не се поправиха? - Защото не са научили Христовото учение, както трябва. Христос пак ще проповядва в този свят; ще Го видите, положително ви казвам. Някои от вас няма да го видят. Защо? Много естествено - защото са слепи. И дълго време ще викат, като онзи слепец: "Сине Давидов, милост към мен, допри ръката Си на очите ми!" Като ви пипне очите, Той ще ви попита: "Виждате ли?" – “Виждаме, Господи, хората, като дървета.” После пак ще ви пипне - "Сега какво виждате?" - "Хората мърдат." Това какво означава? Че вашите мисли и желания, първо са неподвижни, като дърветата, а когато почнете да виждате, нещата стават живи, като хората. Тогава ще разберете, какво нещо е и добродетелта.

Христос е дошъл да покаже, че трябва да се борим със смъртта, да я победим и да възкръснем. Това означава рождението.

Раждането, Неделни Беседи, 07.01.1915 г., София

Редактирано Март 11, 2012 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

Дух и материя са двата полюса на човешкото битие.

Под „дух” се разбира вечното, безсмъртното, а под „материя” – преходното, променливото.

Човек неизбежно минава през живота на материята и живота на духа. във временния живот, т.е. в живота на материята, съществуват всички философски теории, всички противоречия и заблуждения. Противоречията водят към истината, но истината не е в тях. Който обича истината и живее в нея, той не се измъчва, не измъчва и другите; той не работи за пари. Който проповядва, че културата може да дойде чрез убийства, насилие и грабеж, е на крив път. Който е готов да убие своя ближен и да мисли, че с това внася свобода, той е на крив път. Той и себе си заблуждава, и окръжаващите. Мъже и жени, които се изнудват едни други, са на крив път.

За такива хора Христос казва, че са лъжци и разбойници.

Съвременните хора на XX в., наречени културни хора, си служат с една истина, която е милиони пъти далеч от действителната, от същинската истина, наречена Божествена. Изчислено е, че земята се намира на 92 – 93 милиона мили далеч от Слънцето. Такава част представя човешката истина от истината на слънчевите жители.

***

Може ли човек да бъде силен като Бога? – Може. Тая сила се проявява, когато човек трябва да се въздържа от правене на зло. Ако намислиш да направиш едно зло, приложи Божията сила и спри желанието си към злото. Ако Бог никога не наказва и не върши зло, защо ти ще го вършиш? Бог говори на човека отвътре, съветва го, какво да прави и, ако не послуша, Той го остава свободен. Законът наказва човека. Въпреки това, човек си живее спокойно, мисли само за себе си, като същество, отделно от цялото, и гледа да се осигури добре. Светът е пълен с осигурителни дружества. Гробищата са пълни с осигурени хора. Като умре някой, близките му се заемат да го погребат, да го опеят и за всичко това плащат.За всичко мислят, но най-малко за това, де отива техният близък, ще живее ли и след смъртта.

Колко души от вас са убедени в живота след смъртта? Повечето мислят, че като умрат, с тях всичко се свършва. – От колко хиляди години съществува учението за смъртта? – От грехопадението. Бог каза на първите човеци, че, ако ядат от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, ще умрат. Те ще умрат за живота в рая, но ще живеят на земята. Като изправят погрешката си, ще се върнат отново в рая. В това отношение, смъртта представя материята, а животът – духа. Дух и материя са двата полюса на Битието. В материята се крие горивото на духа. Колкото по-гъста става материята, толкова по-големи безверници стават хората.

Добре е понякога хората да не вярват в нещо, например, в злото. Трябва ли, да вярваш във всичко, което се пише във вестниците? Обаче хората вярват в това, в което не трябва да се вярва, затова казвам, че те страдат от много вяра. Вярваш, че след смъртта всичко се свършва. Наистина, свършват се противоречията, но не и самият живот. Като изплатиш дълговете си, свършват се безпокойствата. С това заедно престава и вярата в лъжата. След това човек започва да вярва в живота, в доброто и в благото на своя ближен. Той започва да щади живота на своя ближен, както и своя.

***

И тъй, животът е голяма призма, която пречупва светлината. Като дойде до призмата, светлината се пречупва и оцветява всеки човек различно. Хората са различни до смъртта си. Минат ли отвъд смъртта, те се обединяват и стават еднакви.

Казвате, че зад смъртта няма живот.

Питам: Преди да се е разложила, светлината не е ли съществувала? Преди смъртта, светлината имала ли е енергия? Имала е, разбира се. Защо тогава след смъртта да няма енергия? Енергията съществува преди и след смъртта на съществата.

Да се говори за живот след смъртта, това значи, да се говори за продължаване на Божията дейност, като вечна и непреривна.

***

Всички можете да възкръснете, но не вярвате във възкресението и затова умирате.

В това отношение, вие приличате на затворник, на когото често прилошава. Колкото пъти му прилошее и припадне, все го спасяват, докато дойде деня да го обесят – според присъдата му. Хората не подозират, че животът, който прекарват на земята, има голям смисъл, и живеят ден за ден. Вие трябва да живеете не само индивидуално, но и колективно, да съзнавате, защо сте дошли на земята. Само така съзнанието ви ще се пробуди, и животът ви ще се осмисли.

Ето защо, желая в бъдеще да не се срещаме на земята, но вие да дойдете при мене, на слънцето, и да се убедите във верността на всичко това, което ви говоря.Слънцето е стомахът на слънчевата система. Там ще ви предложат богат обяд и, като се нахраните, ще решите, на слънцето ли ще останете, или ще отидете другаде, да работите и помагате на по-малките от вас.

Христос възкръсна, за да даде свободен билет на хората, всеки да пътува, дето иска.

Така, именно, хората ще се освободят от връзките на лъжливите философски системи.

Като го видя Петър, Неделни Беседи, 20.04.1919 г., София

Редактирано Март 11, 2012 от Лъчезарна

[Слънчева]

"Идете, прочее, научете всички народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Духа и учете ги да пазят всичко, що съм ви заповядал: и ето, Аз съм с вас през всичките дни, до скончанието на века."

Често вие изговаряте думите: „Отец, Син и Свети Дух“, но какъв смисъл имат те за вас? Те имат смисъл само тогава, когато могат да произведат известен ефект върху вас. Когато държите в ръката си една кибритена клечка, вие не можете да опитате нейната сила, ако не я запалите; щом я запалите, ще разберете силата. И възкресението ще бъде неизвестен предмет за вас дотогава, докато не запалите тази дума като кибритената клечка, да произведе светлина във вашия ум и топлина във вашето сърце, или докато не я посеете като семка в земята, да изникне, да видите плода. Достатъчно е човек в живота си да има само една такава дума, която да разбере както трябва, за да стане гений; ако разбере две такива думи, той ще стане светия; разбере ли три, той ще стане едно с Христос. И тъй, във всеки език, който говорим, има думи, които, ако разберем, добиват магична сила за нас. Когато дигна своя жезъл при Червено море, Мойсей изрече една дума и то се раздели. Когато бе пред гроба на Лазар, Христос дигна очи нагоре, каза само една дума: „Лазаре, излез из гроба!“, и Лазар възкръсна. Господ в началото на Битието изрече само една дума, и светът стана. Вие говорите и пишете граматически правилно и със запетаи и точки, с въпросителни и възклицателни, разисквате върху важни философски въпроси, а не знаете как да наредите живота си.

