Помогнете....

[Cvetelina_g]

Здравейте...моля ви за по-бърз отговор защото се чувствам много объркана и подтисната. Незнам вече към кого и дали е разумно да се обърна към някого.....просто немога да се контролирам.

Страхувам се от всички болести и всички симптоми. Оглеждам се, опипвам се, ходя постоянно по лекари, вземам направления за мамолог, гинеколог, невролог, хирург, очен лекар......

Изпитвам страх че може да съм болна от рак. Аз или близките ми. Изпадам в страхотни депресии, а в някои моменти на криза ми пада много кръвното, имам силно сърцебиене и задух, това може да продължи с дни.

Преди година баща ми почина от рак на панкреаса. Мислех че се съм го изживяла но очевидно имам доста сериозен проблем. На 26 години съм. Имам момченце на 5 годинки. Страхувам се постоянно за живота на близките си и мен самата.

Преди месец оперираха съпруга ми от дискова херния. Бях с него в болницата 1 седмица. Там имаше само оперирани от тумори и хернии. Спах на столове защото за мен нямаше легло и започна страшно много да ме боли лявата ръка. Имам проблем с гръбнака защото още миналата зима след един тежък грип получих много силни болки и ходих на ортопед. Каза ми че имам видима сколиоза . Тогава болките постепенно отшумяха... Сега след престоя в болницата, година а може и две да са след последните болки не помня вече, започна пак. Болки в гърба, лявото рамо, сгъвката на ръката и изтръпване на безименния и кутрето. Разболях се и от грип. Но точно когато съм се разболявала явно от втрисането болките бяха още по-силни. Взех направление за невролог. Прегледа ме и ме разпита обстойно, обясних за схващанията, за болките за изтръпването. Каза че причините са многобройни но не и сериозни в смисъл такъв че от тогава само се тегли но не се умира....

Прати ме на рентген на шийни прешлени за всеки случай. Там стана ясно че имам приплеснати дискове,изгладена лордоза..../незнам какво означава/, и лека дископатия. От там сама реших да ида при ортопед. Той пита имам ли болки в главата и каза че е много възможно да получавам и това но да не се притеснявам. Изгърбена съм доста, усещам се....но сколиозата не е прогресираща. От там реших да си направя ПКК, на мен и малкия защото той пие повече вода и се изплаших да няма диабет. Помолих и мен да изследват. Резултатите са много добри и на двамата. След всичко това напипах увеличен лимфен възел на врата си. Немога да преценя колко увеличен е и какъв е по принцип защото го напипвам само по време на настинка и не се случва за първи път. Един отстрани на врата и един под брадичката. И двата са с размери, може би....2-3-4 мм. В интернет каквото и да се напише излиза симптом на рак. Стах неспокойна. Започнах да се изследвам цялата.

Болките в ръката и рамото, както и гърба и изтръпването изчезнаха напълно с времето. Получава се лека болка при повече натоварване, но остана едно схващане на врата....болката е понякога като стрелкаща. И не е постоянна в никакъв случай, нито е силна. Но е неприятна, с,каш някоя вратна жила се е възпалила. Немога да преценя дали идва от лимфния възел но е в лявата част на главата и в оставата на тила. От около 2 години когато започнаха и проблемите ми усещам и сякаш изтръпване на окото , все едно клепача ми е затворен , а не е . Чета за тези симтоми и получавам МОМЕНТАЛНО и други !

Изтръпване на цялата лява част на лицето с болка точно одзад в ляво в тила.

Като спя нямам никакви проблеми и непросредстмвено като стана също. започват през деня и особено вечер имам чувство че всичко се изостря. Започвам да си представям как ме пращат на скенер , откриват ми тумор и как малкото ми момченце остава без майка.............Никога до сега не се бях осмелила да го кажа..............Буца имам в гърлото и ме е страх толкова много че немога дори вече на лекар да ида. Очите ми са пълни със сълзи и мисля само за тумор. В главата...на гърдата...незнам........

