Помощ за напускащите и напусналите физическия план хора

[Рассвет]

Дорогие друзья, прошу извинить меня за то, что пишу не на болгарском, а на русском.

Я буду очень признательна модераторам, если они (в том случае, если сочтут тему актуальной для Форума) перенесут тему в тот форум, в котором, с их точки зрения, должна находиться такая тема.

Также прошу модераторов (если они сочтут целесообразным открытие такой темы), внести необходимые изменения в название темы.

И еще одна просьба – разрешить мне писать сообщения по этой теме на русском.

Благодарю.

Дорогие друзья!

Каждый из нас в своей жизни встречался (или будет встречаться) с уходом дорогих нашему сердцу людей с физического плана.

Я помню свое состояние беспомощности и отчаяния при уходе самого близкого мне человека, помню состояния беспомощности после получения известий о близкой кончине близких моей душе существ, помню переживания своих друзей и коллег по работе в аналогичных обстоятельствах.

Я неоднократно задавала себе вопрос: возможна ли помощь душам умирающих и умерших людей? Какую помощь мы можем оказать?

С течением времени стали приходить ответы – в виде советов мудрых друзей и наставлений, даваемых духовными Учителями различных традиций.

Дорогие друзья, если сочтете возможным – поделитесь своим опытом помощи душам, готовящимся к уходу с физического плана и уже ушедшим.

/Скъпи приятели, моля да ме извините за това, че пиша не на български, а на руски език.

Ще бъда много признателна на модераторите ако те сметнат темата за неподходяща за този, да я пренесат в друг форум, който според тяхна гледна точка е подходящ за такава тема.

Също моля модераторите ако е целесъобразно да внесат промяна в темата.

И още една молба-да ми разрешат да пиша по тази тема на руски език.

Благодаря./

Скъпи приятели!

Всеки от нас в своя живот е срещал /или ще се срещне/ с напускане на скъпи на сърцето ни хора на физическия план.

Помня своето състояние на безпомощност и отчаяние при заминаването на много близък за мен човек, помня своята безпомощност след полученото известие за наближаваща кончина на близко за моята душа същество, помня преживяванията на моите приятели и колеги в аналогични ситуации.

Многократно съм си задавала въпроса: възможна ли е помощ за душите на починали и умиращи хора? Каква помощ можем да им окажем?

С течение на времето започнах да получавам отговори-като мъдър съвет от приятели и наставления, давани от техните духовни Учители от различни традиции.

Скъпи приятели, ако счетете за нужно, възможно, споделете опит за помощта на душите, готвещи се да напуснат физическото поле и за вече заминалите.

(Преводът е направен за улеснение на другите съфорумци.)

Редактирано Март 26, 2010 от xameleona

[Дъгата]

Мой близък приятел започна да сънува, а и чрез медитация да разбира/усеща, че баща му скоро може ще получи инфаркт или инсулт и да си замине.

Той започна да говори с него за живота, за добротата, Бога..

Не че и преди не се е опитвал, но човекът бе така откърмен с комунистически идеали, че за езотерика, Дънов, Бог и дума не може да става...

Когато ми сподели, че е въпрос на време това да стане, аз подскочих.

Емоционално реагирах и казах да му се помогне, да му се обясни...

А той невъзмутимо реагира - "...това е избор на душата му.

Проблемът с нервите, с гнева, с кръвното налягане не са породени от мен. Те с майка ми имат да си оправят взаймоотношенията. Аз там не се меся. Това си е техния личен живот.

Увжавам ги и ги обичам и именно заради това не се меся.

Ще се моля за здравето му.

Нищо повече не мога да направя...

Щом душата му се свърза с мен, за да ме предупреди, че той си отива, значи ми позволява да й помогна поне с молитва..."

След няколко месеца баща му имаше тежки ситуации, много се гневи, но се "отърва с леко прединфарктно състояние".

Сам започна да пита за здравословно хранене, чи гун и билколечение.

Вече 5-6 години минаха. Той се промени сам!!!! и е по-спокоен и по-здрав.

***

Млада жена (34г.), лекарка развива скоротечен рак.

Една уникална според мен лечителка бе по това време в БГ. Заведохме я при жената и тя каза, че тя самата иска да си отиде.

"Т...ова не са очи на болен човек. Това е сърце на жена, наранена от изоставянето й от един мъж. Това са очи на човек, който не иска да прости и да продължи напред. Тя иска да го накаже и той да се чувства виновен за смъртта й.."

Жената даже отказа добронамереното и безплатно лечение. Замина си след 2 месеца.

***

Моя приятелка сънуваше баща си, той й казваше, че си отива.

Сънят се повтаряше. Личната лекарка на бащата потвърди много болести, който той криеше. А и не се лекуваше. Бе силно емоционално наранен, нямаше стимул и смисъл да живее.