В живота на Христос се забелязват три главни периода: раждане, смърт и възкресение. Тези фази трябва да бъдат присъщи и на обикновения човек. Когато Христос се роди, ангели се явиха на небето и възвестиха мир между човеците. Значи тържествено беше раждането на Христос, но същият този Христос беше изложен на позорна смърт. Хората и до днес се запитват: „Защо трябваше Христос така да умре?“ – Има ред причини за това. Христос беше изложен на позорна смърт, но в заключение Той възкръсна. И съвременните хора умират, но досега никой от тях не е възкръснал. И затова има причини. Сега ще направя едно съпоставяне между живота и смъртта. Когато Адам беше в рая, Бог му представи живота във вид на две плодни дървета, едното от които нарече „Дърво на живота“, а другото – „Дърво за познаване на доброто и злото“. В окултен смисъл под „Дърво на живота“ се разбира стремеж на всичко живо в природата към Божественото. Този стремеж върви от долу на горе. Той е прилив в Природата, който постепенно се увеличава, расте. Под „Дърво за познаване на доброто и злото“ се разбира стремеж на съществата да излязат от центъра на живота и да отидат към периферията. Този стремеж има посока от горе на долу и представлява отлив в Природата. Щом тези две течения съществуват в Природата, лесно е вече да се обясни произходът на смъртта. Два влака излизат от две противоположни посоки и се движат към една и съща точка. Какво ще стане с тях? – Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не можа да избегне катастрофата, умря. Който се опита да яде от плода на забраненото дърво, той ще свърши живота си като Адам. Това значи: в дена, в който човек хапне от плода на забраненото дърво, той влиза в отлива на живота, т.е. в течението, което върви от горе на долу, към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Христос дойде на земята именно затова – да извади хората от това течение и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, който наричаме възкресение. За да се възприеме животът, който води към възкресение, трябва да се разбере учението на Отца и Сина и Светаго Духа. Какво се разбира под Отца? – Учението на Божията Мъдрост. Под Сина? – Учението на Божията Любов. Под Духа? – Учението за въздигането, за еволюцията на човека. Казано е в Писанието: „Който повярва в това учение, той спасен ще бъде“. Всеки трябва да разбере законите на това учение.

Учителят на това учение слиза всяка сутрин и посява в душите ви по една мисъл, но вие въпреки това обеднявате. Защо обеднявате? – Понеже не можете да оцените мисълта, която Христос ви дава. Някой казва: „Аз искам слава, искам богатство, знание“. – Благата, които Христос дава, са по-съществени от тия, които вие искате. Славата Божия струва повече, отколкото славата на человеците. Христос иска всинца ви да сложи на власт, да станете господари над живота и смъртта. Знаете ли кой създава смъртта? – Тия милиарди духове, които постоянно разрушават. Всеки ден вие се изпълвате със съмнения, завист, а при това искате да бъдете хора на прогреса! Срещат се дори такива, които говорят за окултизъм, а мисълта им не е свободна и те не разбират живота. Христос възкръсна и показа пътя, по който трябва да минем – през процеса на раждането.

Настанал е последен час и всинца трябва да възкръснем. Трябва да възкръснем и ще възкръснем! Щом дойдете до възкресението, вие не трябва да питате дали Христос е възкръснал, но запитайте наближило ли е времето за вашето възкресение. Мнозина и до днес задават въпроса: „Три дни ли е лежал Христос в гроба?“ Оставете този въпрос настрана. От осем хиляди години насам и вие лежите в този гроб. Не е ли достатъчно това време? – Достатъчно е. Ангелът, който слиза отгоре да отвали камъка от гроба, е Христовият зов, който казва, че второто пришествие иде. Как ще ви намери Христос? Ако камъкът на гроба ви не е отвален, може ли Христос да каже: „Лазаре, излез вън!“ Вашите ближни и приятели трябва да ви направят поне тази услуга – да отвалят камъка от гроба ви. Тогава Христос ще каже: „Станете!“ – и вие ще възкръснете.

На всички, които ме слушате тази сутрин, аз отвалям вашите надгробни камъни и казвам: Христос иде!... Той ще застане пред вашите отворени гробове и ще каже: „Излезте вън!“

Великден

Желая на всички братя и сестри с Любов да посрещнем Възкресението!

[Лъчезарна]

"Законът за наследствеността не е разбран от всички.

Египтяните са вярвали в преселването на душите; индусите вярват в прераждането, а съвременните учени – в наследствеността.

Това са три учения с противоположни значения. Наследствеността е закон за физическия свят, прераждането е закон за душата, а преселването на душата – закон за духа.

С други думи казано: египтяните учели за слизането на Духа, индусите – за еволюцията на душата, а съвременните учени – за наследствеността. Те говорят за ниви, къщи, за лозя, за имоти, за наследяване на дарби и способности.

...

Мнозина се запитват, защо Христос е говорил повече с притчи и символи. – Целта на Христа е била да каже истината на хората, да им посочи правия път, без да ги обижда. Но, въпреки това, те не можаха да Го изтърпят и Го разпнаха.

Той казваше на свещениците: „Вие държите ключовете от небето и нито сами влизате вътре, нито другите пущате да влязат.“

Така и съвременните християни се готвят за небето, без да отговарят на името „истински християни“.

За да носиш това име, трябва да се проникнеш от великото учение на Христа, от едно дълбоко разбиране за всичко, което става в света, и от готовността да изправиш всяка своя погрешка. В това се крие благородството на човешката душа.

Много са заблужденията на хората и то, по причина на друго заблуждение, че човек е короната на създанията, че е създаден по образ и подобие на Бога. Истинските човеци, създадени по образ и подобие Божие са на небето, а Адам и Ева, направени от кал, са още на земята. Някои поддържат идеята, че душата е направена от кръв, която след смъртта се разливала по земята.

Наистина, плътта гние, кръвта се разлива, но живото дихание нито гние, нито се разлива и губи, а остава за вечни времена.

То е Божественото начало в човека, което е безсмъртно. То е подложено на закона на еволюцията.

Значи, животинското начало в човека умира, а Божественото живее вечно. Важно е Божественото, а не животинското.

Ако приятелят ти дойде на гости с кон, кое е по-важно за тебе: неговото присъствие, или конят, с който е пристигнал? Същественото е твоят приятел, а не неговият кон. Какво значение има червеният или белият кон, с който приятелят ти е дошъл? Конят е важен дотолкова, доколкото да чуеш отдалеч пристигането на твоя приятел. Ако конят е бял, също така отдалеч ще видиш приятеля си, който бързо се приближава към тебе.

Като се говори за смъртното и безсмъртното начало в човека, явява се въпросът, как ще възкръсне човек.