Възможно ли е всичко това да са симптоми на психически проблем. Психическият проблем поражда ли физическа болка и дискомфорт или това са само успокоения за някои.....

Леко уголемена е и лявата ми сливица. Със слаб имунитет съм. Ходих преди 3 дни в една частна лаборатория да си направя диференциално броене. След резултатите и разговора с жената тя категорично каза :" Проблема не ти ев лимфния възел момиче........" Това хем ме "успокои", хем ме притесни и аз незнам защо. Не вярвам на лекарите, на изследванията , на резултатите.......получавам по нов симптом във всеки момент. И изчезва сякаш като се разсея...след това веднага се връща..........................

Болката в главата и врата и сковаността от ляво ме притесняват най-много.

Какво да правя. Какво ми има.................................

Днес започнах да меря всичките си дрехи, да не би да съм започнала да слабея, защото ако рака е напреднал и не се вижда на кръвната картина отклонение, може да е вече късно...................

Посъветвайте ме.....Възможно ли е всичко да е на психическо основа или имам сериозен физически здравословен проблем.

Страх ме е дори от отговорите които ще прочета, от хората които ще се включат и дали няма да има такива, които да кажат че и те са били така и имат тумор примерно........................

Никога , никога не съм била толкова искрена..............

[Katya Belopitova]

Скъпа Цветелина, много ми се иска да Ви притисна до гърдите си и по някакъв начин да Ви помоля да си затворите очите и да се отпуснете, без да мислите за нищо, нито за хората около Вас, нито за нещата във и около Вас, просто ей-така, да се отпуснете и да се опитате да почерпите от тишината у Вас спокойствие и успокоение.

Когато разказвате за неволите си, ми припомнихте времето, когато около месец преди да родя сина си влязох в родилния дом, тъй като ми беше дошъл терминът за раждане. Бях в една стая с още три жени, които бяха там за задържане, правеха им разни изследвания и те непрекъснато една през друга говореха за болежките и оплакванията си. Мълчах и ги слушах и си мислех, че всяко нещо, което казваха те, се отнасяше и за мен. Ужасих се. Бях изплашена, освен това си представях какво ли не, че ще родя дете с какви ли не увреждания - та нали само за такива неща говореха около мен. Изтърпях така ден и половина и взех решение - поисках да ме пуснат от болницата, още повече, че не изпитвах никакви родилни болки още. Наговориха ми какви ли не неща при изписването, но просто не ги слушах, подписах се (нали трябваше да поема отговорност!) и се махнах оттам. Когато си му дойде времето, отидох и родих. Оттогава реших, че здравето е само в мои ръце и когато ми се появят разни мисли (защото подобни неща и на мен ми минават през главата), се опитвам да ги пъдя. Много ми помага в такива случаи пеенето, също и дишането - дълбоко, коремно. Решавам, че първо ще си свърша нещата, които имам да върша, а после, ако ми остане време и ако болката или неразположението не са ми минали, ще се обадя на домашната си лекарка. Досега съм й се обаждала само два пъти, но лежах с много висока температура и просто не можех да стана от леглото. Обикновено тази тактика ми помага така, че в повечето случаи дори забравям какво ми е било.

И тук бих искала да Ви дам една история, която е записал Носрат Песешкиан, психатър и психотерапевт от Иран, основател на позитивната психотерапия в Германия:

В персийската мистика се разказва за един скитник, който бавно вървял по един безкраен наглед път. Бил прегърбен под много товари. На гърба си носил тежка торба, пълна с пясък, около тялото си бил увил голям мех, пълен с вода. В дясната си ръка имал остър камък, а в лявата заоблен. Стар воденичен камък висял, вързан на старо протъркано въже, на шията му. Ръждясали вериги, с които той влачел тежести през прашния пясък, се впивали болезнено около глезените му. На главата си балансирал полуизгнила тиква. Веригите подрънквали при всяка крачка. Пъшкащ и стенещ, той крачел, като оплаквал тежката си съдба и умората, която го измъчвала.