Тогава тя започна да му се обажда често, помоли го да поеме повече грижа за внуците.

Човекът се почувства обичан, ценен и нужен. Положението му се подобри.

Пожелал е да се лекува.

Душата му се радваше. И пак придоби светлина в очите.

***

Едното ми дете се роди много рано и бе дълго време в болница. Лекарите ме избягваха, санитарките ме успокояваха, че си имат друго...Да не вземам нещата присърце...

Единствено можех да се моля на Богородица за сили да приема това, което става и ще стане.

Един ден отивам в болницата - имах право да свиждане само 1 ден седмично за 30 мин. Бебето лежеше ни живо ни умряло...

като че уж нямаше промяна.

Видях как надписват млякото, което е изпило - ами то си бе изплюто или повърнато...

Не наддаваше добре...

Един ден отивам - влизам с стаята му - няма го.

Креватчето му бе празно, табелката с името и температурния лист ги няма.

Излизам, търся сестра - тя влиза, гледа и казва -

.." ами не знам аз сега застъпих на смяна ( а бяха минали 30-40 мин от смяанта й). Ще погледна дали има ... (дълга пауза) доклад от лекар..."

Аз седя в коридора, секундите ми изглеждат години.

Минутите са по-дълги от векове...

Опирам се на стената да не падна,

прималя ми, причерня ми.

В това време сестрите го търсят по другите стаи,

аз ходя след тях ни жива ни умряла...

Няма го, ама никъде.

Започва втора проверка,

все пак казаха, че не са чули нищо лошо да е станало (=умряло дете)...

Моля се, само се моля, друго не мога да направя...

Всички изведнъж изчезнаха, 1-2 жени прибягаха около мене със странни погледи.

Казаха само главната лекарка дава информация...

Секундите бяха като хилядолетия.

Спрях се и се подпрях на стената.

После и времето спря...

Аз бях една трансцендентна молитва!

Приех, това което става.

Приех неизвестността с молитва към Бог

да ми даде сили да нося кръста, който е на плещите ми...

След около 15 мин се разбра, че е преместено.

Оживя!

Добре е!

Редактирано Март 26, 2010 от Viki3

[Иво]

AL414, много хубава тема!

Viki3, благодаря ти! Мисля, че подобен вид споделяне с конкретни житейски примери е много ценно.

Баба ми като си заминаваше преди няколко години си замина с чувство (така си мисля поне), че е обичана и подкрепяна от любимите хора.

Често повтаряше като се виждахме: Благодаря ви и бъдете здрави!

Та мисля си основната помощ, която може да получи човек заминавайки се, е любов и подкрепа от близките.

Да има тишина, спокойствие, молитвено настроение около заминаващия....

[Аделаида]

Да и аз подкрепям мнението на Иво!

Аз използвах молитвите и формулите дадени от Учителя, когато баба ми и дядо ми си заминаха! Също много важни са наистина и тишината и покоя, т.е. да не се реве и извива около заминалите си, т.е. емоциите да са по-премерени, защото е трудно наистан да се сдържат в такива моменти, но все пак е хубаво да са в рамките на нормалното.

[Венцислав_]

Имам много резерви по отношение на доста конкретни неща, споменати там,

но въпреки това, всеки, който наистина се интересува от тази тема, е добре да прочете "Тибетска книга за живота и смъртта" на Согиал Ринпоче.

Нека обаче чете критически.

Преди няколко месеца присъствах на погребение на роднина. Не ми се беше случвало от много малък.

И останах ужасен (направо си е слабо казано) от ритуалното слово. В местата, в които не бе абсолютно глупаво, беше изключително вредно за "душата", която в този момент се отделяше от тялото. Почти колкото околната печал и истерия.

Какво безумие е, точно когато "душата" има най-голяма нужда от чиста астрална среда, за да може безпрепятствено да остави твърдата си обвивка и по-тежката част от етерната и да отправи взор към своето поетапно прочистване, да се събере обезумяла група от хора, които мислят само за себе си и пораженията, които съответното напускане им носи и с отношението си буквално да я заклещят в един мръсен, влачещ пак към земята и човешката кръв, облак.

А колко полезни биха били тишината и една ментална подкрепа, подобна най-вече на пожеланието "На добър път".

Никой никога не тъгува за друг. Та починалите смъкват от себе си такава огромна тежест. Е, да, за оплакване е фактът, че най-вероятно имат още много работа тук, в чистилището, и ще се наложи след като изпразнят микрокосмоса от телата на личността и синтезират опитността и, да се завърнат пак в гъстотата и да приемат нова...