Според някои, човек ще възкръсне със същото тяло, с което е живял на земята. Значи, ако някой борец е тежал 100 – 120 кг., след възкресението си ще се яви пак толкова силен, едър, тежък човек. Това е детинско разбиране, а не истинско възкресение на душата.

Възкресението подразбира нов, Божествен живот. В този смисъл, човек може да възкръсва по няколко пъти на ден.

Достатъчно е да се откаже от едно свое заблуждение, за да възкръсне нещо в него.

Възкресението подразбира освобождаване. То няма нищо общо с гроба на човека.

Кой човек е излязъл от гроба жив и възкръснал? Това не е било и няма да бъде.

Обаче, човек е подложен на постоянни промени.

Затова и Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Това е било и всякога ще бъде.

Сегашният човек не е това, което е бил в миналото, нито ще остане такъв в бъдеще.

Човек се изменя по ум, сърце и воля; той изменя и своите разбирания, своя начин на живот.

Съвременните хора говорят за достойнство, за воля, за силна мисъл и т.н.

Според мене, само онзи има силна воля, който може да се откаже от злото, което е намислил да прави, и да го замести с добро.

Ще кажете, че това и вашите деди и прадеди са знаели. Знаели са го, но не са разбирали, по какъв начин може злото да се превърне в добро."

Противоречие в съзвучието, Неделни Беседи, 06.02.1919 г., София

[Лъчезарна]

"Много свещеници и проповедници говорят за възкресението, като ту отварят прозорците на своите слушатели, ту ги затварят – не могат да кажат истината, не я познават. И философи, и учени говорят за възкресението, но и те не са дошли до истината. Когато възкръснете, тогава ще разберете, какво представя възкресението. Сега, каквото и да ви се говори, няма да го разберете. Да говориш за възкресението на оня, който не е възкръснал, това значи, да говориш на гладния за яденето. Каквото и да му говориш, няма да те разбере. Ще му обясняваш, как трябва да дъвче храната. Това не е ядене. Ще му разказваш, как се смила храната, по какъв път върви. И това не е ядене. Яденето, или храненето е процес, при който човек придобива живот и сила.

***

Някои казват, че имат ясна представа за възкресението на Христа. Какво се ползувате от това? Не е важно да вярваш във възкресението; важно е ти сам да възкръснеш.

***

Възкресението е оня капитал, който поддържа живота. Без възкресението човек е изложен на изпитания, на мъчнотии, на страдания и недоразумения. Царството Божие е дошло само за възкръсналия. Под „Царство Божие" разбирам истинския живот. Влезе ли тоя живот в човека, той е вече възкръснал. Ако мислиш, че ще възкръснеш, когато дойде Христос на земята, ти си на крив път. Христос възкръсна и се яви само на ония, които Го обичаха, за да усили вярата им. Той не се яви на ония, които нямаха никакво отношение към Него.

И тъй, възкресението е разумен акт. Само разумният може да възкръсне. Неразумният, който има желание да възкръсне, живее със страх, не знае, какво да прави, от какво да се откаже и, като види, че не е възкръснал, казва: Съжалявам, че живях толкова строг живот. Да бях се поне наживял. А така, нито възкръснах, нито използувах живота. Той съжалява, че не е могъл да опита любовта. Това е криво разбиране. Истинската любов има отношение към възкресението. Само възкръсналият разбира любовта и може да я прилага. Само свободният разбира любовта."

Проводници на Любовта, Утринни Слова, 13.06.1937 г., София

Редактирано Март 11, 2012 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

"Ще прочета 19 гл. от Евангелието на Йоана, от 21 ст. нататък.(тук)

Това, което стана с Христа, засегна всички хора на земята. – Какво беше то? – Разпятието на Христа.

***

Защо трябваше Христос да пострада? – За да роди нещо. Той първо роди, а после напусна земята.

Това, което роди, Той остави на земята.

Значи, Христос остави детето си на земята. – Кое е Неговото дете? – Божието Слово.

Той го остави на земята в полза на цялото човечество. Христос роди на кръста и там умря.

Питам: Какво ще родите вие? Какво ще излезе от вашия, ум?

Физическото раждане, както жената ражда, коренно се различава от умственото. За да се освободи от плода, който носи в утробата си, жената трябва да изгуби много кръв. Ако плодът остане в утробата на жената по-дълго, отколкото трябва, детето е осъдено на смърт. За да излезе плодът вън от утробата, страданията на майката трябва да започнат. – Не може ли без страдания? – Не може. Щом раждаш, ще страдаш.

Освен физичното раждане, има още едно, наречено самораждане.

– Защо идат големите страдания? – За изправяне на грешките.

Една жена помятала десет пъти, не по нейно желание. Въпреки това, при помятанията има големи страдания.

Много хора помятат. Започнат една работа, донякъде вървят добре и изведнъж пометнат – развали се работата.

И тъй, докато човек не се самороди, всякога ще страда и умира. Трябва да се самородиш!

Страданието е признак, че е дошло време за майката да роди.

Ако раждането не стане на време, майката помята.

Ако страдаш и нищо не родиш, страданията нямат смисъл. Те ще следват човека, докато роди.

Христос роди и внесе в човечеството нещо ново. Той зачена грешното човечество в себе си и, като го роди, предаде му нещо ново.

Затова се казва, че Христос понесе страданията и греховете на хората, за да ги очисти от тях.

Христос доброволно пое кръста на страданието и роди детето на новото човечество. Ако не искаше да страда, щеше да пометне.

За предпочитане е да страдаш и да родиш, отколкото да пометнеш.

Помни: Докато Божият Дух не се роди в тебе, ти не можеш да се повдигнеш.

Не мисли, че си се самородил. Да се самородиш, това значи, да поемеш правия път на живота.

Тогава ще имаш само външни страдания, но не и вътрешни.

Да се самородиш, това значи, да осмислиш живота си, да придобиеш любовта и да влезеш в областта на великата хармония.

При това положение, страданието има смисъл.

Христа разпнаха, но Той роди Божественото дете.

За това дете се говори в Откровението.

Змеят гони детето на раждащата жена, но ангел Господен го взе и отнесе в Царството Божие.

Мнозина ме питат, защо светът е създаден така. Защо има толкова много страдания?

– Виновен ли съм за това? – Не виждаш ли, че хората страдат?

– Виждам и ги съжалявам, но и да искам, не мога да им помогна.

– Защо умират хората?

– Който се е родил, ще умре, но трябва да е готов да роди нещо, да остави, нещо на човечеството.

Ако страдаш и нищо не родиш, страданията ти не са на място. Трябва да дойде някой да ти помогне да родиш.

Ето, Христос дойде, за да помогне на човечеството.

Сегашният свят е по-добре, отколкото беше във времето на Христа. Понеже още не сте родили, светът не е напълно оправен.

В края на тая епоха ще се роди новото дете, и светът ще се оправи Ще се мъчите, ще страдате, но ще родите.

Някои от вас ще заминат за другия свят, а други ще останат още на земята, да свършат работата, която им е дадена.

– Кога ще възкръснем? – Когато минете през големи страдания.

Христос възкръсна, защото мина през най-големия изпит и го издържа.

Възкресението е процес на новораждане.