Под парещото обедно слънце го срещнал един селянин. Попитал го: “О, изморени скитнико, защо си се натоварил с този камък?” “Ужасно глупаво – отговорил скитникът – но досега не съм го забелязал”. Като казал това хвърлил парчето скала и се почувствал облекчен. След дълъг път срещнал друг сел-янин, който го попитал: “Кажи, уморени скитнико, защо се мъчиш с тази полуизгнила тиква на главата си и влачиш тежки железа?” Скитникът отговорил: “Много се радвам, че ми каза, не разбирах каква болка си причинявам с това.” Свалил веригите и хвърлил тиквата в канавката. Отново се почувствал облекчен. Но колкото повече вървял, толкова повече страданието му се увеличавало отново. Селянин, който се връщал от полето, го разгледал учудено: “О, добри човече, ти носиш пясък в торбата си, но това, което виждаш напред в далечината, е все пясък, много повече, отколкото ти би могъл някога да носиш. И толкова много вода, като че ли възнамеряваш да прекосиш пустинята Кавир. Точно до теб тече бистра река, която още дълго ще те съпровожда.” С тези думи странникът излял застоялата вода на пътеката, а с пясъка запълнил една дупка. Стоял замислен и гледал към залязващото слънце. Осветявали го последните лъчи. Погледнал се, видял тежкия воденичен камък на шията си и изведнъж разбрал, че камъкът е това, което го кара да върви прегърбен. Развързал го и го хвърлил, колкото се може далеч надолу в реката. Освободен от товарите си, той потърсил във вечерния хлад подслон, където да пренощува.

Помислете си за това, с какви способности разполагате в момента, за да се освободите от тези тегоби, които са Ви налегнали:

Способността ми да бъде искрена,

Способността ми да приема помощ отвън,

Способността ми да приема отвън начална скорост

Способността ми да си опозная проблемите

Способността ми да нямам чувство на вина

Способността ми да не се преосигурявам

Способността ми да имам време, за да си мисля и да разбера как да намеря изхода от тези мисли

Способността ми да забелязвам нещата около себе си

Способността ми да не се отдалечавам от истината за живота

Способността ми да изхвърлям мислите, които не ми трябват

Действително психическите проблеми могат да породят усещането за болка. В психологията се говори за психосоматика. Наскоро прочетох втория том от книгата на Яков Янакиев за Чудесата на Петър Димков, Воин на светлината, издателство Милениум 2009 г. В нея от 12 до 17 стр. е поместено едно писмо на Лечителя Петър Димков от 1933 г., в което той описва на дълго и нашироко изключително много и тежки заболявания, които е имал по онова време и перипетиите на леченията, които е предприемал и как е решил, че те няма да му пречат да живее и в продължение на 4 години успява да се освободи от тях и през дългия си 95 годишен живот боледува само веднъж сериозно поради отравяне.

Тук бих желала да Ви дам един откъс от неговите мисли за болестите:

"Всички знаят - казва лечителят, - че една и съща болест може да има различни въздействия върху различните хора. Въздействието трябва да бъде лекувано, защото то води към истинската причина. А тъй като умът е най-деликатната и чувствителна част от тялото, той показва много по-определено, отколкото тялото, атаката и направлението на болестта. Затова умът е избран за показател какво лекарство или лекарства са необходими за болните.

При болест има промяна и разлика в настроението и онези, които са наблюдателни, могат да забележат тази промяна по-рано, преди да се появи болестта, и чрез лекуване могат да я предотвратят изобщо. Когато болестта съществува вече от известно време, пак настроението на болния ще бъде указател и ще доведе до правилното лекарство.

А всеки, който иска да бъде здрав, трябва да спазва следните четири равновесия, върху които почива здравето: душевното, половото, хранителното и трудовото.

Първото изисква от нас оптимистически да гледаме на света, защото песимизмът, подобно на ръждата, която разяжда желязото, разяжда нашите душевни сили; второто изисква от нас да бъдем по-въздържани в полово отношение, защото похотливостта ни изтощава умствено и физически и ни прави морални страхливци, неспособни за житейска борба; третото изисква от нас да ядем бавно и грижливо да дъвчем храната, която трябва да бъде чисто вегетарианска, с повече плодове, за да не замърсява тялото ни и никога да не преяждаме; четвъртото изисква от нас да се пазим от преумората и безделието, еднакво вредни за здравето ни."