Но ние никога не тъгуваме за това нали. Ние казваме, че сме загубили някой. А кога сме го притежавали?! Пусто его... Хем пусто, хем пълно с толкова опасни заблуди...

[Рассвет]

хамелеона, Viki, Иво, Аделаида, Венцислав_! Сърдечно благодаря!

Случилось так, что я оказалась неподготовленной к уходу самого близкого мне человека с физического плана. После тяжелой операции моя мама уже не вставала. Разум мне говорил, что скоро близится её уход с физического плана, а сердце … сердце этих мыслей не принимало.

Но тут стала приходить помощь (в тот период всей ценности такой помощи я не осознавала). Мне позвонил один замечательный человек (который знал мою маму) и сказал мне о том, что необходимо читать ей священные тексты (несмотря на то, что она находится в бессознательном состоянии). И я стала читать первую главу Евангелия от Иоанна.

Когда мама уже ушла с физического плана – я продолжала читать ей священные тексты, а также начала читать молитвы, которые были даны Рудольфом Штейнером для ушедших с земного плана. Читала также и отрывки из лекций Р. Штейнера. (Необходимо сказать, что мама проявляла живой интерес к Антропософии).

Вскоре я стала часто видеть маму во сне. Сначала были сновидения, связанные с ее болезнью, но потом она стала выглядеть молодой и энергичной (этот процесс известен как кульминационное омолаживание).

Через какое-то время стало возникать ощущение ее близости и помощи, идущей от ней ко мне.

Однако с моей стороны не было сделано очень важное: я не успела выслушать её последние слова, её исповедь (я чувствовала, что она хотела мне сказать что-то важное).

Прошло несколько лет и я познакомилась с книгой Согьяла Ринпоче «Тибетская книга Жизни и Смерти» (Согиал Ринпоче. Tибетска книга за живота и смъртта). В ней есть описание практики переноса сознания Пхоуа.

3 года назад произошло важное событие для меня – я нашла Портал «Към съзнателен живот» (и с его помощью нашла Молитвы, данные Учителем Петром Дыновым).

В настоящее время я использую Молитвы, данные Учителями Петром Дыновым, Рудольфом Штейнером.

Также использую один из вариантов практики Пхоуа, данный Учителем Зором Алефом.

Сейчас я понимаю, что уходящие и ушедшие души должны получать от нас только Любовь и благодарность за то, что были рядом с нами. Мы не должны привязывать их к земле своими персональными желаниями и эмоциями.

Что еще мы можем делать для душ уходящих и ушедших людей?

Мы можем посвящать уходящим и ушедшим душам благие плоды своих дел.

Мы можем продолжать дела ушедших с физического плана людей.

[Надеждна]

Аля, благодаря ти и аз за темата! Все по-често си мисля, че ангажираността не ни дава шанса да отделяме повече време на най-близките ни, а после, когато тях ги няма с нас във физическия свят, съжаляваме за пропуснатите мигове... Дано поне успея да им отдам необходимата помощ в последните им часове...

Има и още нещо, което ме вълнува, макар и да е по-встрани от темата - когато виждаме как възрастните ни близки сами "се отказват" от живота, чувствайки се безсилни и безпомощни, как можем и дали е възможно да им помогнем!?

Редактирано Март 26, 2010 от Моника13

[Креми (късметче)]

Аля, благодаря ти и аз за темата! Все по-често си мисля, че ангажираността не ни дава шанса да отделяме повече време на най-близките ни, а после, когато тях ги няма с нас във физическия свят, съжаляваме за пропуснатите мигове... Дано поне успея да им отдам необходимата помощ в последните им часове...

Благодаря и аз за темата.

Дълго си задавах същия въпрос, Моника. Той изниква под напора на празнотата, липсата. Което само по себе си значи, че човекът е бил пълноценно до нас.

А понеже процесът е двустранен, достатъчно е взел и от нас, независимо от настоящото ни виждане. Макар Любовта да е много важна, всеки от двама души във връзката има и задължения към други хора или каузи, към себе си самия в бъдеще или към себе си самия в миналото. Важно е и тях да е изпълнил добре. Така че да не се терзаем, че ( по наши виждания към момента) не сме могли да си дадем максималното. Това би отнело времето за други дейности и опитности.

Формулата тук не е "максимално", а "оптимално". И това зависи от двете страни.

Настъпва момент на умиротворение, когато виждаме, че чрез другите су дейности нашите близки също, а дори и повече, са били С нас. И чрез делата остават.

Има и още нещо, което ме вълнува, макар и да е по-встрани от темата - когато виждаме как възрастните ни близки сами "се отказват" от живота, чувствайки се безсилни и безпомощни, как можем и дали е възможно да им помогнем!?

Това е много индивидуално, както показва описаният от Вики пример. Всеки сам избира. Нежност и Любов са средствата.