Казвате: Толкова години работим и учим, нищо ли не постигнахме?

– Изпитът ще покаже, какво сте научили и изработили. Ако сте учили десет години архитектура и не можете да направите план на една къща, какво сте научили? Ако десет години сте изучавали музика и не-можете да изсвирите едно музикално парче, както трябва, какво сте учили?

Ако много си страдал и не можещ да родиш едно дете, нищо не си разбрал.

Ще страдаш и ще родиш един път. Втори път няма защо да раждаш.

Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое." Сегашните хора са направени, още не са родени.

Ако човекът, когото Бог направи, беше завършен, защо е казано в Писанието, че той трябва да се новороди?

Създаването е външен процес, а раждането – вътрешен.

Това, което говоря днес, се отнася за ония, които са просветени, които разбират духа на нещата. Не говоря на обикновените хора, които очакват да умрат, да отидат на оня свят, и тогава да научат тайната на живота. Това е криво разбиране. Не мислете, че жената, която е помятала няколко пъти, без да роди, ще влезе в Царството Божие. Тя може да стигне до вратата на това Царство, но веднага ще я върнат назад.

Ако родиш, ще влезеш в Царството Божие. Иначе, ще те върнат назад. Ти трябва да родиш.

Детето ти ще носи истината в себе си. То ще върви напред, а ти след него.

Вратата на Царството Божие ще бъде широко отворена за тебе, защото ти роди дете на истината.

Песни и музика те очакват. Венци и хваления ще има. Ангели ще те носят на ръце, защото пред тебе върви детето на истината.

– Ще се преродя ли? – Ако не родиш детето на истината, ще се раждаш и прераждаш, колкото пъти искаш.

Родиш ли детето на истината, ще имаш свобода:

ако искаш, можеш да се преродиш;

ако не искаш, ще останеш на небето Прераждането е условие за развитие, но не е смисъл на живота."

Детето на истината, Утринни Слова, 06.06.1937 г., София

[Дъгата]

Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте.

Не мислете какво ще стане с вас. Нищо лошо няма да стане.

Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на Живота.

Така е казано, и така ще бъде.

Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи? Те скачат, пеят, радват се.

Голям Великден иде за всички хора.

– „Война е сега, тежки времена живеем.”

– Ще останат много инвалиди, но Христос ще отвори очите на ослепелите, ще обърше сълзите на страдащите, ще възкреси мъртвите.

Хората ще се върнат на земята по три начина:

едни ще се преродят, без да знаят, че са преродени; други ще знаят, че са преродени, а трети ще възкръснат.

Който възкръсне, ще бъде свободен от закона на кармата, от всички недъзи.

Възкръсналият живее на земята така, както на Небето, дето всички изпълняват Божията воля с Любов. Тогава земята ще бъде обетованата земя; хората ще бъдат красиви и млади, по на тридесет и три години. Всички ще служат на Бога, както Син Человечески служи.

Да бъдем Божии служители!

Това е най-високата служба, която човек може да изпълни на земята.

Двамата братя

(Неделни Беседи, 22.09.1918 10:00 Неделя, София)

[Лъчезарна]

"Някои казват, че ще преживеят, както и да е, на земята, та като отидат на небето, тогава ще мислят.

Не е така. Бог е навсякъде – и на небето, и на земята.

Следователно, както живеем на земята, така ще живеем и на небето.

Животът е един и същ навсякъде, само че онези, които имат пред вид целокупния живот,

трябва да живеят по един и същ начин и между хората, и между ангелите.

Хората слизат на земята, качват се на небето, да научат нещо ново.

Добре е, когато човек съзнателно слиза и се качва, но страшно е, когато пада.

Първото наричаме слизане и възлизане, а второто – смърт и раждане.

Човек може да се ражда и на небето, и на земята;

също така той може да умира и на небето, и на земята.

Докато живее разумно, човек се ползува от благата на Божествения живот.

Той живее в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и за него няма смърт, но възкресение."

Доведете ми го тук, Неделни Беседи, 27.04.1930 г., София

[Лъчезарна]

"Носи всеки ден в ума, в сърцето и във волята си мисълта, че Бог е Любов, за да постигнеш всичко, което душата ти желае.

Понеже сме направени по образ и подобие на Бога, ще станем като Него.

Бог е мислил хиляди и милиони години наред, докато създаде света, докато направи човека и му даде всички блага и условия за добър живот. Един ден, когато човек се пробуди, ще разбере, какво е правил Бог и колко време е мислил, за да се прояви. След всичко това ще кажете, че Бог не мисли за вас.

Всичко следи Той, нищо не може да избегне от Неговото око.

Той следи и най-малките движения на човешката мисъл.

Той следи и най-слабите чувствувания и движения и знае, как мисли, чувствува и постъпва всеки човек.

Той следи и най-малките му движения и постъпки.

Всеки момент Бог внася възвишени и светли импулси в човека, подтиква го да направи това или онова. Но често хората се колебаят, отпущат се, отлагат, не искат да дадат ход на доброто, което им се нашепва. Колко учени хора, колко търговци са изпуснали моментите да помогнат на някой нуждаещ. Ученият погледне към невежия, който иска помощ от него, но той го отминава, като казва: Нямам свободно време. Пет минути иска човекът. Отдели му пет минути от времето си и продължи научните си изследвания. Търговецът седи в дюкяна си, някой беден го безпокои, иска помощ от него. – Нямам пари за раздаване, иди да работиш. Какво ти коства да му дадеш един лев?

Ако по-жертвуваш нещо за ближния си, и за тебе ще пожертвуват. Ако не си готов за жертва, вместо него, тебе ще поставят на работа. Природата ще ти прати болест, ще те тури на легло и ще те застави да се обръщаш на една и на друга страна в леглото си, да се въртиш с часове. След това ще се оплакваш, че си дал за лекари и за лекарства хиляди левове. Защо да не кажеш „Бог е Любов“ и да дадеш на бедния няколко лева? Любовта е в сърцето. Вложи любовта в ближния си, и той сам ще започне да работи, Любовта ще го подтикне към дейност.

***

Красива е любовта, но скромно облечена.

Изкуство е да я познаете в дрехата на смирението.

Ако я познаете, тя ще ви даде един от плодовете на живота, от който ще оживеете и възкръснете.

Безлюбието носи плодове на смъртта, а любовта – плодове на живота и на безсмъртието.

Любовта дава на всеки човек първия плод, първия поглед, първата усмивка, първото движение.

Идването на любовта подразбира оживяването и възкресението.

Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вашите души". Който приема любовта, приема и нейното благословение. Виждайте благословението на любовта във всичко, което днес става в света – добро или лошо.

Божието благословение е навсякъде – и в доброто, и в злото. От вас зависи, да го приемете, или да го отхвърлите."