На друго място той казва: "И все пак кое лекува? Лекува природосъобразният живот, който включва: - Суровата прясна растителна храна (плодове, зеленчуци, семена); - прясната вода; - чистият въздух; - слънчевата светлина; - телесните упражнения; - спокойният сън; - веселото настроение."

Пожелавам Ви светлина и любов!

Искрено Ваша Катя Белопитова

[Славка Зидан]

Здравей Цвети,

молиш за бърз отговор и си объркана и подтисната, но когато бързаме винаги се чувстваме така. А контрола над нас самите идва с успокоението, търпението и спирането за да помислим. Какво правиш? Защо е всичкото това бързане? Бащати е починал?! ДА, това е голяма травма, ГОЛЯМ стрес. НОРМАЛНО е да си уплашена, нормално е да се взираш в сенките на всеки лимфен възел или болка. Нормално е да се притесняваш за детето си, всичко от което се страхуваш е нормално да се страхуваш от него. Но кажи ми Цвети искаш ли да си останеш само в този страх? Или искаш да излезеш от него? Крачката е само една. Това, което наистина имаш е днешният ден. Как искаш да го изживееш? Живей за деня Цвети, живей за този ден със твоя син, съпруг, приятелка, близък. На 26 животът е в своята пролет, наслади и се, а ако не можеш да излезеш от страха само с подкрепа в сайта, потърси компетентна помощ, но не като гледаш под лупа тялото и кръвта си, а като погледнеш в душата си. Тя е тази която има желание да живее, но се страхува да го направи и тя си има своите причини. Намери човека, който ще ти подаде ръка за да те изведе от кошмара, в който живееш.

Ще ти препоръчам моя добра приятелка терапевтка, която скоро започва групи за родители. Ако имаш желание обади ми се ще ти изпратя информация.

Топъл слънчев поздрав,

Славка

[Cvetelina_g]

Здравей Цвети,

молиш за бърз отговор и си объркана и подтисната, но когато бързаме винаги се чувстваме така. А контрола над нас самите идва с успокоението, търпението и спирането за да помислим. Какво правиш? Защо е всичкото това бързане? Бащати е починал?! ДА, това е голяма травма, ГОЛЯМ стрес. НОРМАЛНО е да си уплашена, нормално е да се взираш в сенките на всеки лимфен възел или болка. Нормално е да се притесняваш за детето си, всичко от което се страхуваш е нормално да се страхуваш от него. Но кажи ми Цвети искаш ли да си останеш само в този страх? Или искаш да излезеш от него? Крачката е само една. Това, което наистина имаш е днешният ден. Как искаш да го изживееш? Живей за деня Цвети, живей за този ден със твоя син, съпруг, приятелка, близък. На 26 животът е в своята пролет, наслади и се, а ако не можеш да излезеш от страха само с подкрепа в сайта, потърси компетентна помощ, но не като гледаш под лупа тялото и кръвта си, а като погледнеш в душата си. Тя е тази която има желание да живее, но се страхува да го направи и тя си има своите причини. Намери човека, който ще ти подаде ръка за да те изведе от кошмара, в който живееш.

Ще ти препоръчам моя добра приятелка терапевтка, която скоро започва групи за родители. Ако имаш желание обади ми се ще ти изпратя информация.

Топъл слънчев поздрав,

Славка

Значи все пак смятате че проблема ми е психически?

Седях си снощи и си четях за хипохондрията. Нямаше НИТО една дума, която да НЕ отговоря на състоянието ми. Това хем ме "успокои", хем ме притесни.