Работата с фини енергии дава много при общуването в такива моменти от живота.

[Ани]

Аля, чудесна и актуална тема!

Мисля, че много добре си направила, четейки на майка си. Дори и да е в безсъзнание тялото, душата на заминаващият чува.

Когато близък човек си заминава, трябва да му се осигури спокойствие и хармония. Да няма писъци, ревове, тръшкания край него. Душата му трябва да е спокойна. В една беседа (не мога да си спомня коя в момента) Учителят казва, че смъртта трябва да се прекрачи в будно състояние и без страх. Това гарантира будност на душата след напускане на физическото тяло. В „Тибетска книга за живота и смъртта” на Ринпоче също има доста полезни съвети.

Най-тежко е когато близък ни човек си замине внезапно. Когато знаем, че в този момент е бил сам. В този случай остава само да се примирим с Божия план и да се надяваме, че край него е имало светли същества, да му помогнат... Но това е много трудно за изпълнение. Всъщност понякога мъката ни по заминалия не се ли смесва с нежеланието ни да приемем загубата?

Колкото и да ми е тежко за заминалите ми близки хора, никога не ги викам. Единствено в молитва им пожелавам светлина по Пътя и да им се помогне.

Има и още нещо, което ме вълнува, макар и да е по-встрани от темата - когато виждаме как възрастните ни близки сами "се отказват" от живота, чувствайки се безсилни и безпомощни, как можем и дали е възможно да им помогнем!?

Всеки случай е специфичен,както е казала и Късметче в горния си пост. От опит знам, че реши ли някой „да си ходи”, трудно се спира. Всяка душа си има определено време за пребиваване във физическото тяло. Ако си е изпълнила задачите – тръгва си. Има и други поводи за заминаване от физическия свят...Много са. За това и начина на помощ е индивидуален. Но просто трябва да обичаме искрено нашите близки, това може да им помогне да останат...?

[Рассвет]

Благодаря Ви от сърце, Моника, късмътче, Ани!

Има и още нещо, което ме вълнува, макар и да е по-встрани от темата - когато виждаме как възрастните ни близки сами "се отказват" от живота, чувствайки се безсилни и безпомощни, как можем и дали е възможно да им помогнем!?

И я размышляла на эту тему.

Я согласна с мыслями късметче и Ани.

Немного дополню.

С моей точки зрения такой отказ – следствие потери смысла жизни, следствие потери интереса к духовному развитию и самовыражению.

Мы можем рассказать нашим ближним о вдохновляющих примерах жизни людей, которые не перестают развиваться (в 60-70 лет начинают рисовать картины, сочинять музыку и стихи, учатся работать на компьютере, занимаются фотографией, занимаются цветоводством, интересуются философией, психологией, эзотерикой…).

Если наши ближние будут проявлять интерес – мы можем рассказать о духовных Учителях и учениях, которые близки нам и дают нам силы.

И еще надо постараться остановить поток самообвинений таких людей и вместе с ними найти моменты Любви и Радости в их жизни, на которые они не обращали и не обращают внимание.

[galgo]

На мен какво ми прави впечетление.... като че ли хората са обърнали нещата с главата надолу.

Когато си замине някой добър, хрисим човек, всички го оплакват, страдат, тъгуват, и това усещане се предава на всички. Обратното е, когато си замине някой който приживе е бил лош, насилник, злодей и подобни. Хората го изпращат някак си с облекчение че вече не е м/у "живите", няма кой да ги тормози, радват се че са се оттървали от него.

Дали не трябва да е обратното.... да се радваме когато добър човек си замине, че е свалил вече товара от плещите си, и го очаква по-добро, защото е живял праведно и с вяра,

а злодейте и лошите да жалваме и оплакваме, защото съдбата им няма да е никак лека, и нищо добро не ги очаква, когато им се даде възможност да осъзнаят какво са правили!!!

Каквато е Вярата ни (или липсата на такава), такива са и разбиранията ни за живота и смърта.

[Дъгата]

* Мой приятел коментира, че ще има проблем при раждането на бебето на негов близък.

Аз реагирах мигновенно да му помогне.

А той сви рамене и каза да не се месим в чуждите работи...

Знам, че се е опитал да намекне и да подскаже полезни идеи на тези хора....

При раждането бебето се задуши, майката изпадна в депрсия.

А бе първо дете, на заможни родители, много заможни, с големи връзки, добре почерпени лекари и то в престижна болница...

Аз "му скочих" и питах защо не е могло да се избегне. Той спокойно каза, че това е зависило от тях двамата и им е за урок.

Бог винаги дава много шансове. Детето ще се върне може би...