Любов и обич, Съборни Беседи, 29.08.1942

Редактирано Юни 25, 2012 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

" „Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие.“ Сега ще се спра върху думата „новораждане“. Да се роди човек изново значи да се роди от Духа. Да се роди човек от Духа, това е ново положение за човешкото съзнание. Житното зърно може с години да седи в хамбара и да запази същата форма, каквато първоначално е имало, но при това положение то няма да разбере какво представлява светът от себе си. Значи житното зърно трябва да излезе от хамбара, да се посади в земята, за да влезе в съприкосновение със светлината, топлината, въздуха и водата. По този начин то ще прояви своя вътрешен живот, ще започне да расте и да се развива. Растенето е общ процес за всички същества. За човека, обаче, растенето е обусловено от развитието на неговото съзнание.

***

Раждането се предшества от ред вътрешни процеси. Които не разбират разумните закони на природата и това, което Първичната Причина е създала, те се обезсърчават, понеже не могат да намерят благото, щастието в живота. Те търсят щастието там, дето не съществува. Може ли житното зърно да намери своето благо в хамбара? Колкото години да седи в хамбара, то ще остане затворено, ограничено за света. Там то се намира при външни благоприятни условия, но тия условия не могат нищо да му придадат.

Житното зърно трябва да излезе от условията на хамбара, за да придобие нещо. Ония, които не разбират живота, като се натъкват на страдания, съжаляват, че са напуснали своя покой. Житното зърно, което е в хамбара, трябва да знае, че се намира пред две положения, и да избере едното от тях: или да влезе в земята и там да мине през ред вътрешни процеси на страдания и радости, или да мине през хромела, външно да се пожертва. Ако не избере нито едно от двете положения, то ще остане в хамбара, дето в края на краищата мишки ще го нападнат. Като ги поставят пред тези две положения, съвременните хора изпадат в противоречие и не знаят какво да предприемат.

... Земята е условие, при което човек може да опита Божиите блага, да расте и да се развива. Земята е създадена за разумния човек, който разбира законите и може да ги прилага. Външно погледнато, земята изглежда неуредена, неустроена. Който разбира законите, само той може да долови разумността, която направлява всички светове, а не само земята. Страданията на хората произтичат от неразбиране на онзи висш порядък, който съществува в целокупния живот.

***

Съвременните хора очакват някакви блага на земята. Каквито блага да придобият, те са временни. Защо? – Защото на сегашните хора им липсва един елемент, с помощта на който те биха запазили всички блага които придобиват. Този елемент ще се запълни с раждането на човека от Духа. Човек трябва да се роди изново от Духа, за да се освободи от лошите условия на сегашния живот. При условията, при които днес живее, очаква го смърт. Каквото богатство да придобие днес, той непременно ще го изгуби. Той ще бъде обран от разбойници, както обират богатия. Като не разбират закона, мнозина се утешават с мисълта, че когато заминат за другия свят, тогава поне ще бъдат на небето при добри, богати условия. Влизането в небето при богати условия е във връзка със закона на новораждането. Христос казва: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие“. Само роденият от Духа е господар на условията.

***

Хората, които днес умират, научават нещо и от живота, и от смъртта, а следващото поколение се ползва от техните опитности като велики придобивки на живота. Важно е това, което сега става, което човек днес още може да направи. То няма да дойде отвън. Отвън съществуват само условия, а възможностите са вложени в самия човек. Житното зърно съдържа в себе си възможности, а светлината, топлината, въздухът и водата са условия, при които житното зърно може да прояви своите възможности. Христос казва: „Ако житното зърно падне на нивата, то дава плод стократно“.

Съвременните хора се плашат от страданията. Каквото да правят, те неизбежно ще минат през страдания. Големи или малки, страданията следват всеки човек. Такъв е пътят на човека. Едно е важно: кой път ще избере човек – пътят на посяването или пътят на смилането. Който предпочете страданията на нивата, той ще расте и плод ще дава; който предпочете страданията при смилането, той ще мине и замине през хромела, без да остави плод след себе си. Ние се стремим да освободим житото от хромела. Никъде не е писано, че житото трябва да се мели. Щом го мелят, това става по човешки закон и наредба.

Вие трябва да знаете и двата закона – човешкият и Божественият, за да разберете вътрешните процеси в живота. „Ако се не родите изново.“ От какво трябва да се роди човек изново? Новораждането подразбира раждане от Духа. Роденият от Духа е благороден човек, той има високо съзнание. За него светът не е мъртъв, човек за човека не е вълк, както е казано в пословицата: „Homo homini lupus“. За него важи идеята, която Христос е изказъл, че човек за човека е брат. За човека е възможно само братство. Братството е израз на Любовта на новородения. Само той съзнава какво нещо е братство. Като види един човек в лицето му, той вижда брат.

***

В родения от Духа се събуждат нови чувства и способности, каквито и сам той не е подозирал. Той вижда нещата и отдалеч, и отблизо. Той вижда какво става и в този, и в онзи град. Това са неща, които за обикновено родените са невъзможни.

***

Мнозина се стремят към духовния живот, но те трябва да знаят, че духовният живот изисква от човека да разбира възможностите, които са вложени в него. Щом разбира и знае с какви възможности разполага, той може да се ползва от благата на живота.

***

Под думата „човек“ ние разбираме само онзи, който е роден от Бога. Да се роди човек от Бога, това не е прост процес. За да дойде до новораждане, човек е минал през много процеси. Като не мисли, човек пита, дали има друг свят, освен този на земята. Този човек познава един свят само, но и него не познава, както трябва. Той не знае, че и в света, в който живее, стават ред сложни процеси.

***

Седи един сляп човек при мене и ме пита: „Вярваш ли в светлината?“ – Няма защо да вярвам в светлината, аз я виждам. Слепият се нуждае от вяра, но за онзи, който вижда, вярата се превръща в знание. „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.“ Новораждането подразбира отваряне на нов свят, в който човек трябва да влезе. Ако не влезете в този свят, вие ще останете при лошите условия, в живота на страданията. И богати да сте, вие ще изгубите добрите условия. Щом влезете в новия свят – светът на Бога, вие ще бъдете заобиколени с нова светлина, която ще разшири вашия хоризонт.

***

Бог, Божията Любов обединява хората. Това е велика истина, която се проверява всеки ден. Следователно тази истина може да проверите още този час. Роденият от Бога е проверил тази истина и живее според нея. Който влезе в новите условия на живота, той не се нуждае от доказателства за онзи свят. Да се доказва съществуването на другия свят, то е все едно да се доказва съществуването на Любовта. Безпредметно е да се доказва на хората, има ли Любов, или не. Където е Любовта, там е животът. Когато Любовта отсъства, животът се изгубва. Идването на Любовта подразбира възкресение на душата. Който придобие Любовта, той възкръсва; който изгуби Любовта, той умира.