Почувствах се някак си по-добре...спах си спокойно и непропудно, но заспах трудно! Събудих се, нищо ми няма! Чувствах се прекрасно. И още със ставането, започнах да пипам лимфния възел, да пипам там където снощи ме боля, да повтарям че...ето днес дано да е по-различно и............главата ми в момента е стегната. Не боли, просто е стегната. Усещането е неприятно......веднъж само една стрелкаща болка за секунти към врата и това е. Днес дори не съм схваната...но но довечера ще се чувствам ужасно. Преди ясно разбирах че когато се разсея се чувствам прекрасно. Сега от тези мисли немога да мисля за нищо друго. Чувствам че затъвам......чувствам се непълноценна. Не разбирам защо на 26 години немога да изляза да се веселя и да не мисля за нищо.

Ракове, тумори......прегледи, постоянно това мисля..........

В момента в който се почувствам по-добре и си казвам че всичко е наред и всичко е плод само на съзнанието ми, идва ужасяващия въпрос :" Ами ако не е ?" Ако наистина ми има нещо а аз отлагам ходенето по лекари за да си самовнушавам колко съм добре............

И просто за минути ужасът започва отново.............

А до сега не помня да съм имала главоболие в тези периоди ........имам сърцебиене и задух обикновено за по няколко дни, докато се поуспокоя.

Сега главоболието кано нов симптом ме тревожи.....Но пък сърцебиенето изчезна...

Уф... Да можеше някой да ми каже че всичко е наред, и да повярвам....и да си живея с нормално уголемения си лимфен възел, и главоболието от напрежение......

[Станимир]

Мисля си, че прекалено силното желание да се чувстваш прекрасно ти пречи. Но това чувство не може да дойде отведнъж и още повече насила. Самото обвързване на щастието с това, което усещаш е неправилно. Просто приеми „симптомите“, без да се страхуваш или бягаш от тях, без да ги анализираш и свързваш с определени болести – има лекари, които да направят това, а ти е най-добре да се научиш да им се доверяваш (да лекарите допускат грешки, но при всички случаи ако сама се опитваш да се диагностицираш от прочетеното по книги, ще допуснеш много повече и по-сериозни грешки от тях). Разбира се всичко това с цел да се освободиш от влиянието им върху психиката ти. Едва тогава ще се освободиш от самите „симптоматични“ усещания. Отдели време два или три път през деня за самовнушение: повтаряй си, че си здрава и че това, което чувстваш е само временно. Най-добре е часовете да са фиксирани. Недей задавай въпроси: защо, каква е причината и др. под. Ако считаш, че имаш наистина проблем се обърни към лекар и се довери на преценката му. Да, трудно е когато някой ти каже че си здрава, а ти усещаш „симптомите“ в себе си, но това е само потвърждение на невероятната сила и влияние, която имат човешката мисъл и емоции върху физическото му тяло. Просто трябва да насочиш тази сила в правилната посока и да не очакваш моментални резултати.

[Cvetelina_g]

Здравей Цвети,

молиш за бърз отговор и си объркана и подтисната, но когато бързаме винаги се чувстваме така. А контрола над нас самите идва с успокоението, търпението и спирането за да помислим. Какво правиш? Защо е всичкото това бързане? Бащати е починал?! ДА, това е голяма травма, ГОЛЯМ стрес. НОРМАЛНО е да си уплашена, нормално е да се взираш в сенките на всеки лимфен възел или болка. Нормално е да се притесняваш за детето си, всичко от което се страхуваш е нормално да се страхуваш от него. Но кажи ми Цвети искаш ли да си останеш само в този страх? Или искаш да излезеш от него? Крачката е само една. Това, което наистина имаш е днешният ден. Как искаш да го изживееш? Живей за деня Цвети, живей за този ден със твоя син, съпруг, приятелка, близък. На 26 животът е в своята пролет, наслади и се, а ако не можеш да излезеш от страха само с подкрепа в сайта, потърси компетентна помощ, но не като гледаш под лупа тялото и кръвта си, а като погледнеш в душата си. Тя е тази която има желание да живее, но се страхува да го направи и тя си има своите причини. Намери човека, който ще ти подаде ръка за да те изведе от кошмара, в който живееш.

Ще ти препоръчам моя добра приятелка терапевтка, която скоро започва групи за родители. Ако имаш желание обади ми се ще ти изпратя информация.