Да, въпреки депресията и реките сълзи, майката намери смирение в себе си, след 4 месеца забременя и роди здраво дете, което вече е в пубертета.

После четох, че много често души се раждат и след спонтанен аборт може да се върнат пак.

Но пък П.Дънов бе казал, че ако първото дете се роди мъртво, то значи родителите не трябва да са заедно....

***

Моя колежка започна да пие. Оказа се, че е била в клинична смърт, толкова й е харесало, че не е искала да се връща. ПОсле е останала с красив спомен, не й се еживяло.

Лекарката я е пратила на психолог, а той на психиатър и бе на прага да я обяват за шизофреничка.

Само с мен се престраши да говори, защото знае, че няма да я клюкарствам.

И радостта й от пребиваването в отвъдното, щастието и безмерната любов, която е изпитала, липсата на страх от смъртта са накарали психиатърът да я обяви за фригидна и шизофренна.

А тя просто е била в тунела от светлина!!!

Не е искал да се връща, макар ясно да помни как колежките й са я пляскали, щипали, заливали с вода. Тогава нейна добра приятелка я с викала неистово с болка.

А тя е казала на хората около нея:

"...само малко ме изчакайте да й кажа, че съм добре,много добре, да не плаче. И ще се върна."

Е, върна се, свестила се е.

Остана й спомена за нещо красиво и щастливо!

И не се страхува от смъртта

(за ужас на дядо Фройд)...

Според мен всеки случай е много уникален.

Можем да помогнем на заминалите си от този тримерен свят с молитви, и като не страдаме за тях, а да им пожелаваме светлина по Пътя.

Моя приятелка сънуваше баща си, а той е бил грубиян, алкохолик, умрял е от цероза на черния дроб. тези сънища я тормозеха много. Той все бе неудовлетворен и груб, оплакващ се.

Тя се чудеше какво да направи, молитвите от нашите попове не даваха резултат.

И тя помоли познат българин - будист, който живее в Англия да запише бащата за някакви молитви.

След края на молитвите тя сънува как една светлина отвежда объркания й баща нанякъде.

Лошите сънищата престанаха.

[Слънчева]

Има прекрасна книжка на Влад Пашов-"Живот след смъртта на физическото тяло" ето малък откъс:

"След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплащение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителя, човек събира материали за изграждане на тялото на Любовта.

Във физическия свят тялото събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта.

В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес. В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл 2160 години, което определя една епоха, човек се прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта..."

"При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, а силата, която е работила с него. Резултатите от преживените опитности на физическото тяло през току-що отминалия живот са отпечатани върху този особен атом..."

"Понеже при смъртта и в течение на трите денадушата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея в картини, от момента на смъртта до момента на раждането, за това не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове, за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот..."

С дъщеря ми-Лоринка имах тежка бременност. Малко преди 8-ия месец майка ми сънувала, Света Петка, която и казала, че дъщеря и /т. е. аз/ ще има тежко раждане и е добре да отиде в Драгалевския манастир да вземе светена вода и да се прочете молитва... Да, ама сън било... Забравила майка ми... Когато родих Лори, тя изплака веднага, но след това се влошила, нали е осмаче... Казаха ми да се моля, първите три дни ако оцелее, значи ще живее... Майка ме се сетила за съня и още първия ден отишла в манастира. Донесе ми водичка. Когато влизах при кувьозчето да видя бебето издебнах да няма с мен никого /акушерка/ и напръсках всички кувьозчета, молих се за бебетата и за моето момиченце... Някой ми донесе списание, в което описваха житието на Св. Мина и към него се обърнах с молба... Сякаш той закриля детето ми...

На третия ден влезе завеждащата и каза - "Хайде маме, давай кърма, че бебето трябва да яде... ще го бъде!"

Благодарна съм на Бога за детето си, за всичко... Научих много неща. Молитвата е голяма сила, има свят, който бди над нас и ни помага...

Редактирано Март 28, 2010 от xameleona

[Рассвет]

Много Ви благодаря, скъпи приятели!

хамелеона, благодаря за откъс от "Живот след смъртта на физическото тяло" (това е чудесна книжка).