Сегашната фаза на живота е фаза на безлюбие. Може ли при безлюбието човек да възкръсне? Безлюбието умъртвява. Аз не говоря за смъртта на черупката. Друга, по-страшна смърт носи безлюбието. Ако изгуби черупката си само, човек ще се облече в нова форма. Обаче човек се стреми да си изработи такава форма, която да не се поддава на лошите условия, да не се изменя. Тази нова форма ще носи в себе си безсмъртие. Това е изказал Христос в стиха: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е“. Роденият от плътта ще живее по един начин; роденият от Духа – по друг начин. Първият ще мине през хромела, а вторият – през живота. Първият ще остане безплоден; вторият ще даде плод. Първият ще образува братство, което в четири поколения ще се изглади, ще изчезнат връзките между родни братя и сестри. Най-много след двеста години всякакво братство, всякакво роднинство между хора, които са били свързани помежду си по плът, ще изчезне. Вторият, т.е. роденият от Бога, ще образува трайно братство. Връзките между хора, родени от Бога, ще продължават най-малко 25,000 години. Това постоянство, тази трайност на връзките ще даде възможност на разумните сили, които действат върху човешката душа, да завършат своята работа.

Знайте, че всичко разумно съдейства за развитието на човешката душа: звезди, слънца, планети – цялата природа работи за човека. Всичко, което обикаля човека, вън и вътре в него, работи за неговото възпитание. Слънцето изгрява за чадата Божии, за родените от Бога. Които са родени вече, те са проверили това; онези пък, за които сега се готвят условия, и те ще го проверят. Христос казва на Никодим, един от учените на времето си: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие“. Никодим не разбра тази истина и запита Христа: „Как е възможно стар човек да влезе втори път в утробата на майка си и отново да се роди?“ Христос му отговори: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е“.

По какво се отличават тия два процеса, тия два начина на раждане? Човек е подобен на житно зърно. Една блага ръка ще дойде, ще вземе житното зърно от хамбара и ще го посее на нивата. Тя ще му каже: „Ти ще минеш през малки страдания, но ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш“. Житното зърно ще провери това и ще се зарадва. Друга блага ръка ще влезе в хамбара, ще извади житното зърно и ще каже: „Сега ще те занеса на воденицата да минеш през хромела, да станеш на брашно. Ще минеш през малки страдания, но цената ти ще се увеличи“. Кое положение е за предпочитане: да минеш през нивата и да дадеш плод, или да минеш през хромела и цената ти да се увеличи? Първото положение е за предпочитане – да мине човек през страдания, но да даде плод. Това положение представя Божествения порядък на нещата. Второто положение – минаване през хромела, представя човешкия порядък на нещата. Под думата „воденица“ в дадения случай имам предвид неразбраните неща, които човек сам е създал. Под думата „нива“ разбирам всичко, което Първата Причина е създала.

Следователно, желая на всеки да мине през страданията на нивата, за да придобие ония знания, които ще го доведат до новораждане, до раждане от Духа.

Да се роди човек от Духа, това значи да стане член на Братството. Братството е условие за идване на Любовта между хората.

„Роденото от Духа, дух е; роденото от плътта, плът е.“ Роденото от Духа подразбира роденото от Разумното, от Великото начало на живота. "

Новораждане, Рилски Беседи, 14 август 1935 г.

Редактирано Март 11, 2012 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

"Някои ще възразят: "С вашите идеи хората гладни ще умрат". Ами вие с вашите няма ли да умрете? Бих желал да видя някой, който не умира в едно или друго направление. Не само умират, но някои погиват. Друг иска да стане добър, за да не страда. Не, колкото си по-добър, толкова повече ще страдаш. В какво се състои тогава разрешението на въпроса ще попита друг. Само в това, че добрият знае защо живее, знае защо страда и умира, а лошият не знае това. Това е разликата.

Не мислете, че смъртта е нещо естествено, в реда на самата Природа. Било е време, когато човек е бил безсмъртен. И ние можем да не умираме. Но знаете ли в какъв смисъл употребявам "да не умираме"? - В смисъл да не грешим. Човек, който греши, всякога умира. Умираме, защото нашите деди и прадеди са грешили. И ние постоянно грешим, защото носим резултатите на своите минали прегрешения. Това източните народи наричат карма или закон на причините и последствията. Тези причини засягат не само отделния човек, но и обществото, и цялото човечество в неговата съвкупност. Като ви говоря това, аз имам предвид една велика Истина, която можете да проверите всички. Не говоря за теория, а за опит. Учението, което проповядвам, мога да го подложа на жив опит.

*

Ние нямаме и религия, която да внася безсмъртие у човека. Аз казвам, че действително православна религия още не съществува в света. Като казвам това, някои могат да ме питат към коя религия принадлежа. Отговарям: към никоя съвременна, куха, без съдържание религия. Аз ще ви кажа към коя принадлежа и ще ви определя какво нещо е религия - най-кратко определение: религията е връзка между Любовта и Мъдростта. По-добро определение на религия от това няма. Онзи, който е намерил тази връзка - Любовта да действа в душата му и Мъдростта - в ума му, той има религия, той разбира закона и самото безсмъртие. Тази религия ни прави подобни на Бога. Как може да бъде човек подобен на Бога? - Да не умира, защото Бог е безсмъртен.

И Христос казва: "Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен". А не може да бъде човек безсмъртен, ако не е съвършен. Ще попита някой: "Ами защо светиите умряха?" - Защото понесоха греховете на хората. Когато се освободим от греховете, ние не ще умираме, а ще дойдем в онова положение, което е същината на туй Учение - да живеем в Любов и Мъдрост. Човек, който няма тази Любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен.

Според туй определение (схващайте ме добре), да не умираш значи да си господар на всички положения в Живота: да ти еднакво радостен и когато страдаш, и когато се радваш; да ти е еднакво, когато губиш и когато печелиш.

*

Вие казвате, че починалите били при Бога, а отивате на гробищата да им четете молитви и да ги поливате. Могат ли те да бъдат едновременно и на гробищата, и при Бога? Онзи, който е горе, трябва да каже на онези, които са долу: "Вие мислите, че сте мъртви; почнете да благодарите и ще възкръснете". Това, което ви казвам, не го вземайте за упрек, че имам намерение да укорявам когото и да е за неговите вярвания. Излагам само ония лъжливи схващания за Живота, които са вмъкнати в нас и които ни тикат в крив път, за да сме в дисхармония със самия Живот. Ние искаме да живеем, а при това се готвим за смърт. Онзи, който е намерил закона на Мировата Любов, на туй Космическо съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи на ръцете и на краката, може да го разпънете на кръст, може да го положите в гроба - той е в състояние да оживее пак. Онзи, който не е научил този велик закон на Любовта, неговият камък никога не ще бъде отвален от гроба.

*

Христос е казал: "Онези, които чуят гласа на Сина Человеческаго, ще оживеят". А що значи Син Человеческаго? - Синът на Мъдростта и Любовта. Онзи, който е съединил Мъдростта с Любовта, той е оживял. И вие, когато чуете този глас, ще оживеете, ще възкръснете. Туй именно е учил Христос. Ако посадите семката, за която ви говорих, а не само да я приемате и предавате на хората от ръка на ръка, ако я посадите в сърцата си, ще дойде оживяването и възкресението, което толкова очаквате. Тогава Животът ще влезе в своя естествен Божествен път.