Топъл слънчев поздрав,

Славка

Значи все пак смятате че проблема ми е психически?

Седях си снощи и си четях за хипохондрията. Нямаше НИТО една дума, която да НЕ отговоря на състоянието ми. Това хем ме "успокои", хем ме притесни.

Почувствах се някак си по-добре...спах си спокойно и непропудно, но заспах трудно! Събудих се, нищо ми няма! Чувствах се прекрасно. И още със ставането, започнах да пипам лимфния възел, да пипам там където снощи ме боля, да повтарям че...ето днес дано да е по-различно и............главата ми в момента е стегната. Не боли, просто е стегната. Усещането е неприятно......веднъж само една стрелкаща болка за секунти към врата и това е. Днес дори не съм схваната...но но довечера ще се чувствам ужасно. Преди ясно разбирах че когато се разсея се чувствам прекрасно. Сега от тези мисли немога да мисля за нищо друго. Чувствам че затъвам......чувствам се непълноценна. Не разбирам защо на 26 години немога да изляза да се веселя и да не мисля за нищо.

Ракове, тумори......прегледи, постоянно това мисля..........

В момента в който се почувствам по-добре и си казвам че всичко е наред и всичко е плод само на съзнанието ми, идва ужасяващия въпрос :" Ами ако не е ?" Ако наистина ми има нещо а аз отлагам ходенето по лекари за да си самовнушавам колко съм добре............

И просто за минути ужасът започва отново.............

А до сега не помня да съм имала главоболие в тези периоди ........имам сърцебиене и задух обикновено за по няколко дни, докато се поуспокоя.

Сега главоболието кано нов симптом ме тревожи.....Но пък сърцебиенето изчезна...

Уф... Да можеше някой да ми каже че всичко е наред, и да повярвам....и да си живея с нормално уголемения си лимфен възел, и главоболието от напрежение......

Много е трудно, повярвайте ми! Много !

Днес примерно след прочетено се почувствах някак...обнадеждена...че може пък да мога да се преборя. Вървя си и срещам приятелка. И тя възкликва :" Нещо отслабнала изглеждаш, лицето ти е изпито" И почувствах такова свиване на стомаха че ми се доповръща. После си казах...добре ще изчакам да видя дали ще отслабна още. Но това пак е свързано с чакане, наблюдение.....после се сетих как баща ми слабееше 5 години ! Какво ли не му изследваха! Включително и в раковата болница беше на изследвания.

Когато след 5 години се напълни с вода и го отвориха, всичко беше каша.....Тогава неможех да повярвам............как се случи.............след толкова обикаляне по лекари........И започнах да се оглеждам във всички огледала и витрини през които минавам. Като парцал се движа. Една жила на врата ме боли понякога .....немога да преценя дали е от лимфния възел който е съвсем мъничък и си го има от години.....

Защо съм отслабнала? Възможно ли е за тази една седмица /от тогава се чувствам много зле и нямам апетит/ да съм отслабнала та чак да ми личи....А какво означава да нямам апетит...?

Просто незнам как ще се справя, наистина съм адски притеснена. Детенцето ми го забелязва. Пита защо плача и той почва да плаче с мен. Това ме вади от равновесие още повече. Как на 26 години нямам сили да си вдъхна кураж и да погледна по друг начин на нещата.....

Съпруга ми се изнервя от мен. Каза че съм луда. Да престана с лекарите и диагнозите....да престана да чета. Казва ми :" Защо аз не съм така, да не би никога нищо да не ме е боляло"?

Ами незнам..наистина незнам защо аз съм такава.

Имала съм прекрасни моменти в които съм се чувствала като преродена. Имала съм и такива като този обаче. Това е 2-рата ми толкова сериозна депресия. Първата беше, когато реших лятото че съпруга ми е болен. Тогава отслабнах със 7 килограма за седмица. Но за миг не си помислих че може да ми има нещо. Хванах гастрит.

Сега съм отслабнала отново и само мисля, на къкв лекар да ида и какво да изследвам.........