Още малък откъс:

Ако човек при напускането на физическото тяло и минаването в етерния свят е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките в течение на тридневния период, той ще има само едно неопределено и неясно отпечатване на токущо приключващия се живот в духовното му тяло. А когато той не е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките, духът гравира един ясен и дълбок отпечатък на духовното тяло и когато тези картини му се представят в астралния свят, той ще съзнае погрешките на миналия си живот много по-лесно и определено, отколкото ако картината е помрачена вследствие отвличане на вниманието му от страданията и скърбите около него. Неговите чувства относно нещата, конто са му причинили сегашните страдания, ще бъдат много по-определени, ако му е предоставена една ясна панорама. Това ясно и определено чувство е от грамадна стойност за бъдещия му живот. То се отпечатва незаличимо върху постоянния атом на духовното тяло. Опитността ще бъде забравена в следващия живот, но чувството ще остане. И когато се представи случай да повтори погрешката в един по-късен живот, това чувство ще ни проговори ясно и безпогрешно. То е оня тих вътрешен глас, който ни предупреждава, макар ние да не знаем защо и за какво. Колкото no-ясна и определена е панорамата на миналия живот, толкова no-ясно и силно ще чува човек този вътрешен глас. Това ни показва колко е важно да оставим заминаващите души в абсолютна тишина при смъртта и след смъртта. Като постъпим така, ние помагаме на душите да извлекат възможната най-голяма полза от прекарания живот и да избегнат повторението на същите погрешки в следващия живот. А плачовете и скърбите могат да го лишат до голяма степей да извлече правилна поука от изминалия живот.

източник

(Влад Пашов. «Живот след смъртта на физическо тело»)

[Креми (късметче)]

После четох, че много често души се раждат и след спонтанен аборт може да се върнат пак.

Но пък П.Дънов бе казал, че ако се роди мъртво, то значи родителите не трябва да са заедно...

Wiki, голяма отговорност е да се напише такова нещо.

Особено като се има предвид, колко двойки напоследък имат проблеми със зачеване и износване на първо дете.

Затова те моля да пуснеш цитата в по-широк контекст и с цитиран източник.

П.П. Моят вече 24-г. брак започна с такава изключително трагична случка, която не се забравя и до днес. Но не ми е минало нито за момент през ума да го прекратявам, а се насложиха много други събития - хубави и трудни, но преодоляни ... и така до ден днешен. Доволна съм от живота си.

Редактирано Март 28, 2010 от късметче

[Ани]

Аля и hameleona, благодаря за интересните цитати от книгата на Влад Пашшов. Вики, много интересни примери!

Дали не трябва да е обратното.... да се радваме когато добър човек си замине, че е свалил вече товара от плещите си, и го очаква по-добро, защото е живял праведно и с вяра,

а злодейте и лошите да жалваме и оплакваме, защото съдбата им няма да е никак лека, и нищо добро не ги очаква, когато им се даде възможност да осъзнаят какво са правили!!!

Каквато е Вярата ни (или липсата на такава), такива са и разбиранията ни за живота и смърта.

Много интересно, galgo! Мисля, че не вярата ни, а егото ни реагира по този начин. Егото ни плаче за добрия, защото ни се иска да е до нас, а за лошия се радва потайно – отървали сме се...

Замислих се за нещо, което е може би извън темата на Александра, но ми се иска да го споделя. За умряло животно би трябвало да ни е най-тежко, тъй като според Библията – те са едва ли не неодушевени предмети. Нямат душа и за тях това е наистина край. Така е според трите основни религии на които се е изградила европейската цивилизация: юдаизъм – християнство – мюсюлманство. А също така и в много езотерични учения, пак със западна ориентация, на животните се признава най-много астрално тяло. В това отношение, като че ли индуизмът и будизмът са по-толерантни?

Това за животните...

Бях чела някъде, че траките са се радвали, когато човек е умирал и са плачели при раждането му...? Като, че ли вярата им в невидимия свят май е била по-голяма от нашата сега?

[Надеждна]

Момичета, благодаря за отговорите и съветите ви, свързани с вълненията ми по-горе! За кой ли път ми помагате...

[Дъгата]

post='111063']

После четох, че много често души се раждат и след спонтанен аборт може да се върнат пак.

Но пък П.Дънов бе казал, че ако се роди мъртво, то значи родителите не трябва да са заедно...

Wiki, голяма отговорност е да се напише такова нещо.

Особено като се има предвид, колко двойки напоследък имат проблеми със зачеване и износване на първо дете.

Затова те моля да пуснеш цитата в по-широк контекст и с цитиран източник.

Искам много много сърдечно да се извиня на всички, в които съм предизвикала силни чувства.

Простете ми.

Точния цитат не помня, но знам, че в един период много размишлявах за раждането и смъртта на децата. Трагичното раждане на това бебе го съпреживях от гледната точка на 5-ма негови роднини.

В същото време мои познат, за да ме успокои ми каза, че и неговия семеен живот е започнал така. Съпругата му е искала да го напусне, но той не се е съгласил. Оказа се, че и други мои опзнати са имали такива събития в живота.

Затова в интересн на точното цитиране, макар с риск да предизвикам пак емоционални бури, се осмелих да пусна тези цитати (пост 8)

няколко мисли за живота и смъртта.

(Има още, тези са по-меките слова по темите.)