*

Каквото ще направите, направете го докато живеете. Като умрете, онова, което остава, не е ваше и нямате никакво право да завещавате. Като умрете, хората ще правят с имота и парите, които сте оставили, каквото си искат. Ето с такива нелепи мисли живеете и умирате и се питате отгоре защо са всичките тия нещастия. Завещайте в умовете и сърцата на вашите близки Любов и Мъдрост - те са ценните. Във вашите сърца и във вашите глави се крият ценни неща. Знаете ли колко струват те? - Милиарди. Знаете ли колко милиона години е отишло за тяхното развитие? Знаете ли колко милиона Разумни същества са работили върху ума? Не разбирате какви богатства се крият в мозъка. Той живее и след като тялото умре и изгние. Тъй го виждам. Аз виждам хора, които живеят и по друг начин. Вие ще попитате как може човек да живее, когато умре.

*

Има хиляди възможности, по които може да се живее. И онзи, който туря прегради на Живота, не разбира основните закони на човешката душа и дух. Ако човек само сега се раждаше и умираше, ако пръв път съществуваше, той би бил жалко същество. Човекът, когото виждате пред вас, съществува от милиони години. Бог е работил милиони години върху неговата душа и върху неговия дух. Душата, това е Неговата дъщеря , духът, това е Неговият син. Към тях трябва да се отнасяме с дълбока почит и благоговение."

Мировата Любов, Съборни Беседи, 19.08.1919 г., Търново

Редактирано Март 11, 2012 от Лъчезарна

[Розалина]

Какво нещо е раждането? Преди всичко всеки, който се е родил, трябва да знае защо се е родил, жена или мъж. Жената задържа в себе си потенциалните енергии, събрани от миналите векове. На него предстои да използува всичката енергия, която жената е събрала в себе си. Мъжът се ражда по-напред от жената, понеже той е дошъл да използува всичката енергия. Ако отидете в един дом и разбирате нещата, ще видите колко са свързани всички там. Трябва да разбирате формите, за да схванете връзката, която съществува между тях. В някой дом първо се ражда мъжко дете, после женско. В друг дом е точно обратно: Първо се ражда женско дете, а после се ражда мъжко. Някъде пък се раждат две мъжки и две женски. Защо е така, вие не знаете. Казвате: Господ знае защо е така. В това отношение вие мязате на турците, които казват: Седем ката горе и седем ката долу. По-нататък Господ знае. Когато в един дом се роди първо мъжко дете, бащата и майката трябва да турят мъдростта на работа, да си услужат със знанието. С това Господ иска да каже, че и бащата, и майката трябва да бъдат носители на Божественото знание. Когато в един дом се ражда първо женско дете, с това Господ иска да каже на родителите да работят с Любовта, да развиват сърцето си

*

Човек трябва да бъде доволен от онова положение, което му е наложено. То не е вечно. Ти не можеш да живееш хиляда години на земята. Ще живееш най-много 60–70 години и един ден положението ти ще се измени. Ти можеш да живееш на земята най-много 120 години и един ден положението ти ще се измени. Важно е какво можеш да направиш в тия 120 години. Не съжалявайте за вашия живот, но се радвайте. Каквито погрешки и да сте направили, не мислете за тях. Аз не искам да мислите за своето минало. От миналото взимайте поука, нищо повече. На бъдещето гледайте като една светла цел в живота. А на настоящето трябва да се радвате.

Дванадестият час

12. неделна беседа от Учителя,

на 8 декември 1935 година.

София, Изгрев

Редактирано Ноември 2, 2010 от Розалина

[Guest Дриада]

Важна е новата мисъл за любовта, която носи великото Божие благо зради нас.Чрез него човек ще възкръсне.Най- първо човек ще мисли и чрез тази мисъл, като дойде любовта той ще възкръсне.А пък възкресението трябва да дойде, понеже в него е подмладяването.Ако човек се подмлади, така както сега вървим, работата не е на добро.Един ден къде ще ви намерим.Вие сте събрани тук и сега, но един ден след 45 години, този брат го няма, онзи брат го няма.След 45 години къде ще бъдете вие, ще кажете,че ще дойдете в друго някое прераждане.Вие оставете сега другите прераждания.Вие за това си прераждане знаете ли нещо?Нищо не знаете, че какво тогава знаете за другите прераждания?Ако разбирахте Божия закон изведнъж щяхте да се преродите и щяхте да имате съзнание.Всеки един от вас може да се прероди.Може да се преродиш утре.Може да се преродиш, но за да се преродиш, трябва да имаш една непреодолима любов към Бога.

Писано е: Онези, които чакат Бога и които го обичат, ще се обновят.Ние трябва да обичаме Бога, за да се подмладим.Ако не обичаш Бога няма да се подмладиш.Ако не обичаш Бога, ще остарееш.Защо трябва да обичаме Бога?Ще обичаш Бога, за да се подмладиш.Ще обичаш Бога, за да станеш млад.Ще обичаш Бога,за да се храниш добре.Ще обичаш Бога, за да станеш умен.Всички тези велики блага в живота идат от любовта към Бога.Тя е разрешението на въпросите.Любовта към Бога е един процес на обновление.Що е любов?Процес на обновление в живота.Един ден като започна да обичам Бога, ще ми е приятно, няма да ме е страх от смъртта, ще ти прати Бог една колесница, ще се кача, няма да взема нищо от тук и ще отида при Бога.Колцина от вас сте готови да се качите на Божията колесница?Вие ще кажете:"Ако тя дойде".Я, отложете малко.

Право и безправие 03.11.1937г.ООК

[Guest Дриада]

Защо умират хората?Липсва им нещо.Като липсва животът човек умира.А този живот идава винаги отвътре!Ако ние обсъдим по-отблизо жената,ако една майка е бременна с едно дете и ако тя не се храни добре, ако тя постоянно се трови и смущава, тя няма ли да умори това дете?Ще го умори.Туй дете тя ще го осакати в себе си.

*****

Първата погрешка, която прави човек в света е, че се ражда.Втората погрешка, която прави, е, че умира.Че си се родил е първата погрешка.Имал си желание да дойдеш на земята.Втората погрешка е,че умираш.Понеже не си харесал живота искаш да бягаш.Питам:След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво ще кажат онези там?Ти си направил една погрешка.Умираш и като умираш, не си оправил погрешката,че си се родил.Че ти ако в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил?В това раждане е погрешката.В това раждане ще направиш ти безброй грехове. Казваш:"Не си струва да се живее"Питам:След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползваш от това?Казваш:"Втори път като дойда ще я оправя".Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка.Е, две погрешки правят ли една добродетел?Аз разглеждам нещата много обективно.Някой утешава човека като му казва:"Втори път като се преродиш, ще изправиш грешката си"Казвам:Във всяко раждане на земята една погрешка си направил.Ще изправиш погрешката си.И се ражда човек.Защо се ражда?За да изправи погрешката на смъртта.Затова се ражда.А защо умира човек? За да изправи погрешката на раждането.Защо трябва да се роди човек?За да изправи погрешката на умирането.А защо трябва да умираш?За да изправиш погрешката , че си се родил.Туй трябва да имате предвид, да разсъждавате.И тогава, след като изправиш погрешката, ти ще дойдеш до онова, което Христос нарича:"Ако не се родите изново от дух и вода, не може да жлезете в Царството Божие."Аз казвам:Ако не изправиш погрешката на раждането си и ако не изправиш погрешката на умирането си, ти не може да влезеш в Царството Божие.

