Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Сподели настроението си с музика или стих - 6, Продължение


Guest Veselin

Recommended Posts

За ревността аз исках да ти кажа,

как изгаря сърцето по малко.

Как през мен минава,

тъмни мисли донася ми... жалко.

Страх отново обзема ме пак,

страх от тъмната неизвестност,

от това, че пак сама ,

ще трябва да поема напред.

Ревността ми връща се сега,

в образа на миналата ти любов.

Искам с нашата да я сравня,

да не остава в послеслов.

Сяда до мене на масата,

шепне ми нашите мечти,

искал си вие двамата,

да ги сбъднете нали ?

Поглежда ме скрито ,под вежди,

с усмивка прикрива злъчта,

убила е моите надежди,

да бъдем с теб, тук и сега .

Тъжно ми стана от всичко,

сякаш съм сянка за теб.

Някога моята същност...

аз се моля да разбереш.

Много мъничко искам сега,

една дума към мен да отправиш,

с нея аз да продължа

и... дано не сгреша.

Линк към коментар
Share on other sites

"ако всеки от нас има по една ябълка и си ги разменим, резултатът ще бъде- по една ябълка във всекиго. но ако разменим по една идея-всеки от нас ще има по две!"

(или е Нестеров или Поликарпов, не помня, а може и да не е нито един от двамата :) )

Линк към коментар
Share on other sites

...една жена, която мисля усеща музиката чрез всичките си сетива ~ доставя ми удоволствие да я слушам;

Шер е със Слънце в Телец... и "флиртува" по особен начин с музиката smile.gif)))

http://www.youtube.c...ayer_embedded#!

Линк към коментар
Share on other sites

"Пропадах някъде, но всичко беше истинско -

страха от удара, очакването, сблъсъка.

А после кацнах върху мислите

и тръгнах по света, нарамил кръста си.

Като медал върху ревера сив на времето

оглеждах от високо всички улици.

И виждах рицарите, стъпили във стремето

на своите мотори с малки блудници.

А Дон Кихот прегърнал смело чашата

във кръчмата спореше със неверници,

които го закачаха от масите,

че днес дори в музея няма мелници.

И тъй загубил в сетен дъх доверие

започнах да разпитвам плахо хората:

къде започва пътя към надеждата

и свършва кръстопътя на умората..."

Редактирано от infinity1305
Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност,не вали

Небето слиза при Земята

по стълбичка от дъжд.

И гали с пръстчета тревата и,

по-пухкава от плюш.

Земята днеска е момиче,

Небето е момче.

И те,изглежда,се обичат.

(Държат се за ръце.)

Земята сваля срамежливо

вечерната си дреха.

Небето цяло се разлива

от нежност във ръцете и.

И после дълго се прегръщат,

затворили очи.

А всички хора, скрити в къщите,

си мислят ,че вали...

Caribiana

Редактирано от nina7705
Линк към коментар
Share on other sites

Guest devashaktika

*

Тревицо крехка

и една калинка стига

за да те приведе

*

Аз не говоря

Моят глас е само скърцане

на някаква забравена врата

*

Непознаваем е бог

освен

в молитвения шепот на листата

*

Тайна е

Духваш глухарчето

а се взривява вселена

Едвин Сугарев

Линк към коментар
Share on other sites

сега слушам някакъв прекрасен женски глас да пее в двора. :whistling:...

мислех си за това как без да искаме правим толкова много хора щастливи...

без да си помръднем и пръста, каква е тайната?

или няма тайна...

Благодаря ви, Нинка, Елфчо и Веско!

Линк към коментар
Share on other sites

:3d_163:Веспърче, как се радвам ,че си пак в "настроението"!!!Поздрав най-сърдечен весел патиланец :)
Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...