Има още един, които ми е много трудно да цитирам:

Покажете ми един човек на земята, който цял живот да е бил щастлив. Ако сега си щастлив, след няколко минути щастието ще те напусне. Имаш син, млад, красив момък – щастлив си, радваш му се. Утре той среща млада мома, влюбва се, забравя майка си и баща си. Напуща дома си, отива при красивата мома. Всички го съветват да не бърза, да не напуща своя дом. Той никого не слуша. Цитира стиха: „Ще напуснеш майка си и баща си.“ – Това са писали хора, не го е писал Бог. Какво ще стане с момъка? – Баща ще стане. – С момата? – Майка ще стане. Момъкът, като обикне момата, става баща; момата, като обикне момъка, става майка.

Казват тогава, че се оженили. Какво ще кажете, ако се оженят и нямат деца? Ще кажете, че не се обичали. Ако нямат деца, казваме, че жената не е обичала мъжа си, и мъжът не е обичал жена си. И двамата са безплодни. Всяко дърво, което не ражда, отсича се.

При безплодието, при смъртта на децата вината е или в бащата, или в майката. Изучавайте закона на любовта. Неразбраната любов е причина за нещастията. Хората умират преждевременно от неразбиране на любовта, от неправилно отношение към нея. Това се дължи на унаследените идеи от миналото.

Хиляди поколения са живели с криви възгледи за любовта.

източник

П.П.:

Написах този пост, помнейки как 30 дни и моето бебе в болницата бе под въпрос. Веднъж при посещение в болницата го нямаше никъде и изживях 2 дълги проверки по стаите, с мисълта, че го няма вече сред нас...

А след това поне 6 месеца имаше опасения за огромни проблеми в развитието.

Познавам болката по загуба на много близки души и знам, че само упованието в Бога и молитвите ме спасиха и излекуваха от огромните душевни рани.

Редактирано Март 31, 2010 от Viki3

[Bugi]

Една година преди да си замине баща ми , когато още нища не подозирах за това, моя позната с постоянна връзка Отгоре един ден ми каза да се видим пред църквата "Малка Богородица" във Варна в определен час. На въпроса ми "Защо?" тя отговори "Още не знам." В определения час се видяхме , като тя ме въведе в църквата.Обиколихме я .На излизане ми каза да купя свещ и се моля пред определена икона за баща ми. Тогана разбрах, че той ще си тръгва. Известно време след смъртта му същата позната дойде на гости в къщи. На видно място бе сложен некролог със снимка на баща ми. Тя го взе, усамоти се известно време. После каза, че той е бил тук, направила е връзка с духа му , който и казал, че всичко с мен ще бъде наред / в момента се развеждах при много усложнено съдебно дело/. Така и стана.

[Слънчева]

Viki3, знам, че не си искала да засегнеш никого, но и всичко казано от теб е така. Да не забравяме, че сме тук да учим уроци, много болезнени понякога. Именно на тази болка съм благодарна, защото чрез нея израснах.

И е нормално понякога думите на Учителя да ни звучат силно, упрекващо, то е, защото имаме да чистим. Но, колкото по-близо сме до Него, толкова са по-тихи и благи думите...

[Валентин Петров]

Когато някой човек от Небето се роди тук, хората на Земята се радват, а на онези горе малко им е мъчно.

Когато някой от Земята се качва горе, тук скърбят, а горе се радват. Денем умрелите се чудят защо не ги виждаме и не ги

познаваме, като ги срещнем, а нощем, като ги виждаме, говорим с тях. Среща те някой умрял и ти казва: „Добър

ден“, а ти го отминаваш и му се струва странно. Той казва: „Толкова години се познаваме, защо не ме поздравява?“ Тези

умрели, които правят това, живеят в един полуматериален свят; те не са се приготвили и с години живеят в него. А

който е подготвен, след замина ването си не живее там, той е свободен, не се занимава с материални работи и по-лесно

преминава през него. Който е още по-подготвен, никак не се спира в него и отива направо на Небето. Сега е още трудно

сношението с Невидимия свят, понеже няма уредена поща между него и Земята, но след време ще има.

Който е тук, на Земята, умрял е за Небето. Между физическото и духовното тяло има връзка и като се скъса, това е смъртта. Всички хора не се освобождават от тялото при смъртта. Има хора, които остават свързани с него след смъртта и това причинява мъчение. Остават вързани за известно време в гроба и после се освобождават от физическото си тяло. Грешният остава вързан при гроба, а

праведният няма никаква връзка с гроба – минава транзит. Физическото тяло е като водолазна дреха. Като влезе човек

във водата, туря си водолазна дреха, но като излезе, има ли нужда от нея? Не, той я оставя. Когато някой замине,

аз никога не държа идеята, че е умрял, а го считам за жив. Заминалите са по-израснали, по-просветлени, по-добре

разбират нещата, имат по-правилно понятие за Жи вота, разбират, че трябва да бъдем по-добри. А едно от големите

страдания, когато отидеш в онзи свят, е: ако онзи, когото търсиш, е слязъл долу, а когато дойдеш тук, той е там.