*****

Животът е едно благо.Ако го приемете като едно изправление погрешката на раждането, смъртта е благо, ако се изправи погрешката на раждането.Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение.Всички, които са се родили, казват"Що ми трябва да вляза в живота, да тегля този кучешки живот?"Тогава казвам:Да се родиш това е една привилегия.Ти си се родил- казвам:ти си силен човек.Направил си погрешка- ти си силен човек.Само силните хора могат да се раждат, а слабите ги няма никъде.Щом не може да се раждаш слаб си.Сега разбирате ли коя е първата погрешка?Да се роди човек е първата погрешка, която той прави- той е силен.Значи ще се радваш, че си силен.Или изправил си една погрешка силен си.

Който се ражда, е веднъж силен, а който умира е дваж силен.Ама кога?Само когато се изправи погрешката на смъртта.Сега по някой път вие се запитвате:"Защо ли се родих?"И мислите вие,че ако станете цар, ще оправите света и какви ли други мисли от този род не ви идват.А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не изправите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите.

Силен и умен Трите категорииТретото положение-12.11.1933г."Новото разбиране на връзката в живота"УС

[Ани]

„Идете, кажете на братята ми да идат в Галилея, там ще ме видят.“ Това са последните думи, които Христос отправя към вас, да отидете в Галилея, да Го видите, да познаете Любовта, която Той носи. Той иде сега да ви възкреси. Този е последният ден!

 

Желая всички да възкръснете! Виждам, че камъните на някои гробове започват да се тресат. Христос иде да отвали камъните. Мнозина идат с Него. Тогава Той ще каже: „Лазаре, излез вън!“ Поздравявам ви с Христовото възкресение! Желая да отидете в Галилея, да срещнете Христа, да ви каже лозинката за новия живот – възкресението на Любовта.

 

Възкресение на Любовта

[Лъчезарна]

Каква е крайната цел на живота? – Намиране на Истината. Пътят на Истината води към изпитания, към радости и скърби. Ето защо, който търси съзнателно Истината, ще се натъкне и на драмата, и на комедията в живота. Докато се ражда и умира, човек неизбежно минава и през страдания, и през радости. Престане ли да се ражда и да умира, и радостите, и страданията престават.

 

Докато е на земята, човек се стреми да постигне своите идеали, но не успява. Ако реализира едно от желанията си, десет остават нереализирани. Това е в реда на нещата. Постигнеш ли най-голямото си желание, смъртта те очаква. Постигнеш ли най-високото положение, пак смърт те очаква. Представете си, че всички хора искат да станат царе. Това е невъзможно. Вижте какво става между пчелите в кошерите. В един кошер не могат да живеят две царици. Едната от тях трябва да напусне кошера. Ако не направи това, смърт я очаква. В този случай трагедията е неизбежна. Време е вече хората да се замислят сериозно върху живота и страданията, да не ги избягват. Без страдания няма растене, няма живот. Ако житното зърно не се посади и не умре, няма да израсте. Новият живот иде след мъчнотии и страдания. Ето защо, за предпочитане е да имате и радости, и страдания, отколкото само радости.

 

~

Ще кажете, че не може да се живее без ядене, без знание и богатство. Не може, наистина, без ядене и без знания, не може и без богатство и сила, но въпреки това човек пак умира. Не е страшна смъртта, страшен е онзи живот, който води към смъртта. Опасен е страхът, който води към смъртта. Мнозина се страхуват да се проявят, да не сгрешат. Така те не проявяват нищо лошо, но и от доброто се въздържат. Те изпълняват точно заповедите на Мойсея – да не убиват, да не крадат, да не пожелават чуждото и от голямо въздържание преждевременно умират. Не е важно какво не трябва да прави човек; важно е какво трябва да прави. Моисей написа заповедите си на две плочи: на едната написа Божиите закони, дадени в положителна форма; на другата написа човешките закони.

 

Той написа в положителна форма следните заповеди: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си. Да почиташ баща си и майка си“. Тези са най-хубавите заповеди, които трябва да се изпълняват. Те са вечни и се отнасят до всички времена и епохи, до всички хора.

 

Съвременните хора четат Свещените книги, говорят за убеждение, но търсят лесния път. Те искат да станат добри, учени, богати, силни, без страдания. Това е невъзможно. Доброволно ще приемете страданията, които идат, и ще вървите напред. Иначе те сами ще ви се наложат. По-добре е нещата да стават по добра воля, отколкото чрез насилие. Христос даде най-добрия пример за това. Той прие доброволно страданията, понесе ги съзнателно, за което беше възнаграден. Петър се опита да Го разубеди, да не се проявява открито. Той Му казваше: „Да отидем на друго място, където ще ни приемат с любов. Да напуснем еврейския народ. Ти си Месия, дошъл с велика задача на земята. Ако те хванат и убият, няма да изпълниш предназначението си. Пък мисли и за нас. Ако преследват тебе, и нас ще преследват. Какво ще стане тогава с нас?“ На всички негови съвети Христос отговори: „Махни се от мене! Ти не мислиш право, не познаваш Божиите закони“.

 

Сега и на вас казвам: Колкото и да се плашите от страданията и да ги избягвате, не можете да се освободите от тях. Със своя живот Христос показа какво ви очаква. Той се моли за себе си, да се отмени участта Му, но не Го послушаха. Следователно и вас няма да послушат. Най-многото, което може да стане, е да се отложат страданията ви за известно време, но не и да се отменят. Няма по-голямо благо за човека от това, да приеме страданията си доброволно и да умре на кръста като герой. Христос умря на кръста геройски. Много от римските войници, които видяха геройството на Христа, се разкаяха и повярваха в Него. Те казаха: „Този човек е велик“. Те първи Го признаха за герой.

 

Всички хора, които видяха Христа и Го познаха още преди разпъването Му на кръста, повярваха в Него, разбраха учението Му и днес са Негови последователи. Които не Го видяха на времето, и до днес още се лутат със своето верую, обезверяват се и търсят път без страдания и мъчнотии. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме“. Така е, всички хора знаят нещата отчасти. Когато умрат и възкръснат, тогава ще знаят Истината, тогава ще разберат смисъла на живота.

 

Сегашните хора искат да знаят ще възкръснат ли след смъртта си. Че ще умрат, това всеки знае, но дали ще възкръснат, това малцина знаят. Има начин, по който и това можете да знаете. Нека всеки се опита може ли да прекара един ден, от сутринта до вечерта, без да допусне в ума си една лоша мисъл, в сърцето си – едно лошо чувство и във волята си – една лоша постъпка. Който може да направи това само за един ден, той има условия да възкръсне. Не можете ли поне един ден да прекарате в тишина и спокойствие на ума и на сърцето си, не сте готови още да възкръснете. Правете опити да изчистите ума и сърцето си от утайките на миналото, да се приготвите за светли и честити дни.

 

Героите, Утринни Слова, 03.11.1935 г.