Хората, които са на Земята, са както рибите в морето, а заминалите са в по-рядка среда и са както съществата

вън от водата; например както птичките във въздуха. Щом мислиш за един заминал, той е при теб или мисли за теб. Ти

не можеш да мислиш за някого, ако той не мисли за теб. И заминал да е, и да не е заминал, щом мислиш за него, и той

мисли за теб. Какво ще скърбите за заминалите? Никакви умрели няма!

Слънцето, като залезе, изчезнало ли е? Истин ският човек всякога живее, а това, дето го наричат смърт, е хвърляне на старата дреха.

АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, страница 251

[Слънчева]

Не съм сигурна дали е точно по темата, но е за връзката между двата свята. Учителя е препоръчвал да четем Е. Сведенборг.

Духовният мир не е самото небе, не е и адът; но е едно междинно място или състояние; небето в човека е съединение в него на доброто и истината; а адът в него е съединение на злото и фалшивото (лъжливото). Доколкото човек има истината в ума си и доброто във волята си и ги прилага, той има небето в себе си. Доколкото има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. Веднага след смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание и се сгрупират в едно тези от тях, чието съзнание е на еднакво равнище на развитие. Те имат възможността там да познаят своите роднини, приятели и пр. Там душите еволюират така, както и на земята. Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично тяло, за да добие опитност на физическия свят и по този начин да развие спящите си заложби. Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; по време на физичния живот той възприема чрез физичните сетива околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема духовно. Духовна природа има и животното, обаче тя не се проявява у него, както у човека, и затова човек в известно отношение е над животното. У всеки човек и ангел има една висша вътрешна духовна същина, която може да се нарече Божественото. То организира човешката природа. Тая висша вътрешна духовна същина можем да наречем Вход на Бога в ангела или в човека и е Неговото седалище в тях. Сведенборг после обяснява, как става излъчването от тялото. Душите на заминалите, казва Сведенборг, често ми се оплакваха от голямото невежество, което цари на земята за духовния мир. И много души след „смъртта” са силно учудени, че още продължават да живеят, че продължават да слушат, да виждат, да говорят. Изпърво след смъртта лицето на човека е без изменение, защото тогаз той живее още външен живот, а не вътрешен. Обаче по-късно неговото лице напълно се променя и изразява основния стремеж на неговата природа. След смъртта човешкото лице е толкоз по-красиво, колкото повече човек е обичал божествените истини и е постъпвал в съгласие с тях. Човек след смъртта си има всички свои сетива, своята памет, своята мисъл, своите желания, както на земята; лишен е само от физично тяло.

http://www.bialobrat...1584&Itemid=116

http://www.vbox7.com/play:cc27f15c

Редактирано Април 15, 2010 от xameleona

[sarita]

Преди време , когато научех , че някой близък или познат си е отишъл , отварях молитвеника и започвах да чета молитва оттам.

Една сутрин майка ми се обади по телефона и през сълзи ми каза , че баба ми е починала. Изпитах съчувствие към майка си , защото беше силно разстроена , но не изпитах никаква тъга заради съобщеното от нея.

Тогава отворих молитвеника и започнах да чета . На местата където трябваше да се се изрече името на заминалият , не можех да кажа името на баба си.Това беше страно усещане , спирах там и след пауза не успявах да го кажа .Няколко пъти опитвах отново и отново , когато чух ясно друго име . Може да се смеете но помислих ,че подлудявам и спрях с молитвата.

Реших да замина веднага към селото където щеше да е погребението .Хванах автобус и потеглих. Изпитвах угризение , че малко ходех при баба си докъто беше жива , сега за какво ли отивах , единствено за успокоение на някои близки.

И докъто пътувах , вуйчо ми се обади по телефона и каза , че ще ме пресрещне по пътя , че бил с колата.

Срещнахме се и с изненада видях , че и той не показва видима тъга , но не ми казваше нищо , а ме остави първа да започна да говоря.

Естествено започнах със съжаление , че няма да мога да я видя жива , но той се усмихна и каза , че ще я видя жива , защото всъщност друга жена била починала , станало объркване по време на разговора по телефона и майка ми разбрала невярно коя е заминала , коя била жива. В този момент си припомних сутрешната си молитва и след това направо се втрещих , защото името , която ясно чух беше на другата починала жена.

Та понякога невидимите сили ни насочват и достигат до нас , само трябва да им имаме повечко доверие